Решение № 406 от 24.7.2026 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 1236/2025 г.

Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 17884/21.11.2025 г., подадена О. Б., Булстат 000024695, с адрес: гр. Бл., пл. “Г.И.“ № , чрез юрк. Б. Б. против „МАК ТУРС“ АД, ЕИК 811020147, със седалище и адрес на управление: гр. Б., бул. „Св. Св. К. и М.“ № , представлявано от М. К.- изпълнителен директор, с която е предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че О. Б. е собственик на поземлен имот с идентификатор 04279.622.354 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18- 32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 4774 кв.м. , стар номер 467, при граници: поземлени имоти с идентификатори 04279.622.353 и 04279.622.355, съставляващ реална част от парк „Л. д.“ и искане за отмяна на нотариален акт № 20, том XXI, дело № 3003/15.10.2024 г. В исковата молба се твърди, че Община Б. е собственик на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04279.622.354 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бл., одобрени със заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АГКК, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 4774 кв.м. , стар номер 467, при граници: поземлени имоти с идентификатори 04279.622.353 и 04279.622.355, съставляващ реална част от парк „Л. д.“. Пояснява се, че имотът е част от парк „Л. д.“- публична общинска собственост. Сочи се, че с нотариален акт № 20, том XXI, дело № 3003/15.10.2024 г. ответното дружество „Мак Турс“ АД е признато за собственик на процесния недвижим имот въз основа на посочените в нотариалния акт документи. Твърди се, че ответното дружество не е собственик на процесния имот на основание ПМС № 179 от 15.09.1991 г. и Заповед № 79/20.04.1995 г., издадена от и.д. председател на Комитет по туризъм при МС, както е посочено в съставения нотариален акт, тъй като към датата на издаване на цитираната заповед на и. д. председател на Комитета по туризъм, имотът е бил общинска собственост по силата на закона и поради това не е могъл да бъде включен в капитала на дружеството. Твърди се, че процесният имот е публична общинска собственост, тъй като е част от озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение- парк „Л. д.“. Изтъква се, че отразяването на процесния имот в одобрената кадастрална карта не го прави самостоятелен обект на правото на собственост. Кадастралното заснемане на реални части от поземлени имоти със самостоятелни идентификатори няма правопораждащо значение и не води до възникване на самостоятелни обекти на правото на собственост. Разяснява се, че общински парк „Л. д.“ е създаден с решение на Г.-Д. общински съвет, прието на заседание, проведено на 23.05.1935 г., съгласно което „след изслушване доклада на кмета и станалите по него разисквания, приемайки, че образуването на парк на визираните места, защото по такъв начин ще се създаде една приятна гледка и място за удоволствие на гражданите, единодушно реши: разрешава местата в непосредствена близост с Ловния дом да се превърнат в общински парк, като за целта се използва трудът на 100 души повинчари, подлежащи на вр. тр. повинност за 1935 г.“. Сочи се, че Г.-Д.т общински съвет предприел действия за разширение на парка, като на свое заседание, проведено на 09.08.1935 г. „за разрешаването на сложения на дневен ред въпрос за разширение парка около новопостроения Л. д., взе предвид нуждите на града налагат да се създаде един парк, който да бъде не само украшение, но и място за почивка на гражданите, особено през летните горещини. Още повече, града, при наличността на минерални бани, би могъл да бъде един добър курорт, за което е необходим един значително добре уреден парк. Друго място, подходящо за тази цел няма, а това, с което разполага общината северо-източно от Ловния дом, е недостатъчно и ще трябва да бъде увеличено, като се отчуждят някои от съседните частни места, каквото е това, което се притежава от К. Х.С., жител на гр. Г. Д., от около 3178 кв.м., при граници: от две страни общинско место, дере и баир, и по силата на Закона за отчуждение на недвижими имоти за държавна и общинска нужда реши: да се отчужди мястото на К. Х. С., от гр. Г. Д., северо-източно от града, от около 3178 кв. м., при граници: от две страни общинско место, дере и баир“. Разяснява се, че през годините общината полагала грижи и подобрявала парка и прилежащата му територия, за което свидетелства Решение 43 по протокол от заседание на 21.07.1938 г. на Горно-Джумайската градска община. Сочи се, че парк „Л. д.“ е отразен като „обществена зеленина“ в опорния план към общия градоустройствен план на гр. Б. от 1976 г., както и в опорния план към общия градоустройствен план на гр. Б. от 1986 г. като „зеленина за широко ползуване“. Принадлежността на процесния имот към парк „Л. д.“ се установявала и от картата на землището на гр. Б., изготвена за нуждите на земеделската реституция през 1992 г. В тази карта имотът бил част от имот № 130 с означение „парк“. Имотът не попадал в лесоустройствените планове, а съгласно действащия ОУП на гр. Б. попадал в устройствена зона „за паркове, градини и озеленяване- съществуващи“. В одобрените със заповед № РД-14- 03-68/30.03.1983 г., заповед № 215/ 23.03.1998 г. и заповед № 1199/ 08.07.2015 г. кадастрални и регулационни планове имотът попадал в паркова територия (зелени площи за обществено ползване), като за сградите на хотелски комплекс „Бор“ не е отреден парцел. Твърди се, че с влизането в сила на Конституцията на Република България и на Закона за местното самоуправление и местната администрация се възстановява правото на собственост на общините върху имуществото, което са притежавали преди 1947 г. Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 на ПРЗ на ЗМСМА с влизане в сила на този закон преминават и собственост на общините зелените площи за обществено ползване. Поради това община Б. е собственик на общински парк „Л. д.“, създаден от Горно-Джумайската градска община, част от който е процесният имот. Сочи се, че имот с идентификатор 04279.622.354 е част от територията на парк „Л. д.“ и към датата на влизане в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА (17.09.1991 г.) не е бил включен „в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество“ по смисъла на § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Разяснява се, че предвид местоположението му- в границите на общинския парк „Л. д.“ по всички устройствени планове за тази част на гр. Б. от създаването на парка през 1935 г. до сега и липсата на данни за регулационни отреждания е цел изграждане на хотелския комплекс, имотът е с предназначение „за обществени и благоустройствени мероприятия“ на Община Б. по смисъла на § 42 от ПЗР към ЗИД ЗОС. Сочи се, че за имот с идентификатор 04279.622.354 е съставен АОС № 13192/21.03.2024 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл. 59, ал. 1 ЗОС вр. § 42 от ПЗР към ЗИД ЗОС. В графа „номер и дата на по-рано съставени актове“ на АЧОС № 13192/21.03.2024 г., бил записан АДС № 22/01.04.1996 г., с който е актуван хотелски комплекс „Бор“ с площ 1 475 кв. м. В последния било посочено, че хотелският комплекс се намира в Ловен парк, Б., съседи - горски фонд, т.е. предмет на акта не била земята, върху която е построен хотелският комплекс. Сочи се, че разпореждане за включване на правото на собственост върху земята, върху която е изграден хотелски комплекс „Бор“, в капитала на „МАК ТУРС“ ЕАД било направено след преобразуването на държавното предприятие в търговско дружество, тоест тя не е била предоставена за оперативно управление на държавното предприятие и не е била включена в активите му към датата на преобразуването в търговско дружество, а към датата на издаването на Заповед № 79/20.04.1995 г. земята вече не била държавна собственост. При това положение, със заповедта от 20.04.1995 г. на председателя на Комитета по туризъм, земята не била валидно апортирана в капитала на дружеството. В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Оспорва се твърдението, че процесният имот е станал общинска собственост на основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Сочи се, че разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА урежда преминаването на определена категория недвижими имоти от собственост на държавата в собственост на общините въз основа на определени техни физически, икономически или други признаци, обуславящи най-общо задоволяване на потребностите на населението от съответната община или са били използвани за посочените в тази разпоредба нужди. Твърди се, че към момента на влизане в сила на посочената разпоредба, процесният имот е бил изграден и функциониращ по предназначение хотелски комплекс „Бор“, поради което общината не е могла да придобие собствеността върху същия. Твърди се, че общината не е могла да придобие процесния имот и на основание § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Според ответника, макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означавало да се обезмисли приемането на ал. 2 от § 7 ЗМСМА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества, ако имат значение за населението на общината, да станат държавна собственост. Според ответника идеята на законодателя не е била да трансформира имуществото, съставляващо държавна собственост в общинска, щом има местно значение, а да се диференцира общинската собственост от държавната по критерий, определящ най- пълноценното й използване. Оспорва се и твърдението, че процесният имот е публична общинска собственост, тъй като е част от зелените площи за широко обществено ползване. Твърди се, че след цитираните в исковата молба решения на Г.-Д. общински съвет, са последвали други, които разрешават изграждането на хотелски комплекс на територията на парка, а след издаването на съответните разрешителни, бил изграден хотелски комплекс „Бор“. Твърди се, че ответното дружество е единствен собственик на процесния имот. Разяснява се, че преди повече от 30 г. на основание ПМС № 179 от 15.09.1991 г., Заповед № 79 от 20.04.1995 г., издадена от председателя на Комитета по туризма при Министерски съвет и Заповед № 159 от 19.05.1994 г., издадена от председателя на Комитета по туризма при Министерски съвет, „МАК ТУРС“ АД е придобило собствеността на процесния имот. Правото на собственост било придобито чрез апортна вноска в капитала на дружеството на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ във вр. с чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7 от 25.01.1994 г., като апортираните имоти са оценени, а тяхната стойност е разпределена в акции, с които е увеличен капитала на дружеството, която промяна на капитала на дружеството е вписана с Решение № 1692/19.05.1995 г. и Решение № 555/20.02.1995 г., двете по ф. дело № 64 от 1991 г. по описа на ОС- Б. за увеличение на капитала на ответното дружество. За придобИ.ето на правото на собственост от ответното дружество върху поземлен имот с идентификатор № 04279.622.354, свидетелствали следните документи: 1) Заповед № 79/20.04.1995 г., издадена от председателя на Комитет по туризъм при Министерски съвет; 2) Заповед № 159 от 19.05.1994 г., издадена от председателя на Комитета по туризъм при Министерски съвет; 3) Протокол за оценка на земя и трайни насаждения, изготвена съгласно ПМС № 179 от 15.09.1991 г.; 4) Протокол за оценка на сгради и строителни съоръжения на хотел и ресторант Бор; 5) Решение № 555 от 20.02.1995 г. на ОС- Б. по ф. дело № 64 от 1991 г. за увеличение на капитала на дружеството; 6) Решение № 1692 от 19.05.1995 г. на ОС- Б. по ф. дело № 64 от 1991 г. за увеличение на капитала на дружеството; 7) Извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти; 8) Договор за приватизационна продажба на „МАК ТУРС“ АД; 9) Приложение № 4 към договор за приватизационна продажба на „МАК ТУРС“ АД; 10) Акт за държавна собственост № 22 от 01.04.1996 г.; 11) Удостоверение за данъчна оценка изх. № 189 от 10.02.1999 г. на ДС - Б.; 12) Нотариален акт за удостоверяване на правото на собственост - констативен чл. 587, ал. 1 ГПК № 50, том IV, рег. № 10276, дело № 550 от 2024 г. на нотариус Красимира Минкова рег. № 415 на НК; 13) Строително разрешение № 218/18.10.1985 г., издадено на ТК „Балкантурист“ от ОбНС - гр. Б.. Твърди се, че от момента на изграждането на хотелски комплекс „Бор“ до настоящия момент, ответното дружество владее поземлен имот с идентификатор № 04279.622.354, като акционерното дружество упражнява фактическа власт върху него на законно основание. Сочи се, че дружеството владее и стопанисва процесния имот повече от 40 години със знанието и без противопоставянето на Община Б., като е заплащало и дължимите данъци и такси. Направено е възражение за придобИ.е на имота въз основание давностно владение. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 21.03.2024 г. на основание чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 (придобит по закон), чл. 59, ал. 1 ЗОС във вр.§ 42 ПЗР към ЗИД на ЗОС, от Община Б. е съставен Акт № 13192 за частна общинска собственост за поземлен имот с идентификатор 04279.622.354, представляващ поземлен имот 354, в кадастрален район 622, с ЕКАТТЕ 04279, по КККР на град Б., община Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителен директор на АК, адрес: Б., площ: 4774 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план: 467. Местонахождение на имота: обл. Б., общ. Б., гр. Б., ЕКАТТЕ 04279, кад. район 622, ПИ № 354. Съседи: 04279.622.353, 04279.622.355. С Разрешение за строеж № 218/18.10.1985 г. на Общински народен съвет гр. Б., на ТК „Балкантурист“ е разрешено съобразно одобрените (съгласувани) проекти на 17.10.1985 г. за реконструкция, разширение и модернизация на хотел- ресторант „Бор“ гр. Б., да извърши предвидените в проекта строителномонтажни работи. В разрешението са посочени следните условия: строителството да се изпълни чрез възлагане- главен изпълнител СМК- ОСП Петрич, инвеститор- ТК „Балкантурист“, договор за строителство на обекта за гл. изпълнител е № 47/09.10.1985 г., застроена площ- 825 кв.м. Със заповед № 159/19.05.1994 г. на председателя на Комитет по туризъм при Министерски съвет, на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ, чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г. и чл. 29 от Закона за счетоводството, е наредено увеличаване на капитала на „МАК TYPС“ ЕАД Б. от 13065000 лв., разпределен в 13065 акции по 1000 лв. всяка една на 171284000 лв., разпределен в 171284 акции по 1000 лв. всяка, чрез издаване на нови акции. В заповедта е посочено, че увеличаването на капитала е в резултат на изпълнение на ПМС № 179/13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия. С решение № 555/10.02.1995 г. по ф.д. № 64/1991 г. по описа на ОС- Б., са вписани следните промени в регистъра на дружествените фирми за ЕАД с държавно имущество с наименование „МАК ТУРС“: промяна на капитала от 13065000 лв. на 171284000 лв., разпределен в 171284 поименни акции по 1000 лв. Със Заповед № 79/20.04.1995 г. на и.д. председател на Комитета по туризъм при Министерски съвет, на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ, чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г. и чл. 29 от Закона за счетоводството, е наредено увеличаване на капитала на „МАК TУPС“ ЕАД Б. от 171284000 лв., разпределен в 171284 акции по 1000 лв. всяка една, на 186448000 лв., разпределен в 186448 акции по 1000 лв. всяка, чрез издаване на нови акции. В заповедта е посочено, че увеличаването на капитала е в резултат на изпълнение на ПМС № 179/13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята. С решение № 1692/19.05.1995 г. по ф.д. № 64/1991 г. по описа на ОС- Б., са вписани следните промени в регистъра на дружествените фирми за ЕАД с държавно имущество с наименование „МАК ТУРС“: промяна на капитала от 171284000 лв. на 186448000 лв., разпределен в 186448 акции по1000 лв. всяка една, чрез издаване на нови акции. От ЕТ „Гал-Б“ гр. Б. с възложител „МАК ТУРС“ ЕАД е изготвена оценка за обект хотелски комплекс „Бор“- определяне прилежащи терени към сгради и други обекти и стойността на терена по методиката на ПМС № 179/1991 г. В резултат на оценката е определена базисна пазарна цена на 4821 кв.м. земя от 108473 лв., като оценката е извършена месец януари 1995 г. С протокол за оценка на строителни съоръжения на ЕАД „МАК-ТУРС“ Б., изготвена месец декември 1994 г., на обект „Хотел и ресторант Бор“- Б., са оценени следните съоръжения: пътища, тротоари и паркинг- 621000 лв., плочник-тераса- 284310 лв. и подпорни стени- 167400 лв. С протокол от 27.01.1995 г. на комисия, в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ, е приет размер на прилежащите площи към хотел и ресторант „Бор“ от 4,821 дка, нормативно необходима площ 5,120 дка. На 14.06.1999 г. между Агенция за приватизация на Република България, като продавач и ЕТ „К. К.- К. К.“ - гр. Б., представлявано от К. К., като купувач, е сключен договор за приватизационна продажба на 58 % от акциите на АД „Мак Typс“, гр. Б.. В договора е посочено, че към датата на сключване на договора дружеството е вписано в Търговския регистър на Б.ски окръжен съд като акционерно дружество с държавно имущество, създадено по силата на законите на Република България с регистриран капитал от 186348000 лв., разпределен в 186348 поименни акции с номинална стойност 1000 лв. В инвентаризационен опис ДМА за обект хотел „Бор“ е посочена земя 4821 кв.м. комплекс „Бор“ със стойност 1735568. По делото е приет като доказателство Акт № 22 за държавна собственост на недвижим имот, съставен на 01.04.1996 г., за хотелски комплекс „Бор“, с площ от 1475 кв.м., построен 1987 г., местонахождение на имота гр. Б., Ловен парк. В акта като основание и дата, на която имотът е станал държавна собственост, е посочено- Протокол от 03.06.1987 г. чл. 81, ал. 3 и 4 от НДИ. Посочено е и, че имотът е предоставен за оперативно управление на държавна организация „МАК-ТУРС“ ЕАД- Б.. С нотариален акт за удостоверяване право на собственост за недвижим имот- констативен, издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК № 50, том IV, рег. № 10276, дело № 550 от 2024 г. „МАК ТУРС“ АД е признато за собственик на основание ПМС № 179/15.09.1991 г. и Заповед № 79/20.04.1995 г., издадена от и.д. председател на Комитет по туризъм при Министерски съвет, издадена на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ, чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г. и чл. 29 от Закона за счетоводството, на следния недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор 04279.622.354 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., одобрени със Заповед № РД-18-32/10.05.2006 г. на изпълнителния директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 25.04.2024 г., адрес на поземления имот: гр. Б., площ: 4774 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 467, при граници: поземлени имоти с идентификатори 04279.622.353 и 04279.622.355, който имот е оценен съгласно оценка на земя и трайни насаждения, изготвена съгласно ПМС № 179/15.09.1991 г., за площ от 4821 кв.м., като неговата стойност е разпределена в акции, с които е увеличен капитала на дружеството. По делото са ангажирани гласни доказателства от ответната страна. В показанията си св. З. Г. сочи, че е работил в „Балкантурист“, преобразувано в „МАК ТУРС“ АД, от януари 1975 г., като в началото изпълнявал длъжността инвеститорски контрол, впоследствие- началник технически отдел. Разяснява, че „Балкантурист“ било образувано на база на хотел „Бор“, ресторант и хотел „Волга“, механа „Струма“, къмпинг „Рилци“. Свидетелят посочва, че бил като инвеститорски контрол на всички обекти на „Балкантурист“- хотел „Бор“, хотел „Ален мак“, мотел „Рилци“, като подавал и съответните декларации към общината за заплащане на дължимите данъци. Сочи, че през 1995 г. при преобразуването на „МАК ТУРС“ АД, на база на постановление, бил вдигнат капитала на дружеството във връзка с подготовка за приватизация. Относно хотел „Бор“, свидетелят сочи, че през 1975 г. хотелресторант бил към „Балкантурист“. През 1985 г. за подготовка за посрещане на дипломатически корпус, било извършено разширение на хотел „Бор“ и хотел „Ален мак“, хотел „Бор“ бил изграден като хотел и ресторант, разширена била ресторантската част, изградени били паркинги, открит стопански двор, открита тераса към механата, нафтено стопанство. Изграждането било завършено през 1987 г. Оградите на хотел „Бор“ били направени на база на разширението към 5800 кв.м. прилежащ терен от земята. Свидетелят твърди, че от януари месец 1975 г. до сега, не е чувал някой да има претенции по отношение на хотела и земята. По делото е назначена и приета съдебно- счетоводна експертиза. В заключението вещото лице сочи, че поземлен имот с идентификатор 04279.622.354, стар номер 467, е заведен от 01.01.1996 г. в инвентарната книга по представен инвентарен регистър от „МАК ТУРС“ АД с партида: поземлен имот хотел ресторант „Бор“ с площ от 4821 кв.м, с отчетна стойност 108473 лв. Счетоводните записвания на процесния имот в счетоводството на „МАК ТУРС“ АД, придобит чрез апортна вноска, са отчетени следните счетоводни статии: апортна вноска: дебит сметка 201, кредит сметка 101- 108473. Поземленият имот е отчетен по дебита на активна счетоводна сметка 200-2 земи (терени) на 01.01.1996 г. по базисна пазарна цена (отчетна стойност)- 108473 лв., както и по кредита на пасивна капиталова счетоводна сметка 101-2 основен капитал, изискващ регистрация на 01.01.1996 г., по базисна пазарна цена- 108473 лв. Датата на осчетоводяване на увеличението на капитала с апортирания поземлен имот с идентификатор 04279.622.354 е 01.01.1996 г. Експертът сочи, че апортираните имоти за увеличение на капитала на дружеството, отчетени в счетоводните регистри на „МАК ТУРС“ АД, по кредита на капиталова пасивна сметка 101 основен капитал и по дебита на материална активна счетоводна сметка 200-2 земя, се включват в ГФО, респективно в обобщените статии на счетоводните баланси, което увеличение за процесния апортиран поземлен имот е записано на 01.01.1996 г. и съответно се отразява в счетоводните баланси от 1996 г. Капиталът на „МАК ТУРС“ АД е увеличен от 171284000 лв., разпределен в 171284 акции по 1000 лв. всяка, на 186448000 лв., разпределен на 186448 акции по 100 лв. всяка една, чрез издаване на нови акции. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза. Експертът посочва, че имот с идентификатор № 04279.622.354 по кадастралната карта на гр. Б., попада в границите на парк „Л. д.“. В заключението вещото лице сочи, че парк „Л. д.“ се намира в северната част на VII- ми микрорайон на гр. Б., като е заснет и показан за първи път в Топографо-геодезически план на Л. гр. Б. от 1956 г. Районът на СТЕ попада в границите на лесопарка в район изцяло залесен с иглолистна гора. През 1963- 64 г. е извършено попълване на кадастралния план от 1955 г. с изградените сгради и коригирани имотни граници на имотите, без промяна на техните планоснимачни номера. Имотите през 1964 г. са същите, както в плана от 1955 г., като регулацията, чрез пантографиране, е пренесена (изчертана) от одобрения регулационен план от 1955 г. За района на СТЕ, положението е същото, както в КРП от 1955 г. През 1969 г. е изработен нов Топографогеодезически план на парк Л. д.. Района на СТЕ попада в границите на парка, в изчистен от гора терен, като към 1969 г., ресторант „Бор“ е бил с предвидено петно за строеж (или вече е бил в строеж). При действието на този план, по одобрени проекти е издадено Разрешение за строеж № 177/21.06.1971 г., с което се позволява на ГТП „Здрава храна“ Б., да построи хотел върху 538,05 кв.м., при съседи: ресторант Бор и Л. д.. Експертът пояснява, че разрешение за строителството на ресторант Бор не е открито в архива на Община Б.. В Опорния план към Общия градоустройствен план на гр. Б. от 1973 г., района на СТЕ попада извън границите на регулацията, но попада в терен, предвиден за широко обществено озеленяване, границите на който терен всъщност са границите на парк Л. д. към 1973 г. По кадастрален, застроителен и регулационен план на ЦГЧ на гр. Б. от 1976 г., района на СТЕ, парк Л. д., е граничен (външна граница), т.е. остава в терен извън обхвата на кадастъра и регулацията на ЦГЧ. По кадастрален план от 1983 г., застроителен и регулационен план от 1983 г. на VII- ми микрорайон на гр. Б., района на СТЕ като сгради, е заснет и нанесен под пл. № 2520, заснет с цялата инфраструктура около сградите и подхода към тях, но за сградите на хотелресторант „Бор“ няма обособен поземлен имот. По този регулационен план целият район на СТЕ остава извън регулация. В разписния лист към проекта за дворищна регулация за имота е записано следното: за имот пл. № 250 е записано сграда ресторант „Бор“. При действието на КРП на VII-ми микрорайон от 1983 г., съобразно одобрени проекти от 17.10.1985 г., е издадено разрешение за строеж № 218-3 от 18.10.1985 г. за реконструкция, разширение е модернизация на хотел- ресторант „Бор“ на площ от 825 кв.м. Част от Опорния план към Общия градоустройствен план на гр. Б. от 1986 г., района на СТЕ попада извън границите на регулацията, но попада в терен предвиден за широко обществено озеленяване, границите на който терен всъщност са границите на парк Л. д., към 1986 г., от което е видно, че дори част от парка попада в границите на землище на с. Делвино, при граници на землищата към 1986 г. Вещото лице посочва, че от извадка от Окончателен проект на ОГП е видно, че в района на СТЕ дори присъства и сградата на ресторант „Бор“, като района попада извън границите на регулацията, но попада в терен, предвиден за широко обществено озеленяване, границите на който терен всъщност са границите на парк Л. д. към 1986 г. Експертът е пояснил, че при действието на КРП на VII- ми микрорайон от 1983 г. и ОГП от 1986 г., с цел увеличаване на капитала на „МАК ТУРС“ ЕАД, след оценка на имуществото на предприятието и включване в капитала на правото на собственост върху земята, чрез възлагане от страна на „МАК ТУРС“ ЕАД, през месец декември 1994 г., от оторизирана за целта фирма, са оценени строителните съоръжения на обект „Хотел и ресторант Бор“, изработен е кадастрален план на обекта, заедно с прилежащата инфраструктура и е изготвен парцеларен план, с определяне на прилежащия терен към сградите и другите обекти от инфраструктурата. Така изготвените планове и документи, на основание чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ са приети от комисия с Протокол от 27.01.1995 г. Според така приетия парцеларен план, необходимата прилежаща площ към хотел- ресторант „Бор“, при нормативно необходима площ от 5,120 дка, е определена прилежаща площ на хотел-ресторанта от 4,821 дка. При действието на КРП на VII- ми микрорайон от 1983 г., от страна на Община Б., е съставен Акт № 22 от 01.04.1996 г. за държавна собственост на недвижим имот, с който хотелски комплекс „Бор“, с площ от 1475 кв.м., монолитна конструкция, на 3 етажа, с година на построяване 1986 г., е актуван като държавна собственост и е предоставен на оперативно управление на държавната организация „МАК-ТУРС“ ЕАД. Към 1982-83 г. района на СТЕ попада в залесен терен с борова гора. Вещото лице пояснява, че към 1982 г. сградата на хотел „Бор“ присъства в картата, като достъпът до него се осъществява по асфалтов път от север и по пътеки от парка. По кадастрален, застроителен и регулационен план на ЦГЧ на гр. Б. от 1994 г. района на СТЕ попада извън границите на плана. По кадастрален, застроителен и регулационен план на ЦГЧ на гр. Б. от 1998 г. района на СТЕ като сгради е заснет и нанесен под пл. № 2520 заедно с цялата инфраструктура около сградите и подхода към тях, но за сградите на хотел „Бор“ отново няма обособен поземлен имот. Разписният