Решение № 201 от 23.10.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 320/2024 г.

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Производството по делото е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от П. И. П. чрез назначения му служебен адвокат Х. Х. – Й. от ВтАК против решение № 284/15.05.2024 г. по гр.д. № 755/2017 г. по описа на ОС Велико Търново, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявеният от П. И. П. против И. И. И. иск за сумата от 61 000 евро, представляваща обезщетение от неправомерно използване на изработен инвестиционен проект, част архитектура и проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване за „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ за парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново. С въззивната жалба се иска отмяна на решението на ОС Велико Търново като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, както и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че при повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд не е указал на страните с какъв иск е сезиран, не е указал доказателствената тежест в производството, не е отделил спорното от безспорното и по този начин е лишил ищеца от възможността да защити правата си по делото. Поддържа се, че е нарушен и материалният закон, тъй като от представения по делото нотариален акт за учредяване на право на строеж № 882/14.05.2012 г. се установява, че строителството на бъдещата сграда е следвало да се осъществи именно по архитектурния проект, одобрен на 03.01.2008 г., който е изготвен от ищеца. Прави се извод, че от събраните по делото писмени доказателства се установява солидарната отговорност на страните по договора за суперфиция за неправомерното използване на изработените от ищеца проекти, една от които страни е ответника и без значение е какви са отношенията между тях по договора. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявени иск, като осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 61 000 евро, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване от нарушаване на авторското му право за архитектурен проект „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в ПИ с идентификатор 10447.515.598 по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед на № ПД-18-86/19.09.2008 г. на Началника на СГКК Велико Търново, с номер по предходен план парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново. В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна И. И. И. чрез пълномощника му адвокат Г. Гаврилова от ВтАК, с който се оспорва основателността на жалбата и иска първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендират се направените по делото във въззивната инстанция разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение и се представя договор за правна защита и съдействие. В о.с.з. въззивникът не се явява, но назначения му служебен адвокат Х. Х. – Й. от ВтАК се явява и поддържа въззивната жалба и писменото становище на въззивника, с което се представят писмени доказателства. В представените по делото писмени бележки се поддържат доводите във въззивната жалба, които не следва да бъдат преповтаряни. В о.с.з. въззиваемата страна И. И. И. не се явява и не се представлява, но чрез пълномощника му адвокат Г. Гаврилова от ВтАК депозира писмено становище, с което поддържа отговора на въззивната жалба на насрещната страна. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.. Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустима и редовна е и следва да бъде разгледана по същество. Въззивният съд приема, че решението на Окръжен съд Велико Търново е валидно, допустимо и правилно като краен резултат по следните съображения: С ИМ след многократните й уточнения въззивникът, ищец в първата инстанция твърди, че през периода 2006 г. – 2007 г. е изработил архитектурен проект за „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново, сега ПИ с идентификатор 10447.515.598 по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед на № ПД-18-86/19.09.2008 г. на Началника на СГКК Велико Търново и проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване в ПИ с идентификатор 10447.515.598 по КККР на гр. Велико Търново по възлагане от лицата И. И. и Д. Б. при договорено общо възнаграждение в размер на 61 000 евро. Твърди, че към момента на изработване на проектите имотът с административен адрес: гр. Велико Търново, ••••••••• е бил собственост на Д. Н. Д. и Н. Р. К., а лицата И. И., Д. Б. и Н. Б. са имали инвестиционни намерения да строят в имота горепосочената жилищна сграда с магазини и гаражи, поради което му предоставили всички необходими документи, свързани с имота – скици, нотариални актове и т.