Решение № 17 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Поморие по дело № 108/2024 г.

наказателно дело № 20242160200108 по описа за 2024 година Производството е образувано по реда на чл.59 и сл.ЗАНН. Постъпила е жалба от „Ванина Стил” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, ЕИК102954869 , представляван от управителя Ц. С., против НП №02- 2400204/22.05.2024 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”гр.Бургас , с което на жалбоподателя на основание чл.413,ал.2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за извършено нарушение по чл. 275, ал.1, вр. с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн.ДВ,бр.37/04.05.2004 г.) В жалбата се твърди , че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно, издадено без да е съобразено наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на наказателното постановление, а при условията на евентуалност се иска намаляване на наложеното наказание към минимума предвиден в закона. Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.1 от ЗАНН от лице посочено в обжалваното постановление като нарушител, поради което е допустима. Жалбоподателят , редовно призован , се представлява в с.з. от процесуален представител- адвокат, който поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалваното постановление и присъждане на направените по делото разноски. Административно-наказващият орган , се представлява в с.з. от процесуален представител-юрисконсулт . Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт . За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното. Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № 2400204/11.04.2024 г., съставен от Р. Ж. с длъжност инспектор при Д”ИТ” гр.Бургас . В обстоятелствената част на акта е посочено, че на 27.03.2024 г. в гр.Поморие при извършена проверка в строителен обект- жилищна сграда с гаражи находящ се в УПИ ХІ- 5229,5230 , кв.255 по плана на гр.Поморие, изпълняван от дружеството жалбоподател, в качеството на строител е установено ,че жалбоподателя в качеството на работодател , не е осигурил осигурил безопасни и здравословни условия на труд , като са установени работници на дружеството, сред които и Г.П.Г., ЕГН•••••••••• да извършват строително монтажни работи на втора етажна плоча, в близост до външния контур, като няма изградени външни стени и контурите на сградата не са обезопасени срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение, така, че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Като нарушена е посочена нормата на чл. 275, ал.1, вр. с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн.ДВ,бр.37/04.05.2004 г.). АУАН е връчен на Я.С., в качеството му на упълномощено лице съобразно с представените пред АНО пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя Ц. С. и пълномощно от същия упълномощител за представителство пред ДИТ-Бургас. В обстоятелствената част на наказателното постановление е възпроизведена фактическа обстановка, идентична с тази по съставения АУАН , като административно наказващият орган е приел ,че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 275, ал.1, вр. с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн.ДВ,бр.37/04.05.2004 г.), за което на основание чл.413, ал.2 от КТ на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева. Представен е и протокол за извършената проверка от 11.04.2024 г. Представени са и договор за строителство на процесния строителен обект, в който дружеството жалбоподател е посочено като изпълнител, както и разрешение за строеж на същия обект. По делото е разпитана св.Ж. , като от показанията му , не се установява различна фактическа обстановка от установената в съставения от нея АУАН . По делото е извършена съдебно графологична експертиза, от заключението на която, се установява, че подписа на упълномощителя Ц. Я. С. положен в пълномощното за представителство пред ДИТ-Бургас от 04.04.2024 г. , не е положен от Ц. С.. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона направи следните правни изводи: Наказателното постановление е издадено от директора на Д”ИТ” гр.Бургас , който съгласно чл.416, ал.5 от КТ , е компетентен орган да издава наказателни постановления . При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН , съдът прие следното: Не се установяват нарушения при установяване на нарушението и съставянето на АУАН и издаването на НП , а възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни , доколкото АУАН и НП съдържат всички реквизити и са със съдържанието предвидени съответно в чл.42 и чл.57 от ЗАНН . В АУАН и издаденото въз основа на него наказателното постановление(НП) , нарушението е квалифицирано като такова по чл. 275, ал.1, вр. с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн.ДВ,бр.37/04.05.2004 г.) . От събраните по делото доказателства не се установява различна фактическа обстановка от установената със съставения АУАН , възпроизведена и в обстоятелствената част на издаденото НП , като по същество в жалбата не се и оспорват констатациите на АНО във връзка с изложените обстоятелства във връзка с извършване на нарушението, доколкото не се и твърди ,че дружеството жалбоподател е изпълнило задължението си да обезопаси външните контури на сградата срещу падане от височина на хора и предмети, чрез парапети със защитна лента за крака, средно и основно перило за ръце, предпазна мрежа или аналогично решение, така, че опасностите за живота и здравето на работниците или служителите да бъдат отстранени, ограничени или намалени в какъвто смисъл са изискванията на чл.275 , ал.1 от КТ. В чл.275, ал.1 от КТ е предвидено задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд, така че опасностите за живота и здравето на работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени , като в Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи (обн.ДВ,бр.37/04.05.2004 г.)(Наредбата) се съдържат специфични конкретни изисквания , които работодателите трябва да спазват в изпълнение на задължението си по чл.275,ал.1 от КТ. В чл.60, ал.1 от цитираната по-горе наредба №2 е предвидено ,че работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи); чл.61 от Наредбата е предвидено, че паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение; чл.62, ал.1 от Наредбата е предвидено, че за предотвратяване на риск от падане при работа на височина (вкл. на скатни покриви) се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др .. В случая жалбоподателят , който има качеството на работодател по см. на §1,т.1 от КТ, като не е изпълнил задълженията си да обезопаси строителния обект , чийто строител е бил , към момента проверката , по начина посочен в цитираните по-горе чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1,т.1 от Наредба №2/2004 г. за минималните изисквания за ЗБУП при извършване на СМР е нарушил задължението си по чл.275,ал.1 от КТ да осигури здравословни и безопасни условия на труд . С оглед изложеното , съдът прие ,че жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 275, ал.1 от КТ , във вр. с чл.60, ал.1, чл.61 и чл.62, ал.1,т.1 от Наредба №2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за ЗБУТ при извършване на СМР(обн.ДВ,бр.37/04.05.2004 г.) . Съдът не споделя изложените от жалбоподателя аргументи за нарушено право на защита, поради това, че бил лишен от възможност, в тридневен срок, да подаде възражения срещу АУАН, тъй като същият е бил връчен на лице, което няма представителна власт да го получи. В тази насока се сочи, че представеното изрично пълномощно съставено на бланка предоставена от ДИТ, с което е управителя на дружеството жалбоподател Ц. Я. С. упълномощава сина си Яни Ц.ов С. да го представлява пред ДИТ по повод получаване на посочените в същото документи сред които и АУАН и НП , не е подписано от лицето посочено като упълномощител, като това се установява и от заключението на извършената по делото съдебно- графологична експертиза. Независимо от това обаче, по делото е представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което управителят на дружеството жалбоподател упълномощава Я.С. да представлява посочените в пълномощното дружества, сред които и дружествотожалбоподател. В т.1 от същото пълномощно е посочено, че упълномощеното лице има право да заплаща всички данъци, такси и глоби свързани с дейността на дружеството, както и да го представлява в отношенията му с държавни органи и учреждения, както и пред съда ; пред посочените в т.2. Данъчна служба, НАП, органите на Социалното осигуряване, БУЛСТАТ, АДВ, както и пред всички държавни административни органи, министерства и ведомства във връзка с дейността им, като подава необходимите декларации, заплаща такси, глоби и др. Въпреки, че ДИТ не е изрично посочена в генералното пълномощно, от съдържанието на същото, може да се изведе, че позволява на пълномощника да получава АУАН съставен от ДИТ, доколкото същата инспекция е държавен административен орган и съставянето на процесния АУАН е във връзка с дейността му, като по такъв повод пълномощникът има право да заплаща и глоби , които се налагат с наказателно постановление и са краен резултат от административно наказателната дейност на административния орган. След като има право да заплаща глоби, очевидно има право да получава и АУАН , с който започва административно наказателното производство, което завършва с НП, с което е наложена санкцията , което напълно съответства на правния принцип „комуто е позволено повечето е позволено и по-малкото“. При това положение, съдът намира, че поначало не е било необходимо съставянето на представеното изрично пълномощно на бланка на ДИТ, за което се установи, че не е подписано от лицето посочено в него като упълномощител, доколкото пълномощникът е разполагал с представителна власт да получи АУАН на основание съставеното генерално пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя. С оглед изложеното, съдът прие, че АУАН е връчен на надлежно упълномощено лице, поради което и не е налице твърдяното нарушение на правото на защита на жалбоподателя, който е имал всички възможности да упражни това си право, включително като подаде възражения срещу АУАН в предвидения затова тридневен срок. За нарушението по чл.275, ал.1 от КТ , съобразно санкционната норма на чл.413,ал.2 от КТ, за юридически лица каквото е жалбоподателя е предвидено наказание имуществена санкция от 1500 лв. до 15 000 лв. . В случая АНО неправилно е определил същото в размер на 2000 лв., което е над минималния предвиден в закона размер. Съдът намира,че при определяне размера на наказанието следва да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство липсата на други нарушения на трудовото законодателство, установени с влязло в сила НП, извършени от жалбоподателя, както и липсата на вредни последици за здравето на работниците, като отегчаващи вината обстоятелства не се установяват, поради което и наказанието имуществена санкция следва да се определи към предвидения в закона минимум от 1500 лв. Поради това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН наказателното постановление следва да се измени, като наложената на жалбоподателя имуществена санкция от 2000 лв. се намали на 1500 лв. Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установява по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с характерната за този вид деяния, при положение, че са установени две лица да работят в близост до външния контур на етажна плоча на 3-ти етаж без, без външни стени и без същият да е обезопасен, което създава само по себе си опасност за здравето и живота на работещите, а обстоятелството, че не са установени други нарушения от страна на жалбоподателя и не са последвали вредни последици за здравето на работниците, следва да се отчете единствено на плоскостта на смекчаващите вината обстоятелства. По направеното искане за присъждане на разноски съдът прие следното:В случая предвид установеното обстоятелство, че жалбоподателят е извършил нарушението вменено му с обжалваното постановление, следва да понесе разноските направени в производството от другата страна-ДИТ. ДИТ, която е представлявана и защитавана по делото от юрисконсулт, на основание чл.65, ал.5 от ЗАНН има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи по реда на чл.37 от ЗПП и според предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80 лв. съобразно фактическата и правна сложност на делото. Тази сума следва да се заплати на ДИТ от жалбоподателя, предвид изхода от спора между страните. В тежест на жалбоподателя следва да се възложат и разноските за възнаграждение на вещо лице извършило експертизата в размер на 200 лв., които следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Поморие. Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд