Решение № 71 от 13.5.2026 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 796/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ), подадена от С. Г. С., ЕГН ••••••••••, с адрес за призоваване: гр. София, XX представляван от Адвокатско дружество "Петров и Тенев", чрез Добри Тенев, адвокат от АК - Благоевград, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. София, ул. „Три Уши" № 1, ет. 3, офис № 5; тел.: ••••••••••; с имейл адрес: office@petrovandtenev.com, срещу Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, с адрес на министерството: гр. София, бул. „Христо Ботев" 55. С ИМ е предявен иск по чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответника, че С. Г. С. е изключителен собственик на Застроен поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР, одобрен със Заповед РД - 18 - 496/16.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, който по скица на поземлен имот № 15-968934-25.08.2022 г., издаден от СГКК, гр. Стара Загора, с площ от 10 658 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: стопански двор, категория на земята: 0, с местонахождение: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. Съединение, номер по предходен план: 000181, наричан тук за краткост „имотът", поради изтекла в негова полза придобивна давност като недобросъвестен владелец за периода от 15.06.1995 г. до 17.01.2018 г. Твърди, че и понастоящем, към датата на предявяване на настоящата искова молба, ищеца владее имота, но след 17.01.2018 г. като собственик, упражняващ едно от правомощията в правото на собственост - владение. Твърди се в ИМ, че на 17.10.2022 г. е издаден Акт № 11990 с актосъставител Атанас Михайлов Атанасов, в който е описан процесния поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР. В Акта за държавна собственост е посочено, че на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС, чл. 71, ал. 1 ЗДС, чл. 27, ал. 11 ЗЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ този поземлен имот е актуван като частна държавна собственост. Актът е бил вписан в служба по вписванията към град Чирпан на 25.10.2022 г. Следователно Държавата твърди, че в нейна полза е възникнало право на собственост по силата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Твърди, че поземления имот е негова собственост - на ищеца, тъй като в негова полза е изтекла 10-годишна придобивна давност преди да бъде издаден Акт № 11990 с актосъставител Атанас Михайлов Атанасов. Поради това се позовава на основание чл. 79 ЗС на изтекла в полза на него придобивна давност относно поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР. Изнася в ИМ, че е собственик освен на постройките върху поземления имот, така и на самия поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР. Твърди още, че от деня, следващ момента на изповядване на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 40, том II, дело № 556/1995 г. с дата 14.06.1995 г. от нотариус при Районен съд - Чирпан - Петко Господинов, а именно 15.06.1995 г., ищецът С. Г. С. владее процесния поземлен имот, като от 15.06.1995 г. до настоящия момент никой не бил предявявал претенции срещу неговото владение - т. е. това владение е спокойно (не е установено с насилие), явно (фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно (упражняването му няма случаен характер, а е израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица], непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг от шест месеца), като е съобразена презумпцията на чл. 83 ЗС и несъмнено (няма съмнение, че владелецът държи са себе си). В периода от 15.06.1995 г. и досега ищеца е оградил двора на поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по ККК, засаждал е дръвчета и цветя в градината си, обработвал е земята със земеделски цели. С. С. е държал и различен вид добитък върху земята през цялото това време, като ги е оставял да се разхождат по целия двор, както и да пасат тревата, намираща се върху поземления имот. Същевременно, за всички тези години, г-н С. се е представял като единствен собственик както на постройките, така и на земята под тях на всички свои съседи. Всички тези обстоятелства могат да се установят посредством свидетелските показания на поисканите трима свидетели в режим на довеждане. За претенциите на държавата относно земята той узнава едва в края на 2022 г., когато посредством Служба по вписванията - Чирпан му било доведено до знанието, че за поземления му имот с идентификатор 70531.59.181 има вписван акт за частна държавна собственост № 11990 от 17.10.2022 г. Твърди се, че за периода 31.05.2006 г. - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г. - 07.03.2022 г. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Същата започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на 08.03.2022 г. Счита, че за времето от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. давностният срок следва да бъде зачетен. Съответно за периода от 15.06.1995 г. до 17.01.2018 г. ищецът е владял поземления имот над 10 години, съответно е придобил право на собственост върху него. Изрично заявява, че владението е продължило и след изтичане на 10-годишния давностен срок, но вече като собственик на имота. Изнася още в молбата си, че отмяната на акта е правна последица от уважаването на установителният иск за собственост - актът за държавна собственост подлежи на вписване, той е констативен и има същата сила като констативните нотариални актове. Моли съда да постанови решение, с което да установи по отношение на Българската държава, представлявана от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов, с адрес на министерството: гр. София, бул. „Христо Ботев" 55, че С. Г. С., ЕГН ••••••••••, е собственик на следния поземлен имот: Застроен поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР, одобрени със Заповед РД-18-496/16.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, който по скица на поземлен имот № 15-968934-25.08.2022 г., издаден от СГКК, гр. Стара Загора, е с площ от 10 658 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: стопански двор, категория на земята: 0, с местонахождение: обл. Стара Загора, общ. Братя Даскалови, с. Съединение, номер по предходен план: 000181, със съседи на имота: 70531.888.9901, 70531.143.212 и 70.531.59.54 на основание изтекла в негова полза придобивна давност, за периода от 15.06.1995 г. до 17.01.2018 г., като моли, на основание чл. 537, ал. 1 ГПК да бъде отменен Акт № 11990 от 17.10.2022 г., съставен от областен управител на Иван Чолаков, вписван в служба по вписванията - Чирпан на 25.10.2022 г., като издаден без основание. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА, представлявана от Министъра на земеделието и храните, гр. София, бул. "Христо Ботев" № 55, действащо чрез гл. юрк. Делка Пеева Пеева в Областна дирекция "Земеделие" - Стара Загора, като пълномощник по пълномощно peг. № КО01-91 от 25.04.2024 г. на Министъра на земеделието и храните, с адрес за призоваване: гр. Стара Загора, бул. •••, с който вземат становище, че искът е допустим, но неоснователен, поради което го оспорват изцяло. Оспорват твърдението на ищеца, че е изключителен собственик на застроен поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР на землището на с. Съединение, община Братя Даскалови, одобрени със Заповед № РД-18-496/ 16.02.2018 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с площ 10658 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: стопански двор, категория на земята: 0, номер по предходен план: 000181, въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност. Изнасят в отговора си, че процесният имот е част от земя - бивш стопански двор на организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, представляваща застроена и нормативно определена прилежаща площ към сгради и съоръжения от имуществото на заличената организация. По силата на разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ земите върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ, представляват държавна собственост ех lege, а закупилите стопански сгради от такива лица, разполагат със законово призната възможност да ползват земята като прилежаща площ към сградите. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗСПЗЗ лицата, които са придобили собствеността върху сгради и съоръжения от имуществото на организации по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, могат да придобият застроените и прилежащи площи без провеждане на търг. Застроената и прилежаща площ може да бъде ползвана и закупена само от тези лица. Редът и условията за определяне на прилежащата площ са регламентирани в чл. 45 от ППЗСПЗЗ съобразно съответните редакции на тази разпоредба във времето. Лицето, закупило сграда, част от имущество на организациите по § 12 и § 29 ПЗР на ЗСПЗЗ има качеството на държател, който има право да ползва имота - държавна собственост съобразно необходимата му прилежаща площ, определена при условията на чл. 45 ППЗСПЗЗ, съответно да закупи същата. Не възразяват, че ищецът е собственик на сградите, построени върху имота, но оспорват твърдението му, че е владял, своил и ползвал имота в изискуемия се по чл. 79 от ЗС срок. Ищецът, като собственик на сгради, находящи се в имота, е упражнявал фактическа власт върху имота, но същата не съставлява владение по смисъла на чл. 68 от ЗС, тъй като: фактическата власт произтича от собствеността върху сградите; липсва ясно, несъмнено и противопоставимо на държавата намерение за своене на земята; действия като ограждане, засаждане, обработване на земята и отглеждане на животни представляват типични действия на държател или ползвател, а не на собственик. Твърди се, че през 2021 г. ищецът като собственик на сгради, построени в парцел I, кв. 11, целият от 10,4 дка по плана на стопански двор с. Съединение, Хасковска област, съгласно Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 40, том II дело № 556/1995 г. на Нотариус при Чирпански районен съд, е подал пред СГКК - Стара Загора заявление вх. № 01- 591774¬21.10.2021 г., с което е заявил желание да бъдат променени по реда на чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР одобрените кадастрални карта и регистри за землището на с. Съединение, общ. Братя Даскалови по отношение на ПИ с идентификатор 70531.59.181 с приложен проект. Проектът за изменение включва нанасяне в КККР на съществуващи сгради, негова собственост в цитирания имот - собственост на ДПФ - МЗГ. В тази връзка, като заинтересовано лице по исканото изменение в Областна дирекция „Земеделие“ - Стара Загора е постъпило уведомление по чл. 26 от АПК от СГКК - Стара Загора, с вх. № РД-12-03- 22/11.11.2021 г. Следователно към 21.10.2021 г. ищецът не е предявил собственически претенции по отношение на процесния имот. До предявяването на настоящия иск ищецът не е осъществил противопоставяне спрямо Държавата с действия, манифестиращи промяна в намерението на установената по повод закупуването на сградите фактическа власт върху незастроената част от имотите, поради което и изискуемият се 10-годишен давностен срок не е изтекъл. Твърдят, че искането за отмяна на Акт за частна държавна собственост № 11990/17.10.2022 г. е неоснователно, тъй като актът има декларативно действие и удостоверява вече възникнало по закон право на собственост на държавата. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и да им присъди юрисконсултско възнаграждание. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Не се спори между страните, а и от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 40, том II, дело № 556/1995 г. на нотариус при Районен съд – Чирпан се установява, че на 14.06.1995 г. ищецът С. Г. С. е придобил правото на собственост върху построените в стопански двор в с. Съединение, общ. Братя Даскалови сгради и постройки, представляващи бивша овцеферма. Установява се от приетия по делото Акт № 11990 за частна държавна собственост от 17.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията – Чирпан на 25.10.2022 г., че процесният поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР на с. Съединение, общ. Братя Даскалови, с площ от 10 658 кв.м., е актуван като частна държавна собственост на основание чл. 68, ал. 1 ЗДС, чл. 71, ал. 1 ЗДС, чл. 27, ал. 11 ЗСПЗЗ и чл. 45, ал. 10 ППЗСПЗЗ. От приетата проектна документация „Определяне на нормативно необходимите площи към сгради и съоръжения в стопански двор с. Съединение, общ. Братя Даскалови“, включваща задание за изпълнение на техническите дейности, обща обяснителна записка, протокол, скици и трасировъчни данни към кадастрални планове на стопански двор и овцеферма в с. Съединение, парцеларен план на овцеферма с. Съединение, скица на парцел I, кв. 11 – овцеферма с. Съединение и кадастрален план на овцефермата, се установява местоположението, площта и предназначението на процесния имот, както и че същият представлява бивш стопански двор със застроени стопански сгради и прилежащ терен. От приетото по делото удостоверение за идентичност на имот се установява идентичността между описания в нотариалния акт от 1995 г. имот и процесния поземлен имот с идентификатор 70531.59.181 по КККР. От уведомление по чл. 26 АПК от СГКК – Стара Загора, с вх. № РД-12-03-22/11.11.2021 г., ведно с приложените към него обяснителна записка, скица-проект за изменение на КККР на землището на с. Съединение и кадастрален регистър на недвижимите имоти, се установява, че през 2021 г. ищецът е предприел действия по изменение на кадастралната карта относно нанасянето на съществуващите сгради в процесния имот, негова собственост. По делото е приложено и писмо изх. № 66-4290/25.11.2025 г. на дирекция „Правни дейности и законодателство на Европейския съюз“, касаещо приложението на разпоредбите на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ относно имоти, представляващи бивши стопански дворове. За установяване на релевантните по делото факти бяха допуснати и събрани и гласни доказателства посредством разпит на трима свидетели, доведени от ищцовата страна. От показанията на свид. XX се установява, че същият познава процесния имот от началото на 90-те години, тъй като наследствената му къща граничи с него. Свидетелят сочи, че още около 1993 – 1995 г. възприемал ищеца като собственик на имота. По негови данни имотът представлявал бивше ТКЗС с множество стопански постройки, плевни и жилищни сгради, с площ около 10 – 12 дка. Свидетелят заявява, че след закупуването на имота ищецът изградил ограда около целия терен, поставил бариера и порта на входа, като единствено той разполагал с ключ за достъп. Посочва още, че през годините в имота постоянно се отглеждали животни – кози, прасета и други, обработвала се земята, засаждали се лозови насаждения, орехови дървета и земеделски култури. Свидетелят твърди, че ищецът живее в имота от момента на придобиването му до настоящия момент и никога не е чувал други лица да предявяват претенции по отношение на него. От показанията на свид. XX се установява, че същият лично е работил при ищеца и е участвал в изграждането на оградата на имота през периода 1995 – 1996 г., когато бил заграден целият терен. Свидетелят сочи, че имотът е с площ около 10 дка, съдържа множество стопански сгради и постройки, разположени във форма на буквата „Г“, като в него постоянно са се отглеждали животни – крави, прасета, кокошки и други. Посочва още, че ищецът е държал в имота земеделска техника и инвентар, сам е поддържал мястото и е контролирал достъпа до него посредством входна порта. Свидетелят заявява, че в неговите представи ищецът винаги е бил собственик на процесния имот и никога не е чувал други лица да оспорват това обстоятелство. От показанията на свид. XX работила в бившето АПК и впоследствие като касиер на селата към него, се установява, че процесният имот представлявал бивша овцеферма със стопански сгради и прилежащ терен около 10 дка. Свидетелката сочи, че след придобиването на имота през 1995 г. ищецът извършил ремонт на сградите, оградил целия имот и започнал да развива животновъдна дейност, като през годините там били отглеждани значителен брой животни – кози, крави, бройлери и свине майки. Посочва още, че ищецът е засаждал овощни дръвчета, обработвал земята и съхранявал в имота техника и инвентар. Свидетелката заявява, че ищецът живее в имота от закупуването му до настоящия момент, като в нейните възприятия той винаги е бил възприеман като собственик на имота. Свидетелката сочи още, че след ликвидацията на АПК ищецът е закупил сградите чрез търг от ликвидационния съвет. Съдът кредитира показанията на тримата свидетели като логични, последователни, взаимнодопълващи се и основани на непосредствени лични впечатления. Същите кореспондират помежду си и с останалия събран по делото доказателствен материал относно начина на упражняване на фактическата власт върху процесния имот от страна на ищеца през продължителен период от време. Свидетелските показания са вътрешно непротиворечиви относно обстоятелствата, че още след придобиването на сградите през 1995 г. ищецът е установил трайна фактическа власт върху целия процесен имот, извършил е неговото цялостно ограждане, стопанисвал го е самостоятелно, използвал го е както за жилищни, така и за животновъдни и земеделски нужди, поддържал е постройките и прилежащия терен, ограничавал е достъпа на трети лица и е демонстрирал поведение на пълноправен собственик пред жителите на населеното място. От така събраните писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че считано от 1995 г. ищецът упражнява трайна, явна, спокойна, непрекъсната и несъмнена фактическа власт върху целия процесен имот, като е извършвал действия по цялостното му стопанисване, ограждане, поддръжка, обработване и използване за жилищни и животновъдни нужди, без противопоставяне от страна на трети лица или държавни органи за продължителен период от време. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79 ЗС, както и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй като ответникът оспорва претендираното от ищеца право на собственост върху процесния поземлен имот, като се легитимира като собственик въз основа на Акт № 11990 за частна държавна собственост от 17.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията – Чирпан на 25.10.2022 г., поради което за ищеца е налице правен интерес от установяване съществуването на твърдяното право на собственост. Разгледан по същество, искът се явява основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. Фактическият състав на придобивната давност включва упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, като владението следва да бъде явно, спокойно, непрекъснато, несъмнено и трайно. Спорно между страните по делото е дали упражняваната от ищеца фактическа власт върху процесния имот има характер на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС или представлява единствено държане, произтичащо от придобитото право на собственост върху сградите, находящи се в имота. Наистина, по силата на закона, лице, придобило сгради в бивш стопански двор, установява фактическа власт върху прилежащата земя на правно основание, което поначало го квалифицира като държател и оборва презумпцията на чл. 69 ЗС. В константната си практика обаче Върховният съд приема, че е възможно държането да се превърне във владение (interversio possessionis). В Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 6/1974 г. на Пленума на ВС е разяснено, че наличието на правен акт, даващ основание за държане, не освобождава съда от задължението да провери дали лицето, излизайки извън рамките на породеното от акта субективно право, не е започнало да упражнява за себе си действия, които по съдържание принадлежат на собственика. Тези действия трябва да са явни, недвусмислени и да демонстрират отричане на правата на собственика. Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че още след придобиването на сградите през 1995 г. ищецът е установил самостоятелна, трайна и изключителна фактическа власт върху целия процесен поземлен имот, която по своето съдържание и външно проявление надхвърля обикновеното държане на прилежащ терен към сгради. Установи се по делото, че ищецът не е ползвал единствено необходимата площ около закупените постройки, а е осъществявал цялостно и пълно господство върху целия имот с площ над 10 дка, като още през 1995 – 1996 г. е извършил пълното му ограждане с бетонни колове, мрежа и бодлива тел, поставил е входна бариера и порта, контролирал е достъпа до имота, като единствено той е разполагал с ключ за входа. Установи се още, че през продължителен период от време ищецът е използвал имота изцяло и единствено за свои нужди – за живеене, животновъдство, обработване на земята, засаждане на трайни насаждения, съхранение на техника и инвентар, като е извършвал всички действия по поддръжката и стопанисването му. Тези действия по своя характер не представляват обикновени действия на държател или ползвател на прилежащ терен, а съставляват типични прояви на фактическа власт, упражнявана с намерение за своене върху целия имот. Владението е било явно и несъмнено, тъй като ищецът е демонстрирал собственическо отношение към имота пред жителите на населеното място и пред всички трети лица, като свидетелите последователно заявяват, че още от установяването му в имота той е бил възприеман като негов собственик. Владението е било спокойно и непрекъснато, тъй като за периода от 1995 г. до актуването на имота като частна държавна собственост през 2022 г. не се установява държавата или други лица да са оспорвали фактическата власт на ищеца, да са предприемали действия по управление на имота, да са търсили обезщетение, наем или предаване на владението. Неоснователно е възражението на ответника, че упражняваната от ищеца фактическа власт представлява единствено държане, произтичащо от собствеността върху сградите. Действително, съгласно трайната съдебна практика, когато фактическата власт е установена въз основа на правоотношение, признаващо чуждата собственост, презумпцията по чл. 69 ЗС се счита оборена. В настоящия случай обаче от доказателствата по делото не се установява ищецът да е упражнявал ограничена фактическа власт единствено като ползвател на нормативно определена прилежаща площ към сградите, нито да е признавал правото на собственост на държавата върху процесния имот. Напротив, поведението на ищеца през целия релевантен период обективира намерение да свои целия имот като собствен. Ограждането на целия терен, ограничаването на достъпа до него, трайното и единолично стопанисване, използването му за жилищни и стопански нужди, извършването на подобрения и поддържането на имота в продължение на десетилетия представляват действия, които по обективен начин манифестират намерение за своене върху целия поземлен имот. Не може да бъде споделено и възражението на ответника, че липсвало противопоставяне спрямо държавата. Владението по смисъла на чл. 68 ЗС е фактическо състояние и намерението за своене се извежда от външните прояви на владелеца. В случая ищецът е осъществявал непрекъснато и явно фактическо господство върху имота в продължение на повече от двадесет години, като това поведение е било обективно възприемаемо за всички трети лица, включително и за държавните органи. Държавата от своя страна не е предприела каквито и да било действия по защита на претендираното от нея право на собственост до съставянето на акта за държавна собственост през 2022 г. Не променя този извод и обстоятелството, че през 2021 г. ищецът е подал заявление за изменение на кадастралната карта относно нанасянето на сградите в процесния имот. Това действие има административно-технически характер и не представлява признание на държавна собственост върху земята, още повече че кадастралните записвания нямат вещноправно действие и не създават, изменят или погасяват право на собственост. Съгласно § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността /ДВ, бр. 46/2006 г./, считано от 31.05.2006 г., придобивната давност за имоти – частна държавна и общинска собственост е спряна. В случая обаче от установеното по делото се налага извод, че придобивната давност в полза на ищеца е започнала да тече от 15.06.1995 г. – деня, следващ придобиването на сградите, когато същият е установил фактическа власт върху целия имот, и е изтекла още към 15.06.2005 г., тоест преди влизането в сила на законовия мораториум. Този мораториум е влязъл в сила на 01.06.2006 г. и е спрял течението на давността, но не е могъл да засегне вече изтеклите до тази дата давностни срокове. Както е прието в Тълкувателно решение № 3 от 14.02.2018 г. по т. д. № 3/2017 г. на ОСГК на ВКС, 31.05.2006 г. е последният ден, в който е могла да изтече придобивна давност. Тъй като в настоящия случай придобивният ефект е настъпил на 15.06.2005 г., т.е. преди спирането на давността, последващият мораториум е ирелевантен за възникналото в полза на ищеца право на собственост. По изложените съображения съдът намира, че ищецът е придобил по давност правото на собственост върху процесния поземлен имот, поради което предявеният установителен иск следва да бъде уважен. При този извод и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК следва да бъде отменен Акт № 11990 за частна държавна собственост от 17.10.2022 г., вписан в Служба по вписванията – Чирпан на 25.10.2022 г., доколкото същият удостоверява несъществуващо право на собственост в полза на държавата върху процесния имот. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. По делото са представени доказателства за реално извършени разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК, включващи заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 25,56 евро, такси за издаване на съдебни удостоверения в размер на 5,11 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 2500 евро. Съдът намира за основателно направеното от ответника възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съобразно фактическата и правна сложност на делото, характера на извършената процесуална защита, обстоятелството, че по делото е проведено едно открито съдебно заседание и липсата на процесуални действия с особена сложност, съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение надхвърля необходимия и разумен размер по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Ето защо съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде редуцирано до размер на 1250 евро, който съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора и на положения по делото труд. С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1280,67 евро, представляваща направени разноски по делото. Мотивиран от горното, съдът