Решение № 12071 от 21.9.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2197/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН. Образувано е по касационна жалба от „Турбо Машина България“ ЕООД, против Решение № 104/28.05.2026г. по АНД № 79/2026г. на Районен съд - Девня, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 03–2400557 от 13.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6, вр. т. 5 от ЗЗБУТ, вр. чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 257, ал. 1 от КТ, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 022.58 евроцента. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на въззивното решение, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се сочи, че въззивният съд не е съобразил приложените от дружеството писмени доказателства, както и свидетелски показания. Поддържа се, че съдът не е обсъдил възраженията на касатора, че АНО се позовава единствено на Протокол № 1 от 29.10.2024 г. за разследване на злополуката от осигурителя, като не е взел предвид Протокол № 2/29.11.2024г.; както и че АНО не е разпитал пострадалото лице, преди да почине, за да се изяснят обстоятелствата по случая. Оспорват се изводите на съда за отсъствие на съществени процесуални нарушения при издаване на НП, в частност за спазване изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Поддържа се, че нарушението е неправилно квалифицирано, както и че неправилно е определен отговорният субект. Твърди се, че св.К. и св.Г. са получили нареждане от прекия си ръководител – С. Ч., да извършат демонтаж и ремонт на полумуфа на ротора на вакуум помпа № 2. Навеждат се доводи, че вменените с НП нарушения по чл. 16, ал. 1, т. 6, вр. т. 5 от ЗЗБУТ и чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работното оборудване, не са доказани. Твърди се и отсъствие на причинно-следствена връзка между пропадането на пострадалото лице и настъпилата смърт, доколкото лицето е починало един месец след настъпване на инцидента от белодробно заболяване, а не от получената при падането травма. Навеждат се доводи, че не са изпълнени указанията дадени с Решение № 2012/17.02.2026 г. по КАНД № 2660/2025 г. на АдмС-Варна, постановено отказационната инстанция при първото разглеждане на делото. Счита се, че са били налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. На изложените основания се моли отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени НП. Претендира се присъждане на съдебни разноски за три инстанции. В съдебно заседание чрез пълномощника адв.Н., жалбата се поддържа на изложените основания за материална и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение. Представени са писмени бележки с подробно развити доводи по наведените възражения. Акцентира се върху обстоятелството, че дружеството е възложило контрола върху конкретната работа на техническия ръководител С. Ч., поради което и на осн. чл.163а, ал.4, вр. чл.163, ал.2 от ЗУТ негова е отговорността за осигуряване на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК. От ответника по касация – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл. ю.к.Х., касационната жалба се оспорва и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Девня. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от касатора, по съображения за липса на фактическата и правна сложност на делото. Представни са писмени бележки с подробни съображения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна по делото, за която е налице правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното решение е постановено след връщане на делото на Районен съд – Девня за ново разглеждане при спазване на дадените с Решение № 2012/27.02.2026 г. по КАНД № 2660/2025 г. на Административен съд – Варна указания на касационната инстанция. Предмет на производството пред районния съд е жалба на настоящия касатор срещу НП № 03–2400557 от 13.01.2025 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, с което на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, за нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6, вр. т. 5 от ЗЗБУТ, вр. чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл. 257, ал. 1 КТ, му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 24.10.2024г. като подизпълнител „Турбо машина България“ ЕООД изпълнявало поръчка за услуга към основния изпълнител „Брайт Инженеринг“ ООД, а именно поддръжка на турбинно оборудване на територията на „Солвей Соди“ АД гр. Девня, станция „Компресорен“, сектор „Колонен“. В изпълнение на трудовите си задължения служители на въззивното дружество - свидетелите М. К. и Г. Г. на длъжност „монтьор“ и пострадалия С. Х. Ч. на длъжност „машинен инженер“ извършили ремонтни дейности на вакуум – помпа, намираща се на кота 4. 5 м. За целта в помещението било изградено метално скеле, подовия настил на което бил изграден от подвижни метални решетъчни скари, върху които можело да се стъпва. Поради необходимост от нагряване работниците използвали оксижен, захранван с бутилки с кислород и ацетилен, позиционирани на кота 0 м., като същите достигали до височината, на която се работело – кота 4, 5 м. За да не преместват тежките бутилки с кислород и ацетилен, а и поради опасност от взрив, тримата взели решение да прекарат шланга през подова решетъчна метална скара на кота 4.5 м., повдигайки същата и подпирайки я с дървено трупче, с цел предпазване на шланга от притискане, респ. повреждане. По този начин подовата скара станала подвижна и нестабилна. Това било извършено от свид.К. и свид.Г., които след като приключили с нагряването отишли да пушат, тъй като елемента, който ремонтирали следвало да се охлади. Напускайки работната площадка те не върнали подовата скара в първоначалното положение, а я оставили повдигната с трупчето, съответно нестабилна. Докато отсъствали С. Ч. отишъл до мястото и при стъпване върху разместената метална скара пропаднал през разместения елемент от височина около 4,5 м. върху бетонен под и получил сериозни травматични увреждания. Въпреки оказаната му незабавна медицинска помощ в последствие починал. Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 16, ал. 1, т. 6, вр. т. 5 от ЗЗБУТ, вр. чл. 28, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на работните места и при използване на работно оборудване и чл. 275, ал.1 от КТ и установено с АУАН № 03-2400557/02.12.2024 г. Въз основа на съставения АУАН, при пълно възприемане на фактите, отразени в него, наказващият орган издал НП № 03-2400557/13.01.2025 г. с което наложил на „Турбо машина България“ ЕООД „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. В решението си съдът е изложил мотиви, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентен орган, при спазване на изискванията по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Районен съд Девня е приел, че е налице осъществения факт на причиняване на трудова злополука и че това е станало в следствие на липсата на организация за осъществяване на ефективен контрол за извършването на работата от страна на определените длъжностни лица. Прието е, че липсата на организация за осъществяване на ефективен контрол е отговорност на работодателя и настъпването на неблагоприятния резултат – трудова злополука е в причинна връзка с тази липса на ефективен контрол. Въззивният съд е изложил мотиви, че неизпълнението на задължението по чл. 16, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗЗБУТ се изразява под формата на бездействие, тъй като работодателят не е създал успешна организация и не е възложил на подходящо лице да извършва ефективен контрол по спазване на безопасните условия на труд. Обоснован е извод, че работодателят не е направил необходимото, за да създаде нужната организация за осъществяване на ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин, защото в противен случай не би се допуснало разместването на елементи от подовия настил в противоречие на утвърдените правила за безопасна работа, освен при определени условия, каквито в случая не е доказано да са били налице. Съдът е посочил, че самият факт на настъпило нараняване, довело до злополука с работещ, предполага неизпълнение на чл.413, ал. 2 от КТ. Причинната връзка между инцидента и липсата на осъществен достатъчен и ефективен контрол по безопасни и здравословни условия на труд се презюмира по силата на закона, защото инцидентът е станал при и по повод на изпълнението на трудовите задължения на работника, бил той и отговорник на работната смяна. За ирелевантни са приети показанията на свидетелите, че именно пострадалият е дал идеята шланговете да се прекарат по този начин /факт, който е счетен за неустановен безспорно и категорично по делото/, доколкото това не освобождава останалите работници от задължението да не разместват подовите елементи. Прието е, че предвид, настъпилата трудова злополука, контролът от страна на работодателя, дори и да се приеме, че е бил осъществен, не е бил ефективен. Поради изложеното, съдът е направил извод, че НП е постановено и в съответствие с материалния закон, тъй като доказателствата по делото установяват допуснато от дружеството нарушение на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Установено е, че отговорността на работодателя – юридическо лице е обективна, безвиновна. Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат полагането на труд, съдът е приел, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не са налице предпоставки за определяне на случая като маловажен. Въззивният съд е изложил мотиви, че санкционната разпоредба и размерът на санкцията са определени правилно, като е съобразил както това, че дружеството е проявило безконтролност, така и последиците от травматичните увреждания, а в последствие и леталния изход. Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Същото е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален закон. При постановяването му РС е извършил цялостна проверка на обжалваното НП, съгласно задължението по чл.313 и чл.314 от НПК, приложим по препращане от чл.84 от ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдил е доводите на страните. В мотивите към решението е направено изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материално-правни разпоредби. Изложените от Районен съд Девня мотиви настоящият състав споделя изцяло и препраща към тях, на осн. чл.221, ал.1, изр.2 от АПК, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Наведените в касационната жалба възражения, съдът намира за неоснователни. Необосновано касаторът поддържа, че оспореното решение е в противоречие с дадените с Решение № 2012/17.02.2026 г. по КАНД № 2660/2025г. на АдмС-Варна задължителни указания. Именно в това решение е обърнато внимание, че дали са дадени разпореждания за преместване на скарата и от кого, и дали Ч. е бил наясно с това обстоятелство, е ирелевантно за спора, тъй като са обстоятелства, които не съответстват на вмененото на дружеството нарушение. В тази връзка въззивният съд ясно е изложил мотиви, че дори и Ч. да е дал идеята шланговете да се прекарат по този начин /факт, за който действително няма безспорни доказателства/, то това не освобождава останалите работници от задължението да не разместват подовите елементи. Изложени са мотиви относно липсата на осъществен ефективен контрол по отношение на работодателя, както и че отговорността на дружеството е обективна, безвиновна. Настоящият състав споделя възражението на касатора, че въззивният съд не е обсъдил в пълнота гласните доказателства на разпитаните свидетели, но счита, че това не е довело до опорочаване на решението. От една страна ДРС е посочил, че приема за установена описаната обстановка въз основа личните и непосредствени показания на разпитаните по делото свидетели, в съвкупност с приетите и приложени по делото писмени доказателства. А от друга – анализът на свидетелските показания не налага различен извод за крайния резултат и за настоящата инстанция. При преценка на същите следва да се съобрази зависимостта на свид. К. и свид. Г. от настоящия жалбоподател „Турбо Машина България“ ЕООД, като техен работодател, а в тази връзка и заинтересоваността им от изхода на спора. Показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат кредитирани съобразно всички доказателства по делото, а не изолирано и в тази връзка не може да не се отчете противоречието на показанията на тези свидетели с първоначално дадените от тях писмени обяснения от 24.10.2024 г. и от 25.10.2024 г. В същите са посочили, че са демонтирали полумуфата от щатния ротор на вакуум помпата, че те са повдигнали подова скара, която са подпрели с дървено трупче, за да не среже шланговете, след което са нагрели и изтеглили полумуфата, като са я оставили да изстине и са отишли да изпушат по цигара. К. посочва, че понеже не били приключили, е трябвало да продължат работа с оксижена, оставили са скарата така. В дадените в последствие обясненията от същите двама свидетели на М. К., Г. Г. /без посочена дата и вероятно изготвени във връзка с Протокол № 2/29.11.2024г./ пък се твърди, че са получили задача от прекия ръководител да демонтират полумуфата от ротора на вакуум помпа № 2. Тези данни са в противоречие с предходните обяснения, като във вторите такива ясно личи прехвърляне на отговорността върху пострадалото лице, което в последствие е починало. Следва да се отбележи, че именно обясненията на разпитаните работници непосредствено след инцидента, са обективни, неповлияни от външни фактори, поради което именно те следва да се приемат за по-достоверни. Липсват каквито и да са доказателства по делото писмените обяснения на работниците да са били събрани под натиск от служители на Инспекция по труда Варна, каквито твърдения са били наведени от жалбоподателя пред въззивния съд. Предвид горното и с оглед обстоятелството, че Протокол № 2/29.11.2024г. е съставен повече от два месеца след инцидента и след смъртта на Ч., и съдържа противоречиви обяснения относно отговорността за действията на служителите, съдът приема, че е съставен като защитна версия, обслужваща интересите на дружеството-работодател, поради което правилно не бил кредитиран от АНО. Поради изложеното, неоснователно е възражението, че К. и Г. „са имали изрична заповед/разпореждане за преместване на скарите“. Освен това няма никаква житейска логика Ч. да е разпоредил разместване на скарите, а след това сам да не се е съобразил с това обстоятелство и да не е внимавал. Твърденията на касатора, че АНО не е изяснил фактическата обстановка, защото не е направил необходимото да разпита пострадалото лице са неоснователни. Както става ясно от показанията на актосъставителя свид.П., два пъти е правен опит да се разпита пострадалото лице, но лекарите не са позволили. Последното е напълно логично, доколкото лицето е било със сериозни травматични увреждания, в болнично заведение, при специален режим на посещение и преценка на лекуващите лекари е дали е в състояние да дава обяснения. Касаторът неоснователно се позовава на КАНД № 2626/2025 г. на АдмС-Варна, в което е прието, че не е налице нарушение от страна на М. К., тъй като се установява, че Ч. е бил известен за разместването на скарата, дори се е качил на скелето, за да провери как е била свършена работата, която той сам е разпоредил. Производството по цитираното дело е за отговорност на работника да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд, докато настоящото производство е за отговорност на работодателя да създаде необходимата организация за осъществяване на наблюдението и контрола по изпълнението на планираните мерки и да осигури ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Вината на отделния работник или служител при неспазване на правилата за безопасна работа е неотносима към задължението на работодателя да осъществява контрол (в този смисъл Решение № 7212 от 12.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7838/2023 г.). Не се споделят възраженията на касатора, че неправилно АНО е определил субекта на административнонаказателната отговорност. По делото не се спори и се установява от събраните доказателства, че „Турбо Машина България“ ЕООД е работодател на лицето С. Х. Ч., по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗЗБУТ, вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ. С разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ се регламентира задължението на работодателя да осигурява ефективен контрол с оглед спазване на здравословни и безопасни условия на труд при осъществяване на възложената на работника работа, което задължение е общо по своя характер, но това не изключва отговорността за неизпълнението му. Тоест за така описаното нарушение е налице състав на административно нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ и реализирането му е възможно без да е необходимо да е извършено конкретно деяние по смисъла на Наредба № 7/23.09.1999г. Основните