Решение № 1063 от 16.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1815/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба от Д. В. В. от гр. Хасково, подадена чрез пълномощник - адв. Д. Ж., против Ревизионен акт № Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, с който по отношение на Д. В. В. са установени допълнително следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2019г. в размер на 50 773,93 лв. – главница и лихва в размер на 30 740,25 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2020г. в размер на 193 336,57 лв. – главница и лихва в размер на 97 448,73 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2021г. в размер на 202 935,55 лв. – главница и лихва в размер на 81 709,91 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2022г. в размер на 254 839,72 лв. – главница и лихва в размер на 75 563,72 лв., потвърден с Решение № 331/03.10.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, поправено с Решение № 331/10.10.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив за допусната очевидна фактическа грешка в частта на размера на дължимите лихви. В жалбата се твърди, че направените от органите по приходите констатации в ревизионния акт са неправилни, необосновани и не кореспондират на представените в хода на ревизията документи. Сочи се, че оспорващият нямал качеството на местно лице за България. Не били налице данни центърът на жизнените му интереси да се намира на територията на Република България - нямал пребиваване, продължило повече от 183 дни, нямал имущество или семейство в България, нямал и наето жилище, което да обуслови наличие на център на жизнени интереси. Направените от органите по приходите констатации в този смисъл били изцяло неправилни и необосновани. Твърди се, че по преписката нямало данни, а такива не се съдържали и в извлеченията от банковите сметки на оспорващия, за извършване на услуги за лица на територията на България, както и дейността не била извършвана от тук. В този смисъл, дейността на оспорващия не била обвързана с нито една държава, като той извършвал услуги от разстояние на територията на различни държави за различни клиенти, и в нито една държава не пребивавал над 183 дни годишно. Действително, майка му имала българско гражданство, но не се намирала на територията на Република България, както и той самият. Това било видно и се доказвало и от данните и описаните от органите по приходите действия, а именно, че бил посетен адресът, на който лицата били регистрирани в регистрите на населението и на място не само, че не били открити, а в ревизионния доклад било записано, че на този адрес лицата не живеят и не пребивават. С оглед на това, органите по приходите не доказвали най-важния и съществен елемент за определянето на едно лице за местно, а именно - пребиваване на територията на страната за период, по-дълъг от 183 дни в календарна година. Твърди се също, че оспорващият не осъществявал никакви независими лични услуги и не упражнявал свободна професия на територията на България, съответно не е имал определена база в България. На това основание следвало, че доходът не е от източник в България и чл. 8 от ЗДДФЛ не следвало да намери приложение, поради което единствената друга възможност била приложението на чл. 37 от ЗДДФЛ, като обаче не била налице нито една от предвидените хипотези на тази разпоредба. Наред с горното се сочи, че оспорващият нямал център на жизнени интереси в страната, като се навеждат подробни съображения в тази насока. Във връзка с изложеното се твърди, че жалбоподателят не може да бъде приет за местно лице на Република България, поради което и за него не възниквало задължение за внасяне на данък върху доходите на физическите лица. На следващо място се навеждат доводи, че оспорващият извършвал дейност на свободна практика, като предоставял услуги на чуждестранни лица и с оглед на така извършваната дейност попадал в обхвата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, а именно доходи от упражняване на свободна професия, извън тази по т. 2, буква „г“ или възнаграждения по извънтрудови правоотношения, поради което и данъчната основа следвало да бъде намалена с предвидените 25% нормативно признати разходи за извършване на дейността. Ръководена от тази разпоредба и при съобразяване на чл. 30 от ЗДДФЛ, приходната администрация следвало да определи данъчната основа след приспадане от облагаемия доход на следващите 25% нормативно признати разходи. На следващо място се сочи, че дори да се приеме, че било налице задължение за внасяне на данък, то същият бил неправилно установен, като незаконосъобразно органите по приходите не приложили разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и не приспаднали 25% нормативно признати разходи за дейността, поради което и данъчната основа, върху която