Решение № 991 от 13.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2213/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 19955/05.11.2024г. по гр.д. № 11154 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 41396/02.03.2022г. по регистъра на СРС на Ю. О. Р., ЕГН •••••••••• срещу А. А. Р. , ЕГН •••••••••• и А. Г. М., ЕГН •••••••••• с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗС, чл. 61 от ЗС и чл. 109 от ЗС, както следва:

• за признаване за установено по отношение на ответниците, че вещното право на ползване , което ответникът А. А. Р. си е запазила с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том І, рег. № 1227, дело № 20/2009г на нотариус В.В. , рег. № 268 на Нот.К. върху ½ ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73,67кв.м. при граници: север-двор между бл. 28,103,66; юг-ул. „Язовирска“; изтокапартамент на Б.И.П.; запад – дворно място;отгоре- апартамент на З.И.З.; отдолу- апартамент на М.П.В., заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. при граници: юг-ул. „Язовирска“, изток – М.П.В., запад – Е.С.Г., север-коридор, заедно с 4,54% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, който апартамент е с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на изп.директор на АГКК 68134.802.2116.3.4. намиращ се в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116 и ес предназначение: жилище на едно ниво със съседи в сградата имоти с идентификатори: на същия етаж имот с идентификатор 68134.802.2116.3.5.; под обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.1; над обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.7 е погА.о поради неупражняването му в петгодишен срок;

• за прекратяване на вещното право на ползване , което ответникът А. А. Р. си е запазила с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22, том І, рег. № 1227, дело № 20/2009г на нотариус В.В. , рег. № 268 на Нот.К. върху ½ ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73,67кв.м. при граници: север-двор между бл. 28,103,66; юг-ул. „Язовирска“; изток-апартамент на Б.И.П.; запад – дворно място;отгореапартамент на З.И.З.; отдолу- апартамент на М.П.В., заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. при граници: юг-ул. „Язовирска“, изток – М.П.В., запад – Е.С.Г., север-коридор, заедно с 4,54% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, който апартамент е с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на изп.директор на АГКК 68134.802.2116.3.4. намиращ се в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116 и ес предназначение: жилище на едно ниво със съседи в сградата имоти с идентификатори: на същия етаж имот с идентификатор 68134.802.2116.3.5.; под обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.1; над обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.7 поради нарушаване на задълженията като ползвател и застрашаване на жилището със значително повреждане;

• за осъждане на ответниците да преустановят ползването на апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73,67кв.м. при граници: север-двор между бл. 28,103,66; юг-ул. „Язовирска“; изтокапартамент на Б.И.П.; запад – дворно място;отгоре- апартамент на З.И.З.; отдолу- апартамент на М.П.В., заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. при граници: юг-ул. „Язовирска“, изток – М.П.В., запад – Е.С.Г., север-коридор, заедно с 4,54% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, който апартамент е с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на изп.директор на АГКК 68134.802.2116.3.4. намиращ се в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116 и ес предназначение: жилище на едно ниво със съседи в сградата имоти с идентификатори: на същия етаж имот с идентификатор 68134.802.2116.3.5.; под обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.1; над обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.7 за отглеждане на животни и за пушене във всички помещения;

като Ю. О. Р., ЕГН •••••••••• е осъден да заплати на А. А. Р. , ЕГН •••••••••• и А. Г. М., ЕГН •••••••••• на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2000лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 384780/28.11.2024г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 25.11.2024г., идентична с въззивна жалба вх. № 389053/02.12.2024 по регистъра на СРС, изпратена на 25.11.2024г от ищеца Ю. О. Р., ЕГН •••••••••• в частта, в която исковете са отхвърлени. Посочил е, че решението е неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, необосновано. Неправилно било прието от районния съд, че собственикът на вещта може да я ползва на основание на заем за послужване, сключен с ползвател. Ползвателят не можел да ползва вещта чрез собственика й. Смисълът на правото на ползване било ползвателят да бъде защитен от упражняването на правомощието ползване от собственика на вещта. Затова и чл. 59 от ЗС сочел, че при сливане на качествата на собственик и на ползвател за определен период повече от 5 години, по правото преставало да съществува. В случая за период повече от 5 години собствениците на имота упражнявали в пълен обем правото на собственост като ползвали вещта. Така при съставянето на постановлението за възлагане на жилището правото на ползване на Р. вече било погА.о. Сочената от СРС съдебна практика била за други положения. Ползвателят можел да ползва имота чрез трето лице, било по договор за наем, било по договор за заем за послужване или друго. Това трето лице обаче не можело да бъде собственика на имота. СРС приел, че собственикът упражнявал правото на ползване на ползвателя срещу самия себе си по договор за заем за послужване, което не било правилно. Не било установено между ответниците да е бил сключен договор за заем за послужване в периода от 2009г. до 19.09.2017г. Ответниците не били навели такива твърдения, а и доказателства за същото не били събрани. Свидетелите установили че такива отношения възникнали между тях след 19.09.2017г. Релевантно за установителния иск било само поведението на А. Р.. В периода от 2009г. до 19.09.2017г. положението на двамата ответници било различно – А. М. бил един от съсобствениците на имота , защото на него и на брат му М. била прехвърлена ½ ид.ч. от имота, а другата ½ ид.ч. от имота била собствена на ищеца Ю. Р., А. Р. била носител на вещното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота. След този момент ищецът бил изключителен собственик на имота. Ответникът Р. не била живяла в имота след дарението от 2009г. и това се установило от гласните доказателства. В жилището живял А. М., другата част от жилището се ползвала от ищеца. Р. само гостувала на сина си и инцидентно му помагала в обикновените битови проблеми. Нямало твърдения и доказателства, че консумативи за ползването на имота били плащани от А. Р., партиди за комунални услуги били на К. Р.. Отношенията за плащането на консумативите за периода 2009-2018г. били уредени между А. М. и ищеца. Издадената заповед за изпълнение по заповедно дело № 31949/2016г. на СРС не установявала изпълнение на задължения за имота от Р. като ползвател на имота. Тя била задължена като наследник на К. Р., на чието име била партидата за имота, а не като ползвател на имота. Отделно още през 2014г. бил изтекъл 5-годишния срок. Данъците за имота плащал А. , той извършвал и някои ремонти в жилището. Показанията на съпруга на ответника Р. не следвало да се кредитират като опровергани от останалите доказателства, до 2019г-. нямало дела между ищеца и Р.. Такива били водени между ищеца и ответникът М. като съсобственици на имота , защото М. бил извършвал като съсобственик някои ремонти в имота. Ответникът Р. не била застраховала жилището въпреки изискването за същото по чл. 57 от ЗС. Установителния иск бил с основание поведение на Р. в периода от 2009г. до 05.02.2014г., когато вече било погА.о поради неупражняването му вещното право на ползване. Мотивите на СРС обаче се основавали на друг период. През сочения от ищеца период Р. демонстрирала пълно безразличие към имота. Недоказани и несъществуващи били приетите от СРС факти, че от 2009г. до 2017г. М. бил член на семейството на Р. и чрез него тя задоволявала свои и на семейството си нужди. Към 2009г. М. вече бил на 25г. , а през 201г. – над 30г., и не бил член на семейството на Р., двамата ответници не живеели заедно от 2009г. А. живеел в жилището още преди А. Р. да го придобие, поради което извод че след 2009г. живеел за задоволяване на нуждите на семейството не можело да се обоснове. Не било установено А. Р. да е допуснала А. М. в жилището и да го е ползвала чрез него, нито че имало между ответниците заем за послужване. Плащането на разноски от А. М. не представлявало изпълнение на задължение на Р. като ползвател на имота. От 2009г. до 2014г. ответникът А. М. плащал разноските за имота като собственик и владелец на имота, през този период А. Р. бездействала. Искът по чл. 61 от ЗС касаел поведението на Р. към момента. За иска по чл. 109 от ЗС релевантно било поведението на двамата ответници към момента. Първият иск бил отрицателен установителен – да се признае за установено че ответникът Р. от 05.02.2014г. не е ползвател на ½ ид.ч. от имота. Районният съд обаче се произнесъл по друг иск – положителен установителен - че вещното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота е погА.о по давност и така решението в тази част било недопустимо. Неправилно било решението и по исковете по чл. 61 и чл. 109 от ЗС. Установено било по делото, че Р. допуска имотът да става негоден, променя го съществено, не изпълнява съществени задължения като ползвател на имота, допуска имотът да се превърне от жилище в място, предимно за отглеждане на животни и пушене. Не бил давал съгласие в имота да се отглеждат животни, но такива се разхождали свободно из всички помещения, освен в една от стаите, която ищецът заключил. В случая животните били няколко, те били постоянно в жилището, трудно можело да се твърди че имотът може да се ползва за жилище от хора, възможността за последното била сведена до минимум. Дори да се приемело, че ответникът Р. има право на ползване върху ½ ид.ч. от имота отглеждането на животните в него затруднявало ищеца да упражнява правата си върху имота, защото нито можел да живее в имота, нито да го отдава под наем-наемателите не биха искали да се чувстват като в зоологическа градина. Към момента двамата ответници имали достъп до имота, но А. Р. не го ползвала Претендирал е разноски.

Въззиваемите-ответници по исковете - А. А. Р. , ЕГН •••••••••• и А. Г. М., ЕГН •••••••••• с а оспорили жалбата. Навели са твърдения, че решението на районния съд е правилно, съответстващо на събраните доказателства. Правилно било прието че А. Р. упражнявала правото на ползване върху имота чрез сина си А. М., сочената съдена практика била относима. А. М. бил син на А. Р. и имотът бил ползван за задоволяване на нуждите на семейството й. Състоянието на имота се дължало на поведение на ищеца, който на 10.06.2019г. разрушил и изнесъл от кухнята шкафове, мивка, фаянс и плот, след това разрушил напълно банята, премахнал плочките в кухнята и банята, водопроводни тръби и ел.инсталация, демонтирал тоалетна чиния и мивките, като направил общите помещения неизползваеми. Ищецът спрял ремонтните дейности на 12.06.2019г. и така напълно препятствал ползването на общите сервизни помещения по предназначение и ограничил правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота. Не било установено поведението им да е неизпълнение на съществени задължения, да застрашава имота или да го уврежда. Отглеждането на домашни любимци не препятствало ищеца да упражнява правата си върху имота. Не било установено в имота да се пуши във всички помещения. Данъците за имота били плащани от А. Р.., тя плащала и таксите за входа, ток, вода и т.н. През януари 2024г. А. М. се изнесъл от имота, майка му А. Р. му отнела достъпа, тя ползвала имота. Претендирали са разноски. Оспорили са претенцията на насрещната страна за разноски по делото поради прекомерност.

Въззиваемият А. Р. допълнително е посочила, че притежавала вещно право на ползване върху имота и затова била коректен платец на дължимите за апартамента суми и се отнасяла отговорно към поддържането му, не го разрушавала за разлика от племенника й Ю. Р.. Той заявил, че ще прави ремонт, но всъщност попречил на нормалното живеене в имота първо на сина й А., който бил наемател на нейната част от имота, а след напускането на сина й през януари 2024г. – и на нея. Въпреки всичко обитаваната от нея площ била хигиенизирана, подредена и поддържана, продължавала да плаща сумите за ползването на имота. Посещенията и в имота били по редки поради създалата се ситуация. Ищецът не предприемал мерки за ремонт, въпреки че заявил, че такъв трябва да се извърши поради теч в съседен имот,препятствал извършването на такъв и и от А. Р.. Застраховка за апартамента не била правена никога, включително и от родителите й и от ищеца.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 41396/02.03.2022г. по регистъра на СРС, вписана в Агенция по вписвания вх. Рег. № 45525/22.06.2022г., акт 8, том ІХ, дело № 34629 уточмнена с молба от 12.07.2022г. на Ю. О. Р., ЕГН •••••••••• срещу А. А. Р. , ЕГН •••••••••• и А. Г. М., ЕГН •••••••••• с която е поискал от съда на основание на чл. 59, ал. 3 от ЗС, чл. 61 от ЗС и чл. 109 от ЗС да признае за установено по отношение на ответниците , че А. А. Р. , ЕГН •••••••••• не притежава вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73,67кв.м. при граници: север-двор между бл. 28,103,66; юг-ул. „Язовирска“; изток-апартамент на Б.И.П.; запад – дворно място;отгоре- апартамент на З.И.З.; отдолу- апартамент на М.П.В., заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. при граници: юг-ул. „Язовирска“, изток – М.П.В., запад – Е.С.Г., север-коридор, заедно с 4,54% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, който апартамент е с идентификатор по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 95/18.12.2015г. на изп.директор на АГКК 68134.802.2116.3.4. намиращ се в сграда 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.802.2116 и ес предназначение: жилище на едно ниво със съседи в сградата имоти с идентификатори: на същия етаж имот с идентификатор 68134.802.2116.3.5.; под обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.1; над обекта – имот с идентификатор 68134.802.2116.3.7 поради неупражняването му за период от 5 години; евентуално - да прекрати това вещно право на ползване поради нарушаване на задълженията като ползвател и застрашаване на жилището със значително повреждане; като осъди ответниците да преустановят ползването на апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „••••••••7 за отглеждане на животни и за пушене във всички помещения. Навел е твърдения, че до 2017г. бил съсобственик на имота заедно с М. и А. М., като след приключването на делото за съдебната делба на имота той бил изнесен на публична продан и придобит от ищеца , постановлението за възлагане на имота било влязло в сила на 19.09.2017г. С нотариалният акт от 04.02.2009г., с който А. и М. М.и придобили ½ ид.ч. от имота праводателят им и тяхна майка – А. Р., си била запазила вещното право на ползване върху имота. Към момента на влизане в сила на постановлението за възлагане на право на ползване върху имота вече било погА.о защото не било упражнявано от 04.02.2009г. до 04.02.2014г., то не било упражнявано и след това до 19.09.2017г. А. Р. не била ползвала имота по предназначението му лично. В жилището към 04.02.2009г. живеел А. М., като от този момент той започнал да упражнява своето право на ползване, обитавайки една от стаите, хол, сервизите. Другата част от имота се ползвала от ищеца и от брат му периодично. А. Р. в нито един момент не противопоставила правото си на ползване на собственика А. М., поради което и то упражнявал свои права, а не нейните. Р. не се грижела за имота, не участвала в разходите , не застраховала имота, не го ползвала. Партидата за имота в Топлофикация се водела на името на ищеца и затова срещу него била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по дело № 31949/2016г. на СРС, ищецът платил сумите, за да не се натрупват лихви., въпреки че М. продължил да обитава имота, ищецът завел през 2019г. дело срещу М. за възстановяване на платените суми. След 2017г. М. продължил да обитава имота , като ползвал, стая, хол и сервизи, отглеждал в имота две кучета, котарак и котка, които се разхождали свободно навсякъде с изключение на една от стаите, в която ищецът съхранявал свои вещи и заключил. При влизането в апартамента след като се преодолее стреса от кучешкия лай, още в коридора посетителят се спъвал в разхвърляни и замърсени съдове за храна на животните и бил обгърнат от силна миризма на животни и упойващ дим , защото М. обичайно пушел, като тази миризма била просмукала цялото жилище. Жилището и в частност сервизните помещения не се поддържали, в хола били разположени амортизирани хладилник и микровълнова печка, в които се приготвяли храни, изпаренията попивали в стените, кухнята не била обновявана и хигиенизирана от 50-60 години на 20- ти век. Фаянс бил силно замърсен и изпочупен, стени зад шкафове и зад фаянс били обхванати от мухъл, липсвали прозорчета на баня, на врата на кухня, която дори не се затваряла, цоклите в коридорите били олющени, вратата на тоалетната била сменена с двустранно огледална, което създавало допълнително неудобство и смут при ползване на помещението. Това състояние го принудило да предприеме действия по ремонт, които в момента продължавали. Начинът на ползване на жилището, постоянното присъствие на животните, постоянния дим и упойваща миризма му пречели да упражнява правото си на собственост върху имота и да го ползва под каквато и да е форма, въпреки че семейството му се нуждаело от същото. Със съпругата му страдали от алергии и не можели да живеят в такава атмосфера. Не можел и да отдава под наем имота, направил няколко опита, но наемателите били

отблъсквани от миризмите и състоянието му-никой не желаел да живее в имота, в който се пушело толкова интензивно , което е нехигиенично и което е по-скоро приют за животни, отколкото жилище. Поканил ответниците да се съобразят с правата му и да спазват обичайните хигиенни норми за съвместно съжителство, но не получил разбиране, продължили с поведението си. Въпреки че правото на ползване на Р. вече било погА.о, тя била сключила с А. М. договор за наем на имота на 30.11.2011г. Тя всячески подкрепяла поведението на сина си М. и така осуетявала правото на ищеца да ползва имота дори и за ½ ид.ч. от него. Дори да се приемело, че правото й на ползване не било погА.о, нейното поведение представлявало грубо и дълготрайно нарушаване на задълженията й като ползвател за съхранение на вещта, за стопанисването и използването й с грижа на добър стопанин по предназначение, да застрахова вещта и да заплаща разноските за ползването на имота. По начина по който сега се ползвал имота се постигало значителното му увреждане и следвало вещното право на ползване да се прекрати. А. Р. била завела дело срещу ищеца във връзка с предприетите от него действия за ремонт, обезопасяване, опазване на имота, така се оказвало, че ищецът плаща разноски за имот, в който живее М., а Р. дори имало претенции срещу ищеца за това, че изпълнява задълженията си като ползвател за грижа за имота. Претендирал е разноски.

Ответниците А. А. Р. , ЕГН •••••••••• и А. Г. М., ЕГН •••••••••• са оспорили исковете. Посочили са, че през 2009г. Р. дарила на синовете си своята ½ ид.ч. от имота, като си запазила вещното право на ползване върху същия. Съществуването на това вещно право на ползване било отбелязано в постановлението за възлагане на имота от 2017г. А. Р. предоставила под наем по писмен договор на сина си А. М. ½ от имота, но посещавала ежедневно имота, защото в него държала свои книжа. Плащали консумативите за ползването на имота, грижели за имота като добри стопани Многократно се опитвали да се разберат с ищеца за съвместното ползване и грижа за имота, но не успели. На 10.06.2019г. ищецът разрушил и изнесъл от кухнята шкафове, мивка, фаянс и плот, след това разрушил напълно банята, премахнал плочките в кухнята и банята, водопроводни тръби и ел.инсталация, демонтирал тоалетна чиния и мивките, като направил общите помещения неизползваеми. Ищецът спрял ремонтните дейности на 12.06.2019г. и така напълно препятствал ползването на общите сервизни помещения по предназначение и ограничил правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота. На 14.08.2019г. поканили ответника да разговарят за създалата се ситуация, но ищецът не се отзовал, не възстановил имота в състоянието преди юни 2019г, затова и било образувано делото 54109/2019г. Ищецът тогава образувал дело № 16247/2019г. с искане да бъдат осъдени да платят консумативи за имота, по това дело представили доказателства че били платили същите. Със заповедта по делото от 2016г. осъдена да плати суми била и А. Р., а не само ищецът, своята част от задълженията Р. платила още през 2016-2017г., забавата за ищеца да плати своята част било причината да се издаде изпълнителния лист срещу него. С влязло в сила съдебно решение по дело № 3096/2018г. на СГС бил отхвърлен иска на ищеца срещу А. М. за предаване на владението върху имота, защото правото на Р. за ползването на имота не било погА.о по давност, поради което и М. можел като наемател по договор с Р. да го ползва. Спорът за същото не можело да бъде пререшаван. Поведението им не водело до застрашаване на жилището от значително увреждане, грижели се за имота, ползвали го съобразно правата си. Отглеждането на животни и, дим и упойваща миризма не пречело на ищеца да ползва имота съобразно правата си. За определени периоди както ищецът така и брат му го ползвали. Претендирали са разноски.

По делото са приети неоспорени от страните влязло в сила на 01.03.2000г. Решение по дело № 9445/1996г. по описа на СРС, 30.10.2013г. Решение по дело № 26249/2009г., влязло в сила на 19.09.2017г. Постановление по изпълнително дело № 20178410401478/2017г. по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, съгласно които ищецът Ю. Р. е притежавал ½ ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-клозет, два балкона, входно антре и антре, застроен на 73,67кв.м. при граници: север-двор между бл. 28,103,66; юг-ул. „Язовирска“; изток-апартамент на Б.И.П.; запад – дворно място;отгоре- апартамент на З.И.З.; отдолу- апартамент на М.П.В., заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. при граници: юг-ул. „Язовирска“, изток – М.П.В., запад – Е.С.Г., северкоридор, заедно с 4,54% ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място , другата ½ ид.ч. е притежавана към 2013г. от А. Г. М. и М. Г. М. с квоти от по 184 всеки от тях, съсобствеността между тях е прекратен със съдебна делба, като имотът е изнесен на публична продан и е възложен на Ю. О. Р., в постановлението за възлагане на имота е посочено, че върху ½ ид.ч. от имота вещно право на ползване има А. А. Р. и същото към момента не е отпаднало, с което съделителите са запознати.

С решението по дело № 26249/2009г на СРС, потвърдено с Решение по дело № 6819/2015г. на СГС е отхвърлена претенции по сметки на А. М. срещу Ю. Р. за извършени подобрения в имота извършени с негов личен труд и със заети от майка му средства, поради това, че не било категорично установено средствата дадени от А. Р. да са били в заем на сина й, а не поради друга причина с оглед на притежаваното от нея вещно право на ползване върху част от имота

Приета е схема за имота, издадена от АГКК, съгласно която имотът е с идентификатор 68134.802.2116.3.4, собственик му е Ю. Р., а А. Р. има вещно право на ползване върху ½ ид.ч. от него по нотариален акт от 04.02.2009г.

Приет е неоспорен от страните нотариален акт № 22/04.02.2009г., носещ подпис за страните и за съставилия го нотариус В.В., рег. № 268 на Нот.К., съгласно който А. А. Р. е дарила на синовете си М. Г. М. и А. Г. М. своята 1/2 ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. и 4,54% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата, като си е запазила лично за себе си пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху прехвърляните части от имота.

Прието е споразумение от 24.10.2016г. носещо подписи за страните по него, съгласно което Ю. Р. и Топлофикация София“ЕАД са се съгласили на разсрочено плащане на задължения по изпълнителен лист издаден по дело 31949/2016г. на СРС за задължения във връзка с имот в гр. София, ул. •••••••• .

Приет е договор за наем от 20.09.2017г., носещ подписи за страните по него, нотариалното удостоверяване на които е извършено от нотариус Дахтеров, съгласно който на 20.9.2017г. А. Р. и А. М. са сключили писмен договор , с който А. Р. е предоставила на А. М. под наем 1/2 ид.ч. от апартамент № 4 в гр. София , ж.к. „Изток“, ул. „•••••••• , заедно с избено помещение от 19,20 куб.м. и 4,54% ид.ч. от правото на строеж и от общите части на сградата за срок от 10 години.

Приети са представени от ответниците фискални бонове за платени месечни такси към етажната собственост за ап. 4 на ул. ••••••••, София с посочено име на задължено лице Ю. О. през 2017г., а през 2018г. – А. М..

Приети са представени от ответниците разписки, съгласно които Богдан Богданов като домоуправител на бл. 29 в ж.к. Изток, гр. София е получавал суми за членски внос през 2010г.

Приети са представени от ответниците разписки, съгласно които Н. Петров като домоуправител и касиер на бл. 29 в ж.к. Изток, гр. София е получавал суми за членски внос през 2012г., за март 2014г.

Приета е представена от ответниците разписки от 2016г. и от 2019г от Изи Пей“АД за платена сума на Вход мениджър“ ООД за ап. 4 на ул. •••••••• за април, май, юни 2016г. и за юни 2019г.

Приети са разписки за платени суми от ищеца на Вход мениджър“ за ап. 4 за юни-декември 2016г. и октомври, ноември 2017г.

Прието е писмо от Софийска вода, талон за пломбиране на водомери от 13.03.2020г., сочещи че К. Р. е титуляр на партида за имот в гр. София ул. ••••••••, ап. 4 , кл. № 1001023726, водомери са пломбирани на 13.03.2020г. като получател е Р..

Приети са представени от ответниците фискални бонове за платени суми на Софийска вода за имот с абонатен № 1023726-К. Р. през различни месеци през 2009г., 2010г., 2011, 2012г., 2013г., 2014г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г.

Приети са представени от ответниците фискални бонове за платени на Топлофикация София"ЕАД суми за потребление в имот с абонатен № •••••••• с титуляр К. Р. през различни месеци на 2010г., 2011г., 2012г., 2013г. , както и за такива платени за имот със същия номер но с титуляр Ю. Р. през 2017г., 2018г., 2019г.

Приети са фискални бонове за платени на Топлофикация София“ЕАД суми за платени суми по съдебно дело - главница, лихви и съдебни разноски от 295лв. на 02.08.2016г; 100лв. на 01.09.2016г.; 100лв. на 02.11.2016г; 100лв. на 02.12.2016г; 100лв. на 02.02.2017г.; 100лв. на 01.09.2016г, за абонатен № 0••••••••.

Приет е констативен протокол носещ подпис за Директ“ООД и за титулярите посочен като Ю. ……Р., съгласно който на 13.07.2016г. в ап. 4 на ул. тинтява, бл. 29 София са огледани отоплителни тела.

Прието е писмо от 30.07.2019г. от СО, сочещо че по жалба на А. М. като наемател на ½ ид.ч. от ап. 4 в г. София ул. •••••••• е извършен оглед на имота и е установено, че имот се обитава от А. М., мазилка в санитарен възел е изцяло премахната, демонтирани са мивка и тоалетна чиния, премахната е мазилка на една стена в кухня, демонтирана е мивка, ремонт не засяга конструктивни еементи на сградата и не влияе върху носеща способност на конструкция на сграда.

Приета е покана, съгласно която А. Разпопва и А. М. са съставили изявление до ищеца, за което няма данни да е изпратено до него и да е получено от него.

Приета е искова молба от 24.09.2019г. , отговор , съгласно които А. Р. е предявила иск срещу Ю. Р. по чл. 109 от ЗС за осъждане на ответника да преустанови действията по разрушаване на тоалетна и баня, кухня в ап. 4 и да възстанови имота в състоянието преди това, образувано е дело № 54109/2019г. на СРС, 142-ри състав, по което с отговора на исковата молба Ю. Р. е посочил, че правото на ползване върху имота на ищеца е погА.о поради изтичане на 5 годишния срок по чл. 59, ал.3 от ЗС, считано от дарението от 2009, нито тя нито синът й заплащали консумативите за имота , извършените от него действия били основателни.

Приет е протокол от 13.04.2019г. по дело № 16247/2019г. по описа на СРС, съгласно което е одобрена спогодба по дело по иск на Ю. Р. срещу А. М., с която А. М. се е съгласил да заплати на Ю. Р. 2835лв. за платени от него суми към Топлофикация София“ЕАД за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2018; Ю. Р. е признал съществуване на вземането на А. М. срещу Ю. Р. за 2835,50лв. за заплатени от него суми към Топлофикация София“ЕАД за периода от 30.03.2009г. до 31.12.2018г като двете суми са прихванати и задълженията са погА.и изцяло до размера на тези суми.

Прието е Решение от 07.12.2020г. по дело № 2311 по описа за 2020г. на САС , с което е потвърдено Решение по дело № 3096/2018г. на САС, с което е отхвърлен иска на Ю. Р. срещу А. М. по чл. 108 от ЗС за предаване на владението върху апартамент № 4 с идентификатор 68134.8022.116.3.4. в гр. София, ул. Тинтява“ върху ½ ид.ч. от който е учредено пожизнено вещно право на ползване в полза на А. Р. и за присъждане на основание на чл. 59 от ЗЗД на сумата от 400лв. като обезщетение за неоснователно ползване на имота в периода от 19.09.2017г-. до 07.03.2018г. ведно със законната лихва от 07.03.2018, като е прието че твърденията на ищеца, че вещното право на ползване на А. Р. е погА.о поради неупражняването му за период от 5 години считано от 04.02.2009г. са неоснователни.

Приет е паспорт за куче, писмо от СО, съгласно които такива притежава А. М. –порода гонче, ваксинирано през 2012, 2013, 2014, 2016, 2018г, третирано против паразити през 2012г., 2017г., 2018г., и против ехинокоза през 2013, 2016г., 2017, 2018г., на 31.10.2017г. А. М. е подал в общината декларация за 2 кучета

Разпитан по делото св. М.В. посочила, че живее на ул. ••••••••, ап.1, а А. и А. живеели точно над нейния апартамент на ет. 2, с А. били съученички до 12- ти клас. А. се преместила да живее със съпруга си, когато се оженили в апартамент зад хотел „Плиска“, работили дълго със съпруга си в СССР, оттогава не поддържали отношения, рядко се чували , А. не живеела в бл. 29 след този момент. Свидетелят виждала А. да идва в блока при сина си А. за по 1-2 часа. Не я била виждала от 2009г. до 2017г. А. взела майка си в своя апартамент, тогава А. се нанесъл в бл. 29. А. сменил дограмата в една от стаите, апартаментът не бил ремонтиран изобщо. От 2017г. само А. живеел в апартамента, имал две кучета, свидетелят била в добри отношения с него, той й помагал кучетата не й създавали проблеми, А. винаги ги водел на каишка. Влизала била в апартамента само веднъж, в коридора имало купички за храна и вода за животните. Винаги когато имало животни имало специфичен мирис. Не можела да каже за котки. На остъкления балкон там, където се движели остъкленията - улей и когато го отворила видяла, че всичко е наблъскано с косми, вероятно било тупано това, на което били лежали животните. Не можела да каже дали се е пушело в апартамента.

Разпитан по делото св. А.З. е посочил, че с ищеца са съученици, свидетелят му бил кум и били в много близки отношения, виждали се често, пътували семейно в България и в чужбина, ходил с ищеца в апартамента на ул. Тинтява“ в периода 2009г.2017г. за да пренасят нещо , пребивавал за кратко на гости, следно 10 пъти в годината ходел. Видял А. Р. само веднъж през 2019г., тогава се запознали, не знаел зали в апартамента имало нейни вещи, не бил виждал женски дрехи и обувки там. Там живеел сина на А. – А., в един период там живял и братът на ищеца. А. имал две кучета и две котки по едно време, канел хора често. През 2019г. свидетелят останал с впечатление, че хората, които са в апартамента при А. пребивават в него не постоянно, но изглеждало че имат по-силно присъствие-явно били допуснати да пребивават по-често. Знаел, че Ю. води дела, но не бил сигурен срещу А. или срещу А.. От хигиенна гледна точка жилището изглеждало зле, занемарено до голяма степен-баня, кухня и други помещения. Поради присъствието на животните имало тежка миризма, не били сменяни ел.система от построяването на блока. Мислел , че в апартамента се пушело – тютюн и други субстанции, това се усещало.

Разпитан по делото св. В. Р. е посочил, че е брат на ищеца, около 2010г. обитавал жилището за около година и нещо. Там тогава живеел братовчед му А., А. идвала на гости, не живеела там. През това време свидетелят плащал сметките за ползването на имота – ток и др., етажни такси, разделяли ги с А., майката на А. не ги била плащала. А. бил правил някакви леки подобрения, за ремонт не му било известно, не знаел такъв да е правен от майката на А.. След като напуснал апартамента посещавал братовчед си инцидентно и виждал че майка му не обитава апартамента, само идвала да го посещава. А. имал животни докато свидетелят обитавал апартамента и по-късно – две кучета и котка, но не можел да каже кога точно какви животни имал. Спомнял си, че в един момент имал две кучета. Още по време на обитаването на имота от свидетеля през 2010г. той бил морално остарял с обзавеждане от преди десетилетия. Знаел, че по-късно А. правил подобрения в частта, в която обитавал, но не се стигнало до цялостен ремонт. Апартаментът бил занемарен. Жилището било мрачно , неприветливо, занемарено. Не можел да каже дали в апартамента се пушело, евентуално можело да е в частта, в която обитавал А..

Разпитан по делото св. С. Г.а е посочила, че живеела в блока, в който живеели ответниците – в апартамента срещу тях. Познавала А., тя била съученичка на съпруга на свидетеля. Съпругът на свидетеля през 2008г. получил инсулт и свидетелят си оставала повече вкъщи, за да се грижи за него. А. й помагал за количката на съпруга й. Виждала А. поне 1-2 пъти в седмицата, идвала при А., който живеел там, носела му нещо. А. след смъртта на родителите си идвала често при сина си – да му почисти, да изпере дрехи. Свидетелят била виждала апартамента и докато в него живеел А., свидетелят му носела храна, когато сготвела нещо по-хубаво. Това било преди 5-6-7 години. Апартаментът бил много приятен, бил добре поддържан. А. имал кучета и котки, кучетата били много приятни, даже влизали в нейния

апартамент при съпруга й. Кучетата били много добре поддържани, А. им бил сложил лампички като ги разхожда вечер да се виждат. Сега , след като А. се изнесъл, А. я поканила веднъж на гости . А. разполагала със стая, хол, балкон, била сложила цветя на балкона, всичко било в прецизен вид. Сега като не живеел никой в апартамента било по-подредено , чисто било. Ю. била видяла веднъж, когато дошъл да подпише свидетеля документ да спирали парното. Тогава свидетелят му казала че той има сестра и да се разберат с нея, оттогава не го била виждала. Ю. имал достъп до имота, сам си бил отключил. Веднъж през пролетта на 2024г. А. дошла да й поиска ножица и я извикала да види банята в апартамента. Свидетелят видяла че банята е разрушена, всичко е съборено, плочките ги нямало. Тогава А. й казала, че не е собственик, едната стая била заключена. Познавала М.М.В.. Тя живеела на ет.1 под апартамента на Р.и, но от 15-16г. не живеела там. Имали вила в някакво село, Герман или Лозен и останала да живее там и да се грижи за баща с, идвала 1-2 пъти в годината. А. Р. също не живеела в блока от 1973-1974г., когато се оженила.

Разпитан по делото св. В. П. е посочил, че е съпруг на А. Р., живеели на семейни начала от 2002г., сключили брак през 2010г. От 2002г. с А. живеели в кв. Гео Милев. Често ходели с нея в апартамента в ж.к. Изток, А. била стриктна в плащанията на данък смет за апартамента. А. участвала в поддържането на хигиената в имота – миене на прозорци, бърсане на плах. Тогава в имота живеел А. - от 2008г. до 2024г., който бил съсобственик до 2017г. В апартамента били направени доста обновявания – сменен паркет в две стаи, подменена врата на банята, подменен радиатор. Документите за ремонта били на името на А., тя имала запазено право на ползване. След продажбата на апартамента възникнали проблемите, ищецът отказвал да плаща сметките защото не живеел там, включително и за сградната инсталация. През 2019г. ищецът довел майстор , с когото говорел на италиански, тогава били счупени всички плочки, мивка и тоалетна чиния, целта била апартамент да не може да се обитава. Тогава А. имал договорни отношения с майка си. Той трябвало да ползва места за къпане в други къщи. Тогава с А. свидетелят ходел по веднъж седмично, за да се грижи за апартамента, имало и някакви вещи от майка й там. А. вече не живеел там, А. направила някои ремонти там – измазала стени и някои други неща.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.

В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнесъл по исковете така, както са предявени, доводите на въззивника за недопустимост на решението по иска по чл. 59, ал. 3 от ЗС са неоснователни. С исковата молба е поискано да се отрече съществуване на право на ползване поради неупражняването му за срок от 5 години, и по този иск се е произнесъл районния съд-отрицателен установителен иск за несъществуване на правото на ползване поради погасяването му по давност

Следва да се посочи, не е основание да се приеме че иск е недопустим поради постановеното решение на САС по дело № 2311/2020г. с което е потвърдено решение по дело на СГС от 2018г. по иск по чл. 108 от ЗС ичл. 59 от ЗЗД предявен от Ю. Р. срещу А. М.. Действително, по това дело е изследван въпроса за погасяване на правото на ползване на А. Р. поради изтекъл период от 5 години считано от 04.02.2009г. В случая обаче с исковата молба освен на този период ищецът се е позовал и неупражняване на правото от А. Р. и за период след това и това ясно личи в исковата молба на стр. 2. Така фактите, но които са основани исковете по двете дела не съвпадат, поради което и няма основание да се приеме, че по чл. 59, ал.3 от ЗС е недопустим. Предмет на делото пред САС е бил иск за собственост на Ю. Р. срещу А. М., който е различен от предявените по настоящото дело искове.

По правилността на решението в обжалваната част:

Предявените искове са с правно основание чл. 59, ал.3, пр.2 от ЗС- главен иск, евентуален иск по чл. 61 от ЗС и главен иск по чл. 109 от ЗС.

По делото не се спори, а и се установява от събраните по делото неоспорени от страните доказателства, че апартамент 4 в гр. София, ул. ••••••••, ет. 2 в периода от 04.02.2009г. до 19.09.2017г. е бил съсобствен на Ю. Р. с квота от ½ ид.ч., от А. М. с квота от ¼ ид.ч. и М. М. с квота от ¼ ид.ч. , като на 04.02.2009г. при прехвалянето на своя ½ ид.ч. от имота А. Р. си е запазила вещното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота пожизнено, от 19.09.2017г. Ю. Р. е индивидуален собственик на имота - с влизане в сила на постановлението за възлагане на имота след проведена публична продан по изпълнителен лист, издаден по дело за съдебна делба между съсобствениците, с решението по което делбата е извършена чрез изнасяне на имота на публична продан.

По главния иск с правно основание чл. 59, ал. 3, пр. 2 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 3, пр.2 от ЗС п равото на ползуване се погасява ако не се упражнява в продължение на 5 години. Началният момент на този давностен срок не съвпада с деня на учредяване на правото на ползване, а започва да тече от момента, в който ползвателят е получил възможността да започне упражняване правото на ползване върху обременената вещ /имот/. Предаването на имота във вид, за използване по предназначение е условие за започване на неговото упражняване , защото задължение на собственика на имота към носителя на вещното право на ползване е да стори същото.

Спорен въпрос по делото е дали в периода от 04.02.2009г. до 04.02.2014г., а и след това – до 19.09.2017г., А. Р. е упражнявала вещното право на ползване върху имота, което си е запазила с договора за дарение по нотариалния акт № 22/04.02.2009г. По делото е установено, че към 04.02.2009г. имотът е бил годен да се ползва по предназначение, не се спори че А. Р. е имала възможност да ползва имота от този момент. Така съдът приема, че срокът от 5 години по чл. 59, ал.3, пр2 от ЗС е започнал да тече от 04.02.2009г.

Вещното право на ползване обхваща правомощието вещта да се ползва по предназначение, както и да се получават добивите от нея – естествени и граждански такива, без да се променя съществено вещта и предназначението й. Носителят на ограниченото вещно право има задължение към собственика да използва вещта и да се грижи за нея с грижата на добър стопанин, да плаща разноските за веща и данъците, да застрахова веща.

За да се приеме, че носителят на вещното право на ползване го е упражнявал не е необходимо той да е живял реално имота. Това право може да се упражнява и чрез трети лица , включително и чрез собственика на имота, които носителят на вещното право на ползване е допуснал в имота – по договор за наем, по договор за заем за послужване или друго. Няма ограничение в закона , което да забранява на вещния ползвател да предостави ползването на имота на собственика. Притежавайки вещното право на ползване върху имота ползвателят е свободен да избере кого да допусне в имота да го ползва. Той може да допусне и собственика на имота, който не разполага с основание за ползването на имота, което да произтича от притежаваното от него вещно право . Да се приеме, че носителят на вещно право на ползване върху имота може да предостави ползването на имота на облигационно основание на всяко 3-то лице, но не и на собственика на имота не намира опора в закона, включително и при съобразяване на договорната свобода. Носителят на вещното право на ползване върху имота има задължение към собственика да не уврежда вещта, да се грижи за нея като добър стопанин. Той отговаря за повреждането на вещта пред собственика. Носителят на вещното право на ползване върху имота, който е предоставил ползването на вещта на собственика й не може да бъде упрекнат, че е направил погрешен избор за лицето, на което да предостави ползването на вещта. Това е така, защото житейската логика сочи на извод, че с най-голяма грижа за вещта се грижи точно собственика й, защото това е в негов интерес.

В доказателствена тежест на носителя на вещното право на ползване е да установи по делото, че е допуснал в имота лице, чрез което упражнява правото си на ползване върху имота- че е изразил воля, че желае това вещно право на ползване да се упражнява чрез трето лице. При няколко притежатели на вещното право на ползване върху имота, всеки от тях може да допусне 3-ти лица да ползват имота съобразно притежаваните права, които може да противопостави на другите ползватели, включително да го предостави и на собственика на имота.

По делото не се спори по делото, а и се установява от събраните по делото неоспорени от страните доказателства, че в периода от 04.02.2009г. до 19.09.2017г., а и след това в имота е живял А. М., като е ползвал хол, кухня, сервизни помещения, балкони, една от стаите в имота е била заключена от Ю. Р., като през 2010г. за около година в имота е живял и братът на Ю. Р. – В. Р..

Съдът приема за установено по делото, че А. М. е живял в този имот през този период, защото е бил допуснат от А. Р., която е била носител на вещното право на ползване върху ½ от имота и е негова майка. От 04.02.2009г. А. М. е притежавал ¼ ид.ч. от имота, но без правомощието да го ползва. След 04.02.2009г. основание А. М. да ползва имота – изцяло или части, не е произтичало от вещното му право върху ¼ ид.ч. от имота. Не се твърди и не се установява той да е имал основание да ползва имота, защото е бил допуснат в имота от носителят на вещното право на ползване върху другата ½ ид.ч. от имота – ищецът Ю. Р.. Не се установява и А. М. да се е самонастанил в имота. Напротив , събраните по делото доказателства установяват, че той е ползвал имота, защото е бил допускането в него от майка му А. Р.. Без съществено значение по делото е дали това допускане е било по договор за наем, по договор за заем за послужване, или т.нар „търпими действия“ при допускане в имота с оглед ползването му. Установено е по делото, че през целия процесен период А. Р. е имала достъп до имота и го е посещавала. Свидетелят В. е посочила е виждала А. Р. да идва в имота, оставала при сина си за 1-2 часа. Свидетелят В. Р. е посочил, че през 2010г. А. Р. периодично идвала в имота – на гости на сина си А., който живеел там и правел леки подобрения, но не и ремонти, плащал сметките наред със свидетеля. Свидетелят Г.а е посочила, че виждала А. в имота поне веднъж седмично, идавала да донесе нещо на сина си, да му помогне да почисти, да изпере. Съдът кредитира показанията на св. Г.а като резултат от личните й впечатления на съсед на същия етаж, който от 2008г. е посочил, че оставал в дома си, защото се грижел за болния си съпруг, тоест впечатленията му са резултат от наблюдения върху ползването и посещенията в имота през различно време през деня в продължение на дълъг период от време, обхващащ процесния период. Съдът кредитира показанията и на останалите свидетели за обстотялествата, посочени по-горе, като резулта от личните им впечатления и неопровергани от останалите доказателства по делото. Показанията на св. В. в частта, сочеща, че не е виждала А. Р. от 2009г. до 2017г. съдът приема, че не установяват, че А. Р. не е посещавала имота в този период. Това е така, защото те са опровергани от останалите събрани по делото доказателства. Св. В. Р. е посочил, че през 2010г., когато за около година и нещо е живял в имота, А. Р. е идвала в имота. Свидетелят С. Г.а е посочила същото обстоятелство и то за целия процесен период, а не само за този около 2010г., , като отделно е посочила и че св. В. през този период не е живяла в бл. 29, а идвала няколко пъти в годината, живеела в с. Лозен или с. Герман. Съдът кредитира показанията на св. Г.а и на св. Р. като резултат от личните им постоянни впечатления за ползването на имота в посочения от тях период, логични и последователни , неопровергани от останалите събрани по делото доказателства. Следва да се посочи, че показанията на св. В. не са подробни, сочат че е влизала в процесния имот само веднъж , което не позволява извод, че същите са резултат от постоянни наблюдения на свидетеля върху ползването на имота. Показанията на св. З., заявил, че не е виждал в имота А. Р. и нейни вещи в имота съдът приема, че не обосновават извод, е тя не е имала достъп в имота, съответно че А. М. е в имота по причина, която е различна от допускането от в имота от А. Р.. Това е така, защото този свидетел е посочил, че е посещавал имота около 10 пъти години за сравнително кратко време, за да помогне за нещо на ищеца. Така неговите впечатления съдът приема, че на от естество да опровергаят показанията на св. Г.а и на св. Р., защото не очертават подробно обстоятелства по ползването на имота през годините . Впечатленията на св. З. са спорадични и за кратко, не са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

Действително, всички свидетели са посочили, че А. Р. не живеела в имота, но това не е и необходимо да се установи, за да се приеме, че тя е упражнявала вещното право на ползване върху имота чрез сина си А. М. и съображения за този си извод съдът изложи по-горе.

Обстоятелството, че А. М. е заплащал консумативите за ползване на имота, не обосновават друг извод. Това е така, защото той е потребявал комуналните услуги в имота – топлинна енергия, електрическа енергия, вода. Както при договора за наем, така и при договора за заем за послужване задължението за заплащане на разходите по ползването на имота са в тежест на наемателя/ползвателя. Проведеният от законодателя принцип за недопускане на неоснователно обогатяване сочи на извод, че и при допускане в имота под формата на търпими действия, тези разходи отново се следват в тежест на допуснатото в имота лице.

При така установеното съдът приема, че в имота след 04.02.2009г. А. М. е живял със съгласието на майка си А. Р., тя не е възразявала на това ползване, той е бил допуснат да осъществява същото от Р.. В подкрепа на този извод на съда е обстоятелството, че не се твърди и не се установява в някой момент Р. да е изразила несъгласие с това ползване, да не е имала достъп до имота. Напротив – гласните доказателства установяват, че Р. е посещавала имота, имала достъп до него, помагала на сина си в поддържането на хигиената в него, посещава го и към момента и се грижи за поддръжката му, а през 2017г. ответниците дори са сключили договор за наем , предоставящ на М. право да ползва ½ ид.ч. от имота по споразумение за същото с А. Р.. Така събраните доказателства по делото при съобразяване на близките родствени връзки между ответниците и установените по делото добри отношения между тях установяват по делото, че през целия процесен период, а и след това А. Р. е упражнявала вещното право на ползване вър.ху ½ ид.ч. от имота чрез сина си А. М., когото е допуснала в имота.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 59, ал.3, пр.2 от ЗС е неоснователен и правилно е отхвърлен от районния съд. Сочената от районния съд съдебна практика е относима за случая и доводи на въззивника в обратния смисъл са неотносими. Същата изяснява съдържанието на упражняването на вещното право на ползване и възможността същото да се осъществи чрез трето лице, включително и собственика на имота по допускане от ползвателя.

По евентуалния иск с правно основание чл. 61 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 61 от ЗС с обственикът може да иска от съда да прекрати правото на ползване, ако ползвателят, въпреки отправеното му предупреждение, продължава да си служи с вещта по начин, който застрашава същата с разрушаване или със значително повреждане, ако нарушава своите съществени задължения или ако съществено променя вещта.

В случая твърденията на ищеца са, че в имота А. Р. чрез А. М. осъществява дейности, които водят до значителното му повреждане (в имота живеели две кучета и котки, които се разхождали навсякъде, освен заключената от ищеца стая, в коридора имало мръсни съдове за храна и вода на животните, силна миризма на животни и упойващ дим от пушене навсякъде, изпаренията от готвенето в хола попивали навсякъде, хигиената била под всяка критика, силно замърсен и изпочупен фаянс, мухъл по стени зад шкафове и фаянс; липсват стъкла на прозорчета в баня, врата на кухня не се затваря, поставена двустранно огледална стена в тоалетна, цокли в коридори са олющени), не изпълнява задълженията си за заплащане на разноските по ползването му, не го е застраховала , ищецът извършвал действията по ремонта и обезопасяването му.

Съществените задължения на ползвателя са уредени в чл. 57 ЗС и са свързани със заплащане на разноските, свързани с ползването ; да поддържа вещта с грижа на добър стопанин в състоянието, в което е получена от собственика , да застрахова вещта . Законодателят е установил комплекс от задължения в тежест на ползвателя, гарантиращи запазване на собствеността, покриване на разходите по поддръжката и в състояние годно за ползване. Евентуално неизпълнение единствено на задължението да бъде застрахован ползвания имот не обуславя безусловно извод за застрашеност на имота или умишлено увреждане на обекта на правото на ползване, поради което и ако е налице изпълнението на останалите задължения от страна на ползвателя, то не може да се обсонве извод за съществуване на основание за прекратяване на доброволно учреденото право на ползване на недвижим имот.

В конкретния случай по делото е установено, че за имота не е бил сключван договор за застраховка от А. Р.. Същевременно обаче не е установено това само по себе си да води до застрашеност на имота, поради което и при установяване на изпълнение на останалите задължения от ползвателя, то основание за приложение на чл. 61 от ЗС само поради несключване на договор за застраховка не може да се обоснове.

В случая приетите по делото разписки, фискални бонове, представени от ответниците установяват, спогодба одобрена по дело № 16247/2019г. на СРС установяват, че разходите за потребените в имота комунални услуги, такси за управление и поддръжка на етажната собственост са заплащани от А. Р. , съответно от сина й, когото тя е допуснала да ползва имота. В тази насока са и показанията на св. В. Р., доведен от ищеца, заявил че през 2010г., докато живеел в имота заедно с А. М. двамата си разделяли сметките за ток, парно, за входа. Показанията на свидетеля съдът кредитира като резултат от личните му впечатления, неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, подкрепени от приетите квитанции и разписки, представени от ответниците, както и от постигнатата по дело № 16247/2019г. съдебна спогодба. При така установеното съдът приема, че по делото е установено че А. Р. е изпълнявала задълженията си да заплаща разноските, свързани с ползването на имота съобразно квотата й от ½ ид.ч.

Не е установено по делото А. Р. да ползва имота по начин, който застрашава вещта от разрушаване или съществено увреждане. Действително, установи се по делото, че в имота синът на Р. е отглеждал две кучета, , както и две котки през част от периода, че в коридора на апартамента са съдовете за вода и храна на животните. По делото обаче не е установено пребиваването на животните да създава опасност за жилището. Нито един от свидетелите по делото не е посочил такива обстоятелства, нито са посочили животните да са ги притеснявали – с миризма, шум, агресивно поведение или друго. Двама от свидетели са непосредствени съседи на имота-св. В. живее на ет. 1 под процесния имот, а св. Г.а – на етажа на на процесния имот.. Двете свидетелки са посочили, че не са имали проблем с присъствието на тези животни, че А. ги разхождал на каишка, че били добри животни. Свидетелят Р. също не е посочил животните да са създавали проблеми и неудобства, а е живял в процесния имот с А. М.. Действително, св. В. е посочила, че в апартамента се усещала миризма на животни, уточнявайки че така е винаги когато има животни, посочила е и в улея на дограма на остъклен балкон били събрани осми, като е предположила, че оттам е тупано това, което е постилано на кучетата. Така установеното не позволява извод, че присъствието на кучета в имота застрашава имота от увреждане.

Не е установено по делото в имота да има упойващ дим. Свидетелят В. е посочила, че не знае дали в имота се пуши, св. Р. който е живял там около година, също е посочил, че не знае да се е пушило-евентуално в частта на А. се пушело. Единствено св. З. е посочил, че в имота се усещала миризма на тютюн и други неща, но това само по себе си не води на извод, че имот е застрашен от увреждане.

При така установените обстоятелства , съобразявайки и броя на отглежданите в имота животни , съдът приема, че не може да се обоснове извод за основателност на твърденията на въззивника, че жилището е поскоро приют за животни, отколкото жилище.

Доказателства за твърденията на ищеца за счупени плочки, олушен цокъл, мухъл и т.н. не са установени по делото.

По делото не е установено да са извършвани ремонти в имота от А. Р.. По делото обаче не е установено такива да са били необходими с оглед предотвратяване на увреждането на имота или за запазването му в състоянието, в което е получен от ползвателя – тоест това от 04.02.2009г. Поддържането на хигиената в имота е задължение на ползвателя, но неизпълнение на това задължение, ако не застрашава имота, не може да обоснове извод, че не се изпълнява съществено задължение. В случая свидетелят З. е посочил, че ел.инсталация и други не били подменяни, че помещенията били занемарени, хигиена не била поддържана. Свидетелят обаче не е описал състоянието на имота, нито че инсталации в него са били повредени , а е посочил само свои изводи за хигиена и състояние на имота. Св. Р. е посочил, че жилището било занемарено, със старо обзавеждане, мрачно, неприветливо, но също не е описал състоянието на имота, а е посочил своите изводи за същото. Така съдът приема, че показанията на тези двама свидетели не установяват състояние на имота, което да сочи на поведение на ползвателя, което застрашава имота. Св. В. и св. Г.а също не са посочили състояние на имота, което да обоснове такъв извод.

С оглед гореизложеното съдът приема, че по делото не е установено поведение от носителят на вещното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, което да позволи извод на наличие на основание по чл. 61 от ЗС за прекратяване на вещното право на ползване върху имота и правилен е изводът на районния съд, че този иск е неоснователен.

По главния иск с правно основание чл. 109 от ЗС .

Искът по чл. 109 от ЗС предоставя възможност за защита на вещни права върху вещи срещу всяко неоснователно действие, което пряко или косвено препятства пълноценното използване на вещта според предназначението му, без да отнема владението й. Този иск е на разположение на титуляра на вещно право и може да се насочи срещу всяко лице, включително и срещу такова, което е носител на вещни права върху същата вещ, което, обаче, упражнява своите права по начин препятстващ или ограничаващ упражняването на правото на друг правоимащ - ищеца. Целта на исковата защита по реда на чл. 109 от ЗС е да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като спрямо него със сила на пресъдено нещо се признае правото на ищеца и ответникът да бъде осъден да преустанови нарушението, а в някои случаи – да възстанови фактическо състояние, което е съществувало преди нарушението. Когато негаторният иск има осъдителен петитум - ответникът да се въздържа от определени действия или да извърши определени незаместими или заместими действия, то предмет на иска е реалното изпълнение на задължения, произтичащи от нарушаването на вещното право на ищеца, съответно възстановяването му в положението отпреди нарушението. За да бъде уважен този иск е достатъчно ответник да поддържа нарушението, без да е нужно самият той да го е извършил. Не всяко

въздействие може да се отблъсне по реда на чл. 109 от ЗС. Само въздействие, което е неоснователно, тоест такова , което противоречи на установения режим на ползване на имота и като такова накърняващо чужди права, би могло да обоснове основателността на иск по чл. 109 от ЗС. Поведението на ответника следва да е без законно основание, като отделно следва да препятства ищеца да упражнява правата си в пълен обем. При уважаване на иск по чл. 109 от ЗС ищецът може да постигне за резултат и премахване на източника и ако този източник е строеж, то с иска по чл. 109 от ЗС може да се претендира премахване на същия. Няма пречка такъв иск да се насочи срещу съсобственик/съползвател. За да се уважи иска срещу съсобственик/съползвател обаче следва да се установи по делото, че той извършва фактическо действие, надхвърлящо ограниченията на правата му и противоречащо на установения правен режим на ползване на имота, като по този начин накърнява права на другия съсобственик.

В случая твърденията на ищеца са, че с отглеждането на животните в имота и пушенето във всички помещения ответниците препятстват ищеца да упражнява правото си на собственост върху имота, включително на вещното право на ползване върху ½ ид.ч. от имота, защото имотът не бил годен за ползване по предназначение.

По делото се установи, че в имота А. М., допуснат от майка си А. Р. е отглеждал две кучета, за определен период и две котки, че в имота се усеща миризма на животни, както и на дим от тютюн. По делото обаче не е установено че това препятства ползването на имота по предназначение. Твърденията на ищеца са, че животните не влизат в заключената от него стая в имота, а този имот е с две стаи, хол, кухня и сервизни помещения. Не е установено по делото животните да са агресивни, да обикалят във всички стаи, да пречат на ползването на имота, да има нетърпима миризма от животни, имот да е превърнат по-скоро в приют за животни. Не се установи по делото и в имота упойващ дим. Подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе по иска по чл. 61 от ЗС и същите не е необходимо да се повтарят.

Така съдът приема, че по делото не е установено ответниците да провеждат поведение или да поддържат състояние, което да е без законно основание и препятства ищеца да упражнява правата си в пълен обем. С оглед

гореизложеното съдът приема, че извода на районния съд за неоснователност на иска по чл. 109 от ЗС е правилен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски по делото следва да се поставят в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на въззиваемите разноски за поризводство пред СГС в размер на платеното адвокатско възнаграждение от 1500лв. , която следва да се присъди в равностойстта й в евро по курса на БНБ , тоест сумата от 766,94 евро.

Така мотивиран, Софийският градски съд