Мотиви към Решение № 40 от 22.1.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 5851/2023 г.

Производството е образувано по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС по постъпило за разглеждане Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, издадено от властите на Република Румъния и засягащо българския гражданин С.А.С., ЕГН ••••••••••. В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура предлага да се признае и допусне изпълнение на решението за налагане на финансовата санкция. Засегнатото лице, редовно призовано, се явява в съдебно заседание и не изразява желание да бъде представлявано от адвокат. СЪДЪТ, като съобрази доказателствата по делото, намира, че са налице предпоставки за признаване и допускане изпълнението на решението за налагане на финансова санкция. От приложеното по делото Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета се установява, че с решение № 753/24.06.2021 г. на Трибунал Букурещ, I-во наказателно отделение, Република Румъния, влязло в сила на 10.04.2023 г., е наложена финансова санкция спрямо българския гражданин С.А.С. в размер на 750 румънски леи, с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на решението – 294, 61 лева, представляваща имущество, придобито от престъплението (в размер на вредите на пострадалия) във връзка с воденото срещу Славчев наказателно производство за извършени от него на територията на Република Румъния за времето от 24.05.2014 г. до 30.05.2014 г. престъпления по чл. 48, ал. 1, вр. чл. 228, ал. 1 от НК на Република Румъния – „кражба“, извършена в съучастие; по чл. 48, вр. чл. 360, ал. 1 и ал. 3 от НК на Република Румъния – „неоторизиран достъп до компютърни системи“, извършен в съучастие; по чл. 48, вр. чл. 250, ал. 1 от НК на Република Румъния – „извършване на измамни финансови операции“ в съучастие. Наказателно производство срещу българския гражданин в Република Румъния се е водело за извършени няколко престъпления, касаещи кражба, компютърно престъпление и финансова измама, които имат своя аналог в НК на Република България, а освен това попадат в материалния обхват на разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, поради което за тях не се изисква двойна наказуемост. Съгласно чл. 31, ал. 1, вр. чл. 6, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС компетентен орган в Република България да признае и постанови изпълнение на цитираното по-горе решение е Софийски градски съд, поради обстоятелството, че засегнатото физическо лице има постоянно местоживеене в същия съдебен район. На следващо място, налице са и формалните предпоставки, предвидени в чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС - удостоверението е преведено надлежно на български език и отговаря на образеца към приложенията по закона. С решение № 708/А/10.04.2021 г. на Апелативен съд Букурещ, I I Наказателно отделение, Република Румъния коментираното решение е било отменено и наказателното производство е прекратено поради изтичане на давността за наказателно преследване за тези престъпления, но решението е било потвърдено в частта, с която българският гражданин е бил осъден да заплати съдебните разноски в размер на 4 000 леи и вредите, причинени на пострадалото лице, в размер на 750 леи. Българският съд вече се е произнесъл за разноските по делото, които са в размер на 4 000 леи, с левова равностойност 1 572, 40 лева. Настоящото производство касае единствено 750 румънски леи, представляващи имуществото, придобито от престъплението, за които няма произнасяне от българския съд. С нарочно писмо от румънските съдебни власти е събрана информация, че 750 леи всъщност са сумата, която се конфискува от С.А. като имущество придобито от извършеното деяние, с което са причинени вреди на пострадалия и те не са възстановени. Приложени са и правните норми. Решението на румънския съд в тази част представлява влязъл в сила в държава членка на ЕС акт за задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка водено срещу българския гражданин наказателно производство. Касае се за наложена финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗПИИРКОРНФС. Не е налице някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС. Удостоверението съдържа всички реквизити, предвидени в закона и рамковото решение, лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителната давност за изпълнение на решението, няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението, деянието е извършено на територията на чуждата държава и санкцията, която се претендира да бъде приета, надхвърля границата от 70 евро. При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на предвидените в закона предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена финансова санкция, поради което съдът призна и допусна изпълнението на акта на чуждата държава. Финансовата санкция на основание чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от ЗПИИРКОРНФС се преизчисли в български левове съобразно курса на БНБ за деня на постановяване на решението и се равнява на сумата от 294, 61 лева. На основание чл. 36, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС и с оглед на постановеното решение, съдът следва задължително да уведоми Националната агенция за приходите за изпълнение на решението по реда на Закона за Националната агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Така мотивиран, СЪДЪТ постанови решението си с изложеното в него съдържание. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: