Решение № 674 от 20.5.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 860/2024 г.

Производството е по реда на чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/ /изм. и доп. – ДВ, бр. 77 от 2018г., в сила от 1.01.2019г./ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от „ПС Холдинг“ ЕООД, [ЕИК], с адрес: [населено място], [улица], чрез управителя И. Й. Н., против Решение №647 от 20.06.2024г. на Комисия за защита на конкуренция по преписка №КЗК/861/2023 г., с което на основание чл. 98, ал. 1, т. 3 и на основание чл.69, ал. 4 и ал. 5 от ЗЗК, Комисията установява, чене е извършено нарушение : 1. по чл. 29, по чл.36, ал. 1 и по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от страна на „МА-5“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], п.к., [жк], [адрес]; 2. По чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на А. Д.. 3. по чл. 2, ал. 1,т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на М. Д., 4. 4. Оставя без уважение искането на „ПС Холдинг“ ЕООД, с [ЕИК] за възлагане на направените в хода на производството разноски. Изрично в жалбата е посочено, че се обжалва решението по преписка № КЗК /861/2023г., с което са отхвърлени направените искания от „ПС Холдинг“ ЕООД. В жалбата се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че цялостно и пълно е пресъздадено точното фактическо положение, но направените правни изводи намира за необосновани, немотивирани и непълни, като именно това обосновава и настоящата жалба. Акцентува се, че при постановяване на решението, Комисията не взема под внимание факта, че като съпруг и съпруга М. и А. Д. са осъществявали дейност съвместно, като и двамата са се намирали в трудово правоотношение с „ПС Холдинг“ ЕООД. А. Д. като управител на клон в Германия и М. Д. като негов технически секретар, са разполагали с цялата информация на дружеството, досежно дейността на клона в Германия. Разполагали са със списъци с клиенти, договори с тях, цена по изпълнението им, начини на плащане, други финансови условия и контакт с клиентите. Сочи се, че А. Д. е и единствен титуляр по банковата сметка на клона на „ПС Холдинг“, ЕООД, както и е вписан в Камарата на Занаятчиите в Германия, като представляващ дружеството. Като негов технически секретар М. Д. е разполагала със същата информация, с оглед подпомагане на дейността му. През периода си на служител в „ПС Холдинг“ ЕООД, М. Д. е разполагала със собствено дружество, на което същата е управител и едноличен собственик, а именно „МА-5“ ЕООД, [ЕИК], съконтрагент по договори за строителство с клиенти на „ПC Холдинг“, ЕООД, след прекратяването й на трудовите правоотношения с оспорващото дружество. В жалбата се твърди още, че Комисията не взема предвид и че в периода на изпълнение на трудовите си правоотношения с „ПС Холдинг“, ЕООД, А. Д. е бил служител и на „МА-5“ ЕООД на длъжност „представител в занаятчийската камара - контролен инженер“. В тази си длъжност, последният е подписвал договори за сметка на „МА-5“ ЕООД с контрагенти на „ПС Холдинг“. Като офис на дружество „МА-5“ ЕООД се използва офиса, за който „ПС Холдинг“ ЕООД заплаща наем и използва същия за архив. В жалбата се уточнява, че противоправните действия на А. и М. Д. се изразяват именно в нелоялно привличане на клиенти от страна на „МА-5“ ЕООД, ползвайки материалната база на „ПС Холдинг“, ЕООД, както и информацията с която са се сдобили по повод изпълнение на трудовите си правоотношения с последното. По отношение на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, оспорващия счита, че ККЗ в Решението си е формулирала фактически неверния извод, че дружеството, което представлява “ на практика е засекретил цялата притежавана от дружеството информация.” Счита също така, че фактически неверен е и формулирания в обжалвания акт извод, че “Бланкетното определяне като търговска тайна на всичко, станало известно на служителите във връзка и по повод упражняване на поетите с трудовия договор задължения, не притежава характеристиките на търговска тайна по смисъла на чл. 37 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и не се ползва от защитата на цитираната разпоредба”. Заявява, че “ПС холдинг” ЕООД е сключило нарочни споразумения за конфиденциалност с М. и А. Д., в които като поверителна информация изрично са посочени- сключени договори, данни за клиенти и данни за служители. Твърди се, че тази информация от друга страна е използвана от страна на М. и А. Д., за да упражняват конкурентна дейност. По чл. 29 от ЗЗК, жалбоподателя счита, че неправилно се явява заключението на Комисията, че учредяването на „МА-5“ ЕООД през 2008г., т.е. преди учредяване на „ПС Холдинг“ ЕООД. Отбелязват, че „ПС Холдинг“ ЕООД е правоприемник на „Промишлено строителство - холдинг“ ЕАД, [ЕИК], като „ПС Холдинг“ ЕООД е учредено след процедура по отделяне. Като правоприемник то наследява всички активи и пасиви, съгласно плана за отделяне, вкл. клонът в Германия, ведно със служителите в него — А. и М. Д.. Намира за ирелевантно към процесния казус е заключението на Комисията, че М. Ш. е бил в познанство с А. Д.. Твърди се, че М. Д. и А. Д. са привличали нелоялно в „МА-5“ ЕООД служители на оспорващия и така са възпрепятствали нормалното развитие на дейността му. В тази връзка намира за необосновани формулираните изводи на КЗК. Иска се отмяна на Решение №647 от 20.06.2024г. на Комисия за защита на конкуренция по преписка №КЗК/861/2023 г., с което са отхвърлени предявените направените искания от „ПС Холдинг“ ЕООД и да бъде постановено решение, с което да бъде установено, че е налице нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 36, ал. 1 и чл. 29 от ЗЗК от страна на М. Д. и А. Д. и тяхното дружество “МА- 5” ЕООД. Иска се присъждане и на сторените по делото разноски. Представя подробни писмени бележки. В съдебно заседание оспорващия от „ПС Холдинг“ ЕООД, чрез управителя И. Й. Н., редовно призован, представлява се от адв. Костов, с пълномощно по делото. Обръща внимание на един от документите, където с ръкописен шрифт от страна на А. Д. или на М. Д., се посочва какъв да бъде печата на „МА-5“ ЕООД, като печата изцяло преповтарял печата на оспорващото дружество. Заявява, че в договора, в който е видно, че страна е „ПС Холдинг“, се вижда, че това, което ответната страна нарича „жилище“, е офис на това дружество с цел упражняване на негова търговска дейност, който след това се използва от ответниците, където те упражняват конкурентна търговска дейност. Сочи още, че има множество документи, с които те няма как да се снабдят с документи на друго дружество, ако те не са били в техния офис. Комисия за защита на конкуренцията /КЗК или Комисията/, представлявана от главен юрисконсулт Манолов, оспорва жалбата. Акцентува, че въпросното жилище първо по немското законодателство е „жилище“, защото площите, както вече и в България се разделят на жилища, офиси и т.н. Освен това фактически е доказано, че това жилище е използвано с двойна цел, наистина там се е помещавал явно и архивът на „ПС Холдинг“ ЕООД. Но там е живеело и домакинството на семейство Дублеви. Счита, че безспорно е доказано в производството в КЗК, че г-жа Дублева е имала конкурентна фирма, която в един момент е започнала да развива, когато е била освободена от трудовите си задължения. Също така е била подпомагана от съпруга си, когато той е преминал на половин работен и пр. Наличието на конкурентна дейност намира за безспорно. Проблема, поради който комисията не е установила нарушение е, че това не е достатъчно. Не е съставомерно обстоятелство. Към това обстоятелство трябва да се добави още някакво друго недобросъвестно търговско поведение, а такова не е установено. Било посочено: привличане на клиенти. КЗК не установила недобросъвестно привличане на клиенти., не се доказва и недобросъвестно привличане на работници, т.е. няма друго поведение, което да бъде съставомерно по който и да е от членовете на гл. 7 Нелоялна конкуренция от Закона за защита на конкуренцията. Прави възражение за прекомерност на разноските. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя писмени бележки. Заинтересованите страни – „МА-5“ ЕООД , М. Д. и А. Д., се представляват от адвокат Велев, редовно упълномощен. Присъединява се напълно към казаното от юрк. Манолов. Единствено допълва, че по делото категорично и безспорно е доказано, че въпросният офис първо е нает от А. Д. и че той е ползван за жилищни цели не само от семейство Дублеви, а въобще от всички работници, които и във връзка с дейността на „ПС Холдинг“ ЕООД са пребивавали на територията на Германия. Т.е. това е било едно помещение, което фирмата формално е била само регистрирана, това означавало офис. На практика се използвало за жилищна площ за работниците, тъй като А. Дублев е бил през по-голямата част от времето представител на „ПС Холдинг” ЕООД, затова семейството му е живеело там, което се установява безспорно и категорично от всички свидетелски показания по делото. На следващо място посочва, че за разлика от становището на комисията, счита, че никога не е имало никаква конкурентна дейност, защото не е доказано М.Дублева да е сключвала договори с нито един контрагент, който преди това да е бил контрагент на „ПС Холдинг”, ЕООД. Представя списък с разноските по делото. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, намира за установено следното: Оспореното Решение №647 от 20.06.2024г. на Комисия за защита на конкуренция по преписка №КЗК/861/2023 г.,. на Комисията за защита на конкуренцията е постановено в производство по реда на Г. Д. от ЗЗК, е образувано на основание чл. 94, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по искане на „ПС Холдинг“ ЕООД за установяване на евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на „МА-5“ ЕООД и по чл. 2, ал. 1, т. 4, предл. 2 от ЗЗК от страна на А. Д. и М. Д., в качеството им на физически лица, постановяване прекратяване на нарушенията, налагане на предвидените в закона санкции и глоби и възлагане на направените в производството разноски. По постъпилото искане със съответни разпореждане и заповед на председателя на КЗК е образувано производството по преписката, определен е наблюдаващ проучването член на КЗК и работен екип. Следва да се посочи, че искането пред КЗК се състои в това, че „ПС Холдинг“ ЕООД твърди, че ответните лица М. Д. и А. Д. са негови дългогодишни служители, които без знанието на искателя извършват конкурентна търговска дейност чрез ответното дружество „МА - 5“ ЕООД. В искането се сочи, че на 16.09.2016 г. между „ПС Холдинг“ ЕООД и г-жа М. Д. е сключен безсрочен трудов договор, с който последната е назначена на длъжност „технически сътрудник“, като съгласно чл. 7, ал. 3 от договора ѝ е вменено задължение да не разпространява сведения, които биха могли да накърнят интереса на „ПС Холдинг“ ЕООД, да доведат до отлив на клиенти и да причинят материални загуби. Според подателя на искането, съгласно чл. 11 от трудовия договор М. Дублева се е задължила, както по време на неговото действие, така и в срок до 2 (две) години след прекратяването му, да не използва извън работата си поверителна информация за „ПС Холдинг“ ЕООД, изрично посочена в трудовия договор, в т.ч., не само сключени договори, списък с клиенти и данни за служителите. Отделно от това се твърди, че на същата дата между страните е подписано и споразумение за конфиденциалност, с което М. Дублева се задължава, включително в срок до 3 (три) години след прекратяването на трудовия си договор, да не разкрива конфиденциална информация за „ПС Холдинг“ ЕООД, като искателят уточнява, че изброяването в понятието за конфиденциална информация не е изчерпателно. Според „ПС Холдинг“ ЕООД предвид факта, че споразумението е сключено с М. Дублева в качеството ѝ на служител, същото може да се приеме, че препраща към поверителната информация, упомената в трудовия договор. Искателят допълва, че на 08.05.2020 г. г-жа Дублева подава едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор и със заповед на работодателя от 08.06.2020 г. трудовото ѝ правоотношение е прекратено. „ПС Холдинг“ ЕООД счита, че в периода от прекратяване на трудовото правоотношение с М. Д. на 08.06.2020 г. до момента на произнасяне на КЗК с решение, с действията си тя (в лично качество и действаща като законен представител на „МА5“ ЕООД) и А. Д. нарушават разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, както и общата забрана за нелоялна конкуренция по смисъла на чл. 29 от ЗЗК. Подателят на искането счита, че действията на М. и А. Д. са насочени към привличане на клиенти на конкретен конкурент - „ПС Холдинг“ ЕООД, тъй като дейността и на „МА - 5“ ЕООД, и на „ПС Холдинг“ ЕООД е свързана със строителство на сгради на територията на страната и в чужбина, предоставяне на услуги по проектиране, строителство и ремонт на промишлени обекти и сгради, както и осъществяване на дейност като подизпълнители при извършване на строително-монтажни работа на подобни обекти. В този смисъл, според подателя на искането, услугите и на двете дружества могат да се счетат за взаимнозаменяеми и да се приеме, че те осъществяват дейност на един и същи продуктов и географски пазар. „ПС Холдинг“ ЕООД твърди, че М. и А. Д., в качеството си на негови служители, са разполагали с цялата информация по отношение на служителите и контрагентите му и са я използвали съзнателно за нарушаване и застрашаване интересите на дружеството, макар да са поели задължение да не я разгласяват и използват. Подателят на искането счита, че е положил дължимата грижа за опазване на конфиденциалната си информация (сключени договори, списък с клиенти и данни за служители), чрез предвиждане в трудовите договори на изрични клаузи в тази връзка, както и чрез подписването на нарочни споразумения за конфиденциалност със служителите си. Според подателя на искането, М. Д. и А. Д. са привличали нелоялно негови клиенти в полза на „МА – 5“ ЕООД, като не са използвали собствени натрупани умения за развитие на конкурентен бизнес, а директно са използвали списъци с клиенти, контактите с тях и списъци със служители на „ПС Холдинг“ ЕООД и така са възпрепятствали нормалното развитие на дейността на последното. КЗК е установила, че „ПС Холдинг“ ЕООД осъществява стопанска дейност в областта на строителството като подизпълнител при изграждането на груб строеж на обекти, находящи се в Германия, в периода от началото на 2018 г. до момента на постановяване на решението на КЗК.В периода 2018-2019 г. дружеството има сключени договори като подизпълнител на немското дружество с ограничена отговорност „Матиас Шик“ ГмбХ/GmbH/, ,„ПС Холдинг“ ЕООД е учредено през 2016 г. чрез отделяне от „Промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД. Едноличен собственик на капитала е „Строй Инвест“ ЕООД, с едноличен собственик И. Н.. Дружеството е със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]. Едноличен собственик на капитала на „Промишлено строителство – Холдинг“ ЕАД с [ЕИК] първоначално е Р България(чрез Министерство на регионалното развитие и благоустройството с [ЕИК]), а впоследствие „Водстрой 98“ АД (в периода 2011-2014 г.), „Строй Инвест“ ЕООД (в периода 2014 – 2016 г.) и В. Д. (от м. септември 2016 г.).На 02.03.2017 г. „ПС Холдинг“ ЕООД е вписано в Централния професионален регистър на строителя, видно от представено Удостоверение, издадено от Камара на строителите в България, Централен професионален регистър. Съгласно издадено от З. К. М. удостоверение, „ПС Холдинг“ ЕООД е вписано в Занаятчийския регистър на Камарата и притежава 2 броя занаятчийски карти за „зидар и бетонджия 02.06.2004 г.“, издадени съответно на 27.04.2017 г. с ръководител на предприятието дипл. инж. А. Д. и на20.12.2021 г. с ръководители на предприятието дипл. инж. А. Д. и дипл. инж.З. В.. На 09.08.2005 г. между „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД и г-жа И. В. е сключен договор за наем на жилищен имот, находящ се в сградана [улица], (жилищен блок), ет. 4, п.к. 68723 Хокейнхайм, Германия, съгласно който наемното правоотношение е започнало на 01.01.2004 г. и е за неограничено време, а като ползвател е вписан А. Д.. С решение № 2490 от 17.12.2018 г. на Софийски градски съд по отношение на „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД с [ЕИК] е открито производство по несъстоятелност. На 21.01.2005 г. между „Промишлено Строителство - Холдинг“ ЕАД и инж. А. Д. е подписан трудов договор № РД-15-90/01.06.2005 г., съгласно, който А. Дублев е назначен на длъжността „ръководител клон“ във Федерална Република Германия. Съгласно чл. 2 от договора. На 22.08.2014 г. с допълнително споразумение към трудовия договор, работодателят „Промишлено Строителство - Холдинг“ ЕАД променя заеманата от А. Д. длъжност на „Управител“, считано от 01.07.2014 г. На 20.07.2015 г. с допълнително споразумение към трудовия договор работодателят „Промишлено Строителство - Холдинг“ ЕАД променя заеманата от А. Д. длъжност на „Инженер строителен“, в отдел Германия, считано от 01.08.2015 г. На 01.09.2016 г. във връзка със сключен трудов договор № РД-15-90/01.06.2005 г., А. Дублев подписва с „ПС Холдинг“ ЕООД Споразумение за конфиденциалност. На 23.03.2022 г. с допълнително споразумение към трудовия договор работодателят „ПС Холдинг“ ЕООД променя работното време на А. Д. на 4(четири) часа непълно работно време. Съгласно представена от „ПС Холдинг“ ЕООД информация, дружеството сочи, че от 2022 г. е било информирано, че А. Д. има трудови отношения с„МА-5“ ЕООД, но не е предприело никакви действия по прекратяване на трудовото правоотношение с него. На 31.07.2023 г., А. Д. подава до „ПС-Холдинг“ ЕООД заявление за прекратяване на трудовия му договор, по взаимно съгласие. Със Заповед № 0115/31.07.2023 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ(по взаимно съгласие, съгласно молба) „ПС Холдинг“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение по договор № РД-15-90/01.06.2005 г. на А. Д. на длъжност „Инженер строител в отдел Германия“, считано от 01.08.2023 г. На 16.09.2016 г. между „ПС Холдинг“ ЕООД и М. Д. е сключен трудов договор № 5, съгласно който М. Дублева е назначена на длъжност „технически сътрудник“ в дружеството. С допълнение към трудовия договор, на същата дата М. Дублева е назначена на длъжност „Офис-сътрудник“, с място на работа „Континенталщрасе“ № 5 в [населено място], с п.к. 68766, Германия. На 21.10.2019 г., във връзка със сключен трудов договор № 5, М. Дублева подписва Споразумение за конфиденциалност. На 08.05.2020 г. М. Д. подава до „ПС Холдинг“ ЕООД заявление за едномесечно предизвестие за напускане на дружеството, считано от 08.06.2020 г. На 08.06.2020 г. със заповед № 79, „ПС Холдинг“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение по договор № 5/16.09.2016 г. на М. Д. на основание чл. 326, ал. 1 от КТ - писмено предизвестие. На 19.02.2021 г. нотариус В. М., вписан под № 053 в регистъра на Нотариалната камара удостоверява връчването на нотариална покана от М.Дублева до „ПС Холдинг“ ЕООД, съдържаща искане за изплащане на трудовите ѝ възнаграждения за месеците април, май и юни 2020 г. На 23.09.2020 г. между „ПС Холдинг“ ЕООД и С. Н. е сключен трудов договор № 0277, съгласно който Николов е назначен на длъжност „Арматурист“, считано от 28.09.2020 г. Със Заповед № 060/07.05.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ „ПС Холдинг“ ЕООД прекратява трудовото правоотношение със С. Н. по взаимно съгласие. „МА - 5“ ЕООД осъществява стопанска дейност в областта на строителството като подизпълнител на немското дружество „Матиас шик“ ГмбХ, при изграждането на груб строеж на обекти находящи се в Германия, в периода от средата на август 2021 г. до настоящия момент. В периода 13.08.2021 г. – август 2023 г. „МА – 5“ ЕООД сключва 4 (четири) договора за строителство с „Матиас шик“ ГмбХ, в които последното е главен изпълнител, „МА – 5“ ЕООД е подизпълнител, а като упълномощен представител на ответното дружество е посочен А. Д.. На 27.09.2021 г. М. Дублева подава до Служба за регистрация към Градска администрация Хокенхайм заявление за регистриране на икономическа дейност на „МА-5“ ЕООД, с посочено място на регистрация София/България. В заявлението като адрес на жилището на г-жа Дублева е посочен [улица], Хокенхайм, като упълномощен представител на дружеството е вписан А. Д., със същия адрес, който е вписан и в графата „данни за предприятие“. Икономическата дейност е определена като високо и подземно (наземно) строителство, строителни работи, сервиз и строителни консултации, а като дата на започване на дейността - 22.09.2021 г. На 01.05.2022 г. между „МА - 5“ ЕООД и М. Д. е сключен трудов договор № 10-01-017/01.05.2022 г., съгласно който М. Дублева е назначена на длъжността „Управител“ в дружеството, считано от 01.05.2022 г. На 01.06.2022 г. между „МА - 5“ ЕООД и А. Д. е сключен безсрочен трудов договор № 10-01-018/01.06.2022 г., съгласно който А. Дублев е назначен на 4 часов работен ден на длъжност „Представител в занаятчийската камара [населено място] - контролен инженер за изпълнение на СМР на обекти в Германия“. С допълнителното споразумение от 03.10.23 г. работното време на Дублев е променено на 8 часа. На 23.10.2021 г. между „МА - 5“ ЕООД и С. Н. е сключен трудов договор № 10-01-012, съгласно който Ст. Николов е назначен на длъжност служител „Арматурист“ за извършване на професионални строително-монтажни работи на пълно работно време 8 (осем) часа. На 30.01.2022 г. от името на „МА - 5“ ЕООД г-н А. Д. подава молба за вписване на дружеството в занаятчийския регистър/стопански регистър към Занаятчийската камара Манхайм, Рейн - Некар - Оденвалд, а като причина за подаване на молбата е вписано „ново основаване на дружеството“. Като адрес на предприятието е посочен: „Филиал „Континенталщрасе“ № 5, ап. 22, 68766,Хокенхайм“, както и „България, София, 1715, [жк], [адрес]. В молбата Дублев декларира, че работи като ръководител на още едно занаятчийско предприятие - „ПС Холдинг“ ЕООД, вписано в Занаятчийската камара Манхайм, Рейн - Некар – Оденвалд,.“ Въз основа на установените факти КЗК е приела, че за да се изследва и докаже осъществяване на който и да е от конкретните състави на нелоялна конкуренция, е необходимо да бъдат установени кумулативно посочените в чл. 29 от ЗЗК елементи, а именно: наличие на стопанска дейност, отношения на конкуренция между страните по преписката и действие или бездействие, противоречащо на добросъвестната търговска практика, което уврежда или създава опасност от увреждане интересите на конкурентите в отношенията помежду им. КЗК приема, че „ПС Холдинг“ ЕООД и „МА-5“ ЕООД са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 от ЗЗК, които извършват стопанска дейност, като релевантна в образуваното производство е приета дейността им в областта на строителството, при изграждането на груб строеж на обекти находящи се в Германия, която дейност безспорно ги поставя в конкурентни отношения и е обективна предпоставка за прилагането на глава VII от ЗЗК. Доколко действията на „МА-5“ ЕООД, А. Д. и М. Д. се осъществяват в противоречие с добросъвестната търговска практика и увреждат или могат да увредят интересите на конкурентите в отношенията помежду им, следва да се прецени с оглед изложените в искането твърдения за евентуално извършени нарушения по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37 от ЗЗК от страна на „МА-5“ ЕООД и по чл. 2 ал. 1, т. 4 от ЗЗК от страна на А. Д. и М. Д., в качеството им на физически лица. Като процесен период и обект на анализ в производство пред КЗК са твърденията на „ПС Холдинг“ ЕООД за извършени нарушения от страна на „МА-5“ ЕООД, А. Д. и М. Д., изразяващи се в нелоялно привличане на клиенти, чрез използване на фирмена информация и контакти на искателя, започнало от момента на напускането на М. Д.. Въз основа на установените факти по преписката, Комисията приема за процесен периода от 08.06.2020 г., когато са прекратени трудовоправните отношения на М. Д. с искателя, до момента на произнасяне с решението й. По отношение на „МА-5“ ЕООД, Комисията приема, че дружеството не е извършило нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и не следва да се ангажира отговорността на дружеството. Комисията изискала от жалбоподателя да посочи всички свои клиенти прекратили или нарушили договорните си отношения с „ПС Холдинг“ ЕООД или с които е било осуетено сключването на договори, вследствие на нелоялни действия на ответните физически лица. В отговор ответното дружество сочи единствено контрагента си немското М. Ш. Г., който не сключва нов договор с „ПС Холдинг“ ЕООД, а на 13.08.2021 г. сключва договор за строителство на жилищна сграда с „МА - 5“ ЕООД, представлявано от А. Д.. Направен е извод, че наличието на сключени договори на контрагент на подателя на искането с ответното предприятие само по себе си не предпоставя директното ангажиране на отговорността на последното за извършено нарушение на настоящата норма. Във връзка с чл. 36 ал.1 от ЗЗК по отношение на М. Ш. ГмбХ в хода на проучването е установено, че в периода 2018-2019 г. негов подизпълнител е оспорващия, а от 2021 г. такъв е „МА-5“ ЕООД. Установено е, че в периода 27 май 2020 г. – 28 май 2020 г. между искателя и немското дружество е водена интензивна електронна кореспонденция, от която става ясно, че М. Ш. ГмбХ вече е прекратило отношенията си с „ПС Холдинг“ ЕООД, тъй като получената от дружеството оферта, изпратена от А. Д. от „ПС Холдинг“ ЕООД, впоследствие е била заменена от жалбоподателя с друга, понеже не е била съгласувана, която втора оферта обаче „Матиас Шик“ счита за неизгодна. В конкретния случай, комисията установява безспорно, че немското дружество „Матиас Шик” е прекратило търговските си отношения с искателя още през месец май2020 г., далеч преди ответното дружество да започне да осъществява реално строителна дейност, като ясно и категорично е заявило, че би продължило да работи с „ПС Холдинг“ ЕООД, ако г-н Дублев отново стане лице за контакт и дружеството получи разумни оферти. Направен е извод, че са налице лични и субективни предпочитания и изисквания на всеки участник на пазара. По отношение на чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, в искането до КЗК се твърди, че „МА-5“ ЕООД е привлякло клиенти на „ПС Холдинг“ ЕООД по нелоялен начин, чрез помощта на ответните физически лица М. Д. и А. Д., които разполагайки с цялата информация на искателя по отношение на неговите контрагенти и служители, са я използвали съзнателно за нарушаване и застрашаване на интересите му и възпрепятстване на ответните страни са извършени, въпреки, че М. Д. и А. Д. са поели задължение да не разгласяват и използват поверителната за дружеството информация, и въпреки положените от „ПС Холдинг“ ЕООД усилия за опазване на конфиденциалната информация посредством предвиждане в трудовите договори на изрични клаузи в тази връзка, както и подписване на споразумения за конфиденциалност със служителите. В тази връзка, в хода на проучването по преписката КЗК изисква от „ПС Холдинг“ ЕООД да представи информация и доказателства относно предприетите от негова страна мерки за определяне, защита и ограничаване на достъпа до търговската и производствена тайна на дружеството, както и кои служители, в какъв обем и при какви условия са имали достъп до нея. В отговор искателят сочи, че е сключил нарочни споразумения за конфиденциалност с М. Д. и А. Д., в които като поверителна информация изрично са посочени сключените договори, списък с клиенти и данни на служителите. Според заявеното от искателя пред комисията, поверителната за него информация е описана в споразуменията за конфиденциалност и същата се е съхранявала обикновено на хартиен носител. В хода на проучването се установи, че А. Д. е служител на „Промишлено Строителство - Холдинг“ ЕАД от 2005 г., като последователно е заемал длъжностите ръководител клон, управител и строителен инженер. В договора от 2005 г. с това дружество е вписана клауза за конфиденциалност, съгласно която„ работникът/служителят се задължава да спазва конфиденциалността относно служебните въпроси, в частност относно служебните и производствените тайни. Същата уговорка важи изрично и за времето след приключване на трудовоправните взаимоотношения. Впоследствие, във връзка с този договор, Дублев подписва с новия си работодател „ПС Холдинг“ ЕООД споразумение за конфиденциалност, в което е вписано, че конфиденциалната информация включва „всякакви и всички проучвания, анализи, предложения, проекти, писма за намерения, кореспонденция (както в писмен, така и в електронен вид), записки от срещи, презентации, бизнес планове, цени, тарифи, всяка друга информация от технически, бизнес или какъвто и да било друг характер, изцяло или отчасти, в каквато и да било форма, писмена или устна и информация, получена от каквато и да е медия, както и информация, за която може да се предполага, че е конфиденциална, независимо дали разкриващата страна изрично я е определила като такава.“ За поверителна информация в трудовия договор е определена „всяка една информация и всички материали, касаещи дейността на дружеството в стопанско, техническо или друго отношение, които не са достъпни на широката общественост“, като „поверителната информация може да е отнесена към миналото, настоящето или бъдещето и по-конкретно може да се отнася, без да се ограничава единствено до, бизнес планове и стратегии, финансови данни, технологии, сключени договори, списък на клиентите или данни за служителите“. Отделно от това в края на октомври 2019 г. Дублева подписва споразумение за конфиденциалност идентично с подписаното от А. Д.. Изводът на КЗК е, че бланкетното определяне като търговска тайна на всичко, станало известно на служителите във връзка и по повод упражняване на поетите с трудовия договор задължения, не притежава характеристиките на търговска тайна по смисъла на чл. 37 във връзка с § 1, т. 9 от ДР на ЗЗК и не се ползва от защитата на цитираната разпоредба. Нещо повече, в конкретния случай искателят определя като конфиденциална дори информация, „за която може да се предполага, че е конфиденциална, независимо дали разкриващата страна изрично я е определила като такава“, както и информация, която „може да е отнесена към миналото, настоящето или бъдещето“. Следователно, поетото от посочените ответни физически лица задължение за неразпространение на търговска тайна, без да бъде индивидуализира на конфиденциалната информация и без същите да са информирани надлежно за това, изключва възможността за установяване на извършено нарушение, както по чл. 37,ал. 1, така и по чл. 37, ал. 2 от ЗЗК, още по-малко това да е станало в противоречие с добросъвестната търговска практика по смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК. Следва да се обърне внимание и че не може да се предостави търговска тайна под условие да не бъде разгласявана или използвана, когато такава не е подобаващо определена и съответно защитена – чл. 37, ал. 2 от ЗЗК. Това е така, защото не може да е налице узнаване, използване или разгласяване на търговска тайна по смисъла на ЗЗК, която не притежава посочените по-горе кумулативни признаци – съответните лица с достъп до нея да са информирани за това и да бъде защитена по надлежен начин. По отношение на чл. 29 от ЗЗК, в искането си „ПС Холдинг“ ЕООД е изложило твърдения относно нарушение от страна на „МА-5“ ЕООД на общата забрана за нелоялна конкуренция. На първо място искателят твърди, че М. Д. и А. Д. са привличали нелоялно в ответното дружество служители на искателя и така са възпрепятствали нормалното развитие на дейността му. Предвид така изложените твърдения Комисията изисква от искателя да посочи всички свои служители привлечени в ответното дружество, вследствие на нелоялни действия на ответните физически лица. В отговор ответното дружество сочи само един свой служител – С. Н., който е напуснал „ПС Холдинг“ ЕООД и е започнал работа в ответното дружество. В хода на производството по отношение на този служител е установено, че на 23.09.2020 г. е назначен като арматурист в „ПС Холдинг“ ЕООД. С допълнително споразумение на Николов е възложено да изпълни работа като арматурист в Германия, а времетраенето на действие на споразумението е посочено, че „започва от 28.09.2020 г. и продължава до завършване и бездефектното предаване на договорените с немския възложител груби строителни работи по горепосочения обект, предвид което се определя като крайна дата на командироване - 12.04.2021 г.“ Като е взета предвид хронологията на трудовите отношения на Николов, командировката на същия в Германия е приключила на 12.04.2021 г., като 3 седмици по-късно, на 07.05.2021 г. трудовото му правоотношение с искателя е прекратено, но не по негово искане, а по взаимно съгласие. Половин година по-късно, между ответното дружество и С. Н. е сключен трудов договор, съгласно който Николов е назначен на длъжност служител „Арматурист“ за извършване на професионални строително-монтажни работи на пълно работно време 8 (осем) часа. Според комисията поведението на работниците/служителите на пазара на труда също се влияе от комплекс от множество обективни и субективни фактори, който включва в себе си както фактора заплащане, така и работната среда, местоположението, социални придобивки и др. Комисията установява, че в конкретния случай обаче, преди да постъпи на работа в ответното дружество, С. Н. всъщност вече не е бил служител оспорващия от половин година и разполагал с възможността да започне работа при който работодател прецени. Доколкото в проучването не са представени конкретни доказателства, свързващи постъпването на Николов в „МА-5“ЕООД с нелоялни действия, Комисията счита, че започването на работа на Николов в „МА – 5“ ЕООД не следва да бъде обвързано с недобросъвестни действия на ответните страни, а представлява обичайно търсене на реализация на трудовия пазар от страна на работника/служителя. По отношение на действията на физическите лица, Комисията се позовава на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК въвежда отговорност за физическите лица в две хипотези – когато самите те извършват нарушение на ЗЗК и когато съдействат на другиго за извършване на нарушение. В този смисъл прием, че следва да се прецени дали лицето самостоятелно е извършило нарушение на разпоредбите на ЗЗК или е съдействало за осъществяване на нелоялна конкуренция от страна на ответното дружество. Приема, че за да може да бъде ангажирана отговорността на физическото лице по смисъла на първата хипотеза, е необходимо да бъде доказано, че то извършва такава дейност, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. По отношение на А. Д., в хода на производство е установено, че е дългогодишен служител първоначално на държавното дружество „Промишлено Строителство -Холдинг“ ЕАД, а впоследствие и на отделилото се от него дружество искател „ПС Холдинг“ ЕООД. Същият не осъществява самостоятелна релевантна стопанска дейност и следователно не може да бъде ангажирана неговата отговорност по първата хипотеза. На следващо място, Комисията приема, че необходимо изискване за реализиране на отговорността на физическите лица в условията на съдействие по смисъла на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК, е да бъде установено нарушение по Глава седма от ЗЗК, което да е извършено от конкурентното предприятие, на което същият да е съдействал. Тъй като в производство пред КЗК не са установени нарушения на ЗЗК от страна на„МА-5“ ЕООД по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК, е направен извод, че е невъзможно физическото лице А. Д. да е съдействало за осъществяване на нелоялна конкуренция, поради което и не може да бъде ангажирана неговата отговорност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. Предвид изложеното, КЗК приема, че лицето А. Д. не е извършило нарушение по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 иал. 2 от ЗЗК. По отношение на М. Д., в хода на производство е установено, че М. Д. последователно е служител на „ПС Холдинг“ ЕООД и „МА-5“ ЕООД. Същата не осъществява самостоятелна релевантна стопанска дейност, следователно не може да бъде ангажирана нейната отговорност по първата хипотеза. На следващо място, необходимо изискване за реализиране на отговорността на физическите лица в условията на съдействие по смисъла на хипотезата на чл. 2,ал. 1, т. 4 от ЗЗК, се счита, че следва да бъде установено нарушение по Глава седма от ЗЗК, което да е извършено от конкурентното предприятие, на което същият да е съдействал. В производството пред КЗК не са установени нарушения на ЗЗК от страна на„МА-5“ ЕООД по чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК. При това положение, според Комисията е невъзможно физическото лице М. Д. да е съдействало за осъществяване на нелоялна конкуренция, поради което и не може да бъде ангажирана неговата отговорност по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК. В съдебно заседание по искане на страните са допуснати до разпит свидетели, както и са изслушани лица по чл. 176, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Жалбата на „ПС Холдинг“ ЕООД, е редовна и допустима като предявена в надлежна форма, в рамките на преклузивния 14 - дневен срок по чл. 64, ал. 1, изречение второ от ЗЗК. Жалбата е подадена от страна в административното производство, за която решението на КЗК е неблагоприятно, и която има правен интерес. След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира, че решението, в частта, в която е оспорено е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с изискванията на чл. 146 от АПК, по следните съображения: Обжалваното решение е постановено от независимия специализиран национален регулаторен орган по конкуренцията в рамките на правомощията на КЗК, уредени в чл. 98, ал. 1, т. 3 ЗЗК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Оспореното решение е прието от компетентен орган и не е опорочено по см. на чл. 146, т. 1 от АПК. Решението е валидно и от гледна точка на особените правила за приемането му с оглед положението, че КЗК е колективен орган - прието е при наличие на изискуемите кворум и мнозинство за приемане на решение, регламентирани в чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗЗК. Оспореното решение е постановено в писмена форма, подробно е мотивирано и съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 62, ал. 1 ЗЗК. Не са налице пороци на формата му - чл. 146, т. 2 АПК. В глава седма на ЗЗК е уредена защитата срещу нелоялна конкуренция като една от проявните форми на ограничаване на конкуренцията. Разпоредбите на глава седма от ЗЗК съдържат специалните състави на нелоялна конкуренция, но за да бъде дадено поведение квалифицирано като нарушение по някой от тях, е необходимо да бъдат установени някои общи предпоставки:съгласно чл. 29 от ЗЗК поведение (действие или бездействие) при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. По отделните състави на нарушения по Глава седма от ЗЗК, Комисията е приела с оспореното решение, че не са извършени нарушения:1. по чл. 29, по чл.36, ал. 1 и по чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от страна на „МА-5“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], п.к. 1715 р-н „Младост“, [жк], [адрес]; 2. По чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на А. Д.. 3. по чл. 2, ал. 1,т. 4 от ЗЗК във връзка с чл. 29, чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗК от страна на М. Д., 4. 4. Оставя без уважение искането на „ПС Холдинг“ ЕООД, с [ЕИК] за възлагане на направените в хода на производството разноски. Формирала е фактически установявания и правни съображения по всеки един от разгледаните състави на нарушения по глава VІІ от ЗЗК. КЗК не е допуснала съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като е изяснила в пълнота и изцяло релевантните факти. Събрала е множество доказателства, изследвайки всяко едно от наведените твърдения за нарушения по глава VII от ЗЗК, приела е фактически установявания по тях при пълно, задълбочено и всеобхватно проучване, без да остави неизяснено нито едно от релевантните обстоятелства. Комисията е формирала и съответни правни съображения. Тук е мястото да с е посочи, че според изложеното в жалбата, цялостно и пълно е пресъздадено точното фактическо положение в обжалваното решение на КЗК, но направените правни изводи са необосновани, немотивирани и непълни. Следва да се посочи, че т изложеното от разпитаните свидетели в съдебно заседание, по никакъв начин не променя законосъобразността на правните изводи на Комисията. По материалната законосъобразност на оспореното решение на КЗК, съдът напълно споделя изводите на КЗК за липса на конкурентни отношения между предприятията. Същите са формирани най-напред въз основа на истинни фактически установявания и са обосновани от обстоятелствата и доказателствата по преписката. Изведени са правни съображения, които са съответни на материалния закон. За преценка поведението на едно предприятие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК спрямо друго от гледна точка на „добросъвестната търговска практика“ по см. на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, е изначално необходимо положението на предприятията и техните действия да се намират/осъществяват на една и съща хоризонтална плоскост. Това от своя страна означава, предприятията да осъществяват дейност, която засяга един и същи „съответен пазар“ – продуктов и географски /§ 1, т. 15 от ДР на ЗЗК/. В разглежданата хипотеза няма спор относно обхвата на географския пазар. Спорът е функционират ли предприятията на един и същи продуктов пазар, т.е., предлагат ли стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени. В разглеждания случай двете дружества оперират на пазара на строителните услуги, като извършват дейност. Комисията е разгледала твърдение на искателя за поведение на „МА-5“ ЕООД и на физическите лица М. Дублева и А. Дублев от гледна точка на нарушенията по чл. 36 ал. 1, чл. 37 и чл. 29 от ЗЗК. Следва да се акцентува, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗЗК предвижда, че законът се прилага по отношение на „предприятия и сдружения на предприятия, които извършват дейността си на територията на Република България или извън нея, ако изрично или мълчаливо предотвратяват, ограничават, нарушават или могат да предотвратят, ограничат или нарушат конкуренцията в страната“. В настоящия случай: и двете дружества - „ПС Холдинг“ ЕООД и ,,МА-5“ ЕООД - са български търговски дружества, регистрирани в Търговския регистър на Република България, със седалище в [населено място]. Следователно правилно спора е разгледан като подведомствен на КЗК в България. Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК забранява осъществяване на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори или се осуетява сключването им с конкретен конкурент. Фактическият състав на разпоредбата изисква кумулативното наличие на следните елементи: да са налице недобросъвестни действия на конкурентно предприятие, в резултат на тези действия да са налице прекратени или нарушени договорни отношения или да се осуетява сключването на такива, както и тези действия да са предприети с цел привличане на клиенти. За да се ангажира отговорност на предприятие по чл. 36, ал. 1 от ЗЗК, е необходимо да бъде доказано по безспорен начин наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между недобросъвестното поведение и настъпилите в резултат на това поведение правни последици - прекратяване/нарушаване или осуетяване на сключването на договори с конкурент/и. Съставът е единственият в Глава VII от ЗЗК, който изисква настъпването на конкретен и безспорно доказан вредоносен резултат /прекратяване или нарушаване на договори или осуетяване на сключването на договори/, а не само вероятно и хипотетично настъпване на такъв. За да е съставомерно деянието по този текст, нелоялните действия следва да са насочени не към привличане на клиенти въобще, а конкретно към привличане на клиенти на конкурент, при което това действие трябва да е довело до прекратяване, нарушаване или осуетяване на договор с последния. В искането си „ПС Холдинг“ ЕООД твърди, че М. и А. Д., възползвайки се от достъпа до информация за контрагентите на „ПС Холдинг“ ЕООД и в противоречие с добросъвестната търговска практика, привличат същите към ответното дружество, в резултат на което се прекратяват сключени от тях с оспорващия договори и се осуетява сключването на нови без да е налице обективна причина за това и без да са предложени по-добри търговски условия. Според жалбоподателя, М. Д. и А. Д. са привличали нелоялно негови клиенти в полза на „МА – 5“ ЕООД, като не са използвали собствени натрупани умения за развитие на конкурентен бизнес, а директно са използвали списъци с клиенти на „ПС Холдинг“ ЕООД и контактите с тях, и така са възпрепятствали нормалното развитие на дейността на последното. От значение в настоящия случай е и спецификата на пазара и отношенията, в които влизат участниците помежду си. Следва да се посочи, че строителните фирми подизпълнители обикновено биват наемани от главния изпълнител на обекта и сключват договори за извършване на точно определени строителни дейности на конкретен обект и за определен срок, като с приключване на строителните дейности предметът на договора се изчерпва. В този смисъл въпреки, че немското дружество „Матиас Шик“ е прекратило отношенията си с оспорващия през май 2020 г. същото е започнало да работи с „МА-5“ЕООД чак година и половина по-късно, в средата на август 2021 г. В конкретния случай, от представените доказателства не може да се направи обоснован извод за осъществени в противоречие с добросъвестната търговска практика действия от страна на „МА-5“ ЕООД, които да са довели до твърдените в искането последици – нелоялно привличане на клиенти, още повече, че единственият контрагент, когото искателят посочва като нелоялно привлечен, всъщност сам е преустановил отношенията си с него, поради причини подробно изследвани от Комисията. С оглед изложеното, не може да бъде направен извод, че са налице недобросъвестни действия на „МА-5“ ЕООД, които да са довели до конкретни неблагоприятни правни последици за конкурента – прекратяване, нарушаване или осуетяване сключването на договори. Предвид горното, Комисията правилно приема, че „МА-5“ ЕООД не е извършило нарушение на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК и не следва да се ангажира отговорността на дружеството. В допълнение разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗЗК изисква установяването на некоректни, недобросъвестни действия на конкурента, в конкретния случай „МА-5“ ЕООД, които да са от такова естество, че да са извършени в противоречие с добросъвестната търговска практика, да са в състояние да мотивират клиенти на конкурента да прекратят, респективно нарушат договорните си отношения или да осуетят сключването на договори с него и да са извършени с цел привличане на клиенти. В тази връзка по отношение на „Матиас Шик“ ГмбХ в хода на проучването е установено, че в периода 2018-2019 г. негов подизпълнител е оспорващият, а от 2021 г. такъв е дружеството-заинтересована страна. Установи се още, че в периода 27май 2020 г. – 28 май 2020 г. между искателя и немското дружество е водена интензивна електронна кореспонденция, от която става ясно, че „Матиас Шик“ вече е прекратило отношенията си с оспорващия, Следователно, в конкретния случай, комисията установява безспорно, че немското дружество „Матиас Шик“ е прекратило търговските си отношения с искателя още през месец май 2020 г., далеч преди дружеството заинтересована страна в съдебното производство, да започне да осъществява реално строителна дейност, като ясно и категорично е заявило, че би продължило да работи с „ПС Холдинг“ ЕООД, ако А. Дублев отново стане лице за контакт и дружеството получи разумни оферти. Налице са лични и субективни предпочитания и изисквания на всеки участник на пазара. На следващо място КЗК е приела, че не е осъществен съставът на чл. 37 от ЗЗК, поради това, че разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗЗК въвежда забрана за узнаването, използването или разгласяването на производствена или търговска тайна в случаите, в които тези действия противоречат на добросъвестната търговска практика, а с чл.37, ал. 2 се забранява използването или разгласяването на производствена или търговска тайна тогава, когато тя е узната или съобщена при условие да не бъде използвана или разгласявана. Видно от дадената легална дефиниция в §1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗЗК, като производствена или търговска тайна следва да се третират онези факти, информация, решения и данни, свързани със стопанска дейност, чието запазване в тайна е в интерес на правоимащите и за което те са взели необходимите мерки. В обхвата на дефиницията за „производствена или търговска тайна“ попада много широк диапазон от различни данни и информация, свързани с дейността на стопанските субекти, поради което законодателят е ограничил приложното поле на специалната норма само до определена фирмена информация, която изрично е обявена за такава от правоимащото дружество и за чието запазване то е взело необходимите мерки. Следователно режимът на определяне, достъп и използване на информацията, попадаща в тази категория, е ограничителен. Това означава, че управителните органи на дружеството следва предварително, с нарочни актове и конкретни средства и действия, изрично да посочат съответните факти, сведения и обстоятелства, съставляващи производствена или търговска тайна, отделяйки я от останалата фирмена информация, да определят лицата, които имат право на достъпи използване на такава информация, да въведат режим на ограничен достъп и защита по определен начин, както и да доведат посочените обстоятелства до знанието на съответните адресати, обичайно работещи за дружеството лица. Съобразно спецификата на изпълнителното деяние, независимо от неговата конкретна форма, с оглед установяване наличие или не на нарушение по чл. 37 ЗЗК, доказателствената тежест принадлежи на искателя/в случая оспорващия/, който следва да представи доказателства, от които по смисъла на нормата да са видни фактите, информацията, решенията и данните, свързани със стопанската му дейност, които са били приети от него за производствена и/или търговска тайна, начинът, по който това е направено и обявено, и мерките, взети за запазването им като тайна. Това е така, доколкото именно искателят /оспорващ пред съда /е този, който е правоимащ съгласно легалната дефиниция на § 1, т.9 от ДР на ЗЗК и единствено в неговите възможности е да определи фактите и информацията, които са с такова значение за осъществяване на търговската му дейност, че се налага приемането им за производствена или търговска тайна и предприемане на конкретни мерки за защитата им и в крайна сметка именно интересите на искателя биха били пряко засегнати при нарушение на забраната на чл. 37 от закона. С оглед на това, за да бъдат разгледани изложените твърдения по същество, следва да бъде установено дали искателят е предприел всички необходими мерки за определяне и защита на производствена и/или търговска тайна и едва след това да се прецени дали ответниците недобросъвестно са узнали, използвали или разгласявали тази чужда производствена или търговска тайна. Не на последно място следва да се посочи, че по преписката не са представени надлежни доказателства, от които да се обоснове заключение, че ответните лица/заинтересовани страни в настоящото производство/ по неправомерен начин са узнали информация, считана от оспорващия за търговска тайна. Направен е извод, че не са налице изискуемите от ЗЗК елементи, за да е изпълнен съставът на чл. 37 от закона. С оглед изложеното, правилно Комисията приема, че от страна на „МА-5“ ЕООД не е извършено нарушение по чл. 37, ал. 1 и по чл. 37, ал. 2 от ЗЗК. На следващо място, разпоредбата на чл. 29 от ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите в отношенията помежду им. Прилагането на общата забрана за нелоялна конкуренция паралелно със специалните състави по глава седма е възможно, ако са изложени твърдения за такова действие или бездействие, което е различно от описаните в специалните състави, но би могло да съставлява нарушение на общата забрана за извършване на стопанска дейност в противоречие с добросъвестната търговска практика. На следващо място в искането си „ПС Холдинг“ ЕООД излага и твърдения, че докато е в трудовоправни отношения с А. Д., същият встъпва в такива и с ответното дружество, а както то, така и Дублев посочват като адрес за контакти и регистрации адреса на офис на искателя. По отношение на тези твърдения на първо място следва да се посочи, че видно от установените факти, още през 2005 г. между „Промишлено строителство -Холдинг“ ЕАД и г-жа И. В. е сключен договор за наем на жилищен имот, находящ се в сграда на [улица], (жилищен блок), ет. 4, п.к. 68723Хокейнхайм, Германия, съгласно който наемното правоотношение е започнало на01.01.2004 г. и е за неограничено време, а като ползвател е вписан А. Д.. Установено е, че на този адрес фактически А. Д. пребивава и ползва имота за жилище още от 2005 г. като служител на държавното предприятие „Промишлено строителство - Холдинг“ ЕАД, далеч преди учредяването на искателя, а на този адрес пребивава и неговата съпруга М. Д.. От друга страна според КЗК, пребивавайки в чужда страна по трудово правоотношение е логично Дублеви да получават кореспонденция и да посочват в различни документи до немските институции именно адреса, на който пребивават, още повече, че и самият искател посочва, че находящото се на процесния адрес жилище се използва за жилищни нужди от ответните лица. В допълнение следва да се посочи, че М. Д. започва да осъществява строителна дейност чрез дружеството си „МА-5“ ЕООД едва след напускането си на „ПС Холдинг“ ЕООД.По отношение на трудовата дейност на А. Д. в хода на производството пред КЗК е установено, че след преназначаването му от искателя на 4-часов работен ден и ограничаване на работата му от искателя, същият в средата на 2022 г. е бил назначен и в „МА-5“ ЕООД също на 4 часов работен ден. Отделно от това, от името на„МА-5“ ЕООД Дублев е подал заявление за вписването на ответното дружество в Занаятчийската камара, като изрично е упоменал, че работи като ръководител на още едно занаятчийско предприятие - „ПС Холдинг“ ЕООД, вписано в Занаятчийската камара Манхайм. Видно от установените факти в периода от средата на 2022 г. до август 2023 г. Дублев е бил служител и в двете дружества - страни в производството. В същия период обаче Дублев поради влошеното си здравословно състояние (започнало още от 2019 г.) и е бил е във временна нетрудоспособност и на практика не е имал възможност да изпълнявал трудови задължения. Следва да се обърне внимание, че Дублев не е затаявал факта, че работи като ръководител на две занаятчийски предприятия и коректно е обявил това пред Занаятчийската камара на Манхайм, а искателят от своя страна потвърждава, че е знаел за това, но не е предприел никакви мерки, в т.ч. и по прекратяване на трудовото правоотношение с него. Не на последно място следва да се отбележи, че в периода ноември 2021 –септември 2022 г. оспорващия е изплащал със закъснение трудовите възнаграждения на А. Д., а в периода май 2022 – юли 2023 г., не е изплатил на последния 13 заплати, за което към момента на постановяване на решението на КЗК, в СРС има висящ спор между страните и издадени обезпечителни заповеди, с които съдът налага запори на оспорващото дружество. Предвид горното е направен логичен извод, че с оглед нерегулярното или липсващо изплащане на трудовите му възнаграждения от страна на оспорващия, Дублев е потърсил трудова реализация на друго място. Предвид всичко изложено и в допълнение, съдът намира за правилен и обоснован извода на КЗК, че не са налице надлежни доказателства за конкретни действия или бездействия на „МА-5“ЕООД, осъществени самостоятелно или чрез физическите лица М. Дублева и А. Дублев в противоречие с добросъвестната търговска практика, които да увредят или да поставят в опасност от увреждане интересите на конкурентите, така че да бъдат самостоятелно подведени под състава на нормата на чл. 29 от ЗЗК. Предвид горното, правилно Комисията приема, че „МА-5“ ЕООД не е извършило нарушение на чл. 29 от ЗЗК и не следва да се ангажира отговорността на дружеството. В разглеждания случай не се твърди и установява поведение на „МА-5“ ЕООД и физическите лица М. Дублева и А. Д., което да е довело до прекратяване или осуетяване на договорни отношения на „ПС Холдинг“ ЕООД с негови клиенти, още по-малко недобросъвестно такова. Несъмнено е, че в разглеждания случай не се е стигнало до осуетяване или прекратяване на договори на „ПС Холдинг“ ЕООД с негови клиенти. Не е налице и другата кумулативно необходима предпоставка – недобросъвестно поведение. Следователно, както е посочил в писмените бележки оспорващия, свободната конкуренция е допустима, но съдът намира, че не се доказаха твърдяните действия, противоречащи на добрите нрави и добросъвестната търговска практика. Ако следва да се обобщи оспорващият „ПС Холдинг“ ЕООД посочва само един търговец и един работник, които били нелоялно привлечени от ответното дружество. Това е твърде малко от фактическа страна. Като цяло подобен тип поведение се очаква да бъде насочено към по-голям брой лица като част от цялостна стратегия за нелоялно възпрепятстване, респ. възползване от бизнеса на оспорващия. Не се събраха подобни данни по делото. Поради това да се претендира нарушение в наемането на един освободен от работа арматурист е несъстоятелно. Не е налице нелоялност в наемането на работник, който е свободен на пазара на труда. По същият начин е несъстоятелно да се твърди нарушение за „привличането“ на „търговски партньор“ една година след като отношенията с него са преустановени, тъй като при описаните по-гори факти няма как да бъде нелоялно привлечен. За пълнота на изложеното, следва да се допълни, че по никакъв начин свидетелските показания не променят изложените правни изводи в обжалваното решение, които съдът намира за законосъобразни и обосновани. Обусловено от постановения резултат по съществото на спора и в съответствие с разпоредбата на чл. 69, ал. 5 от ЗЗК е решението на Комисията в частта, с която е отказва на „ПС Холдинг” ЕООД възлагане на разноски в производството. Предвид изложеното жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Поради постановения изход от правния спор и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва присъждане в полза на ответника – Комисия за защита на конкуренцията на претендираното възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт в размер на 230 евро. Следва на основание 143, ал. 4 от АПК присъждане на разноски и в полза на заинтересованите страни „МА-5“ ЕООД, М. Дублева и А. Дублев. Съгласно представения списък с разноски по чл. 80 от ГПК се иска присъждането на деловодни разноски, а именно по 1000 лева/511,29евро/ за адвокатско възнаграждение, претендирани от А. Дублев и М. Дублева и 2500 лв /1278,23евро/ от „МА-5“ЕООД, за чието заплащане са представени надлежни доказателства. Останалите претендирани разноски в размерна 183,60лв/93,87евро/ за превод на документи представени пред КЗК, съдът намира, че не следва да се присъждат в настоящото производство. В този смисъл "разноски по производството" по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК са всички разноски на страната по делото за събиране на допустими, относими и необходими за установяване на обективната истина, доказателства. Тук влизат разноските за вещи лица и преводачи, както и заплатени такси за превод на документи от чужд език, когато същите са представени и приети от съда като доказателства по делото, но в съдебната фаза. В този смисъл е Определение № 9332 от 30.08.2021 г. по адм. дело № 7896/2020 г. на Върховния административен съд на Република България - Седмо отделение; Определение № 12449 от 07.12.2021 по адм. дело № 9539/2021 г. на Върховния административен съд на Република България- Седмо отделение и др. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК вр. чл. 64, ал. 1 от ЗЗК, съдът