Решение № 36 от 9.1.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2069/2024 г.

Предявен е иск с правно основание чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането и чл.409 от Кодекса за застраховането.

Ищецът „ХМБ ЕКСПРЕС“ ООД,, в качеството си на застрахован, сключил

Застраховката в полза на трето ползващо се лице - „УниКредит Булбанк“ АД, във връзка е предоставен от последното кредит по договор за овърдрафт кредит № 1148/05206/023706 от 23.04.2018 г., който с исковата молба изрично е направил изявление за отмЯ. на уговорката в полза на третото ползващо се лице (чието вземане освен това е било погасено), ИСКА да бъде осъден ответника – застраховател, да му заплати сума в общ размер от 1 426 074, 98 лева (един милион четиристотин двадесет и шест хиляди и седемдесет и четири и 0,98 лв.), от които:

1. главница в размер на 1 365 519.13 лева (един милион триста шестдесет и пет хиляди

петстотин и деветнадесет лева и 0,13 лв.), представляваща застрахователно

обезщетение по Договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с номер

на застрахователна полица № 110122031000227 на основание чл. 405, ал. 1 от КЗ;

2. законната лихва за забава върху главницата от 1 365 519.13 лева, в размер на 60 555,58

лева (шестдесет хиляди петстотин петдесет и пет и 0,58 лв.) за периода от 20.06.2024 г.

до 14.10.2024 г. включително; ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на дължимите

суми. Претендира присъждане на разноските по делото.

Твърди се, че в срока на действие на сключения застрахователен договор по имуществена застраховка „Индустриален пожар“ е настъпило застрахователно събитие –в един от наетите от Ищеца складове в гр. Варна, ЗПЗ, ТПК „Бриз“ - склад № 2 („Склад № 2“) и под навеса пред склада е избухнал пожар - покрит риск по Застраховката. Твърди се, че са настъпили имуществени вреди от настъпилото застрахователно събитие, представляващи унищожена, респ. повредена стока (алкохолни, безалкохолни и др.напитки) на стойност 1 639 431, 09 лева и направени разходи за разчистване след пожара (допълнителни трудови възнаграждения на работници и служители, сметоизвозване, защитно облекло и др, разходи за унищожени регистрационни номера на намиралите се в близост лекотоварни автомобили, покупки на евро палети и др.) на стойност 21 634, 29 лева. Следователно, общият размер на вредите от пожара, подлежащи на обезщетяване, е 1 661 065.38 лева.

За случая било образувано Досъдебно производство №1250/2023 г. по описа на Трето районно управление на МВР при ОДМВР- Варна за престъпление по чл.331, ал.1 от НК. На 11.09.2023 г. в срока по чл.403 КЗ „ХМБ Експрес“, чрез управителя си Р.Т. уведомили застрахователя за настъпилото събитие и е регистрирана щета 0 11012132300600. Въпреки, че е изпълнил всички свои задължения произтичащи от застрахователния договор и е представил всички изискуеми са документи, в предвидения в чл. 405, ал. 1 във връзка с чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни от получаване на поисканата от застрахователя информация, ответникът не пристъпил нито към изплащане на застрахователно обезщетение, нито към представяне на писмено уведомление за мотивиран отказ за изплащане на обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. 15-дневният срок е изтекъл на 27.03.2024 г. Едва на 23.04.2024 г., т.е. приблизително един месец след изтичане на срока за произнасяне на ДЗИ, ответникът е поискал от ищеца да представи заключението по извършената в Досъдебното производство пожаро-техническа експертиза, като въпреки че ответникът вече е бил в забава и изискването на нови документи е било необосновано, ХМБ Експрес ООД е представило и Експертното пожаро- техническо заключение от 18.12.2023 г. по Досъдебното производство, което преди това не му е било изисквано.

Съгласно чл. 394 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение съгласно условията на застрахователния договор. Размерът на дължимото застрахователно обезщетение е равен на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. Имуществените вреди представляващи унищожени стоково-материални запаси –алкохолни и безалкохолни напитки, по данни от счетоводство на ищеца били на стойност 1 661 065, 38 лв. На 19.06.2024 г. Ответникът е направил частично плащане на дължимото по Застраховката застрахователно обезщетение, като е платил на ищеца 350 000 лева. С тази сума, съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, е била погасена натрупаната до момента на частичното плащане законна мораторна лихва в размер на 54 453,75 лева, а с остатъка от платената сума в размер на 295 546, 25 лева е била погасена частично дължимата главница. Така, след направеното частично плащане, дължимият неплатен остатък от застрахователното обезщетение възлизал на 1 365 519,13 лева. С писмо изх.№2024-18/20.06.2024 г. ищецът е уведомил ответника, че счита извършеното плащане е недостатъчно за погасяване за задълженията и че същите са погасени частично в реда по чл.76, ал.2 от ЗЗД. относно забавянето при произнасянето по щетата от ДЗИ ищецът е сезирал и КФН, която е приела наличието на нарушение и санкционирала застрахователя.

С писмения си отговор, ответникът не оспорва наличието на валидно

застрахователно правоотношение по застрахователен договор по имуществена застраховка за рискове А“Пожар+“, А1 „Злоумишлени действия“, Б“Природни бедствия“ Д2 „Изтичане на вода и пара и изтичане на вода и спринклерни инсталации“, валидна към датата на застрахователното събитие и съдържанието му; не оспорва настъпването на застрахователно събитие, за което е уведомен и е образувана щета, както и че е признал и заплатил застрахователно обезщетение в размер на 350 000 лв., но оспорва да дължи застрахователно обезщетение над заплатения размер.

Сочи, че договорът е сключен за застрахователна сума, която е по-ниска от счетоводно отразената стойност в сметка 304 „Стоки“. В съответствие с чл.389, ал.2 КЗ и клаузите на застрахователния договор и ОУ, обезщетението следва да се определи при условие на пропорционално обезщетяване. Освен това твърди, че поради липсата на индивидуализация по вид и количество на застрахованото имущество, както и в кой от двата склада е съхранявано, то не дължи обезщетение за част от погиналото имущество, което не се е намирало в застрахованата сграда. Твърди, че към датата на застрахователното събитие не е имало сключен договор за наем, допълнен с анекс касаещ отговорност за пожарна безопасност. Дори и да се приеме, че е съществувало наемно правоотношение с това съдържание към датата на пожара, то наетата площ е повече от складова площ покрита от застрахователния договор (2000 кв.м.) и застраховката не е покривала и откритата площ от 2800 кв.м. предоставена за ползване на „ХМБ Експрес“ ООД. Поддържа, че съгласно сключения договор застрахованият има право на застрахователно обезщетение само за стойността на намиращата се в складовете стока към датата на настъпван е на застрахователното събитие- т.е само за тези, които са се намира във, а не извън, складовите помещения. Не се дължи обезщетение за стоките, които са се съхранявали в навес пред склад 2, доколкото той не е отговарял на техническите изисквания за изграждането му и за изискванията за пожарна безопасност – чл.7.7 от ОУ. Твърди, че е налице и неизправност на противопожарните врати, както и че липсват приети Вътрешни правила за пожарна безопасност. Възразява, че е налице съпричиняване на вредите от страна на „ХМБ Експрес“ ООД и нарушение на задълженията му по т.38.3 от ОУ. Съгласно чл.395, ал.4 от КЗ в тези случаи застрахователят има право да откаже да заплати обезщетение. Освен това с уведомлението за щета, подадено от ищеца е посочено, че причина за застрахователното събитие е самозапалване, което не представлявало покрит от застрахователния договор риск.

Ответникът оспорва и претенцията за плащане на разноските за възстановяване на щетите от пожара, като недоказани – в частта за разходи за заплати и извънреден труд, а в останалата им част - като непокрити от застрахователния договор вреди и такива, за които не се дължи обезщетение отделно от вече определеното и вече заплатено застрахователно обезщетение.

Като е декларирал обаче, че са спазени всички противопожарни изисквания застрахованият е нарушил т.10.1 от ОУ. Оспорва да са се били разписани вътрешни правила както за избягване на пожари, така и за процедура за действия в случай на пожар и представените такива по делото са съставени с цел получаване на застрахователното обезщетение, но дори и да се приеме, че такива са съществували към датата на възникване на застрахователното събитие, то не са били спазени.

Затова застрахователят има право т.39 от ОУ при неизпълнение на задълженията по договора да намали, или да откаже плащането на застрахователно обезщетение. –чл.395, ал.3 от КЗ. В т.7. от ОУ (изм. и доп. вл. в сила от 07.12.2018 г.) било изрично посочено, че застрахователят не дължи обезщетение в случаи на конструктивни и строителни недостатъци, неправилно съхранение на имущество в нарушение на утвърдените технологии и стандарти, груба небрежност на застрахования, самозапалване.

С допълнителната искова молба ищецът оспорва да е налице подзастраховане; твърди, че не е обвързан от Общите условия към застраховката. Оспорва наличието на обстоятелствата, които изключват отговорността на застрахователя. Оспорва възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат и твърденията, на които се основава.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид всички събрани по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че между страните е налице валидно застрахователно правоотношение по доброволна имуществена застраховка Договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар“ с номер на застрахователна полица № 110122031000227 за покрити рискове А „Пожар+“, А1“Злоумишлени действия“ Б „Природни бедствия“ и Д2„Изтичане на вода и пара и изтичане на вода и спринклерни инсталации“ на стоково материални ценности за застрахователна сума от 2 000 000 лв. и клауза Д1 на движимо имущество застрахователна сума 2000000 лева и други разходи – 2000 лв. , за период от 21.11.2022 година до 20.11.2023 година.

Също така, че в срока на действие на застрахователния договор на 10.09.2023 г. около 15, 00 часа в склада 2 е възникнал пожар върху палети с алкохол, складирани под навес на склад, находящ се в гр.Варна, Западна промишлена зона, който е обхванал и склад №2, в който са изгоряли намиращите се там стоково-материални запаси, собственост на ищеца. В тази насока са представените писмени доказателства по щета, съставени от ОДМВР Варна и свидетелските показания на свид.А. и свид.Х.. За оценяване на щетите от пожара е ангажиран и независим оценител „О Кю Кю Ес Ей България“ ЕООД.

Застрахователните договори са сключени, съгласно общите условия на застраховане на имущества I „Индустриален пожар“, за посочените клаузи. Съгласно клауза, А“ на Приложение „Клаузи“ пожар – Основно покритие, застрахователят се задължава срещу платена премия да обезщети застрахования за загуби, повреди и разноски, пряко свързани със собствени, наети или намиращи се под контрола на застрахования движими и недвижими имущества в резултат на „индустриален пожар“, който включва риска пожар, и е описан като: „поява на пламък, възникнал на несъобразено за целта огнище или излязъл от него и в състояние да се разпространява чрез собствена енергия. Вредите се изразяват в пълно или частично изгаряне, обгаряне, опушване, овъгляване, тлеене или увреждане от действието на вода, пЯ. или препарати при гасене на пожара“ В т.4 от ОУ сочи, че се обезщетяват само преките материални вреди настъпили в резултат от рисковете дефинирани в Приложението „Клаузи“ към ОУ.

Съгласно клаузите на сключения договор – срещу колона „База“ и забележката към нея и т. 23 от ОУ застраховката се сключва при условие на пропорционално обезщетяване с изключение на групите имущество или покрития, за които застрахованият е избрал застрахователния договор да бъде сключен с уговорката „първи риск“. В този случай застрахователната сума се договаря като лимит на отговорността на застрахователя за едно и всички събития в срока за застраховката. Видно от процесния договор за застраховане в същия не е уговорена клауза „Първи риск“, поради което не следва да се прилага т.25.1 от ОУ и да се изплаща пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума.

Несъмнено ищецът е собственик на застрахованото имущество обект на застраховане п от.1.3. от I.Обект на застраховане – стоково материални запаси – материали, продукция, стоки, незавършено производство. Същото е било съхранявано в склад, който ищецът е наел по силата на сключен договор за наем от 01.01.2019 г. и част от него е било подготвено за експедиция и складирано под навес, изграден към Склад 2. Представен е и Анекс към договора за наем, сключен на 06.03.2023 г. съгласно който наемателят се задължава да създаде организация за ПБ на наетия обект и осигури необходимата инженерна инфраструктура обезпечаваща противопожарната безопасност.

Относно изграждането и съответствието им строителните правила и норми на склада и навеса по делото е представено Разрешение за поставяне №3 от 13.01.2021 г. издадено на наемодателя на ищеца, с което съгласно чл.56 от ЗУТ се разрешава да постави преместваеми обекти поз. №1 – склад (състои се от модула №1, №2, №3, №4 и №5) и поз.№2 – склад (състои се от три модула №1, №2 и №3) на указано място в схема рег.№05042 (л.1164 от делото) за поставяне на ПО в УПИ VI-307 (ПИ с идентиф. 10135.4510.563 по КККР на гр.Варна в кв.13 по плана на ЗПЗ Район „Вл.Варненчик“. Разрешението е издадено за срок от една година – до 12.01.2022 г. С Разрешение за поставяне №76 от 27.08.2024 г. издадено на наемодателя на ищеца, съгласно чл.56 от ЗУТ се разрешава да постави преместваеми обекти поз. №1 – склад (състои се от модула №1, №2, №3, №4 и №5) и поз.№2 – склад (състои се от три модула №1, №2 и №3) на указано място в схемата за поставяне на ПО в УПИ VI-307 (ПИ с идентиф. 10135.4510.563 по КККР на гр.Варна в кв.13 по плана на ЗПЗ Район „Вл.Варненчик“. за срок от една година от 27.08.2024 г. до 26.08.2025 г. представени са и схемите, конструктивно –техническо становище съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ , Протокол №34 от 17.11.2020 г.По делото са представени Удостоверение №86 от 13.08.2019 г. за въвеждане в експлоатация на стоеж за складове с офиси- Склад 1, втори етап Склад 2 и Трети етап Склад 3, находящи се с в УПИ VI-563, кв.13 и инвестиционен проект Част „Пожарна безопасност“

Също така са представени и Становище за допустимост рег. № 1983/СД-26 от 30.10.2018 г. относно вложената в строежа Изолирана метална еднокрила врата на панти „UNIFORM E12 120“ и Приемо-предавателен протокол за монтажа й на 27.05.2019 г.в Обект Склад 2 Завод за безалкохолни напитки.

По делото са представени Противопожарно досие на Склад №1 Вътрешни правила (инструкция) за недопускане на запалвания, аварии и пожари от 02.01.2019 г. , както и Заповеди №№ 4001/02.01.2019 г.; №4002/02.01.2019 г. ; №4003/02.01.2019 г.; №4004/02.01.2019 г. №4005/02.01.2019 г.; 4006/02.01.2019 г.; 4007/02.01.2019 г.; 4008/02.01.2019 г. и 4009/02.01.2019 г. и план за евакуация на работници, служители и пребиваващи лица при възникване на пожар в Склад 1 план за осигуряване на ПБ при извършване на текущи ремонти на строителни и монтажни работи на обектите, за които се изисква разрешение за строеж съгласно чл.9, ал.1 т.3 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите от 02.01.2019 г. и План за действие при пожар в Склад №1 от 02.01.2019 г. и Дневници за изключване на електрическото захранване след приключване на работното време.

По делото е допусната комплексна съдебно счетоводна и оценителна експертиза, от заключението на която се установи, че действителната стойност на стоково-материалните запаси, които са били налични към 21.11.2022 г. (дата на вл. в сила на застрахователния договор) в склад №2 е навеса към него е 3 488 822, 67 лв. , без ДДС. Същите за заведени по сметка 304 на ищцовото дружество по вид, количество и стойност, описани в Табл.2 от заключението. От изследваните от вещото лице стокови разписки за доставка на стоките, които са били подготвени за експедиция извън склад №2 и са били унищожени от пожара е направило заключение, че стойността на стоките е 24 763, 47 лв.

Действителната стойност на стоково-материалните запаси, които са погинали вследствие на настъпилото на 10.09.2023 г. застрахователно събитие – пожар в склад 2 и навес към него, вещото лице е определило чрез определяне на справедливата пазарна стойност на 2 621 391 лв. към 11.11.2022 г. Вещото лице посочва в заключението си, че съгласно изготвянето от дружеството ежемесечни рекапитулации по разчетно-платежни ведомости за работниците и служителите е установил, че няма начислени разходи за извънреден труд за 2022 г.

От заключението на допусната и изслушана съдебно пожаротехническа експертиза при изследването на съответствието на склада и навеса с изискванията за противопожарна безопасност, като едно цяло, вещото лице е обосновало извода, че Нормативните изисквания за ПБ при проектирането на Склад 2 са спазени като за отделни елементи (максимално допустима площ между брандмауерите) фактическите площи са далеч под изискванията на нормативния документ.Изяснено е, че Склад № 2 е проектиран и построен през 2018 г. (Папка с допълнителни материали. Приложение 1), а преместваемия обект - навес пред Склад № 2 е построен през 2021 г. (Папка с допълнителни материали, Приложение 2). Заявител за проектиране на двата строежа е фирма РУМЕНС ЕООД. От намиращия се в кориците на делото Инвестиционен проект и от приложените чертежи в реални размери става ясно следното:- Склад 2 е едноетажна сграда с височина кота корниз 6,02 т.;- Сградата е проектирана с метална незащитена конструкция на метални носещи колони;- Външните ограждащи стени са проектирани със стенен термопанел с дебелина 10 cm.;-Покривното покритие е проектирано с покривен термопанел с дебелина 10 cm.;- Склад 2 се състои от 2 свързани помежду си сгради Склад 2А и Склад 2В;- В Склад 2А са проектирани два склада, два офиса и два санитарни възела;- В Склад 2В са проектирани един склад, един офис и един санитарен възел;- Застроена площ на Склад 2 - 734,54 кв.м.;- Сградата на Склад 2 е разделена на два пожарни сектора по 400 кв.м. В местата на свързване на секторите са предвидени брандмауери с граница на огнеустойчивост EI120.- Сградата е Г-образна и в мястото на свързване под ъгъл 90° е предвиден 5- метров участък с огнеустойчивост EI60.

Пожаротехнически изисквания за безопасност на строежите се уреждат в Наредба № 1з-1971/2009 г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. Съгласно изискванията на чл. 8(1), Таблица 1 от Наредба № 1з-1971/2009 г. Склад 2 се отнася към Клас на функционална пожарна опасност Ф5 - Производствени, складови и селскостопански сгради с постоянен режим на работа и подклас Ф5.2 - Складови сгради и съоръжения. Съгласно изискванията на Таблица 2 към чл. 8 (2) на същата Наредба Склад 2 се отнася към Категория по пожарна опасност Ф5В.

Максимално допустимата площ между брандмауерите за строежи с КФПО Ф5, допустимият брой етажи и задължителната степен на огнеустойчивост се определят съгласно Таблица 6 към чл. 13 (3) от Наредба № 1з-1971 /2009 г. и са съответно:

• Допустим брой етажи - 1.

• Степен на огнеустойчивост IV.

• Максимално допустима площ между брандмауерите на сградата - 2000 кв.м. По отношение на използваните строителни продукти съгласно изискванията на чл. 14 (10) строителните конструктивни елементи за строежи от пожаронезащитени стоманени конструкции, за които не е допустима V степен на огнеустойчивост, носещите конструктивни елементи се проектират с клас по реакция на огън не по-нисък от А2, а останалите конструктивни елементи - с клас по реакция на огън не по-нисък от С. Така при сравняване на заложените изисквания за ПБ в Инвестиционния проект за Склад 2 с изискванията на нормативния документ (Наредба № 1з-1971/2009 г.) вещото лице прави извода, че нормативните изисквания за ПБ при проектирането на Склад 2 са спазени като за отделни елементи (максимално допустима площ между брандмауерите) фактическите площи са далеч под изискванията на нормативния документ.

Относно това отговаря ли проектирането и вложените материали при изграждането на навеса пред Склад 2 на пожаротехническите изисквания за безопасност вещото лице е изяснило, че преместваемият обект - навес пред Склад 2 изграден през 2021 г. и съгласно приложения по делото технически проект представлява:- Незащитена метална конструкция на незащитени метални колони.

• Размери - 1748,1/515 cm. и площ - 90,03 кв.м. Колоните са замонолитени към съществуващия бетон чрез 4 анкерни болта Ml8. Съгласно чл. 494 от Наредба № 1з- 1971/2009 г. — разрешава се пристрояване и встрояване на закрити складове и навеси към производствени и други сгради, при условие, че са отделени от тях съгласно чл. 16. На практика става дума за обособяване на пожарен сектор. Съгласно чл. 16 (2) преградите, отделящи пожарния сектор от съседни пожарни сектори, се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не по-нисък от А2. Съгласно чл. 16 (3) минималната огнеустойчивост на вертикалните и хоризонталните прегради, отделящи пожарния сектор от съседни пожарни сектори е RE1 (EI) 120.

Сравнявайки нормативните изисквания за пожарна безопасност с фактическите стойности за навеса вещото лице прави извода, че изискването на чл. 494 от Наредбата не е изпълнено. Проектирането и вложените материали при изграждането на Склад 2 отговарят на нормативните изисквания за пожарна безопасност. Вложените материали при изграждането на навеса пред Склад 2 отговарят на нормативните изисквания за пожарна безопасност. Проектирането и изграждането на навеса пред Склад 2 обаче не отговаря на нормативните изисквания за пожарна безопасност, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 494 във връзка с чл. 16 от Наредба № 1з-1971 /2009 г.

Относно механизмът на действие на противопожарните врати, които се установи че са поставени в склад 2 вещото лице посочва, че същите са от групата на врати с нормално затваряне и същите се намират в положение затворени, през периода на нормалната си експлоатация, като се отварят само когато през тях трябва да преминат хора или да се пренесат стоки и предмети. След прекратяването на движението на вратите пожаротехническите изисквания за безопасност вещото лице дава заключение, че Нормално затворени означава, че за разлика от другите групи врати - тези противопожарни врати се намират в затворено състояние през целия срок на нормална експлоатация на обекта. След преминаване през тези врати те отново се привеждат в затворено състояние и в случай на възникване на пожар те винаги трябва да са затворени. Привеждането в затворено състояние се извършва от някакъв механизъм за самозатваряне. Най-често в качеството на механизъм за самозатваряне се използват различни пружинни механизми или автомати за самозатваряне. Съгласно приложените допукументи е Единствено за Склад 1 в Инвестиционния проект е заложена пожароустойчива врата. В Обяснителната записка към Инвестиционния проект в Склад 2 и Склад 3 не са предвидени ножароустойчиви врати между пожарните сектори,

В кориците на делото е приложен ПРИЕМО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ № 20230529/02, за ОБЕКТ: Склад 2 Завод за безалкохолни напитки, в който е отбелязано, че на 27.05.2019 г. са монтирани 2 бр. Пожароустойчиви врати 120 минути с размер 110/2050. Приложени са също Декларация за характеристиките на строителен продукт от Игъл Трейд ЕООД (упълномощен представител на производителя), за същите врати и за същия обект и - Становище за допустимост peг. № 1983сд-26/30.10.2018 г. на ГД ПБЗП и писмо Peг. № 717000-215/09.07.2024 г. на Трета РСПБЗН - Варна от което и от огледа на място на вещото лице следва извода, че такива врати са и поставените и че те се отнасят към групата - нормално затворени. На фиг. 3 от заключението е показана едната от монтираните на 27.05.2019 г., описани по-горе, която е съществувала и по време на процесния пожар, при оглед на която вещото лице у установило и конкретния механизъм самозатваряне - пружинни панти.

Съгласно приложените документи, намиращи се в кориците на делото и установеното по време на огледа на 10.09.2025 г., пожароустойчивите врати в Склад № 2 са притежавали механизми за самозатваряне. Допълнително в заключението си вещото лице сочи, че тъй като в материалите, намиращи се в кориците на делото, няма приложени чертежи на устройството на механизма за самозатваряне на конкретния вид пожароустойчиви врати, но предвид документите относно вида на поставената врата то тя е следвало да има такъв механизъм на самозатваряне. За да са изпълнени изискванията за ПБ обаче следва не само вратата да има такъв механизъм, но и да изпълни предназначението си една пожароустойчива врата механизмът за автоматично самозатваряне трябва да отговаря на няколко изисквания: Механизмът трябва да се поддържа изправен през целия срок на експлоатация на пожароустойчивата врата. Това означава да се изпълняват стриктно изискванията на производителя за поддръжка на пожароустойчивата врата и в частност на механизма за автоматично самозатваряне. За целта трябва да се извършва периодична проверка и обслужване на вратата и на механизма за самозатваряне съгласно препоръките на производителя, но не по-рядко от веднъж годишно;. Да не се допускат физически удари и други въздействия водещи до деформации и повреди върху конструкцията и повърхностите на вратата;. Да не се поставят препятствия по пътя на движение на крилата на врата или такива, които пречат на плътното затваряне на крилата.

Относно това дали изграденият навес пред склад 2 е бил снабден с противопожарни средства от първа необходимост, вещото лице изяснява какъв е видът и броя на противопожарните уреди, с които трябва да бъде оборудван един обект определени в Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1з- 1971/2009 г. Необходимите уреди за Закрити складове са посочени в Раздел III от Приложение № 2.

В Инвестиционния проект в т. 2.5. Функционални показатели за преносими уреди и съоръжения за първоначално горене, проектантът също е определил необходимите противопожарни уреди и съоръжение като е приравнил склада към група „11. Складове за горими материали/Ф5.2“, а именно:„Складове - за всеки склад

• Прахов пожарогасител ABC 6 kg - 2 бр.

• Пожарогасител на водна основа с вместимост 9 1, клас А - 2 бр.“ В Противопожарното досие на обекта е приложена Таблица, в която са посочени извършвани проверки на пожарогасителите в Склад 1 и 2, но не е посочен броя на пожарогасителите, които са проверявани. В кориците на делото няма документ, от който да може да се определи наличието, броя и вида на противопожарните уреди и съоръжения към навеса на Склад 2.

В обобщение вещото лице е изяснило, че проектирането и изграждането на навеса пред Склад 2 не отговаря на нормативните изисквания за пожарна безопасност. Не е изпълнено изискването на чл. 494 от Наредба № 1з- 1971/2009 г. във връзка с чл. 16 ал. 2 и ал. 3, а именно:- Съгласно чл. 494 от Наредба № 1з-1971/2009 г. - разрешава се пристрояване и встрояване на закрити складове и навеси към производствени и други сгради, при условие, че са отделени от тях съгласно чл. 16. На практика става дума за обособяване на пожарен сектор;- Съгласно чл. 16 (2) преградите, отделящи пожарния сектор от съседни пожарни сектори, се изпълняват от продукти с клас по реакция на огън не понисък от А2;- Съгласно чл. 16 (3) минималната огнеустойчивост на вертикалните и хоризонталните прегради, отделящи пожарния сектор от съседни пожарни сектори е RF.I (EI) 120.

Следователно, ако навесът е бил изпълнен съобразно изискванията на Наредба № 1з- 1971/2009 г., пожарът е щял да се ограничи в площта на навеса до достигане на границата на огнеустойчивост на ограждащите стени. Това означава, че пожарът е щял да бъде задържан в границите на навеса за време от 120 min и горенето нямало да се разпространи в обема на Склад 2. Обемът на нанесените загуби щеше да се ограничи само до стоките, които са били складирани под навеса.

По отношение на навеса пред Склад 2 в Отговор на задача № 1 беше посочено, че Проектирането и изграждането на навеса пред Склад 2 не отговаря на нормативните изисквания за пожарна безопасност. Не е изпълнено изискването на чл. 494 от Наредба № 1з-1971/2009 г. Навесът не е отделен от склада със стена с минималната огнеустойчивост REI (EI) 120. Това означава, че е било недопустимо съхраняването на каквито и да е горим материали или негорими материали в горима опаковка под навеса. Вещото лице категорично заключава, че съхраняването на каквито и да е горими материали и негорими материали в горима опаковка под навеса е недопустимо.

Съдът намира, че изискванията на цитираната наредба касаят всички преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ – вж. чл.1, ал.1, т.5 от Наредбата, поради което направените възражения от страна на ищеца. Съобразявайки изводите на вещото лице и данните относно механизма на възникване на пожара, липсата на противопожарен сектор е позволило разпространението на пожара от навеса, където е възникнал, към склада.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна

страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, което трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. За да бъде уважен иска е необходимо да се установи или че не е платено застрахователно обезщетение, или че то не съответства на действителната стойност на претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие. На основание чл. 386 от КЗ, при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност), освен когато това е предвидено в кодекса. В алинея втора на същия текст е предвидено, че при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност т. е. на обезщетяване от застрахователя подлежат действително претърпените вреди, ограничени само от лимита на отговорността.

По аргумент от чл. 389 КЗ, подзастраховане е налице, когато застрахователната сума по договора е по-малка от действителната стойност на имуществото. Според посочената норма, извън случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Според ал. 2, ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално обезщетяване, какъвто е и процесния случай, обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност. Така обезщетението следва да се определи при условията на чл. 389, ал. 2 КЗ, тъй като в Общите условия се съдържа уговорка в този смисъл.

Стойността на увреденото имущество се определя от наличното, констатирано от вещото лице към датата на застрахователното събитие само в описания в полицата имот на ищеца. Тъй като видно от Приложение – въпросник, това е имот с площ от 2000 кв.м. изграден през 2019 г. и предназначен за съхранение на стоково материални запаси, застрахователното покритие не обхваща настъпили извън него събития.

Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Невярно декларираните обстоятелства относно съхраняването на СМЗ в затворен склад е в причинно следствена връзка с настъпването на събитието – пожар, възникнал от самозапалване на оставени стоки под изграден без спазване на изискванията за отделен противопожарен сектор навес. Съгласно т.7.7 от ОУ е предвидено, че от застрахователните рискове са изключени случаи на нарушение на строителните правила и норми, в т.ч. нормите за ПБ, което категорично се установи от заключението на съдебно пожаротехническата експертиза. Ето защо, застрахователят не дължи плащане на обезщетение за вреди от унищожаване на стоки съхранявани по начин и на място, където е налице риск от пожар поради нарушаване на изискванията за ПБ. В този случай ищецът е в неизпълнение на задълженията си по договора и съгласно т.7 от ОУ застрахователят не дължи обезщетение в претендирани с исковата молба размер.

Акцесорният иск за присъждане на законна лихва за исковия период също е неоснователен и следва да се постанови решение, с което да бъде отхвърлен.

Водим от горното, съдът