Решение № 2747 от 19.6.2025 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 388/2025 г.

Производството е по реда на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и е образувано по жалбата на Х. Ш. Х., [ЕГН] от гр. Пловдив, [улица], със съдебен адрес гр. Пловдив, [улица], против мълчалив отказ на Общински съвет – Сърница да се произнесе с решение по искане с изх. № РД-12-04-20-2/17.07.2024 г. на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница, Областна дирекция „Земеделие“ – Пазарджик с вх. № СР Обс-202/17.07.2024 г. по описа на Общински съвет – Сърница, за предоставяне на имоти с идентификатори 70648.32.351 с площ 50, 500 дка и 70648.32.352 с площ 1, 500 дка в м. „Гюмюш дере“ в землище Сърница, общ. Сърница, на наследници на Ф. Х. Х., по преписка вх. № 230/07.02.1992 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ. Твърди се, че всички предпоставки за предоставяне на земи за обезщетяване на наследниците на Ф. Х. Х. в хипотезата на чл. 45ж, ал. 2, изр. първо от ППЗСПЗЗ, са налице. Иска се да бъде отменен мълчаливият отказ и преписката да бъде върната на общинския съвет със задължителни указания да се произнесе по направеното искане. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. С., който по изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени оспорения мълчалив отказ, съответно върне преписката на административния орган за произнасяне по направеното искане. Претендира направените разноски за такси. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – Общински съвет – Сърница, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и излага доводи за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Моли същата да бъде оставена без разглеждане, а при условията на евентуалност – да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък на разноските. Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна: Оспорващият е наследник по закон на Ф. Х. Х., бивш жител на гр. Сърница, обл. Пазарджик, починала на 25.08.1984 г. (удостоверение за наследници на л. 36-38 от делото). С писмо изх. № РД-12-04-20-2/17.07.2024 г. Началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Сърница е отправил искане до председателя на Общински съвет – Сърница да се произнесе с решение за предоставяне на имоти с идентификатори 70648.32.351 с площ 50, 500 дка в м. „Гюмюш дере“ с НТП „Пасище, мера“ и 70648.32.352 с площ 1, 500 дка в м. „Гюмюш дере“ с НТП „Пасище, мера“ от КК на землище Сърница, общ. Сърница, като собственост на наследници на Ф. Х. Х. по преписка вх. № 230/07.02.1992 г. (лист 17-18). Председателят на Общински съвет – Сърница с писмо изх. № СРОбС-215/25.07.2024 г. е предоставил постъпилото искане от Общинска служба „Земеделие“ за задължително становище за законосъобразност от Постоянна комисия по общинска собственост, устройство на територията, пътна и селищна мрежа, околна среда, благоустройване, селско и горско стопанство при Общински съвет – Сърница. (лист 18) На проведено редовно заседание на 01.08.2024 г., с Протокол № 8, (лист 19-23) е включена допълнителна т. 8 – Представяне на допълнителни документи по Мотивирано искане на основание § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, която допълнителна точка не е включена в дневния ред на общинския съвет, поради това, че представлява сложен юридически казус. На проведено заседание на „Комисия по общинска собственост устройство на територията, пътна и селища мрежа, околна среда, благоустрояване, селско и горско стопанство“ (Комисията) на 30.10.2024 г. с Протокол № 10 (лист 24-30) е взето решение, с което комисията предлага на Общински съвет – Сърница да не включва в дневния си ред разглеждането на мотивирано искане по реда на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ с вх. № СРОБС-235 от 28.07.2022 г., изпратено от Общинска служба „Земеделие“ – Сърница по искането на Х. Ш. Х. по следните съображения: На първо място, тъй като не могат да се установят по безсъмнен начин конкретните пространствени измерения на установените имоти. Комисията е приела, че не може да индивидуализира по несъмнен начин къде точно в местността „Гюмюш дере“ се намират признатите имоти по Решение № 230а от 21.11.2021 г. и дали те съвпадат с имотите, отразени в скиците – проекти към мотивираното искане. На второ място, комисията счита, че Общинска служба по земеделие – Сърница не е представила мотивирана обосновка относно констатираното разминаване във вида земеделски земи, които са признати за възстановяване. Приела е също така, че Общинска служба „Земеделие“ Сърница не е отстранила пропуските в мотивираното искане въпреки изрично указание на настоящото комисия, което води до прекратяване на производството. Развити са мотиви и по отношение на това дали решението по чл. 45ж, ал. 2 от ПЗСПЗЗ е индивидуален административен акт или не, както и че след първоначално подаденото искане на 28.07.2022 г. е формиран мълчалив отказ, който не е обжалван от заинтересованите лица, поради което се приема, че е влязъл в законна сила стабилен индивидуален административен акт. Като заключение е казано, че при наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт по административна преписка, дори той да е мълчалив отказ, е налице недопустимост на повторното му разглеждане от административния орган съобразно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Последвало е заседание на Общински съвет – Сърница на 31.10.2024 г. по Протокол № 10, (лист 30-38), на което заседание общинските съветници са възприели изцяло становището на Комисията по т. 12 от дневния ред, като единодушно са приели същата да не влезе в дневния ред за разглеждане. Установи се по делото, че с Решение № 230а от 24.11.2021 г. на Общинска служба „Земеделие“ (лист 16-17 от дело № 1035/2024 г.) на наследниците на Ф. Х. Х. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на имоти: ливада от 50.50 дка, 10-та категория в местността „Гюмюш дере“ и ливада от 1.500 дка, 10-та категория в местността „Гюмюш дере“. С Решение № 672 от 18.12.2009 г. на ВКС - Второ гражданско отделение е признато правото на наследниците на Ф. Х. на възстановяване на посочените по-горе земи в землището на град Сърница. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, срокът за обжалване на мълчаливия отказ е едномесечен и започва да тече от крайната дата, на която е следвало да се произнесе органът. По силата на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. В случая искането е подадено на 17.07.2024 г., а първото заседание на общинския съвет е проведено с Протокол № 8 от 01.08.2024 г. като искането по т. 8 не е разгледано, а е изпратено на комисиите за становище. Съгласно чл. 53, ал. 1 от АПК когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него. В случая Комисията не се е произнесла в срока по чл. 53, ал. 2 от АПК, поради което административният орган е следвало да се произнесе без становището на Комисията. Такова произнасяне не е налице, поради което е формиран мълчалив отказ, жалбата против който съдът намира за допустима. Жалбата е подадена от лице което има правен интерес от оспорването. За жалбоподателя е налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ на общински съвет – Сърница, тъй като внесеното в Общински съвет – Сърница искане по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ и непроизнасянето по него в законоустановения срок, формира мълчалив отказ, който подлежи на обжалване, и който рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя като наследник на Ф. Х. Х.. В тази накова е и практиката на ВАС – Определение № 4204/20.04.2023 г., постановено по адм. д. № 3550/2023 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. С оглед на това, съдът намира, че жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт. Съгласно § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 05.08.2016 г.), общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Конкретната процедура по възстановяването на собствеността е регламентирана в Глава трета на ППЗСПЗЗ. Според чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Към искането за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на Общинската служба по земеделие или със съдебно решение, се прилага скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. По силата на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Решението се връчва по реда на АПК на лицето по чл. 45д, ал. 2 и служебно – на общинската служба по земеделие. Съгласно чл. 45е, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, установяването на границите на имотите се извършва по реда на Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост. Съгласно ал. 3 на чл. 45е от ППЗСПЗЗ, установяването на границите на земеделските имоти в случаите по ал. 2 се извършва на място от лицето по чл. 45д, ал. 2 по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър в присъствието на представител на общинската служба по земеделие и по възможност на съседи на имота. От анализа на цитираните разпоредби се достига до извод, че общинският съвет е длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на Ф. Х. Х., въз основа на което общинската служба по земеделие да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на общинския съвет не се включва възможността да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. В процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност и съобразявайки се с разпоредбата на § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи, тоест произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за земеделска реституция. Същата компетентност на ОСЗ или на ПК се отнася и за обезщетяването със земеделски земи на собственици, чиято собственост не може да бъде възстановена. Общинският съвет единствено е задължен да извърши преценка налице ли са условията за предоставяне на правоимащите лица на имотите, посочени от общинската служба по земеделие, респ. да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ във вр. с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, въз основа на което Общинска служба по земеделие – Сърница да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В разглеждания случай кметът на община Сърница е сезиран по инициатива на общинската служба по земеделие с мотивирано искане от 17.07.2024 г., на основание чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Към искането са представени Решение № 230а от 24.11.2021 г. на Общинска служба „Земеделие“ (лист 16-17 от дело № 1035/2024 г.), както и скица на поземлените имоти, скици - проект, удостоверение за наследници. На проведените две заседания на общинския съвет на 01.08.2024 и 31.10.2024 г. се установи по несъмнен начин, че искането не е внесено за разглеждане на заседанието на общински съвет Сърница, респективно не е подлагано на обсъждане и гласуване, като причината е отразена в Протоколите на Постоянните комисии към общински съвет. В тази връзка съдът намира за неоснователно твърдението на ответната страна, че по делото не е налице мълчалив отказ, а изричен такъв. Мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК е налице при сезиране на компетентен административен орган с искане за издаване на конкретен административен акт, за който акт за сезирания орган съществува законово правомощие, респективно задължение, да проведе конкретно инициирано административно производство и да се произнесе с индивидуален административен акт, като вместо да се произнесе със съответния административен акт, овластеният административен орган не се произнася (мълчи). За да е налице мълчалив отказ, трябва да липсва волеизявление на компетентния и сезиран за издаване на процесния административен акт орган. Общинският съвет дължи изрично произнасяне и следва да издаде искания административен акт, тъй като е единственият компетентен административен орган, който законосъобразно би могъл да издаде искания акт или мотивирано и изрично да откаже издаването на същия с нарочен акт. Като не се е произнесъл с искания административен акт, каквото произнасяне с нарочен акт му е вменено като правомощие от закона, ответникът е формирал незаконосъобразен, в противоречие с материалния закон, мълчалив отказ, който мълчалив отказ следва да бъде отменен и преписката да бъде върната на Общински съвет – Сърница, за да се произнесе в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила, като издаде изричен акт по предложението, с което е сезиран. В тази насока е и практиката на ВАС – Решение № 4856/17.04.2024 г., постановено по адм. дело № 1023/2024 г. на ВАС – Четвърто отделение). С оглед изхода на делото и направеното от жалбоподателя своевременно искане за присъждане на направените разноски за такси, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати такива в размер на 10 лева държавна такса. По делото не са представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение от жалбоподателя. Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Пазарджик, Трети състав