Решение № 806 от 22.6.2026 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 355/2026 г.

Производство по чл. 258 и следв. от ГПК. Обжалва се от ответника по спора „ Профи Арт 21 „ ЕООД, ЕИК 206422220 изцяло Решение № 4 883 от 12.11.2025 г., пост. по гр.д. № 8 195/2025 г. по описа на РС – Пловдив, с което въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия – ищец „ Екозид Инвест „ ЕООД, ЕИК 201422501 сумата 19 200 лв. – главница, дължима на отпаднало основание -прекратен Договор за изработка и монтаж на дограма за обект, представляващ еднофамилна жилищна сграда в терен, находящ се в град София, район Витоша, ПИ 68134.1898.55, сключен въз основа на оферта №1048-26/07/2022 г. поради отказ на възложителя „ Екозид Инвест „ ЕООД от договора в хипотеза на чл. 268 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба -07.05.2025 г. до окончателното изплащане; както и сумата от 14 880 лева - главница, дължима въз основа на развален Договор за изработка и монтаж на дограма за обект, представляващ еднофамилна жилищна сграда в терен, намиращ се в гр. •••, Община Столична, УПИ II - 1933, кв. 5 -Х.П., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.05.2025 г. до окончателното изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на общо 5 323,20 лв., съставляващи заплатените държавна такса и възнаграждение за един адвокат. За постановяването на този резултат, районният съд е приел, че връщане на авансово платените по първо посочения договор 19 200 лв. се дължи, т.к. отказа от договора от страна на възложителя – ищец е по причини по см. на чл. 268 изр. първо от ЗЗД, към момента на отказа ответното дружество не е започнало изпълнение на поръчаното, не е направило разходи и не му се следва и нереализирана печалба; а по второ посочения договор връщането на аванса от 14 880 лв. се дължи – макар да не се установява твърдяната от възложителя – ищец забава в изпълнението, т.к. към момента на изявлението за разваляне на договора срокът му е изтекъл, изпълнителят не е престирал изпълнение по поръчката и като така не е налице основание да задържи авансово платените му от възложителя 14 200 лв., т.к. развалянето на договора / което е в случая безспорно / има обратно действие и при предявен иск по чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД изпълнителят не се освобождава от отговорността за нейното връщане на отпаднало основание, противопоставяйки възражение за вина на възложителя за неизпълнението, а ако е търпял вреди / преки вреди или пропуснати ползи / от неизпълнението би следвало да ги заяви изрично за прихващане. Изводът за липсата на започнато изпълнение на поръчаното и по двата договора е мотивиран с доводи, че с фактурата от 01.08.2022 г. за закупени материали на стойност 22 772,55 лв. не се установява тези материали да са във връзка с изпълнението на договора / първо посочения от 2022 г. /, а дори да се приеме противното няма данни фактурираната сума да е платена на третото лице - продавач, освен това материалите могат да бъдат използвани и за други обекти, т.к. не са спецефични във вр. с конкретната поръчка. Фактурата от 30.07.2024 г. за закупени материали, касаещи втория договор от 2024 г. също няма данни да е платена на продавача по нея, а дори и да е платена, то за даденото по нея не е заявено по делото възражение за прихващане. Въззивникът поддържа неправилност на решението. Поддържа, че в обстоятелствената част на исковата молба връщането на аванса от 19 200 лв. се обвързва с хипотеза по чл. 268 изр. първо от ЗЗД / обективна причина за отказ от договора /, а в петитума се претендира във вр. с чл. 87 от ЗЗД - по развален договор, като съдът я разгледал на основание чл. 87 от ЗЗД, без да изложи доводи за виновно изпълнение, напротив – направен е извод за наличие на основанието по чл. 268 изр. първо от ЗЗД. Неправилно съдът приел, че изпълнението по този договор не е започнато от въззивника. С фактурата от 01.08.2022 г. той доказал противното – закупуването на материали във вр. с тази именно поръчка - видно от краткия период от време между приемането на офертата и закупуването на материалите по фактурата и показанията на свид. Ф.И., както и спецефичния цвят на артикулите / антрацитсив / - в съответствие с оферирания от възложителя цвят на дограмата. Така изцяло необоснован бил извода на съда, че изпълнението по този договор не е започнато, а дори и да е започнато чрез закупуването на тези материали от възложителя във вр. с конкретната поръчка, то същите са могли да бъдат реализирани от него във вр. и с други евентуално заявени му от трети лица поръчки за други обекти. Последното се основавало и изцяло на предположения, доколкото по делото не са налице каквито и да е доказателства изпълнителят да е реализирал или да има възможност да реализира закупените артикули по фактурата на други поръчани му обекти. Относно претенцията за връщане на авансово платените 14 880 лв. по втория договор за поръчка се настоява, че след като няма виновно неизпълнение на облигацията от страна на изпълнителя, то не е налице основанието за развалянето й от възложителя, което и предприето преди изтичането на срока за изпълнение - както и сам съдът приел. Неправилно обаче съдът „оправдал „ възложителя за това му неправомерно поведение / което и единствената причина за неизпълнение на договора /, като приел, че на претенцията за връщането на аванса на основание чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД не би могло да се противопостави възражението за неизпълнение на договора по вина на възложителя, а евентуалните разходи на изпълнителя във вр. със започнатото изпълнение е следвало да се предявят чрез възражение за прихващане, което не е сторено. Неправилно съдът приел и че въззивникът не е започнал изпълнение по този договор – закупените материали по фактурата от 30.07.2024 г. сочели на започнато такова. По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение за уважаване на исковете и постановяване на решение от въззивния съд за тяхното отхвърляне. Претендира разноски. Заявява доказателствени искания във вр. с извода на съда за липса на извършени плащания от въззивника към третите лица, доставили материалите по казаните две фактури – приемане на приложените към въззивната жалба банкови платежни документи – преводни нареждания, в хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК. Поддържа, че същите е представил с отговора на ИМ – описани като приложения към отговора, наред с фактурите. След и във вр. с обжалването на първоинстанционното решение установил, че платежните липсват – по необясними за него причини. Същевременно съдът чел определение за приемане на приложените към отговора на ИМ писмени доказателства, без да посочи кои са те, съответно – че част от тях всъщност не са приложени / ако са липсвали и към този момент / и в тази връзка да даде указания по чл. 146 ал. 2 от ГПК. В хипотеза на чл. 266 ал. 3 от ГПК от въззивната инстация са приети Платежно нареждане от 02.08.2022 г. за сумата 22 772, 68 лв., наредена от въззивника към третото лице „ Тревел 16 „ ООД по фактура № 000030086 и Платежно нареждане / 2 бр. / за наредени от него към „ И.и – Пласт Комерс „ ООД за сумите 28 800 лв. и 20 000 лв. с посочени основание „ плащане по проформа „. Въззиваемото дружество е депозирало отговор за неоснователност на жалбата. Поддържа, че исковете са с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето вр. чл. 268 от ЗЗД / касателно претенцията за сумата 19 200 лв. / и с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. трето вр. чл. 87 ал. 2 от ЗЗД / касателно претенцията за сумата 14 880 лв. / – както правилно са квалифицирани от съда. Релевантно и за двата иска е единствено обстоятелството дали е налице основание за задържането на авансово платените суми от изпълнителя в случаите, когато договорите не са изпълнени – което в случая счита да е безспорно установено в отношенията между страните. Без значение е защо не са изпълнени, респ. евентуалната вина на който и да е от договарящите за неизпълнението, като в случай, че изпълнителят твърди претърпени преки вреди и/или пропуснати ползи от неизпълнението пътят му за защита е чрез заявяване на възражение за прихващане, а не чрез възражение да не дължи връщане на авансово платените суми поради неизпълнението на договорите – в който смисъл цитира Решение № 64/03.06.2011 г. по т.