Решение № 204 от 21.11.2023 г. на Окръжен съд - Ловеч по дело № 193/2023 г.

Производство с правно основание чл.124 ГПК, вр. с чл.79 от ЗС, ЗПътищата, ЗОС. С Решение № ••••г., пост.по гр.д.№••••2г. състав на І ГО на ВКС е отменил Решение №••••г., пост.по в.гр.д.№••••г.на ОС-Ловеч, с което е потвърдено Решение № 260095/08.07.2021г., пост.по гр.д.№••••г.на РС-Троян и е върнал делото на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг въззивен състав. Дадени са задължителни указания при новото разглеждане съдът да назначи допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза за извършване на проверка на старите планове и карти в процесния район около територията на бившето ТКЗС-с.Д.Д. и да даде заключение дали двата процесни пътя са имали и имат връзка сега с други общински пътища и кои имоти обслужват. Указано е да се изясни дали процесните пътища осигуряват маршрут в обществен интерес по см.на чл.3 от ППЗП и представляват общински път по чл.3, ал.2 от ЗП, или са частен по чл.8, ал.4 от ЗП. В изпълнение на дадените указания настоящият състав назначи СТЕ за отговор на поставените въпроси, допълнени и от страните. Даде се възможност и въззивникът ангажира и гласни доказателства. Предмет на настоящето разглеждане е изпълнението на задължителните указания на касационната инстанция за изследване вещноправния статут на двата имота-дали представляват общински или частен път по чл.8 от ЗП, какво предназначение са имали – дали са осъществявали само връзката между халетата и складовете на ищцовото дружество, или да осигуряват маршрути в обществен интерес по см.на чл.3, ал.2 от ППЗП. Делото е върнато с указания да се съберат доказателства за тези относими факти. При съобразяване на указанията и след преценка на събраните доказателства-в настоящата и ангажираните в предходните по гр.д.№••••г.на РС-Троян, в.гр.д.№••••г.на ОС-Ловеч, гр.д. №••••2г. на І ГО на ВКС, настоящата въззивна инстанция приема за следното от фактическа страна: Съдът е сезиран с положителен установителен иск, предявен от „ЕВРОМЕКС“ООД с искане да се признае по отношение на Община Троян, че е собственик на два недвижими имота, а именно: поземлен имот с ид.24476.750.40 и поземлен имот с ид. 24476.750.42, съгласно КККР на с.Д.Д., намиращи се в землището на с.Д.Д., Ловешка област, на основание упражнявано давностно владение, с начало от 30.10.2009г. до подаване на исковата молба на 04.05.2020г. Искът е с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр.с чл.79 от ЗС, ЗПътищата и ЗОС. Ответникът оспорва иска и твърди, че ищецът не е могъл да придобие имотите, тъй като представляват общински пътища и имат статут на публична общинска собственост.Позовава се на чл.86 от ЗС. По фактическата обстановка, подробно установена от предходната въззивна инстанция, не се спори, че „Телеутоително стопанство“(Стопанско обединение „Технологичен комбинат по механизация, техническо обслужване и борба с ерозията“) - с. Д.Д., е част от ТКЗС „Руен“, гр.Троян. Последното е създадено въз основа на Наредба-Закон за трудови кооперативни земеделски стопанства (приета с Указ №82/18.04.1945г., обн.ДВ, бр.95/25.04.1945г.). От назначената СТЕ се установява, че с Протокол от 27.09.1995г., в изпълнение на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ, по искане на ОС на правоимащите на заличеното ТКЗС“Руен“, Комисията е определила необходимите, прилежащи към сградите и съоръженията площи, съгласно Наредба за размера на необходимата земя за изграждане на строителни обекти за „Телеугоително стопанство“(„ТС“). Обособени са 35 парцела с обща площ от 122.642 дка, от която пътни връзки 17.089дка, свободни земи с площ 10.603дка, сервитутни зони- 2.120дка и дере с площ от 1.019дка, или общо 142.869дка. Пътните връзки в „ТС“ са обособени в 9 кадастрални единици(Приложение №3 от СТЕ по гр.д.№316/20г.на РС-Троян). Парцеларният план е послужил за изготвяне на Картата на възстановената собственост, като обособената територия на стопанството е отразена като масив 750, а парцелите са запазили номерата си.Пътните връзки са окрупнени, като вече съществуват 4 имота, така са отразени и в приетата Кадастрална карта(Заповед №РД-18-112/29.12.2008г.). В СТЕ пред РС-Троян експертът конкретно е описал от кои стари имоти са образувани спорните имот с ид.24476.750.40 с обща площ от 6 463дка и имот с ид.24476.750.42 с обща площ 9 520дка. Площ от 428 кв.м. е присъединена към имот с ид. 24476.14.50 по КК, представляващ местен път извън стопанството понастоящем. Установява се, че с Решение №314/11.12.1990г. на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е създадено държавно предприятие „Агротехника Троян“, вписано в регистъра въз основа на Решение от 25.01.1991г. на ОС–Ловеч по гр.д. №321/1991г. В последствие е преобразувано в „Агротехника Троян“ЕООД(реш.от 30.03.1992г. на ОС–Ловеч), оето поема всички активи и пасиви на държавната предприятие. С решение от 18.07.1996г. на ОС–Ловеч дружеството е преобразувано в „Агротехника Троян“ЕАД с държавно имущество, а с решение от 22.12.1998г. на ОС–Ловеч по гр.д.№ 321/1998г. е преобразувано в АД без държавата не е записала акции на свое име. По делото са представени 16 бр. актове за държавна собственост, съставени в периода от 23.02.1996г.–05.04.1996г., в които е вписано, че имуществото се предоставя за оперативно управление на“Агротехника-Троян“ЕООД. Във всички актове като граница на имотите е посочен – „..път..полски път..“. Със Заповед № 108/04.07.1996г. (ДВ, бр.61/1996г.) на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е открита процедура за приватизация на обект „Телеугоително стопанство“, с. Д.Д. – обособена част от Агротехника ЕООД, гр.Троян. Със Заповед № 14/22.01.1997г. (ДВ, бр.15/1997г.) на Министъра на земеделието и хранителната промишленост е наредено да се извърши продажба на обект „Телеугоително стопанство“, с. Д.Д. – обособена част от „Агротехника“ЕАД, гр.Троян на „Троямекс“ООД гр.Троян, без търг или конкурс според приватизационнната оценка, на основание чл.3, ал.1, т.1, вр.чл.35, ал.2 ЗППДОбП (отм.), чл.4 от Наредбата за реда за изкупуване на предприятия и обособени техни части без търг или конкурс от лицата по чл.35 ЗППДОбП. С договор за покупко-продажба на обособена част изх.№ 22/06.02.1997г. на Министерство на земеделието и хранителната промишленост, обособена част от „Агротехника“ ЕАД, гр.Троян, се продава на „Троямекс“ООД гр. Троян(л.252). Съгласно предоставен „Опис на дълготрайни материални активи на „Телеугоително стопанство“, с. Д.Д., като обособената част от „Агротехника“ ЕАД, гр.Троян, която се е продала чрез приватизационна сделка, са включени освен описаните в АДС активи и земя извън регулационния план в м.“Драга“- „Междускладов път“-48% (п.18) и „Пътища между халетата- 48%“(п.19). С нотариален акт № 186, том I, дело № 584/2000г. от 05.09.2000г. по описа на съдия по вписванията при РС-Троян, „Троямекс“ООД e признато за собственик на недвижими имоти, представляващи обособена част от „Телеугоително стопанство“, с. Д.Д., а именно: 1.застроен неурегулиран терен (24476.750.19) от 8 328 кв.м., включващ халета № 7 и 8; 2.застроен терен (24476.750.17) от 1 770 кв.м., включващ хале № 10; 3.застроен неурегулиран терен (24476.750.18) от 2 086 кв.м., включващ хале № 9; 4.застроен неурегулиран терен (24476.750.16) от 2 533 кв.м., включващ кланница; 5.застроен неурегулиран терен (24476.750.15) от 622 кв.м., включващ гараж с ремонтна работилница; 6.застроен неурегулиран терен (24476.750.14) от 732 кв.м., включващ баня с филтър; 7.застроен неурегулиран терен (24476.750.13) от 1 024 кв.м., включващ административна сграда; 8.застроен неурегулиран терен (24476.750.12) от 1 051кв.м., включващ колиен кантар, КПП и дезинфекциозна; 9.застроен неурегулиран терен (24476.750.10) от 1 028кв.м., включващ бензиностнация; 10.застроен неурегулиран терен (24476.750.9) от 4 339 кв.м., включващ 6 бр.жилища; 11.застроен неурегулиран терен (24476.750.5) от 3 531 кв.м., включващ фуражен цех; 12.застроен неурегулиран терен (24476.750.2 и 24476.750.3) от 5 920 кв.м., включващ навеси; 13.застроен неурегулиран терен (няма идентификатор) от 14 990 кв.м., включващ помпена станция; 14.застроен неурегулиран терен (24476.750.4 и 24476.750.35) от 282 кв.м., включващ трафопост. Посочено е, че при съставянето на нотариалния акт е представен Договор за покупко-продажба на обособена част изх.№ 22/06.02.1997г. на МЗХП. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти (л.37) от 30.10.2009г., № 149, том III, рег. № 5475, дело № 476/2009г. по описа на Нотариус с рег.№ на НК 477, вписан в СВп.-Троян- Акт № 173, том IX, дело 1591/2009г., книга том 8107, стр.8110-8113, с вх.рег.№ 2545/2009г. по описа на СВ към АВ, „Троямекс“ООД продава на „Евромекс“ООД, следните недвижими имоти, намиращи се в с.Д.Д., община Троян, а именно: 1.Едноетажна селскостопанска сграда с ид. 24476.750.22.1, със застроена площ от 1200кв.м., разположена в ПИ с ид.24476.750.22, с конкретно описание на обектите вътре- Хале 1, товарна рампа; 2.Едноетажна селскостопанска сграда с ид.24476.750.22.2 със застроена площ от 1207кв.м., разположена в имот с ид.24476.750.22 с конкретно и описание на обектите- Хале 2, краварник; 3.Едноетажна селскостопанска сграда с ид.24476.750.23.1 със застроена площ от 1176кв.м., разположена в ПИ с ид.24476.750.23 и конкретно описание на обектите- Хале 3, краварник. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти (л.40) от 11.05.2015г., № 176, том II, рег. № 2143, дело № 269/2015г. по описа на Нотариус с рег.№ на НК 337, вписан в АВп като Акт № 200, том VI, дело 1169/2015г., с вх.рег.№ 1789/2015г. по описа на СВ към АВ, „Хоризонт-Иванов“ЕООД продава на „Евромекс“ООД, следните недвижими имоти заедно намиращите се в тях сгради, всички в с.Д.Д., Община Троян, а именно: 1. Поземлен имот с ид.24476.750.18, с площ от 2 106кв.м. включващ едноетажна стопанска сграда с ид.24476.750.18.1, 2.Поземлен имот с ид.24476.750.19, с площ от 6 375кв.м., заедно с едноетажна сграда с ид.24476.750.19.1 и 19.2; 3.Поземлен имот с ид.24476.750.3 с площ от 5 896кв.м. и попадащия в този имот навес. С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти (л.43) от 30.12.2019г., № 59, рег. № 6041, том IV, дело № 583/2019г. по описа на Нотариус с рег.№ на НК 525, вписан в АВп-.като Акт № 88, том XV, дело № 3127, с вх.рег. № 4066 от 30.12.2019г. по описа на СВ към АВ, „Хоризонт- Иванов“ЕООД продава на „Евромекс“ООД, следните недвижими имоти и сгради, намиращи се в с.Д.Д., община Троян, а именно: 1.поземлен имот с ид.24476.750.9 с площ от 4 339кв.м., включващ 6 бр. жилища (ид.24476.750.9.1-6); 2.поземлен имот с ид.24476.750.10 с площ от 1 028 кв.м., включващ и сграда със специално предназначение с ид.24476.750.10.1; 3.поземлен имот с ид.24476.750.12 с площ от 1 051кв.м., включващ и постройка с ид.24476.750.12.1; 4.поземлен имот с ид.24476.750.13 с площ от 1 024кв.м., включващ административна сграда с ид.24476.750.13.1; 5.поземлен имот с ид.24476.750.14 с площ от 732кв.м., включващ сграда с ид.24476.750.14.1; 6.поземлен имот с ид.24476.750.15 с площ от 622кв.м., включващ сграда с ид.24476.750.15.1; 7.поземлен имот с ид.24476.750.16 с площ от 2 533кв.м., включващ сграда със специално предназначение; 8.поземлен имот с ид.24476.750.17 с площ от 1 770кв.м., включващ сграда с ид.24476.750.17.1. Приложен е Протокол за делба от 21.12.1995г. по гр.д. № 482/1995г. по описа на РС – Троян, вписан под № 6/08.01.1996г., с който е одобрена спогодба между Кооперация “Слава“ и „Троямекс“ООД, съгласно която последното получава в дял имоти, описани като: 1.Масивно хале №1 с площ от 1211кв.м.и товарна рампа от 48кв.м., 2.Масивно хале №4 с площ от 1233кв.м., 3.Склад за фуражи с площ от 72кв.м. Не се спори, че „Евромекс“ООД е регистрирало животновъден обект за развъждане и отглеждане на едри селскостопански животни-крави и телета, съгласно ЗВМД и притежава Удостоверение №160/30.08.2010г.от РВМС-Ловеч. Със Заповед №561/28.05.2019г.на Кмета на Община Троян е разпоредено да се изземе ПИ с ид.24476.750.40-предсатвляващ селскостопански, горски, ведомствен път- публична собственост, съгл.КККР на с.Д.Д., от владението на трето лице М. С. Х., с указание до 31.05.2019г. да се премахне незаконно поставена метална бариера. От „Евромекс“ООД е подадена жалба против заповедта и по образуваното адм.д.№262/2019г.по описа на АС- Ловеч е оставено без уважение искането за спиране изпълнението на заповедта. С Определение №11637/31.07.2019г., пост.по адм.д.№8787/2019г. ВАС е спрял изпълнението на заповедта на кмета. По делото в първата инстанция е допусната и приета съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.С.К., която сочи, че спорните имоти с ид.24476.750.40 и 24476.750.42 са били включени в Договора за покупко-продажба т 06.02.1997г.по реда на чл.35, т.2 от ЗППДОбП(отм.), но описани във вида „48% от собствеността“. Същите са представлявали пътища на територията на „Телеугоителното стопанство“, съгласно всички изготвяни за територията планове - Парцеларен план, Карта на възстановената собственост и кадастрална карта.Експертът сочи, че са т.н.вътрешни пътища, изградени са заедно с комплекса и обслужват частите му.Настилката им е компрометиран асфалт, частично бетон и трошено- каменна. Експертът открива спорните имоти описани с парцеларните им номера, като съседи в Нотариален акт 176/11.05.2015г. и №59/30.12.2019г. Към експертизата е изготвила и съответни приложения, от които №4 е комбинирана скица на „Телеугоителното стопанство“. В приложение № 6 са представени спорните пътища-оцветени в червено, закупените от „Евромекс“ООД имоти-в синьо, от „Троямекс“ООД(н)-в лилаво, частна държавна собственост- в жълто, в бяло са имоти без установен собственик. Пред настоящата инстанция се допусна СТЕ за отговор на дадените от касационната инстанция въпроси.Експертът инж.К. се запозна и с представените от страните писмени доказателства-от въззивника- приложената пред касационната инстанция с писмените бележки аерофотоснимка на Военно географска служба с №2693/17.02.2023г. и от въззиваемия – „Отчет от м.ІХ.1995г.за изпълнение на техническите дейности по определяне на нормативно необходимите площи, прилежащи към сгради и съоръжения в Телеугоително стопанство на общо събрание на правоимащите на заличеното ТКЗС“Руен“- с.Д.Д., Ловешка област“ и Протокол от 27.ІХ.1995г. в изпълнение на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ на правоимащите на заличеното ТКЗС“Руен“-с.Д.Д., Ловешка област(вече приложен). Преди представяне на заключението експертът изслуша и показанията на допуснатите в полза на въззивника свидетели, както и представена от въззивника Топографска карта от 1949г., изготвена в мащаб 1: 25 000. Експертът обясни, че за изготвяне на настоящето заключение се е запознала само с изготвените кадастрален и парцеларен план, приети с Протокол от 27.09.1995г. Други строителни книжа и проекти за двата имота не са й предоставени от Община Троян. При съвместяване на кадастралната карта, на която са отразени сградите на „Телеугоително стопанство“-с.Д.Д. и вътрешно-комплексните пътни връзки, с едромащабната топографска карта(ЕТК) на района от 1970г., установява, че стопанството е построено върху територията и сградите на единия от стопанските дворове на ТКЗС, като обхваща и територия извън този стопански двор(Приложение 1). Сградите на стария стопански двор са били разположени южно от пътя – от трошено-каменна настилка, а северно от него са били разположени силажните ями. Пътят е тръгвал както и сега от края на с.Д.Д., минавал е през стопанския двор и обработваемите земи, пресичал е ж.п.линията Левски-Троян и е свършвал до пътя Ловеч-Троян(път ІІ-35) срещу района на намиращото се в момента „ТЕХРА“ЕООД. По действащата КК имотите, съответстващи на този път, са само в рамките на землище с.Д.Д. и не продължават в землището на с.Ломец. Пътят е без настилка и на место не достига до железопътната линия и не я пресича, както е било по картата от 1970г. Експертът се е запознала и с приложената от адв.С.-пълномощник на Община Троян, разпечатка на карта(към касационната й защита), но поради установения наклонен ракурс и липса на дата на сателитното изображение, не я е анализирала. Вещото препраща към заключението си от първата инстанция(по гр.д.№••••г.на РС-Троян), в което е отразила изображението на терена в снимки на GOOGLE Earth от 2009г., 2013г., 2017г. и 2020г., визуализиращи състоянието на процесните обходни пътища и изменението им. Прилага към заключението и снимка от 06.03.2023г.(Приложение 2). От приложената Аерофотоснимка №2693 от 1976г. от Военно-георгафска служба –Троян, заснета през 1976г.-т.е.около 6г. след изготвяне на ЕТК за района, се виждат отклонението за стопанския двор, две от стопанските сгради и пояса от дървета, който е съществувал, като е започнато оформянето на подходите и пътищата, които ще обслужват новите сгради- очертани са със зелено на изготвеното Приложение 3. Вещото лице пояснява, че достъпът до „Телеугоителното стопанство“ с.Д.Д. се осъществява по имот с ид. 24476.14.50 съгл.КККР на селото, отреден като НТП „местен път“, собственост „общинска публична“. Пътят е изграден като отклонение от път ІІ-402-път от републиканската пътна мрежа(т.н.довеждащ път). Бил е с асфалтово покритие, което в момента е силно компрометирано. Този път не е включен в Списъка на общинските пътища (утвърден с Решение №236/13.04.2007г.на МС). Процесните имоти с ид.2447.750.40 и 24476.750.42 по КККР на с.Д.Д. са нанесени с описание – НТП „селскостопански, горски, ведомствен път“, собственост- „общинска публична. Експертът ги определя като пътища между складовете и халетата, с трошено- каменна основа, ограничени с бетонни бордюри. Освен да осъществяват връзката между самите сгради, на изток имот с ид.24476.750.42 граничи и с имот с ид.24476.750.26- НТП „селскостопански, горски, ведомствен път“, собственост „общинска публична“. На запад имот с ид.24476.750.40 граничи с имот с ид.24476.14.50(асфалтовият път, който е отклонението от основния път към селото). Спорните имоти освен с тези полски пътища граничат и с имоти в масив 750, представляващи застроени и необработваеми земи, разположени на територията на „Телеугоителното стопанство“. Обяснява, че тъй като територията на „Телеугоителното стопанство“ в масив 750 граничи с коритото на р.Суха река(на североизток) не е възможен обход от тази страна. Както в миналото, така и сега съгласно КК достъпът до обработваемите земи между с.Д.Д. (запад) и ж.п.линията и землищната граница(на изток), се осъществяват от север. Експертът сочи, че има и обходни пътища. Така за връзка между имот 24476.14.50 и 24476.11.26 могат да служат и следните полските пътища: - с ид. 24476.512.71, 24476.249.24 и 24476.15.33, като общата дължина на обхода е около 870м., докато преминавайки през процесните пътища разстоянието е 610м. Възможен е обход и по полски пътища с ид.24476.246.5, 24476.5, 24476.15.32 и 24476.15.33, като общата дължина е около 1880м., а преминавайки през процесните пътища е около 950м. Пояснява, че състоянието и местоположението на полските пътища е променливо през годините и зависи от ползването им от арендаторите.Не винаги и местоположението им съвпада с това по КК, тъй като значителна част от тях може да се разорат, или да се изоставят, или да се създадат нови.Вариантите с обходни пътища са посочени в Приложение 4. Обходните пътища обслужват обработваемите земеделски земи на територията на землището на с.Д.Д..Те не достигат до ж.п.линията и не я пресичат. Не достигат и до крепостта „Состра“(разположена в близост до главния път Ловеч-Троян). Това е видно и от Общия устройствен план на Община Троян, където е отразено местоположението на т.н.“Римски път“, който е между прохода „Беклемето“ и с.Бели Осъм. По отношение на площа на „Телеугоителното стопанство“ инж.К. се позовава на предходното заключение и Протокола от 27.09.1995г. за общата площ на стопанството, където е посочено 142 869 дка, докато сумираната площ на имотите, съгласно КК е 126 322 дка- или 16 547 дка разлика, която се дължи на включването в протокола и на помпената станция, която е извън обособената територия на стопанството. Преди представяне на заключението, в съдебно заседание експертът изслуша и водените от въззивника свидетели, но обясненията им не промениха констатациите й. Допълни, че при изготвяне на КВС пътищата са уедрени и затова т.н.“Римски път“ се явява част от пътища 40 и 42-там, където минава през средата на „Телеугоителното стопанство“, като не съвпада изцяло с тях- например не в частта, където път 40 заобикаля административната сграда и банята. След излизане от стопанството продължава по път 26, непосредствено покрай голямата чешма(на югоизток) и се събира с обходните пътища. При изграждане на сградите е имало изместване на пътя-в началото и на север(при ямата, банята и кантара), но пак е в рамките на стопанството. При огледа вещото лице е установила, че в района хората от селото нямат друг път с трайна настилка, въпреки, че по КВС и КК има предвидени полски пътища, които минават по границата на „Телеугоителното стопанство“. Съставът приема съдебната експертиза като компетентна и обективна и гради изводите си на нея. За обосноваване на позицията си страните са ангажирали свидетели. Първа група свидетели са на ищеца. Свидетелят П.М.Ц. работи в „Телеугоителното стопанство“ от 1999г. като поддръжка, а от в последствие и в „ЕВРОМЕКС“ООД. Обяснява, че ищецът постепенно придобил имотите на „Телеугоителното стопанство“. Сочи, че улиците и алеите между складовете и оборите са съществували винаги. Твърди, че не са ползвани от други хора, тъй като няма достъп-там са оборите с животните.Последните две години работи към базата на „Евромекс“ООД. Знае за спорове между ищеца и „Б.“ за ползването на пътя.Описва, че пътят влиза в стопанството, продължава до края на обекта и по него може да се излезе. Описва, че „..Има основен път, който идва от селото и той се разкланя, отдолу си има работилници и двата пътя се ползват, през единия минават камионите за ремонти“. Обяснява, че са минавали и ловджии и затова заградили обекта. Свидетелят М.М.Г. е от селото, макар да не работи в обекта, го познава. Зная, че „Евромекс“ООД е собственик и ползва обекта отдавна.Твърди, че т.н.“Римски път“ не минава през обекта, а е на 100-200м.над заграденото. Пътят се ползвал от селото и всеки може да мине над заграденото. Потвърждава, че по пътя може да се влезе и излезе от обекта, също и, че има и обиколни пътища, по които да се мине извън стопанството. Свидетелят е работил преди в ТКЗС и си спомня, че тогава „на добра воля“ са ги пускали за минават през обекта по спорния път. При преценка на обективността на тези свидетели и съгл.чл.172 от ГПК, съдът отчита, че първият работи в дружеството-ищец, но въпреки това обясненията му са ясни, конкретни и не противоречат на останалите.Подобно е и при св.Г., който има непосредствени впечатления от изграждането на стопанството и развитието му.Показанията на тези свидетели са ясни, конкретни и обективни и затова се кредитират изцяло. Свидетелят Р.Ц.Ш. живее на семейни начала с М. Х.-представител на ищцовото дружество.Има непосредствени впечатления за поетапното придобиване на част от обектите на „Телеугоително стопанство“ -от 2008-2009г., а до 2020г. е придобил всички сгради, освен две, които са собственост на майката на управителя, съдружника на ищцовото дружество. Свидетелят твърди, че дружество полага грижи за имота, като го е оградил. Твърди, че никой друг не е ползвал пътищата вътре в обекта. Общинските власти не са имали претенции за тези пътища и никога не са преминавали през стопанството. Твърди, че пътищата се ползват от дружеството за обслужване на сградите. Сочи, че цялата техническа инфраструктура още със закупуването на цялото ТКЗС е служила за обслужване на оборите. Свидетелят потвърждава, че има два обходни пътя около стопанството, които идват от селото, с тях стопанството се заобикаля и се стига до съседните имоти. Твърди, че има достъп и до другите имоти по земни пътища, без да се преминава през фермата. С поставянето на оградата и бариерата дружество целяло да отговори на съвременните санитарно-хигиенни изисквания за отглеждане на добитък. Свидетелят потвърди за съществуващи проблеми между ищеца и Б. П., тъй като ограждането на стопанството налагало да преминава през обходните, земни пътища, а не директно през стопанството. П. пускал жалби до общината и по такава е била издадена и заповедта на кмета. Съдът приема показанията и на този свидетел, при отчитане наличието на предпоставки за пристрастност, като кредитира обясненията й за начина на владеене на обекта. Втора група свидетели са ангажирани от ответника. Свидетелят П.М.В. е земеделски производител от 2015г. и има обработваема земя до стопанството на „Евромекс“ООД. Потвърждава, че са преминавали свободно през стопанството, за да стигнат до имотите си, тъй като това е единственият насипан път.Не е виждал бариера.Твърди, че не съществуват пътища около „Телеугоителното стопанство“, защото територията е заградена от собственика с електропастир. При представяне на скицата свидетелят обяснява, че отразените там пътища сега не съществуват или са неизползваеми. Разказва, че конфликтите за ползване на спорния път започнали през 2020г., с монтиране на бариера. Обяснил му, че вече не може да преминава, защото пътят бил негова(на ищеца)собственост. В момента всички се движат по път, който е от северната страна на животновъдния обект, но при лоши метеорологични условия „..е непроходим, има голяма денивилация, и завали ли дъжд се разкалва, трябва да се изчака една седмица за изсъхне, за да може да се премине.“ Свидетелят Б. В.П. е лицето, за което говори св.Ц. и св.Ш.. Обяснява, че от 2002г. има ягодови и малинови насаждения и зеленчукова градина в района и в съседство с „Евромекс“ООД.Твърди, че винаги са минавали по пътя през стопанството, който е т.н.“Римски път“, свързвал с.Д.Д., с.Ломец и пътя за Ловеч.Не са имали ограничения. Там са били зеленчуковите градини на хората от селото и винаги се е минавало по този път.Това е единственият път без наклон и с товароподемност, по който могат да се движат автомобили и автобуси.Пътят е необходим както извозване на работниците, така и за продукцията.Останалите пътища са непроходими при дъжд.Минавали и с земеделска техника. Обяснява, че когато „сме продавали оборите и инфраструктурата, ние поискахме да ни бъдат заплатени и пътищата между оборите, като идеята беше, че те са бетонирани със средства на бившето ТКЗС, тогава ми казаха, че това е общински път и общинското не се бара..“. Потвърждава, че през 2019г.възникнал проблем за ползване на пътя, когато им казали, че вече не може да минават зарази сигурността на животновъдния обект.Свидетелят подробно разказва за останалите действия по оспорване действията по поставяне на бариерата. Съдът не кредитира показанията на този свидетел, с оглед категорично установения конфликт и противоречиви интереси във връзка с ползване на пътя. Свидетелят К.Ц.А. е служител в Община Троян-гл.експерт Общинска собственост. Пресъздава впечатленията си по премахване на бариерата, във връзка с жалба.До тогава не са имали сигнали за ползване на този път. Следва да се приемат показанията на този свидетел, който макар да е служител на ответника възпроизвежда достоверно възникналия конфликт и развитието му по повод ползването на бариерата. Пред въззивната инстанция също се разпитаха свидетели, водени от въззивника Община Троян, които са от с.Д.Д.. Свидетелят И.Д.Т. е роден и живее в селото. Разказва, че преди да се изгради „Телеугоителното стопанство“ е имало разсадник (1953-1954г.). От там е минавал пътят от с.Д.Д. до Марковските воденици (сега „ТЕХРА“ЕООД) и е свързвал селото с пътя Ловеч-Троян. През 1956г., когато образували ТКЗС, построили долния стопански двор, състоящ се от два-три обора и плевня, където държали фуража. “Долният стопански двор“ е бил под пътя, а над пътя е била мерата-т.е.ливадите, където пасял добитъкът на селото. Когато започнали строителството на стопанството съборили оборите и плевнята и там започнали строителството-отдолу построили оборите, където гледали телета, а отгоре цехът за фуражи и склада към него с мерата. Свидетелят има непосредствени впечатления за фактите, тъй като тогава е бил секретар на Общинския съвет. Сочи, че „Телеугоителното стопанство“ е построено от АПК-Троян.За да остане пътят от двете му страни направили ограда от метални тръби. Свидетелят твърди, че пътят е ползван непрекъснато от хората, като се минавало през стопанството. Пътят е свързан с пътя Ловеч- Троян и ж.п.линията. Хората наричали този път „Римският път“ и по него стигали до Марковските воденици и до „Георгевата църква“ (раннохристиянска базилика „Св.Георги“). Сега е възможен подход от гара Добродан по третокласния път до с.Д.Д., от който се откланя и пътят за „Телеугоителното стопанство“. Свидетелят сочи, че проблем с ползването на пътя се е появил, когато стопанството е взето от „бащата на М. С.-С.М.“, който забранил преминаването- „..около 1992- 1993г., като до 2018г. ги пускаха хората да минават макар и с известни проблеми, след това сложиха бариера и забраниха този път да се ползва от хората..“. Свидетелят обяснява, че „..Жителите на с.Д.Д. имат нужда да ползват пътя, това са около 250 човека. Ползва с от арендатори основно, има и частни стопани с лични ниви. Арендаторите разполагат с техника за обработка на земята.Тази техника може да минава през черните пътища.Комбайни обаче трудно ще минат нагоре, тракторите са високопроходими и минават..“. Обяснява, че „..след стопанството старият калдаръмен път е обрасъл и затова се минава по края блока, покрай самия път както е бил.никога не е имало асфалт по този път..“. След стопанството има и пътят служи за малинови насаждения, зеленчукова градина. Свидетелят М.Б.Д. също е от с.Д.Д., помни изграждането на ТКЗС, защото е бил шофьор там.Помни, че стопанството е било заградено с ламарини и пътят се е ползвал от населението.В района имало лозя и овощни градини на хората.Потвърждава, че пътят бил калдаръмен и по него преди се стигало от селото до т.н.Марковски воденици, свързвал селото с пътя Ловеч-Троян.Твърди, че пътят е нужен. Няма впечатления за състоянието на пътя след като се излезе от стопанството, след чешмата, но я помни.Този път наричали „Римски път“.Потвърждава, че по обходните пътища може да се движи само при сухо време.На него също му се налага да минава по обиколните пътища. Съдът дава вяра на свидетелите. Първият няма имоти в района, вторият има, но въпреки това обясненията им са логични и съответни на останалите събрани по делото, поради което ги кредитира. При така установената фактическа обстановка, за да отговори на поставените от касационната инстанция въпроси и с оглед придобивното основание, на което се позовава ищецът, настоящата инстанция трябва да установи как са се ползвали и се ползват процесните пътища-като вътрешни и обслужващи само стопанството или са били отворени за ползване в обществен интерес. Придобиването на „Телеугоителното стопанство“ по реда на приватизацията е категорично и не се оспорва, подробно е описано от предходната въззивна инстанция. Спорен е въпросът дали процесните имоти са били и е могло са бъдат включени като обект на собственост в приватизационната сделка, дали в последствие са били обект, годен да се придобие по силата на упражнявано давностно владение. При съобразяване на изложената по-горе фактическа обстановка, съставът намира, че не е осъществено придобивното основание на ищеца, тъй като се касае за обект публична общинска собственост. Категорично се установи, че още от създаването- преди изграждане дори на ТКЗС- по този начин и през този терен е преминавал основният път, свързвал с.Д.Д. с пътя Ловеч- Троян и с железопътната линия.По него се е извършвало движението от и за селото. В тази насока свидетелите са категорични в трайните им спомени назад във времето и за факта на ползване на пътя от цялото село.Тогава и до сега пътят е наричан „Римски път“. Ползването е продължило и след изграждане на ТКЗС, въпреки обособяването вътре на „Телеугоителното стопанство“, като за изпълнение на санитарните изисквания обектът е бил ограден с трайна ограда и не е имало проблем с преминаването. Вещото лице по СТЕ-инж.К. е категорична, че именно това е довеждащият път към селото, част от т.н.“Римски път“, около който са изградени обектите на „Телеугоителното сторанство“-от юг и от север. В този вид е отразен както в създаваните планове на територията (парцеларен, КВС, КК), така и в по-ранните ЕТК от 1950г. и на снимката от Военно- географската служба от 1976г. Установи се, че сега, когато вече има и има друг път(от гара Добродан до селото), процесните пътища също се ползват, но главно във връзка с дейността по обработване на земеделската земя на селото. Свидетелите, а и вещото лице сочат, че макар да е компрометиран като асфалтово покритие, както в миналото, така и сега достъпът до обработваемите земи между селото от запад на изток е именно по този път. Той е най-пряк и достъпен. Ползването му по този начин е продължило въпреки изграждане на стопанството и след приватизационната сделка, до 2019г., когато за първи път е оспорена възможността да се преминава по тях. Или- доказа се, че въпреки трансформацията на собствеността в рамките на съществувалото „Телеугоително стопанство“, макар в основната си част да са т.н.вътрешни, спорните имоти са останали отворени за обществено ползване от неограничен кръг от лица като пътища. В миналото това е била единствената връзка на населеното място с главния републикански път, а сега е единствената достъпна възможност за достигане до обработваемите земи на жителите на с.Д.Д. на изток. Касае се за транспортна връзка, която трайно е предназначена за задоволяване на обществени потребности. Тези характеристики на ползването на спорните пътища категорично ги определя като маршрут от общински интерес, съгласно критериите на чл.3, т.1 и т.3 от ППЗП, тъй като чрез тях се осъществява транспортната връзка с обекти с местно значение, каквито безспорно са обработваемите земи. Като местни пътища, отворени за обществено ползване процесните имоти представляват общински собственост по силата на закона, считано от влизането му в сила (17.09.1991г.). Като публична общинска собственост на осн.§7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, съгласно чл.56, ал.2 от ЗОбС за тях не се съставя акт за общинска собственост. С оглед на този статут и съгласно чл.7, ал.1 от ЗОбС и чл.86 от ЗС имотите не може да се придобият чрез упражнявано давностно владение. Освен поради тази им характеристика, съдът намира, че не е възможно соченото от ищеца придобивно основание, тъй като в границите на „Телеугоителното стопанство“ двата пътя са останали със статут на обща част между съществувалите и новосъздадени обекти. Видно е, че освен да са връзка между отделните складове(главно път 42), чрез тях се осъществява достъпът между обектите на отделните собственици-в.л.К. в прил.6 конкретно е визуализирала наличието и на други имоти, извън собствеността на „Евромекс“ООД, достъпът до които е именно чрез път 40-на север-им. 33, 32, 21 и 31 и на юг по път 42- им.26, 27, 25, 20, 21 и 31. С оглед на това, макар и в голямата си част да са вътрешни на стопанството, тези пътища запазват характеристиката си на обща част в неговите граници, тъй като са предназначени да служат и на останалите обекти. Това е причината навсякъде в съставените актове за държавна собственост да са посочени като граница на обектите, това е причината и да не фигурират в нотариалните актове в последствие при придобиване на обектите от стопанството от ищеца, а отново да се посочени като граница. Или- предназначението им на обща част(по арг.чл.38 от ЗД) също е пречка да се придобият по давност. Не може да се сподели твърдението за установено от ищеца еднолично, трайно и категорично владение върху спорните имоти, тъй като всички доказателства сочат, че до 2019г. пътищата са ползвани от всички, минавали са така, както е било и преди. Спирането на преминаването не е прието от хората, изразили са несъгласието си, а в отговор ответникът е упражнил правомощията си и е издал цитираната по-горе заповед за премахване на бариерата. По изложените съображения съдът приема, че с оглед статута на спорните имоти на общински пътища, които съгласно чл.7, ал.1 от ЗОС представляват публична общинска собственост, като такива попадат под забраната на чл.86 от ЗС и по отношение на тях не може да се упражнява валидно давностно владение по см.на чл.79 от ЗС. Затова искът на „Евромекс“ООД за признаване за установено по отношение на Община Троян на основание чл.124 от ГПК, вр.с чл.79 от ЗС, ЗПътищата и ЗОС, че е собственик на поземлен имот с ид.24476.750.40 и поземлен имот с ид. 24476.750.42, съгласно КККР на с.Д.Д., одобрена със Заповед №РД-18-112/29.12.2008г.на ИД на АГКК, намиращи се в землището на с.Д.Д., Ловешка област, на основание упражнявано давностно владение, с начало от 30.10.2009г. до подаване на исковата молба на 04.05.2020г., е неоснователен и недоказан. Обжалваното Решение №260095/08.07.2021г., пост.по гр.д.№••••г. на РС-Ловеч, с което искът е уважен, следва да се отмени като неправилно. По разноските. С оглед изхода на спора въззивникът Община Троян има право на възстановяване на направените разноски. По гр.д.№••••г.на РС-Троян е приложен списък(л.356), в който са посочени общо разходи от 1450лв. (адвокатски хонорар от 1000лв., 400лв.за СТЕ и 50лв.доплащане към нея), като са налични документи, обосноваващи извършването на тези разходи. По в.гр.д. №••••г. на ОС-Ловеч(л.57)в списъка са посочени разходи в общ размер от 1089.14лв. (адвокатски хонорар- 1000лв.и държавна такса 89.14лв.) и са приложени доказателства за извършване на разхода. По гр.д.№••••2г.по описа на І ГО на ВКС са доказани разходи от 1080лв. (адвокатски хонорар 1000лв.и държавни такси 80лв.). При настоящето разглеждане е представен списък(л.60) с обявен разход от 2000лв.адвокатско възнаграждение, но са представени доказателства за реално изплатен хонорар от 1000лв.и разходи за експертиза - 500лв., поради което следва да се присъдят до размера на 1500лв. По изложените съображения въззиваемият „Евромекс“ООД следва да се осъди да заплати на Община Троян направените до момента разноски в общ размер на 5 119.14лв. Въпреки дадените указания въззивникът Община Троян не внесе допълнението към депозита за съдебната експертиза, поради което и на основание чл.77 от ГПК следва да се осъди с настоящето решение да заплати по сметката на ОС-Ловеч сумата от 74.40лв. По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Окръжен съд Ловеч,