бил изчислен данъкът, а от там и самото задължение за данък, било неправилно изчислено, което от своя страна водело след себе си до неправилно изчисляване на задължението за лихви. Сочи се, че чл. 175 от ДОПК регламентирал при какви обстоятелства се начисляват лихви, като се твърди, че определените лихви били незаконосъобразни и като такива не следвало да бъдат начислявани от НАП, а ако е налице законосъобразност на лихвите, то размерът им следвало да бъде променен. По изложените съображения се претендира отмяна на оспорения акт. В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник на оспорващия и се моли за отмяна на ревизионния акт. Алтернативно, ако се приеме, че ревизионният акт е правилен, се моли да бъде приложено правилото за признаване на нормативно признати разходи на лица, упражняващи свободна професия. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ - Пловдив, в подадена чрез процесуален представител писмена молба оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност. Административен съд – Хасково, след като прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите, възраженията и изразените становища на страните, прие за установено следното: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16002624003139-020-001/28.06.2024г., издадена от С. М. И. на длъжност началник на сектор при ТД на НАП – Пловдив, е възложено да бъде извършена ревизия на Д. В. В., [ЕГН]. Определени са ревизиращият екип – К. П. Я. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и А. И. Б. – главен инспектор по приходите, както и обхвата на ревизията по видове задължения и по периоди, а именно: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. Определен е срок за извършване на ревизията – три месеца от връчване на ЗВР. В заповедта е посочено „Други обстоятелства, имащи значение за ревизията: По получен доклад с предложение за възлагане на ревизия от ОП в хода на проверка за установяване на факти и обстоятелства.“. Изготвено е и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице №Р-16002624003139-040-001/28.06.2024г. (ИПДПОЗЛ), с което от Д. В. В., във връзка с извършваната ревизия, на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, е изискано представяне на документи, свързани с източниците на доходи и имущественото му състояние за ревизирания данъчен период от 01.01.2019г. до 31.12.2022г., а също и представяне на справки, декларации и обяснения, в 14-дневен срок от връчване на искането. Видно от представените протоколи от различни дати (от 02.07.2024г., 10.07.2024г., 20.08.2024г., 13.09.2024г.), направени са няколко опита да бъдат връчени ЗВР и ИПДПОЗЛ на адрес: гр. Хасково, [улица] адрес: гр. Пловдив, [улица], •••, но лицето не е открито. Изготвено е искане за извършване на действия от други контролни органи №Р-16002624003139-032-001/05.11.2024г. до ОД на МВР Направление КИАД, гр. Пазарджик, с което е изискано извършване на справка дали лицето се намира на територията на страната или е напуснало същата. С писмо изх. №312000-21891/12.11.2024г. на ОД на МВР – Пазарджик е постъпила информация, че последното регистрирано пътуване на В. е „влизане в РБ“ на 28.06.2024г. през ГКПП „Калотина“ – шосе с лек автомобил и няма последващо „излизане от РБ“. Отбелязано е, че справката е изготвена на 12.11.2024г. Изготвено е искане за извършване на действия от други контролни органи №Р-16002624003139-032-002/05.11.2024г. до ОД на МВР Хасково, с което е изискано съдействие при осигуряване присъствието на Д. В. В.. Видно от Протокол №1900414/14.11.2024г., с който е документиран проведен телефонен разговор, на посочената дата се е обадило лице, което се е представило за Д. В.. Пояснил е, че телефонът му е предоставен от служител на ОД на МВР Хасково, във връзка с писмо за осигуряване на присъствието му. Обяснил, че не живее в България, но в момента е на територията на страната, в гр. Варна и е предоставил адрес на електронна поща. С вх. №18770#1/19.11.2024г. в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик е постъпило писмо рег. №197000-7900/15.11.2024г. на РУ – Хасково към ОДМВР Хасково, в което е посочено, че Д. В. В. с постоянен адрес: гр. Хасково, [улица] настоящ адрес: Р. Германия, не е установен на адреса. В писмото е коментиран проведен телефонен разговор с лице, представило се с имена К. С. Д., от гр. Варна, която е заявила, че ще предаде тел. номер на служител на НАП на Д. В. В.. Отбелязано е също, че Д. е посочила, че с В. живеят на семейни начала. С Протокол №1898337/26.11.2024г. е документиран проведен телефонен разговор с К. Д., която е обяснила, че в момента В. не присъства. Посочила, че двамата имат дете, родено скоро. На 06.12.2024г. по ел. поща в ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик е постъпила декларация от Д. В. В., в която лицето е декларирало ел. адрес