Решение № 675 от 6.10.2026 г. на Районен съд - Перник по дело № 5516/2024 г.

№ 20241720105516 по описа за 2024 година Предмет на делото са предявени при условията на обективно евентуално съединяване искове по чл. 222, ал. 3 КТ. Ищецът K. Е. Н. твърди, че между нея и ответника „Мал-мук Хоум“ АД съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 16/ 30.10.2015 г., което било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 31.07.2024 г. въз основа на заповед № 90/ 31.07.2024 г. на работодателя. Излага, че последният не й заплатил полагащото й се обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от шест месеца, възлизащо на 4087.93 евро (7995.30 лева). Сочи, че същото се дължи, тъй като преди прекратяването на трудовия договор с разпореждане № ••••••••••/ 05.11.2021 г. на ТП на НОИ – Перник й била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 09.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1,2 КСО, вр. с пар. 22ц, ал. 1 ПЗР на КСО. Излага, че работодателят следва да й заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в претендирания размер поради обстоятелството, че през последните 20 годни 17 години и 3 месеца е работила на една и съща длъжност в един и същи търговски обект, по трудови правоотношения с дружества, които представляват „група предприятия“, едно от които е „Мал-мук Хоум“ АД. В тази връзка излага, че за периода от 20.03.2007 г. до 31.12.2012 г. работила при „Мал мук“ ООД, ЕИК 113522412 на длъжност „••••“ в обект в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. Считано от 02.01.2013 г. до 01.11.2015 г. работила при „ММК Метал“ ЕООД, ЕИК 113565456 на същата длъжност и в същия обект, а след това, считано от 01.11.2015 г. - при ответното дружество, отново на длъжност „••••“ в същия обект. Уточнява, че „Мал мук“ ООД, ЕИК 113522412 е учредено от В.М.К. и К.И.К., които са прекратили участието си в него съгласно протокол от общо събрание от 30.04.2014 г. През цялото време, през което K. Е. Н. работила по трудово правоотношение с „Мал мук“ ООД, ЕИК 113522412, собственици на капитала му били посочените физически лица. Към 02.01.2013 г., когато започнала работа при „ММК Метал“ ЕООД, ЕИК 113565456, негови собственици били В.М.К. и К.И.К.. С договори от 17.10.2014 г. последните продали дружествените си дялове на трето лице. Към 02.08.2016 г. акционери в ответното дружество „Мал-мук Хоум“ АД били същите физически лица - В.М.К. и К.И.К.. Освен това в устава на „Мал Мук Хоум" ЕАД било изрично посочено, че „Мал мук“ ООД е едноличен собственик на капитала му. Въз основа на тези обстоятелства K. Е. Н. твърди, че към датата на назначаването й във всяко от изброените дружества същите са били собственост на едни и същи лица, вземащи еднолично решение за управлението им, както и че тези лица притежават капитал от дружествата под една или друга форма. С оглед на тези съображения ищцата поддържа, че се касае за „група от предприятия“ по смисъла на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ. Излага, че даденото в посочената разпоредба легално определение на понятието „група от предприятия“ не следва да се тълкува буквално, а разширително, в светлината на логическа, финансова, икономическа или ръководна връзка между отделните предприятия. Въз основа на тези съображения K. Е. Н. моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от шест месеца, възлизащо на 4087.93 евро (7995.30 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. При условията на евентуалност, ако не бъде установено, че „Мал-мук Хоум“ АД, „Мал мук“ ООД и „ММК Метал“ ЕООД са „група предприятия“, моли ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от два месеца, възлизащо на 1362.64 евро (2665.10 лева), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Ответникът „Мал Мук Хоум" ЕАД оспорва предявените искове. Излага съображения, че ищцата няма право на претендираното обезщетение, тъй като при прекратяване на трудовото й правоотношение не е имала трудов страж от десет години при него. Поддържа, ч е „Мал-мук Хоум“ АД, „Мал мук“ ООД и „ММК Метал“ ЕООД са различни дружества, както и че не представляват „група предприятия“. Счита за ирелевантно към спора обстоятелството къде е било работното място на K. Е. Н.. Районен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа страна: Като писмено доказателство по делото е прието копие от трудов договор № 16/ 30.10.2015 г., от което е видно, че K. Е. Н. е била назначена на длъжност „••••-•••“ в „Мал Мук Хоум" ЕАД, ЕИК 203036854 с място на работа - гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. Прието е копие от разпореждане № ••••••••••/ 05.11.2021 г. на ТП на НОИ – Перник, от което се установява, че на K. Е. Н. е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1,2 КСО, вр. с пар. 