Решение № 1411 от 2.9.2026 г. на Административен съд - Ловеч по дело № 300/2025 г.

Административен съд - Ловеч02.09.2026 г.докладчик Георги Христов

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на С. Т. П. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, [ЕГН], чрез адвокат Л. В. от САК, със служебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, офис 9, против ЕР на НЕЛК София, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ № 90893 от 051 от 08.04.2025 година. ОСЪЖДА С. Т. П. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, [ЕГН], да заплати на Национална експертна лекарска комисия – [населено място] сумата от 40,90 евро /четиридесет евро и 90 евроцента/, равностойни на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд гр. Ловеч пред Върховен административен съд, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните. Препис от него да се изпрати на страните по делото. СЪДИЯ: �

Мотиви

Производството е по реда на чл. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗдр) във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Административното дело е образувано по жалба от С. Т. П. от [населено място], [улица], вх. А, ет. 1, ап. 1, [ЕГН], чрез адвокат Л. В. от САК, със служебен адрес в [населено място], [улица], ет. 2, офис 9, против ЕР на НЕЛК София, Специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ № 90893 от 051 от 08.04.2025 година. С жалбата се оспорва, като незаконосъобразно експертното решение на НЕЛК, като счита, че определянето на 35 % ТНР е занижено и не съответства на реалното увреждане и моли решението на НЕЛК да бъде отменено. Първоначално жалбата е била подадена пред АС София-град и образувано адм.дело № 6232/2025 г. по описа на този съд, който е изискал и приложил административната преписка по издаване на обжалваното ЕР на НЕЛК. С Определение № 22076 от 26.06.2025 г. състав на АССГ е прекратил делото и го е изпратил по подсъдност на АС Ловеч, по което е образувано и настоящето дело. С писмо изх.№ Ю 757/07.07.2025 г. (вх. при АС Ловеч № 2029/09.07.2025 г.) от НЕЛК София са изпратили медицинското експертно досие (МЕД) в оригинал на жалбоподателя С. Т. П.. В жалбата се сочи, че не е съгласен с постановеното експертно решение, тъй като е издадено при съществено нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материалния закон. Изтъква, че решението е взето по документи, без да е извършен преглед на пациента, а от приложената към делото медицинска документация става ясно, че П. страда от сериозно заболяване. При това положение и съгласно разпоредбата на чл. 48 от ПУОРОМЕРКМЕ (Правилник за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи), НЕЛК разполага с възможността да назначи експертен съвет с консултативни функции за разрешаване на спорните въпроси, което според жалбоподателя би било в полза за установяване на най-правилната диагноза. Подробно в жалбата се обсъжда степента на загуба на слуха и в частност, че с едното ухо П. практически не чува въобще. Счита, че комисията не е обсъдила развитието на допълнителните фактори, които влияят върху процента на слухова загуба, както и че не е изследвала възможността за наличието на допълнителни заболявания. Изтъква наличието на редица фактори, които затрудняват комуникационните способности на С. П. и съобразяването на които е следвало да доведат до по-висок процент ТНР. Изтъква, че процента ТНР следва да се определя по реда на чл. 63, ал. 2 от НМЕ. Счита, че НЕЛК не са изяснили напълно фактите и обстоятелствата от значение за случая, което води до незаконосъобразност и неправилност на решението в частта относно определения процент ТНР. Позовава се и на разпоредбата на чл. 67 от НМЕ, която предвижда, че когато процента на ТНР се завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка по три пункта, но подобни мотиви липсват в оспореното решение. Подобно в жалбата са изложени и доводи относно това, че решението на НЕЛК е издадено в противоречие с материалния закон, като подробно в този смисъл анализира нормите на чл. 63, ал. 2 и ал. 3 от НМЕ и съответните и Приложения № 1 и № 2 от наредбата. В заключение е заявено, че макар и формално да се касае за едностранна глухота, то функционалният дефицит при жалбоподателя П. е значителен, което от практическа и соицална гледна точка води до тежки ограничения в ежедневния и професионалния му живот. Изтъква, че това е основание за прилагане на чл. 63, ал. 2 от НМЕ. Счита, че определения от НЕЛК процент ТНР е занижен и не съответства на реалното увреждане на С. П.. Моли съдът да отмени оспореното решение и върне преписката на НЕЛК с указания за ново произнасяне и освидетелстване на жалбоподателя. Алтернативно е заявено искане за частична отмяна на обжалваното решение, с оглед необходимостта от допълнителна експертиза или преглед. Заявена е и претенция за присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание жалбоподателят С. П., редовно призован, се явява лично. Представлява се от редовно упълномощения адвокат Л. В., който поддържа изложеното в жалбата. Допълва, че процесното решение на ТЕЛК е постановено при непълно изяснена фактическа обстановка, като се позовава на разпита на вещото лице по делото за това, че при подобен вид загуба на слуха следва да бъде изследвана възможността за наличието на други съпътстващи заболявания и че това е в правомощията на НЕЛК. Сочи и че оспореното решение е немотивирано. Представя писмени бележки, в които подробно развива съображения относно възраженията за незаконосъобразност на оспореното решение на НЕЛК. В съдебно заседание ответникът - Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания, редовно призовани, не изпращат представител. В писмено становище /л. 81/, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорват жалбата, като излагат доводи по същество. Сочат, че административната процедура по издаването на оспореното решение е спазена и липсват процесуални нарушения, които да обуславят отмяната му на това основание. Изложени са доводи в този смисъл. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения на жалбоподателя и заинтересованите страни. ЗС Агенцията за хората с увреждания (АХУ) [населено място], редовно призовани, не изпраща представител. ЗС ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ „Д-р Иван Селемински - Сливен” АД – [населено място], редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище. ЗС „Калинел“ ЕООД – [населено място], редвно призовани, не изпращат представител и не заявяват становище по делото. ЗС ТП на НОИ Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител. ЗС Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) – Ловеч, редовно призовани, не изпращат представител. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: По делото е приложено и прието като доказателство медицинското експертно досие (МЕД) на жалбоподателя С. Т. П.. Административното производство пред органите на медицинската експертиза е образувано по повод подадено заявление-декларация от С. Т. П. от [населено място] за освидетелстване на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане и медицинско направелние за ТЕЛК, с водеща диагноза "Невросензорна загуба на слуха, неуточнена". Към направлението е приложен и амбулаторен лист от д-р В. А., специалист УНГ, с посочена анамнеза „Глухота на лаво ухо от детска възраст, след терапия с ототоксични медикаменти. Намаление на слуха на дясното ухо. Без тинитус, без вертиго“. Към медицинската документация в МЕД на оспорващия С. П. е приложена Етапна епикриза, издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, Клиника по УНГ болести – София, с данни за проведена аудиометрия на ляво ухо – 100 дБ и дясно ухо – 22 дБ, ССЕП – ляво ухо – 100 дБ и дясно ухо – 35 дБ, тимпанометрия – в норма, Акустикус рефлекс отрицателен в ляво ухо. Приложена е и съответната медицинска документация към издадената от ИСУЛ етапна епикриза, с отразени съответните измервания на слуха. С Експертно решение № 95304 от зас. № 217/29.11.2024 г. ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Д-р И. Селимински – Сливен" АД, произнасяйки се по документи, е определила на С. П. 15 % ТНР за срок от три години (до 01.11.2027 г.), при липса на предходно определена ТНР. По жалба на освидетелствания преписката е била разгледана от специализиран състав на НЕЛК, който с процесното ЕР № 90893 от зас. № 051/08.04.2025 г. е отменил решението на ТЕЛК и е определил 35 % ТНР и срок от три години. В решението НЕЛК са посочили, че е постановено по документи, а в мотивите са отразили кои медицински документи са съобразили и какво е заболяването констатирано от документацията. Посочено е също така основанието, въз основа на което е определен процента ТНР. В заключение, в оспореното решение на НЕЛК е прието, че се отменя обжалваното решение на ТЕЛК по оценка на работоспособността, посочено е правното основание въз основа на което е определен процента ТНР, както и срока на инвалидността – три години. С тези мотиви НЕЛК е отменил ЕР № 95304 от зас. № 217/29.11.2024 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ "Д-р И. Селимински – Сливен" АД и е определил по-висок процент ТНР на С. Т. П. – 35 %. По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл. 193 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в законоустановения 14 - дневен срок - оспореното решение е връчено на С. П. на 27.05.2025 г., видно от приложеното известие за доставяне (л. 37), а жалбата срещу него е подадена директно пред АССГ на 06.06.2025 г. (вх. № 14157 на АССГ), изпратена е по правилата за местната подсъдност на компетентния съд, както и е подадена от лице с активна процесуална легитимация. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр, във връзка с чл. 43, т. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ) и подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му. Поради тези съображения съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият състав при АдмС Ловеч намира жалбата за неоснователна по следните съображения: Обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено от компетентен орган по чл. 103, ал. 2 и чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗдр, в кръга на неговите правомощия. Съставът на НЕЛК, който се е произнесъл е Специализиран състав по Неврологични, УНГ и Сърдечно-съдови заболявания, следователно е компетентен съобразно водещата диагноза на лицето и изискването на чл. 49, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Оспореното експертно решение е издадено от НЕЛК в съответствие с правомощието ѝ по чл. 51, т. 2 и чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ да отмени решението на ТЕЛК и издаде ново такова. Решението е издадено в законоустановената писмена форма, мотивирано е и съдържа правни и фактически основания, подписано е от членовете на комисията. Описана е възприетата от съдържащите се в МЕД медицински документи, фактическа обстановка. Не са налице нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на оспореното ЕР на НЕЛК. Спазени са специалните правила по чл. 43 и сл. от ПУОРОМЕРКМЕ за състав, разглеждане и произнасяне по жалбата против решението на ТЕЛК. Оспореното решение е постановено след проверка и анализ на представената медицинска документация по реда на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно чл. 43, т. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК, въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение. Задължението НЕЛК да се произнесе въз основа на медицинската и друга документация е регламентирано и в чл. 50, ал. 1 от същия правилник. В настоящия случай специализираният състав на НЕЛК се е произнесъл именно след анализ на наличната медицинска документация, съобразно разпоредбите на чл. 43, т. 1 и чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ. Решението, което е предмет на проверка в настоящото производство е издадено и при спазване на относимите материалноправни разпоредби на Закона за здравето, ПУОРОМЕРКМЕ и НМЕ. Доколкото оспореното решение на НЕЛК и отмененото с него ЕР на ТЕЛК са издадени и обосновани съгласно т. III от Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на намалената работоспособност в проценти от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, следва да се провери доколко това е извършено в съответствие с нормативния акт. Съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Съгласно дефиницията дадена в нормата на § 1, т. 35 от ДР на ЗЗдр, трайно намалена работоспособност е състояние, при което поради хронично травматично или нетравматично увреждане (болест) лицето е с ограничена работоспособност, във връзка с траен функционален дефицит на съответен увреден орган или система. В глава IV „Експертиза на трайно намалената работоспособност“ от Наредба за медицинската експертиза (НМЕ) са уредени условията и редът за определяне на степента на трайно намалената работоспособност в проценти. Съгласно разпоредбата на чл. 62, изр. 1-во от Наредбата, видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система. В този смисъл възражението на оспорващата страна за това, че НЕЛК е взел решение въз основа на недостатъчно пълно изяснена фактическа обстановка, не може да бъде споделено. Настоящият състав намира, че в случая, специализираният състав на НЕЛК подробно е описал и обсъдил медицинските документи дали основание за издаване на оспореното решение и които документи са налични в представеното МЕД на жалбоподателя П.. Разпоредбата на чл. 62 от Наредбата, съотнесена към общите изисквания на чл. 35 и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, задължава органа на медицинската експертиза да обсъди всички относими медицински документи, налични в МЕД към момента на произнасянето му, и да изложи съображения кои от отразените в тях диагнози и функционални дефицити възприема, кои – не, и по какви причини. В случая, макар и лаконично, това е сторено, но и в приложеното МЕД на П. са налични само описаните от НЕЛК медицински документи – изследвания на слуха извършени в [населено място], с дата 05.11.2024 г. и ССЕП, извършено в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ – [населено място]. Не може да се кредитира и възражението за това, че не е бил извършен преглед на жалбоподателя П.. Както се посочи по-горе в изложението, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, при разглеждане на жалби против експертни решения на ТЕЛК Националната експертна лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация. Този принцип е относим и за решенията на ТЕЛК. От това правило са налице изключения, които са посочени в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ПУОРОМЕРКМЕ, но настоящият случай не попада в никоя от посочените в разпоредбата хипотези. Правилността на експертното решение е обусловено от законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и причиненият от същото функционален дефицит, както и съобразяването на процента ТНР със степента на установения функционален дефицит. При наличието на множество увреждания, посочени като отправни точки в Приложение № 1, то тогава процентът на трайно намалена работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методика за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР в проценти, съгласно Приложение № 2. В обсъжданият случай, от наличната медицинска документация в МЕД, не се установяват наличието на допълнителни заболявания при освидетелствания П., каквито