Решение № 25 от 16.2.2026 г. на Окръжен съд - Кюстендил по дело № 84/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХХI – Въззивно производство, чл. 313 и следващи от НПК. К. Б. Х. от гр.Дупница, съвместно със своя защитник адв.И. Д. / подал допълнението към въззивната жалба/, обжалва присъда № 59 от 25.10.2024г., постановена по нохд № 567/2024г. по описа на РС Дупница, в частите от нея, с които е признат за виновен в извършване на две престъпления от общ характер – по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 НК / редакция на ДВ бр.16 от 2019г./, наложено му е по реда на чл.23 ал.1 НК общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години и е осъден да заплати съответната му част от разноските по делото. Изразява се становище за неправилност на присъдата в горепосочените части с искане за нейната отмяна и постановяване на нова такава за пълно оправдаване на К. Х. по повдигнатите срещу него обвинения. Настоява се, че първоинстанционният съд е допуснал тенденциозност при изготвяне на мотивите към съдебния акт, анализирал е едностранчИ. и тенденциозно показанията на разпитаните по делото свидетели, най – вече тези на частните обвинители В. А. – В. и В. В., както и е извършил оглед на веществени доказателства в нарушение на чл.129 и 155 НПК, а подсъдимият К. Б. Х. не е извършил горепосочените две престъпления. Заедно с въззивната жалба против постановената присъда, е постъпила и въззивна частна жалба, подадена от адв.И. А. – повереник на частните обвинители В. Ц. А. – В. и В. Г. В., двамата от гр.София. С нея се обжалва определение на районния съд от 13.11.2024г., постановено по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК след обявяване на присъдата, като е оставено без уважение искането на повереника за заплащане на сторените от частните обвинители разноски по делото в общ размер от 8 000 лв. Адв.А. изразява становище за неправилност и незаконосъобразност на определението с молба за неговата отмяна и постановяване на ново, с което искането да бъде уважено и двамата подсъдими – осъдени солидарно да заплатят на частните обвинители сторените от тях разноски. В срока по чл.342 ал.2 НПК е постъпило възражение от адв.Д., който оспорва като неоснователна подадената въззивна частна жалба. В производството пред въззивния съд прокурорът излага становище за потвърждаване на присъдата. Адв.А. оспорва подадената въззивна жалба и настоява същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалваната присъда. Поддържа подадената въззивна частна жалба и пледира същата да бъде уважена. Частните обвинители В. А. – В. и В. В. се присъединяват към становището на своя повереник. Адв.Д. поддържа подадената въззивна жалба и пледира същата да бъде уважена, като същевременно оспорва постъпилата въззивна частна жалба. Настоява обжалвана присъда да бъде отменена в частта, с която подсъдимият К. Х. е признат за виновен и осъден, като същият бъде напълно оправдан. Пледира частната жалба да бъде оставена без уважение по съображения, изложени във възражението по чл.342 ал.2 НПК. Подсъдимият К. Б. Х. в последната си дума пред окръжния съд настоява да бъде оправдан. Вторият подсъдим И. Г. П. от гр.Дупница не обжалва присъдата на РС Дупница, макар с нея да е признат за виновен в извършване на три престъпления - по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и две такива по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 / редакция ДВ бр.126 от 2019г./ НК, като по реда на чл.23 ал.1 НК му е наложено общо най – тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването за изпитателен срок от 3 години и присъждане да заплати съответната му част от разноските по делото. И. П. не се възползва и от възможността по чл.320 ал.6 НПК. В хода на въззивното съдебно производство подсъдимият П., след предоставена от съда възможност, дава обяснения по повдигнатите срещу него обвинения, като се признава за виновен. При изслушване на съдебните прения и след даване на последна дума, този подсъдим не изразява становище. Окръжният съд приема за установено: На 07.06.2023г. в РУ МВР гр.Дупница било започнато бързо производство № 359/2023г. за извършени на същата дата в гр.Дупница престъпления по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 вр.ал.1 НК. С постановление на Окръжен прокурор на ОП Кюстендил от 16.06.2023г. ДП било възложено на следовател от ОСлО. С предявени на 15.12.2023г. постановления подсъдимите К. Б. Х. и И. Г. П. били привлечени в качеството им на обвиняеми, съответно за извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и на две такива по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 / редакция ДВ бр.16 от 2019г./ от всеки един от тях. На 10.01.2024г. в гр.Дупница следовател предявил с отделни протоколи разследването на пострадалите В. А. – В. и В. В., в присъствието на техен повереник – адв.И. А., като било представено адвокатско пълномощно от двамата пострадали / л.200 от т.II-ри на ДП/. В пълномощното било вписано договорено възнаграждение от 3 000 лв, без да бъдат посочени конкретни начин и срок на плащане. На 13.02.2024г. в РС Дупница постъпил обвинителен акт, изготвен срещу двамата подсъдими, като било образувано нохд 135/2024г., като всеки от тях бил обвинен в извършването на следните престъпления: По чл.131 ал.1 т.12 пр.1 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК – за това, че на 07.06.2023г. около 13:00ч. в двора на МБАЛ „Св.И. Рилски 2003“ ООД, находяща се в гр.Дупница, в съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди са причинили на В. Г. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето; Две престъпления по чл. 144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 / редакция на ДВ бр.16 от 2019г./ - за това, че по същото време и на същото място са се заканили с убийство на В. Ц. А. - В. и на В. Г. В.. На 05.03.2024г. чрез електронен адрес на РС Дупница по делото постъпила молба / л.50 от нохд 135/2024г., / от адв.И. А., посочена в същата като повереник на пострадалите В. А. – В. и В. В.. В нея било посочено, че двамата пострадали предявяват граждански иск против подсъдимите – за заплащане на три суми от по 5 000 лв, ведно със законните лихви от датата на увреждането и направените по делото разноски, като желаят да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители. На 11.03.2024г. било проведено разпоредително заседание по делото, като адв.А. представила молбата в оригинал / л.35 от нохд 135/2024г./, ведно с адвокатско пълномощно от двамата пострадали / л.34 от нохд 135/2024г./, в което било вписано договорено възнаграждение от 5 000 лв, отново без да бъдат посочени конкретни начин и срок на плащане. С определение преди даване ход на разпоредителното заседание районният съд конституирал В. Ц. А. – В. и В. Г. В. в качеството на частни обвинителни, но не приел за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените граждански искове и не конституирал пострадалите и като граждански ищци. След приключване на разпоредителното заседание, делото било насрочено за разглеждане по общия ред, като по него били проведени няколко заседания с даване ход на съдебното следствие. В съдебно заседание от 09.04.2024г., след продължаване хода на съдебното следствие, били извършени няколко процесуални действия, сред които : разпит на свидетели и вещи лица, оглед и приемане на веществени доказателства / D V D дискове/, както и назначаване на съдебна видеотехническа, лицево – идентификационна и фоноскопска експертиза. След изготвяне на експертното заключение от в.л.А.А. / л.171 – 228 от нохд 135/2024г./, то било прието от съда в заседание от 14.06.2024г. След приемане на експертното заключение районният съд преценил, че в хода на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите лица, изразяващи се в протИ.речия и неясноти между обстоятелствената част и диспозитива на изготвения обвинителен акт. С оглед на това, съдът отменил определения от 11.03.2024г., постановени в хода на разпоредителното заседание относно наличието на обстоятелства по чл.248 ал.1 т.3 НПК и за приключване на заседанието, като възобновил разпоредителното заседание по делото и дал възможност на страните да изразят становище относно въпроса по чл.248 ал.1 т.3 НПК След повторно изслушване на страните относно наличието на обстоятелства по чл.248 ал.1 т.3 НПК, съдът констатирал, че на ДП са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемите, прекратил съдебното производство по делото и го върнал на РП Кюстендил, ТО Дупница, за отстраняването им. На 15.07.2024г. РП Кюстендил повторно внесла за разглеждане в РС Дупница обвинителния акт срещу К. Х. и И. П., като било образувано нохд 567/2024г. На 10.09.2024г. е проведено разпоредително заседание по делото, като преди да бъде даден ход съдът отбелязал, че пострадалите лица се явяват лично и с повереник – адв.И. А., с пълномощно по делото. Ново пълномощно по делото не било представяно или изискано от страна на съда. Преди да бъде даден ход на разпоредителното заседание / стр.2 от протокола за проведено разпоредително заседание – л.40 на гърба, от нохд 567/2024г./, адв.А. поискала представляваните от нея двама пострадали да бъдат конституирани по делото като частни обвинители, без да направи искане за заплащане на сторени от тях разноски. Двамата пострадали посочили, че поддържат изложеното от повереника. След приключване на разпоредителното заседание, делото било насрочено за разглеждане по общия ред. След провеждане на няколко съдебни заседания, по време на които след даване ход на съдебното следствие и неговото продължаване, повторно били разпитани свидетели / показанията на четирима от тях, дадени по нохд 135/2024г. били прочетени от съда по реда на чл.281 ал.1 т.5 НПК в съдебно заседание от 07.0.2024г./ и вещи лица. Освен това в хода на съдебното следствие повторно бил извършен оглед на веществени доказателства - D V D дискове, като същите били приети като доказателства по делото, както и било повторно назначено, приобщено, прочетено и прието от съда експертното заключение на в.л. А.А.. След приключване на съдебното следствие и изслушване на съдебните прения, в съдебно заседание от 25.10.2024г. била постановена и обявена обжалваната присъда. По време на съдебните прения адв.А. настояла да бъде постановен съдебен акт за ангажиране наказателната отговорност на двамата подсъдими с налагане на съответни наказания и пледирала подробно, без да направи изрично искане за заплащане на сторените разноски. Няколко дни след обявяване на присъдата, по делото постъпила молба от повереника адв.А., с което било поискано постановяване на определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, с което в полза на частните обвинители да бъдат присъдени сторените от тях разноски в хода на досъдебната и съдебна фаза на процеса, общо 8 000 лв. В закрито заседание от 13.11.2024г. районният съд се произнесъл с посоченото по – горе в изложението определение по чл.306 ал.1 т.4 НПК, като оставил без уважение искането за заплащане на разноски в полза на частните обвинители. За да го стори съдът е приел, че представените по делото 2 броя договори за правна защита и съдействие не съдържат данни за начин и срок на плащане на договорените суми, съответно не са представени банкови документи за превод на тези суми. Прието е също така, че до приключване на съдебните прения по нохд 567/2024г. надлежно искане за заплащане на сторените разноски не е сторено, а депозирани молби от заинтересованите страни по други дела, включително нохд 135/2024г. по описа на РС Дупница, съдебното следствие по което е било прекратено, не могат и не следва да обвързват съдебния състав по нохд 567/2024г. С обжалваната присъда от 25.10.2024г. Районен съд Дупница е признал подсъдимия К. Б. Х. за виновен в извършване на две престъпления, както следва: за това, че на 07.06.2023г. около 13:00ч., в коридора и стълбището на МБАЛ „Свети И. Рилски 2003“ ООД, както и пред болничното заведение, находящо се в гр. Дупница на ул. „И. Вазов“ № 26, в съучастие като съизвършител с другия подсъдим И. Г. П. е причинил на В. Г. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдания, без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди - на публично място, в сградата и двора на болничното заведение, без каквато и да било причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката личност - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 във вр. с чл.130 ал. 2 вр.чл. 20 ал.2 от НК; за това, че по същото време и на същото място, в коридора, на стълбището и пред болничното заведение, се заканил с убийство на В. Г. В. и тази закана е възбудила у В. основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК / редакция на ДВ, бр. 16 от 2019г./. На Х. за извършването на първото престъпление било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, а за второто - наказание "лишаване от свобода" за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. На основание на чл.23 ал.1 НК на подсъдимия К. Х. било наложено най – тежкото от двете наказания, а именно - "лишаване от свобода" за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. По третото повдигнато обвинение, а именно : че на 07.06.2023г. около 13:00ч. в коридора и стълбището на МБАЛ „Свети И. Рилски 2003“ ООД, както и пред болничното заведение, находящо се в гр. Дупница, ул. „И. Вазов“ № 26, се е заканил с убийство на В. Ц. А. - В. и тази закана е възбудила у А.-В. основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК / редакция на ДВ, бр. 16 от 2019г./, подсъдимият Х. бил признат за невинен и оправдан, на основание чл.304 НПК. С обжалваната присъда подсъдимият И. Г. П. бил признат за виновен в извършване на три престъпления, както следва: за това, че на 07.06.2023г. около 13:00ч. в коридора и стълбището на МБАЛ „Свети И. Рилски 2003“ ООД, както и пред болничното заведение, находящо се в гр. Дупница, ул. „И. Вазов“ № 26, в съучастие като съизвършител с другия подсъдим К. Б. Х. е причинил на В. Г. В. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдания без разстройство на здравето, като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 пр.1 във вр. с чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 от НК; за това, че че същото време и на същото място, в коридора и стълбището на МБАЛ „Свети И. Рилски 2003“ ООД и пред болничното заведение, се заканил с убийство на В. Г. В. и тази закана е възбудила у В. основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл. 144 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК /редакция на ДВ, бр. 16 от 2019г./; за това, че по същото време и на същото място, в коридора и стълбището на МБАЛ „Свети И. Рилски 2003“ ООД и пред болничното заведение, се заканил с убийство на В. Ц. А. - В. и тази закана е възбудила у А. - В. основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл.144 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК / редакция на ДВ, бр. 16 от 2019г./. На П. за извършването на първото престъпление било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години, а за второто и третото - наказания "лишаване от свобода" за срокове от 9 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателни срокове от 3 години. На основание на чл.23 ал.1 НК на подсъдимия П. било наложено най – тежкото от двете наказания, а именно - "лишаване от свобода" за срок от 9 месеца с отлагане на изтърпяването по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. Освен това, всеки от двамата подсъдими бил осъден да заплати половината от сторените по делото от ОП Кюстендил и РС Дупница разноски, както на досъдебната, така и на съдебната фаза. Окръжен съд Кюстендил, след като обсъди посочените в подадената жалба доводи, изложените от страните в съдебно заседание съображения, в пределите на своята компетентност и след цялостна проверка правилността на първоинстанционната присъда, намери за установено следното: За да постанови своя съдебен акт, районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимият К. Б. Х. е роден на •••г. в гр. Д. и живее в същия град на адрес: ул. ••••. Х. е неосъждан[1]и работи в МБАЛ „Св. И. Рилски 2003“ ЕООД на длъжност „работник[1]поддръжка“. Подсъдимият И. Г. П. е роден на •••г. в гр. Д. и регистриран в гр. София на адрес : район „Овча купел“, ул. ••••. Същият е неосъждан и[1]е пенсионер. Подсъдимите се познават, като П. е бивш служител в МБАЛ „Св. И. Рилски 2003“ ЕООД, както и съученик на управителя на болничното заведение – св.д-р Е.Л.. Частните обвинители и свидетели В. А. - В. и В. В. са съпрузи, като А. – В. е репортер, журналист с дългогодишна практика, а В. работи съвместно с нея като оператор при заснемане на различни видеоматериали за дейността й като разследващ журналист. На 07.06.2023г., около 11:00 часа сутринта свидетелите А. - В. и В. пристигнали в МБАЛ „Св. И. Рилски 2003“ ЕООД, гр. Дупница, като носили със себе си видеотехника. Същите имали намерение да заснемат журналистически видеоматериал и да направят интервю с представител на болницата. Предмет на журналистическия материал трябвало да бъде информация във връзка с администрирането по електронен път на данни и документи, издадени от лечебното заведение в Националната здравна информационна система /НЗИС/ във връзка със смъртта на издирвано лице - А. Х. с прякор ••••, починал наскоро и за когото бил издаден смъртен акт от представител на лечебното заведение. Двамата влезли в сградата и се качили по стълбите до кабинета на управителя – св. д-р Е.