превантивни мерки, които работодателят е длъжен да предприеме за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, са регламентирани в разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 – 8 от ЗЗБУТ. Непредприемането на коя да е от описаните в тази разпоредба мерки съставлява административно нарушение, осъществено чрез бездействие и наказуемо с предвидената за това санкция по чл. 413, ал. 2 от КТ. Касационната инстанция намира, че в процесното НП ясно е посочено, че дружеството „Турбо Машина България“ ЕООД, в качеството на работодател, не е осигурило именно ефективен контрол за извършване на възложената работа по безопасен начин и без риск за здравето на работещите. Същото така намира вмененото нарушение за безспорно установено. Както беше посочено вече, последното се осъществява чрез бездействие. В този смисъл и доказателствената тежест е обърната. Наказаното дружество е следвало да представи доказателства за създадена ефективна организация по взети мерки да се предотвратят подобни злополуки, както и контрол по спазване на същите. Такива не са представени. Липсват доказателства за проведен инструктаж на работниците, в т.ч. на пострадалото лице. Дори да се приеме, че такъв е извършван, съобразно данните от представения Наряд № 1722/22.10.2024г., то липсват доказателства, че работодателят е уведомил същите за утвърдените от „Соловей соди“ АД правила в Правилник за работа на външни фирми на територията на възложителя, в частност тези от раздел Безопасни и здравословни условия на труд, в т.ч. за забраната за отстраняване на подовите скари, освен при конкретни условия и изрично разрешение /т.3.1.4/, каквото не се установява да е дадено от компетентно лице. Не са представени от наказаното дружество и доказателства, че именно Ч. е бил натоварен за лице, което да отговаря и следи за спазване конкретни правила за безопасни условия на труд, нито по длъжностна характеристика, нито с нарочна заповед, поради което и възраженията на касатора за нарушение на чл.163а, ал.4, вр. чл.163, ал.2 от ЗУТ от страна на пострадалото лице, са неоснователни. Мотивите на ДРС относно отговорността на работодателя са подробни и задълбочени, поради което не е необходимо да се преповтарят. Допълнително в тази връзка настоящата инстанция съобрази и чл. 6, т. 1 от Директива 89/391/ЕИО, в която изрично е регламентирано: В рамките на своите отговорности работодателят предприема необходимите мерки за опазване на безопасността и здравето на работниците, включително предотвратяването на професионалните рискове, предоставянето на информация и обучение, както и осигуряването на необходимата организация и средства. Доколкото директивите са част от европейското законодателство, което има предимство пред нормите на вътрешното право, тълкуванието чл. 6 от Директива № 89/391/ЕИО, макар и също общо регламентирано, не се различава от това на съответната му разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ. Анализът на двете норми сочи на извод, че същите имат една цел – осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд чрез превенция на риска и осъществяване на ефективен контрол. Осигуряването на ефективен контрол е отговорност на работодателя и тя е налице дори в случите на пропуски на негови длъжностни лица, натоварени със задачи да осигурят безопасни и здравословния условия на труд. Дължимата от работодателя организация на работата следва да бъде съпътствана от постоянен и непрекъснат контрол за спазване на правилата за безопасност, независимо от начините за осъществяването му. В случая дори и да е имало създадена такава организация от работодателя, то след като се е стигнало до инцидента следва да се приеме, че същата не е била адекватна или навременна, което означава отсъствие на ефективен контрол. Без коментар ще се оставят възраженията на касатора за липса на причинна връзка, предвид това, че смъртта е настъпила по-късно. Следва само да се посочи, че не е необходимо като резултат от инцидента да е настъпил летален изход за да се приеме, че е налице причинна връзка с нарушението. Предвид горното, съдът намира за правилен изводът на Районен съд Девня за безспорна установеност на повдигнатото обвинение. Относно размера на наложената санкция, следва да бъде отчетено, че нарушението по спазване на трудовото законодателство е с повишен риск за човешкото здраве и живот при неосъществен контрол от работодателя. Настъпилите вредоносни последици от деянието са значителни, като е последвала смъртта на пострадалия работник. Животът е най-висшата човешка ценност и неговото съхранение е основна задача не само на морала, но и на правото. Случаят не може да се определи и като маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ. Маловажните нарушения, установени по КТ, съобразно посочената разпоредба имат два основни признака, които трябва да са налице кумулативно: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от него да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В разглеждания случай те не са налице. Предвид изложеното съдът намира решението на Районен съд Девня за правилно и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, годни да обусловят неговата незаконосъобразност. Същото съответства и на приложимия материален закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на осн. чл.63д, ал.4 от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнаграждение определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в размер на 66.47 евро. По изложените съображения и на основание чл.221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав при Административен съд – Варна