Решение № 1591 от 29.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 11211/2022 г.

Производството е по чл. 258 - 273 ГПК. С решение №7516 от 04.07.2022г., постановено по гр.дело №13341/2022г. по описа на СРС, ГО, 55 с-в са отхвърлени предявените от В. Б. П. с ЕГН: •••••••••• срещу Районен съд- Пловдив с БУЛСТАТ: ••••••• искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението и за незаконно и отмяна на Заповед №72/14.01.2022г. на работодателя, както и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „призовкар“ в PC- Пловдив, като ищцата е осъдена да заплати на ответника 1000 лева разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищеца В. Б. П.. Жалбоподателката поддържа, че решението е необосновано- налице са несъответствия при обсъждане на събраните по делото доказателства (подробно описани във въззивната жалба), а показанията на свидетелите на ответника- Т. и Д. били неконкретизирани, противоречиви и не отразявали техни лични възприятия. При преценка на показанията на свидетелите на ответника не била отчетена и евентуалната им заинтересованост по смисъла на чл.172 от ГПК. Твърди, че е третирана различно от други служители на същата длъжност, които не се справяли добре със задълженията си, но им били отправяни само забележки и давани указания. По делото не се установявало неизпълнение на задълженията и в степента, описана в атестационния формуляр. Писмените доказателства били приети без да са обсъдени съвместно с останалите събрани по делото доказателства, както и без да се вземе предвид оспорването от страна на ищцата. Приети били за установени факти, за които липсвали доказателства, като например оценките в атестацията. Поставените ниски оценки по критериите срочност, конфиденциалност и степен на подготвеност за работа с информационни технологии, инициативност не били обосновани с показанията на свидетелите. Твърди също така, че преклузивният срок за извършване на уволнението тече от атестацията, а не от решението на административния ръководител, тъй като възражението не спира изпълнението, поради което същият изтекъл на 09.01.2022г.- преди постановяване на заповедта на 14.01.2022г. Липсвал изискуемия от закона реален индивидуален план на ищцата, на база на който да се проведе атестацията. Според ищцата основна причина за ниската оценка при атестирането и оттам- прекратяването на трудовото и правоотношение, е подаден от нея иск срещу наложено и дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ от 2016г., разгледано в о.с.з. през м.май 2020г. и постановеното в нейна полза решение на първа инстанция. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове- уважени. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции по реда на чл.38 от ЗАдв. Въззиваемият ответник Районен съд- Пловдив в подадения в срок отговор на въззивната жалба излага, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са допуснати процесуални нарушения при постановяването му, а материалният закон е приложен правилно. Моли решението на СРС да бъде потвърдено. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция. Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По правилността на решението настоящият състав намира следното: Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. При така предявените искове в тежест на ищеца е да установи съществуването на трудово правоотношение между него и ответника- работодател, както и че трудовото правоотношение е било прекратено. В тежест на ответника е да установи законността на уволнението съобразно основанието, на което е извършено и спазване на процедурата за прекратяване, а именно- с писмена заповед с посочено конкретно основание за уволнение, която е подписана от надлежно упълномощен представител на ответника и в съответствие с императивните изисквания на разпоредбите на чл.340а, ал.6 от ЗСВ и чл.161-169 от ПАС. По делото е прието за безспорно, а се установява и от представените по делото писмени доказателства, че между страните е съществувало трудово правоотношение по силата на което ищцата е заемала длъжността „призовкар“ при ответника, както и че това трудово правоотношение е прекратено с представената по делото заповед №72/14.01.2022г. на председателя на РС- Пловдив, на основание чл.340а, ал.6 от ЗСВ- без предизвестие поради получаване от съдебния служител на възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността, в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Едностранното прекратяване на трудовия договор по реда на специалната норма на чл.340а, ал. 6 от ЗСВ изисква наличието на следните предпоставки, които като съвкупност следва да са били налице към момента на връчване на заповедта за прекратяване и установяването на които е в тежест на ответника, а именно: получена най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността, прекратяването да бъде извършено в едномесечен срок от получаване на окончателната оценка и законосъобразно проведена процедура по оценяване. От събраните по делото писмени доказателства действително се установява наличието на първите две предпоставки, както правилно е заключил и първостепенният съд. С исковата молба е представен атестационен формуляр на ищцата за периода от 01.12.2020г. до 30.11.2021г. с поставена от комисията оценка 5 (слаб 35-30 точки), която е най-ниската възможна съгласно чл.166 от ПАС и с който ищцата се е запознала на 09.12.2021г. Процесната заповед е издадена на 14.01.2022г., в рамките на преклузивния едномесечен срок от получаване на окончателната оценка. Настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя относно началния момент на преклузивния едномесечен срок. Както е посочено и в самата разпоредба на чл.340а, ал.6 от ЗСВ, същият започва да тече от получаване на окончателната оценка. Доколкото след запознаването с атестацията съдебният служител, който не е съгласен с общата оценка, може да подаде пред административния ръководител на съда мотивирано възражение в седемдневен срок от датата на запознаването и подписването на формуляра (чл.168 от ПАС) и административният ръководител на съда се произнася с решение в седемдневен срок от подаване на възражението с окончателно решение (чл.169 от ПАС), очевидно окончателната оценка се поставя с решението на административния ръководител, в случая на 21.12.2021г., поради което процесната заповед е издадена в рамките на преклузивния срок по чл.340а, ал.6 от ЗСВ. Не се установява обаче наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка- законосъобразно проведена процедура по оценяване. Съгласно разпоредбите на чл.163 и 164 от ПАС атестирането включва два етапа- изготвяне на работен план (от 1 до 31 декември) и изготвяне на оценка и вписване на резултатите в атестационен формуляр (от 1 до 30 ноември). При необходимост комисията провежда междинни срещи със съответния съдебен служител (чл.163, ал.2 от ПАС). При атестирането на всеки съдебен служител се вземат предвид изпълнението на индивидуалния работен план, реализираните изисквания при изпълнение на конкретните служебни задължения, професионалните му умения и спазване принципите на професионалната етика (чл.164 от ПАС). В разпоредбата на чл.165 от ПАС са изброени 19 показателя, по които се оценяват съдебните служители, като преди атестирането се определят показателите, по които ще се атестират съдебните служители според заеманата от тях длъжност. В случая на първо място настоящият състав намира, че представеният по делото работен план не е индивидуализиран по отношение на ищцата. Въпреки посочването на името и длъжността, в него са формално изброени общи положения от закона, длъжностната характеристика и в т.ІІІ на стр.2- релевантните показатели по чл.165 от ЗСВ. Абсолютно идентичен работен план е съставен и подписан от ищцата на 09.12.2021г.- датата на връчване на атестационния формуляр за предходния период, въз основа на която е издадена процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. На практика т.нар.“работен план“ представлява типова бланка, еднаква за всички служители и длъжности и олицетворява дълбоко формалистичен подход към изискванията на закона, без да е изпълнен с предвиденото в закона съдържание. Не се установява също така с ищцата да е проведена дори една междинна среща на комисията със служителя. Действително законът не задължава комисията да осъществява такава среща, но предвид твърдените от работодателя недостатъци в работата на ищцата очевидно е била необходима. От друга страна липсват данни за наложени дисциплинарни наказания на ищцата през периода на атестиране и назад до 2016г. (когато е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, но същото е обжалвано, отменено на първа инстанция и по делото не са представени доказателства да е влязло в сила). Констатираният по-горе формализъм се установява и при изготвянето на атестационния формуляр. Във формуляра са вписани оценки по приложимите 17 показателя, без да са налице каквито и да било мотиви, обосновка или обяснение за която и да е от оценките. Решението на административния ръководител от 21.12.2021г. по възражението на ищцата относно поставената и оценка от атестацията също не съдържа мотиви за оценките в атестацията, с изключение на един от показателите- „качествено изпълнение на задълженията“ и то с общи фрази и без конкретика. По останалите показатели изцяло липсва обосновка за поставяне на конкретната оценка. Така например не става ясно защо по показателите „срочно изпълнение на задълженията“, „степен на подготвеност и възможност за работа с информационни технологии“, „взаимоотношения с останалите служители“, „способност за работа в екип“, „конфиденциалност при изпълнение на задълженията“, „спазване на деловия стил на обличане в институцията“ са поставени по 2 точки от 4 възможни, при липса на каквито и да било данни по делото за нарушения на служителя или отклоняване от зададените от работодателя правила. Още по-фрапиращо е поставянето на 1 точка по показателя „усъвършенстване на професионални знания и умения“, тъй като повишаването на квалификацията на служителите е задължение на работодателя съгласно чл.344 от ЗСВ и чл.228а от КТ, вр.чл.359 ЗСВ и по делото липсват каквито и да било данни на ищцата да е предложено да се включи в организирано от работодателя обучение или курс за квалификация, което да е отказала. В същото време от представения по делото атестационен формуляр е видно, че поставеният от комисията сбор точки е 35- на границата между оценка 5 и оценка 4, като именно разликата от 1 точка дава възможност на работодателя да прекрати трудовото правоотношение по реда на чл.340а, ал.6 от ЗСВ. Установените с показанията на свидетелите нарушения на трудовата дисциплина биха могли да са основания за налагане на дисциплинарно наказание, но липсват данни за налагане на такова. Предвид гореизложеното, от събраните по делото доказателства и при доказателствена тежест на ответника, не се установява наличието на третата кумулативно изискуема предпоставка за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата по реда на чл.340а, ал.6 от ЗСВ- законосъобразно проведена процедура по оценяване, поради което процесната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна на посоченото в нея основание. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ, както и акцесорният иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ- уважени като основателни и доказани. При този изход на спора на адв.М. В. Г. от АК- Пловдив следва да бъде определено и присъдено възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв в размер на общо 1420 лева, или по 710 лева за всяка съдебна инстанция, предвид вида и броя на уважените искове, разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от НМРАВ и размера на минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. По така изложените съображения, съдът