Л.. В. А. разговаряла със св.К. – секретар на управителя, и й обяснила целта на посещението. К. уведомила Л. за пристигналия журналист и желанието за интервю и отговор на въпроси във връзка с НЗИС, който заявил, че не желае да даде интервю и не може да отговаря на въпроси на журналисти, тъй като е подписал декларация пред разследващ орган да не разгласява информация във връзка с воденото наказателно производство за смъртта на издирваното лице А. Х.. К. предала отказа му на св.А., но тя и оператора В. решили да изчакат, за да разговарят с управителя. В. А. – В. и В. В. останали няколко часа пред кабинета на Л., като операторът заснел няколко кадъра с носената от него видеокамера. В кабинета на управителя влизали различни лица, включително работещата в лечебното заведение св. д-р Т.Б.. Около 13:00 часа от кабинета на управителя излезли той – св.Л., и д-р Т.Б., като с тях на площадката била и св. В. К.. При излизането на управителя, А. – В. веднага включила микрофона си с намерение да зададе въпросите си към управителя, а операторът включил камерата и застанал зад съпругата си. По този начин В. се оказал на пътя на св. Л., който имал намерение да влезе в отделението по хирургия, намиращо се встрани на същия етаж. Св. В. А. – В. започнала да задава въпроси, на които св. Л. не отговорил, като я подминал. След като видял, че пътят му към вратата на отделението е преграден от оператора и А. – В., св.Л. се насочил бързо към тоалетна, намираща се в близост до входа на хирургията и влязъл в помещението, като силно затръшнал вратата след себе си. Св. д-р Б. помолила оператора да се премести, тъй като трябвало да влезе в отделението и след като св. В. се отместил, същата влязла в отделението. Свидетелите А. – В. и В. застанали на площадката пред тоалетната и чакали излизането на управителя Л. в продължение на около 10-15 минути с включени камера и микрофон. Няколко минути по-късно св. Б. излязла от отделението и видяла, че журналистите все още чакат д-р Л. пред вратата на тоалетната с камера и микрофон. През това време св. Л. се обадил от тоалетната по мобилния телефон на подсъдимия К. Х. и го извикал, за да му помогне да излезе от там и да влезе в отделението по хирургия, като изтласка чакащите го отвън журналисти, с които не искал да разговаря. Подсъдимият Х. пристигнал заедно с другия подсъдим И. П., който живеел в близост до болницата, работил е в нея преди време и се е лекувал многократно в лечебното заведение. Двамата подсъдими се качили по стълбите и подсъдимият П. веднага се насочил към оператора В. с думите : „Я дай да видя малко каква е тази камера“. Пресегнал се да вземе камерата, но В. се отдръпнал и насочил камерата си към подсъдимия и го попитал какъв е и кой. Подсъдимият П. заявил, че не може да го снима и че ще му счупи камерата и започнал да вика по двамата да се махат веднага от болницата. В този момент вратата на тоалетната се отворила, св.Л. бързо излязъл от помещението и влязъл през отворената врата на отделението по хирургия, а Х. и св.К. веднага затворили вратата след него. К. влязла в кабинета си, а св.Г.а - санитар в болницата, вече била напуснала етажа. В този момент подсъдимите Х. и П. започнали да блъскат и да удрят с ръце и крака по цялото тяло св. В.. Последният се свил, за да предпази от повреда камерата си, а П. се насочил към св.А. – В. и започнал да дърпа микрофона от ръцете й. Свидетелката успяла да задържи микрофона, като го издърпала силно към себе си. В. извикал на няколко пъти от болка от нанесените му от двамата подсъдими удари, като чул и викове на св.А. – В. по време на борбата й с П., като й извикал да бягат. В това време двамата подсъдими започнали да се заканват към пострадалите с думи, изречени от всеки от тях поотделно и едновременно - „Ще ви убием и няма на кого да се оплачете“. Заканите били възприети от пострадалия В.. Подсъдимият П. се заканил лично и към св. А. – В. и с думите : „Ще ви спукаме главите, сега ще ви убиваме“, като отправял и нецензурни думи, псувни, докато двамата с Х. блъскали журналистите към стълбите. Двамата пострадали тръгнали надолу по стълбите, като В. В., въпреки нанесените му удари от подсъдимите, ги изпреварил и успял на долния етаж да се обърне и да включи отново камерата си – с цел да заснеме слизането по стълбите на св.В. А. – В. и следващите я един зад друг подсъдими И. П. и К. Х.. Като достигнала рецепцията на болницата, св. А. - В. помолила намиращите се там жени от персонала на болницата да извикат охраната, но те се обърнали с гръб и не отговорили на молбата й. Подсъдимите чули молбата на А. – В. и извикали : „Няма кой да дойде, ние сме охраната“, като продължили да сипят закани и обиди към пострадалите и да ги блъскат към изхода на болницата. Инцидентът продължил и в двора на болничното заведение, където св. А. - В. попитала намиращия се до нея подсъдим И. П. дали искат да ги убиват, на което подсъдимият отговорил утвърдително. На въпросите на А. защо ги гонят и бият журналисти, П. отвърнал, че мрази журналистите и че А. и В. са американски шпиони, подлоги и ционистки агенти. Направил нецензурни жестове пред камерата и отправил множество нецензурни, антисемитски и ксенофобски реплики към тях. По едно време подсъдимият Х. се засилил и взел в ръцете си метален предмет /прът/ със синджир закачен към преместваема табела за паркиране, който предмет се намирал в близост на паркинг. С този предмет Х. се засилил към В., но след това го оставил обратно на земята. Свидетелят В. в този момент се уплашил от действията и поведението на подсъдимия Х. и извикал на св. А. – В. да звънне на телефон за спешни повиквания 112 и да повика полиция. А. – В. решила да се обади на свой познат, ръководител в структурите на МВР. След като му обяснила за какво става въпрос, познатият на свидетелката се свързал с РУ МВР Дупница и предал за инцидента. Същевременно св.А. – В. включила камерата на мобилния си телефон и започнала да снима действията на подсъдимите, като успяла да заснеме как подсъдимия П. се пресяга и откъсва кабела от видеокамерата на В., както и му нанася удар с крак в областта на коляното. Св.В. изпитал болка от удара, а Х. и след него П. се насочили към входа на сградата на болницата. Св.В. вървял след П. и го молел да му върне откъснатия кабел, двамата разменили реплики и П. изхвърлил откъснатия кабел през вратата на входа на болницата. Докато чакали пристигането на органите на МВР, журналистите заснели кратък журналистически анонс в двора на болницата. След пристигането на органите на МВР пострадалите съдействали за установяване на подсъдимите, като дали обяснения и показали заснети от тях кадри. Двамата пострадали били отведени в сградата на РУ МВР Дупница, за което били съставени и съответните протоколи ведно с фотоалбум, по реда на чл. 169 - чл.171 от НПК. Свидетелят бил освидетелстван за нанесените му телесни наранявания от лекар в държавната болница в гр. Дупница, за което бил съставен протокол за освидетелстване на лице с негово писмено съгласие, ведно с фотоалбум, по реда на чл. 158 от НПК в присъствието на поемни лица. Свидетелката А. – В. заявила пред полицейските органи, че ще предостави записите от видеокамерата и телефона си за нуждите на разследването на инцидента, но впоследствие с писмо до разследващия полицай от 08.06.2023г. го уведомила, че ще предостави записите, след като ги използва за подготвяно от нея журналистическо разследване. С протокол за доброволно предаване от 23.06.2023г. св. А. – В. предала в гр. София на разследващия орган – следовател към ОСлО при ОП[1]Кюстендил, записани на диск видеоматериали от камерата и от мобилния й телефон. Тази фактическа обстановка е приета за установена от районния съд след анализ на събраните от него доказателства – показания на разпитани свидетели, заключенията на вещи лица по назначените експертизи, протоколите за извършени действия по разследването и приобщените писмени материали. От страна на първоинстанционния съд са приобщени няколко експертни заключения, както и е назначено извършването на нова такава, като от заключенията според него се установява следното: От съдебномедицинска експертиза по писмени данни – л. 107-109 от том II на следственото дело, изготвената от в.л.д-р В.Н., се установява че на В. В. са причинени травматични увреждания, изразяващи се в охлузвания по кожата на лявата предмишница и на лявото коляно. Те са довели до болка и страдание, без разстройство на здравето, като са причинени от действието на твърди тъпи предмети, чрез удар и/или натиск и тангенциално действие с или върху такива предмети, като е възможно според вещото лице уврежданията да са причинени по време и начин съобщени от пострадалия и установени от материалите по делото. А именно - да са причинени от нанесени му удари с крак /ритници/ или възможни удари в околни предмети при блъскането на пострадалия, като са дадени възможни варианти за причиняването им относно двете наранявания. От изготвена видеотехническа, лицевоидентификационна и фоноскопска експертиза на в.л. А. Г. – л. 121-147 от том II на сл.д. № 44/2023г., се установява, че DVD диск Verbatim DVD[1]R, 4.7 GB, 16 x speed; 120 min, поставен в отваряща се пластмасова квадратна кутия за съхранение на компакт дискове/, без обозначения по него и приложен към протокол за доброволно предаване от 23.06.23 г. - на л. 102 от ДП, съдържа изследвания видеофайл „BOLNICA DUPNICA“ mp4. Във видеофайла се установяват хронологически, последователно и детайлно описаните в заключението на експертизата кадри, действия, респективно, отправените словесни реплики между лицата, заснети на видеозаписа. Вещото лице е съпоставило при сравнително изследване изображенията на заснетите лица и сравнителен материал – снимки от БДС на МВР, като е направило следните изводи: Посоченото условно в експертизата като лице № 1 е подсъдимият И. Г. П., с оглед множество общи и частни признаци, а именно : форма на носа, характерни еднакви нарези, линии на челото, изразени надвеждови дъги, характерно пространство под очните ябълки. Посоченото условно в експертизата като лице № 2 най – вероятно е К. Б. Х., тъй като са установени множество общи белези : взаимно разположение на елементите на лицето – очи, вежди, чело, нос, устни, дясна ушна мида, обща форма на главата и лицето, обща охраненост на лицето и изкривяване на носа надясно. От изготвената и приета в хода на съдебното производство допълнителна видеотехническа, лицево идентификационна и фоноскопска експертиза, изготвена от в.л. А.А. – л. 171 до л. 228 от НОХД № 135/2024г. на РС[1]Дупница, се установява, че след анализ на представените и изискани от съда видеозаписи на диск и копия от електронни файлове, направени при оглед в съдебно заседание от технически помощник в присъствието на съда и страните, вещото лице подробно посочва и описва изображения на сцени, лица, действия и жестове, с метаданни и поредност на видео файловете. Вещото лице посочва, че записът с наименование „BOLNICA DUPNICA“ e идентичен като съдържание с файловете, намиращи се на другите два оптични носителя - 2 броя дискове / “HP-DVD-R ” и „Verbatim DVD-R“. Налице е разлика единствено в резолюцията на картината, която при този файл е 1280х720 пиксела, а при останалите файлове е 1920х1080, като честотата на опресняване на изображенията е 25 кадъра в секунда при всички изображения. Според вещото лице А. качеството на записа е добро за този с наименование „BOLNICA DUPNICA“ и отлично при другите, като всички записи са годни за лицева идентификация на лицата В. А. – В. и И. П.. Други лица на записите не са идентифицирани, поради липса на достатъчно информация или подходящи изображения. Не се установява злонамерена манипулация на файла „BOLNICA DUPNICA“, като този файл представлява преоразмерена съвкупност от файловете, намиращи се на другите два представени оптични носители и хронологично файловете са подредени съгласно номерацията им. При обсъждане показанията на разпитаните свидетели, районният съд е извършил дължим анализ, като същите са съпоставени едни с други и са отчетени допълнителни обстоятелства – непосредственост на възприятията, връзка с предмета на доказване, с подсъдимите и с останалите свидетели. Първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите[1]очевидци А. – В. и В. са непротИ.речиви, ясни, подробни, детайлни, логични и последователни, като кореспондират помежду си и и в същото време се подкрепят в пълна степен и от събраните по делото множество писмени и веществени доказателства, включително заключенията на приетите експертизи. От друга страна, районният съд е приел, че показанията на останалите свидетели не следва да бъдат приемани безкритично, по няколко причини, включително и предвид обстоятелството, че те не са преки очевидци на по – голямата част от действията на подсъдимите, обект на повдигнатите срещу тях обвинения. За да приеме горепосочената фактическа обстановка, районният съд е съобразил изводите си и с подробно описана от него съвкупност от писмени доказателства : протокол за освидетелстване на лице с писмено съгласие и фотоалбум, протоколи за разпознаване на лица, ведно с фотоалбуми, протоколи за доброволно предаване, писмо до разследващ полицай от св. А. - В., медицински документи, трудови договори и анекси към тях, страна по които е подсъдимия Х., справки с характеристични данни, справки от Дирекция БДС при МВР София, справки за съдимост на всеки от подсъдимите и други. Така изложената фактическа обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, се приема изцяло и от страна на Окръжния съд. Районният съд извършил дължим анализ на събраните по делото доказателства, като е направил правилни и обосновани изводи относно всички значими обстоятелства и факти. В хода на въззивното съдебно производство, с оглед на принципа по чл.13 НПК за разкрИ.е на обективната истина, по преценка на съда бе извършен допълнителен разпит на частните обвинители – св. В. А. – В. и В. В.. От показанията им, дадени пред Окръжния съд, както и от показанията на св.В., дадени от него пред РС Дупница в съдебно заседание от 07.10.2024г. по нохд 567/2024г. и прочетени от въззивния съд, не се разкриват допълнителни обстоятелства, които да налагат ревизия на установената фактическа обстановка. Освен това, в съдебно заседание от 26.03.2025г. по искане на защитника адв.Д. Окръжният съд е дал възможност на необжалвалия присъдата подсъдим И. П. да даде обяснения. Макар становището на адв.Д. да е било П. да бъде разпитан в качеството на свидетел, изхождайки от факта, че същият не е обжалвал присъдата и следователно същата е влязла в сила по отношение на него, въззивният съд прецени, че И. П. има процесуалното качество на подсъдим и може да дава обяснения на всеки етап от наказателното производство. Обстоятелството, че същият не е обжалвал присъдата, не води като последица до влизане на присъдата в сила спрямо него, тъй като при частично обжалване на съдебния акт от един от подсъдимите, той влиза в сила след постановяване на акта на въззивната инстанция / ТР № 5/ 2018г. на ОСНК, т.4/. Този подсъдим се е възползвал от предоставената му възможност, като се признава за виновен и твърди, че всички действия са извършени само от него и за тях е получил съответно наказание. Допълва, че случайно се е оказал в болницата при св.Л., видял е другия подсъдим да се опитва да отстрани св.В. от управителя и се е намесил, като е продължил с действията си и на паркинга. Твърди, че К. Х. не е извършил никакви действия по отношение на пострадалите и единствено е вървял зад него. Окръжният съд намира така депозираните обяснения на този подсъдим за частично достоверни, като не дава вяра на частта досежно действията на подсъдимия К. Х.. Твърдението на П., че другият подсъдим единствено е вървял зад него, без да предприема действия по отношение на пострадалите, се опровергава по категоричен начин от показанията на пострадалите св.А. – В. и В.. Обясненията на П. в тази им част са дадени с цел изграждане на алиби и оправдаване на Х., не намират подкрепа в събраните по делото доказателства и не налагат ревизиране на фактическата обстановка. По безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства могат да бъдат подкрепени изводите на първоинстанционния съд, че двамата подсъдими са нанасяли удари на пострадалия В. В. - както в коридора пред кабинета на управителя и при слизането му стълбите, така и на двора пред болничното заведение, където П. е настъпил с крак В. по стъпалото и го е ритнал с другия по крака, както и че през цялото време Х. и П. са се заканвали с убийство. Предвид изложеното по – горе и като взе предвид, че срещу присъдата на РС Дупница е подадена единствено жалба от подсъдимия К. Х. и неговия защитник, при това – срещу частта от нея, с която Х. е признат за виновен в извършване на две престъпления – по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.2 вр.чл.20 ал.2 НК и по чл.144 ал.3 пр.1 вр.ал.1 НК/ редакция на ДВ бр.16 от 2019г./, Окръжният съд намери, че първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който следва да бъде потвърден. Изложените от защитника адв.Д. доводи – както в допълнението към въззивната жалба, така и при изслушване на съдебните прения пред въззивния съд, са неоснователни и не могат да бъдат споделени. На първо място, авторството на престъпленията и в частност на горепосочените две, извършени от подсъдимия К. Б. Х., се установява по безспорен и несъмнен начин. От събраните по делото доказателства, най – вече от показанията на пострадалите, както и от съдебномедицинската и видеотехническите експертизи, може да бъде направен категоричен извод, че на 07.06.2023г. двамата подсъдими К. Х. и И. П., в съучастие като съизвършители и по хулигански подбуди, са нанесли в коридора, по стълбите и на двора на МБАЛ „Свети И. Рилски 2003“ ООД удари на В. Г. В., като са му причинили лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Освен това, по същото време Х. се е и заканил на В. с убийство и тази закана е могла и на практика е възбудила у последния основателен страх за осъществяването й. Закани за убийство са отправени и от другия подсъдим И. П., при това по отношение и на двамата пострадали. И именно отправянето на закани от двамата е мотивирало св.А. – В. да попита П. : „Искате да ни убивате ли, какво?“, с последващ утвърдителен отговор от последния. Присъствието на подсъдимия К. Х. на мястото на инцидента не се оспорва от никоя от страните по делото, като същият се е озовал в коридора на болничното заведение по молба на управителя Е.Л.. Действията, които е предприел впоследствие по отношение на двамата пострадали, се установяват от техните показания, като не съществуват причини, поради които да се приеме, че тези показания не са обективни и безпристрастни. Х. е нанасял удари на В. едновременно и заедно с И. П., както и се е заканвал на пострадалия с убийство. Престъпленията са извършени от двамата подсъдими при пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния им характер, предвиждали са настъпването на последиците им и са го искали. Огледът на веществени доказателства – електронни носители за съхранение на данни, и приобщаването на същите като веществени доказателства по делото, извършени от първоинстанционния съд в съдебно заседание от 07.10.2024г. с цел назначаване на допълнителна съдебно – техническа експертиза, са проведени в съответствие с разпоредбите на чл.155 и следващи НПК и при спазване правата на страните. Действията на съда са подробно описани в протокола за проведено съдебно заседание и не е следвало да бъде изготвян отделен протокол за това процесуално действие. Следва да бъде отбелязано, че обвинението против подсъдимия Х. досежно извършването от негова страна на горепосочените две престъпления се подкрепя и доказва най – вече от показанията на св.А. – В. и В., както и от съдебномедицинската експертиза на в.л.Николчев. Приобщените по делото няколко видеотехнически експертизи, изготвени след изследване на предадените по делото електронни носители за съхранение на данни, допълнително подкрепят тези показания. При това за част от обстоятелствата, доколкото камерата на В. не е работила постоянно, а и за него е било технически невъзможно едновременно да предпазва устройството и да заснема с него нанасянето на удари от двамата подсъдими. Не на последно място, неоснователно е възражението, че не става ясно въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е направил извода за виновност на подсъдимия Х.. Напротив, в мотивите към присъдата РС Дупница е направен подробен анализ на събраните доказателства, като е посочено които от тях се приемат за достоверни и защо, както и кои не следва да бъдат приети безкритично. След признаването на К. Х. за виновен в извършването на горепосочените две престъпления, районният съд му е наложил наказания „лишаване от свобода“ за срокове от 6 и 9 месеца – съответно в размери около средния , предвиден в закона за извършването на първото престъпление, и под средния такъв, за извършването на второто престъпление. След определяне на общо най – тежко наказание от 9 месеца, изтърпяването на същото е отложено за изпитателен срок от 3 години. Окръжният съд намира, че наложените наказания са индивидуализирани правилно в съответствие с разпоредбата на чл.54 НК, след съпоставяне на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като не са налице основания за намаляване на техния размер, или за замяна на първото от наказанията с „пробация“, доколкото такова наказание е предвидено като алтернатива на лишаването от свобода за извършване на престъпление по чл.131 ал.1 вр.чл.130 ал.2 НК. С оглед осъждането на подсъдимия К. Х., законосъобразно в негова тежест е възложено заплащането на половината от разноските, сторени от ОП Кюстендил и РС Дупница. Извън гореизложеното, при цялостна въззивна проверка, както на обжалваната присъда, така и на проведеното първоинстанционно съдебно производство, въззивният съд не установи да са допуснати отстраними и съществени нарушения на процесуалните правила, които да са нарушили процесуалните права на някоя от страните и да са основание за нейната отмяна. Както бе посочено по – горе в изложението, в рамките на въззивното производство Окръжният съд е сезиран и с въззивна частна жалба на повереника адв.А., против определението на първоинстанционния съд за оставяне без уважение на искането за присъждане на сторените от частните обвинители разноски. С оглед потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт, въпросът за сторените от частните обвинители А. – В. и В. разноски, следва да бъде разрешен в съответствие с разпоредбата на чл.189 ал.3 НПК. След като провери атакуваното определение, доводите на адв.А., изложени в частната жалба, допълнително представените от частния обвинител В. А. – В. документи – 2 броя банково авизо на „Обединена българска банка“ АД, постъпили по внохд 18/2025г. по описа на ОС Кюстендил, както и възражението на защитника адв.Д. – че заплащането на сумите е извършено на 06.12.2024г., въззивният съд намери постъпилата частна жалба за основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение по реда на чл.306 ал.1 т.4 НПК, районният съд е приел че не са налице основания за уважаване на молбата, по две основни причини – че не са представени доказателства за реално плащане на договореното адвокатско възнаграждение, както и че от страна на частните обвинители или от техния повереник не е направено съответно искане за заплащане на сторените разноски. На първо място, както е прието за установено и от районния съд, по делото са представени два договора за правна защита и съдействие, по силата на които двамата частни обвинители упълномощават адв.И. А. да ги представлява, съответно на досъдебното производство от 10.01.2024г. и на съдебната фаза от 11.03.2024г. В договорите са посочени суми съответно от 3 000 и 5 000 лв, без да бъдат отбелязани начин и срок на плащане. И доколкото към момента на постановяване на определението, от страна на частните обвинители не са представени доказателства за заплащане на договорените суми, този довод на решаващия съд е бил основателен. От допълнително представените от В. А. – В. 2 броя банково авизо на ОББ АД – л.42 и 43 от внохд 18/2025г., приети като доказателства по делото, се установява че договорените суми от 3 000 и 5 000 лв са били преведени по сметка на адв.А. с нареждания на А. - В. съответно от 23.01. и от 12.04.2024г. Вторият довод на районния съд – относно липсата на нарочно искане за заплащане на сторените разноски, не може да бъде споделен. Както бе посочено по – горе в изложението, на 05.03.2024г. по нохд 135/2024г. по описа на РС Дупница е постъпила молба от адв.И. А. като повереник на пострадалите В. А. – В. и В. В., с която двамата пострадали предявили граждански иск против подсъдимите за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди, с изрично искане за заплащане, както на законните лихви от датата на увреждането, така и на направените по делото разноски. Въззивният съд приема, че това искане на адв.А. в пълна степен отговаря на искане по смисъла на чл.189 ал.3 НПК, макар допълнително такова да не е направено от нея по време на съдебното следствие или при изслушване на съдебните прения. Не може да бъде споделено и виждането на първоинстанционния съд, че нохд 567/2024г. се явява „друго“ дело спрямо нохд 135/2024г., двете по описа на РС Дупница, поради което направени искания в първото производство не обвързват съдебния състав, разглеждащ второто. Напротив, наказателното производството е едно и също – по внесен обвинителен акт срещу двамата подсъдими, за извършване на едни и същи престъпления срещу едни и същи лица. Второто нохд е образувано при повторно внасяне на обвинителния акт в РС Дупница, след отстраняване на констатирани в хода на първото производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. И както основателно е посочено от страна на адв.А., в производството по нохд 567/2024г. съдът не е изискал ново адвокатско пълномощно по отношение на повереника, а е приел за достатъчен факта на представено такова по нохд 135/2024г. Що се отнася до направено възражение от страна на адв.Д., от представените авизо е видно, че операциите са наредени от А. – В. и осъществени на датите 23.01.2024г. и 12.04.2024г. Цитираната от защитника дата 06.12.2024г. действително е отразена в най – горната част на представените банкови документи, но съдът приема че това е датата, на която преписи от документите са издадени от банков служител по искане на наредителя. Предвид това, Окръжният съд намира, че от страна на повереника е направено искане за заплащане в полза на частните обвинители на сторените от тях разноски, съответно са представени доказателства за заплатените адвокатски хонорари. Определението на районния съд следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново такова за осъждане на всеки от двамата подсъдими К. Х. и И. П. да заплати на В. А. – В. и В. В. по 4 000 лв - половината от сторените от тях общо 8 000 лв разноски. Становището на повереника за солидарно осъждане на подсъдимите не може да бъде споделено, доколкото по делото не е допуснат за съвместно разглеждане граждански иск, в който случай би била приложима разпоредбата на чл.53 ЗЗД. В конкретния случай всеки от подсъдимите следва да посрещне съответната му част от разноските, в съответствие с чл.189 ал.3 изр.2 НПК. Доколкото не са налице предпоставки за оправдаване на някой от подсъдимите, за намаляване размера на наложените им наказания, на определените изпитателни срокове, за налагане на по – леки наказания или за определяне на наказанията при условията на чл.55 НК, присъдата на РС Дупница следва да бъде потвърдена, като Х. и П. допълнително бъдат осъдени да заплатят съответна част от сторените от частните обвинители разноски в горния смисъл. Предвид гореизложеното и на основание чл.338 вр.чл.334 т.6 и чл.189 ал.3 НПК, Окръжният съд