Решение № 596 от 15.10.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 572/2024 г.

Производството е по чл.267 и сл. от ГПК. Делото е образувано по въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против Решение № 706 от 16.05.2024 г. постановено по търговско дело № 2260/2023 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, VI - 15 състав, с което е отхвърлен предявения от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на търговско дружество „БУЛПЛАН - ПРОЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 203029803, със седалище и адрес на управление: обл. София, общ. Столична, гр. София, район, , Младост“, ж. к., , Младост 2“, бл. 207 В, вх. 1, ет. 3, an. 11.Подържа се, че първоинстанционно решение е порочно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.подържа се, че в правната доктрина е прието, че едноличното дружество с ограничена отговорност трябва да има управител. Допустимо е при едноличните търговски дружества с ограничена отговорност управителят и едноличният собственик на капитала да съвпадат, но така също е позволено от закона едноличният собственик на капитала да избере за управител друго лице.Съгласно чл. 147, ал. 1 от ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител.Според жалбоподателя при тълкуването на разпоредбата следва, че по силата на закона едноличният собственик на капитала на търговското дружество е освен негов волеобразуващ орган и него волеизявяващ орган, като той има правомощията да възложи тези функции на друго, избрано от него физическо лице.В случаите, в които едноличният собственик на капитала е избрал да възложи управлението на лице, което е различно от него, той се лишава по своя воля от правото си да представлява търговското дружество и избраното от него лице е единственото, което има правомощието да представлява юридическото лице пред трети лица, както и да осъществява оперативното му ръководство. Предвид обстоятелството, че едноличният собственик на капитала е избрал различен от него управител, който е лице, което да изявява воля от негово име и да упражнява правомощията на управител на едноличното търговско дружество с ограничена отговорност, то следва да се приеме, че считано от 03.08.2023 г. търговско дружество „БУЛПЛАН - ПРОЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 203029803, няма вписан в търговския регистър управител.Според жалбоподателя разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ дава възможност на едноличния собственик на капитала да избере дали сам да управлява дружеството или да бъде назначен управител. В процесния казус, „БУЛПЛАН - ПРОЕКТ“ ЕООД е избрал за управител заличената на 03.08.2023 г. С. М. М. и до настоящия момент търговското дружество продължава да няма вписан управител.СГС се ограничил единствено до основанията за прекратяване на търговски дружества, регламентирани в чл. 157 от ТЗ, но не съобразил, че в частта, в която са уредени правила относно едноличните дружества с ограничена отговорност /ЕООД/ липсват изрично регламентирани норми относно назначаването на управител, поради което същите се извеждат от нормите, уредени в Глава 30 „Дружество с ограничена отговорност, "Раздел III „ Управление чл. 135 и сл. от ТЗ. От това се прави извод, че търговското дружество не може да съществува без вписан управител в търговския регистър.Действително едноличният собственик на капитала може да продължи дейността на търговското дружество, но за целта същата следва да впише и назначи нов управител - трето лице или самата нея. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което дружеството бъде прекратено. Въззиваемото дружество, редовно уведомено при условията на чл.50, ал.2 от ГПК не е представило отговор. Софийският апелативен съд, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна страна: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Софийска градска прокуратура иск с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на „Булплан - Проект” ЕООД поради липса на вписан управител на дружеството за период от повече от три месеца. Ответното дружество, уведомено по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е взело становище по иска. Съдът е установил по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, че на 03.08.2023г. вписаният управител на ответното дружество – С. М. М., е заличен от търговския регистър, като от посочената дата до датата на постановяване на решението /16.05.2024 г. / не е вписан друг управител на дружеството.Съдът е приел, че това обстоятелство формално покрива хипотезата на чл. 155, т. 3 ТЗ, но по отношение на едноличните дружества с ограничена отговорност приложението на чл. 155, т. 3 ТЗ е обусловено от допълнителни обстоятелства, които макар да на се предвидени изрично в разпоредбата, следват от останалите правила относно статута на едноличното дружество с ограничена отговорност и най[1]вече от правилата на чл. 147 ТЗ относно управлението и представителството и правилата на чл. 157 ТЗ относно прекратяването на дружество от посочения вид. Съдът е приел, че основанието за прекратяване на дружество с ограничена отговорност, предвидено с чл. 155, т. 3 ТЗ, е пряко свързано с условието за регистриране на такова дружество, предвидено с чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ, а именно дружеството следва да има назначен управител. Целта и на двете разпоредби е да гарантират управлението и представителството на дружеството, тъй като без възможност за осъществяване на тези действия съществуването на юридическото лице е безпредметно (не може да бъде осъществявана дейността, за която е учредено). Предвиденото с разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 2 ТЗ условие за вписване на дружествата с ограничена отговорност, обаче е поначало неприложимо по отношение на едноличните дружества с ограничена отговорност, тъй като съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ тези дружества се управляват и представляват от едноличния собственик на капитала. Предвидената с разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ТЗ възможност едноличният собственик на капитала да назначи управител на дружеството е факултативна, поради което дори да е осъществена (какъвто е процесният случай), заличаването на вписания управител на еднолично дружество с ограничена отговорност ще представлява основание за прекратяване на дружеството само в случай, че е налице невъзможност действията по управление и представителство на дружеството да бъдат извършени от едноличния собственик на капитала. Такива са хипотезите на настъпила смърт на едноличния собственик физическо лице (чл. 157, ал. 1 ТЗ), прекратяване на едноличния собственик юридическо лице (чл. 157, ал. 2 ТЗ) или липса на лице, което да заявява воля от името на едноличния собственик юридическо лице по реда на чл. 147, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Според вписванията в търговския регистър едноличен собственик на ответното дружество е физическото лице О. В. Ч., която по съображенията по-горе и съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ има правомощията да управлява и представлява дружеството и след заличаването на избрания и назначен от едноличния собственик управител на дружеството. Съдът е приел, че по делото не ангажирани доказателства, а и твърдения за обстоятелства (настъпила смърт, поставяне под пълно запрещение или други подобни), които да предпоставят обективна невъзможност вписаният едноличен собственик на капитала на дружеството да изпълнява правомощията по управление и представителство на дружеството след заличаването на управителя, избран и назначен от едноличния собственик на капитала.Съдът е приел, че подобна невъзможност не е налице, а от правна страна и съгласно чл. 147, ал. 1 ТЗ, че заличаването на вписания управител на ответното дружество в случая не води до невъзможност за извършване на действията по управление и представителство на дружеството, нито до необходимост от нови вписвания в търговския регистър относно посочените обстоятелства. Софийският апелативен съд счита, че обжалваното решение е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено. Във фактическия състав на чл.155, т.3 от ТЗ са включени кумулативно два елемента: дружеството да няма вписан управител в ТР и да са изтекли три месеца от настъпването на това обстоятелство. Процесуално легитимиран да предяви иска по чл.155, т.3 ТЗ е прокурор от съответната окръжна /градска прокуратура. В настоящия случай са налице предпоставките по чл.155, т.3 от ТЗ за прекратяване на дружеството – повече от три месеца от заличаването на управителя С. М. М. на 03.08.2023г., същото няма вписан управител. Разпоредбата се намира в глава 13 - „Дружество с ограничена отговорност“ и урежда прекратяването на такова дружество, вкл. и едноличното, което е разновидност на ООД-то, но се подчинява на същите правила. Особеното в прекратяването на ЕООД е изведено в отделна разпоредба, каквато е чл.157 ТЗ – то се прекратява със смъртта на едноличния собственик, ако не е предвидено друго или наследниците не искат да продължат дейността. Всички други основания по чл.155 обаче в еднаква степен важат както за ООД, така и за ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1, изр.1 от ТЗ, едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че когато при ЕООД едноличният собственик на капитала е назначил управител, който да управлява и представлява дружеството, той сам се е лишил от правото си да управлява и представлява това дружество, съответно само и единствено назначеният управител има представителни права по отношение на трети лица и само неговите действия обвързват дружеството.В този смисъл е Опр. № 1073/30.11.2012 г. по ч.т.д. № 484/2010 г. на ВКС. Управителят е орган на дружеството с ограничена отговорност, вкл. и едноличното и по силата на чл.119, ал.1, т.2 от ТЗ назначаването му е условие за допускане на вписването на дружеството. Вярно е, че по силата на чл.147, ал.1 от ТЗ едноличният собственик на капитала може да управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител.Когато обаче е взел решение да осъществява управлението и представителството лично, то това обстоятелство задължително следва да е вписано в ТР. Целта на вписването на управител е да се гарантира управлението и представителство на дружеството пред трети лица.Без управител съществуването на ЮЛ е безпредметно. Според чл.147, ал.1, изр.2, ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. В случая, в обявения по партидата на дружеството устройствен акт изрично в чл.13, ал.1, т.4 е предвидено управителят да е орган на дружеството, който се назначава от едноличния собственик на капитала. След като в учредителния акт е прието дружеството да се представлява само от назначен управител, то само този управител притежава законна представителна власт спрямо дружеството, не и едноличният собственик на капитала. С учредителния акт той е определил лице, което да представлява дружеството и това негово волеизявление в учредителния акт дерогира общата разпоредба на чл.147 ТЗ, която е диспозитивна. Дори да се приеме противното-че едноличния собственик на капитала представлява дружеството, то това обстоятелство следва да бъде вписано в търговския регистър, за да са наясно всички трети добросъвестни лица кое конкретно физическо лице представлява търговеца. Такова вписване обективно не е извършено, а чл.119, ал.2 ТЗ изрично предвижда в регистъра да се вписват данните по точки 1, 2, 3, 4 и 6 на чл.115, които се обявяват. Именно т.2 на чл.119, ал.1 ТЗ изисква да е назначен управител или управители на дружеството, което предпоставя вписването на този управител, за да се постигне целеното от чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ оповестително действие на вписването. Затова липсата на извършено вписване на конкретно лице, което да осъществява управителните и представителни функции по отношение на дружеството, е основание за неговото прекратяване. Изложеното сочи на извод, че поради неизпълнение задължението на едноличния собственик на капитала да заяви вписване на нов управител на дружеството и след като в продължение на много повече от три месеца не е вписан такъв, то са налице предпоставките за прекратяване на дружеството по иск, предявен от прокурора.В тази насока са Определение № 345 от 4.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 747/2018 г., II т. о., ТК, Решение № 2325 от 10.11.2017 г. на САС по в. т. д. № 2762/2017 г. Решение № 327 от 02.06.21 г. на САС по в. т. д. №2265/2020 г. Предвид гореизложеното следва да бъде постановено решение, с което обжалваното решение бъде отменено и вместо него бъде постановено решение, с което на основание чл.155, т.3 от ТЗ дружеството „БУЛПЛАН - ПРОЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 203029803 бъде прекратено. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, ответникът „БУЛПЛАН - ПРОЕКТ“ ЕООД, с ЕИК: 203029803 следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски Апелативен съд и по сметка на Софийски градски съд разноски по делото в размер на по 40 лева - държавна такса съгласно чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист държавна такса в размер на 5 лева съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси по ГПК. Водим от горното Софийският апелативен съд