н.. Твърди, че на 19.12.2007 г. по взаимно съгласие на страните по договора за изработка задължението за плащане на парично възнаграждение в размер на 61 000 евро е трансформирано в поето задължение от И. И. и Д. Б. да му прехвърлят собствеността върху недвижим имот в строеж, представляващ апартамент с площ 114, 54 кв.м., находящ се в гр. Велико Търново, жк. „Бузлуджа“, на стойност 61 000 евро. Твърди, че същата дата е сключил предварителен договор с И. и Б., по силата на който същите поели задължение да му прехвърлят собствеността върху имота и след получаване на проектите отразили, че е извършено плащане на 61 000 евро без реално да е направено такова, като постигнали съгласие с придобиване на собствеността върху имота да се счита погасено вземането му за възнаграждение за работата по архитектурния проект и проекта за изменение на ПУП. Твърди, че след изработването им предал проектите на възложителите, като архитектурният проект е одобрен от гл. архитект на Община Велико Търново на 03.01.2008 г.. Твърди, че през 2013 г. е бил потърсен от строителя на сградата „Софико- строй“ ЕООД във връзка с промени по проекта и след това разбрал, че собствениците на имота с договор от 14.05.2012 г., отразен в посочен нотариален акт са учредили право на строеж на други лица, сред които И. И. И. /син на И. И./, както и че строителството е възложено и извършвано по изготвения от него и одобрен архитектурен проект. Твърди, че е изпратил нотариална покана до собствениците на имота за съдействие във връзка с заплащане на възнаграждението за изготвените проекти, но не е получил отговор. Твърди, че през 2015 г. имотът, предмет на предварителния договор за покупко-продажба след като е бил разделен на два отделни апартамента е продаден от ответника И. И. И. на трети лица. Твърди, че в след като узнал и това обстоятелство разбрал, че е измамен и няма да получи възнаграждение за изработените проекти така както му е обещано. Според ищеца след като ответникът е едно от лицата, в полза на които на 14.05.2012 г. е учредено право на строеж на жилищната сграда въз основа на изработените от него проект за изменение на ПР и ПЗ и архитектурен проект, същият наред с останалите страни по договора за суперфиция носи солидарна отговорност за нарушаване на авторското му право чрез ползване на проектите без съгласието му и без да е заплатено възнаграждение за това. С отговора на ИМ ответникът И. И. И. не оспорва сключването на договор за учредяване на право строеж на 14.05.2012 г., обективиран в нотариален акт № 882 том V рег. № 6091 дело № 205/2012 г. по описа на нотариус Г. С., рег. № 347 и район на действие ВтРС на конкретната жилищна сграда в гр. Велико Търново по одобрен архитектурен проект, по който наред с други лица се явява приобретател на правото на строеж, но оспорва между страните да има облигационно правоотношение във връзка със заплащане на възнаграждение и счита, че не следва да носи отговорност за строителството на процесната сграда по посочения в договора архитектурен проект. Твърди, че договорни отношения във връзка с изготвянето на проекта на сградата е имало между праводателите му по договора за учредяване право на строеж Н. К. и Д. Д. и ищеца като изпълнител, но същите са прекратени от възложителите с уведомление през 2013 г.. Оспорва истинността на договора о т 19.12.2007 г., сключен между ищеца, И. И. и Д. Б., поддържа, че по договора не е налице плащане от страна на ищеца и счита, че този договор не го обвързва, тъй като не е страна по него. С обжалваното решение на ВтОС е отхвърлен изцяло предявения иск с правно основание чл. 95 ал. 1 от ЗАПСП за сумата от 61 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от пропуснати ползи от неполучено възнаграждение в резултат на нарушаването на авторското право на въззивника по отношение на архитектурен проект и проект за изменение на регулационния и застроителен план на имота, като ползван от ответника без съгласието на ищеца и без да му е заплатено възнаграждение за изработването и ползването. За да отхвърли предявения иск за имуществени вреди в резултат на нарушение на авторското право на ищеца съдът е приел, че ищецът не е доказал наличие на неправомерно виновно поведение на ответника по повод на ползване на проектите, изработени от ищеца, че между ищеца и възложителите на проектите е възникнало облигационно правоотношение и ищецът следва да насочи претенциите си към лицата, които са му възложили проекта и на които го е предоставил. Великотърновският апелативен съд приема от фактическа и правна страна следното: С оглед оплакванията във въззивната жалба за липса на дадени указания от първоинстанционният съд във връзка с възприетата релевантна правна квалификация на иска с определението по реда на чл. 267 от ГПК въззивният съд е указал на страните доказателствената тежест в производството, а именно, че за да бъде ангажирана отговорността на ответника по предявения иск с правно основание чл. 95 ал. 1 ЗАПСП в тежест на ищеца е да докаже наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. да съществува обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ал. 1 т. 6 и т. 8 от ЗАПСП; 2. ищецът да е носител на твърдяното авторско право – обект на закрила; 3. срокът на закрила на авторското право да не е изтекъл; 4. виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в използване на произведението, обект на авторско право в нарушение на авторското право на ищеца и 5. за ищеца да е настъпила имуществена вреда в претендирания размер в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на ответника. ВтАС е указал, че в тежест на ищеца е да докаже, че въз основа на създадени от него архитектурен проект и проект за изменение на плана за регулация и плана за застрояване е изградена Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи в ПИ с идентификатор 10447.515.598 по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед на № ПД-18-86/19.09.2008 г. на Началника на СГКК Велико Търново, с номер по предходен план парцел УПИ І – 6368, 6276 в кв. 612 в гр. Велико Търново, като архитектурният проект е реализиран от ответника в нарушение на авторското право на ищеца, в резултат на което нарушение за ищеца са произтекли имуществени вреди в претендирания размер, представляващи пропуснати ползи от неплатено възнаграждение. ВтАС е указал също, че в тежест на ответника е да докаже възраженията си, вкл. че ползването на проектите, създадени от ищеца е предоставено на учредителите на правото на строеж Н. К. и Д. Д. и черпи права от това облигационно правоотношение. Установява се от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, които не са оспорени от страните, че: Проект за частично изменение на ПУП – ПР за УПИ І - 6381 „За жилищни нужди и обществено обслужване“ и УПИ ІІ-6276 в стр.кв. 612 - „Бузлуджа“ /л.198-224/ е изработен от арх. П. П., за което е направено надлежно отбелязване, коригиран съгласно решение № 451 от протокол № 14/22.08.2007 г. и одобрен със заповед на кмета на Община Велико Търново № РД 22-1968/03.10.2007 г.. Заповедта на кмета на Община Велико Търново № РД 22- 1968/03.10.2007 г. /л. 197/ е издадена по заявление на Н. Р. К. и Д. Н. Д. с вх. № 94пп-871/02.07.2007 г., с което е представен проект за ПУП – план за застрояване на УПИ І-6381 и УПИ ІІ-6276 в стр.кв. 612 на гр. В. Търново. От мотивите на заповедта се установява, че допуснатото проектиране отговаря на посочените законови изисквания, проекто-плановете са съобщени на заинтересованите лица, постъпилото възражение е разгледано на Експертния съвет по устройство на територията при Община Велико Търново, прието е с решение № 451 от протокол № 14/22.08.2007 г. и е предложено да се коригира линията на застрояване като се отдръпне с 3 метра навътре спрямо западната регулационна линия на новообразувания УПИ І. Установява се, че със заповедта е одобрено частичното изменение на ПУП – план за регулация за посочените по - горе два УПИ и обединяването им в нов УПИ І с ново отреждане за жилищно строителство и обществено обслужване от кв. 612 като посочени конкретните предвиждания на застрояването в имота. Архитектурен проект, за който е изготвена обяснителна записка за обект Офиси, Жилища, Магазини в УПИ І в кв. 612, част архитектура, фаза технически проект от 2007 г. /л. 196/ е изготвен за строителство в посочения УПИ, при застроена площ на УПИ 959 кв.м. и обща застроена площ на надземното, подземно и полуподземното застрояване 4 623 кв.м.. Видно от обяснителната записка, подписана от въззивника като проектант, че възложители на инвестиционния проект са Н. Р. К. и Д. Н. Д.. Установява се, че проектът е одобрен от гл. архитект на Община В. Търново на 03.01.2008 г., за което са поставени надлежни подписи и печат. С договор за изпълнение на строителство и продажба на недвижим имот от 19.12.2007 г. /л. 6, л. 75/, сключен между въззивника, в качеството на възложител и И. Д. И. и Д. Т. Б., в качеството на изпълнители, въззивникът е възложил извършване на строителство в собствения му УПИ І, кв. 612, жк. Бузлуджа на апартамент с площ 114, 57 кв.м., на четвърти етаж, като се е задължил да заплати на изпълнителите сумата от 61 000 евро., а изпълнителите са поели задължение в 18 - месечен срок от сключване на договора да предадат имота на възложителя и в срок от 60 дни от получаване на разрешение за ползване да прехвърлят на възложителя собствеността върху имота. Договорът е подписан от възложителя и изпълнителите и върху същия е направено отбелязване преди подписите, че е „платено изцяло“. Със заключение на СТЕ /л. 88-90/, изготвено от вещо лице Младен Младенов в първоинстанционното производство по делото безспорно е установена идентичността на оригинала и копието на документа, съставляващ гореописания договор. С договор за учредяване на право на строеж, сключен на 14.05.2012 г., отразен нотариален акт № 882 том V рег. № 6091 дело № 205/2012 г. по описа на нотариус Г. С., рег. № 347 на НК и район на действие РС В. Търново /л. 184-191/ Н. Р. К. и Д. Н. Д. в качеството на собственици на ПИ с идентификатор 10447.515.598 по КККР на гр. Велико Търново, одобрени със заповед № ПД-18-86/19.09.2008 г. на изп. директор на АГКК В. Търново, изменена със заповед № КД-14-04-193/04.05.2012 г. на началника на СГКК В. Търново, с адрес: гр. Велико Търново, •••••••• с площ 1 530 кв.м., с трайно предназначение на територията „Урбанизирана с начин на трайно ползване, комплексно застрояване“, със стари идентификатори 10447.515.99 и 10447.515.101, с номер по предходен план: кв. 612, парцел І-6381, 6276 са учредили солидарно на „Софико – строй“ ЕООД, представлявано от А. А., Г. И. Х., И. И. И., Б. С. К. и Р. В. З. за построяване в имота им на „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, разгъната застроена площ от 4 623 кв.м. съобразно одобрен инвестиционен проект на 03.01.2008 г. от гл. архитект на Община В. Търново срещу задължението на приемателите за своя сметка, със собствени средства, организация на труда, лично или чрез трети лица да построят посочената жилищна сграда, вкл. обектите, за които прехвърлителите си запазват правото на собственост. Установява се от нотариалния акт, че в същия са уговорени изрично обектите от новопостроената сграда, които стават изключителна собственост на всеки от прехвърлителите и приобретателите, като въззиваемият И. И. И. е следвало да придобие четири апартамента в новопостроената сграда /апартаменти № 3 на втори етаж, № 1 на четвърти етаж, 2/3 от апартамент № 4 на 4 етаж и апартамент № 4 на пети етаж, всички в секция В на сградата/, магазин № 5 и четири гаража. Установява се, че строителството е следвало да се извърши на етапи, като окончателно е следвало да приключи до 4 години /48 месеца/ след сделката, т.е. до 14.05.2016 г.. Установява се, че при сделката са представени нотариални актове за собственост от 2012 г., инвестиционни проекти, одобрени от н а 03.01.2008 г. от гл. архитект на Община В. Търново, разрешение за строеж № 23/22.01.2008 г. на Община В. Търново, протокол за откриване на строителна площадка и откриване на строителна линия и ниво от 2008 г.. С договор, сключен на 14.05.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните от нотариус Г. С., рег. № 347 на НК и район на действие РС В. Търново /л. 60-62/ въззиваемият И. И. И., Г. И. Х., Б. С. К., Р. В. З., Н. Р. К. и Д. Н. Д. са възложили на „Софико – строй“ ЕООД, представлявано от А. А. да построи всички обекти в Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“, разгъната застроена площ от 4 623 кв.м. съобразно одобрен инвестиционен проект на 03.01.2008 г. от гл. архитект на Община В. Търново в ПИ с идентификатор 10447.515.598 по КККР на гр. Велико Търново, подробно описан в посочения по-горе нотариален акт. Страните са договорили, че с извършване на строителните дейности до кота 3, 30 м. са изчерпени задълженията на Г. И. Х., И. И. И., Б. С. К., Р. В. З. по договора и Н. Р. К. и Д. Н. Д. няма да имат финансови претенции към тях. С уведомително писмо от 19.11.2013 г. /л. 67/, представено от въззиваемия, ответник в първата инстанция, за което няма данни да е връчено на въззивника Н. Р. К. и Д. Н. Д. са уведомили същия, че в качеството на възложители на строеж „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в УПИ Ів стр.кв. 612 на гр. В. Търново прекратяват взаимоотношенията си с него по отношение на изпълнение на строителството на обекта, авторския надзор, проектните решения и евентуалните промени в тях поради некоректно отношение отстрана на въззивника. Установява се от писмото, че същото е подписано от И. В., в качеството на свидетел и представител на „Софико – строй“ ЕООД. С нотариална покана от 10.12.2013 г. чрез нотариус Д. Т., рег. № 582 и район на действие РС Велико Търново /л. 10, 192/, връчена на Н. Р. К. на 13.12.2013 г. с препоръчано писмо с обратна разписка, че въззивникът П. П. е поканил Н. Р. К. и Д. Н. Д. да предприемат необходимите действия за заплащане на възнаграждението му за изработените проекти – ПУП и арпитектурен проект за „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в УПИ І-6381 и УПИ ІІ-6276 в стр.кв. 612 на гр. В. Търново, за който са учредили право на строеж на трети лица. От поканата се установява, че според въззивника Ил. И. и Н. Б. са го свързали със собствениците на имота, обещали са да му заплатят възнаграждение за труда му, но не са го направили, поради което счита, че собствениците на имота са се обогатили неоснователно, тъй като черпят права от труда му. С поканата предупреждава собствениците на имота, че при липса на плащате на възнаграждението му няма да подпише акт образец № 15 за приемане на строежа и ще потърси защита на правата си. От представените по делото в двете съдебни инстанции справки по лице от СВ-В. Търново за периодите до 13.05.2017 г. /л.8/ и до 18.07.2024 г. /л.17-21 от в.гр.д. № 320/24 г./ се установява, че през периода 2015 г. – 2018 г. въззиваемият И. И. И. е извършил редица разпоредителни сделки с имоти, находящи се в гр. Велико Търново, ••••••••, сред които ап. № 1 и № 1а на 4 етаж, магазин № 5, ап. 4 на 4 етаж, ап. 2 на 2 етаж, ап. 3 на 2 етаж, ап. 4 на 5 етаж. От представените по делото документи от ТД на НАП В. Търново /л. 12, 13, 176-181/ се установява, че през периода 2012 г. - 2014 г. е извършена финансова ревизия на въззивника П. П. с цел събиране на публични вземания за данъци и осигуровки в посочени предполагаеми размери, в хода на които производства са наложени обезпечителни мерки върху имуществото на въззивника, събирани са доказателства, извършен е икономически анализ, при който е установено несъответствие. С писмени обяснения до ТД на НАП с вх. № от 25.10.2013 г. въззивникът е заявил, че Б. му е подписал разписка за поето задължение да заплати сумата от 20 000 евро за аванс за архитектурен проект за „Жилищна сграда с магазини и подземни гаражи“ в УПИ І в стр.кв. 612 на гр. В. Търново, но сумата не му е платена, а на 19.12.2007 г. целия размер на неплатеното му възнаграждение е трансформиран в платено възнаграждение в размер на 61 000 евро по договор за строителство и продажба на имот от 19.12.2007 г.. От писмените обяснения се установява, че сумата от 61 000 евро е формирана съгласно изчисления по Приложение № 3 към чл. 13, таблица 2, колона 5, ред 24 и 25 от Наредба № 1/04.04.2004 г. за определяне на минимални цени в устройственото планиране и инвестиционно проектиране, определени на база РЗП 4623 кв.м.+2490 кв.м., формиращи строителна стойност 3 566 500 лв. на проектираната сграда, съответно 119 000 лв. за изработка на проекта, чиято равностойност са 61 000 евро.. С писмено обяснение до ТД на НАП В. Търново, вх. № от 18.03.2014 г. /л.7/ И. Д. И. е заявил пред НАП, че не е получавал парични суми в периода 2007-2009 г. от въззивника П. П. и в същия период не му заплащал парични суми. С постановление за спиране на наказателно производство от 28.06.2012 г. на прокурор в РП В. Търново е спряно ДП, образувано по сигнал на въззивника за извършено престъпление по чл. 170 ал. 2 т. 1 от НК на 29.04.2012 г.. По делото са представени и други писмени доказателства, които като неотносими към предмета на спора не следва да бъдат подробно обсъждани. Съгласно разпоредбата на чл. 12 ал. 1 от ЗАПСП авторското право върху произведения на изобразителното изкуство и архитектурата принадлежи на лицето, което е създало произведението, и в случаите, когато собствеността върху произведението принадлежи на друго лице. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба авторското право върху произведението на архитектурата, създадено вследствие реализацията на проекта, принадлежи на лицето, създало архитектурния проект. Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 1 от ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно ал. 2 т. 9 на същата разпоредба за използване по смисъла на ал. 1 се смятат действията по реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен. Съгласно разпоредбата на чл. 19 от ЗАПСП авторът има право на справедливо и съразмерно възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Съгласно разпоредбата на чл. 42 ал. 2 от ЗАПСП ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която то е било поръчано. В установената си практика по отношение на защитата на авторските права, ВКС приема, че при договорите за възлагане на произведение е въведена оборимата презумция - поръчващият има правото на изключително ползване на произведението без разрешение на автора, ако в договора за възлагане не е уговорено друго. Приема, че правилото на чл. 42 ал. 1 ЗАПСП е диспозитивно и по аргумент на чл. 36 ЗАПСП страните могат да уговорят в договора за възлагане неизключително право на използване на произведението от поръчващия, използването на произведението от поръчващия да бъде за определен срок, да бъде уговорена територията, на която може да бъде използвано произведението и др. /В този смисъл е решение № 214 от 13.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3088/2014 г., I т. о., ТК/ ВКС приема също, че с договор за създаване на произведение по поръчка на поръчващия се прехвърля имущественото право на използване на произведението без за действията на поръчващия да е необходимо разрешение от автора, а неимуществените права по чл. 15 ал. 1 т. 2 и т. 4 ЗАПСП остават притежание на автора на произведението. /В този смисъл е Решение № 45 от 9.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1437/2019 г., I т. о., ТК/ С оглед събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност въззивната инстанция намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 95 ал. 1 от ЗАПСП за ангажиране отговорността на въззиваемия за неправомерно ползване на изработените от въззвивника проекти в нарушение на авторските му права. Безспорно по делото се установява, че въззивникът е автор на посочените от него проекти, че същите са надлежно одобрени от гл. архитект на Община Велико Търново, както и че в резултат на реализирането на тези проекти до подаване на ИМ през 2017 г. е започнало строителството на жилищната сграда с гаражи и магазини с административен адрес гр. Велико Търново, •••••••• по договор между собствениците на имота и трети лица, един от които въззиваемия И. И. И.. Не се спори между страните, че е налице идентичност между ПИ, предмет на договора за учредяване на право на строеж от 2012 г. с административен адрес: гр. Велико Търново, •••••••• и имота, в който е извършвано строителството на горепосочената жилищна сграда. От представените по делото писмени доказателства обаче не се установяват твърденията на въззивника, че възложители на изработените от него проект за изменение на ПУП и архитектурен проект са били лица, различни от собствениците на имота, респ. че собствениците на имота неправомерно са използвали проектите заедно с лицата, на които е учредено правото на строеж. От представения по делото предварителен договор за строителство и покупко-продажба на имот в бъдещата сграда, сключен през м. ХІІ 2007 г. между въззивника като възложител и купувач и И. и Б. като изпълнители и продавачи не се установява по какъвто и да е начин съгласие между страните по договора за изработване на процесните проекти или за направено прихващане на насрещни задължения, едно от които свързано със задължение за заплащане на възнаграждение за изработването на тези проекти. Напротив от представените по делото и от двете страни писмени доказателства, които кореспондират