Решение № 2194 от 12.10.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 526/2026 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 118, ал. 4 КСО. Образувано е по жалба на А. С. Т. от [населено място], обл. Разград против Решение № 1054-16-31#1 от 29.05.2026 г. на ръководителя на ТП на НОИ Разград, с което е потвърдено Разпореждане № Д-16-999-00-0003187828 от 27.04.2026 г. на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите (РИОП), с което на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО е спряно образуваното производство по отпускане и изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на жалбоподателката. В жалбата се твърди, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици. Ответникът по жалбата, чрез своя процесуален представител, заявява, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли. Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО, от надлежна страна срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения: Административното производство е образувано във връзка с постъпило искане за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на А. Т. за периода от 20.04.2026 г. до 03.06.2026 г. по болничен лист № Е20211221809, представен от нейния работодател и осигурител „Беркай 2010“ ЕООД с Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с вх. № Р14-16-000-00-0018126375/ 23.04.2026 г. При обработване на документите РИОП приел, че е необходимо да се извърши проверка за установяване на приложимото осигурително законодателство в случая, поради което и на основание чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО и чл. 47, ал. 2 НПОПДОО е спрял производството с процесното Разпореждане № Д-16-999-00-0003187828 от 27.04.2026 г.. В мотивите към него не са посочени конкретните факти и обстоятелства, които са обосновали съмнение относно приложимото осигурително законодателство по отношение на жалбоподателката. Подаден е сигнал изх. №1043-16-82/ 27.04.2026 г. до началника на отдел „КПК“ в ТП на НОИ Разград, с който е изискано да се назначи проверка поради възникнали съмнения за злоупотреби с фондовете на ДОО от осигурителя „Беркай-2010“ ЕООД. В него е посочено, че на 25.06.2019 г. той е включен в списък за наблюдение, за уточняване на приложимото законодателство и висок осигурителен доход на лица с нискоквалифициран труд. Наред с това е изискано да се извърши и проверка относно приложимостта на българското законодателство по отношение на конкретното лице. Със Заповед № ЗР-5-16-02230020/15.05.2026 на ръководителя на ТП на НОИ е възложено на основание чл. 107 КСО да се извърши проверка от контролен орган на ТП на НОИ по разходите на ДОО на „Беркай-2010“ ЕООД. Цитираното по-горе разпореждане е обжалвано от А. Т. пред ръководителя на ТП на НОИ - Разград по реда на чл. 117 КСО, който със своето Решение № 1054-16-31#1 от 29.05.2026 г. е отхвърлил жалбата. В него за първи път се излагат съображения, че осигурителят „Беркай- 2010“ ЕООД е поставен под наблюдение във връзка с командироване на служители в друга държава – членка на Европейския съюз и изясняване на приложимото законодателство за наетите в дружеството лица. Посочено е, че това обстоятелство изисква задължителна проверка от контролните органи дали за лицето е приложимо българското законодателство, за което е издадена и заповед на ръководителя на ТП на НОИ. Наред с това е посочено, че единствено компетентната институция, която може да определи кое е приложимото осигурително законодателство е Националната агенция за приходите. Това решение е предмет на съдебен контрол в настоящето производство. Оспореното решение е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. То обаче е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон. Според приложената разпоредба на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО производството по изплащане на обезщетение се спира, когато е необходимо да бъде извършена проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението. В този случай административният орган следва да посочи кои конкретни факти трябва да бъдат изяснени и защо не могат да се съберат относимите доказателства от него, а е необходима допълнителна проверка от друг орган. В казуса липсват мотиви в тази насока. В чл. 40, ал.1 от КСО е посочено, кои лица имат право на това обезщетение. Според предвиденото там осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили възраст. С разпоредбата на чл. 41 от КСО се регламентира как се определя съответното дневно парично обезщетение, като то се изчислява въз основа на трудовото възнаграждение, съответно осигурителния доход, получавани от лицето. Начинът на изчисляване на обезщетението се урежда с НПОПДОО (по арг. на чл. 41, ал. 5 от КСО). В чл. 1, ал. 2 от цитираната наредба изрично е посочено, че преценката на правото и определянето на размера на паричните обезщетения и помощите се извършва въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Анализът на относимата нормативна уредба сочи, че за да се прецени дали едно лице има право на обезщетение е необходимо да се провери дали то е осигурено лице по смисъла на КСО, дали е осигурено за съответния осигурителен риск и съответно какъв е бил размерът на брутното му трудово възнаграждение, върху което са внесени или са дължими осигурителни вноски. По правило тази преценка се извършва от определените за това длъжности лица в ТП на НОИ въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО и представените пред тях писмени документи. В чл. 29, ал. 1 НПОПДОО е предвидено, че когато след приема на документи за изплащане на парични обезщетения и помощи се установи, че те са нередовни или липсва необходим документ, както и за изясняване на факти и обстоятелства, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, ТП на НОИ уведомява лицата, като им дава необходимите указания за отстраняване на нередностите или за изясняване на фактите и обстоятелствата. В случая това изискване не е изпълнено и жалбоподателката е била лишена от възможността да разбере кои са спорните факти и обстоятелства, както и да даде своите разяснения за това, съответно да представи допълнителни доказателства. И в това производство административният орган е длъжен да изпълни правомощията, които има по чл. 35 и чл. 36 АПК, да събере необходимите доказателства, да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, включително и за преценката дали са налице предпоставките по чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО. Съдът намира за необходимо да отбележи, че тези предпоставки са изпълнени само когато РИОП не може сам да събере служебно необходимите и относими към спора доказателства, поради което е необходимо тези обстоятелства да се изяснят в отделна допълнителна проверка, която да се извърши от друг орган. Обстоятелството, че осигурителят „Беркай- 2010“ ЕООД е включен в списък за наблюдение не съставлява достатъчно основание за спиране на производството по изплащане на обезщетението за бременност и раждане на лицето А. Т.. Административният орган е следвало да изясни фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай и едва ако те създават обосновано съмнение в правото на лицето да получи исканото парично обезщетение, да се спре производството и да се възложат необходимите проверки. В частност да изиска информация дали жалбоподателката е полагала труд единствено и само на територията на Република България или е сред лицата, командировани от „Беркай- 2010“ ЕООД във Федерална република Германия временно да извършват работа на територията на друга държава-членка на ЕС, подадени ли са заявления до НАП за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство в областта на социалната сигурност (Удостоверение А1) по отношение на нея, за кой период и съответно издадено ли е такова удостоверение или има постановен отказ от компетентния орган по приходите. Без да са събрани тези данни не може да се обоснове извод, че съществува съмнение дали по отношение на жалбоподателката е приложимо националното ни осигурително законодателство. Допуснатото нарушение на процесуалните правила и норми е довело и до нарушение на материалния закон. Ако административният орган беше проявил нужната процесуална активност щеше да установи, че има образувано административно производство по повод Искане с вх. №55-32-1201/23.02.2026г., подадено до ТД на НАП „СДО“ от „Беркай 2010“ ЕООД, в качеството му на работодател, за издаване на Удостоверение А1 относно приложимото осигурително законодателство спрямо жалбоподателката А. С. Т. (подписала искането като заето лице), за периода от 04.05.2025 г. до 03.05.2027 г.. По него е постановено Решение за отказ № 32008835631/ 20.03.2026 г. от орган по приходите при Териториална дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ към Национална агенция за приходите, което е обжалвано пред Административен съд- Разград и има висящо съдебно дело № 146/ 2026 г., образувано на 16.04.2026 г. Тези факти и обстоятелства са били предпоставки за спиране на производството пред ТП на НОИ, но не на основание приложената от административния орган разпоредба на чл. 40, ал. 4, т. 2 КСО, а на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспорените административни актове са издадени при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Мотивиран така Разградският административен съд