Решение № 47 от 17.7.2024 г. на Районен съд - Девин по дело № 122/2023 г.

Производството е по чл. 59 и следв. от ЗАНН. Жалбоподателят моли да се отмени Наказателно постановление № 21-2300101/25.10.2023г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Смолян. Счита същото за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалния закон, същото е и необосновано, поради което моли да го отмени. Твърди, че жалбоподателя не е извършил соченото нарушение, както и не се установява на кои точно дати, по какъв повод и къде са извършени проверките от контролните органи и от кои по точно органи са извършени същите. Освен това, неправилно е възприето от контролния орган, че дружеството - работодател не е изпълнило даденото му задължително предписание, за което е и наложената му санкция с процесното наказателно постановление. Твърди, че дружеството - жалбоподател е изплатило трудовото възнаграждение на лицето и няма задължения за плащане на посоченото от контролния орган основание чл. 128, ал.2 от КТ - норма сочеща съществуване на трудово правоотношение, при все, че дружеството е санкционирано за неизпълнението на дадено задължително за изпълнение предписание от контролиращ орган на основание чл. 404, ал.1, т.12 от КТ - при прекратено трудово правоотношение. Освен това, не е изяснена изобщо фактическата обстановка, при която се сочи да е извършено нарушението, за което дружеството жалбоподател е санкционирано. На следващо място, така описаната фактическа обстановка, както и описаните доказателства от т.1 до т.7 в двата акта - АУАН и НП не се внася яснота как, къде и кога точно и в кой период е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, за което е и санкциониран, както и, от кога, с какви и кои действия на контролните органи е констатирано да е извършено соченото нарушение. Освен това, твърди още, че в хода на извършените проверки, в различни обекти стопанисвани и с дейност на дружеството, жалбоподателя е бил лишен от възможността да участва в хода им, а в последствие и в развилото се административно наказателното производство. Твърди, че при съставяне на АУАН, както и при постановяване на процесното НП, са допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.27, ал.2; чл.34, ал.1, изр.2, пр.1; чл.40, ал.1 и ал.2; чл.42, ал.1, т.З, т.4, т.8. т.9; чл.43, ал.1 и ал.4; чл.44, ал.1; чл.52, ал.2 и ал.4; чл.54, ал. 1, т. 1 -7; чл.57, ал.1, т.5 и т.8; чл.58, ал.1 от ЗАНН, както и в нарушение на чл. 402, ал.1, т.2; чл.404, ал.З от КТ. Излага и съображения, за липса на мотиви в процесното НП. Описаното в един административен акт фактическо основание за издаването му представлява юридическият факт, от който органът черпи упражненото право и въз основа на което се извършва последващата преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Фактическите обстоятелства в акта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност, тежестта за което носи административният орган - аргумент на чл.170, ал.1 АПК. Счита, че процесното НП се явява незаконосъобразно, поради и което моли същото да бъде отменено. В о. с. з. за жалбоподателя адв. Г. М. поддържа изцяло жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното НП по съображенията, изложени подробно в писмените бележки. В о.с.з. въззиваемият не изпраща представител. С писмени бележки Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Смолян оспорва жалбата, моли съдът да потвърди НП, като излага подробни съображения. В о.с.з. РП – Смолян, ТО – Девин – редовно призована, не се явява и не изпраща представител. Съдът, след като прецени твърденията в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в преклузивният срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН /НП е връчено на 30.10.2023г., жалбата е депозирана на 13.11.2023г./, за това е процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна, а атакуваното наказателно постановление следва на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН да бъде изменено по следните съображения: На 13.02.2023г. от М. Ф. е депозирана молба с вх. № 23014877 до ДИТ – Смолян да й бъде указано съдействие за получаване на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.222, ал.1, т.1 КТ и чл.224, ал.1 КТ. В молбата твърди, че е работила с трудов договор в дружеството в продължение на 26 години като договорът е прекратен от 01.04.2022г., след като е придобила право на пенсиониране за трудов стаж и възраст, но дружеството не е изпълнило начислени трудови възнаграждения и обезщетения, изплатени социални и здравни осигуровки. Към молбата е приложена справка от М. Х. от 2017г. до 2022г. за общ размер на възнаграждения и обезщетения 48776.80 лева. Съгласно приложена справка, изготвена с изх. № 21/ 10.10.2022г. на „СД Ф. - М.“ СД- Д., подписана от свид. М. Х. и управителя Г. Ф. до М. Ф., дружеството има задължения към М. П. Ф., както следва: за 2017г. - 6929.64 лева; за 2018г. - 6393.00 лева; за 2019г. - 7141.69 лева; за 2020г. - 8041.44 лева; за 2021г. - 8418.20 лева и за 2022г. - 11852.83 лева. От служителя М. П. Ф. до „СД Ф. - М.“ СД – Д. е изпратена покана за доброволно изпълнение, в едномесечен срок, към която е приложила справка изх. № 21/ 10.10.2022г. за неизплатените парични задължения в общ размер на 48776.80 лева, представляващи неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения по чл.222, ал.3 КТ и чл.224, ал.1 КТ, ведно със законните лихви до окончателното изплащане. Установява се, че по повод депозираната молба от М. Ф., на 17.02.2023г. служители на Д „ИТ“-Смолян извършили проверка по работни места, посетили офиса на „СД Ф. – М.“ в гр. Д.. За извършената проверка на 17.02.2023г. по работни места и на 20.03.2023г. по документи е съставен Протокол за извършена проверка № ПР 2306307/20.03.2023г. като по т.2 е дадено предписание работодателят „СД Ф. – М.“ СД да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2021г. на лицето М. М. Х., на длъжност „касиер счетоводство“ в размер на 670.29 лева чисто, съгласно изискванията на чл. 128 т.2 от КТ, със срок за изпълнение: 13.04.2023г. Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян е изпратил отговор с изх. № 23019575/27.03.2023г. до М. Ф. относно извършената проверка на дружеството по изплащане на дължимите месечни трудови възнаграждения за годините 2018г., 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. и за дадените задължителни за изпълнения предписания на дружеството - да изплати дължимите възнаграждения и обезщетения за 36 месеца назад в срок до 13.04.2023г. Извършена е последваща проверка по работни места на 17.05.2023г. на офис на дружеството, находящ се в гр. Д., ул. Д. № • и по документи, представени в Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян на 08.06.2023г., за което е изготвен Констативен протокол за извършена проверка изх. № ПР 2318538/13.06.2023г., при която се установило, че дружеството не е изпълнило даденото предписание по т. 2 от Протокол за извършена проверка № ПР2306307/20.03.2023г., със срок на изпълнение 13.04.2023г., с което е нарушен чл. 415 ал.1 от КТ. Изготвени са две писма с един и същ изходящ номер и съдържание, с изх. № 23064449/07.07.2023г., адресирани по отделно до управителите на „СД Ф. – М.“ СД - Г. Ф. и Й. М., с които на основание чл. 40 ал.2 от ЗАНН са поканени да се явят на 31.07.2023г. в 10.30 часа в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян, бул. България № 58, етаж 3 при В. Я. П. - старши юрисконсулт, на 31.07.2023г., в 10.30 часа за съставяне на АУАН за установяване на нарушения на трудовото законодателство за неизпълнени задължителни за изпълнение предписания, дадени с протокол от извършена проверка № ПР2306307/20.03.2023г. На 14.07.2023г. на управителя Г. Ф. е връчена покана изх. № 23064449/07.07.2023г., на основание чл.40, ал.2 ЗАНН за съставяне на АУАН. На 25.07.2023г. е връчена покана изх. № 23064449/07.07.2023г. за съставяне на АУАН, на основание чл.40, ал.2 ЗАНН и на управителя Й. М. за съставяне на АУАН. На 31.07.2023г. в отсъствие на представител на дружеството, в условията на чл.40, ал.2 ЗАНН е съставен АУАН № 21-2300101/31.07.2023г. на жалбоподателя за нарушение на 415 ал.1 от КТ, който е връчен по реда на ЗАНН. С писмо изх. № 23071962/01.08.2023г. на Дирекция „ИТ“- Смолян са изпратени на основание чл. 416 ал.3 от КТ екземпляри от съставените АУАН до „СД Ф. – М.“ СД, подробно описани, според известия за доставяне, същите са получени на 07.08.2023г. за управителя Й. Х. от М. Х. и на 03.08.2023г. от управителя Г. Ф.. Изпратено е писмо изх. № 23076725/22.08.2023г. на Дирекция „ИТ“- Смолян до управителите на „СД Ф. М." относно съставени АУАН изх. № 23011101/22.08.2023 г. на Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян, според което екземпляри на двамата управители поотделно са изпратени на домашните адреси с писма е обратни разписки № ИД PS 4700 00SVC1 S, което е получено лично от управителя Г. Ф. и № ИД PS 4700 00SVC3 U, което не е получено лично от управителя Й. М.". С оглед на горното и на основание чл. 416, ал. З и ал. 4 от КТ АУАН ще се считат за връчени след 7 - дневен срок от поставянето на обявлението на таблото за обявления в Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян и на интернет страницата на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Като на същата дата е поставено на таблото за обявления в Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян. Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Смолян - инж. Е. К. Д., въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 21-2300101/31.07.2023г. е издал Наказателно постановление № 21- 2300101/25.10.2023г. против „СД Ф. - М.“ СД, ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Д., област Смолян, ул. Д. № •, в качеството му на работодател, за това, че при извършена на 13.06.2023г. проверка по документи на „СД Ф. – М.“ СД, с ЕИК: •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр. Д., област Смолян, ул. Д. № •, в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян, бул. България № 58, се установило, че горепосоченото дружество, в качеството си на работодател, не е изпълнило задължително за изпълнение предписание под т. 2 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2306307/20.03.2023г., дадено на основание чл. 404, ал.1 т.12 от КТ, а именно: за месец февруари 2021г. на лицето М. М. Х., на длъжност „касиер счетоводство“ да се изплати дължимото се месечно трудово възнаграждение в размер на чисто 670.29 лева чисто, съгласно изискванията на чл. 128 т.2 от КТ, със срок на изпълнение до 13.04.2023г. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., т. е. първия ден след изтичане на срока на предписанието, в гр. Д., ул. Д. № •, и е констатирано на 13.06.2023г. при проверката по документи в офиса на Дирекция „ИТ“ гр. Смолян, бул. България № 58, с което е нарушил чл.415, ал.1 от Кодекса на труда, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.415, ал.1 от КТ и чл.53, ал.2 от ЗАНН, след като преценил, че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла чл. 28, б.„а" от ЗАНН и чл. 415в от Кодекса на труда, е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 1500 лева. Към НП са описани: 1. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2306307/20.03.2023г.; 2. Покана за съставяне на АУАН с изх.№ 23064449/07.07.2023г.; 3. Платежна ведомост за съответния месец на „СД Ф.- М.“ СД; 4. Констативен протокол за извършена проверка с изх. № ПР2318538/13.06.2023г.; 5. Известие за доставяне ИД PS 4700 00SVCOR. С Определение №62/16.02.2024г. на ДвРС на основание чл.232 ГПК е прекратено производството по гр. д. № 263/2023г. по описа на ДвРС поради оттегляне на иска, предявен от М. П. Ф. против „СД Ф. - М.“ СД – Д. за заплащане на трудови възнаграждения за периода от 01.04.2019г. до 31.03.2022г. С Разходен касов ордер № 36 от 07.04.2023г. „СД Ф. - М.“ СД – Д. е заплатил на М. М. Х. сумата от 4692.03 лева - за трудови възнаграждения за месеците 01; 02; 08; 09; 10; 11; 12. 2021г. За това, че е получила сумата в общ размер 4692.03 лева, представляваща трудови възнаграждения за месеците 01; 02; 08; 09; 10; 11; 12. 2021г. - по 670.29 лева за всеки месец, М. М. Х. е депозирала декларация. Горната фактическа обстановка в НП се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите В. П., А. Я., Д. Д., А. П., С. М., Н. Е. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ - Смолян, съдът цени изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни, логични, последователни и непротиворечиви, същите кореспондират със събраните писмени доказателства. Отчасти цени като обективни показанията на свид. М. Х. относно твърденията за извършените проверки от ИТ – Смолян на място и по документи, както и водената кореспонденция между страните в настоящото производство. Съдът не кредитира за обективни показанията на свид. М. Х. в частта, в която твърди, че дължимите трудови възнаграждения са изплатени изцяло на М. Ф., тъй като в тази част показанията не се подкрепят от останалите гласни и писмени доказателства и поради липса на подпис в платежната ведомост, съгласно изискванията на чл.270, ал.3 КТ за лично изплащане на служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя на негови близки. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В конкретният казус акта за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен орган и наказателното постановление е издадено от компетентно лице - инж. Е. К. Д.- Директор на Дирекция „Инспекция по труда” със седалище Смолян. В хода на АНП е нарушена процедурата по съставяне и връчване на АУАН, респ. НП, поради което не е ограничено правото на защита посредством нарушеното право на участие в АНП на санкционираното лице, в която връзка са наведени съображения от жалбоподателя. На първо място АУАН е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН в отсъствието на нарушителя. На двамата управители по отделно е изпратена покана с изх. № 23064449/07.07.2023г. за съставяне на АУАН, поради което АНО е имал законово основание да пристъпи към съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя на основание на чл.40, ал.2 от ЗАНН, както счита АНО. В този смисъл следва да се приеме, че са били налице предпоставките за приложението на чл.40 ал.2 от ЗАНН за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя. Съставения АУАН е съставен в съответствие със закона и изначално не е компрометирано протеклото АНП. Доколкото именно с АУАН се слага началото на наказателното преследване, правото на защита на лицето не е засегнато по много съществен начин. На следващо място АУАН е връчен по реда на чл. 416, ал.3 от КТ. Посочена разпоредба за връчването на АУАН е специална по отношение на аналогичната обща разпоредба на ЗАНН, поради което приложима е първата. Разпоредбата предвижда, че актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота, връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Специалният ред за връчване на АУАН по чл. 416, ал. 3 от КТ предполага връчване по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка само и единствено при невъзможност за лично връчване на нарушителя срещу подпис, в случая на представляващия нарушителя. Разписана е процедура и ако лицето не бъде намерено на адреса на управление, на постоянния му адрес или по месторабота- връчването се извършва чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления и в интернет страницата на съответния орган по чл. 399, 400 и 401. Използването на последният способ е възможно само при кумулативно наличие и на двете предпоставки- невъзможност за лично връчване на представител на нарушителя и при ненамиране на адреса на управление. В случая по АНП освен, че е изпратил на двамата управители АУАН /получена само от Г. Ф. лично/ е извършил връчване чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта, подлежащ на връчване, на таблото за обявления на Дирекция „Инспекция по труда“- Смолян, видно от писмо изх. № 23076725/22.08.2023г. на Дирекция „ИТ“- Смолян до управителите на „СД Ф. М.", описано по-горе. Предвиденото задължение за контролните органи за предявяване и връчване на АУАН представлява гаранция за лицата, срещу които е повдигнато административно обвинение, че ще им бъде осигурена възможността да упражнят в пълен обем правото си на защита. Като е предприела подобни действия по връчване на АУАН при наличие на предпоставките на чл.416, ал.3 от КТ, актосъставителят е спазил цялото АНП. Вярно, че видно от данните в търговския регистър „СД Ф. - М.“ СД, ЕИК: ••••••••• е със седалище и адрес на управление: гр. Д., област Смолян, ул. Д. № •, представлявано поотделно от управителите Г. Х. Ф. и Й. К. М., съгласно чл.50 ал.1 ГПК мястото на връчване на юридически лица е последния посочен в търговския регистър адрес, а именно: гр. Д., област Смолян, ул. Д. № •. Това, че АНО е кореспондирал с двамата управители с домашните им адреси, само по себе, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като това не е ограничило правото на защита на санкционираното дружество, като същото е не е било лишено от възможността да разбере фактическия състав на обвинението, което му се повдига и да организира адекватно защитата си. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не е спазен давностния срок по чл. 34 от ЗАНН. Липсва легална дефиниция на понятието „откриване на нарушителя“ по смисъла на посочената правна норма, доктрината и съдебната практика (мотивите на ТР № 4/29.03.2021 г. по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия на ВАС и ТР № 48/28.12.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК на ВКС) безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушението, времето и мястото на извършването му, заедно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. Следователно, едва при извършването на последващата проверка, обективирана с Констативен протокол за извършена проверка изх. № ПР 2318538/13.06.2023г., контролните органи, компетентни да установяват извършването на нарушението по чл. 415, ал. 1 от КТ чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни предписания за заплащане на трудово възнаграждение в пълен размер по отношение на конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН - от този момент компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Нарушението е открито на посочената в протокола дата на извършването на проверката по документи - на 13.06.2023г. АУАН е издаден на 31.07.2023 г., поради което към датата на неговото издаване регламентираният в чл. 34, ал. 1, изречение второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на откриване на нарушителя – 13.06.2023г., не е бил изтекъл. Затова, съдът приема, че наказателното постановление /НП/ е издадено в рамките на давностния срок по чл. 34 от ЗАНН - тримесечен за съставяне на АУАН (31.07.2023г. - дата на съставяне), считано от момента на установяване на нарушението (при извършена на 13.06.2023г. проверка по документи, за което е съставен Констативен протокол за извършена проверка изх. № ПР 2318538/13.06.2023г. за неизпълнение на дадено задължително предписание по чл.404, ал.1, т.12 КТ от съставен Протокол за извършена проверка №ПР 2306307/20.03.2023г.), нарушението е извършено на 14.04.2023г., т. е първия ден след изтичане на срока на предписанието /както и правилно е приел в НП наказващия орган/, поради което краткият тримесечен срок по чл.34 ЗАНН от момента на установяване 13.06.2023г. до съставяне на акта 31.07.2023г. е спазен, респективно спазен е и едногодишния срок от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения в чл. 34 ал.3 ЗАНН шестмесечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е съставено в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и в съответствие с императивните разпоредби и чл.57 от ЗАНН. В акта и наказателното постановление е вменено нарушение по чл.415 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/. Редовно съставените актове по изрично законово предписание - арг. от чл.416, ал.1, изр.2 от КТ имат доказателствена сила до доказване на противното. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има извършено административно нарушение от лицето, посочено като нарушител. В настоящото производство се доказа, че жалбоподателя - „СД Ф.- М.“ СД - Д., в качеството му на работодател е извършил вмененото нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ, като с противоправното си бездействие, не е изпълнило до изтичането на дадения от контролните органи срок задължителното за изпълнение предписание по спазване на трудовото законодателство - да изплати на лицето Ф. посочената като период и размер работна заплата. Нарушението е извършено от ЮЛ, чиято отговорност е безвиновна и обективна. Поради това, не следва да се установява субективната страна на деянието или виновно поведение на нарушителя. Освен това, нарушението е формално. Поведението на нарушителя, изразено в негово бездействие, изцяло изпълва състава на нарушението за което е наказан. Разпоредбите на чл. 404, ал. 1, т. 1 - 12 КТ урежда правомощия на контролните органи на инспекцията по труда, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях да прилагат принудителни административни мерки, в хипотезата по т. 12 - да дават задължителни предписания на работодателя за изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. Съгласно чл.128, т. 2 КТ и чл.270, ал. 3 КТ работодателят има задължение да изплаща в уговорените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови близки. Отговорността, която закона възлага на ЮЛ и ЕТ е обективна, безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на задължение към държавата. Дружеството – въззивник „СД Ф.- М.“ СД има качеството на "работодател" съгласно разпоредбата на § 1, т.1 от ДР на КТ и е годен субект на задълженията по КТ, същото е било в трудовоправни отношения с лицето М. М. Х., работеща на длъжност „касиер счетоводство“. Не е спорно, че в т. 2, от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2306307/20.03.2023г. е дадено на основание чл. 404, ал.1 т.12 от КТ предписание работодателя в срок до 13.04.2023г. да заплати дължимо трудово възнаграждение за месец февруари 2021г. на лицето М. М. Х. в размер на 670.29 лева чисто. Установи се, че при извършена проверка по работни места на 17.05.2023г. и по документи на 08.06.2023г. се установило, че дружеството не е изпълнило даденото предписание по т. 2 от Протокол за извършена проверка № ПР2306307/20.03.2023г. да изплати дължимото трудово възнаграждение за месец февруари 2021г. на лицето М. М. Х., в размер на 670.29 лева чисто. Върху жалбоподателят е доказателствена тежест да обори обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за неизпълнение на задължение, т.е. за бездействие. От показанията на актосъставителя и останалите свидетели, както и гореописаните писмени доказателства по делото, се установяват безспорно отразените в НП фактически констатации, а именно, че на М. М. Х. няма извършено плащане за трудово възнаграждение за месец февруари 2021г. Следователно, предписанието на АНО не е изпълнено. Нарушението е извършено на 14.04.2023г., т. е. първия ден след изтичане на срока на предписанието, както правилно е посочено в АУАН и НП. То е осъществено чрез бездействие в рамките на предоставения за изпълнение на предписанието срок, след изтичането на който нарушението е налице. Предписанието е било задължително за работодателя, доколкото е дадено на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ и не е било оспорено в законоустановения срок. Следователно е влязло в сила и е произвело правни последици, в който смисъл за дружеството-жалбоподател с възникнало задължението за изпълнението му в указания срок. С оглед на това, доколкото включително в рамките на настоящото съдебно производство не се доказа изпълнението му. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 КТ. По делото няма данни за това, предписанието да е било оспорено и/или отменено по административен и/или съдебен ред. Последица от необжалването му е влизането в сила, с което се преклудира възможността да се релевира инцидентно неговата незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП но реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е единствено фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание като основание по чл. 415, ал. 1 КТ да се ангажира административнонаказателната отговорност на работодателя. Отрицателна предпоставка за това ангажиране би била отмяната на предписанието от съда или горестоящ административен орган, тъй като само тогава изпълнението му би било недължимо. В случая такава отмяна не е налице. След като процесното задължително предписание не е било обжалвано по надлежния ред пред съответния административен съд, то е станало задължително за изпълнение, независимо дали е било правилно или не, като предметът на настоящето производство е органичен до проверката било ли е изпълнено. Върху жалбоподателят е доказателствена тежест да обори обстоятелствата, отразени в НП, предвид това, че е санкциониран за неизпълнение на задължение, т.е. за бездействие. Изплащането на трудовото възнаграждение се доказва или с извлечения от ведомостите за заплати, или с такова от банкова институция, в случаите, когато изплащането им става по банков път. С Разходен касов ордер № 36 от 07.04.2023г. работодателят е заплатил на служителя М. М. Х. сумата от 4692.03 лева за трудови възнаграждения за месеците 01; 02; 08; 09; 10; 11; 12. 2021г. Наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.415 ал.1 от КТ, което действително обуславя извод за извършено от работодателя нарушение на тази императивна норма. За подобно нарушение разпоредбата на чл. 415 ал. 1 КТ предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция или глоба в размер от 1500 лева до 10000 лева. Спорният въпрос в случая е относно приложимостта на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 415в ал. 1 КТ за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. Съгласно мотивите на ТР № 3/10.05.2011г. по ТД № 7/2010г. на ОСК на ВАС, което е задължително за съдилищата, специалният състав на “маловажно” административно нарушение по чл.415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН. На първо място, съдът намира за ирелевантно в случая изследването на наличието на вредни последици за работника, тъй като дружеството е наказано, не за това, че не е изплатило в срок дължимите трудови възнаграждения по КТ, а за неизпълнение на задължително предписание на контролен орган. Това административно нарушение има за обект обществените отношения, включващи в конкретния си видов състав задълженията на работодател, вменени чрез законосъобразно осъществени правомощия на органите на управление и не се характеризира от обективна страна с вредни последици за работници и служители. Същото, за разлика от други нарушения по КТ /чл. 414, ал. 1 от КТ/, засяга пряко дейността на компетентни държавни органи, а не правата и законните интереси на работници и служители. Тоест, в настоящото административнонаказателно производство е от значение единствено първата, предвидена в текста на чл. 415в, ал. 1 от КТ предпоставка – отстраняване на нарушението след установяването му по реда на КТ. Установяването на нарушенията на трудовото законодателство е специално уредено в нормата на чл. 416, ал. 1 от КТ – нарушенията се установяват с актове, съставени от държавните контролни органи. В случаят са налице предпоставки за квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 415в ал. 1 КТ. В случая, дължимото трудово възнаграждение на 670.29 лева е заплатено впоследствие от работодателя. С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, обстоятелствата при които е извършено нарушението и начина на извършване, обуславят необходимостта от налага на санкция към минимума, предвиден в разпоредбата на чл.415в от КТ. Съгласно разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 от КТ не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал. 1 и 2. При това положение, като се отчете, че не е налице и ограничението на чл. 415в ал. 2 КТ, следва да се преквалифицира описаното в наказателното постановление нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ в маловажно нарушение по чл. 415в, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ. Така преценената тежест на нарушението налага на дружеството жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в минимален размер, предвиден в чл. 415в, ал. 1 от КТ, а именно 100 лв. По изложените по-горе мотиви, съдът следва да измени обжалваното наказателно на основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН преквалифицира нарушението като маловажен случай по чл. 415в, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ като се намали размера на наложената имуществена санкция от 1500 лева на 100 лева. Съдът намира, че с така определения минимален размер на санкцията по чл. 415в ал. 1 КТ ще се изпълнят заложените в чл. 12 ЗАНН цели при налагане на наказанието и е в съответствие с изискванията на чл.27 от ЗАНН. Всичко гореизложено обосновава извода, че атакуваното наказателно постановление, следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде изменено. По разноските. Неизправната страна трябва да понесе и направените разноски по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя не е ангажирал доказателства за размера на направените разноски, дори и представяйки такива, разноски не му се дължат в случай на изменение на НП. Въззиваемата страна не претендира за разноски, същата не се е представлявала от процесуален представител в производството. Съдът намира, с оглед изхода на делото – изменение на наказателното постановление, разноските на страните остават така, както са направени. ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД