Решение № 859 от 15.2.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 7388/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение № 20011141 от 07.02.2022 г. по гр.д. № 21696 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, са отхвърлени като неоснователни предявените от Етажна собственост на Секция “А” в сграда “И.Т.Ц.”, БУЛСТАТ ••••, срещу ответника “К.••••” ООД осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 539.20 лв., представляваща припадаща се част от разходи за извършен необходим ремонт на покривната конструкция на сградата и сума от 70 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.- 24.03.2021г. Ангажирана е отговорността на ищеца за разноски. В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу постановеното първоинстанционно решение е подадена въззивна жалба от ищеца - Етажна собственост на Секция “А” в сграда “И.Т.Ц.” с искане решението да бъде отменено като незаконосъобразно. Страната счита, че съдът е допуснал пропуски при преценката на събраните по делото доказателства, като е достигнал до неправилен правен извод за недължимост на претендираните суми от ответника - собственик в сграда в режим на етажна собственост по време на извършване на разходите. Счита, че по делото е доказано, че е налице валидно взето решение на ОС на ЕС за извършването на необходим ремонт на покривната конструкция, като на управителя на етажната собственост е било възложено предприемането на конкретни действия по организирането и провеждането на ремонта. Намира, че ищецът е доказал в производството, че ремонт е реално извършен и заплатен от етажната собственост, поради което отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде изцяло уважен. Претендира заплащането на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника по нея /ответник и в производството/ “К.••••” ООД с доводи за нейната неоснователност. Въззиваемият счита, че законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал извод за недоказаност на претенцията на ищеца. Сочи, че по делото не е установена правосубектността на ищеца. Оспорва и своята пасивна процесуална легитимация, като сочи, че по делото е безспорно установено, че, считано от период, предхождащ датата на исковата молба, ответното дружество е продало притежавания от него офис в сградата и не се явява етажен собственик. Оспорва редовността на проведеното общо събрание на етажните собственици и действителността на сключения договор за СМР с привлеченото като трето лице - помагач дружество. Отправя искане, в случай, че съдът достигне до извод за основателност на ищцовата претенция, да я отхвърли поради своевременно заявеното възражение за прихващане със суми, заплатени от ответника за извършване на ремонт на общите части на същата сграда. Моли за потвърждаване на решението в тази му част, като претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице - помагач на страната на ищеца “Д.П.” ЕООД не взема становище по жалбата. Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема за установена по делото следната фактическа обстановка: Производството пред първоинстанционния съд е образувано постъпила в съда искова молба Етажна собственост на Секция “А” в сграда “И.Т.Ц.”, БУЛСТАТ ••••, срещу ответника “К.••••” ООД осъдителни искове за заплащане на сумата от 2 539.20 лв., представляваща припадаща се част от разходи за извършен необходим ремонт на покривната конструкция на сградата и сума от 70 /седемдесет/ лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.- 24.03.2021г. Установява се от представения по делото Протокол, че на ОС на ЕС, проведено на 29.04.2020г., е взето решение за извършването на ремонт на покривното покритие на сградата, поради наличието на течове. Гласувано и прието единодушно от представените собственици е решението на управителя на ЕС да се възложи предприемането на фактически действия по събиране на оферти и организирането на ремонта. От събраните по делото писмени доказателства е установява, че на 27.08.2020 г. Етажната собственост, чрез управителя си Д.М. /избрана на проведеното през април Общо събрание/ е сключила договор с фирма “Д.П.” ЕООД с предмет “изпълнение на СМР, свързани с ремонт и хидроизолиране на покривни тераси на Секция “А”, сграда “И.Т.Ц.”, съгласно представено към договора приложение. Цената на услугите по договора възлиза на 55 200 лв. с ДДС, като е уговорено плащането й на части, според етапите на извършване на дейностите и след издаване на фактури. Видно от приемо-предавателен протокол, ремонтните дейности са били приети от възложителя без забележки на 11.11.2020 г., като подписи за етажната собственост са положили, освен управителя и още трима от етажните собственици. Необходимостта от ремонта и качественото му извършване се установява и от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля М.С., които съдът кредитира като обективно и добросъвестно дадени. От представените пред СРС фактури, се установява, че изпълнителят е издал четири броя фактури във връзка с горния договор на следните дата: две фактури от 02.09.2020 г. - за сумите от 5520 лева с ДДС и 27600 лева с ДДС, от 08.09.2020 г. - за сумата от 11040 лева с ДДС и последна фактура от 09.11.2020г. при приключване на работата - за сумата от 11040 лева с ДДС. Общата стойност отговоря на цената по договора - 55200 лева с ДДС. От изготвената пред въззивния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че във връзка с издадените от изпълнителя фактури, ищецът - възложител е извършил плащания както следва: на 31.08.2020 г. - авансово плащане в размер на 5520 лева; на 04.09.2020 г. - 27600 лева /второ междинно плащане/, на 18.09.2020 г. - 11040 лева /трето междинно плащане/ - общо 44160 лева. Към тази сума се добавя и извършен от един от етажните собственици превод директно по сметката на изпълнителя в размер на 3091.19 лева, т.е. общо на изпълнителя се установява да са изплатени 47251.19 лева с ДДС. Вещото лице изчислява, че съобразно квадратурата на притежавания от ответника офис /ведно с тераса и идеални части към него/ в размер общо на 207.99 кв.м., ответникът притежава 4.60 % идеални части от общите части на сградата /с обща РЗП 4520.89 кв.м./, на които, съобразно общата цена по договора за СМР, съответстват 2539.20 лева. По делото е представено уведомление от управителя на ЕС до ответното дружество от 11.11.2020 г., съдържащо покана за изплащане на горната сума, съразмерна на притежавания от “К.••••” ООД процент от идеалните части в сградата. Видно от представената имейл кореспонденция, на 20.11.2020 г. същото изявление, с приложени списък на собствениците в ЕС, приемо- предавателен протокол и фактури, е изпратено като “напомнително писмо” до ответника. На 23.11.2020 г. “К.••••” ООД е изпратил отговор по имейл, съдържащ отказ да бъде извършено плащане, тъй като, считано от 09.09.2020 г. Не е собственик на имоти в сградата. На 15.12.2020 г. е изпратена нова покана до ответника. Приложена е обратна разписка от куриерска фирма “Еконт”, видно от която на 16.12.2020 г. управителят на ответното дружество е получил пратка с подател “Л.“ ООД, без данни за съдържанието на писмото. Не се установява /а и не се твърди/ от ответника да са извършвани плащания във връзка с ремонта на покривната конструкция. За установяване на защитните възражение на ответника по делото са ангажирани писмени и гласни доказателства. От представения нотариален акт за покупко-продажба се установява, че на 09.09.2020 г. “К.••••” ООД е продал притежавания от него Офис 4 в секция “А” на сградата на втори надпартерен етаж, със застроена площ от 139, 58 кв.м., с площ на терасата от 45, 74 кв.м., която не е включена в застроената площ на офиса, заедно с 2, 38 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, както и офис 5 в секция “Б” на същата сграда на “Т.” ЕАД. Видно от сключения между горните две дружества предварителен договор за покупко-продажба на имотите от 28.07.2020 г. Продавачът /ответник по делото/ се задължил, преди прехвърляне на имотите, да извърши ремонт на “покривна тераса” - без да се уточнява към кой от двата офиса прилежи същата. Изрично е уговорено, че стойността на СМР възлиза на сумата от 5000 лева, като цената им в включена е общата продажна цена по продажбата и е за сметка на купувача /трето за делото лице/. Представен е и “отчет” от 07.09.2020, подписан едностранно от инж. Г.Д. - управител на “К.••••” ООД, за ремонт на “тераса на офис сграда на бул. ••••” на стойност 2594.40 лева с ДДС /със същата сума ответникът прави възражение за прихващане/. За установяване на обстоятелствата около извършения от ответника ремонт на тераса са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.М. - бивш служител на ответника, който посочва, че в края на м.08.- началото на м.09.2020г. е извършен ремонт на хидроизолационното покритие на терасата на офис, с лице към бул. Ботевградско шосе, срещу възнаграждение от около 2 500 лв., платено в брой, При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, при съобразяване с постановките на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното решение е валидно, като постановено от законен състав и в рамките на правораздавателната му компетентност, и допустимо, като не е допуснато нарушение на императивни правни норми. Неоснователни са оплакванията на въззиваемата страна, относими към допустимостта на производството. На първо място, досежно липсата на правосубектност на ищеца: Видно от представеното в първоинстанционното производство Удостоверение от Агенция по вписванията с изх. № 20200728124154 ищецът е вписан в регистър БУЛСТАТ с код •••• под наименование “Етажна собственост секция А - И.Т.Ц., гр. София, бул. Ботевградско шосе 268”. Вписването е извършено на база представен протокол от 29.04.2019 г. На етажната собственост и регистрационна карта № 9400-1996/20.07.2020 г., район “Кремиковци”, гр. София, тоест ищецът е регистриран като сдружение на собствениците, което съгласно чл. 25, ал. 1 ЗУЕС представлява юридическо лице. Последното по дефиниция е правосубектно, право- и дееспособно. На второ място, неоснователно се явява и оплакването за липса на пасивна процесуална легитимация у ответника: Процесуалната легитимация на страните в производството, макар по правило да произтича от материалната, се извежда от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба на ищеца, т.е. надлежен ответник по делото в случая е онзи, по отношение на когото ищецът претендира, че има вземане. При успешно проведено насрещно доказване, предявеният иск би се явил неоснователен, но не и недопустим. С оглед на това, предвид изложените в исковата молба твърдения, не е налице твърдяната от ответника недопустимост на производството. Предвид изложеното, съдът дължи произнасяне по конкретно въведените оплаквания за неправилност на съдебния акт във въззивната и насрещната въззивна жалби: Предявени са искове с правно основание чл. 48, ал. 3, вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 ЗУЕС за заплащане на сумата от 2 539.20 лв., представляваща припадаща се част от разходи за извършен необходим ремонт на покривната конструкция на сградата, както и искс правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 70 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 16.12.2020г.- 24.03.2021г. /Погрешно дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 49 ЗУЕС, в случая не обосновава недопустимост на решението, доколкото съдът е разгледал искът, с който е бил сезиран, съобразно заявените от страните факти/. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС, всеки собственик, съразмерно с дела си, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части /по смисъла на чл. 38 ЗС/, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, както наличието на взето решението от ОС на ЕС за извършването на ремонт на общите части на сградата, касаещ покривната конструкция, така и необходимия характер на ремонта, съгласно легалната дефиниция в ДР на ЗУЕС, според която „Необходим ремонт“ е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. В тази насока е нужно да се отбележи, че неотносими към предмета на делото са направените с отговора на исковата молба и поддържани с въззивната жалба възражения за незаконосъобразност на взетите решения на ОС от 29.04.2020 г. Решенията на ОС, които са приети при опорочена процедура /процесуална незаконосъобразност/ или противоречат на императивни разпоредби на ЗУЕС, за незаконосъобразни, т. е. отменяеми, но не и нищожни. По правната си същност решенията на ОС на ЕС не са сделки и за тях не намират приложения правилата на ЗЗД относно недействителността. Редът за атакуването на решенията на ОС е уреден в чл. 40 от ЗУЕС – чрез провеждане на специално исково производство пред районния съд при спазване на преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, като неупражняването на правото да се предяви иска в срок води до погасяване на правото на иск, включително и чрез възражения за незаконосъобразност на приетите от ОС на ЕС решения, по висящо производство дело за изпълнението им, каквото е настоящото. Когато решенията на са обжалвани по реда на чл. 40 от ЗУЕС, те са влезли в сила и валидно обвързват членовете на етажната собственост, като инцидентен контрол на тези решения в рамките на водени процеси срещу етажните собственици за изпълнение на произтичащите от решенията на ОС техни задължения, е недопустим. Безспорно се доказва и реалното извършване на ремонтните дейности, тяхното /частично/ заплащане и приемането на работата от етажните собственици, независимо от обстоятелството, че за основателността на предявения иск горните обстоятелства са принципно ирелевантни, доколкото самият факт на вземане на решението за извършване на ремонт на определена стойност, поражда задължение за етажните собственици за извършване на плащане, съобразно процента на притежаваните от тях идеални части. С оглед на това и при наличието на взети решения от ОС в тази насока, за етажните собственици, сред които е и ответника до дата 09.09.2020 г., е възникнало задължение за заплащане на част от разходите, съразмерна с идеалната част, които притежават от сградата, поради което съдът намира претенцията на ищеца за доказана по основание. По отношение на размера, до който претенцията на ищеца се явява основателна, въззивният съд намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗУЕС /приложима към регистрираните сдружения на етажни собственици/, при промяна на собствеността върху самостоятелен обект, членството в сдружението се прехвърля на новия собственик, като за задълженията към сдружението, станали изискуеми преди промяната на собствеността, отговаря старият собственик, освен ако при промяната на собствеността не е уговорено друго / за каквото “друго” по делото не са събрани данни/. С оглед на това, ответникът, разпоредил се с имота си на 09.09.2020 г., не е материално легитимиран да отговаря за всички извършени плащания по сключения договор за СМР на покривната конструкция на сградата, доколкото последната вноска по него е станала изискуема след издадена фактура от месец ноември - след датата, на която е било извършено прехвърлянето на притежавания от “К.••••” ООД офис № 4. При настъпване на изискуемостта на първите три частични плащания по договора, на обща стойност 44160 лева с ДДС, ответникът е притежавал качеството “етажен собственик”, поради което дължи заплащане на припадащата му се част от стойността на задълженията. По отношение на процента притежавани от ответника идеални част от общите части на сградата, съдът намира следното: В действащото законодателство площта на терасите има отношение към разгърната застроена площ (РЗП) на сградата (т. 18 от § 5 от ДР на ЗУТ, чл. 10, ал. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ, за краткост Наредба 7/2003), която се определя като сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В РЗП се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите. В застроената площ (ЗП) на надземните етажи се включва цялата площ на балконите, лоджиите и терасите. Не така обаче стои въпросът със застроената площ на самостоятелните обекти в сградите – към застроената площ на обекта (жилище и др. п.) се прибавя цялата площ на лоджиите и балконите, измерена по външните им конструктивни очертания, но не се прибавя площта на терасите, съгласно § 2, ал. 1 от ДР на Наредба 7/2003. Това произлиза от принципното законово положение, че освен ако не е уговорено друго, терасите представляват общи части. В този смисъл, площта на терасите влиза в РЗП на сградата, но не е съставна част от площите на самостоятелните обекти. Предвид изложеното, размерът на притежаваните от ответника идеални части от общите част на сградата следва да се изчислява единствено като пропорция между квадратурата на самостоятелния обект /с площ от 139.58 кв.м./ и площта на цялата сграда, без към РЗП на офиса да се добавя и площта на покривната тераса /45.74 кв.м./ - на каквато база са били извършени изчисленията от вещото лице. С оглед на това, процентът идеални части от общите части на сградата, които ответникът е притежавал в качеството си на етажен собственик до 09.09.2020 г. е 2.38% /каквото стойност е посочена и в представения по делото нотариален акт/, което налага извода, че претенцията на ищеца е основателна до размера на сумата от 1051 лева с ДДС /2.38% х 44160 лева/. Над тази стойност до пълно заявения размер от 2 539.20 лв /т.е. за сумата от 1488.20 лева/ искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. По направеното от ответника възражение за прихващане: При сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие, съдът дължи произнасяне и по заявеното в условията на евентуалност възражение за прихващане от страна на ответника със сумата, което същият твърди, че е направил за извършването на ремонт на тераса в същата сграда. По така направеното възражение, съдът намира следното: С оглед на естествения характер на терасата като покрив – обща част на сградата, съгласно правилото на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването. От тази законова постановка следва, че терасата е обща част от сградата и следователно нейното поправяне и ремонт следва да се извършва за сметка на етажната собственост, а не на отделния собственик. Предвид изложеното, в случай, че само един от етажните собственици извърши ремонт на обща част, той има право да претендира горницата над припадащия му се размер от разходите от другите етажни собственици. В същото време обаче, направеното от ответника възражение съдът намира за недоказано нито по основание, нито по размер. Видно от сключения предварителен договор, действително ответникът е поел задължение да извърши ремонт на покривна тераса, но от договора /включително и представения “отчет”/, както и от събраните свидетелски показания, не може да се установи за коя точно тераса се отнасят уговорките /предвид обстоятелството, че тераси има и към двата офиса, продадени от ответника, а Офис 5 се намира в друга секция на процесната сграда, извън етажната собственост/. На следващо място, в представения по делото предварителен договор за покупко-продажба извършването на ремонта е уговорено изрично за сметка на купувача по сделка и е посочено, че цената му е включена в продажната цена по договора. Т.е. ответникът не е извършил за своя сметка разходи за ремонт на общите части на сградата, а такива са направени от трето за спора лице. Предвид изложеното, възражението за прихващане се явява неоснователно и на ищеца следва да се присъди пълния приет за доказан по делото размер на претенцията, а именно сумата от 1051 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на исковата молба в съда /16.04.2021 г./ По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. За основателност на иска за мораторно обезщетение следва да бъде доказано по делото поставянето на ответника в забава. В случая, предвид липсата на определен падеж за изпълнение на паричното задължение, ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ получаването на покана за изпълнение. От представените по делото документи, може да се заключи, че първа покана за изпълнение ответникът е получил по имейл на 21.11.2020 г., като на 23.11.2020 г. е изпратил и изричен отговор на полученото електронно писмо с изявление за отказ да изпълни задължението. С оглед на това, мораторно обезщетение се дължи от 22.11.2020 г. Предвид обстоятелството, че ищецът претендира заплащането на такова от по-късна дата /16.12.2020 г./, съдът намира, че претенцията е основателна за заявения в исковата молба период: 16.12.2020 г. - 24.03.2021 г. На основание чл. 162 ГПК, съдът изчислява размера на обезщетението на сумата от 28.90 лева, до който размер претенцията се явява основателна. За горницата над 28.90 лева до претендираните 70 лева /т.е. За сумата от 41.10 лева/, искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. С оглед достигането до различни правни изводи от тези на първоинстанционния съд за частична основателност на предявените искове, обжалваното решение следва да бъде отменено, в частта, с която исковете са отхвърлени до размера на сумите от 1051 лева /по чл. 38 ЗУЕС/ и 28.90 лева /по чл. 86 ЗЗД/, както и в частта за разноските, съразмерно на уважената част от исковете. В останалата му част, решението следва да бъде потвърдено, макар и по различни правни мотиви. По отговорността за разноски: Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни в производството, съразмерно на уважената, респективно, отхвърлената част от исковете, като въззивният съд дължи произнасяне и по разноските пред първата инстанция. В производството пред СРС, ищецът е претендирал разноски в размер на общо 1136.57 лева, от които 336.57 лв /държавни такси и депозити/ и 800 лева - адвокатско възнаграждение, по отношение на чието договоряне и заплащане по делото не са представени никакви доказателства /налично е единствено пълномощно в полза на адв. А./. С оглед на това, предвид разясненията дадени в Тълкувателно решение № 6/2012 г на ОСГТК на ВКС, разноски за адвокатско възнаграждение, чието заплащане не е доказано по делото, не следва да се присъждат. Предвид изложеното, по съразмерност на уважената част от исковете, в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 139.31 лева за сторените разноски за държавни такси и депозити в първоинстанционното производство. Ответникът е претендирал сумата от 540 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за чието договаряне и реално заплащане по делото са представи доказателства. С оглед на това, по съразмерност на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 316.49 лева за сторените разноски пред СРС. За горницата до присъдения размер от 540 лева, първоинстанционното решение следва да бъде отменено. В производството пред въззивната инстанция въззивникът е претендирал разноски в общ размер на 1375.79 лева, от които 1000 лева - заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Въззиваемият своевременно е направил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, проведените три открити съдебни заседания с участието на процесуалния представител на страна, събирането на доказателства пред въззивния съд, намира за неоснователна. Предвид изложеното, съразмерно на уважената част от искове, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 569.45 лева - разноски във въззивното производство. В полза на въззиваемата страна, претендирала и доказала разноски в размер на 540 лева за заплатено адвокатско възнаграждение следва по съразмерност да бъде присъдена сумата от 316.49 лева. Така мотивиран, съдът