помежду си се установява, че възложители на проектите, респ. лица, които са инициирали одобряването им, а след това са възложили строителство по тези проекти на трети лица, един от които въззиваемия са именно собствениците на имота Н. Р. К. и Д. Н. Д.. По делото липсва писмен договор за поръчка или възлагане на изготвянето на проектите, но изготвените както от въззивника, така и от собствениците на имота документи – обяснителна записка, заявление по повод на което е издадена заповед на кмета на Община Велико Търново № РД 22- 1968/03.10.2007 г. и др. непротиворечиво установяват, че именно собствениците на имота са получили проектите след изготвянето им и те са единствените лица, посочени в самите проекти като възложители от въззивника. С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че за възложителите е възникнало облигационно задължение да заплатят на въззивника справедливо възнаграждение по смисъла на разпоредбата на чл. 19 от ЗАПСП, но също така е възникнало право с оглед разпоредбата на чл. 42 ал. 2 от ЗАПСП да ползват проектите за целта, за която са създадени, а именно строителството на процесната сграда и в този смисъл действията им свързани със строителството по проектите не могат да бъдат възприети като непровомерни. В ЗАПСП липсва разпоредба, която да ограничава възможността възложител на архитектурен проект да го ползва до заплащане на възнаграждението на автора и при липса на доказателства правото на възложителите на използване да проектите да е било ограничено в полза на въззивника като автор по силата на изрични уговорки в договор за възлагане на изработката следва да се приеме, че същите са имали право да ползват проектите и без разрешение на автора във връзка с осъществяване на строителството, за което са създадени тези проекти, респ. приобретателите на правото на строеж, един от които въззиваемия също са имали право да ползват проектите на основание възникналата облигационна връзка със собствениците на имота. Липсата на доказателства по делото за заплатено възнаграждение за изработването на проектите от страна на възложителите не може да изведе извода, че ползването им без възнаграждение съставлява нарушение на имущественото авторското право на ползване на въззивника. Следва да се посочи, че от твърденията на въззивника и от кореспонденцията между въззивника и възложителите може да се направи извод, че до м. ХІІ 2013 г. въззивникът не само не се е противопоставял, но е съдействал за строителството на сградата, т.е. съгласието му за ползването на проектите не е липсвало изначално при започване на строителството, а е отпаднало на по - късен етап поради неплатеното възнаграждение за работата му. Следователно макар авторското право на въззивника за изработване на проекта за изменение на ПУП и на архитектурния проект за построяване на конкретна предвидена по застроителния план сграда да не е погасено със сключване на договор за поръчка на тези проекти между въззивника и собствениците на имота, по силата на чл. 42 ал. 2 от ЗАПСП върху възложителите на поръчката е преминало имущественото право да използват произведенията, чиито автор е въззивника без разрешението му за целта, за която те са били поръчани. С оглед гореизложеното въззивният съд приема, че не е налице четвъртата от посочените по-горе предпоставки за уважаване на иска, а именно виновно и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в използване на произведението, обект на авторско право в нарушение на авторското право на ищеца, поради което предявения иск с правно основание чл. 95 ал. 1 от ЗАПСП се явява недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При тези изводи не следва да се обсъжда направеното при условие на евентуалност възражение за погасяване на иска по давност, но следва да се посочи, че по делото не са представени и доказателства в тази насока, тежестта за което е върху ответника, въззиваем в настоящата инстанция, доколкото въззивникът твърди, че строителството на сградата не е завършено към датата на приключване на делото пред въззивната инстанция. При тези правни изводи въззивният съд приема, че въззивната жалба е неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено. По разноските във въззивното производство: С оглед отхвърлянето на въззивната жалба въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.. Водим от горното, Съдът