Решение № 152 от 9.1.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 769/2025 г.

Производството е с правно основание чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Образувано е по жалба от лечебно заведение /ЛЗ/ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, ЕИК 205988728, със седалище и адрес на управление град Стара Загора, [улица], вх. Б, ет.2, ап.3, представлявано от управителя д-р Д. А. Д., а в съдебното производство от редовно упълномощен адвокат, против Заповед за налагане на санкции №РД-19-306/11.06.2025г, издадена от Директора на РЗОК Стара Загора. С жалбата и в писмено становище по същество се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като постановена въз основа на неверни констатации, изведени от декларациите и жалбата на ЗОЛ С., което е недопустимо, а показанията му дадени пред съда са повлияни от указанията на длъжностни лица при ответника. Подробно са обсъдени обстоятелствата, при които ЗОЛ е направило регистрация и проверка в сайта Е-здраве, както и подписването на декларацията от 13.02.2025г от същото лице и неговия син по изискване на длъжностни лица при ответника, с което се аргументира тезата за заинтересованост и негодност на показанията на свидетеля С., дадени в хода на съдебното производство. Поддържа се, че са нарушени правилата на АПК относно разкриване на обективната истина за фактите, както и за нарушаване на правото на защита, поради непредставяне на ЛЗ на възможност за становище по декларацията на ЗОЛ от 13.02.2025г. Излага се довод за абсолютно основание за отмяна, поради правния ефект на частичното прекратяване на ИД на ЛЗ с единствения общопрактикуващ лекар, който е и негов законен представител и собственик, а именно постигат се последиците по чл. 59, ал.11, т.2 от ЗЗО, без обаче нарушенията да са извършени в условията на повторност. Липсата на други назначени лекари в ЛЗ е факта, който жалбоподателят счита, че е следвало да бъде съобразен от ответника, за да не се постигне изцяло прекратяване на ИД, вместо разпореденото с оспорената заповед и предвидено от закона частично, само по отношение на лекаря, отчел неизвършената медицинска дейност. Следователно само формално е спазена нормата на чл.59, ал.11, т.1 от ЗЗО, тъй като не е прекратен ИД с ЛЗ, но при прекратяването му по отношение на единствения лекар се разпорежда правно нетърпим резултат. По изложените съображения е направено искане за отмяна на заповедта и присъждане на разноските по делото. Ответникът по жалбата – Директор на РЗОК Стара Загора, чрез процесуалния си представител по делото юрисконсулт П. оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да бъде отхвърлена с аргументи в подкрепа на посочените в заповедта правни основания. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка: Между НЗОК и „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, ЕИК 205988728, е сключен Договор №240519/06.10.2023г за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, чийто срок на действие се определя от срока на действие на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023-2025г /НРД за МД за 2023-2025г./ и е в сила до приемане на нов НРД, съответно на анекс към него, или при промяна на действащия НРД, съответно на анекса към него, т.е. и към датата на извършване на проверката и издаване на оспорената заповед. Със Заповед № РД-18-304/04.03.2025г., изменена със Заповед № 18-374/ 24.03.2025г., Директорът на РЗОК Стара Загора е наредил извършването на планова, тематична, по жалба, вторична, самостоятелна проверка от 04.03.2025г. до 11.04.2025г. на изпълнителя на медицинска помощ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс-Д“ ЕООД, със задачи: 1 Проверка по документи в РЗОК Стара Загора по повод надвишен брой диспансерни прегледи на ЗОЛ и 2.Проверка по въпросите, поставени в постъпила в РЗОК Стара Загора жалба с вх. №94-01-15/11.02.2025г. За извършване на проверката са определени Д. Б. и Д. Н.-контрольори в отдел ДКИМДПА при РЗОК Стара Загора. Заповедта е връчена срещу подпис на управителя на ЛЗ на 13.03.2023г. За резултатите о извършената проверка е съставен Протокол № 532/ 11.04.2025г, в т.81 и т.82 от който са описани констатирани нарушения, относими към издаването на обжалваната заповед. Протоколът е подписан от определените контрольори и е връчен на представляващия ЛЗ на 14.04.2025г. Съгласно т.81 и т.82 от Протокола, при извършената проверка проверяващият екип е констатирал следното: В жалба с вх. № 94-01-15/11.02.2025г, постъпила в РЗОК Стара Загора, подадена от ЗОЛ С. К. С. е посочено, че на 10.02.2025г., при посещение на майка му и дъщеря му в кабинета на д-р Д., на адрес: гр. Стара Загора, [улица], Каб/ап ЛЗ 309, е последвало грубо вербално отношение, след което са били изгонени от д-р Д.. Повод за посещението е бил изписване на лекарства по здравна каса на майка му и необходимост от консултация със специалист на дъщеря му. След като е бил уведомен за случая, г-н С. е посетил д-р Д. в кабинета му на адрес в с. Богомилово. Попитал е за ситуацията с близките му от предният ден и каква е причината за това отношение. Последвали са обиди от страна на д-р Д. и спречкване между тях. след което д-р Д. го кани да отидат в стая на кмета на селото. Там отново са последвали викове от д-р Д., а кмета се е опитал да го успокои и е препоръчал на г-н С. да смени личния си лекар. В жалбата си г-н С. изявява желание да му бъде разрешено смяна на личният лекар, тъй като не иска да търпи викове и обиди от д-р Д.. На 13.02.2025г. г-н С. К. С. представя декларация, в която посочва, че на 19.12.2024г. и на 20.01.2025г. не са му е извършени диспансерни прегледи, ЕКГ и измерване кръвното налягане от д-р Д. А. Д.. На 20.01.2025г. г-н С. е помолил д-р Д. да даде рецептата на синът му. В даденото по повод проверката писмено становище от д-р Д. А. Д. е посочено, че жалбоподателя описва нещо, което не отговаря на истината. Посочва реда за избор на личен лекар и сочи, че няма право да изписва лекарства, но въпреки това лицето е получило медицински указания и изписани лекарства и ако написаното е вярно, защо жалбоподателят не е написал това след описаните дати, а по - късно. Д-р Д. посочва също, че жалбоподателят е отписан от пациентската листа на ИАППМП ФРАНС Д ЕООД на 10.02.2025 г., като жалбата е написана на 11.02.2025г., а декларацията от 13.02.2025 г. няма входящ номер, нито пише, че е приложена към жалбата. Коментира и оформлението на жалбата. Д-р Д. твърди, че няма настъпили щети както за жалбоподателя, така и за институцията, в случая РЗОК - Стара Загора. В хода на проверката, проверяващият екип е изпратил писмо с изх. № 94-01- 15# 1/24.03.2025 г., до г-н С. К. С. с молба да бъде допълнително уточнено дали на датите 19.12.2024г. и 20.01.2025г., е влизал в кабинета на д-р Д. и дали му е извършван преглед. В отговор на това писмото, в декларация от 25.03.2025г. С. е посочил, че след като е получил достъп до еЗдраве е разбрал, че д-р Д. е извършил прегледи на датите 19.12.2024г. и 20.01.2025г. Във връзка с това декларира, че на 19.12.2024г. е бил в кабинета на д-р Д., намиращ се на адрес: [жк], [улица], за изписване на лекарства, като преглед не му е направен. На място в кабинета е присъствал и синът му Н. С. С.. За това посещение не му е издаден амбулаторен лист. За дата 20.01.2025г. г-н С. посочва, че е помолил синът си да посети д-р Д. в кабинета му в Транспортна болница, за да бъдат изписани лекарствата за новия месец. Физически не е бил в кабинета и съответно няма как да му е извършен преглед. Амбулаторен лист по повод на изписване на лекарства не е бил даден на синът му. Посочените обстоятелства, се потвърждават писмено и с подпис в декларацията и от синът му - Н. С. С.. При извършена проверка в Единна информационна система на НЗОК, в пациентски регистрации е установено, че ЗОЛ С. К. С. е било в пациентската листа на д-р Д. А.-Д. от 04.12.2024г. до 10.02.2025г. Установено е също така, че д-р Д. А. Д. е изготвил и отчел в РЗОК - Стара Загора АЛ №24354006AD2E/19.12.2024r. и АЛ №2502010А1455/20.01.2025г., отразяващи извършени диспансерни прегледи на ЗОЛ С. К. С.. Отчетените амбулаторни листове са заплатен на ЛЗ, представлявано от д-р Д.. С писмо с изх. № 29-05-1621#1/25.03.2025г., във връзка с извършваща се проверка, съгласно заповед на директора на РЗОК - Стара Загора № РД-18-304/04.03.2025г. е изискано от д-р Д., да предостави заверени копия на амбулаторни листове, в т.ч и на АЛ №243 54006AD2E/19.12.2024г. и АЛ №2502010А1455/20.01.2025г. След писмена кореспонденция с д-р Д. и уточняване кои точно амбулаторни листове се изискват, д-р Д. не е представил исканите амбулаторни листове и на писмо с изх. №79-05-1672# 1/03 04.2025г. от проверяващия екип писмено е изразил че не може представи амбулаторните листове и моли да се следва процедурата. Видно от съставения от д-р Д. електронен АЛ №24354006AD2E/19.12.2024r., в същия е описана основна диагноза, анамнеза и обективно състояние /към което е посочено извършено ЕКГ, измерено артериално налягане/ - данни и дейности, които могат да се снемат/направят само при извършен преглед на лицето. В АЛ №2502010А1455/20.01.2025г е описана основна диагноза, анамнеза и обективно състояние /към което е посочено извършено ЕКГ, измерено артериално налягане/ - данни и дейности, които могат да се снемат/направят само при извършен преглед на лицето. От събраните при проверката документи е прието за установено, че д-р Д. А. Д. е изготвил и отчел в РЗОК Стара Загора АЛ №24354006AD2E/19.12.2024r. и АЛ №2502010А1455/20.01.2025г., в които са отразени диспансерни прегледи, без да са били извършени на ЗОЛ С. К. С., с което е отчел дейност, която не е извършил. С отчитането на дейностите, документирани в АЛ №24354006AD2E/19.12.2024r. и АЛ №2502010А1455/20.01.2025г. от ЛЗ АМБУЛАТОРИЯ ЗА ИНДИВИДУАЛНА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ-ФРАНС Д ЕООД, представлявано от д-р Д. А. Д., в качеството си на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, сключило договор с НЗОК, са отчетени дейности, които не са извършени от д-р Д. А. Д. и е налице хипотезата на чл. 59, ал. 11, т. 1 предложение първо, буква „а“ от 330 и чл. 462, ал. 1, предложение първо, буква, „а“ от НРД за МД за 2023-2025г. и чл. 63, ал. 2, т. 1 от индивидуален договор /ИД/ № 240519/06.10.2023г.за ПИМП, във връзка с чл. 103, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025г. Срещу съставения протокол е подадено възражение с вх.№ 29-05-2051/ 16.04.2025г. от управителя на АИППМП Франс Д ЕООД - д-р Д. А. Д.. Това възражение е било разгледано и прието за неоснователно от Арбитражната комисия, създадена на основание чл.75, ал.5 във вр. с ал.3 от ЗЗО със Заповед № РД-09-36/ 23.04.2025г. на Директора на РЗОК – Стара Загора, на заседание, проведено на 20.05.2025 г. С Решение № 1 Арбитражната комисия единодушно е потвърдила констатациите по т.81 и т.82 от Протокол № 532/ 11.04.2025г., съставен на 11.04.2025г., връчен на 14.04.2025г. при извършена проверка на основание Заповед № РД-18-304/ 04.03.2025г., изм. Със Заповед № РД-18-374/ 24.03.2025г. на Директора на РЗОК Стара Загора на лечебното заведение „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, представлявано от д-р Д. А. Д.. С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на санкции № РД-19-306/ 11.06.2025г., издадена от Директора на РЗОК Стара Загора, на лечебното заведение „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, са наложени две санкции по чл.59, ал.11, т.1 предл първо буква „а“ от ЗЗО вр. с чл.59 ал.13, предл. първо от ЗЗО и чл.462, ал.1, предложение първо, б.“а“ от НРД за МД за 2023 – 2025г. и чл.63, ал.2, т.1 от Индивидуален договор № 240519/ 06.10.2023г. във вр. с чл.103, ал.2 от НРД за МД за 2023 – 2025г. –прекратяване на договор № 240519/ 06.10.2023г., сключен между НЗОК и АИППМП – Франс Д ЕООД, частично по отношение на общопрактикуващ лекар – д-р Д. А. Д.. В мотивите на заповедта са възприети изцяло фактическите констатации по т.81 и т.82 от Протокол № 532/ 11.04.2025г относно документиране и отчитане с амбулаторен лист № 24354006AD2E от 19.12.2024r. и амбулаторен лист № 2502010А1455 от 20.01.2025г на диспансерни прегледи на ЗОЛ С. К. С., за които е установено че не са извършени от д-р Д. Д.. По делото е представена административната преписка по издаване на обжалвания акт. По искане на жалбоподателя е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата С. К. С. и Н. С. С.. Като прецени допустимостта на жалбата, наведените в нея основания за оспорване и извърши цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, за която оспореният акт е неблагоприятен, в законоустановения 14-дневен срок от съобщаването й и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. Заповед за налагане на санкции № РД-19-306/ 11.06.2025г. е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 59, ал.11 от ЗЗО, а именно Директорът на РЗОК Стара Загора. Постановена е в писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество. В нея са изложени подробно както възприетата от административния орган фактическа обстановка, така и изводите му за правната квалификация на извършеното нарушение и следващата се за него санкция. При провеждане на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентирани в АПК, ЗЗО и Инструкция № РД-16-46/03.07.2023 год. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2-8 вкл. от ЗЗО. Съгласно чл. 72, ал.2 от ЗЗО, контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица - служители на НЗОК, определени със заповед на управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни лица от РЗОК - контрольори. В случая със Заповед Заповед № РД-18-304/04.03.2025г., изменена със Заповед № 18-374/ 24.03.2025г на Директора на РЗОК, е разпоредено проверката да се осъществи от посочените длъжностни лица от РЗОК Стара Загора - контрольори. С оглед на това съдът приема, че проверката е извършена от компетентни лица по смисъла на чл. 72, ал.2 от ЗЗО. Съобразно Инструкцията и разпоредбите на чл.74, ал.3 и ал.4 от ЗЗО в хода на проверката длъжностните лица са съставили протокол, връчили са копие от него на проверяваното дружество. На управителя на ЛЗ е предоставена възможност от най-ранния възможен момент да се запознае с твърденията на ЗОЛ, които ще бъдат предмет на проверка. Едва след получаване на неговото становище е издадено и искането от 24.03.2025г до ЗОЛ да уточни изрично дали е посещавал кабинета на общопрактикуващия лекар на 19.12.2024г и на 20.01.2025г и дали му е извършван преглед. По този повод ЗОЛ С. е посетил РЗОК Стара Загора, където е подписал декларацията, приложена на лист 74 по делото, но тъй като в нея е посочен като свидетел и неговият син, е поискано той също собственоръчно да даде обяснения. В хода на административните производства е допустимо показанията на лицата, имащи качеството на свидетели, да бъдат писмени – тоест подписани. Указанието на длъжностните лица при РЗОК-Стара Загора, дадени на свидетеля Н. С., са да даде писмени сведения, което не ги опорочава и не представлява основание да не бъдат ценени като годни средства за доказване в съдебното производство. По силата на чл.24, ал.1 от Инструкция №РД-16-46/3.07.2023г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от Закона за здравното осигуряване /Инструкцията/, издадена на основание чл.72 ал.10 от ЗЗО, длъжностни лица от РЗОК – контрольори, при осъществяване на своята дейност могат да поканят ЗОЛ за доброволно съдействие с цел уточняване на обстоятелства и факти във връзка с дейността на ИМП и/или ИДП. За да бъдат ползвани като средство за доказване писмените изявления на ЗОЛ трябва да бъдат подписани и приложени към Протокола – изискване на чл.24 ал.3 от Инструкцията. В случая ЗОЛ не може да представи документи, с които да докаже отрицателни факти, поради което с изпълнение на процесуалното условие за годност на писмените изявления те могат да послужат като средства за доказване. В тази връзка следва да се укаже, че нормата на чл.24 от Инструкцията е съобразена с обстоятелството, че ЗОЛ не са страни в контролното производство, дори когато то е образувано по тяхна жалба, посочена като законно основание в чл. 72, ал.6 от ЗЗО. По аргумент от тази законова разпоредба жалбата, която отговаря на изискването по чл.35, ал.2 от ЗЗО има сезираща функция и е законен повод за образуване на контролно производство с издаване на Заповед от компетентния Директор на РЗОК. С представянето на декларацията на 13.02.2025г е изпълнено изискването на чл.72, ал.5 вр. с чл.35, ал.2 от ЗЗО, което обуславя сезиращата функция на жалбата, а именно да са изложени твърдения, които могат да се квалифицират като сигнал за отчетена, но неизвършена медицинска дейност. Следователно неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за негодност на жалбата да бъде повод за образуване на контролно производство, както и тези за неосигуряване на възможност за защита против твърденията на ЗОЛ с правна квалификация по чл.35, ал.2, т.1 от ЗЗО – отчитане на неизвършена медицинска дейност. Обжалваният акт е постановен и при правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните: Разпоредбата на чл.59, ал.11, т.1, пр.1, б. “а“ от ЗЗО, посочена като правно основание за издаване на заповедта, регламентира, че директорът на съответната РЗОК налага санкция „прекратяване на договора“ с изпълнителите на медицинска помощ или налага финансова санкция, определена в действащия НРД, при отчитане на дейност, която не е извършена, както и при извършване и отчитане на медицинска дейност, за която няма съответни медицински индикации, установено по реда на чл. 72, ал. 2 ЗЗО, от изпълнител на извънболнична медицинска помощ по определен пакет – частично, по отношение на лекаря, който не е извършил тази дейност.. Аналогична е нормата на чл. 462, ал.1, предложевние първо, б.“а“ от НДР за МД за 2023-2025т. В ал. 2 на чл.462 от НРД е предвидено при повторно извършване на нарушението по ал. 1 договорът с изпълнителя да се прекратява изцяло. В чл.59, ал.13 от ЗЗО нормативно е предвидено управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, да прекратява изцяло или частично договорите с изпълнителите на медицинска и/или дентална помощ в случаите по ал. 11, т. 1 и 2, а в случаите по ал. 11, т. 3 и 4 налага финансова санкция съгласно действащия НРД. Систематичното тълкуване на горните текстове налага извод, че ал. 13 на чл. 59 ЗЗО препраща съответно към ал. 11, т. 1 и ал. 11, т. 2 на чл. 59 ЗЗО, а не преурежда установените в тях санкции. Изложеното означава, че Директорът на РЗОК няма право на преценка коя санкция да наложи, ако е установено нарушение по чл.11, т.1 от ЗЗО, както в конкретния случай. Констатираните при проверката и посочени в обжалваната заповед фактически обстоятелства, представляващи основание за нейното издаване, а именно отчитане пред НЗОК от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД на дейности по амбулаторен лист № 24354006AD2E/ 19.12.2024r. и амбулаторен лист № 2502010А1455/20.01.2025г, които реално не са извършени от д-р Д., се установяват от приложените по преписката писмени доказателства и не са опровергават от доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене. На основание чл. 148 ал.1 от НРД за МД за 2023г-2025г общопратикуващият лекар създава и съхранява здравно (медицинско) досие на пациентите, което съдържа амбулаторни листове от извършени от него прегледи и дейности. На основание чл.148 ал.2 т.2 от НРД за МД за 2023-2025г вр. с чл. 25 от Наредба №8/3.11.2016г за профилактичните прегледи и диспансеризацията АЛ за проведените диспансерни прегледи се съхраняват на хартиен носител, подписани от пациента, защото той потвърждава тяхното извършване с подписа си върху първичния медицински документ. На основание чл.148, ал.3 от НРД за МД за 2023г-2025г направените ЕКГ се съхраняват на хартиен носител, когато не могат да бъдат съхранявани електронно. Тези положителни факти с правно значение да отрекат твърденията на ЗОЛ за неизвършване на диспансерни прегледи, които са отчетени и заплатени по процесните АЛ, не се доказват от жалбоподателя, въпреки изрично предоставената му възможност с писмо изх. №23-05-1621#1/25.03.2025г на лист 76 по делото, връчено на управителя на ЛЗ д-р Д.. От съдържанието на писмото е видно, че е поискано да представи АЛ, индивидуализирани с техните номера като на лист първи, ред първи е АЛ №2502010А1455/20.01.2025г, а на втори ред АЛ №24354006АD2Е/19.12.2024г. Писмото е връчено на 27.03.2025г, а на 28.03.2025г управителят на ЛЗ е поискал да се уточнят амбулаторните номера, а не регистрационните номера. На 03.04.2025г на управителя е връчено писмо изх. №29-05-1672#1/03.04.25г, с което е получил разяснения, че всеки подаден амбулаторен лист НЗИС генерира уникален национален референтен номер /НРН/ на амбулаторен лист, съгласно чл.232 ал.2 вр. с ал.8 от НРД за МД за 2023г-2025г. Поради тази причина отчетените в РЗОК Стара Загора амбулаторни листове нямат други номера, освен НРН на АЛ. Отново е поканен да представи отчетените и посочени в писмото от 25.03.2025г амбулаторни листове, на което е представен отговор от управителя, че не разполага с тях. Следователно в хода на контролното производство е установено, че ЛЗ отчита диспансерни прегледи без тяхното извършване да е потвърдено с подписа на ЗОЛ върху първичната медицинска документация, която се съхранява и с тази цел в медицинското му досие. Единственият извод, който може да бъде направен по правилата за доказване на обективната истина е, че констатациите на длъжностните лица-контрольори са верни и те представляват доказателство за състава на чл. 59, ал.11, т.1 от ЗЗО, при съществуване на който се прилага санкцията по чл. 462 ал.1 буква „а“ от НРД за МД за 2023г-2025г. Съгласно чл.453, ал.2 от НРД за МД 2023-2025 санкцията по чл.59, ал.11, т.1от ЗЗО се прилага при установени нарушения от длъжностни лица-контрольори от РЗОК по изпълнение на сключените индивидуални договори, поотделно за всяко едно от тях. В оспорената Заповед е спазено и това условие като за всеки един случай, попадащ под чл.59, ал.11, т.1 предл първо, буква „а“ от ЗЗО е определена санкцията прекратяване на договора, сключен между НЗОК и ЛЗ по отношение на лекаря, който е отчел неизвършената дейност. Следователно за всеки случай е направено отделно изрично волеизявления за налагане на санкция, тоест обективирани под една заповед са два административни акта с правно основание чл.59, ал.11, т.1 предл първо буква „а“ от ЗЗО, както изисква законът и НРД за ДД за 2023-2025г. Макар договорът да не може да се прекрати повече от веднъж по отношение на един и същи лекар, то налагането на санкцията за установените едновременно множество отделни нарушения, осигурява правилното приложение на материалния закон, както и възможност за съдебен контрол и защита. Евентуалната материална незаконосъобразност на някоя от санкциите, поради установено неизвършване на нарушението, би обусловила отмяна на издадената заповед в съответната й част. В настоящия случай правилно е постановено прекратяване на Договор № 240519/ 06.10.2023г., сключен с ЛЗ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД, частично – само по отношение на конкретния лекар, извършил нарушенията. Понеже изпълнителят на първичната извънболнична медицинска помощ по договора е ЛЗ, при частичното му прекратяване спрямо д-р Д. е спазен принципа за съразмерност и незасягане в повече от необходимото правата на лечебното заведение, тъй като юридическото лице „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД може да продължи изпълнението на договора с НЗОК чрез друг общопрактикуващ лекар, който да се посочи в Приложение № 1 към ИД. Изцяло от волята на ЛЗ зависи дали да продължи да изпълнява действащия ИД № 240519/06.10.2023г, който е прекратен частично само по отношение на доктор Д.. Това има за последица невъзможност да се отчита и дължи изплащане на медицинска дейност, извършена от този лекар на основание ИД. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че жалбата на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Франс Д“ ЕООД срещу Заповед за налагане на санкции № РД-19-306/ 11.06.2025г., издадена от Директора на РЗОК Стара Загора следва да бъде отхвърлена като неоснователна, поради валидността и материалната законосъобразност на административния акт във всичките му части. При този изход на спора и с оглед направеното искане за присъждане на разноски жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро /200.00 лева/ на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. с във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ . Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът