Решение № 1176 от 14.10.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1063/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Полис сот секюрити“ ООД, представлявано от управителя М. К., чрез проц. представител адв. Ж. М. Г. против Решение № 669/16.02.2026г., постановено по гр. д.№ 19142/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, с което дружеството жалбоподател е осъдено да заплати на Р. С. Х. сумата от 2588, 58 лева или 1 323, 52 евро (хиляда триста двадесет и три евро и петдесет и два евроцента) главница, представляваща неплатено възнаграждение за положени 392 часа и 14 минути извънреден труд за периода 01.01.2022г. – 31.10.2023г., сумата от 310, 14 лева, или 158, 57 евро (сто петдесет и осем евро и петдесет и седем евроцента) – мораторна лихва върху главницата за периода от падежа на всяко вземане, от 26.02.2022г. до 20.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.12.2023г. до окончателното плащане на дължимите суми, съответно е разпределена отговорността за разноски по делото. Жалбоподателят излага доводи за неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт. Сочи, че през целия процесен период ищецът работил на осем часов работен ден, без полагане на извънреден труд, за което получавал и съответното възнаграждение. Не отговаряло на истината твърдението, че по време на работния ден ищецът не разполагал с време за обедна почивка. В тази връзка се сочи, че работникът сам отказвал да ползва полагащата му се обедна почивка, въпреки наличието на осигурен заместник, като оставал на поста си доброволно, което обстоятелство се установявало от събраните по делото доказателства. Ищецът, в нарушение на трудовите правила, сам се връщал на работното си място, за да обядва там, което било изцяло по негова воля, за което не бил принуждаван от работодателя. В потвърждение на това били и показанията на св. Г., който посочил, че работниците ползвали обедната си почивка на работното място. Служителите не били задължени да ползват почивката си на работното място, а когато го правели, то това било по тяхна воля. Неправилно съдът не кредитирал показанията на св. Г., които кореспондирали с показанията на св. Г., а също и с тези на св. В., като било напълно ирелевантно, че първият свидетел бил назначен в ответното дружество след процесния по делото период. На следващо място се установявало, че ищецът полагал труд на пост № 1 и пост № 2 поравно, от което следвал извод, че служителят работил по-малко от твърдяното, доколкото работното време на пост № 2 било по-кратко от това на пост № 1. От показанията на свидетелите ставало ясно още, че работният ден, в т.ч. по време на ваканции и олимпиади, започвал по-късно от посоченото в исковата молба, в която връзка били и данните от охранителната система СОТ и изготвената въз основа на тези данни експертиза. Освен това, от приетата по делото експертиза се установявало, че ищецът положил извънреден труд само за месеците януари – март 2022г., в размер от 40 часа и 15 минути, а дължимото възнаграждение възлизало в размер на 242, 60 лв., което било многократно по-малко от претендираното от работника. От споразумение от 28.12.2023г. за прекратяване на трудов договор №244/29.12.2021г. пък се установявало, че ищецът нямал никакви претенции към дружеството, свързани с обезщетения за положен извънреден труд, от което следвало, че искът бил напълно неоснователен. Искането е за цялостна отмяна на обжалваното решение, като вместо това предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Евентуално – за отмяна на съдебното решение в частта, с която се уважава предявеният иск за разликата над 124,04 евро (242,60 лв.), съобразно приетата по делото експертиза. Претендират се разноски. Постъпил е отговор от Р. С. Х., чрез адв. П., с който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и се изразява становище за правилност на първоинстанционното решение по подробно изложени съображения. Искането е за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Претендират се и разноски. Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно, допустимо е в обжалваната част, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми - т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС. Първоинстанционното производство е било образувано по обективно съединени искове с правно основание чл. 262 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, по искова молба от Р. С. Х. против „Полис сот секюрити“, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1323.52 евро (2588.58 лева) – дължимо възнаграждение за 347,5 часа при 8 часов работен ден положен извънреден труд в периода 01.01.2022г. – 31.10.2023г. и 137.08 евро (268,10 лева) – обезщетение за забавено плащане за периода 26.02.2022г. – 20.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба – 20.12.2023г. до окончателното изплащане на сумите. В исковата молба се твърдяло, че ищецът изпълнява в ответното дружество длъжността „•••••••••“, на 5-дневна работна седмица, 8-часов работен ден и месечно сумирано отчитане на работното време в Езикова гимназия (ЕГ) „••••••••“, гр. Пловдив. Трудовият процес бил организиран въз основа на ежемесечен график, под формата на дневни дежурства на два поста, както и дежурства по време на провежданите през почивни дни в гимназията олимпиади, регламентирани в Договори за охрана, сключвани всяка година между неговия работодател и ЕГ „•••••••••“, с работно време: Пост № 1 с работно време от 6,30 ч. до 16,00 ч., с продължителност 9,5 часа, което превишава в 1.5 часа нормалната продължителност на работното време и Пост № 2 с работно време от 7,00 ч. до 15,00 ч., с продължителност 8,00 часа. Изложил е твърдение, че поради причини от различно естество, настъпили след изготвяне на графиците, често се налагали промени в тях, затова охранителите записвали и удостоверявали с подписите си реално дадените от тях дежурства в „Книга за инструктаж“, използвана в дружеството като присъствена форма. Охранителите са били длъжни да обезпечат сигурността на всички ученици, учители и помощен персонал, находящи се на територията на гимназията. Съгласно вменените му по т. 2 от длъжностната характеристика задължения, охранителят няма право да напуска поста си по време на дежурство, ако не бъде сменен от негов колега. С оглед посоченото, по време на смяна, на ищеца не е била осигурявана почивка по смисъла на чл. 151, ал. 1 КТ. Твърди, че е разполагал само с време за хранене през работната смяна, като е трябвало да си носи храна и да се храни на работното място, тъй като няма право да напуска поста. При сумирано изчисляване на работното време, щом реалната му продължителност надвишава нормалната и не е компенсирана с почивки в края на отчетния период, е налице извънреден труд, който подлежи на заплащане с увеличение от 50% (чл. 262. ал. 1, т. 4 КТ). Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил предявения иск по основание и размер. Счита същия за неоснователен и недоказан. Изложил е доводи, че през целия процесен период от време ищецът и неговите колеги са работили на смени с продължителност от 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане - един месец, без полагане на извънреден труд, за което са получавали уговореното трудово възнаграждение за действително отработеното време. Ищецът не е работил извън часовете по график и респ. за тези часове не му се дължи възнаграждение. Във всички случаи обаче ищецът при пристигане на служител на ЕГ „••••••••••“ на поста му в училището, категорично е отказвал да бъде сменен и е оставал самоволно на поста си, въпреки осигурения му сменник. Районен съд – Пловдив е приел, че от представените доказателства се е установило, че двата входа не са оставали без охрана по обяд. Направен е извод, че почивка от два часа на обяд за пост 1, посочена в графиците за работа, е посочена формално, да създаде привидност за 8-часов работен ден на този пост, когато същият реално е 10 часа и положеният извънреден труд не е отчетен, но е доказан. Предявените искове са изцяло уважени. От фактическа страна е установено и не се спори, че в периода 29.12.2021г. – 02.01.2024г. между страните е съществувало трудово правоотношение, като Х. е заемал длъжността „•••••••“ при „Полис сот секюрити“ ООД, на 8-часов работен ден, по безсрочно трудово правоотношение, като не се спори, че е изпълнявал трудовите си задължения в ЕГ „••••••••“ – гр. Пловдив, за чиято охрана работодателят е имал сключен договор и е охранявал самото училище. Х. е осъществявал физическа защита на административни, производствени, складови и др. сгради, помещения, дворни площи и имущество в тях от противозаконни посегателства, като охранява определените му обекти съобразно плана за охрана, следва указанията, дадени от началника на охраната и компетентните органи, обхожда определения маршрут, явява се на ежедневен и периодичен инструктаж, проверява сигнално-известителната техника, следи за спазване на установения пропускателен режим, и др. Изрично е записано задължението му да не напуска поста, до поемане на охраната от колега от същата или следващата смяна, както и че спазва стриктно графика за работа и удостоверява застъпването на смяна с подписа си. Физическа дневна и нощна охрана и пропускателен режим на обекта, изразяваща се в следното: на самото училище – 1- ви пост, вход Запад, с работно време от 06:30 часа до 16:30 часа в работните дни от седмицата, и втори пост, вход Изток, с раб. време от 07:00 часа до 15:00 часа в работните дни от седмицата, и в общежитието към гимназията – трети пост, с работно време на нощната смяна от 19:00 часа до 07:00 часа, и дневната – редовна смяна – от 07:30 часа до 16:30 часа, като е посочено, че периодът на физическа охрана, касаещ сградата на общежитието, е 04.03.2023г. – 30.06.2024г. В т. 4 е описано, че ще се осъществява контролнопропускателен режим от физическа охрана на входовете на сградите чрез проверка на посетителите за предмети, които може да застрашат живота и здравето на учениците, учителите и помощния персонал, т. 5 – обход на терена около сградите, паркинга и спортната площадка, като в т. 8 е посочено пропускането на хора след работно време, почивни и празнични дни да става по ред, утвърден от директора на училището. В т. 10 е предвидена охрана на извънкласни мероприятия, в т. 11 – осигуряване на охрана на първи пост, вход Запад, или 2-ри пост, вход Изток, при провеждане на ученически олимпиади или др. мероприятия почивни дни. Посочено е, че към този договор има план на тази организация. По делото са представени писмени доказателства - договора за охрана на същото училище, правилник за вътрешния трудов ред, графици за охрана на обект ЕГ „•••••••••“, разчетно-платежни ведомости за процесния период, преписка от ДИТ Пловдив за извършена проверка, съгл. протокол от 13.11.2023г., вътрешни правила за работната заплата и др. Разпитани са и свидетели. Съгласно текста на чл. 151, ал. 1 от КТ, работното време на работника или служителя се прекъсва с една или няколко почивки, като при тази организационна форма е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 2 КТ, според която почивките не се включват в работното време. С оглед естеството на работата и изпълняваните трудови задължения, работодателят може да организира непрекъсваем работен процес на смени (чл. 151, ал. 3 от КТ). Разликата между двете организационни форми е, че в първия случай работникът или служителят може да разполага както намери за добре с времето за почивка, а във втория - той е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. В случая е приложима разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от КТ. Тази разпоредба ясно разграничава почивката за хранене при прекъсваем производствен процес (чл. 151, ал. 1 изр. 2 КТ), която не се включва в работното време (чл. 151, ал. 2 КТ). Правилно първоинстанционният съд е установил, че спорът между страните се свежда до това, полагал ли е Х. извънреден труд в периода 01.01.2022г. - 31.10.2023г. Съгласно вменените му трудови задължения лицето нямало право да напуска поста, докато не бъде сменен от друг охранител. По делото е представена преписка от проверка на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) в „Полис сот секюрити“ ООД, извършена по сигнал на Х.. Правилно съдът е установил, че с протокола от проверката са установени множество нарушения на трудовия ред в дружеството. Установено е, че работниците не са запознати с ПВТР. В правилника не са определени начало и край на работния ден, редуването на смени и почивки по време на работа, не е включен физиологичен режим на труд и почивка на работниците и др. Правилно съдът е посочил, че това се установява по безспорен начин от представения от самия ответник пред ДИТ ПВТР, чиито раздел „Работно време, почивки и отпуски“ се различава изцяло от представения такъв с отговора на исковата молба. В графиците за дежурства не е имало разпределение на работното време. Времето за труд и почивка е добавено след проверката на „Дирекция Инспекция по труда“. Тази добавка е направена съобразно предписанието, което е направено от Инспекцията по труда. Правилно съдът е кредитирал материалите, събрани по време на проверката, като съществуващи към датата на проверката. Липсват и доказателства охранителите да са запознати с тях. Въззивната инстанция споделя извода, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля И. Г. В. (зам. директор на гимназията през спорния период), тъй като същия няма преки наблюдения относно времето за почивка на охранителите. Правилно съдът е кредитирал показанията на свидетеля Г.. От събраните писмени доказателства и показанията се е установило, че ползвал почивка, когато дойде чистачката да почиства фоайето. През този период чистачката не изпълнява охранителни функции. Тя не може и да ги изпълнява, тъй като не е охранител при ответника, а служител на училището. Установява се, че двата входа не остават без охрана по обяд, те са непрекъснато охранявани и ако някой от охранителите желае да почива за храна или тоалетна, то това не може да се осъществи за повече от 15 минути, в който случай друго лице – дали охранителя от другия вход, или хигиенистката, следва да поеме охраната на входа. Самите охранители са обядвали на работните си места, с непрекъснат контрол върху достъпа от входа, когато потокът от хора намалее. Организация на работа е била без откъсване от поста. Това е довело до невъзможност обедната почивка да се ползва ефективно, защото тогава трябва да ангажира друг охранител, а него да го замести хигиенистка, работеща в училището. Относно олимпиадите, първата инстанция правилно е приела, че работодателят не е отчел часовете положен труд за дните на олимпиадите, за които лицата са били на работа, а е доказано, че са работили, поради което, с оглед на нередовно водената от работодателя документация, следва да се приеме, че за тези дни лицата са отработили часове като за нормално работно време. Като е уважил предявените искове, Районен съд – Пловдив е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от ответната страна следва да се уважи. Такива са своевременно поискани и с оглед представения договор за правна защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК, съдът определя в размер на 290.00 евро. Водим от горното, Окръжен съд – Пловдив,