д. № 558/2010 г. на ВКС, ТК и Решение № 155/30.12.2016 г. по т.д. № 1 819/2015 г. на ВКС, ТК. Настоява, че въззивникът не е започнал изпълнение на договорите към момента, в който въззиваемият – възложител е заявил писмено отказ/разваляне от същите – както правилно приел и съда. Фактурите от 01.08.2022 г. и от 30.07.2024 г. за закупени от въззивника материали от трети лица не били подписани от страните по тях, освен това не било установено тези материали да са във вр. с процесните поръчки. Неподписани и без печат от издателите били и представените с въззивната жалба банкови платежни документи, като така те не представлявали годни писмени доказателства. Освен това, хипотеза по чл. 266 от ГПК и конкретно твърдяната такава от въззивника относно допустимостта им не е налице, несвоевременното им представяне е опит на жалбоподателя да отстрани свой - а не са съда, процесуален пропуск. Съдът установи следното: Производството пред районния съд е образувано по предявени от въззиваемия - ищец „ Екозид Инвест „ ЕООД срещу въззивника - ответник „ Профи Арт 21 „ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл. 55 ал. 1 предложение трето от ЗЗД както следва: 1/ За заплащане / връщане на авансово платена от ищеца на ответника сума в размер н а 19 200 лв. от договорена цена в размер 34 850 лв. по сключен между тях Договор от 27.07.2022 г. по приета оферта № 1048 от 26.07.2022 г. за изработка и монтаж на дограма на бъдещ обект / сглобяема къща - еднофамилна жилищна сграда / в ПИ с идентификатор 68134.1898.55 в гр. София, район Витоша по зададена техническа спецификация; 2/ За заплащане/ връщане на авансово платена от ищеца на ответника сума в размер н а 14 880 лв. от договорена цена в размер на 28 900 лв. по сключен между тях по приета оферта от 24.05.2024 г., изменена на 06.06.2025 г. Договор от 12.06.2024 г. за изработка на и монтаж на дограма на бъдещ обект / сглобяема къща - еднофамилна жилищна сграда / в гр. ••• по зададена техническа спецификация. Първият иск се основана на твърдения за: Отказ на възложителя „ Екозид Инвест „ ЕООД от договора по основателни причини по см. на чл. 268 изр. първо от ЗЗД / неговият възложител Е.С.З. се отказала от договора между тях, т.к. поради проблеми със статута на казания ПИ не може да се издаде техническа документация за обекта, като ПИ същата й продала на 08.06.2023 г./; Незапочване на изпълнението и ненаправени разходи от страна на изпълнителя „ Профи Арт 21 „ ЕООД към датата, на която ищецът - възложител го е уведомил, че се отказва от договора - 19.03.2025 г.. Вторият иск се основава на твърдения, че договорът е развален от ищеца - възложител – връчено изпълнителя на 19.03.2025 г. уведомление за това, поради виновно пълно неизпълнение от „ Профи Арт 21 „ ЕООД до изтичането на срока – първоначално договорен до 17.09.2024 г., впоследствие продължен до 31.12.2024 г., поради което ищецът сключил договор за същата работа с друг изпълнител. Излагат се доводи за некачествено изпълнение от ответника на други поръчани му от ищеца обекти по договори, които не са предмет на предявените искове. Ответникът „ Профи Арт 21 „ ЕООД е депозирало отговор по чл. 131 от ГПК. Признава се наличието на трайни търговски отношения между дружествата и сключването на процесните два договора за изработка по зададените оферти с технически спецификации – материал на дограмата, цвят, брой камери, марки, системи, размери, енергийност, шумоизолация, слънцезащита, вид дръжки … /. Признават се получените авансови плащания. Възразява се - по първия договор, че получената сума изпълнителят е вложил в закупуването на необходимите за изпълнението на поръчката материали / в съответствие със зададената му спецификация /, за което представя фактура № 0000300864/01.08.2022 г., издадена към него от доставчика на тези материали – трето лице „ Требел 16 „ ЕООД на стойност 22 772,55 лева. Като така направените от него разходи в изпълнението на поръчката са в размер, надвишаващ авансовото платените му 19 200 лв. от цената, поради което не дължи тяхното връщане, т.к. съгласно разпоредбата на чл. 268 от ГПК поръчващия дължи заплащането на направените разходи до прекратяването на договора / в случая до 19.03.2025 г. / в случаите, когато се отказва от него по причини по см. на чл. 268 ал. 1 от ЗЗД. Поддържа и че до прекратяването е бил в готовност да изработи. Относно втория договор поддържа, че също е закупил материалите – на стойност 8 333, 33 лв. без ДДС, за което представя фактура № 399 от 30.07.2024 г., изд. от „ И.и – Пласт Комерс „ ЕООД и във всеки един момент след тази дата до изтичане срока на договора е бил готов да изработи. Изпълнението му обаче зависело от възложителя, т.к. дограмата се е монтирала в цех на последния в предварително изработени от него готови панели с отвори по предварително зададени размери. До изтичане на срока ищцовото дружество не го уведомило кога и къде да извърши монтажа на поръчаната дограма. Т.е. неизпълнението се дължи изцяло на неоказано от кредитора съдействие, поради което последният като неизправна страна не е имал правото да развали едностранно договора с обратно действие, при което само обратно действие се дължи връщане на полученото на отпаднало основание. От фактическа страна по делото е безспорно, че страните са в трайни търговски отношения, като ищецът извършва по занятие изработка и монтаж на сглобяеми къщи, за които ответникът изработва и монтира дограма със стъклопакети. Безспорни – и установени, са сключването на твърдяните две облигации / Оферта № 1048/26.07.2022 г. и Оферта от 24.05.2024 г., променена на 06.06.2024 г. /; извършените по тях авансови плащания и неизпълнението на поръчаното. Няма спор, установено е / показанията на св. Е.З. – възложител на възложителя - ищец /, че договора от 2022 г. между страните по делото е прекратен едностранно от ищеца – възложител по твърдяните от него причини, стоящи извън волята и поведението на страните, т.е. по основателна причина по см. на чл. 268 изр. първо от ЗЗД, като уведомлението на възложителя към изпълнителя е от 19.03.2025 г.. Няма спор и че с едностранно изявление – също от 19.03.2025 г., от ищеца до ответника е развален договора от 2024 г. – поради виновно неизпълнение в рамките на договорения срок. Спорът – изцяло пренесен и пред въззивната инстанция, е относно действието на прекратяването по чл. 268 изр. първо от ЗЗД на първия договор / с обратна сила или занапред / и правното значение това действие във вр. с направените от ответника – изпълнител разходи / закупена дограма и др. съпътстващи материали / в изпълнение на поръчаното преди 19.03.2025 г. – т.е. по времедействието на договора. Спор за направените разходи в изпълнение на поръчаното е възведен и по втория договор, като по същия се спори и относно наличието на възведеното основание за неговото разваляне, като ответникът твърди да не е изпълнил поради неоказано съдействие от страна на възложителя / посоченото в отговора по чл. 131 от ГПК / и като така да не се явява неизправната за неизпълнението страна, съответно неизправната страна да е възложителя. Спори се и относно значението на непредявен от ответника насрещен иск, нито възражение за прихващане във вр. с направените от него по разваления договор разходи във вр. с изпълнение на поръчаното преди изявлението да разваляне. Настоящата инстанция намира - противно на приетото от районния съд, че касателно договора от 2022 г. разходите на изпълнителя в размер на 22 772, 55 лв. се установяват от съвкупната преценка на събраните в тази насока доказателства / представената фактура № 0000300864/01.08.2022 г., платежното по нея от 02.08.2022 г. и показанията на св. Ф.И./, които не са опровергани от въззиваемия – ищец. Закупените материали са подробно описани във фактурата и същите касаят закупена дограма / цвят антрацит / с армировка в съответствие със зададената техническа спецификация по офертата от 26.07.2022 г.. Св. И. заявява, че поради отказа от договора дограмата е още в склада на третото лице „ Требел 16 „ ЕООД, т.к. дружеството на съпругата му / ответното „ Профи Арт 21 „ / няма свободна складова база, в която да я съхранява след отказа на ищеца от договора, както и че до момента не е вложена в друг обект на ответника, т.к. с оглед спецификите й и най вече тази, касаеща цвета / антрацит / за нея няма клиенти. Т.е., възражението на въззиваемия – ищец, че поръчаната дограма ответникът може да вложи в друг поръчан му обект и извода на съда за основателността на това възражение, са изцяло основани на предположение, което и до момента няма данни да се е осъществило. Неправилен е и извода на районния съд, че тези разходи не се дължат, т.к. те биха били дължими само при започнато изпълнение на поръчката. Това са разходи именно в изпълнението на последната, което не би могла да бъде осъществена без изпълнителят да закупи необходимите за нея материали. Освен това, съгласно Определение № 1 321/12.5.2026 г. на ВКС по т.д. № 173/2026 г. , Първо т.о., изпълнителят има право на възмездяване на направените разходи и за подготвителните действия за работата, независимо, че прякото й изпълнение не е започнато, стига да е налице готовност за изпълнение. Установяват се направените разходи от изпълнителя и по разваления договор т 2024 г. в размер на твърдяните 8 333,33 лв. за доставена му на тази стойност дограма - съгласно представената фактура № 399 от 30.07.2024 г., изд. от „ И.и – Пласт Комерс „, в която като основание е посочено „ оферта от 24.05.2024 г., променена на 06.06.2024 г.“. Действително, плащането й не е безспорно установено от приетите два 2 бр. платежни, т.к. в същите липсват данни платените с тях суми от 28 800 лв. и 20 000 лв. да са във вр. с тази фактура. Плащането обаче се дължи от изпълнителя към третото лице, а от показанията на св. Ф.И. се установява, че така закупената дограма все още стои на склад, т.е. не е вложена в друг обект на изпълнителя, доказателства в противна насока не са ангажирани. Споделят се изводите на районния съд да не е налице неизпълнение на договора от 2024 г. по вина на ответника – изпълнител. Показанията на ищцовия свид. Р.Т.С. установяват твърденията на насрещната страна Профи Арт 21 ЕООД, че доставката и монтажа на изработените врати и прозорци със стъклопакетите им се осъществява в цех на ищцовото дружество по предварително изработени от последното стенни панели с отвори, като за деня и мястото на монтажа ответникът се уведомява чрез Ф. / св. Ф.И. / предварително. Такова уведомяване не се установява от представената по делото е-мейл кореспонденция между страните, а свид. С. депозира показания, че не е търсил Ф. за монтаж на дограмата на обекта по процесния договор, т.к. когато преди го е търсил по телефона във вр. с други поръчани обекти, той не отговарял на обажданията му. Според показанията на св. Ф.И. дружеството „ Профи Арт 21 „ е имало готовност да изпълни поръчката в уговорения срок, но още преди изтичането му ищецът я възложил на друг изпълнител. Показанията му относно това възлагане се потвърждават и от разменената между страните по е мейл кореспонденция, като за възлагането на поръчката на „ Милкана „ ООД Екозид Инвест „ ЕООД излага доводи за некачествено изпълнение от Профи Арт 21 ЕООД на обекти, предмет на други сключени между тях договори за изработка. Т.е., не се установява да е налице соченото от ищеца основание за предприетото от него разваляне на договора. С оглед така приетото от фактическа страна съдът намира следното: По договора от 2022 г. –––––––––––––––––––––– Прекратяването на този договор е на основание чл. 268 изр. първо от ЗЗД и действието на прекратяването му не е с обратна сила, а занапред – считано от 19.03.2025 г.. До тази дата е платена авансово съответната част от цената / процесните 19 200 лв./ от ищеца - възложител и са направени от ответника – изпълнител казаните разходи от 22 772,55 лв., надхвърлящи аванса, които разходи са във вр. с предстоящото изпълнение на поръчката и на които той има право съгласно казаната разпоредба на чл. 268 изр. първо от ЗЗД. След като и двете престации са по времедействието на договора / който както се каза не е отпаднал с обратна сила / и в неговото изпълнение, то връщане на авансово платената сума не се дължи, тъй като плащането й не е без основание, респ. на претендираното отпаднало основание. Предвид изложеното, в тази му част обжалваното решение за уважаване на иска е валидно, допустимо / по предявения иск и във вр. с правоотблъскващото го възражение на ответната страна /, но неправилно. Затова същото се отменя и този иск се отхвърля. По договора от 2024 г. ––––––––––––––––––––––– Няма спор между страните, че този договор е развален поради неизпълнение до изтичането на крайния срок. Действието на развалянето е заличаването на договорната връзка с обратна сила / чл. 88 ал. 1 от ЗЗД / и без значение за това му действие е коя е виновната страна, в случая дали неизпълнението е поради неоказано от възложителя съдействие. Ето защо платения от възложителя аванс / на който не съответства насрещна престация / се явява платен на отпаднало основание, съответно изпълнителят дължи неговото връщане и като ответник по предявен иск по чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД не може да се освободи от отговорността за това, респ. да я намали, чрез възражение по чл. 83 ал. 1 от ЗЗД. Защото виновното поведение на кредитора по см. на чл. 83 ал. 1 от ЗЗД е релевантно само при търсенето на отговорност за неизпълнението по чл. 82 от ЗЗД, а вземането по чл. 55 ал. 1 предл. трето от ЗЗД произтича не от договора, а от отпадането му с обратна сила. Ако изпълнителят е търпял вреди от прекратяването на договорната връзка, той би следвало да ги заяви изрично за прихващане, само правоотблъскващо възражение за вина на насрещната по договора страна за неизпълнението не е достатъчно, т.к. евентуалната такава вина не води до отпадане или намаляване на задължението му за връщане на аванса на основание чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД. В този смисъл е установената съдебна практика - напр., но не само Решение № 64/3.6.2011 г. на ВКС по т.д. № 558/2010 г., ТК и Решение № 155 /30.12.2016 г. на ВКС по т.д. № 1 819/2015 г., ТК. Предвид изложеното, в тази му част обжалваното решение за уважаване на иска е валидно, допустимо и правилно, поради което се потвърждава. С оглед така постановения инстанционен резултат първоинстанционното решение се отменя в частта, с която „ Профи Арт 21 „ ЕООД е осъдено да заплати на „ Екозид Инвест „ ЕООД разноски за разликата над 2 575,20 лв. до присъдените 5 323,20 лв., а „ Екозид Инвест „ ЕООД се осъжда да заплати на „ Профи Арт 21 „ ЕООД разноски за първоинстанционното производство в размер на 358 евро / 700 лв. /– възнаграждение за един адвокат. За въззивното производство на „ Профи Арт 21 „ ЕООД се присъждат разноски в размер на 396 евро / съответната част от ДТ и от възнаграждението за един адвокат /, а на „ Екозид Инвест „ ЕООД – 1 035,23 евро възнаграждение за един адвокат. И двата спора са търговски по чл. 365 ал .1 т. 1 от ГПК, цената на всеки иск е под 20 000 лв., поради което въззивното решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно – чл. 280 ал. 3 от ГПК. И съдът