Решение № 103 от 8.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 14390/2023 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 409 от Кодекса за застраховането /КЗ/.

Ищцата – Н. В. Й. твърди, че е сключила договор за финансов лизинг № СО3509/18.10.2021г. с “МОНИКА КОМЕРС - 2“ ЕООД, съгласно който е лизингополучател – ползвател с право да придобие собствеността върху лек автомобил марка „Ауди“, модел Q7, с рег. № ••••••••. Твърди, че на 18.10.2021г. за процесния лек автомобил е сключена застраховка „КАСКО“ на МПС с ответника с полица № 93002110064370, със срок на покритие до 17.10.2022г. и към настоящия момент е изплатена изцяло застрахователната премия в размер на 4 464, 65 лева. На 12.05.2022г. около 18:30 часа, ищцата посочва, че е паркирала описания автомобил на паркинга в близост до бл. 2 в кв. Витоша, гр. София. На 13.05.2022г. около 07:40 часа установила, че автомобилът не е на мястото, на което е бил паркиран. Незабавно е уведомила за това ответника. Във връзка с противозаконното отнемане на автомобила в 07 РУ-СДВР на МВР е образувано ДП № ЗМК-671/2022г. и пр.пр. № 12708/2022г. по описа на СРП, а пред застрахователя е образувана щета № 0000-1801-22-000004. С договор за цесия от 02.11.2023г. „Моника комерс – 2“ ЕООД в качеството на собственик и лизингодател на процесния лек автомобил е прехвърлила на ищцата вземането си към ответното дружество. Посочва, че на 30.09.2022г. ищцата е представила на ответното дружество постановление за спиране на досъдебното производство, поради което срокът по чл. 405 от КЗ е изтекъл на 15.10.2022г. и от следващия ден ответникът е в забава. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да заплати на ищеца:

• 65 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществените вреди от настъпилото застрахователно събитие, заедно със законната лихва 22.12.2023г. до окончателното изплащане на сумата;

• 6 000 лева, представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.10.2022 г. до 22.12.2023г. – датата на подаване на исковата молба в съда. Моли в полза на ищеца да бъдат присъдени направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 76 от делото/.

Ответникът – ЗК „ЛЕВ ИНС” АД в депозирания от него писмен отговор признава настъпването на следните посочените в исковата молба факти:

• валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка “Каско” на МПС, полица № 93002110064370, сключена между „МОНИКА КОМЕРС - 2“ ЕООД и ответното дружество, като застраховател, предоставящо покритие Каско по смисъла на Общите условия (ОУ) към застраховката, за процесния период за лек автомобил “Ауди“, модел “Q7, с per. № ••••••••, със застрахователна сума – 65 000 лв.,

• на 13.05.2022г. ищцата е уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие – кражба на описания по-горе автомобил,

• образувана пред него на преписка по щета № 0000-1801-22-000004,

• образувана е пр.пр. № 12708/2022 г. по описа на Софийска районна прокуратура и с постановление от 05.07.2022 г. наказателното производство е спряно.

Оспорва твърдението за противозаконно отнемане/кражба на МПС, както и твърденията датата на настъпване на заявеното събитие, мястото, на което посочва, че е настъпило, както и твърденията по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило. Оспорва твърдението за настъпване на покрит риск по приложената към исковата молба застрахователна полица за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, както и твърдението за наличие на основание за изплащане на обезщетение. Твърди, че в случая декларираното събитие - кражба, не съответства на определението, дадено в раздел XIV от Общите условия, по силата на което застрахователят осигурява покритие при кражба на цялото МПС по смисъла на чл. 194 от Наказателния кодекс. Посочва, че образуваното досъдебно производство ЗМ № 671/2022 г. по описа на 07 РУ, е за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, за което застрахователят не дължи обезщетение и не носи отговорност. Моли да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 74/ от делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С определение постановено на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в настоящото производство следните факти:

• с полица № 93002110064370, сключена между “МОНИКА КОМЕРС - 2“ ЕООД и ЗК „ЛЕВ ИНС”, като застраховател, предоставящо покритие “Каско” по смисъла на Общите условия (ОУ) към застраховката, е застрахован лек автомобил “Ауди“, модел “Q7, с per. № •••••••• за посочения в исковата молба период, със застрахователна сума – 65 000 лв.,

• на 13.05.2022г. ищцата е уведомила ответника за настъпило застрахователно събитие – кражба на описания по-горе автомобил,

• относно описаната в исковата молба кражба е образувано досъдебно производство ЗМ № 671/2022 г. по описа на 7 РУ и пр.пр. № 12708/2022 г. по описа на СРП, което е спряно с Постановление от 05.07.2022г. на СРП,

• образувана при ответника преписка по щета № 0000-1801-22-000004 във връзка с описаното в исковата молба.

На 18.10.2021 г. между ищцата Н. В. Й. в качеството на лизингополучател и „Моника Комерс – 2“ ООД в качеството на лизингодател, е сключен договор за финансов лизинг № СА3509/18.10.2021 г. за лизингов обект –лек автомобил АУДИ, КУ7, за срок от две години. Съгласно чл. 17 от договора лизингодателят сключва с ответника за срока на договора застраховка, като първият е единствен получател на застрахователното обезщетение./стр. 7-8/. На л. 12 е представен договор за цесия, сключен на 02.11.2023г. между „Моника Комерс-2“ ЕООД, в качеството му на цедент и ищцата, в качеството й на цесионер, с предмет – вземането към ответника по щета № 0000-1801-22-000004, както и правата по застрахователна полица № 93002110064370 на лек автомобил марка Ауди, модел КУ 7.

На л. 9 е представена сключената между „Моника Комерс – 2“ ООД и ответното застрахователно дружество застрахователна полица на 18.10.2021г. с предмет - застраховка „Клауза 1 – всички рискове“, относно процесния лек автомобил с период на покритие 18.10.2021г. – 17.10.2022г., застрахователна сума – 65 000 лв. и застрахователната премия разсрочена на четири вноски. По делото на страници 23-35 са представени общи условия за застраховане на сухопътни превозни средства, без релсови превозни средства, които не са в цялост, но страните не оспорват, че това са приложимите общи условия към описаната по-горе застрахователна полица. Съгласно раздел ХIV, т. 1. 4 от общите условия на застрахователния договор при Клауза 1 – всички рискове застрахователят покрива цялостна кражба, което съгласно същият раздел означава „кражба на цялото МПС по смисъла на чл. 194 от НК“.

С постановление от 05.07.2022 г. на СРП, по досъдебно производство ЗМ № 671/2022 г. по описа на 07 РПУ – София, пр.пр. № 12708/2022 г., образуваното досъдебно производство за процесното застрахователно събитие, водено за престъпление по чл. 346, ал. 1 от НК, е спряно поради неразкриване на извършителя на престъплението. Поради изтеклия продължителен период от време от отнемането на моторното превозно средство деянието е преквалифицирано от чл. 364, ал.1 от НК в престъпление по чл. 195, ал.1, т.12, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. /стр. 11/

От приетата по делото съдебно - автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че пазарната стойност на застрахования автомобил към 13.05.2022г. е в размер на 60 556, 81 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно иска с прано основание чл. 405 от КЗ

Съгласно чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение по договора за имуществено застраховане в уговорения срок.

С определение постановено на основание чл. 146 от ГПК е разпределена доказателствената тежест между страните, като им е указано, че:

• в доказателствена тежест на ищеца е да установи настъпването на следните факти:

1. наличието на валидно застрахователно правоотношение – права и задължения на страните, включително и съдържание на общите условия към него,

2. изпълнение на задълженията на ищеца/“Моника комерс – 2“ ЕООД по този договор,

3. настъпване на покрит застрахователен риск,

4. средната пазарна стойност на застрахованата вещ към датата на застрахователното събитие,

5. представяне на всички изискани от ответника документи по преписката и на коя дата, и 6. сключване на договор за цесия между „Моника комерс – 2“ ЕООД, в качеството на цедент и ищцата, в качеството на цесионер, с предмет – застрахователното обезщетение от ответника във връзка с описаната кражба на лек автомобил в исковата молба.

От представената застрахователна полица се установява, че към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие – 13.05.2022 г., относно описания в исковата молба лек автомобил е сключен действителен договор за имуществено застраховане, като един от покритите рискове е цялостна кражба на застрахованото МПС.

