Решение № 272 от 13.2.2026 г. на Административен съд - Враца по дело № 355/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно процесуален кодекс/ във вр. с чл. 27б ал. 4 /изм. ДВ бр. 44 от 08.05.2021г./ от ППЗСПЗЗ /Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи/ - /отм. ДВ бр. 58 от 2024г., в сила от 09.07.2024г./. Образувано е по ЖАЛБА на Ю.Ц.К. •••, чрез пълномощник – * П.П. •••, против Решение № 15-У от 22.11.2001г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.27“б“ ал.4 от ППЗСПЗЗ в землището на •••, издадено от Поземлена Комисия /ПЗ/ – гр. Криводол, сегашна служба: Общинска служба /ОС/ „Земеделие“ – гр. Криводол, за три имота от общо 28.175 дка на обща стойност 17 609 лв. /по 625 лв. дка/, а именно – нива от 17.649 дка в м. ••• , нива от 4.525 дка в същата местност и нива от 6.001 дка в м. ••• . С Определение № 1493/08.10.2025г. по адм. дело № 455/2025г. по описа на АдмС Враца и на осн. чл. 126 ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, е прекратено производството по това дело и същото е ПРИСЪЕДИНЕНО към настоящето дело – адм.дело № 355/ 2025г. по описа на АдмС Враца. Производството по адм.дело № 455/2025г. по описа на АдмС Враца, е образувано също по ЖАЛБА на Ю.К. •••, чрез пълномощник * П.П. •••, против Решение № 15-У от 22.11.2001г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.27“б“, ал.4 от ППЗСПЗЗ, в землището на •••, издадено от ПЗ- гр.Криводол, сегашна служба: ОС“Земеделие“- гр.Криводол, за два имота от общо 22.174 дка на обща стойност 13 859 лв. /по 625 лв. дка/, а именно: нива от 17.649 дка в м. ••• и нива от 4.525 дка в същата местност. В двете жалби се иска обявяване на съответното решение на ПК-Криводол за нищожно, за което се излагат подробни съображения. Претендират се разноски. Приложени са писмени доказателства. В жалбите се излагат обстоятелства и доводи, че през 2004г. жалбоподателя подава документи в АГКК за издаване на скици на имотите и установява, че процесните имоти са причислени към ДПФ /Държавния поземлен фонд/. След направена справка в Общинска служба „Земеделие“ – гр. Криводол и снабдяване с преписката по провеждане на процедурата за промяна на собствеността, жалбоподателя Ю.К. установила, че по преписката липсва съгласие от страна на нейния наследодател М.К.М., с което е поискано вместо земя да получи компенсационни бонове, което да заяви писмено до 30.06.2000 г. съгласно чл.27б ал.4 от ППЗСПЗЗ /в редакцията си – ДВ бр.113 от 1999г./. Твърди се, че за издаденото Решение № 15-У от 22.11.2001г., ПК-Криводол не е съобщавала на страната. Въз основа на решението са издадени Удостоверения за притежаване на поименни компесационни бонове за обезщетение за земеделска земя на 1.475 дка за 905 лв. и на 6.001 дка за 3 751 лв. Сочи се за пълномощното от 08.04.2002г. с рег. № •• , че към момента подаване на молбата за имота от 6.001 дка с вх. № 05.04.2002г. пълномощника К. не е имал представителна власт. В издадените Удостоверения за притежаване на поименни компесационни бонове за обезщетение са цитирани различни решения за определяне правото на обезщетение, които не кореспондират с обжалваните решения. Твърди се, че решението за обезщетение за имотите е подписано само от един член на комисията, без да е подписано от председател, секретар и друг член, поради което е постановено от незаконен състав, с което нарушена разпоредбата на чл. 60 ал.4 от ППЗСПЗЗ /в редакцията бр.41 от 24.04.2021г./, както и на чл.15 ал.2 т.6 от ЗАП/ отм./, сега чл.59 ал.2 т.8 от АПК, тъй като не е подписано от председател и секретар. Твърди се липса на компетентност на органа издал оспорените решения. Тъй като липсва искане или съгласие на собственика е налице самосезиране на ПК-Криводол, но липсват предпоставките по чл. 14 ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ, да е налице явна фактическа грешка или откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства. В с.з.оспорващата К. се представлява от пълномощника * П., която поддържа жалбата и иска обявяване на двете решения за нищожни. Представят се от пълномощникът и писмени бележки /л.126/ в подкрепа на жалбата в които се акцентира на липсата на искане/заявление от страна на собственика вместо земя да получи компесационни бонове и липсата на компетентност на състава на ПК-Криводол издал двете решения. Представя се и списък на разноските /л.129/, като се поддържа искането за присъждане на разноски. Ответникът – Общинска служба „Земеделие“ гр. Криводол, в с.з. се представлява от пълномощник - * Ц.Н., която оспорва жалбата и моли за решение с което се потвърдят издадените съответни решения на ПК-Криводол, по подробните писмени съображения в писмения отговор. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. В писмения отговор /л.72/ се излагат съображения, че жалбата е недопустима, неоснователна и недоказана. Излагат се на първо място доводи, че не е нарушен чл. 60 ал. 4 /отм./ от ППЗСПЗЗ и адм.акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност. На следващо място, че към момента на издаване на решението 22.11.2001г. е приложима разпоредбата в редакцията на закона ДВ бр.44/08.05.2001г. и фактически е отпаднал срока до 30.06.2000г. за подаване на заявления по чл.27б ал.4 от ППЗСПЗЗ. Сочи се, че жалбата е недопустима, тъй като от приложените към преписката две пълномощни, М.М. и синът му Ц.М. ясно са изразили волята си, като са преотстъпили правото на собственост на възстановените земеделски земи и разпореждането с компесаторни бонове, на други лица. Решението на ПК-Криводол не е обжалвано в съответния срок и е влязло в законна сила. По делото са събрани множество писмени доказателства и е приложено адм. дело № 455/2025 г. по описа на АдмС – Враца, ведно със съдържащите се в него писмени доказателства касаещи обжалването на второто решение с двата имота. От страна на жалбоподателя с жалбата са представени по настоящето дело писмени доказателства, по опис в жалбата /л.7-17/. Ответника е представил административната преписка /л.22-46/, както и допълнителни документи по адм. преписка /л.57-71/. Към отговора са приложени също документи /л.74-78/, в т.ч. оригинала на оспореното решение по отношение трите имота. В с.з. на 13.10.2025г. от страна на процесуалния представител на ответника се представи и прие в оригинал второто оспорено решение по отношение двата имота. Следва да се отбележи, че на л.78 и л.79 от делото са приложени цветни фотокопия на оригиналите на решенията, а самите оригинали са изведени в синя папка към делото, тъй като подлежат на връщане на ответника, след приключване на делото. По искане на пълномощника на жалбоподателя са изискани и приложени справки, и документи – от Министерство на земеделието /л.84-91/, от Областна Дирекция „Земеделие“-Враца /л.98/ и от Община Криводол /л.101-124/. Настоящият съдебен състав, като се запозна с доводите на страните и писмените доказателствата към жалбите и в административната преписка, както и допълнително представените, намира за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателя Ю.Ц.К. е наследник - внучка на М.К.М., починал на ••.••.•••• г., бивш жител •••. съгласно приложеното Удостоверение за наследници /л.11/. Ц.М.К., баща на жалбоподателя и син на М К. е починал на ••.••.•••• г. Със Заявление вх. № 397/19.02.1992г. до Общинска Поземлена комисия /ОПК/ – гр.Криводол /л.58/, М.М. е заявил желанието си да му бъде възстановена собствеността на земеделска земя в землището на •••, общ. ••• , от общо 29.5 дка, като приложил съответни документи /л.59-60/, за което е образува преписка № 397/4883 по регистъра за 1992г. на ОПК-Криводол, заведена с № 4883/28.02.1992г. С Протоколно Решение № 46/09.07.1992г. на ОПК-Криводол е признато правото за възстановяване на собствеността на само на 9.5 дка и отказано на 20 дка, като за решението заявителя е уведомен на 21.10.1992г. Подадена е жалба от М.К.М. чрез ОПК-Криводол до РС-Враца /л.67-68/ на 26.10.1992г., заведена с вх. № 98/09.11.1992г. в която оспорва, че не са му признати 20 дка. Няма данни по преписката за образувано и водено дело пред РС-Враца. С второ Заявление /л.64/ от 04.08.1992г. до ОПК-Криводол, М.М. заявил отново тези 20 дка в землището на •••, като приложил документи /л.65-66/. Образувана е преписка № 397/8006 от 1992г. на ОПК. С две Протоколни решения № 98/41 от 12.12.1992г., първоначално с първото /л.62/ е признато, но същото е анулирано /л.69/, а с второто /л.63/ е отказано да се признае правото на възстановяване на собствеността. Няма данни заявителя да е уведомяван за тези решения. С Решение № 247/24.01.1995г. на ПК-Криводол /л.76-77/ по преписка 04883/ 28.02.1992г. и на осн. чл. 27 от ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на М.М., съгласно плана за земеразделяне в землището на ••• на три имота – 1.нива от 6.001 дка в м. ••• ; 2.нива от 17.649 дка в м.••• и 3. нива от 4.525 дка в същата местност ••• . Въз основа на това решение на ПК-Криводол № 247/24.01.1995г. М.К.М. си извадил Нотариален акт за собственост /л.9 и л.31/ на недвижими имоти, възстановени по закона за собствеността и ползуването на земеделски земи, Нот-акт № •• от ••.••.•••• г. При издаването на Нот.акт са приложени и скици на имотите. С писмо от Поземлена Комисия /ПК/-Криводол до М.М. /л.27/ изх. № 75/26.01.2001г. се уведомява същия, че по заявление вх. № 04883/28.02.1992г. , с протоколно решение № 7Ф/06.10.1998г. по чл.19 ал.6 от ППЗСПЗЗ след прилагане на коефициента 0.95 за намаляване на земеделските земи, му е определена за възстановяване с план за земеразделяне 28.025 дка земеделска земя с посочени категории, като за разликата от 1.475 дка да подаде писмено искане в 14-дневен рок от датата на получаване на съобщението до ПК за предпочитания начин на обезщетяване – със земи от държавния или общинския поземлен фонд или по ред и условия определи със Закон. С Молба от 28.02.2001г., заведена с вх. № •• /09.04.2001г. М.К.М. поискал да бъде променено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху тези 1.475 дка в поименни компесаторни бонове /ПКБ/ в размер на 905 лв. Молбата е подадена чрез пълномощник /л.34/ лицето Ц.С.Д., с конкретни упълномощавания, както за подаване на молбата, така и за получаване на удостоверенията за издадени ПКБ, вкл. да ги прехвърля, да се разпорежда с тях и да го представлява във връзка с тях. Издадено е Удостоверение за притежаване на поименни компесаторни бонове /л.41/ от 18.05.2001г. по отношение 1.475 дка за 905 лв. първоначално на притежател М.К.М., а впоследствие явно прехвърлено на друг притежател /л.42/, а именно П.И.Б.“ „АД. В първоначалните Удостоверения за притежаване на ПКБ и копието му /л.41/, като основание за издаване е посочено „Реш. ПК № 15-2/14.02.2001 г.“, което решение на ПК-Криводол не е приложено към адм. преписка и последващите документи към нея. На ••.••.••••г. М.К.М. е починал, съгласно препис – извлечение от Акт за смърт /л.35/. С Молба до ПК-Криводол, без дата, заведена с вх. № •• /08.04.2002г. /л.13/ лицето К.Ц.К., като пълномощник на наследника Ц.М.К. /л.14/, поискал да се ползва от правото по чл.27б ал.4 от ППЗСПЗЗ по отношение имота от 6.001 дка. Пълномощното е нотариално заверено с № •• от 08.04.2002г. от нотариус с район на действие РС-Враца и с изрични упълномощавания: да подаде заявлението, да получи компесаторните бонове, да ги продава и прехвърля, да подписва всички документи и да представлява пред институциите, свързани с упражняването на правото по това пълномощно. Има приложено Удостоверение за наследници № •• /08.04.2002г. /л.36/. От 08.04.2002г. има и приложено Удостоверение от служба по вписвания при РС-Враца, че за имота нива от 6.001 дка в м. ••• в земл. на ••• няма наложени ипотеки и възбрани /л.40/. Съгласно копие на Удостоверение за притежаване на ПКБ /л.16 и л.46/ за имота от 6.001 дка с равностойност 3 751 лв., с основание „Реш. ПК № 15-2 / 05.04.2002г. по Заявл. № 608/09.04.2002г.“, което решение на ПК-Криводол не е приложено към адм. преписка и последващите документи към нея, притежателят бивш жител на ••• е прехвърлил ПКБ на приобретателя ФК“К.“ АД. Същевременно са издадени оспорените две решения на ПК-Криводол /съгласно оригиналите, с цветни фотокопия на л.78-79/: 1.Решение № 15-У от 22.11.2001г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.27“б“ ал.4 от ППЗСПЗЗ в землището на •••, на М.К.М. за три имота от общо 28.175 дка на обща стойност 17 609 лв., по 625 лв./дка, а именно – нива от 17.649 дка в м. ••• , нива от 4.525 дка в същата местност и нива от 6.001 дка в м.••• . Състава на комисията - Председател: * К.С., секретар: В.П. и членове: 3.С.В., 4.Л.Х., 5.М.А. и 6.Е.К.. Решението е подписано от първите петима, вкл. от председателя и секретаря, като само члена на комисията, под № 6, Е.К. не го е подписала. Представения с жалбата препис от това решение /л.7/ е с подпис само на члена на комисията 4.Л.Х.. 2.Решение № 15-У от 22.11.2001г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.27“б“ ал.4 от ППЗСПЗЗ в землището на ••• , на М.К.М. за два имота от общо 22.174 дка на обща стойност 13 859 лв., по 625 лв./дка, а именно: нива от 17.649 дка в м. ••• и нива от 4.525 дка в същата местност. Състава на комисията - Председател: * К.С., секретар: В.П. и членове: 1.М.С., 3.С.В., 4.Л.Х., 5.Ц.А. и 6.Е.К.. Решението е подписано само от председателя и от членовете 4.Л.Х. и 5.Ц.А. В двете решения е посочено идентично, че е разгледана преписка за обезщетяване вх. № 0488ЗУ от 22.11.2001г. на М.К.М., заявление по чл.27б ал.4 от ППЗСПЗЗ вх. № 1163/22.11.2001г. на същия, нотариално заверено пълномощно № •• от 08.04.2002г. за получаване на обезщетение с поименни компесационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне, влязло в сила решение на поземлената комисия по чл.27 ал.1 от ППЗСПЗЗ № 247 от 24.01.1995г., на основание чл.19 ал.8 и чл.19 ал.17 т.2 от ППЗСПЗЗ. Посочено е, че решението може да се обжалва по реда на ГПК по отношение стойността на дължимото обезщетение в 14-дневен срок, чрез поземлена комисия, пред Районния съд. Няма данни за двете решения да е уведомяван адресата или пълномощник. Същевременно с две /нови/ решения № 15-У и № 150-У от 22.11.2001г. на Общинска служба по земеделие – Криводол, трите процесни имота са причислени към Държания поземлен фонд. С първото решение № 15- У /л.74/ два имота – нива от 6.001 дка в м. ••• и нива от 17.648 дка в м. ••• , а с второто решение № 150-У /л.75/ имота – нива от 4.525 дка в м. ••• . Двете решения са издадени от състав на ОСЗ-Криводол, с началник: Л.Л., и членове: 1.Ц.Т., 2.А.Ц. и 3.Е. Г.. С Пълномощно от 14.11.2017г. /л.47/ Л.С.Л.,•• е упълномощил * в Областна дирекция „Земеделие“-Враца, Ц. Н., да представлява службата и него, пред всички съдилища на територията на област Враца и дава право на упълномощеното лице да упражнява представителните си правомощия до приключване на делата във всички инстанции. Съгласно справка от ОСЗ-Криводол, без дата и подпис на издател /л.10/, от регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ, за имоти на собственик към 17.03.2025г. М К.М. е посочен за собственик и за бивш собственик на трите имота. От представеното Удостоверение от 28.03.2025г. от съдия при РС-Враца /л.12/, е видно, че е вписан в особената книга на съда за отричане от наследство, отказа на Е.Ц.К. от наследството, останало след смъртта на Ц.М.К., бивш жител •••, починал на ••.••.•••• г. Съгласно три справки от ОСЗ-Криводол /л.28-30/, история на имота към 06.08.2025г. трите процесни имота с бивш собственик М.К.М., собственик до 20.03.2002г., сега са собственост на Държавен Поземлен Фонд, с начин на придобиване по чл.27 от ППЗСПЗЗ, като е посочено Решение № 15-У от 22.11.2001г. и регистрация на 20.03.2002г. Справките са издадени от •• /Л.С.Л./. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че жалбите са депозирани от надлежна страна, в законоустановения 14-дневен преклузивен срок, както и в срока по чл. 149 ал. 5 от АПК, с оглед искането за обявяване за нищожност, против административни актове, подлежащи на оспорване, поради което са процесуално ДОПУСТИМИ. По делото няма приложен документ от който да се установява, че за оспорените две решения, с един и същи номер и дата, е уведомен адресата или негов пълномощник. От друга страна се иска обявяване на решенията за нищожни при което и съгласно чл. 149 ал. 5 от АПК, административните актове могат да се оспорват с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Относно подсъдността на дела по чл. 27“б“ ал. 4 от ППЗСПЗЗ е Определение № 10 от 28.01.2008г. по адм.дело № 10/2008г. на ВАС на РБ, петчленен състав на ВКС и ВАС, постановено по отношение спор за подсъдност между районен и адм. съд, при което е прието, че компетентен да разгледа жалбата е административния съд, като случая е именно при действието на разпоредбата на чл. 27“б“ ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му от ДВ бр.44/08.05.2001г. Жалбоподателя Ю.Ц.К. е наследник - внучка на М. К. М., адресат на двете оспорени решения, съгласно приложеното Удостоверение за наследници /л.11/. В тази връзка неоснователни се явяват твърденията в писмения отговор на ответника, че жалбата е недопустима. Разгледани по същество двете жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства, да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието „нищожен“ административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на адм.акт, като в зависимост от степента на допуснатия от адм. орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като унищожаем, като в първия случай съдът обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на адм. актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на адм. акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Следва да се отбележи, че количественото натрупване на пороци няма за правна последица нищожност на адм. акт. За да бъде нищожен един административен акт, следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за нищожен целия акт. Двете оспорени решения са с дати от 22.11.2001г. и са издадени на основание чл. 27б ал. 4 от ППЗСПЗЗ /отменен – ДВ бр.58 от 2024г., в сила от 09.07.2024г./. Тази разпоредба е въведена в ППЗСПЗЗ през 1997г. с ДВ бр. 122/19.12.1997г. и е претърпяла неколкократни промени, а именно с ДВ бр.113/99г, бр.44/2001г., бр.31/2003г., бр.86/2004г., бр.21/2015г., бр.79/2017г., бр.9/2024г. Считано към издаване на решенията – 22.11.2001г. е бил в действие текста на разпоредбата на чл.27б ал.4 от ППЗСПЗЗ след измененията с ДВ бр.44 от 08.05.2001г. Неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че двете решения са издадени при действието на разпоредбата от ДВ бр.113/28.12.1999 г. Разпоредбата на чл. 27б ал.4 от ППЗСПЗЗ, считано към 22.11.2001г., гласи: „Лицата, чиято собственост върху земеделски земи по решение на поземлена комисия се възстановява с план за земеразделяне, могат да поискат вместо земя да получат компесационни бонове. Те заявяват писмено пред поземлената комисия желанието си вместо земя да получат поименни компесационни бонове. На базата на оценката на имота поземлената комисия определя равностойността му в поименни компесационни бонове и издава на лицата удостоверения за притежаването им. За остъпените земи поземлената комисия издава решение за причисляването им към държавния поземлен фонд. Условията и редът за придобиване на поименни компесационни бонове се определят с наредба на министерския съвет“. Оспорените две решения са издадени формално от компетентен орган и в рамките на възложените му правомощия, съгласно чл.27б ал.4 от ЗСПЗЗ и чл. 60 от ППЗСПЗЗ /също от ДВ бр.44/08.05.2001г./, считано към издаването им – 22.11.2001г., по местонахождението на имотите, а именно – Поземлена комисия/ПК/ - Криводол. Имотите са в землището на •••, което е в Община ••• . Относно състава на ПК към датата на издаване на решенията са изискани справки. Съгласно писмо от МЗХ /л.84/, състава е бил: Председател – К.С. /считано от 12.11.2001г./, секретар – В.П. и членове – Л.Х., С.В., Е.К. и Ц.А., а съгласно писмо-справка от Община Криводол /л.101-104/: К.С. /назначена на 12.11.2001г./, секретар – В.П. и членове – Цв. А., Л.Х., Е.К., С.В., М.С. /освободена на 01.10.2001г./ и М.А.. По тези данни съставите на поземлената комисия издало първото решение, с трите имота, са заседавали в законен състав, но по отношение второто решение, с двата имота, е вписана, че е участвала М.С., която е била освободена на 01.10.2001г. Към 22.11.2001г. е действаща разпоредбата на чл. 60 от ППЗСПЗЗ /изм.ДВ бр.44/08.05.2021г./. Съгласно ал. 1 – Поземлените комисии са органи на Министерството на земеделието и горите, и се образуват при общините. Съгласно ал.3 . Членовете на поземлената комисия се назначават и уволняват от министъра на земеделието и горите. Текста на ал.4 е изцяло отменен. В ПК по възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, инженер по горско стопанство, съгласно ал.5. Съгласно ал. 6 т. 2 – ПК признават правото на обезщетяване с компесационни бонове и обезщетяват собствениците със земи от общинския поземлен фонд в предвидените в ЗСПЗЗ случаи. С оглед разпоредбата на чл. 60 от ППЗСПЗЗ действаща, считано към момента на издаване на решенията, няма незаконен състав на комисията. В тази насока възраженията в жалбите за нарушение на този текст са неоснователни. Позоваването в жалбите е на текста на чл. 60 ал. 4 от ППЗСПЗЗ, действал с изм. ДВ бр. 113/1999г., който, както се посочи по горе е отменен с ДВ бр.44/2001г. С оглед гореизложените съображения, оспорените две решения, при достоверност на датата на издаването им – 22.01.2001г., не са издадени при съществено нарушение на чл. 146 т. 1 от АПК – липса на компетентност. Посочения член на комисията във второто решение с двата имота /М. С./, не го е подписала, т.е. няма удостоверяване, че е присъствала за вземане на това решение на комисията. Двете решения обаче са издадени при особено съществени нарушения на разпоредбата на чл. 146 т. 2 от АПК – неспазване на установената форма. Към 22.01.2001г. е действал Закона за административното производство /ЗАП/, отменен през 2006 год. В чл. 15 от ЗАП /отм./ е посочена формата и съдържанието на административния акт. Сега посочени в чл. 59 от АПК. В оспорените две решения са посочени, наименованието на органа, който го издава, наименованието на акта, фактическите и правните основания за издаване на акта, същия има разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, пред кой орган /в коя част/ и в какъв срок може да се обжалва, има дата на издаване и подписи на участващи лица при издаване на акта. Няма нарушения по смисъла на чл. 15 ал. 2 т. 1-5 от ЗАП /отм./, сега чл. 59 ал. 2 т. 1-7 от АПК. Нарушена е облаче съществено разпоредбата на чл. 15 ал.1 т.6 от ЗАП /отм./, сега чл.59 ал.2 т.8 от АПК. Установи се, че със жалбата по настоящето дело е приложено копие /л.7-8/, подписано действително само от един член на комисията. От оригинала /и цветното фотокопие л.78/, се установява, че същото е подписано от участващите, без един член /6.Е.К./. Второто решение, с двата имота /л.79/ е подписано само от председателя и двама членове. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ считано към 22.11.2001г. няма специални разпоредби относно начина на подписването на издадено решение на поземлена комисия. Следва да се вземат в предвид общите разпоредби. Считано към 22.01.2001г. е действал Закона за административното производство /ЗАП/, отменен през 2006 год., както се посочи по-горе. Съгласно чл.15 ал. 2 от ЗАП /отм./ - административния акт се издава в писмена форма и съдържа: т. 6 – дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означение на длъжността му. Когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган. Първото решение, с трите имота, е подписано от председателя и секретаря на ПК, но второто решение, с двата имота, само от председателя, като няма подпис на секретаря. Това нарушение е особено съществено, порока е особено тежък и води до нищожност само на това основание на второто решение, с двата имота. Втори порок, касаещ и двете решения, е особено съществен. Налице е явно антидатиране на двата акта, т.е. датата на издаването им е недостоверна. Това се установява от съдържанието на актовете – и в двата акта, с посочена дата 22.11.2001г. е посочен документ послужил за издаването му: Нотариално заварено пълномощно № •• от 08.04.2002г., т.е. документ издаден близо 5 /пет/ месеца след издаването на решенията, което е логически и фактически невъзможно. Не е налице явна техническа грешка, тъй като документа е приложен към жалбата и към адм. преписка, в заверени преписи, не е оспорен от страните и е приет за безспорно доказателство по делото. Пълномощното /л.14 и л.37/ е упълномощаване на лицето К. К. от Ц.М.К., същото е удостоверено нотариално, че е с дата от 08.04.2002г. В оспорените решения се сочи, че е разгледано заявление за обезщетение вх. № 1163 от 22.11.2001г. от М.К.М. /същия е починал на ••.••.••••г./ и към момента на посочената дата на издаване на решенията 22.01.2001г. това пълномощно не е валидно и още не е съществувало. Порока е особено тежък, тъй като при липса на достоверна дата на издаване на актовете, съдът е в невъзможност на прецени приложимата правна норма, коя разпоредба от закона е действала считано към момента на действителното издаване на актовете, както и законен ли е бил състава на ПК. Двете оспорени решения се явяват нищожни само на това основание – допуснато особено съществено нарушение по смисъла на чл. 146 т.2 от АПК – относно формата на актовете, във вр. с чл. 15 ал.1 т.6 от ЗАП /отм./, сега чл.59 ал.2 т.8 от АПК, недостоверна дата на издаването им. При издаване на двата оспорени акта са допуснати и особени съществени нарушения на чл. 146 т. 3 от АПК – допуснати са съществени нарушения на административно-производствените правила. Липсва основно и безспорно заявлението от наследодателя М. К.К., посочено и в дават акта, а именно - заявление за обезщетение вх. № 1163 от 22.11.2001г. Фактически от ПК не е спазена цялата процедура на разпоредбата на чл. 27б ал.4 от ППЗСПЗЗ /считано към 22.11.2001г./ - липсва заявление писмено пред поземлената комисия за желанието вместо земя да се получат поименни компесационни бонове. С оспорените решения ПК определя равностойността /стойността/ на имотите в парично изражение, не поотделно, а общо като площ за всички имоти в парична стойност, като изрично е посочено „като стойност в лева е равна на броя ПКБ /1 лев = 1 ПКБ/“. Налице са издадени удостоверения за притежаването на ПКБ, но не за всички имоти, а само за имота с площ 6.001 дка. Относно Удостоверението за притежаване на поименни компесаторни бонове/л.41/ от 18.05.2001г. по отношение 1.475 дка за 905 лв. с първоначално на притежател М.К.М., няма решение за оценката и уточнение от кои от трите имота е тази площ. Същото е издадено преди датите на решението 22.01.2001г. В самите удостоверения обаче са посочени други решения на ПК за издаването им. За процесните три имота са издадени от ОСЗ-Криводол решения за причисляването им към държавния поземлен фонд, но тези решения също са явно антидатирани. Решенията – с две решения № 15-У и № 150-У от 22.11.2001г. на Общинска служба по земеделие – Криводол, трите процесни имота са причислени към Държания поземлен фонд. С първото решение № 15- У /л.74/ два имота – нива от 6.001 дка в м. ••• и нива от 17.648 дка в м. •••, а с второто решение № 150-У /л.75/ имота – нива от 4.525 дка в м.••• . Двете решения са издадени от състав на ОСЗ-Криводол, с началник: Л.Л., и членове: 1.Ц.Т., 2.А.Ц. и 3.Е.Г.. По делото има достатъчно данни, че към 22.11.2001г. състава на ПК-Криводол е бил съвсем друг и този състав на тази комисия явно е настоящия състав на Общинска служба „Земеделие“-Криводол, тъй като председателя е настоящия председател, а именно Л.Л., видно от пълномощно /л.44/. Тези две решения не са оспорени от ответната страна – жалбоподателя и са приети, като доказателство от съда, поради което и по настоящето дело не може да се обяви тяхната неистинност по аргумент на чл. 193-194 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК. Страната за която са неблагоприятни тези две решения, може да иска обявяването им за нищожни в отделно производство. Налице е и съществено нарушение на материалния закон - чл.27б ал.4 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.44/08.05.2001г./ от ПК-Криводол считано към 22.01.2001г. Липса на съгласие на собственика да получи ПКБ вместо земеделските си земи, издадено само едно удостоверение за ПКБ за един имот /този от 6.001 дка/, а с решенията за причисляването им към държавния поземлен фонд, са причислени и трите имота – от 17.649 дка, от 4.525 дка и от 6.001 дка, или общо 28 175 дка. Основание за обявяване на актовете за нищожни и на основание чл. 146 т. 4 от АПК – противоречие с материално-правни разпоредби. Не е постигната целта на закона по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК, с оглед посочени по-горе допуснати от ПК-Криводол съществени нарушения по чл. 146 т.2, т.3 и т.4 от АПК. Не е налице искане за обезщетяване с ПКБ от собственика или негов пълномощник, с валидно пълномощно, като ако е било налице, е само за един имот и обезщетението е също само за един имот /този от 6.001 дка/ , а са причислени към ДПФ всичките три имота /от общо 28.175 дка/. За отбелязване е, че са налице две решения на ПК-Криводол с един и същи номер и дата, но с различен състав на комисиите - за два идентични имота. Нарушенията са особено съществени - пороците са толкова тежки, че прави невъзможно и недопустимо оставането им в правната действителност. Установи се, антидатиране на оспорените актовете и липса на съгласие на собственика за замяна на земите с ПКБ, издадени ПКБ за един имот, а причислени към ДПФ всички три имота. Следва оспорените се решения се обявят за нищожни. При този изход на спора, претенцията на жалбоподателя Ю.К., чрез пълномощника * П.П., за присъждане на направените по делото разноски се явява изцяло основателна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество. Задължението за разноски произтича от неоснователно предизвикания правен спор и тежестта за тях е за страната, която неоснователно е предизвикала същия. При обсъждане на въпроса за разноските и техния размер, съдът следва съобрази фактическата и правна сложност на спора, вида и обема на събраните доказателства, както и вида и обема на осъщественото процесуално представителство, изразяващо се в правна защита и съдействие срещу неоснователно предизвикан правен спор. В случая са оспорени два адм. акта, за което първоначално са образувани две адм. дела, като второто е прекратено и жалбата присъединена към настоящето дело. От представените по делото доказателства – Пълномощно с Договор за правна защита и съдействие от 08.07.2025г. /л. 18/, се установява, че жалбоподателя е заплатил на пълномощника – адвокат, в брой сумата от 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/. Освен това по двете дела е заплатена от жалбоподателя д.т. в размер по 10 лв./десет лева/ или общо 20 лв. /л.3 от настоящето дело и л.3 от адм.дело № 455/2025г. на АдмС Враца/. Съдът следва да съобрази, че за осъществяване на защитата по настоящото и присъединеното дело, освен ангажиране на доказателства, за формиране на защитната теза, упълномощеният адвокат е следвало да се запознае с нормативни актове действащи считано към момента на издаването на оспорените решения /22.11.2001г./, т.е. преди повече от двадесет години. Предвид обема и сложността на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес, съдът намира, че заплатеният адвокатски хонорар от 2400 лв. е обоснован и справедлив. Няма и възражението за прекомерност на адв. възнаграждение от страна на пълномощника на ответника. Разноските следва да заплатят на жалбоподателя Ю.К. и възлизат в общ размер от 2 420 лв. /две хиляди, четиристотин и двадесет лева/, съответно 1 237.33 евро /хиляда двеста тридесет и седем евро, и тридесет и три евроцента/ - от които 2 400 лв. за адвокатско възнаграждение и 20 лв. заплатена д.т. за завеждане на две дела. Разноските следва да се заплатят от ЮЛ /юридическото лице/ в чиято структура е ответника, а именно - от Областна Дирекция „Земеделие“ – гр. Враца, съгласно чл. 2 ал. 2 и чл. 9 ал. 2 от Устройствения Правилник на Областните дирекции „Земеделие“ /изд. от Министъра на земеделието и храните, обн. ДВ бр.7/ 26.01.2010 г./ и § 1 т. 6 от ДР на АПК. Мотивиран с изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът