Решение № 327 от 17.9.2026 г. на Районен съд - Ловеч по дело № 420/2026 г.

Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН. Образувано е по жалба на П. Н. Д. против наказателно постановление № 11 – 2600053 от 29.04.2026г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, с което на жалбоподателката в качеството й на управител на „П. Д.“ ЕООД, е наложена глоба в размер на 150 евро на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 413, ал. 1 от КТ, за извършено нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд /ЗЗБУТ/ В жалбата се излага следното: НП е незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В диспозитива на НП е посочено, че наказанието се налага в качеството й на управител на „П. •••“ ЕООД, на което търговско дружество не е управител, и чува за първи път. В обстоятелствената част е описано, че нарушението е извършено в качеството й на управител на „П. Д.“ ЕООД. Нарушен е материалния закон, тъй като П. Н. Д., в качеството й на управител няма задължение, и не следва да бъде санкционирана, за нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ. Субект на задължението са лицата по чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ, сред които управителят на дружеството не е. Актът е съставен след изтичане на тримесечния преклузивен срок от откриване на нарушението. Инспекцията по труда има служебен достъп до информационната система. Видно от АУАН крайният срок за подаване на декларацията е 30.04.2025 г., като още на 01.05.2025 г. нарушението е било откриваемо при електронна проверка. При извършената реална проверка на 26.03.2026 г., този факт е бил публично известен, и достъпен до всички включително ИТ. Излага се, че случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание за въззивникът не се явява не се представлява. Въззиваемата страна Административно наказващият орган - Директор Дирекция „Инспекция по труда” – Ловеч, не се явява. Представлява се от юрисконсулт А.Д.. Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество. ПО ФАКТИТЕ: П. Н. Д. е законен представител на „П. Д.“ ЕООД. Дружеството което жалбоподателката представлява е сключило трудови договори както следва: със С.П.Д. на 23.07.2024 г.; с Т.М.Д. на 16.10.2024 г.; с Г.И.С. на 26.06.2024 г.; с П.Б.П. на 07.10.2024 г. На 26.03.2026 г. е извършена проверка по работни места в обект смесен магазин експлоатиран от „П. Д.“ ЕООД. С призовка са били изискани документи, същата е била получена на 23.03.2026 г. При извършена проверка по документи на 02.04.2026 г. било установено, че П. Н. Д. не е подала декларация по чл. 15 от ЗЗБУТ за 2024 г. 2/ На 02.04.2026 г. Х. Х. старши инспектор при ДИТ – Ловеч, в присъствието на свидетеля К. П. съставил АУАН № 11-2600053 на жалбоподателката за извършено нарушение на чл. 15 от ЗЗБУТ, във вр. с чл. 2 и чл. 3 от Наредба № 3 за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд. Актът бил връчен на 02.04.2026 г. На 29.04.2026 г е издадено обжалваното наказателно постановление. Съдът прие горната фактическа обстановка, след извършване на следния доказателствен анализ на събраните по делото доказателства: Пункт 1 се установи от: Видно от справка от търговския регистър /л.24/ П. Д. е управител на „П. Д.“ ЕООД. Сключените трудови договори се установяват от трудов договор № 00000009/23.07.2024 г. /л.17/, трудов договор № 00000011/16.10.2024 г./ л.20/ и справка /л. 22/. Започването на проверката на 26.03.2026 г. се установява от уведомление по чл. 26.03.2026 г./ л. 14/. Установеното в този пункт се доказва още от призовка ( на основание чл. 45, ал. 1 от АПК) / л. 15/, протокол за оглед / л. 16/. Това, че не е подадена декларация по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ се установява от справка /л. 23/ и свидетелските показания на Х. С. Х. и К. И. П., на които съдът дава вяра, като пълни ясни и непротиворечиви и АУАН № 11-2600053, който съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ има доказателствена сила до доказване на противното. Пункт 3 и 4 се доказват от: АУАН № 11-2600053 /л. 12/ и наказателно постановление № 11 – 2600053 от 29.04.2026г. /л. 10/ ПО ПРАВОТО: По отношение на процесуалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт: Относно акта за установяване на административното нарушение: Съставен от материално компетентен орган – главен инспектор при ДИТ – Ловеч, който е оправомощен по силата на законовата норма на чл. 416, ал. 1 от КТ. Изготвен е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. 37, ал. 3 ЗАНН. Настоящият състав намира, че АУАН е издаден след изтичане на предвидения тримесечен срок по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от НК на ВКС и II колегия на ВАС т. 1, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни. По смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респективно на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя. Съгласно Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 година по тълкувателно дело № 48/1981 година на Общото събрание на Наказателна колегия на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН поставя откриването на нарушителя. Понятието не е легално дефинирано от ЗАНН, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав. В настоящия случай компетентните длъжностни лица са имали възможност да установят нарушението към дата 01.05.2025 г., тъй като към тази са имали необходимата информация, че жалбоподателката не е подала процесната декларацията. Същата е била налична в регистъра за декларации по чл. 15 от ЗЗБУТ и при извършена справка, е можело да бъде установено. В НП изрично е посочено, че от извършена служебна справка в регистъра за декларации по чл. 15 от ЗЗБУТ, е констатирано, че такава декларация не е подавана. В този смисъл: Решение № 504 от 20.03.2025 г. по к. адм. н. д. № 23 / 2025 г. на II състав на Административен съд - Ловеч Три месечният давностен скок е изтекъл на 01.08.2025 г., актът за установяване на административно нарушение е издаден извън този срок на 02.04.2026г. Констатираният порок в АУАН представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на обжалваното Наказателно постановление. Съставен е в присъствието на нарушителя и свидетел участвал при установяване на нарушението. Съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел не съставлява процесуално нарушение, предпоставящо отмяна на издаденото наказателно постановление, поради което са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. Съдържа всички необходими реквизити на чл. 42 от ЗАНН. Нарушението е описано по дата, време, място на извършване, с описание на действията, с които от обективна и субективна страна е нарушена посочената правна норма. Актът бил предявен на жалбоподателя, който го е подписал и получил препис от него. Относно наказателното постановление: Издаден е от материално и териториално компетентен орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Ловеч, оправомощен със Заповед № 3 – 0864 от 17.10.2022г. Изготвено е от лице, за което не са били налице основания за отвод по чл. чл. 51 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в законоустановения шестмесечен срок от издаването на АУАН и съдържа изискуемите реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Описанието на нарушението дава възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да организира в пълен обем защитата си по него. Настоящият съдебен състав намира възражението, за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на НП за неоснователно. Действително в диспозитива на обжалвания акт, е посочено, че на П. Н. Д. се налага глоба в качеството й на управител на „П. •••“ ЕООД. Става дума за техническа грешка. По надуло в диспозитива, като и на всякъде в обстоятелствената част е посочено правилното име на дружеството - „П. Д.“ ЕООД, което дава възможност на жалбоподателката отлично да разбере за какво е наказана, като наказаното лице е индивидуализирано правилно. Съдът намира, че са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. По отношение на материалните предпоставки за законосъобразност на обжалвания акт: Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗЗБУТ Юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа, както и лицата, които за своя сметка работят сами или в съдружие с други, са длъжни да осигурят здравословни и безопасни условия на труд във всички случаи, свързани с работата, както на работещите, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират във или в близост до работните помещения, площадки или места. В чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ е въведени задължение лицата по чл. 14, ал. 1 с изключение на тези, които за своя сметка работят сами подават годишна декларация в териториалната дирекция "Инспекция по труда" по адреса на регистрация на предприятието в срок до 30 април на следващата година. По делото безспорно е доказани, че дружеството, като е било длъжно не е подало декларация по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ. В чл. 15, ал. 2 от ЗЗБУТ е посочено, че формата, съдържанието, редът и начинът за подаване и съхраняване на декларацията по ал. 1 се определят с наредба на министъра на труда и социалната политика. Такава наредба е издадена и това е Наредба № 3 от 23 февруари 2010 г. за формата, съдържанието, реда и начина за подаване и съхраняване на декларацията по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ. В чл. 2 от тази наредба също е посочено, че Декларацията се подава от юридическите и физическите лица, които самостоятелно наемат работещи, и от юридическите и физическите лица, които ползват работещи, предоставени им от предприятие, което осигурява временна работа. В наредбата е включена и Глава трета – „Административнонаказателни разпоредби“. Именно в тази глава, в чл. 9 изрично е посочено, че „Лицето по чл. 2 или негов законен представител, което не подаде декларация в законоустановения срок, носи отговорност по чл. 413, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от Кодекса на труда“. С оглед на изложеното жалбоподателката носи отговорност за неподаване на декларация по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ, в качеството си на закон представител на дружеството, като безспорно е доказано, че такава не е подадена. В тази връзка се явява неоснователно възражението, че няма задължение да подава декларация, и не следва да бъде санкционирана, ся явява неоснователно. По отношение на санкцията: В чл. 413, ал. 1 от КТ е предвидено за нарушаване правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда, да се налага наказание глоба в размер на от 51,13 евро до 255,65 евро. АНО е наложил санкция в размер на 150 евро. Административно наказващия орган не изложи конкретни мотиви защо налага имуществена санкция в размер 150 евро, предвид това и, че нарушение е първо санкцията следва да бъде определена в минимален размер от 51,13 евро. По отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. Независимо от факта, че извършеното деяние осъществява признаците на нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗБУТ, съдът счита, че последващите действия на наказващия орган по привличане на отговорността на жалбоподателката на основание чл. 413, ал. 1 от КТ се явяват незаконосъобразни и в нарушение на материалния закон, доколкото е налице „маловажен случай“ на нарушение - по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В настоящия случай въпреки, че нарушението е формално и за съставомерността му не се изиска настъпване вредни последствия, са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. По делото няма доказателства жалбоподателката и дружеството, което представлява да са извършвали други нарушения на трудовото законодателство и по специално на ЗЗБУТ. Няма й данни от процесното нарушение да на настъпили й вредни последствия. Касае за пропуск и като първи такъв следва да се приложи чл.28 от ЗАНН. Предвид изложеното, съдът намира, че издаденото НП се явява незаконосъобразно с оглед наличието на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Предвид наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено. Доколкото от страна на жалбоподателката не е направено искане за присъждане на разноски, а и доказателства за направени такива по делото не са приложени, то съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран така, съдът