Спорен между страните е фактът дали описаното в исковата молба представлява покрит от застрахователя - ответник риск. От представените документи по образуваното досъдебно производство /което е представено изцяло и в оригинал по делото/ се установява, че ищецът е сигнализирал за извършена кражба на застрахованото МПС на 13.05.2022г., като компетентните органи – СРП са определили описаното като кражба и съответно са го квалифицирали по този начин със съответния текст от НК – чл. 194 НК. Извършените са съответни оперативни действия, включително и представена справка на л. 30 от досъдебното производство, в която е посочено, че на 13.05.2022г. в 00:52:10 часа монтираното GPS устройство, което до този момент е работило изправно, прекъсва неговия сигнал и следа. Предвид изложеното, съдът приема, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпил покрит застрахователен риск – кражба на застрахованото МПС, което е основание за възникване на отговорност на ответника към ползващото се лице – ищцата, предвид сключения договор за цесия.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В разглеждания случай вредите са в размер на средната пазарна стойност на този вид автомобил към датата на настъпване на застрахователния риск, която сума е определена в заключението на съдебно авто – техническата експертиза.

Предвид изложените мотиви, съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за сумата от 60 556, 81 лв., заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 22.12.2023г. до окончателното й изплащане, като над тази сума до предявения размер от 65 000 лв. се отхвърли като неоснователен.

Относно иска с правно основание чл. 409 от КЗ

Съгласно чл. 409 КЗ застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение след изтичане на срока за произнасяне по заведената щета, определен в сключения застрахователен договор, който съгласно императивната разпоредба на чл. 405 КЗ вр. чл. 108, ал. 1 КЗ не може да е по-дълъг от 15 работни дни от представяне на необходимите документи. Съгласно раздел Х, т. 44 от общите условия, които са приложими към застрахователната полица в настоящия случай, „Изплащането на застрахователното обезщетение се извършва в срок до 15 работни дни от деня, в който застрахованият е представил и последния необходим, и или доказващ застрахователното събитие документ“. В т. 29 от същия раздел са изброени всички документи, които следва да бъдат представени на застрахователя при настъпване на застрахователен риск.

В представения на л.59 приемо-предавателен протокол по щета № 0000- 1801-22-000004, подписан от ищеца и представител на ответника, се установява, че след завеждане на щетата на 13.05.2022г. са представени както следва:

1/06.07.2022г.:

-постановление за спиране на предварителното производство,

2/13.01.2023г.:

-копие на съдебно решение за регистрация на фирма, ако автомобилът е собственост на фирма и - договор за покупко – продажба на автомобила и фактура в оригинал,

3/16.01.2023г.:

-нотариално заверена декларация за отказ от собственост и 4/09.12.2023г.:

-квитанции за платени данъци и такси в оригинал.

При съпоставка между документите, които следва да бъдат представени съгласно посочената по-горе т. 29, раздел Х от общите условия и документите, които са представени след 06.07.2022г. се установява, че същите не са посочени в общите условия. С оглед на това съдът приема, че с подаване на уведомлението и съответните документи към него на 13.05.2022г. е започнал да тече уговореният договорения в застрахователната полица срок от 15 работни дни за заплащане на застрахователното обезщетение и следователно към 15.10.2022г. ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение на това си задължение.

Съдът определя размера на законната лихва върху главница от 60 556, 81 лв. за периода 15.10.2022 г. до 22.12.2023 г. (датата на исковата молба) използвайки компютърна програма - 8 629, 17 лв.

С оглед на изложеното следва да бъде уважен изцяло предявеният иск, като се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 6 000 лв. /колкото е размера на предявеният иск/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 60 556, 81 лв. за периода 15.10.2022г. - 22.12.2023г.

Относно направените по делото разноски

При този изход на делото следва да бъдат разгледани исканията и на двете страни за присъждане на разноски.

Направените от ищеца разноски са в общ размер на 5 840 лв., от които: 2 840 лева заплатена държавна такса, 200 лева - депозит по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза и 2 800 лева – заплатен адвокатски хонорар, съгласно представения договор за правна защита и съдействие – л. 15.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 5 474.53 лева /или 2 799, 08 евро/.

Ответната страна също има право на разноски съразмерни на отхвърлената част от исковете. Направените от застрахователя разноски са в размер на 200 лева – депозит по допуснатата съдебно – автотехническа експертиза и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 25, 03 лв. /или 12, 80 евро/.

С тези мотиви съдът