Решение № 247 от 11.8.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 260/2025 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Обжалвано е решение № 21 от 22.01.2025г., постановено по т.д. № 507 по описа за 2024г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е признато за установено по отношение на Териториално поделение «Държавно горско стопанство» гр. Стара Загора, ЕИК 2016176540191 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. 12-ти пехотен полк № 22, че сключения между него и СНЦ «Сокол - Трънково» ЕИК 123571105 със седалище и адрес на управление с. Трънково, общ. Раднево, обл. Стара Загора договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл.30 от ЗЛСД от 02.12.2019г. не е прекратен и действа по отношение на ловностопански район Ковач – Тополяне и ловностопански район Трънково и в тежест на ответника са възложени направени по делото разноски. Решението е обжалвано от третото лице помагач на страната на ответника СНЦ «Ловно рибарско дружество Раднево» с твърдения за недопустимост на обжалвания съдебен акт и искане за обезсилването му. Евентуално и в случай, че съдът приеме, че решението е процесуално допустимо, жалбоподателя настоява решението да бъде отменено като неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения, довели до необоснованост и незаконосъобразност на последното, а предявения иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Въззиваемият – СНЦ «СОКОЛ – ТРЪНКОВО» ЕИК 123571105 със седалище и адрес на управление с. Трънково, общ. Раднево, обл. Стара Загора, чрез адв. С. К. счита жалбата за неоснователна, а първоинстанционния съдебен акт като валиден, допустим и правилен настоява да бъде потвърден. Претендира разноски. След преценка на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази предметните предели на въззивното производство, настоящата инстанция намира за установено следното: Първоинстанционното производство е образувано по иск на СНЦ «СОКОЛ – ТРЪНКОВО» ЕИК 123571105 със седалище и адрес на управление с. Трънково, общ. Раднево, обл. Стара Загора против Териториално поделение «Държавно горско стопанство» гр. Стара Загора, ЕИК 2016176540191 със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. 12-ти пехотен полк № 22 с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Твърденията в исковата молба се свеждат до следното: между ищеца и ответника е сключен на 02.12.2019г. договор за предоставяне на стопанисването на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД, съгласно, който възложителя Териториално поделение «Държавно горско стопанство» гр. Стара Загора е предоставил, а изпълнителя – ищец се е съгласил да извършва стопанисването и ползването на дивеча в следните ловностопански райони: ЛРС Ковач – Тополяне и ЛРС Трънково, попадащи в района на дейност на изпълнителя на територията на ТП ДГС – Стара Загора. Учреденото правоотношение е срочно - до 2024г., като прекратяването му е уговорено при следните хипотези - с изтичане на срока, за който е учредено; при прекратяване на една от страните по договора; по взаимно съгласие на страните и при констатирани нарушения по чл. 30 ЗЛОД – с едномесечно писмено предизвестие от директора на ДГС. Ищецът твърди, че към момента на подаване на исковата молба не е изпълнено нито едно от уговорените прекратителни условия, но въпреки това с писмо изх. № ЛС -22- 156 от 08.07.2024г. ТП „ДГС“ Стара Загора е уведомило ищеца, че на основание чл. 31, ал.4 от ППЗЛОД следва да счита същото за едностранно уведомление за прекратяване на договора в частта, относно ЛСР Ковач – Тополяне, считано от 21.06.2024г., а като повод за предсрочното прекратяване на договора със задна дата е посочено сключено между ТП ДГС – Стара Загора и СНЦ „Ловно – рибарско дружество Раднево“ на 21.06.2024г. допълнително споразумение за стопанисване на ЛСР Ковач – Тополяне. Ищецът излага хронология, предшестваща прекратяването на договора, а именно: на 04.03.2023г. е проведено събрание на ловна дружинка Ковач – Тополяне към СНЦ „Сокол – Трънково“, на което са присъствали 15 души от общо 42 по актуален списък на дружинката, като присъстващите са били ловци само от с. Тополяне, а от с. Ковач не е имало представители, на което събрание в т.Разни е постъпило предложение да се напусне СНЦ „Сокол – Трънково“ ако не бъде взето решение членовете на дружинката да ловуват за пернат дивеч – пъдпъдък, яребица, фазан и хишници в другата ловна дружина към сдружението, а именно тази на с. Трънково. На 08.09.2023г. в с. Трънково, община Раднево, обл. Стара Загора е проведено ОС на СНЦ „Сокол- Търнково“, на което в т. Разни е докладван протокола от 04.03.2023г. на ловната дружинка Ковач – Тополяне, в който е поставено условието за ловуване на територията на цялото сдружение, а в противен случай да се напусне същото, което е възприето за едностранно волеизявление до сдружението за прекратяване на членството на ловците от с. Тополяне и е гласувано единодушно решение да освобождаването им от членския състав на сдружението, при запазване правото им на ловуване на територията на с. Тополяне до края на 2023г., докогато следва да намерят и сдружение, в което да членуват. На 15.09.2023г. е проведено събрание на ловна дружина Ковач – Тополяне, на което са присъствали 11 човека и е взето решение по единствената точка в дневния ред – да се върнат границите на ЛСР Ковач и ЛСР Трънково преди промяната от 2009г. с цел да се увеличи ловната площ на ЛСР Ковач и без площта на ЛСР Тополяне да бъде достатъчна, съгласно чл.2, ал.1, т.4 от ППЗЛОД за ЛСР с. Ковач, а ловен район Тополяне да се отдели от ловен район Ковач; ловна дружина Ковач – Тополяне да се преименува в ловна дружина Ковач след освобождаване на ловците от с. Тополяне от УС на сдружението. Ищецът твърди, че на 04.12.2023г. УС на СНЦ „Сокол – Трънково“ взема две решения – да прекрати членството на ловците от с. Тополяне и да възложи на председателя на УС да уведоми писмено ловците от с. Тополяне за взетите решения. Съответно на 05.12.2023г. комисия от членове на ищцовото сдружение от 7 души е организирала връчването на уведомление за прекратяване членството на ловците от с. Тополяне чрез представляващия ги Д.Д., който се е явил в 19 ч. и на когото е връчено уведомлението за взетите решения, ведно със списък на ловците от с. Тополяне – 25 души, с посочени три имена и ЕГН, в което са описани по хронология извършените действия от сдружението от 04.03.2023г. до 04.12.2023г. и е заявена готовност за съдействие за преминаване на ловците в друго сдружение. В изпълнение на заявеното са проведени разговори с представител на СНЦ „Ловно – рибарско дружество Раднево“, към което напусналите ловци от с. Тополяне са пожелали да се присъединят, но предвид необходимостта от време това да се случи, на 10.12.2023г. дружеството ищец е взело решение да отложи своето решение от 04.12.2023г. за прекратяване на членството на ловците от с. Тополяне, считано от 26.02.2024г., когато ловния сезон приключи. Твърди, че в началото на м.03.2024г. Председателя на УС на дружеството ищец е получил покана за това, че 03.03.2024г. ще се проведе събрание на ловната дружинка Ковач – Тополяне с посочен дневен ред, на което той присъствал, а на 04.03.2024г. е внесъл в ТП „ДГС“ Стара Загора решение на УС на сдружението за изменение на границите на ЛСР Трънково и ЛСР Ковач, ведно с протоколите от проведените събрания на двете ловни дружинки на 15 и 16.09.2023г., на което е получил отказ, тъй като решенията на двете ловни дружинки не са взети с необходимото обикновено мнозинство и уведомили ищеца, че на 12.03.2024г. е постъпило писмо от СНЦ „Ловно - рибарско дружество Раднево“, към което е приложен протокол от проведено събрание от ловна дружина Ковач – Тополяне от 03.03.2024г., на което е взето решение за напускане на ищцовото сдружение и преминаване към СНЦ „Ловно - рибарско дружество Раднево“. Ищецът твърди, че възразил досежно законосъобразността на взетото решение от ловна дружинка Ковач – Тополяне за напускане, като е оспорил като нелегитимно проведеното събрание и на 30.05.2024г. отново е внесъл искане за изменение на границите на ЛСР Трънково и ЛСР Ковач, което с писмо от 25.06.2024г. е отказано, тъй като от ответника са предприети действия по сключване на допълнително споразумение при условията на чл. 29, ал.10 ППЗЛОД, които били финализирани и на 21.06.2024г. било сключено допълнително споразумение със СНЦ „Ловно – рибарско дружество Раднево“ за стопанисване на ловностопански район Ковач – Тополяне към договора от 05.08.2009г.. Като твърди, че председателя на УС на ищцовото сдружение действително е присъствал на проведеното на 03.03.2024г. събрание на ловната дружинка, но в дневния ред на същото, за което бил уведомен с покана не е била включено вземане на решение на напускане на СНЦ „Сокол – Трънково“, както и че не е присъствал на цялото събрание и не е запознат с взето решение за напускане, ищецът счита, че неправилно ответника е пристъпил към сключване на допълнително споразумение, тъй като не е спазена процедурата по чл. 29 от ППЗЛОД. Сочи, че няма основание ответника да отправя изявление за едностранно прекратяване на съществуващия договор от 02.12.2019г., тъй като не е спазена процедурата по чл.29 и чл. 30 от ЗЛОД и конкретно липса на отправено до ищеца предложение за сключване на договор и едва при отказ от негова страна да се сключи допълнително споразумение със СНЦ „Ловно – рибарско дружество Раднево“. Освен това оспорва и решението за преминаване на ловна дружина Ковач – Тополяне към друго сдружение, като твърди, че за проведеното на 03.03.2024г. събрание не са уведомени членовете на сдружението, а единствено председателя му, като в отправената до него покана и посочен в същата дневен ред не е включено вземане на решение за напускане на ищцовото сдружение. Като твърди, че предприетите от ответника действия по сключване на допълнително споразумение със СНЦ „Ловно – рибарско дружество Раднево“ пряко се отразяват на дейността на ищцовото сдружение, което има сключен и непрекратен договор с ответника, настоява съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ТП „Държавно горско стопанство“ Стара Загора, че сключения между него и СНЦ „Сокол – Трънково“ ЕИК 123571105 със седалище и адрес на управление с. Трънково, общ. Раднево, обл. Стара Загора договор за предоставяне и стопанисване на дивеча на ловните сдружения по чл. 30 от ЗЛОД от 02.12.2019г. не е прекратен и действа в пълен обем по отношение на ловностопански район Ковач – Тополяне и ловностопански район Търнково. Претендира разноски. Ответникът – Държавно горско стопанство Стара Загора – Териториално поделение на „ЮИДП“ ДП с адрес на управление гр. Стара Загора, ул. 12-ти пехотен полк № 22, Булстат 2016176540191 чрез адв. Р. А. е депозирал писмен отговор, с които счита предявения иск за процесуално недопустим, тъй като е предявен от неправосубектна страна – ищец, доколкото към датата на подаване на исковата молба ищцовото сдружение не представлява «обединение на две или повече ловни дружини», което е факт след напускането на ловна дружина Ковач –Тополяне, респ. не отговаря на изискването на чл. 27 от ППЗЛОД. Въз основа на изложеното и като твърди, че ищцовото сдружение не разполага с процесуална легитимация, настоява предявения от него иск да бъде оставен без разглеждане, а производството образувано по него да бъде прекратено. Евентуално и в случай, че съдът приеме иска за процесуално допустим, ответника оспорва същия като неоснователен. Твърди, че са изпълнени изискванията на чл. 29, ал.10 ППЗЛОД, а именно налице е решение на ловна дружинка за преминаването й от едно сдружение в друго. Оспорва твърденията на ищеца, че е налице едностранно волеизявление на ловците от с. Тополяне, отправено на 04.03.2023г. до сдружението ищец за прекратяване на членството им, както и че по отношение на същите не е проведена процедура за изключването им, в подкрепа на което е и заверените карти на тези ловци за 2024г.. Оспорва да е редовно проведено и събранието на 15.09.2023г., като твърди, че за същото са били известени единствено ловци от с. Ковач, но не и от с. Тополяне, поради което и решението не е взето с необходимото мнозинство. Оспорва като незаконосъобразно и решението, взето на УС на СНЦ «СОКОЛ – ТРЪНКОВО» на 04.12.2023г. като твърди, че посоченото основание за прекратяване членството на ловците от с. Тополяне – едностранно волеизявление до сдружението не е било налично. Като противоречиви определя твърденията на ищеца, че въпреки наличното едностранно прекратяване на членството е налице решение на УС на сдружението това прекратяване да бъде отложено до приключване на ловния сезон – протокол от 10.12.2023г.. Оспорва и взетото решение от ОС на ловна дружина Ковач – Тополяне на 29.05.2024г., като твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като събранието не е свикано по предвидения ред, доколкото в състава на сдружението е останала само една ловна дружинка, след напускане на ловците от ловна дружина Ковач – Тополяне. Като твърди, че при сключване на допълнителното споразумение са били налице всички законови изисквания за това – чл. 29, ал.10 от ППЗЛОД, както и че представляващия сдружението ищец е демонтрирал поведение, с което е изразил несъгласие за сключване на допълнително споразумение и е действал против интереса на ловците от с. Тополяне, настоява съдът да отхвърли предявения иск. Предявеният установителен иск е процесуално допустим, въпреки наведените от ответника и подържани от жалбоподателя – трето лице помагач на страната на ответника възражения, които настоящия състав намира за неоснователни. Съответно, не е налице хипотезата на чл. 270, ал.3 ГПК и решението, предмет на въззивен контрол е процесуално допустимо като постановено по предявен допустим иск. Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК на всеки принадлежи правото да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение. Именно това е сторено от ищеца, който твърди, че учреденото между него и ответника правоотношение не е прекратено и е обвързващо страните. Доколкото договора е прекратен едностранно от Директора на Държавно горско стопанство на основание чл. 31, ал.4 от ППЗОЛД и именно това прекратяване е оспорено от ищеца, то по необходимост следва да се изследва наличието на основанията за прекратяване, респ. изпълнена ли е хипотезата на чл. 29 от ППЗЛОД, която възлага като правомощие по сключването на договорите за стопанисване и ползване на дивеча в отделните ловностопански райони на Директора на Държавното горско стопанство, което обуславя и правния интерес за ищеца да установи съществуването на договора в пълния му обем, респ. непрекратяването му по отношение на ответника. Неоснователни са и възраженията на ответника, останали некоментирани от първоинстанционния съд и подържани пред въззивния съд от жалбоподателя – трето лице помагач на страната на ответника за това, че иска е предявен от неправосубектна страна – ищец, доколкото и след като ловците от ловна дружина Ковач – Тополяне са напуснали СНЦ „Сокол – Трънково“ в неговия състав е останала само една ловна дружинка, което е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 27 от ППЗЛОД. Ищецът е сдружение или юридическо лице, регистрирано по ЗЮЛНЦ – чл.30, ал.1 ЗЛОД, което видно от данните, съдържащи се в общодостъпния ТРРЮЛНЦ не е прекратено. Докато това сдружение е вписано в регистъра и не е прекратено по реда на чл. 13, ал.1 ЗЮЛНЦ следва да се приеме, че е правосубектна страна, която е активно процесуално правно легитимирана да предяви иск, който по изложените вече съображения е допустим. Разгледан по същество предявения иск е неоснователен. Няма спор между страните, че на 02.12.2019г. е сключен договор между ТП „Държавно горско стопанство“ Стара Загора, като възложител и СНЦ „Сокол- Трънково“, като изпълнител, по силата на който възложителя е възложил, а изпълнителя е приел да извършва стопанисването и ползване на дивеча в ЛСР Ковач – Тополяне и ЛСР Трънково, попадащи в района на дейност на СНЦ „Сокол – Трънково“. Учреденото правоотношение е срочно – до 2024г.. Не се спори, че към датата на сключване на договора в сдружението изпълнител членуват две ловни дружинки – Ковач – Тополяне и Трънково. Спорът по делото е за това законосъобразно ли е прекратен договора от 02.12.2019г. сключен между ТП „Държавно горско стопанство“ Стара Загора и СНЦ „Сокол- Трънково“ за стопанисване и ползване на дивеча в ЛСР Ковач – Тополяне и ЛСР Трънково, в частта му относно ЛСР Ковач – Тополяне, считано от 21.06.2024г.. Отговора на този спорен въпрос е свързан с това законосъобразно ли е проведено Общото събрание на ловна дружинка Ковач – Тополяне от 03.03.2024 година, респ. законосъобразно ли е взетото решение за преминаването й към СНЦ „Раднево“, тъй като решението за преминаване на дружинката в друго сдружение с нестопанска цел има за последица и отпадане на възможността на ищцовото сдружение да стопанисва ловностопански Ковач – Тополяне. Съгласно чл. 29 от ЗЛОД във всеки един ловностопански район се сформира само една ловна дружинка с най-малко 20 ловци. Ловностопанският район се предоставя за стопанисване с договор от Директора на Държавно горско стопнаство на сдружението, в което тази ловна дружинка членува - чл. 29 от ППЗЛОД. Преминаването на дружинката в друго сдружение е довело до предприетите от ответника действия по сключването на допълнително споразумение по чл. 29, ал. 10 за същия този ловностопански район с приемащото сдружение, респ. до едностранно прекратяване на договора с ищеца по реда на чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД директорът на Държавно горско стопанство прекратява едностранно договора по чл. 29, ал. 8 ППЗЛОД, в частта относно ловностопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10 ППЗЛОД, в случай че липсва съгласие между страните за подписване на допълнителното споразумение. За да се прецени редовно ли е свикано и проведено събранието на ловна дружина Ковач – Тополяне от 03.03.2024 година, на което е взето решение за преминаването й в състава на друго сдружение, ще се посочи, че нормативни правила за провеждането на това събрание, респ. за приемане на решението за преминаване на ловната дружина в друго сдружение няма в закона, нито такива са предвидени в Устава на СНЦ „Сокол- Трънково“, видно от приложения по делото, а и след извършена справка за това в ТРРЮЛНЦ, поради което и следва да се приеме, че решение, взето с обикновено мнозинство от членовете на ловната дружинка, по аналогия от разпоредбата на чл. 27, ал.3 ППЗЛОД е законосъобразно. В този смисъл е и Решение № 249 от 18.01.2017г. на ВКС по т.д. № 2920/2015г., ІІ т.о., ТК. Видно от представения протокол на 03.03.2024г. от 18.00 ч. в залата на Кметство с. Тополяне е проведено събрание на ловна дружинка Ковач – Тополяне с дневен ред в 4 точки – закриване на ловен сезон 2023г. – 2024г.; отчет на председателя на ловната дружинка за изминалия сезон 2023г./2024г.; запознаване и разглеждане на уведомление от 05.12.2023г. от всички членове на ловна дружинка Ковач – Тополяне и последна точка разни. След запознаване с уведомлението от 05.12.2023г. общото събрание на ловната дружинка по предложение на Председателя е взело решение да се отдели като напусне ищцовото сдружение, заедно с ловната площ на двете села, което решение е взето единодушно от присъстващите с 24 гласа. В т. Разни по предложение на Председателя на дружинката е взето решение за преминаване на ловна дружинка Ковач – Тополяне към ЛРС СНЦ Раднево, което решение е взето единодушно от присъставащите 24 ловци. Видно от приложения списъчен състав на ловна дружина Ковач – Тополяне за 2023г. – л.79 ловците, които са се обединили в нея са 41, което съпоставено на броя гласували за решенията, взети на 03.03.2024г. обосновава извод за наличие на необходимото мнозинство при вземането им. Неоснователни са възраженията на ищеца, че проведеното събрание на ловна дружинка Ковач – Тополяне не е редовно разгласено, тъй като не е уведомено ищцовото сдружение, а само неговия председател. Според настоящия състав на съда уведомяване на сдружението не е необходимо, тъй като ловните дружинки се сформират при условията на чл. 29, ал.2 ЗЛОД и са проявна форма на принципа на свобода на сдружаването, като макар и да не притежават юридическа персонификация, притежават съответната самостоятелност. Именно лицата от ловните дружинки – две или повече – чл. 27 от ППЗЛОД и лицата, обединени в ловни дружинки – чл. 30 ЗЛОД учредяват ловни сдружения, за което се взема решение от общото събрание на ловните дружини, законността на което е последица от присъствието на повече от половината от членовете й. Изводът е, че макар и неперсонифициран субект или организационно звено ловната дружина има право да взема самостоятелни решения при условията на чл. 27, ал.2 и ал.3 от ППЗЛОД, законосъобразността, на които не е поставена в зависимост от уведомяването на съответното сдружение, както в случаите на присъединяване, така и в случаите на напускане на същото. След като свиканото на 03.03.2024г. събрание е редовно разгласено чрез отправяне на покана до председателя на ищцовото сдружение, връчена редовно с известие за доставяне – л. 68, а и последния не оспорва уведомяването му, дори признава личното му явяване, както и чрез залепване на покана на сградите на кметството на с. Трънково, Ковач и Тополяне, на таблото за обяви в центъра на с. Тополяне и магазина до Кметството в с. Трънково, видно от приложените на л.75 - 78 от делото писмени материали и доколкото липсват, както в устава на СНЦ „Сокол- Трънково“, така и в ЗЛОД специални изисквания досежно разгласата, съдът счита, че извършената такава в достатъчна степен е гарантирала правото на информираност и сведение на всеки един от ловците, член на ловната дружинка, за което свидетелства и значителния брой присъствали ловци – повече от половината. Съдът не кредитира показанията на св. Д.Ж. и св. П.Т., които сочат, че не са уведомени за събранието на ловната дружинка, проведено на 03.03.2024г., както и че не знаят за залепени обяви, тъй като същите са изолирани, не достатъчно конкретни и неподкрепени от останалите събрани по делото доказателства – писмени и гласни, а именно показанията на св. Д.Д. и с. Хр. Д.. Изложените от ищеца твърдения за това, че проведеното на 03.03.2024г. събрание на ловна дружинка Ковач – Тополяне е незаконосъобразно по причина, че в обявения дневен ред не е включено вземане на решение за напускане на ищцовото сдружение от една страна е некоректно, тъй като в обявения дневен сред изрично е предвидено в т.3 да бъде разгледано уведомление от 05.12.2023г. от всички членове на ловна дружинка Ковач – Тополяне. Именно това е уведомлението, изготвено от Комисия от членове на СНЦ Сокол – Трънково – л.19, част от която е и представляващия същото Иван И. и което касае връчване на уведомления за прекратяване на членството на ловците от с. Тополяне. Без значение непрецизната формулировка, съдържанието на включените в дневния ред за разглеждане в т.3 въпроси са ясни и те касаят членствените права на ловците от дружинката. Невярно е твърдението, че част от ловците на ловна дружинка Ковач – Тополяне са били с прекратено членство и конкретно 25 ловци от Тополяне, както и че това обстоятелство било вписано в ТРРЮЛЦ. Следва да се посочи, че съгласно изискването на чл. 30, ал.3 ЗЛОД ловните сдружения действително имат задължение да регистрират ловните дружини, но не в ТРРЮЛЦ, а единствено в държавните горски стопанства, съответно в държавните ловни стопанства. Освен това, при проверка във вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства на 30.11.2023г. се установява, че това са тези по взетите на проведено общо събрание на сдружението на 08.09.2023г., касаещи подлежащите на вписване обстоятелства – промяна в представителни и управителни органи, както и такива натоварени с контролно – ревизионна дейност. На това проведено общо събрание на сдружението действително е взето решение за прекратяване на членството на ловците от Тополяне на основание чл. 14, т.1, т.1 от Устава – едностранно изявление до сдружението, но по делото липсват данни такова да е отправено, нито може да се приеме за едностранно изявление до сдружението за прекратяване на членството взетото решение от събранието на ловна дружина Ковач - Тополяне, проведено на 04.03.2023г., тъй като от една страна същото е взето без необходимото мнозинство – 13 ловци от 42 членове на ловната дружинка, а от друга формулировката в протокола не сочи на ясно формирана воля за напускане на сдружението. При тези данни решението за прекратяване членственото правоотношение на ловците от ловна дружинка Ковач – Тополяне, взето на проведено ОС на сдружението на 08.09.2023г. е незаконосъобразно, тъй като не е било налице основание за вземането му - отправено до сдружението едностранно волеизявление за прекратяване на членство. Изводът е, че е налице взето законосъобразно и произвеждащо действие решение от ловна дружинка Ковач – Тополяне да напусне ищцовото сдружение на проведеното на 03.03.2024г. събрание, както и да премине в състава на СНЦ ЛРС Раднево, което последно сдружение ги е приело, видно от съставения Протокол № 2 от 07.03.2024г., обективиращ решение на УС на приемащото сдружение, в съответствие с чл. 30, т.3 от Устава на СНЦ „Ловно – рибарско дружество Раднево“. При тези данни съдът счита, че е изпълнена хипотезата на чл. 31, ал. 4 от ППЗЛОД, съгласно която директорът на Държавното горско стопанство прекратява едностранно договора по чл. 29, ал. 8 в частта относно ловностопанския район на ловната дружина, преминала в друго сдружение, след представяне на документите по чл. 29, ал. 10, в случай че липсва съгласие между страните за подписване на допълнителното споразумение. По изложените съображения предявения иск е неоснователен, поради което и решението, с което същия е уважен, като несъобразено с материалния и процесуален закон следва да бъде отменено, а иска отхвърлен. При този изход на спора разноски не се дължат, тъй като жалбоподателя е трето лице помагач на страната на ответника и за него тази процесуална възможност е изрично изключена - чл. 78, ал.10 ГПК.