за кореспонденция, като е определило лице за контакт с органите по приходи за оказване на съдействие по време на проверката – Е. П. К. – счетоводител. Декларирал е, че всички съставени и представени доказателствени средства по реда на чл. 37 от ДОПК ще бъдат подписвани и заверени от него или от Е. П. К.. ЗВР и ИПДПОЗЛ са връчени по електронен път на 17.12.2024г. С Решение №Р-16002624003139-106-001/31.12.2024г., издадено от К. П. Я. – главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, след като е разгледана молба с вх. №22486/31.12.2024г., подадена от Д. В. В., на основание чл. 25 от ДОПК се продължава срока за предоставяне на документи и писмени обяснения, определен с ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-001/28.06.2024г., до 14.01.2025г. Решението е връчено по електронен път на 03.01.2025г. С Решение №Р-16002624003139-106-002/20.01.2025г., издадено от К. П. Я.– главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, след като е разгледана молба с вх. №1006/20.01.2025г., подадена от Х. Р., представляващ Д. В. В., на основание чл. 25 от ДОПК се отказва продължаване на срока, определен с ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-001/28.06.2024г. Решението е връчено по електронен път на 20.01.2025г. По ел. поща на 23.01.2025г. са постъпили писмени обяснения от Д. В. В., подадени чрез адв. Х. Р., с приложени към тях документи. Изложени са съображения, че ревизираното лице не е местно физическо лице за данъчни цели в РБ, като не покрива посочените в чл. 4, ал. 1, т. 2 – т. 4, във връзка с чл. 6 от ЗДДФЛ хипотези, а е налице хипотезата на чл.4, ал. 5 от ЗДДФЛ, като се моли да бъде прекратено ревизионното производство. Изготвено е ново ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-002/03.02.2025г., с което от Д. В. В., във връзка с извършваната ревизия, са изискани подробно описани документи, писмени обяснения и доказателства, доказващи центъра на жизнените му интереси, а също и банкови извлечения във връзка с банкови сметки, на които е установено, че е титуляр, а ако не разполага с такива, да попълни декларация, или в случай, че не дава съгласие за разкриване на банкова тайна, да изрази в писмен вид отказ. Указано е също, че във връзка с предходно връчено ИПДПОЗЛ не са представени документи, свързани с източниците на доходи и имущественото състояние за ревизирания данъчен период от 01.01.2019г. до 31.12.2022г., справки - за наличните недвижими имоти, МПС, вземания от трети лица, заеми, декларации за разкриване на банкова и застрахователна тайна, както и писмени обяснения. ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-002/03.02.2025г. е връчено по електронен път на 05.02.2025г. На 05.03.2025г. са представени писмени обяснения от Д. В. В., подадени чрез адв. Р., в които е посочено, че предвид солидния обем от документи, посочени в ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-002/03.02.2025г., както и с оглед обстоятелството, че В. към момента се намира извън територията на страната, е обективно невъзможно да се представят същите, като в най-кратък срок ще се опитат да ги окомплектоват и да ги изпратят. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) №Р-16002624003139-020-002/14.03.2025г. срокът за приключване на ревизията е продължен до 16.05.2025г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 14.03.2025г. До Д. В. В. е изпратено Уведомление №Р-16002624003139-139-001/09.05.2025г., на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Изготвено е и Уведомление №Р-16002624003139-113-001/09.05.2025г., с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, лицето е уведомено за установени при извършване на ревизията обстоятелства. Посочено е, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – укрити приходи/доходи, поради което основата за облагане с Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за период 01.01.2019г. – 31.12.2022г. ще бъде определена по реда на чл. 122-124а от ДОПК. С уведомлението е определен срок за представяне на доказателства и вземане на становище – 14 дни от датата на връчване. Изготвено е и ново ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-003/09.05.2025г. до Д. В. В., с което са изискани писмени обяснения, доказателства и документи относно получени суми по банковите му сметки за ревизирания данъчен период от 01.01.2019г. до 31.12.2022г. – доказателства за облагане на получените парични средства в страната на произхода им и доказателства за удържани и внасяни осигурителни вноски и данъци, а на основание чл. 124, ал. 3 от ДОПК – декларация относно данни за имуществото, вида и размера на направените разходи, източници на доходи и участия в управителни и надзорни органи на юридически лица за всяка година за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. включително. Определен е