Решение № 2189 от 5.4.2018 г. на Софийски градски съд по дело № 8468/2017 г.

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК. С решение № 15988 от 13.10.2016 г. по гр. д. № 636/2016 г. на СРС, I- ва ГК, 33 състав е уважен предявения от Сдружение на собствениците - Етажна собственост “П.“, БУЛСТАТ ••••••••против Л.В.Е., ЕГН •••••••••• иск с правно основание чл. 38, ал. 1 вр. чл. 11, т. 5 и т. 10, б. „ж“ ЗУЕС и ответникът Л.В.Е., е осъден да заплати на Сдружение на собствениците - Етажна собственост “П.“, сумата от 20 645.12 лв., представляваща част от главница по решение от 13.01.2013 г. на ОС на сдружението на собствениците и решение от 30.01.2013 г. на ОС на собствениците в ЕС, от сума в общ размер на 44 420 лв., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2016 г. до изплащане на вземането. С решението ответникът Л.Е. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца Сдружение на собствениците - Етажна собственост “П.“ и сумата от 865.80 лв., представляваща разноски по делото, с включени разноски по обезпечително производство по ч. гр. д. № 74533/2015 г. на СРС. Недоволен от решението е останал ответникът Л.В.Е., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, чрез пълномощника си адв. Г.Б. от САК, го обжалва при твърдения, от които се извличат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила при постановяването му. По-конкретно въззивникът поддържа незаконосъобразност на решението на общото събрание (ОС) на сдружението на собствениците и на ОС на в ЕС. Сочи, че събранието не е свикано по установения ред, липсват доказателства, че при взимане на решението са спазени законовите изисквания, освен това твърди, че то принадлежи на външна организация, тъй като не участва в Сдружение на собствениците – Етажна собственост „П.“. Навежда и оплаквания срещу целесъобразността на решението. Искането към въззивната инстанция е да отмени обжалваното съдебно решение и отхвърли предявения при квалификация чл. 38, ал. 1 вр. чл. 11, т. 5 и т. 10, б. „ж“ ЗУЕС иск. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за двете инстанции, като в съдебно заседание заявява, че не претендира разноски във въззивното производство. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Сдружение на собствениците – Етажна собственост „П.“, представлявана от управителния съвет – И.И.К.– Ж., Е.М.М.и К.Д.К., чрез адв. Г.С., е депозирала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба по съображения изложени в него. Според уредените в чл.269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционният съд е сезиран с предявен от Сдружение на собствениците - Етажна собственост “П.“, БУЛСТАТ ••••••••срещу Л.В.Е., ЕГН •••••••••• частичен иск с правна квалификация чл. 38, ал. 1 вр. чл. 11, т. 5 и т. 10, б. „ж“ ЗУЕС за осъждане на ответника за сумата от 20 645.12 лв., представляваща част от главница по решение от 13.01.2013 г. на ОС на сдружението на собствениците етажна собственост „П.“ и решение от 30.01.2013 г. на общо събрание на собствениците в етажна собственост в сграда „Ултима“, частично от сума в общ размер на 44 420 лв., ведно със законна лихва за периода от 07.01.2016 г. до изплащане на вземането. По делото не е спорно, а и се установява от представения протокол от учредителното събрание на ЕС на сграда "Ултима", проведено на 21.12.2011 г., че ответникът е участвал в събранието чрез пълномощницата си М.Д.Е.. На събранието са взети решения за учредяване на Сдружение на етажните собственици, приет е правилник на етажната собственост и споразумение създаване на сдружението на етажите собственици, взето е решение за регистрация на ЕС в СО и на сдружението на ЕС в публичния регистър на сдруженията. Пълномощницата на ответника е гласувала против взетите и описани в протокола решения. От протоколи от ОС на сдружението на собствениците „П.“ в ЕС на сграда „Ултима“ от 21.12.2012 г. и 08.04.2013 г. се установява, че на събранията, в които единодушно са избрани членовете на управителния съвет /УС/ на сдружението, са присъствали собственици, притежаващи 70.86% от общите части, като сред тях не е бил ответникът или негов представител. От представения протокол от ОС на сдружение на собствениците „П.“ в сграда „Ултима“ от 13.01.2013 г. се установява, че сдружението е взело решение за събиране на средства от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в размер на 100 лв. на кв. м. застроена площ на самостоятелен обекти, които да бъдат разходвани за извършване на ремонт и присъединяване към топлопреносната, водоснабдителната, електроснабдителната и газоснабдителната мрежа, както и за плащане на възнаграждения за изготвяне становище от ЧЕЗ, както и за сключване на окончателен договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа, плащане на възнаграждение за изработване и монтаж на разпределителни табла, плащане на техника за видеонаблюдение. Съгласно решението сумата, която ответникът следва да заплати, е 44 420 лв. На събранието са присъствали собственици, притежаващи 70.86% от общите части, като ответникът Е. или негов представител не е присъствал. От протокол от ОС на ЕС в сграда „Ултима“ от 30.01.2013 г. е видно, че на събранието са присъствали етажните собственици, притежаващи 70.86% от общите части на сградата и те единодушно са приели решението на сдружението на собствениците „П.“ за заплащане на сумата от 100 лева на кв.м. от всеки собственик, в това число и сумата 44 420 лева от ответника. От покана за свикване на ОС на собствениците в етажната собственост от 21.01.2013 г., протокол от 21.01.2013 г., съобщение (л. 39 от г.д. № 363/2016 г.) и протокол от 05.02.2013 г. се установява начинът на свикване на събранието и оповестяването за изготвянето на протокола от него. Съгласно разпоредбата на чл. 41 от ЗС всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участвува в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание. Така цитираната разпоредба на закона урежда отношенията на собствениците в етажната собственост относно поддържането, възстановяването и подобряването, както и по повод ползването на общите части на сградата. Всеки собственик, съразмерно на дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или възстановяването на общите части, а в полезните разноски, за извършването на които е взето решение на общото събрание. Необходимите разноски са свързаните с неотложни /аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и/или възстановяването на общите части, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние годно за тяхното предназначение. Полезните разноски са тези, които увеличават стойността на сградата и имат характера на подобрения. Предпоставка за основателност на такъв иск е наличието на валидно решение за тях, взето от общото събрание на собствениците. Съгласно ЗУЕС в относимите му за спора редакции, собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост са длъжни: да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост, взети в кръга на тяхната компетентност - чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС. Съгласно чл. 11, ал. 1 от закона, правомощие на общото събрание е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата (т. 5). С чл. 11, ал. 1, т. 10, б. „ж“ ЗУЕС е предвидено, че случаите, когато това е предвидено в нормативни актове, общото събрание може да приеме решение във връзка с водоснабдяването, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, санитарно-хигиенните норми и предоставянето на други услуги. В глава втора, раздел III „Сдружение на собствениците“ е предвидено, че в сграда в режим на етажна собственост може да бъде създадено сдружение на собствениците, което е юридическо лице. В случаите, когато в сдружението не членуват всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа решенията на сдружението, когато се отнасят до въпроси от правомощията на общото събрание на собствениците, се внасят за приемане от общото събрание на собствениците, (чл. 33, ал. 4 ЗУЕС). Начинът на управление на общите части в етажната собственост и процесуалното представителство на етажните собственици пред съда по искове във връзка с общите части, са уредени в чл. 23, ал. 3 и ал. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) - ДВ, бр. 6/2009 г. Съгласно чл. 23, ал. 3 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците и ползвателите при извършване на всички действия свързани с обикновеното управление на етажната собственост, а съгласно ал. 4 управителят представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете срещу тях във връзка с общите части, както и по искове, предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. По настоящото дело не беше установено ответникът да членува в сдружението на собствениците „П.“ в ЕС на сграда „Ултима“. На учредителното събрание на ЕС, проведено на 21.12.2011 г., той, чрез пълномощницата си, е гласувал против учредяването на сдружение. В проведените впоследствие общи събрания на сдружението, за които са представени протоколи (21.12.2012 г., 08.04.2013 г. и 13.01.2013 г.), той не е присъствал. При тези данни не може да се направи извод, че между сдружението на собствениците „П.“ в ЕС на сграда „Ултима“ и Л.Е. е възникнало членствено правоотношение. С оглед на това управителният съвет на „П.“ не е легитимиран да предяви иск срещу нечленуващ в сдружението собственик. Аргумент в подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 33, ал. 5 от ЗУЕС, съгласно която общото събрание на сдружението има и правомощията на общото събрание на собствениците, само когато е учредено от всички собственици на самостоятелни обекти в сградата или входа. Безспорно, взет о т о на 13.01.2013 г. решени е от ОС на сдружение то е потвърден о на 30.01.2013. г. от общото събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата, т.е. по същество е налице взето решение по реда на чл. 33, ал. 4 ЗУЕС. Въпреки това, предвид липсата на членствено правоотношение, легитимиран да предяви иск срещу ответника е управителният съвет на общо събрание на собствениците. Той е надлежна страна и носителят на правото на иск. Процесуалната легитимация е принадлежността на правото на иск. С право на осъдителен иск, какъвто е предявеният в настоящия процес, се ползва лицето, чието право е нарушено, така, че трябва да бъде възстановено. Всичко това обуславя извода, че правото на иск принадлежи на носителя на материалното право, накърнено от правния спор. В конкретния случай материалното право принадлежи на ОС на собствениците в етажната собственост. Поради това основателни се явяват наведените от въззивника оплаквания в тази насока. Като е уважил предявения иск при липса на материална легитимация на ищеца СРС е постановил неправилно решение, което трябва да се отмени, а предявеният иск се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сторените от ответника разноски би следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца. Доколкото ответникът в съдебно заседание заявява, че не претендира такива във въззивната инстанция, а по делото липсват доказателства за заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в първа инстанция, каквито се претендират с въззивната жалба, такива не следва да се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, Софийски градски съд