Решение № 345 от 19.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 829/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК. С решение № 260147/16.08.2024г., постановено по т.д. № 1105/2017 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-13 състав съдът е отхвърлил предявените от А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи функцията на синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД" - в несъстоятелност („КТБ“ АД /н./ ) срещу Г. П. Х., А. М. П. и Г. К. З. искове с правно основание чл. 57 ал. 3 ЗБН за присъждане на обезщетение за претърпяна имуществена вреда от неизпълнение на задължения във връзка с договор за банков кредит от 16.07.2012 г. и анекс № 1 от 09.06.2014 г., сключени с „БГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД. Възложил е разноските по делото в тежест на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“ АД. В законоустановения срок А. Н. Д. и К. Х. М., упражняващи функцията на синдик на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД" - в несъстоятелност са подали настоящата въззивна жалба. Поддържат доводи за недопустимост на решението, тъй като първоинстанционния съд се е произнесъл единствено по предявения главен иск с правно основание чл. 57, ал.3 ЗБН, но е пропуснал да формира мотиви и да постанови диспозитив по предявените в условие на евентуалност още два иска по чл. 57, ал.3 ЗБН. Евентуално оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че първоинстанционният съд необосновано е приел за недоказано наличието на противоправно поведение от страна на ответника Г. З., в качеството му на ••• на банката. В тази връзка намира за неправилни намира, изводите на съда, че Правилника за кредитната дейност (ПКД) от 2011 г. не предвижда задължения за този ответник, в качеството на заемащ длъжността ••• „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към управление „Кредитиране“, които да са свързани с конкретни дейности в процеса по оценка на кредитоспособността на кредитоискателя и по обезпечаването на кредита. Съответно намира за неправилен изводът на съда, че при това положение обстоятелството, че същият е подписал становището за предоставяне на кредита съвместно с П. Х. от Дирекция „Кредитен риск“ и го е представил на Управителния съвет, не е основание за ангажиране на негова отговорност за неизпълнение на установената в банката процедура за минимизиране на риска при отпускане на процесния кредит, тъй като не отразява реално извършена дейност по оценка на кредитоспособност и обезпеченост. Сочи, че в качеството си на ••• „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към управление „Кредитиране“ ответникът Г. З. е имал конкретно определени в длъжностната си характеристика задължения, подробно изложени във въззивната жалба, включващи контрол и проверка на процеса по отпускане на кредити. Поддържа, че в нарушение на тези задължения той не е установил, респективно се е съгласил с обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен без да бъде проведена надлежна процедура по оценка на кредитоспособността на заявителя и без да бъдат предприети необходимите действия по обезпечаването му. При тези твърдения въззивникът намира за ирелевантно обстоятелството, че П. Х. не се е намирала под ръководството на ответника, тъй като се поддържа и от събраните по делото доказателства се установява лично поведение на ответника, осъществено в противоречие с изискванията на длъжностната му характеристика и на ПКД. Жалбоподателят оспорва и изводите на първоинстанционния съд относно липсата на доказана имуществена вреда по отношение на всички ответници. В тази насока излага съображения, че обстоятелството, че към момента на заемане на съответните длъжности от ответниците договорът за кредит е бил надлежно обслужван, като са постъпвали плащания съобразно погасителния план и е реализиран предвиденият приход, както и че към онзи момент не са били налице индикации за предстоящи финансови затруднения на кредитополучателя, не изключва настъпването на вредоносния резултат впоследствие. Поддържа, че в по-късен етап са настъпили финансови затруднения на длъжника, като именно липсата на адекватна обезпеченост на кредитното вземане е довела до невъзможността банката да събере дължимите суми в рамките на инициираното от нея производство по несъстоятелност, предвид липсата на имущество, което да бъде осребрено. При тези твърдения жалбоподателят извежда извод за настъпване на твърдяната имуществена вреда, както и за наличие на пряка причинно-следствена връзка между нея и поведението на ответниците. С оглед изложеното иска от настоящия съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. В законоустановения срок по делото са постъпили отговори на въззивната жалба от въззиваемите (ответници в първоинстанционното производство) - А. М. П., Г. П. Х. и Г. К. З., с които се излагат доводи за неоснователност на същата. Поддържат се подробни становища по възраженията на въззивника. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното: Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника за недопустимост на решението поради непроизнасяне по два евентуално предявени иска с правно основание чл. 82 във вр. с чл. 79 ЗЗД. Пропускът на съда да се произнесе по заявена претенция не обуславя недопустимост на съдебния акт, а поражда основание за производство по чл. 250 ГПК, при направено искане от заинтересованата страна. В случая такова искане не е заявено, поради което не е налице предпоставка за развиване на производство по този ред. Независимо от това, твърдението за липса на произнасяне по всички заявени претенции е и по същество неоснователно. В исковата молба се посочва, че ответникът Г. Х., при осъществяване на функциите си на член на управителния съвет и член на УС на банката е причинил вреди на „КТБ“ АД /н./ при сключване на договор за кредит като е подписал същия без да е спазена установената с Правилника за кредитната дейност на банката процедура по оценка на кредитния риск и при липса на предоставена обезпечения. Въз основа на тези фактически твърдения искът срещу него следва да се квалифицира като такъв по чл. 57, ал.3 във вр. с чл. 240, ал.2 ТЗ, в която норма е уредена специалната имуществена отговорност на членове на управителния съвет. Същото противоправно поведение се поддържа и по отношение на втория ответник А. П., който към момента на сключване на договора за кредит е бил прокурист на банката. Правното положение на прокуриста и отношенията, които възникват между него и търговеца са регламентирани с правните норми на чл. 21, чл. 22, чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ТЗ. Тези разпоредби са приложими и в отношенията между прокуриста и банката на основание препращащата норма на чл. 7, ал. 1 от ЗКИ и предвид липсата на специални правила за това. При тълкуване на посочените правни норми във връзката им една с друга, се налага изводът, че между търговеца и прокуриста възникват две отделни облигационни правоотношения, които имат за свой източник различни юридически факти - едното правоотношение възниква на основание сключена едностранна упълномощителна сделка, а второто правоотношение възниква на основание сключен между прокуриста и търговеца двустранен договор, който може да е трудов или граждански и по силата на който и за двете страни възникват определени права и задължения. Ето защо, доколкото от изложените в исковата молба твърдения може да се направи извод, че действията на прокуриста, за които се твърди, че са причинили вреди на банката, са извършени при изпълнение на задължения, възникнали за него по силата на договора за прокура, следва да се приеме, че с предявените искове са с правна квалификация чл. 57, ал. 3 ТЗ във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. По отношение на Г. З. в исковата молба се твърди, че вредите за банката са възникнали от неизпълнение на възложените му ръководни функции въз основа на сключен с банката трудов договор. Отношенията между работника и неговия работодател, които възникват по силата на сключен трудов договор, са регламентирани с Кодекса на труда /КТ/. Предвид това претенцията, насочена срещу него следва да се квалифицира като такава по чл. 57, ал.3 ТЗ вр. чл. 203, ал. 1 КТ. Не се касае до евентуално съединяване на договорни и деликтни искове, нито до такива за солидарна или разделна отговорност, доколкото вида и обхвата на отговорността е въпрос на правна квалификация на изложените фактически твърдения. При солидарно предявени искове се счита, че спрямо всеки ответник е предявен отделен иск за цялата сума, поради което възможността за присъждане на по-малко, вкл. при разделност, е в рамките на обхвата на търсената защита съобразно диспозитивното начало. Ето защо налице са кумулативно субективно съединени искови претенции срещу тримата ответници. Диспозитивът на обжалваното съдебно решение, макар и непрецизно формулиран, дава основание да се приеме, че с него съдът се е произнесъл по всички предявени срещу ответниците искове по чл. 57, ал. 3 ЗБН. С решението са отхвърлени исковете за осъждане на тримата ответници за претърпени имуществени вреди от банката, настъпили от неизпълнение на техни задължения в качеството им на администратори на банката във връзка с процесния договор за кредит, тоест за неизпълнение както на законовите, така и на договорните им задължения като администратори. По съществото на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от фактическа и правна страна: С исковата молба ищците твърдят, че на 16.07.2012 г. „КТБ“ АД /н./, действаща чрез изпълнителните директор Г. Х. и А. П. подписва договор за кредит с дружеството „БГ Корпорейшън“ ЕООД за предоставянето на банков кредит в размер на 7 350 000 лв., предназначени за закупуване на недвижими имоти. Договорът обаче е сключен при нарушаване на установената процедура за проверка на кредитоспособността на кредитополучателя. Не е било предвидено предварително учредяване на обезпечения, като договорените такива е следвало да бъдат учредени в определен срок след усвояване на сумата. Въпреки това не е извършена проверка и не е осигурено тяхното предоставяне. Поддържат, че нарушаването на вътрешните правила за кредитната дейност на банката, изразяващо се в неизвършване на проверка на кредитоспособността по установения ред и в липса на изискване за предоставяне на обезпечения преди усвояването на сумата по кредита, е довело до настъпването на имуществени вреди за банката. Сочат, че 15.09.2014 г. длъжникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора за кредит, предвид което на 14.11.2014 г. договорът е обявен за предсрочно изискуем. Вземането обаче не може да се събере по принудителен ред, включително в рамките на инициираното от банката производстово по несъстоятелност, тъй като поради липса на учредени обезпечения длъжникът се е разпоредил с имуществото си. Намират, че вина за възникналата вреда носят ответниците, в качеството им на администратори на „КТБ“ АД /н./, които при сключването на процесния договор за кредит са нарушили вменените им задължения по силата на закона, договорите с банката и вътрешните правила за кредитната дейност (ПКД). В тази връзка сочат, че ответникът Г. К. З. е нарушил условията по трудовия си договор и длъжностната си характеристика, като не е спазил задълженията си да контролира и следи кредитната дейност. Навеждат, че той е заемал длъжност ••• „Анализ и обработка на кредитни сделки“ към управление „Кредитиране“ към момента на сключване на процесния договор, а впоследствие, считано от 01.08.2013 г. заема длъжност ••• управление „Кредитиране“. В допълнителната искова молба от друга страна твърдят, че същият към момента на сключване на договора е заемал длъжност „директор на управление „Кредитиране“, а впоследствие ••• на управление „Кредитиране“. В рамките на трудовата си функция същият е допуснал подчинената му служителка П. Х. да изготви и внесе пред изпълнителните директори на банката положително становище от 16.07.2012 г. за сключване на договора въпреки, че не е била направена финансова оценка на риска на кредитоискателя и не са били учредени никакви обезпечения за минимализиране на риска от отпускане на сумата. В допълнителната искова молба сочат и че този ответник е следвало да следи за изпълнението на договора в частност да следи за реалното предоставяне на договорените обезпечения, но не е сторил това. От своя страна Г. Х., в качеството му на изпълнителен директор към момента на сключване на процесния договор за кредит, и А. П., действащ тогава като прокурист на банката, са сключили договора в нарушение на законовото изискване да управляват и водят делата на банката с грижата на добрия търговец, както и на договорните си задължения да спазват вътрешните правила на банката. Нарушението се изразява в неспазване на установената процедура по отпускане на кредита, предназначена да гарантира минимализиране на риска за банката, вследствие на което паричните средства са предоставени на лице без необходимото финансово състояние да изпълни задълженията си и при липса на каквото и да било обезпечение на кредита. С оглед изложеното са претендирали ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на банката сумата от 3 990 000 лв. (2 040 054,60 евро), представляваща неплатения остатък от главницата по договора за кредит от 16.07.2012 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане поради нарушаване от страна на ответниците на законовите им задължения като администратори на банката, евентуално поради нарушаване на договорните им задължения. Евентуално на същите основания са посочили, че искат те да бъдат осъдени да заплатят сумата при условия на разделност или по 1 330 000 лв. (680 018,20 евро), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. По делото е представен договор за банков кредит от 16.07.2012 г., от който се установява, че „КТБ“ АД /към момента в несъстоятелност/ е предоставила на „БГ КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД кредит в размер на 7 350 000 лв. (3 757 995,32 евро), предназначени за придобиването на недвижими имота, посочени в договора (. Чл.1 и чл.2). Крайният срок за връщане на заетата сума е 15.12.2015 г. при договорена възнаградителна лихва от 9,5%. Съобразно чл.31 от договора за кредит кредитополучателят се задължава в срок до 30.11.2012 г. да учреди в полза на банката ипотека и залог на всички придобити с кредита активи, в т.ч. първа по ред договорна ипотека върху закупените с кредита недвижими имоти (3 бр.), както и да уреди особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни сметки, сключени с банката. В чл.40 от договора е договорено, че банката има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, когато кредитополучателят а/ нарушава договорните условия по настоящия договор за кредит или по други сключени с БАНКАТА договори за кредит, и действащите нормативни актове; б/ е предоставил неверни или неточни данни, които са послужили като основание за сключване на този договор и ползване на кредита; в/ е станал неплатежоспособен или умишлено се е поставил в състояние на неплатежоспособност или е наложен запор по сметките на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ в БАНКАТА; г/ не е предоставил на БАНКАТА договорните обезпечения в уговорения срок, намалил е дадените обезпечения или не е предоставил в указания от БАНКАТА срок допълнително поисканите нови обезпечения; д/ не е осигурил, при поискване от БАНКАТА, данни за имущественото си състояние или е отказал достъп до всяка друга информация, свързана с кредита и изискана от БАНКАТА; е/ ползва кредита за цели, различни от посочените в този договор; ж/ е изпаднал в забава при погасяването на главницата или лихвите по този кредит или по предоставени други кредити; з/ отклонява постъпленията си по сметките си в БАНКАТА или не ги използва за погасяване на задълженията си по настоящия договор; и/ предостави в обезпечение имущество, по отношение на което има или бъдат наложени възбрани, запори, вещни тежести, ипотеки, вписани искови молби или въобще имущество, срещу което трето лице предяви каквито и да било претенции, както и ако срещу КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ бъде образувано исково, охранително или изпълнително производство, включително и от публичен изпълнител, за събиране на съдебно присъдени или на друго основание дължими суми, както и в случай, че в БАНКАТА постъпи запорно съобщение, на основание на което се налага запор върху вземанията на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ или срещу него бъде подадена молба за обявяване в несъстоятелност. Договорът за банков кредит е подписан за банката от Г. Х., в качеството на изпълнителен директор и А. П., в качеството на прокурист. Приложен към делото е и Анекс № 1 към договора за кредит, подписан на 09.06.2014 г., от който се установява, че страните са констатирали остатъчния размер на дълга в размер на 3 990 000 лв. (2 040 054,60 евро) като е променен погасителния план. За банката споразумението е подписано отново от изпълнителния директор Г. Х. и А. П. вече в качеството на изпълнителен директор. От вписванията в ТРРЮЛНЦ при Агенция по вписванията е видно, че Г. Х. е изпълнявал длъжността изпълнителен директор на банката в периода от 19.12.2008 г. до 23.06.2014 г., а А. П. е прокурист в периода от 07.12.2009 г. до 25.10.2012 г. и изпълнителен директор 25.10.2012 г. до 23.06.2014 г. В тази връзка е представен договор за управление, сключен от банката с Г. Х. на 15.12.2008 г., по силата на който същият заема длъжността „изпълнителен директор“. Съобразно чл. 4.1 от договора изпълнителният директор се задължава при изпълнение на функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението на банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит, като използва всички възможност за усъвършенстване дейността на банката с оглед повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж. Чл. 4.11.1 изпълнителният директор организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в съответствие и в изпълнение на решенията на Общото събрание на акционерите, Надзорния съвет и Управителния съвет. Чл. 4.11.2 предвижда, че той упражнява цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на банката, а чл. 4.11.3 установява, че той решава дали да сключи и сключва от името на банката договори и сделки и определя тяхното съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или съдържанието на техните клаузи се определя от тях. Представен и е и договор за търговско управление от 03.12.2009 г., сключен между „КТБ“ АД (към момента в несъстоятелност) и А. П., по силата на който последният в качеството на прокурист поема задължения да спазва вътрешните правила на банката и нормативната уредба в страната при управлението на банковата дейност. При това следва да полага грижата на добрия банкер и да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно. Приложено към делото е и становище, изготвено от П. Х., служител в дирекция „Кредитен риск“ на банката, с което се предлагат параметри за обсъждане във връзка със сключване на процесния договор за кредит. Същото е подписано от П. Х. и не носи подпис на Г. З., макар името му да фигурира в началната част като лице, от което изхожда становището. От представения Правилник за кредитната дейност, за който няма спор между страните, че е действал към момента на сключване на процесния договор се установява, следното: Съобразно чл.24 органите и структурните звена за управление на кредитния риск са кредитен комитет, Управление „Кредитиране“, Управление „Правно“ и дирекция „Кредитен риск“ в Управление „Анализ и контрол на риска“. Глава трета „Кредитни процедури“, раздел „Проучване на искания за кредит. Сключване на кредитни сделки“, урежда конкретните дейности, които се извършват от отделните структури в банката във връзка с оценката на кредитоспособността на клиента и обезпечеността на кредита. Съобразно чл. 34, ал.1 искането за кредит се проучва по реда на настоящата Глава в подразделението на Банката, където е подадено. Управителят на Финансовия център, респективно Началникът на Управление „Кредитиране“ за Централно управление възлага с писмена резолюция проучването, оценката и анализа на искането за кредит (ал.2). Кредитният специалист, на когото е възложена обработката на кредитното искане, провежда разговор с клиента. При наличие на неточни и непълни данни, кредитният специалист изисква от кредитоискателя отстраняването им. Чл. 35, ал.1 предвижда, че за всяка кредитна сделка юрисконсулт извършва правен анализ като документира констатациите и препоръките си в писмено правно становище, в съответствие с чл. 25, т.2 по-горе в текста на настоящия Правилник, което предоставя на кредитния специалист. В случаите, когато юристът е служител на Банката, той удостоверява извършването на правния анализ по чл.25, т.2, както и законосъобразността на проекта на договора за кредитната сделка, чрез полагане на подписа си върху него (ал.2). Изготвеното правно становище, както и парафирането от юриста проект на договор по предходната алинея, се предоставя на Началника на Управление „Кредитиране“ и на Началника на Управление „Анализ и контрол на риска“. Според чл.36, ал.1 кредитният специалист анализира предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните институции и Наредба №7 на БНБ, както и резултатите от правния анализ. За резултатите от анализа по ал.1, кредитният специалист изготвя писмено становище (ал.2). Служител на Дирекция „Кредитен риск“ анализира предоставените документи и събраните сведения относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му задлъжнялост според данните от Централния кредитен регистър на БНБ, предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за кредитните институции и Наредба №7 на БНБ, както и резултатите от правния анализ. Служителят оценява влиянието на предлаганата сделка като анализира нивата на риск в контекста на вече поетите от Банката рискове. Анализира предлаганата сделка и оценява влиянието върху спазването на изискванията на Наредба №8 на БНБ, други нормативни ограничения и приетите вътрешни лимити; в случай, че клиент е подал искане за отпускане на кредит в чуждестранна валута (Приложение №3) по чл.32, ал.1, т.1, служител от Дирекция „Кредитен риск“, извършва оценка на възможността на кредитополучателя за управление на валутния риск, включително наличие на обстоятелства позволяващи естествено хеджиране или достъп до хеджиращи инструменти, както и финансово хеджиране (ал.3). Ал.4 установява, че за резултатите от анализа по ал.3, служителят изготвя писмено становище. Служител на Дирекция „Кредитен риск“ извършва оценка на кредитоспособността на клиента, съгласно Методиката, посочена в чл.21, ал.1 от настоящия Правилник, като надлежно попълва формулярите за определяне на вътрешния кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг (Приложение №1а и Приложение №16 (ал. 5). Съобразно чл.42 за целите на текущата обработка на депозираното кредитно искане, в съответния Финансов център се създава кредитно досие, в което се съхраняват всички документи във връзка с искането. Писменото становище на кредитния специалист от Финансовия център, съдържащо и предложение за предоставяне или отказ на кредитната сделка, се предава на Управителя на Финансовия център за писмено съгласуване. Ако предложението е за предоставяне на кредита, Управителят на Финансовия център изпраща с придружително писмо (свободен текст) до Началника на Управление „Кредитиране“ становището, заедно с копие от досието по ал.1. Копието на досието се номерира постранично и документите се описват. Началникът на Управление „Кредитиране“ предоставя на Директора на Дирекция „Кредитен риск“ чрез Началник Управление „Анализ и контрол на риска“ становището по ал.2, заедно с копие от досието по ал.1 и възлага на служител от Управление „Кредитиране“ да извърши преглед на кредитната преписка по реда на чл.36. Същевременно с това се извършва правен анализ по реда на чл.35 и в Дирекция „Кредитен риск“ се оценява кредитоспособността на клиента, като се изготвя становище по реда на чл.36. Чл.43 предвижда, че след приключване на процедурите по проучването на искането за кредит, съответният кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния анализ и становищата, изготвени в Управление „Кредитиране“ и Дирекция „Кредитен риск“ на ресорния Изпълнителен директор. Чл.45.