срок за представяне на изисканите документи, справки, декларации, обяснения и др. – 14 дни от връчване на искането. На 13.05.2025г. по електронен път са връчени ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-003/09.05.2025г., Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК №Р-16002624003139-139-001/09.05.2025г. и Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №Р-16002624003139-113-001/09.05.2025г. Със Заповед №Р-16002624003139-ЗИД-001/13.05.2025г., издадена от Изпълнителен Директор на НАП, срокът за извършване на ревизията на Д. В. В. е удължен до 16.07.2025г. Със ЗИЗВР № Р-16002624003139-020-003/13.05.2025г., издадена от С. М. И. – началник на сектор при ТД на НАП Пловдив, срокът за приключване на ревизията е продължен до 16.07.2025г. ЗИЗВР е връчена по електронен път на 25.06.2025г. Видно от Протокол №2048196/11.06.2025г. на ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик, след извършена проверка в деловодна система „Архимед“ е установено, че не е получен отговор във връзка с ИПДПОЗЛ №Р-16002624003139-040-003/09.05.2025г. С преписката са представени и изготвените във връзка с извършваната ревизия искания за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, получените отговори и приложените документи. На 19.06.2025г. от органите по приходите, включени в състава на ревизиращия екип, е съставен Ревизионен доклад (РД) №Р-16002624003139-092-001/19.06.2025г., с който е предложено да бъдат установени задълженията на ревизирания данъчен субект Д. В. В. по видове и по периоди, подробно посочени в него. В РД подробно са описани извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства. Отбелязано е, че за проверявания период 01.01.2019г. до 31.12.2022г. Д. В. В. не е осигурител, няма сключен трудов договор и не е самоосигуряващо се лице. Няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Отбелязано е, че Д. В. няма регистрация по ЗДДС. На лицето не са извършвани ревизии за определяне на данъчни и осигурителни задължения за предходни периоди. Посочено е, че за ревизираните периоди е установено наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно – по т. 1 – до започването на ревизията не е подадена декларация от лицето по чл. 50 от ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2019г. до 31.12.2022г. и по т. 2 – налице са данни за укрити приходи за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г. Отбелязано е, че въпреки липсата на превишение на извършените разходи спрямо получените доходи на лицето за периода 01.01.2019г. – 31.12.2022г., са установени получени парични средства, за които лицето не е представило доказателства за основанието за получаването им, както и облагането на същите с ДДФЛ. Описани са установените в хода на ревизията получени доходи за периода 2019г. – 2022г., внесени от различни фирми по банкови сметки на лицето. В резултат на събраните факти и обстоятелства в хода на ревизионното производство е установено, че Д. В. В. през 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г. е получил парични средства, внесени от наредители/фирми, описани в РД, на стойност, посочена за всяка отделна година, от неустановен източник, внесени по посочени в РД банкови сметки. Отбелязано е, че не са установени каквито и да е преки или косвени доказателства относно източниците на дохода. Задълженото лице също не е предоставило доказателства относно източника на дохода и тъй като източникът на дохода не може да бъде отнесен към изрично изброените в закона, и с оглед разпоредбата на чл.116, ал.1 от ДОПК същият, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, следва да бъде квалифициран като доход, придобит от всички други източници, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ, не са посочени като необлагаеми или не са обложени с окончателни данъци по реда на ЗДДФЛ и ЗКПО или с патентен данък по реда на ЗМДТ. Прието е, че установената стойност на укритите от лицето доходи за всяка от коментираните години се приема за основа за облагане с данъци на основание чл.122, ал.2 от ДОПК, върху която се изчислява дължимия данък за съответната година по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. На основание чл. 122, ал. 1 от ДОПК, във връзка с чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, върху определената данъчна основа за облагане в посочен размер на всяка отделна година, е определен дължимия от лицето данък върху дохода. Отбелязано е също, че за установения при ревизията ДДФЛ в съответен размер за всяка отделна година като дължим, но невнесен, се начислява лихва за забава, както е описано. На 17.07.2025г. (в срока по чл.119, ал.2 ДОПК) от С. М. И. на длъжност началник на сектор – възложил ревизията, и К. П. Я. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден обжалвания Ревизионен акт (РА) №Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., с който са установени задълженията на ревизирания данъчен субект по видове и по периоди, в общ размер на 987348,38 лева, в т. ч. главница – 701885,77 лева и лихви 285462,61 лева. В РА е посочено, че предложението за установяване на задължения с РД е направено въз основа на събраните в хода на ревизията документи, събрани при спазване разпоредбите на ДОПК. Отбелязано е, че направените констатации в РД се потвърждават с издаване на РА, като определените при ревизията задължения по главници не се променят. Ревизионният акт е връчен по електронен път на дата 18.07.2025г., ведно с приложенията. От Д. В. В., чрез пълномощник е подадена жалба против РА до Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив, заведена в ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково с вх.№Ж-26-18/01.08.2025г. С Решение №331/03.10.2025г. Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив потвърждава РА №Р-16002624003139-091-001/17.07.2025г., издаден на Д. В. В., с който допълнително са установени следните задължения: Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. главница 50773,93 лв. и лихва 30253,82 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2020г. главница 193336,57 лв. и лихва 95596,50 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021г. главница 202935,55 лв. и лихва 79765,73 лв.; Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2022г. главница 254839,72 лв. и лихва 73122,28 лв. или общо главница 701885,77 лв. и лихва 278738,33 лв. За да потвърди РА, административният орган е приел, че мотивите в жалбата са неоснователни. Посочил е, че при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК фактическите констатации се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122 ал. 1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Във връзка с твърденията на В., че не е местно лице за Р. България, е посочено, че обстоятелството по т. 1 от чл. 4, ал. 1 ЗДДФЛ - постоянен адрес в България, е безспорно установено в случая, като по аргумент на чл. 4, ал. 5, то е относимо към определянето на физическото лице като местно, само ако е доказано и обстоятелството по т. 4 - център на жизнени интереси в България. Предвид доказателствата, събрани при ревизията, е направен извод за доказано и обстоятелството - център на жизнени интереси в България. В тази връзка е посочено, че отсъства информация Д. В. да е собственик или наемател на недвижим имот в друга държава. Освен това, не бил налице и официален документ, издаден от данъчна администрация в друга държава, удостоверяващ размер на удържан и внесен данък върху доходите на РЛ, както и удостоверение, че лицето е местно на друга държава. Не били налице и данни за прилагане на методи за премахване на двойното данъчно облагане. РЛ било собственик на недвижими имоти в България и били налице данни за заплащани разходи за услуги и строителни материали. Установено било, че лицето притежава и МПС, регистрирано в страната, като съответно заплаща в България следващите се за имотите и автомобила местни данъци и такси. Освен това, през процесния период притежавал и множество банкови сметки в Република България, по които теглил и внасял суми. По отношение на банковите преводи се установявало, че ревизираното лице получавало суми чрез преводи по банковата си сметка и съгласно общия принцип, заложен в ЗДДФЛ, доходът се смятал за придобит от Д. В.. РЛ като местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, на основание чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ било задължено лице за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и от чужбина. В случая доходът на ревизираното лице бил придобит вследствие на неизяснена дейност и това обстоятелство било относимо за определяне на източника на дохода като такъв, който попада в категорията на т.нар. „други източници на доходи“ по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, доколкото не попадал в изрично изброените източници на доходи в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ. От Директор на Дирекция „ОДОП“ – гр. Пловдив е издадено и Решение №331/10.10.2025г. за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №331/03.10.2025г. В същото е посочено, че в Решение №331/03.10.2025г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив, в таблиците на стр. 2 и в диспозитива на решението е посочен грешен размер на установените и обжалвани лихви за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г., 2020г., 2021г. и 2022г., като е отбелязан правилният размер на лихвите, посочени в таблица на стр. 2 от решението и е описано как следва да се чете диспозитива на решението на стр. 13. Видно от поправката, дължимата лихва за Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2019г. е 30740,25 лв., за 2020г. е 97448,73 лв., за 2021г. е 81709,91 лв., за 2022г. е 75563,72 лв. или общо дължимите лихви са 285462,61 лв. Решенията са изпратени на адреса на пълномощника на В. и са получени на 24.10.2025г., видно от приложеното известие за доставяне ИД PS 4004 01N0QL O. Жалбата срещу процесния РА е подадена на 07.11.2025г. по пощата. При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради следните съображения: Обжалваният РА е издаден от материално и териториално компетентен орган, с оглед разпоредбите на чл.119, ал.2, във връзка с чл.112, ал.2, т.1 ДОПК и представените заповеди на Директора на ТД на НАП – Пловдив, в т.ч. Заповед №РД-09-518/22.03.2024г. и Заповед №21-2271/23.05.2024г., както и Заповед №РД-09-2277/30.11.2023г. и Заповед №РД-09-3377/22.11.2024г., като съдът взе предвид и Тълкувателно Решение №5 от 22.06.2015г. на Върховен административен съд на Република България – ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело №4/2014г. Предвид горното, съдът намира, че издателите на РА са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК. РА е издаден в изискуемата от закона писмена форма по образеца по чл.120, ал.3 ДОПК и е с всички задължителни реквизити по чл.120, ал.1, т.1-8 ДОПК, в т. ч. мотиви, обосноваващи от фактическа и правна страна установените задължения, и кореспондираща с тези мотиви разпоредителна част. Фактическите констатации и правните изводи в РА са конкретизирани чрез тези по приложения към него РД, съставляващ съгласно чл.120, ал.2, изр. 1 ДОПК неразделна част от РА. РА и РД са издадени като електронни документи и са подписани от издателите им с квалифициран електронен подпис, съгласно изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), което се потвърждава от представените по делото доказателства, които не са оспорени. На следващо място, заповедите за възлагане на ревизията, както и РА, са надлежно връчени на ревизираното лице – по електронен път. При издаване на РД не е допуснато нарушение във връзка с чл.117, ал.1 ДОПК и същият е с регламентираното в ал.2 от с. з. съдържание, а РА е издаден в срока по чл.119, ал.2 ДОПК, като в първия са обсъдени всички релевантни за случая обстоятелства. Наред с горното, съдът намира, че РА е издаден при неправилно приложение на материалния закон. Първият основен спорен въпрос по делото е дали за ревизирания период Д. В. В. е „местно лице“ на Република България за данъчни цели. Статутът на местно лице на Република България се определя за цялата календарна (данъчна) година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството, е лице: 1. което има постоянен адрес в България, или 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната (по арг. от ал. 4). Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност. А съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България, по аргумент от чл. 6 и съответно чл. 7 от ЗДДФЛ. Кога една държава упражнява суверенното си право да облага местно физическо лице, което е обект на данъчна дискреция и на друга държава, т. е. - как се разрешава колизията на суверенни права между две държави, е въпрос на споразумение между страните, обективирано в съответен международен договор, който след ратификация, обнародване и влизане в сила се ползва с примат по отношение на разпоредбите, които са различни от тези в националния закон - чл. 75 от ЗДДФЛ. По делото не се спори, че Д. В. В. има постоянен адрес в Р България, но следва също да се посочи, че по делото е представено Удостоверение за регистрация (л.71), от което се установява, че Д. В. В. има регистрация в Мюнхен, на посочен в удостоверението адрес, с отбелязан статус на жилището – „единствено жилище“, с дата на нанасяне: 23.07.2018г. и дата на регистрация: 25.07.2018г. Приходната администрация неоснователно пренебрегва и данните, че жалбоподателят през 2019г. и 2020г. е пребивавал преимуществено в чужбина, а в Р. България е бил общо 109 дни за 2019г. и съответно общо 112 дни за 2020г., които данни са изложени в РД (стр.8 от РД), като е отбелязано, че същите са предоставени от ОД на МВР, направление „КИАД“ гр. Пазарджик. В хода на производството не е установено по безспорен начин, че личните и икономическите интереси на Д. В. В. са съсредоточени предимно в България. Ревизиращите органи сочат, че лицето оперира с банковите си сметки, открити в „Юробанк България“ АД и приемат, че по този начин В. управлява собствеността си от България, но според настоящата инстанция тези обстоятелства не водят до категоричен извод, че мястото, от което лицето управлява стопанската си дейност, е преимуществено в България. За посочения период 2019г. – 2022г., липсват данни да е имал семейство на територията на България, като данни за лице, с което живее на семейни начала, се установяват едва към 2024г., т. е. - много след ревизирания период. Съответно, по отношение личните връзки с България, показателен е фактът, че през ревизирания период няма никакви доказателства членове на семейството му да живеят, работят, учат, да се осигуряват, да упражняват някакви свои права или да правят разходи в България. Действително, налице са данни за закупувано движимо и недвижимо имущество в България, което обаче ревизиращите органи сочат, че се е случило през 2021г. и 2022г., но самият факт, че лицето притежава собственост в България, не доказва, че центърът на жизнените му интереси се намира в страната, а и придобиването на това имущество, както вече се посочи, е осъществено в края на процесния период. При така установени данни за различни дейности и интереси преимуществено в чужбина, събраните доказателства не сочат категорично, че икономическите и личните връзки на жалбоподателя са по-тесни с Република България за ревизирания период. По тези съображения настоящият състав приема, че за ревизирания период Д. В. В. е чуждестранно лице. Съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ, чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. Разпоредбата на чл. 8 от същия закон изчерпателно изброява доходите от източници в Република България, определяйки ги чрез техния произход. Това автоматично логически изключва доходите с неустановен произход (за каквито органите по приходите твърдят, че са внесените в брой парични средства по сметките на жалбоподателя) като такива от източници в България. А без установяване на произхода, процесните суми не могат да бъдат определени като доход от източник в България и като такъв - подлежащи на облагане. Следователно незаконосъобразно органите по приходите са приели, че са налице условия за извършването на процесната ревизия на чуждестранно физическо лице по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и че процесните парични суми подлежат на облагане на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Изложеното прави безпредметно обсъждането на останалите въпроси, свързани с определяне на данъка, който следва да се начисли. Въпреки това, за пълнота на мотивите, съдът следва да посочи, че дори да се приеме, че са налице условия за извършването на процесната ревизия и че процесните парични суми подлежат на облагане, то според настоящата инстанция ревизиращите органи не са изяснили всички относими факти, водещи до правилно определяне на задълженията. Не е изяснено, нито дори са обсъдени конкретно приходите по сметките – не са коментирани видовете доходи и откъде са постъпили, а тези обстоятелства обуславят приложимата процедура и относимите материалноправни предпоставки за определяне на данъчната основа. Установява се например, след преглед на приложените по делото извлечения от банкови сметки на лицето, че на различни дати в рамките на процесните периоди, многократно са постъпвали преводи на суми с посочено основание: „INVOICE” (л.582, л.585, л. 587 гръб, л.589, л. 597 и др.), както и с други основания („consultancy fees” – л. 609 гръб, л.611 гръб и др.), с бенефициент Д. В. В., т. е. - налице са някакви данни за предоставени от лицето стоки или услуги, което, както вече се посочи, ако беше изяснено от органите по приходите, би могло да повлияе върху процедурата и крайният размер на определения облагаем доход (по арг. от разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ). С оглед принципа по чл. 5 от ДОПК за служебното начало при изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за установяване на публичните вземания и с оглед изясняването на обективната истина, не са предприети действия от компетентността на данъчната администрация за изясняване на всички релевантни обстоятелства по случая. Без да се изясни видът на дохода, са направени необосновани изводи, което от своя страна препятства и проверката, която следва да се извърши от съда. Всички изложени съображения обосновават крайния извод на съда за необоснованост и недоказаност на задълженията, установени в размерите по процесния РА, което дава основание да се приеме, че същият е материално незаконосъобразен, съответно следва да бъде отменен, поради наличие на основанието по чл.146, т.4 АПК. При този изход на спора, на основание чл.161, ал.1 ДОПК, жалбоподателят има право на съдебни разноски. Такива се следват в размер на 18 037,48 евро, от които 5,11 евро – държавна такава за образуване на делото (л.852) и адвокатско възнаграждение в размер на 18 032.37 евро, съгласно представен списък на разноските, и приложени към него преводни нареждания за кредитен превод- 3 бр., което е определено съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. Възражението на ответника против размера на адвокатския хонорар е неоснователно, тъй като същият е определен под минимума посочен в цитираната по-горе разпоредба от Наредбата. Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът