Решение № 59 от 3.2.2025 г. на Окръжен съд - Велико Търново по дело № 875/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК С Решение № 427/11.06.2024 г. по гр.д.№ 1750/2023 г. по описа на ГОРС ответникът „П. “ е осъден на основание чл.200 от КТ да заплати на И. Б. И. сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания, неудобства и притеснения от трудова злополука, настъпила на 09.07.2023г., около 17, 17 часа, при км 491+250, в междугарието Синдел-Провадия, когато по време на изпълнение на трудовите си задължения като „Машинист, локомотивен” и обслужване на влак 2654, неустановено лице хвърлило камък по лявото челно стъкло на локомотив № 44-128, стъклото се пръснало и И. И. е претърпял травматични увреждания: нараняване на очите, порезни рани по лицето и натъртване на рамото на дясната ръка, което е обусловило настъпване на временна неработоспособност на ищеца през периода от 10.07.2023г. до 23.07.2023г., както и сумата от 433, 78 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди от същата трудова злополука, заедно със законната лихва върху двете главници, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.08.2023г. до окончателното изплащане на двете вземания. За разликата от уважения размер от 433, 78 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди иска е отхвърлен, като неоснователен. Отхвърлена е акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимите обезщетения по чл.200 от КТ за периода от датата на настъпване на трудовата злополука – 09.07.2023г., до датата на предявяване на исковата молба – 22.08.2023г., като неоснователна. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1478 лева, представляваща направените по делото съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете, както и дължимите държавни такси към бюджета на съдебната власт. Ищецът е осъден да заплати на ответника сума в размер на 214 лева, представляваща направените съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете. В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Б.“ ЕООД, гр.С., „П.“, гр.Г. О., чрез пълномощник адв.В. от ВТАК срещу решението в частта му, с която е уважен изцяло иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 6000 лева. Счита, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като излага доводи за неправилна преценка при определяне на размера на обезщетението, което е завишено по размер и несъответно на доказаните увреждания от ищеца. Посочва, че съдът е постановил решението си при неправилна преценка на противоречивите твърдения в исковата молба относно изложената фактическа обстановка за претърпяното увреждане на очите, както и при кредитиране на противоречиви свидетелски показания в същата насока. Заявява, че съдът е следвало да отчете 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, каквото не е сторил. Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон и да постанови друго, с което да редуцира размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от ищеца при отчитане процент съпричиняване на вредоносния резултат. Претендира разноски. В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор от адв.С.- пълномощник на ищеца И. Б. И., в който се сочи неоснователност на въззивната жалба. Излага липса на противоречия в твърденията, изложени в исковата молба. Заявява недоказаност на релевираното възражение за съпричиняване от страна на ответника. Счита решението на съда за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди в обжалваната част. Претендира разноски. В същия срок на основание чл.263, ал.2 от ГПК е депозирана насрещна въззивна жалба, с която се обжалва решението на съда в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху присъдените размери на обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди за периода от деня на трудовата злополука до окончателното изплащане. Излага, че решението в тази част е неправилно, несъобразено със закона и съдебната практика, според които при деликт, каквато е и трудовата злополука, длъжникът изпада в забава от деня на деликта. Моли съда да отмени решението в тази му част и да постанови друго, с което да се присъди законна лихва за забава за периода от деня на трудовата злополука до предявяване на исковата молба в съда. В срока по чл. 263, ал.3, изр.второ от ГПК не са депозирани отговори на насрещната въззивна жалба от ответника и от третото лице-помагач на страната на ответника. В съдебно заседание адв.Чолакова от ВТАК като пълномощник на „Б.“ ЕООД, „П.“ гр.Г. О. поддържа депозираната въззивна жалба. В съдебно заседание адв.С. от ВТАК като пълномощник на И. Б. И. оспорва въззивната жалба и поддържа насрещната въззивна жалба. Третото лице- помагач на ответника – ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, чрез пълномощника си юк А. с писмено становище поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваната му част и да постанови друго, с което да се редуцира размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като прекалено завишено. Решение № 427/11.06.2024 г. по гр.д.№ 1750/2023 г. по описа на ГОРС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 433, 78 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди; в частта, с която е отхвърлен иска за разликата от уважения размер от 433, 78 лева до пълния претендиран размер от 1300 лева за обезщетение за претърпени имуществени вреди, като неоснователен, както и в частта, с която е присъдена законната лихва върху главниците на присъдените обезщетения по чл.200 от КТ, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.08.2023г. до окончателното изплащане поради необжалването му е влязло в сила /арг. чл. 296, т. 2 ГПК/ и не е предмет на въззивното производство. Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба са подадени в срок от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт срещу съответната му част. При извършената проверка по реда на чл.269, изр. първо от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Валидно е, като постановено от надлежен орган в пределите на правораздавателната власт на съда, постановено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Допустимо е, тъй като е постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и липсата на отрицателните процесуални предпоставки за погасяването му. Съдът се е произнесъл по предмета на спорното право, въведено с исковата молба. При преценка правилността на решението в обжалваните му части въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата, съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ, вр. с чл. 86 от ЗЗД В исковата молба се твърди, че ищецът и ответното дружество са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът заема длъжността „локомотивен машинист“ при брутно трудово възнаграждение около 2700 лева. Заявява, че на 9.07.2023 г. по време на обслужване на влак 2654, около 17, 17 часа, при км 491+250, в междугарието Синдел-Провадия, неизвестно лице хвърлило камък по локомотива, при което лявото челно стъкло се счупило на множество парченца, част от които попаднали в очите на ищеца, а други наранили лицето му. Наранено било и дясното му рамо. Излага, че влакът преустановил движението си, бил подаден сигнал на тел.112, а пристигналите медици от Спешна помощ направили промивка на очите, с която отстранили фините прахови частици. Впоследствие били отстранени забити в окото около 5 стъклени парченца. Излага, че за възстановяването си е ползвал отпуск за временна неработоспособност от 14 дни, както и че е изживял значителен шок от инцидента, тъй като не е очаквал да се случи. Посочва, че е претърпял значителни болки и страдания по повод премахването на стъклените парченца от очите му и че се е притеснявал за постоянна увреда на зрението. Изтъква, че злополуката е призната за трудова. Моли съда да му присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6000 лева, ведно със законна лихва от деня на злополуката -9.07.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. В отговора на исковата молба ответникът възразява срещу размера на претендираното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди вследствие претърпяната трудова злополука, като счита, че е прекалено завишен спрямо описаните увреждания на здравето. Релевира възражение за съпричиняване и проява на груба небрежност от страна на пострадалия в периода на възстановяването на здравето след злополуката. Сочи, че от претендираното обезщетение следва да се приспаднат получените застрахователни обезщетения по застраховка „Трудова злополука“ издадена от „ОЗК - Застраховане“ АД, както и обезщетенията за временна неработоспособност. Не оспорва, че ищецът има право да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди, но не и в претендирания размер, поради което моли съда да отхвърли исковете така, както са предявени, като неоснователни. Претендира разноски. Конституираното трето лице- помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК –Застраховане“ АД оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му, тъй като не са изпълнени изисквания поставени в Общите условия и не е налице своевременно уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие. Заявява, че претендираните обезщетения многократно надхвърлят лимита на отговорността му по застрахователния договор и ги оспорва като прекалено завишени. Оспорва и акцесорните претенции за присъждане на законна лихва. От изложените фактически твърдения на страните и приобщените и събрани писмени и гласни доказателства от фактическа страна се установява следното: Ищецът работи при ответника по трудов договор и заема длъжността „ Машинист, локомотивен“. От Протокол №3/11.07.2023 г. с резултатите за извършено разследване на допуснат инцидент по чл.55, ал.1 от КСО, съставен от комисия, назначена от директора на „ППП“- Г. О. е видно, че на 9.07.2023 г. около 17, 17 часа при обслужване на на влак № 2654 в междугарието „Синдел- Провадия“ на км. 491+250 след потеглянето на влака е забелязана група лица, които поставят предмети на лявата релса по посока движението на влака. Локомотивната бригада е подала знак „Внимание“, ищецът е съсредоточил вниманието си върху поставените на релсата предмети, когато изведнъж скрито в храстите лице хвърлило камък в лявото челно стъкло на движещия се локомотив. Стъклото се пръснало срещу правостоящия в кабината ищец и той получил нараняване на очите, порезни рани по лицето и натъртване на рамото на дясната ръка. След подадения сигнал на тел.112 на място са пристигнали полицейски органи и Спешна помощ, чийто екип е оказал необходимата помощ на ищеца. След престой и изпратен помощен локомотив влакът е пристигнал в гара Г. О. в 22: 57 часа. Не са съставени актове за нарушение или за търсене на друг вид отговорност. Предписан е извънреден инструктаж с оглед зачестилите инциденти на хвърляне на камъни по влаковете. С Разпореждане № 5104-04-45 от 21.07.2023 г. на ТП на НОИ Велико Търново злополуката се приема за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КТ. Ищецът е ползвал отпуск поради временна неработоспособност за периода 10.07.2023 г.- 23.07.2023 г. вкл. според издадените два болнични листа с поставена диагноза “чуждо тяло в конюктивиалния сак“. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на претърпяната трудова злополука ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на дясното рамо без данни за фрактури и луксации и без лезия на кожата; попадане на чужди тела и нараняване на склерите на двете очите от микростъкълца от счупено челно стъкло на локомотива. Посочените травматични увреждания може да са получени по време, начин и място съобщени от пострадалия и установени в акт за трудова злополука и са причинили на пострадалия болка и страдания и затруднения и увреждане на зрителния анализатор за срок между 10 и 14 дни и посттравматичен периартрит на дясното рамо за срок от 15-20 дни. Срокът на болките и страданията е между 15 и 25 дни, като през първите 5-7 дни е налице смущение в зрението, болки и ограничен обем на движение в дясната раменна става. Болките и смущенията в зрителния анализатор са изчезнали до 15-я ден на предписаното и проведено лечение, а тези в дясна раменна става са продължили 20-25 дни след получената травма. На 10.07.2023 г. е извършен първичен преглед при общо практикуващия лекар, при който е предписано лечение за дясното рамо и ищецът е насочен към офталмолог. Офталмологът е извършил преглед на същия ден и подробно е отразил състоянието на двете очи. Извършено е отстраняване на чуждо тяло от ляво око, както и лаваж с физиологичен серум на двете очи. Предписана е терапия. На 14.07.2023 г. е извършен вторичен преглед при офталмолог, при което е установено подобрение в двете очи и е предписано продължаване на съответната терапия. Функционалното възстановяване на дясната раменна става е постигнато между 10-я и 14-я ден. Налице е пълно функционално възстановяване на двете очи и на дясната раменна става. Проведеното лечение съответства на добрата медицинска практика и няма данни за посттравматични увреждания и усложнения. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че оказаната първа помощ на ищеца, както и последващото лечение от очния лекар са били адекватни и успешни и са довели до пълното възстановяване. Вещото лице посочва, че медицинска сестра може да направи само промивка, но не и да вади стъкла от очите. От показанията на св. С. колега на ищеца, присъствал на инцидента се установява, че ищецът се надигнал, за да провери какво е сложено на лявата релса, но когато наближили, последвал удар по предното ляво панорамно стъкло, чул се гръм и стъклото се счупило. Ищецът имал кръв и рани по лицето. Казал, че не може да вижда и че рамото го боли. Спрели влака и подали сигнал на тел.112, пристигнали Спешна помощ и полиция. Медиците промили очите на колегата му, но той се оплаквал от болки, а рамото му се подуло. Свидетелят твърди, че ищецът бил под голям стрес. Споделил му, че се страхувал да не си загуби зрението, а когато минавали по същия маршрут се навеждал, изпитвал страх, бил напрегнат. От показанията на св.И.а- съпруга на ищеца се установява, че след като разбрала за инцидента, при който съпругът и пострадал започнала да звъни на позната в очно отделение. След като се прибрал той отишъл в болницата. Свидетелката посочва, че лекарката е вадила стъкла от очите му с пинсета. Пояснява, че вечерта бил прегледан от тяхна позната, която извадила стъклата в отделението, в което е старша сестра. Обяснява, че очите му сълзяли, а рамото му отекло и посиняло. Пиел обезболяващи и си капел капки. Бил много притеснен, страхувал се за зрението си, тъй като виждал замъглено, притеснявал се заради семейството и работата си. Посочва, че очите му се възстановили след около две седмици, а рамото след месец. От показанията на св. П. се установява, че от 33 години работи в очно отделение, а от 10 години е старша сестра. След като получила обаждане от майката на ищеца, която е нейна приятелка, обяснила, че в момента няма очен лекар и предложила да му направи промивка. Около полунощ в дома си направила промивка с физиологичен серум, при което от лявото око изплували черни прашинки и фини стъкълца. Отрича да е ползвала инструменти. Ищецът имал сюбконюктивиална хеморагия, прорезни ранички от стъклата, но не виждал замъглено. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Предмет на въззивното обжалване са присъденото обезщетение за неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука в размер от 6000 лева, както и началният момент, от който е присъдена законната лихва върху присъдените обезщетения. Разпоредбата на чл. 200, ал.1 от КТ урежда специален вид отговорност за работодателя при причинени на работника вреди при трудова злополука или професионална болест, довели до временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт, като работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган, или друг работник или служител имат вина за настъпването им. Според чл. 55, ал.1 от КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка, или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност, или смърт. За да се реализира имуществената отговорност на работодателя за вреди, причинени по повод трудова злополука е необходимо да се установят кумулативно следните предпоставки: злополука, призната за трудова по съответния ред, причинени вреди за работника, изразяващи се в неблагоприятни последици; последните да са в пряка причинно-следствена връзка със злополуката, настъпила по време на работа и по повод извършването и. Предвидено е, че работодателят е длъжен да обезвреди работника при този специален вид договорна отговорност, като отговорността е обективна и настъпва независимо от обстоятелството дали той самият, или друг негов работник или служител са виновни за увреждането. Отговорността на работодателя /освен при умишлено причиняване от страна на работника- арг. от чл. 201, ал.1 от КТ / не отпада и същата би могла да бъде само намалена, ако се установи съпричиняване от страна на работника при проявена груба небрежност от негова страна / чл. 201, ал.2 от КТ/. По делото безспорно са установени наличието на трудово правоотношение между страните, както и настъпването на злополука с ищеца- на 9.07.2023 г. по време на работа, изпълнявайки служебните си задължения, в резултат на противоправни действия, извършени от малолетни лица, предното стъкло на локомотива се е счупило и ищецът е получил наранявания на очите и на дясното рамо. Извършено е разследване и злополуката е призната за трудова по съответния ред с издаване на разпореждане от ТП на НОИ, което е влязло в сила. Установено е, че в резултат на злополуката ищецът е претърпял увреждания на здравето, изразяващи се в контузия на дясното рамо без данни за фрактури и луксации и без лезия на кожата и попадане на чужди тела и нараняване на склерите на двете очите от микростъкълца от счупено челно стъкло на локомотива. Тези травматични увреждания са довели до временна неработоспособност на ищеца и той е ползвал отпуск по реда на КСО от две седмици. Безспорно е, че за този период ищецът е претърпял, както физически болки и страдания в очите и дясното рамо, така и психически стрес от неочаквания инцидент. Освен това ищецът е изпитвал страх да не загуби зрението си, притеснявал се е да не остане без работа, както и за семейството си. Негативните емоции в резултат на преживения шок са останали и след връщането на ищеца на работа, тъй като, минавайки по същия маршрут той продължавал да е напрегнат, инстинктивно се навеждал / показания на св.С./, страхувал се случая да не се повтори. Претърпените болки и страдания безспорно са в пряка причинна връзка с трудовата злополука, тоест, налице са всички елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя. Първостепенният съд е присъдил обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 6000 лева, като пред въззивния съд този размер се спори като прекалено завишен с оглед претърпените болки и страдания и поради съпричиняване на вредоносния резултат при 50% принос от работника. Според чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно трайно установената съдебна практика справедливостта не е абстрактно понятие, а следва да се прецени след обсъждане на редица обективни критерии- характер и степен на увреждането, обстоятелствата, при които е получено, продължителността, интензитета на вредоносните последици, степента на възстановяване, трайни последици останали за лицето, възрастта, социалното положение, икономическите условия в страната, както и обществените разбирания за справедливост, изразени чрез съдебната практика по идентични случаи, към момента на увреждането. В резултат на злополуката ищецът е претърпял телесни увреждания, изразяващи се според приетото заключение на вещото лице, кредитирано от съда и неоспорено от страните в контузия на дясното рамо без данни за фрактури и луксации и без лезия на кожата и попадане на чужди тела и нараняване на склерите на двете очите от микростъкълца. В продължение на две седмици ищецът е изпитвал физически дискомфорт, очите му са сълзяли, като през първата седмица е имал смущения в зрението. Освен направените промивки с физиологичен разтвор, чрез които част от микростъкълцата попаднали в очите му са изплували, той е претърпял и механична интервенция чрез вадене на останали стъкълца от офталмолога. Тези манипулации със сигурност са предизвикали твърдяната страхова реакция поради вродения във всеки човек инстинкт за самосъхранение, особено при засягане на толкова чувствителни и важни сетивни органи, като очите. В този ред на мисли въззивният съд не открива сочените от въззивника противоречия на фактите, изложени в исковата молба и в свидетелските показания, довели до неправилна интерпретация и оценка от първоинстанционния съд. В първия възможен момент, в деня след злополуката ищецът е бил насочен към специалист -офталмолог, който е прегледал очите, установил е състоянието им, извършил е лаваж и е премахнал чуждо тяло от ляво око. Заключението на съдебно-медицинската експертиза категорично доказва изложеното и не опровергава изложените в исковата молба фактическите твърдения. Не се констатират и противоречия в свидетелските показания, тъй като единственият пряк свидетел- очевидец на извършената от медицинската сестра манипулация е самата св. П.. Св. И.а не е присъствала в дома на св.П., тя преразказва станалото и изнася своите обективни възприятия. Ищецът е претърпял и контузия на дясното рамо, което се е подуло и посиняло, изпитвал е болки и страдания със силен интензитет през първите 5-7 дни, имал е ограничен обем на движението в дясната раменна става, което е затруднило ежедневието му. Периодът на възстановяването е продължил между 20-25 дни. Ищецът се е възстановил напълно и няма данни за посттравматични увреждания на зрението или на раменната става. В резултат на трудовата злополука ищецът е претърпял и психически болки и страдания, изразяващи се в страх – да не загуби зрението си, да не остане без работа, респективно, семейството му да не остане без доходи. Ищецът продължава да търпи негативните последици от преживяното, дори след като се е върнал на работа, както свидетелства колегата му св. С.. Наред с изложеното следва да се има предвид, че ищецът към момента на увреждането е бил на 28 години, настъпило е пълно възстановяване, без данни за остатъчни увреждания на здравето, върнал се е на длъжността, изпълнявана преди инцидента. Съобразявайки социално-икономическите условия в страната и темпа на инфлация към 2023 година съдът намира, че справедливият размер на обезщетението, което репарира причинените на ищеца неимуществени вреди възлиза на 6000 лева. Оплакването на жалбоподателя, че размерът на обезщетението е завишен е неоснователно и недоказано. Относно наведеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, същото е неоснователно. Не е налице твърдяната от ответника груба небрежност от страна на работника. Константната практика на ВКС приема, че грубата небрежност представлява неполагането на грижата, която би положил и най- небрежният човек, зает в съответната дейност при подобни условия, липса на елементарно старание и внимание и неспазване на основни технологични правила за работа и безопасност / Решение № 178 от 02.01.2019 г. по гр. д. № 4579/2017 г. на III г. о. на ВКС, Решение № 125 от 04.05.2016 г. по гр. д. № 4417 / 2015 г. на ВКС, 4-то гр. отделение/. В конкретния случай не се доказва, дори не се твърди работникът да е извършил нарушения на правилата за безопасност при работа, или други технологични правила, с които да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Съобразно разбиранията на ответника небрежността, респективно съпричиняването на резултата се свързват с неправилното лечение, проведено от работника, довело до удължаване на възстановителния период. Тези твърдения са опровергани по категоричен начин от заключението на СМЕ, съобразно което проведеното лечение е правилно, съобразено с добрата медицинска практика и утвърдените медицински стандарти и това лечение, както и спазването на лекарските препоръки от страна на ищеца са довели до пълното му възстановяване. По тези съображения съдът намира въззивната жалба за неоснователна. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено. По насрещната въззивна жалба: Първоинстанционният съд е отхвърлил иска в частта, в която се претендира присъждане на законна лихва от деня на трудовата злополука - 9.07.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба -22.08.2023 г., като неоснователен. Налице е трайна съдебна практика относно началния момент на дължимата лихва върху обезщетения за вреди от непозволено увреждане, в частност при трудова злополука, съгласно която вземането на ищеца за вреди - имуществени и неимуществени става изискуемо от деня на настъпване на събитието. Причинителят на вредата, съответно работодателят, отговарящ обективно за настъпилите увреждания, е изпаднал в забава и без покана съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, тоест, законната лихва върху присъдените главници следва да се присъди от деня на трудовата злополука- 9.07.2023 г. Решението в обжалваната част е неправилно и следва да се отмени, вместо което да се постанови друго, с което да се присъди законна лихва върху главниците за неимуществени и имуществени вреди и за периода от датата на трудовата злополука- 9.07.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба- 22.08.2023 г. При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция, поради основателност на неговата въззивна жалба и неоснователност на въззивната жалба на ответника. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1200 лева разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното съдът