Решение № 1016 от 15.10.2026 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1154/2026 г.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 29342/14.04.2026 г. на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД срещу частта от Решение № 561/16.02.2026 г. по гр. д. № 1369/2025 г. на ВРС, с която ответното дружество, настоящ въззивник, е осъдено да заплати на ищеца, настояща въззиваема страна, К. С. К. законната лихва от датата на исковата молба – 03.02.2025 год. до окончателното изплащане на сумата от 9099.45 евро /девет хиляди и деветдесет и девет евро и четиридесет и пет цента/, представляваща частичен иск от общо 16 838.77 евро /32 933.77 лева/ за обезщетение за нанесени имуществени вреди по собствения на ищеца автомобил марка Мерцедес С 500, с рег. № •••••••, причинени в резултат на реализирано на 25.12.2024 г. ПТП на пътя между с. Новаково и с. Долище, което ПТП е реализирано по вина на водача на т. а. Газ 66 с рег. № •••••••, застрахован по договор Гражданска отговорност при ответното дружество, на основание чл. 432 от КЗ. В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение в посочената част. Основният аргумент на жалбоподателя се заключва в обстоятелството, че законна лихва не следва да се присъжда, доколкото такава се дължи считано от датата на представяне пред застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на превозното средство поради настъпила „тотална щета“, а в настоящия случай, макар да е установено увреждане на процесното превозно средство до въпросната степен, липсват твърдения от страна на ищеца и доказателства за прекратяването на регистрацията му, както и за представянето им пред застрахователя. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението. Сочи, че според установената съдебна практика представянето пред застрахователя на удостоверение по чл. 390, ал. 1 от КЗ има значение само за поставянето на последния в забава, но не е част от правопораждащия вземането фактически състав. Твърди и че за да може да изпълни административното си задължение за дерегистрация на автомобила, той следва да бъде снабден с удостоверение от самия застраховател съгласно чл. 18а, ал. 2, т. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., което да представи пред компетентните органи. Изричният отказ на застрахователя обаче да признае увреждането за „тотална щета“ изключва възможността му за това, поради което твърди и че с поведението си ответникът сам се е поставил в забава и че съответно законната лихва правилно е присъдена от поискания момент - датата на исковата молба – 03.02.2025 г. Излага аргументи в подкрепа на становището си, че ответникът не може влече ползи от собственото си противоправно поведение. Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. ВРС е бил сезиран с предявен от К. С. К. срещу „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432 КЗ за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 100.00 лева, представляваща частичен иск от заявен общ размер 32 933.77 лева, като застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на собствения на ищеца автомобил марка Мерцедес С 500, с рег. № •••••••, причинени в резултат на настъпило на 25.12.2024 г. ПТП на пътя между с. Новаково и с. Долище ПТП по вина на водача на т.а. Газ 66 с рег. № •••••••, застрахован по договор Гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на исковата молба 03.02.2025 год. до окончателното изплащане на сумата. В хода на първоинстанционното производство е допуснато изменение на предявения иск като същият е увеличен до пълен размер от 9099.45 евро. Предявеният иск е изцяло уважен от ВРС. Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. Първоинстанционното решение в обжалваната част е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, при наличие на положителните и липса на отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което същото е валидно и допустимо. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивната жалба е единствено присъждането на законна лихва за забава за периода от датата на подаване на исковата молба – 03.02.2025 г. до датата на представяне на удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Иначе казано, спорен пред настоящата съдебна инстанция е въпросът за началния момент, от който застрахователят дължи лихва за забава в хипотезата на тотална щета. Следователно, решение № 561/16.02.2026 год., постановено по гр. д. № 1369/2025 г. на ВРС, е влязло в законна сила в необжалваната част, с която ответникът е осъден да заплати претендираната главница в размер на 9099.45 евро. С влизане в сила на решението на ВРС е формирана сила на пресъдено нещо относно фактите обуславящи отговорността на застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение до размер на предявения иск, в т.ч. е преклудиран факта, че е настъпила тотална щета. По делото няма спор, че до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд вкл. и пред въззивната инстанция, ищецът и въззиваема страна в настоящото производство не е представил доказателства за прекратяване регистрацията на л. а. Мерцедес С 500, с рег. № ••••••• поради настъпила тотална щета. Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Дължимостта на обезщетението при тотална щета не е поставено в зависимост от представянето на посоченото удостоверение, но условие за изплащането на застрахователно обезщетение при настъпила тотална щета на МПС е предоставяне на документи, удостоверяващи прекратена регистрация на превозното средство. Прилагането на цитираната разпоредба изисква да бъде издирен точния и́ смисъл и, ако е неясна, да бъде тълкувана в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България – чл. 46, ал. 1 ЗНА. Съгласно общото правило на чл. 108, ал. 1 от ЗК, застрахователят е длъжен да се произнесе по отправена към него застрахователна претенция като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането. След получаване на застрахователна претенция по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застрахователят следва в сроковете по чл. 497 от КЗ да се произнесе и ако е налице увреждане на моторно превозно средство, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност, да определи обезщетение като тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ. При определяне на размера на застрахователното обезщетение застрахователят следва да положи грижата на добър търговец. Основание за редовност и основателност на писменото заявление за започване на процедурата пред компетентните органи, завършваща с акт за дерегистрация на МПС, и съответно възможност за издаване на удостоверението по чл. 390, ал. 1 от КЗ съгласно разпоредбата на чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства е лицензираният застраховател да е изпратил уведомление до Гаранционния фонд за взето решение за изплащане на тотална щета. Предвид гореизложеното, разпоредбата на чл. 390, ал. 1 КЗ следва да се разбира в смисъл, че представянето на доказателства за прекратяване на регистрация на МПС поради тотална щета е условие за изплащане на застрахователно обезщетение и именно от този момент застрахователят изпада в забава, при условие че същият, независимо дали има спор относно конкретния размер на обезщетението, е положил дължимата грижа при извършване на оценка на щетите и при наличие на визираните в чл. 390, ал. 2 КЗ условия е определил обезщетение като тотална щета на МПС, след което е изпратил предвиденото в чл. 18а, ал. 7 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. уведомление до Гаранционния фонд, от информационните системи на който същото се получава по служебен път. В случаите, в които е налице спор за вида и размера на нанесените вреди и застрахователят не е определил обезщетение като тотална щета по смисъла на чл. 390 от КЗ, а такава в действителност е настъпила, важат общите правила за поставяне в забава на застрахователя. След като застрахователят е бездействал или не е положил дължимата грижа при определяне размера на застрахователното обезщетение, което е довело до отказ или до неправилно определяне и изплащане на по-ниско от дължимото обезщетение при наличие на тотална щета, то ползвателят на застрахователната услуга е бил в невъзможност да се ползва от удостоверение по чл. 390, ал. 1 от КЗ и да подаде заявление до компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията. Невъзможността е по причина, за която отговаря застрахователят, т.е. забавата е именно на застрахователя, а не на ползвателя на застрахователната услуга. Противното тълкуване би означавало застрахователят да бъде освободен от последиците на собствената си забава и, въпреки че при наличие на тотална щета не определя обезщетение съответно на настъпилото увреждане и не издава удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС, да черпи благоприятни правни последици от собственото си противоправно поведение. Тук следва да се посочи, че тоталната щета не възниква със съдебното решение по определяне на застрахователното обезщетение. Тя е съществувала още към момента на уведомлението за настъпило застрахователно събитие, респ. предявяване на застрахователната претенция, но застрахователят не е положил дължимата грижа надлежно да я установи. В случая, в хода на съдебното производство е установено, че застрахователят необосновано не е приел наличието на тотална щета, поради което и не е изпращал уведомление до съответните органи. Застрахователят е определил и изплатил обезщетение в многократно по-нисък размер от стойността на необходимия ремонт на увреденото МПС, поради което и така определеното обезщетение не надвишава 70 на сто от действителната стойност на процесното МПС. При добросъвестно извършване на оценка на нанесените щети, застрахователят би достигнал до извод за наличие на условията по чл. 390, ал. 2 КЗ и би определил обезщетение като тотална щета. Поради това че застрахователят не е оценил правилно щетите, не е определил дължимото обезщетение в съответствие с действителното увреждане и не е изпратил уведомление за наличие на тотална щета, той е изпаднал в забава за заплащане на застрахователно обезщетение, за което следва да понесе предвидената в закона отговорност. Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции решението на ВРС ще бъде потвърдено в обжалваната част. С оглед на изхода от спора въззиваемата страна има право на сторените съдебноделоводни разноски. На въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 245,00 евро (в т.ч. ДДС) за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител съгласно представените пълномощно и договор за правна защита и съдействие. Същото не надвишава установения с Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер на адвокатското възнаграждение, поради което направеното при условие на евентуалност възражение за прекомерност не следва да се разглежда. Воден от горното, съдът