твърдения са наведени в жалбата. Респективно, специализираният състав при НЕЛК не е имал задължение и основание да ги съобразява при преценката му относно основното заболяване и определяне процента ТНР. В наличнита медицинска документация никъде не личи жалбоподателя П. да е имал други съпътстващи заболявания, освен тези въз основа на които е поискал освидетелстване – пълна загуба на слуха на ляво ухо и лека такава за дясно ухо. Напротив, в наличната документация от изследванията в [населено място] и в клиниката в ИСУЛ – София са налице съвпадащи се констатации, а именно, че не са установени вертиго (световъртеж) и тинитус (шум в ушите). Това обстоятелство е констатирано и от вещото лице по назначената и изслушана в хода на съдебното дирене съдебно-медицинска експертиза. В тази връзка вещото лице е посочило и че установения въз основа на медицинските документи слухов дефицит при П., не възпрепятства и не затруднява комуникацията му в тиха среда, а затруднения могат да се наблюдават в шумна среда, изразяващи се в нуждата от повторения или по-силен говор. Ето защо, предвид на тези съображения съдът намира, че правилно и въз основа на наличната медицинска документация, оценката на работоспособността и процента ТНР е определен по реда на Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, Ч. Т., Раздел I, като специализираният състав при НЕЛК е посочил и конкретните отправни точки от Таблицата на Клодил – Портман, от които е определил 35 % ТНР. В наличната медицинска документация не са налични данни, които да обосноват преценката за процента ТНР да бъде извършена по реда на чл. 63, ал. 3, във връзка с Приложение № 2 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Съдът не споделя и наведеното в писмените бележки от оспорващия възражение, за това, че определения срок на инвалидността е определен в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ при обжалване на експертни решения на ТЕЛК, НЕЛК се произнася само по поводите, посочени в жалбата и предвидени в НМЕ. В случая, видно от жалбата на П. до НЕЛК, с която е обжалвано решението на ТЕЛК (намираща се в приложеното МЕД на С. П.), срока на определената инвалидност не е бил оспорен пред НЕЛК, поради което същият не е и бил обсъждан при постановяване решението на НЕЛК, а единствено е бил преповторен. А и в аванс съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая разпоредбата на чл. 69, ал. 4 от НМЕ е неприложима, тъй като пожизнен срок на инвалидността се определя само при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване. Безспорно, от медицинската документация се установява, че загубата на слуха в лявото ухо на П. е пълна и според вещото лице по делото това увреждане е трайно и не може да се очаква подобрение. Но слуховия апарат на човека и способността му да чува следва да се разглеждат в цялост и в този смисъл данните по случая са, че дясното ухо на оспорващия е с лека степен загуба на слуха, т. е. при него не е налице пълна загуба на слуха въобще, за да е неоходимо определянето на пожизнен срок на инвалидността. По изложените съображения, настоящият състав на АдмС Ловеч намира, че обжалваното решение на НЕЛК е валиден административен акт, издаден при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на спора съдът намира за основателно искането на процесуалния представител на НЕЛК за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. При определяне на разноските за юрисконсултско възнаграждение съдът следва да съобрази интензитета на осъществената защита в процеса, като при ограничена такава, изразяваща се само в представяне на писмено становище, какъвто е настоящия случай, се прилага разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от НЗПП. Ето защо, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се осъди жалбоподателят да заплати на НЕЛК юрисконсултско възнаграждение в размер от 80,00 (осемдесет) лева, съобразно разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Към момента на постановяване на решението по делото, считано от 01.01.2026 г., официалната парична единица в Република България е евро. Според §5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ), действащите нормативни актове, които уреждат задължения за плащане на такси, санкции, глоби и други публични задължения към държавата и общините в български левове, продължават да се прилагат в съответствие с предвидените в този закон правила за превалутиране. С чл. 11, ал. 1 от ЗВЕРБ е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на чл. 1 от Регламент (ЕО) 974/1998 г., решението е „правен инструмент“, с оглед на това, в съответствие с чл. 6-9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 от ЗВЕРБ и съответно за закръгляване по чл. 13 от ЗВЕРБ или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Предвид изложеното, за сумата 80,00 лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1,95583 лева за 1 (едно) евро – 40,90 евро, като и двете суми – в евро и в лева следва да се посочат в диспозитива на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно и чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът

Цитирани разпоредби

39