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО. Представено е копие от заповед № 90/ 31.07.2024 г., от което е видно, че „Мал-мук Хоум“ АД е прекратило трудовото правоотношение с K. Е. Н., възникнало въз основа на трудов договор № 16/ 30.10.2015 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.08.2024 г. Видно от прието копие от трудовата книжка на K. Е. Н. същата е работила по трудово правоотношение с „Мал мук“ ООД – Перник на длъжност „••••“ в периода от 20.03.2007 г. до 31.12.2012 г. – 5 години, 8 месеца и 12 дни; при „ММК Метал“ ЕООД на длъжност „••••“ в периода от 02.01.2013 г. до 01.11.2015 г. – 2 години, 9 месеца и 30 дни; както и при „Мал-мук Хоум“ АД на длъжност „••••“ в периода от 01.11.2015 г. до 01.08.2024 г. – 8 години, 9 месеца и 0 дни. Като писмено доказателство по делото е прието копие от протокол от общо събраните на съдружниците на „Мал-Мук“ ООД от 30.04.2014 г., от което е видно, че към тази дата съдружници в дружеството са били В.М.К. и К.И.К.; че общото събрание на съдружниците е приело молбите им за напускане въз основа на извършено прехвърляне на притежаваните от тях дружествени дялове в полза на М.Т.; както и че управителите В.М.К. и К.И.К. са освободени, а на тяхно място е избран нов управител - М.Т.. Представени са копия от договори за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „ММК Метал“ ЕООД от 17.10.2014 г., от които е видно, че В.М.К. и К.И.К. са продали на М.П.Т. притежаваните от тях дружествени дялове от капитала на „ММК Метал“ ЕООД. Прието е копие от устав на „Мал Мук Хоум" ЕАД, съгласно чл. 6, ал. 2 от който негов учредител и едноличен собственик на капитала е „Мал мук“ ООД, ЕИК 113522412. Видно от същия адресът на управление на дружеството е гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. От прието копие от протокол от извънредно общо събрание на „Мал Мук Хоум" АД от 02.08.2016 г. се установява, че към посочената дата акционери в дружеството са В.М.К. и К.И.К., както и че е взето решение за преобразуването му от ЕАД на АД. Като писмено доказателство е прието писмо с изх. № 26/МСИ-676-1/ 15.07.2026 г., издадено от Община Перник, според което от „Мал Мук“ ООД, ЕИК 113522412 е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ с вх. № 1404000012/ 02.09.2002 г., с която е деклариран недвижим имот, находящ се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, като имотът е деклариран впоследствие от „ММ Комерс груп“ ЕАД, ЕИК 202773827 с декларация по чл. 14 ЗМДТ № 14005096/ 26.11.2013 г. Представено е копие от скица № 15-925258-23.06.2026 г., издадена от АГКК, на поземлен имот с идентификатор 55871.513.50 с площ от 23 661 кв.м., находящ се на адрес: гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, от която е видно, че предишният идентификатор на имота е 55871.513.81 и 55871.513.82, както и че като негов собственик е записано „ММ Комерс груп“, ЕИК 202773827. Според прието копие от нотариален акт № 192, том IV, рег. № 4203, дело № 470/ 2008 г. на нотариус И.И., на 03.12.2008 г. „Мал-Мук“ ООД, ЕИК 113522412 чрез управителите си В.М.К. и К.И.К. е учредило договорна ипотека върху притежаван от него недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 55871.513.81, заедно с изградената върху него масивна стопанска сграда – представителен магазин за промишлени стоки и склад за търговия на едро с идентификатор 55871.513.81.1 и поземлен имот с идентификатор 55871.513.82, находящи се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. Видно от копие от нотариален акт № 200, том II, рег. 3 1952, дело № 380/ 2009 г., на нотариус И.И., „Мал-Мук“ ООД, ЕИК 113522412 чрез К.И.К. като негов управител, е учредило договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 55871.513.81, заедно с изградената върху имота масивна стопанска сграда – представителен магазин за промишлени стоки и склад за търговия на едро с идентификатор 55871.513.81.1 и поземлен имот с идентификатор 55871.513.82, находящи се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. Като писмено доказателство е приложено копие от нотариален акт № 16, том II, рег. № 4138, дело № 360/ 2011 г., на нотариус Н.З., от което се установява, че „Мал-Мук“ ООД, ЕИК 113522412, чрез К.И.К. като негов управител, е учредило договорна ипотека върху поземлен имот с идентификатор 55871.513.81, заедно с изградената върху него масивна стопанска сграда – представителен магазин за промишлени стоки и склад за търговия на едро с идентификатор 55871.513.81.1 и поземлен имот с идентификатор 55871.513.82, находящи се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. В устава на „ММ Комерс груп“ ЕАД, копие от който е представено по делото, вписан в Служба по вписванията – гр. Перник с вх. № 3985/ 13.12.2013 г., акт 121, том 12, дело № 1788, е посочено, че капиталът му се състои от непарична вноска, представляваща право на собственост върху недвижими имоти, внесени като апортна вноска от „Мал-Мук“ ООД, част от които: поземлен имот с идентификатор 55871.513.81, ведно с построени в него сгради с идентификатори 55871.513.81.2, 55871.513.81. 2 , 55871.513.81.3 и 55871.513.81.4, както и поземлен имот с идентификатор 55871.513.82, находящи се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1. В него е посочено, че всички акции в дружеството са записани от „Мал-Мук“ ООД. Приети са копия от договор за наем от 01.05.2015 г. и анекси към него от 01.05.2016 г. и от 01.05.2017 г., от които се установява, че „ММ Комерс груп“ ЕАД е предоставило на „Мал-мук Хоум“ АД за временно и възмездно ползване недвижим имот – складово помещение – 1980 кв.м. и търговска площ – 1860 кв.м., находящ се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, за срок от 01.05.2015 г. до 01.05.2020 г. Анексът от 01.05.2017 г. е сключен от „ММ Комерс груп“ ЕАД чрез В.М.К. и „Мал-мук Хоум“ АД чрез К.И.К.. Видно от копие от договор за наем от 01.09.2019 г. „ММ Комерс груп“ АД е предоставило на „Мал-мук Хоум“ АД за временно и възмездно ползване недвижим имот – складови помещения –3085 кв.м. и търговска площ – 2300 кв.м., находящ се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, за срок от пет години, считано от датата на подписването му. Същият е сключен от „ММ Комерс груп“ ЕАД чрез В.М.К. и „Мал-мук Хоум“ АД чрез К.И.К.. Прието е копие от договор за наем от 30.08.2024 г., от което се установява, че „ММ Комерс груп“ АД, представлявано от К.И.К., е предоставило на „Мал-мук Хоум“ АД, представлявано от В.М.К., за временно и възмездно ползване недвижим имот – складови помещения –3085 кв.м. и търговска площ – 2300 кв.м., находящ се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, за срок от пет години, считано от датата на подписването му. Според свидетелските показания на П.Х.И. двете с ищцата работели в „Мал мук“, като K. Е. Н. започнала работа през 2007 г. Последната полагала труд в магазина на ул. Владайско въстание № 1 в гр. Перник, а свидетелката работела на •••, като след това била преместена в обекта на ул. Владайско въстание № 1. В края на м.07.2024 г. били прекратени трудовите правоотношения с двете. Заповедта им била връчена от В.М.К.. От 2007 г. до м.07.2024 г. собственици на фирмата били В.К. и К.К.. Имало периоди, в които били преназначавани в други техни фирми, но през цялото време не им била променяна длъжността, както и мястото на работа. Магазинът, където работели винаги се казвал „Мал Мук“. От свидетелските показания на А.Р.С. е видно, че когато започнала работа в магазин „Мал Мук“ в кв. ••• през 2013 г., там работела ищцата. Свидетелката работила до 2016 г. В периода от 2013 г. до 2016 г. фирмата-работодател си сменила името и работниците подписали договори, но работното им място, както и условията на труд били същите. K. Е. Н. работела на касите и на щанда за крепежни елементи. Собствениците на „Мал Мук“ били В. и К.. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че последният пълен отработен месец на K.Е. Н. при „Мал-мук Хоум“ АД е м.05.2024 г., а полученото от нея брутно трудово възнаграждение за този месец възлиза на 1327.20 лева. Според заключението на допуснатата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което настоящият състав кредита като компетентно и обективно, в счетоводството на „Мал-мук Хоум“ АД няма отразено осчетоводяване като дълготраен материален актив на сграда на магазина, находяща се в гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, като относно същия били представени договори за наем с наемодател „ММ Комерс груп“ ЕАД за периода от 01.05.2015 г. до 31.08.2019 г. и наемодател „ММ Комерс груп“ АД за периода от 01.09.2019 г. до 01.09.2029 г. При горните фактически констатации съдът прави следните правни изводи: Съгласно нормата на чл. 222, ал. 3 КТ в редакцията й след изм., публ. в ДВ, бр. 107 от 2020 г., при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ има благодарствен характер и същото се дължи от работодателя на работника при приключване на трудовата дейност на последния, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Това обезщетение се дължи еднократно – само при първоначалното придобиване н а право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да възникне право на обезщетение към съответен работодател, правото на пенсия следва да е придобито по време на трудовото правоотношение с този работодател. В случая са предявени два обективно евентуално съединени иска, основани на различните хипотези, визирани в посочената норма на чл. 222, ал. 3 КТ, а именно: главен иск, основан на твърдения, че ищцата е придобила при група от предприятия, част от която е ответното дружество, повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години, че е работила при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено, както и че към момента на прекратяването на правоотношението е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и евентуален иск, които се основава на твърденията, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение, което е прекратено, както и че към момента на прекратяването му е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За да бъде уважен главният иск по чл. 222, ал. 3, пр. посл. КТ, от ангажираните по делото доказателства следва да бъде констатирано кумулативното наличие на следните предпоставки: че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответника, което е прекратено (независимо от основанието за прекратяване); че към момента на прекратяването на трудовото правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; както и че е придобила в група предприятия, част от която е ответното дружество, трудов стаж повече от 10 години през последните 20 години. Първите две от посочените предпоставки не са спорни между страните по делото, като същите се установяват от ангажираните доказателства, а именно: копие от трудов договор № 16/ 30.10.2015 г. и заповед № 30/ 31.07.2024 г., от които е видно, че между „Мал-мук Хоум“ АД и K. Е. Н. е възникнало трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 01.08.2024 г.; както и копие от разпореждане № ••••••••••/ 05.11.2021 г. на ТП на НОИ – Перник, от което се установява, че на ищцата е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 09.08.2021 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1,2 КСО, вр. с пар. 22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО. От представеното по делото копие от трудовата книжка на K. Е. Н. се установява, че е работила по трудови правоотношения с „Мал мук“ ООД – Перник, „ММК Метал“ ЕООД и „Мал Мук Хоум" АД, както следва: при „Мал мук“ ООД – Перник на длъжност „••••“ в периода от 20.03.2007 г. до 31.12.2012 г. (5 години, 8 месеца и 12 дни); при „ММК Метал“ ЕООД на длъжност „••••“ в периода от 02.01.2013 г. до 01.11.2015 г. (2 години, 9 месеца и 30 дни); както и при „Мал Мук Хоум" АД на длъжност „••••“ в периода от 01.11.2015 г. до 01.08.2024 г. (8 години, 9 месеца и 0 дни). Следователно се установява, че през последните двадесет години ищцата е придобила трудов стаж повече от 15 години при посочените дружества - работодатели. Между страните по делото е спорен въпросът дали последните („Мал-мук Хоум“ АД, „ММК Метал“ ЕООД и „Мал мук“ ООД – Перник) представляват „група предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3, пр. посл. КТ. В тази връзка следва да бъде съобразена легалната дефиниция на понятието "група от предприятия", дадена в § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, към която препраща разпоредбата н а § 1, т. 2а ДР на КТ, а именно, че това са "две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка". Настоящият състав намира, че посоченото понятие във връзка с приложението му по чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде тълкувано разширително, доколкото една от целите на изменението на чл. 222, ал. 3 ГПК, публ. в ДВ, бр. 107 от 2020 г., и въвеждането на възможността работникът/служителят да получи обезщетение в поголям размер ако има повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години не само при същия работодател, но и при същата група предприятия, е защита правата на работниците/служителите при обмен на работници между отделни работодатели и определена съгласуваност на действията на последните. Този извод осигурява в най-голяма степен спазването на едни от основните принципи в трудовото право, а именно закрила на труда и равни права на всички работници/служители при упражняване на трудовата им дейност. С оглед на тези съображения съдът приема, че ако две или повече предприятия се контролират пряко или непряко от едни и същи лица, независимо дали физически или юридически лица, то следва да се приеме, че е налице последната хипотеза, визирана в разпоредбата на § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, а именно, че предприятията се намират под единното управление на предприятието майка, доколкото това тълкуване е в интерес на работниците и служителите и защитава в необходимата степен правата им, произтичащи от трудовите правоотношения, възникнали с някое от предприятията. Когато едно физическо лице има доминиращи и ръководни функции по отношение на дадени юридически лица и съответно от неговата воля зависи начинът на функциониране на тези дружества и възможността за съгласуваност на дейността им, следва да се приеме, че е налице единно управление на дружествата. В случая трудовото правоотношение между K. Е. Н. и „Мал-Мук“ ООД, ЕИК 113522412 е възникнало на 20.03.2007 г. и е прекратено на 31.12.2012 г., в който период съдружници в дружеството-работодател и управители на същото са били В.М.К. и К.И.К.. Трудовото правоотношение с „Мал-Мук“ ООД е прекратено на 31.12.2012 г. и на следващия работен ден ищцата е започнала работа при „ММК Метал“ ЕООД, ЕИК 113565456. Към момента на възникване на трудовото правоотношение с „ММК Метал“ ЕООД управители и съдружници в това дружество са същите физически лица - В.М.К. и К.И.К.. Ищцата е работила в „ММК Метал“ ЕООД до 01.11.2015 г., на която дата е сключен трудовият договор с ответника „Мал-мук Хоум“ АД. Към момента на сключването му В.М.К. и К.И.К. не са били акционери или управителни органи на дружеството, но „Мал-мук Хоум“ АД е учредено от „Мал-Мук“ ООД към момент, в който В.М.К. и К.И.К. са били собственици на капитала на „Мал-Мук“ ООД (видно от приетото копие от устав на „Мал Мук хоум" ЕАД), а считано от 2016 г. „ Мал-мук Хоум“ е преобразувано от ЕАД в АД с посочените физически лица като единствени акционери, видно от приетото копие от протокол от извънредно общо събрание на „Мал-мук Хоум“ АД от 02.08.2016 г. Адресът на управление на „Мал-мук Хоум“ АД е гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, където ищцата е полагала труд през цялото време на съществуване на трудовите й правоотношения с „Мал-Мук“ ООД, „ММК Метал“ ЕООД и „Мал-мук Хоум“ АД, като имотът и сградите, които се намират на този административен адрес до 2013 г. са били собственост на „Мал-Мук“ ООД, видно от приетите копия от нотариални актове за учредяване на договорна ипотека, а след това са преминали в собственост на „ММ Комерс груп“ ЕАД въз основа на направена от „Мал-Мук“ ООД апортна вноска в капитала му. Считано от 2015 г. до момента на приключване на съдебното дирене сградата на магазина, находяща се на адрес: гр. Перник, ул. Владайско въстание № 1, е отдадена под наем от „ММ Комерс груп“ ЕАД на „Мал-мук Хоум“ АД. Анексът към договора за наем, подписан на 01.05.2017 г., въз основа на който срокът на наемното правоотношение е продължен до 01.05.2020 г., както и договорът за наем от 01.09.2019 г. са сключени от „ММ Комерс груп“ ЕАД чрез В.М.К. и „Мал-мук Хоум“ АД чрез К.И.К., а договорът за наем от 30.08.2024 г. – от „ММ Комерс груп“ ЕАД чрез К.И.К. и о т „Мал-мук Хоум“ АД ч р е з В.М.К.. Въз основа на този анализ и като взе предвид обстоятелствата, че не е имало интервали от време между прекратяването на трудовото правоотношение с едното дружество и възникването на ново правоотношение с другото дружество, настоящият състав приема, че процесните дружества „Мал-Мук“ ООД, „ММК Метал“ ЕООД и „Мал-мук Хоум“ АД, при които е работила K. Е. Н. въз основа на сключени трудови договори, са се намирали под единното управление на В.М.К. и К.И.К., от волята на които са зависели въпросите за имуществото и дейността им. Този извод кореспондира и с показанията на разпитаните по делото свидетели. Видно от свидетелските показания на П.Х.И. същата е била с впечатлението, че от 2007 г. до м.07.2024 г. собственици на фирмата, където работили с ищцата, били В.К. и К.К.. Магазинът, където работели, винаги се казвал „Мал Мук“. Свидетелката А.Р.С. излага, че в периода от 2013 г. до 2016 г. фирматаработодател си сменила името и работниците подписали договори, но работното им място, както и условията на труд били същите, а собствениците на „Мал Мук“ били В. и К.. Въз основа на тези съображения съдът намира, че „Мал-Мук“ ООД, „ММК Метал“ ЕООД и „Мал-мук Хоум“ АД представляват „група от предприятия“ по смисъла на § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, към която препраща разпоредбата на § 1, т. 2а ДР на КТ, доколкото се установява последната хипотеза от посочената дефиниция. Следователно от ангажираните по делото доказателства се установяват всички изискуеми кумулативни предпоставки на предявения иск по чл. 222, ал. 3, пр. посл. КТ, поради което „Мал-мук Хоум“ АД следва да бъде осъдено да заплати на K. Е. Н. гратификационното обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, предвидено в посочената норма. Съгласно чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 213 - чл. 227 КТ (включително и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ) е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В съдебната практика се приема непротиворечиво, че в случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно ( в този смисъл са Решение № 490/ 28.06.2010 г. на ВКС по гр.дело № 342/ 2009 г., ІV г. о., Решение № 665/ 11.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 1688/ 2009 г., III г. о., Решение № 50037/ 15.03.2023 г. на ВКС по гр. дело № 765/2022 г., III г. о., Решение № 50089/ 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3102/2022 г., III г. о. и Решение № 16/ 16.01.2025 г. на ВКС по гр.д. № 2331/ 2023 г.). От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е видно, че последният пълен отработен от K. Е. Н. месец при „Мал-мук Хоум“ АД преди прекратяване на трудовото правоотношение между тях е м.05.2024 г., като брутното трудово възнаграждение с постоянен характер за този месец е в размер на 1327.20 лева. Следователно дължимото на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3, пр. посл. КТ възлиза на 7963.20 лева, равняващи се на 4071.52 евро. Последното обосновава извод, че предявеният иск с правно основание чл. 222, ал. 3, пр. посл. КТ е основателен и следва да бъде уважен за сумата 4071.52 евро (7963.20 лева) и отхвърлен за горницата до претендираните 4087.93 евро (7995.30 лева). Като законна последица от уважаването на осъдителната искова претенция и доколкото това изрично е поискано от ищеца, върху сумата 4071.52 евро (7963.20 лева) следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.09.2024 г. до окончателното й изплащане. Предвид уважаването на главния иск по чл. 222, ал. 3, пр. посл. КТ (макар частично) съдът не дължи разглеждане и произнасяне по предявения при условията на евентуалност иск по чл. 222, ал. 3, пр. 1 КТ, с който се претендира обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца. По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените от нея съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, такса, платена в полза на АГКК, както и такси, платени в полза на АВп., съразмерно на уважената част от иска, възлизащи на 485.01 евро. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК K. Е. Н. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответното дружество сторените от него съдебни разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска, в размер на 2.46 евро. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Мал-мук Хоум“ АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка Районен съд – Перник сумата 522.48 евро – държавна такса, депозит за вещо лице по допуснатите съдебно-счетоводни експертизи и такси за издаване на три съдебни удостоверения, от внасянето на които ищцата е освободена на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК (съразмерно на уважената част от иска). На основание чл. 242, ал. 1, пр. 3 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на невлязлото в сила съдебно решение в частта му, с която се присъжда обезщетение за работа по чл. 222, ал. 3 КТ. Мотивиран от горното, Районен съд - Перник