лист към проекта за дворищна регулация е същият от 1983 г., като за имот пл. № 2520 е записано сграда- ресторант „Бор“. По картата на възстановената собственост на землище на град Б., района на СТЕ попада в територия с поставен № 130 със запис за вида територия „парк“ и в този масив не се предвижда възстановяване на бивши земеделски земи и гори. Вещото лице посочва, че няма изработен и приет регулационен план или ПУП- ПР, които да урегулират процесния имот за времето от 1991 г. до 2006 г. Единственият план, в който имота в тази форма и площ, присъства като поземлен имот преди 2006 г., е Картата на възстановената собственост, в която към датата на въвеждане на цифровите данни на изработената и приета КВС на гр. Б., за първите два етапа по т.А и т.Б, в приетия официален цифров вид на картата, т.н. FERMA (сега ZEM-файл)- 21.06.1999 г., за землище гр. Б., в масив № 0 по КВС, присъства имот № 000467, с площ от 4.779 дка, „друг вид терен със селищен характер“, местност “Л. д.“, записан за Община Б.- застроено, който имот всъщност е имотът- обект на СТЕ, и той попада в границите на друг голям имот № 000481, с площ от 100.936 дка, „друг вид терен със селищен характер“, местност “Л. д.“, записан за Община Б.- застроено, като външните граници на този имот, са всъщност границите на парк Л. д. към 1999 г. Експертът посочва, че площта, границите и предназначението на поземлен имот с идентификатор № 04279.622.354 съгласно кадастралната карта на гр. Б., действаща след 2006 г., към момента на влизане в законна сила на КККР, считано от 12.07.2006 г., районът на СТЕ попада в границите на поземлен имот с идентификатор № 04279.612.354, с площ на имота от 4774 кв.м., урбанизирана територия, с НТП за имота „Жилищни територии“, което по сегашен класификатор отговаря на „За друг вид застрояване“, с вписана собственост за Община Б., без документ. В имота, е вписани стар пл. № 457. В границите на имота има заснета и показана 1 бр. сграда: сграда № 612.354.1- хотел, на два етажа, с площ от 1517 кв.м. Този имот попада в границите на друг голям имот № 04279.622.353, с площ от 82.506 дка, урбанизирана територия, с НТП за имота „Ботанически градини (паркове), с вписана собственост за Община Б., без документ. В имота, е вписани стар пл. № 464 (номера на имота от КВС) и адрес: ул. „П.“, местност Л. д., като външните граници на този имот, са границите на парк Л. д. към 2006 г. Относно построяването и въвеждането в експлоатация на хотелски комплекс „Бор“, вещото лице сочи, че ресторант „Бор“ е построен преди 1971 г., но разрешението за строеж не е представено от страна на Община Б.. Хотел „Бор“ е строен след 1971 г. по силата на Разрешение за строеж № 177 от 21.06.1971 г., с което се позволява на ГТП „Здрава храна“, Б., да построи хотел върху 538,05 кв.м., при съседи: ресторант „Бор“ и Л. д.. При действието на КРП на VII-ми микрорайон от 1983 г., съобразно одобрени проекти от 17.10.1985 г., е издадено разрешение за строеж № 218-3 от 18.10.1985 г., с което се разрешава на ТК „Балкантурист“ Б., да извърши реконструкция, разширение и модернизация на Хотел-ресторант „Бор“ на площ от 825 кв.м. Вещото лице сочи, че няма представени данни и документи, които да удостоверяват кога е въведен в експлоатация Хотелски комплекс „Бор“. На въпрос с какво граничи процесния имот с идентификатор № 04279.622.354 и част ли е от парк Л. д., вещото лице сочи, че по техническо задание от Община Б., одобрено от кмета на общината, от страна на фирма „Екса“ АД гр. София, е изработен ПУП-ПРЗ и ПУР за парк „Ботаническа градина“ в обхвата на ПИ с идентификатор № 04279.622.353 по КККР на гр. Б., на площ от 80,069 дка. Този ПУП е одобрен със Заповед № 1199 от 08.07.2015 г. на кмета на Община Б., от който е видно, че: ПУП е изработен върху специализирана кадастрална карта, като са заснети и показани всички трайни пътеки, подпорни стени, вада, шкарпи, сгради и вида растителност; в границите на ПУП са включени почти изцяло парк Л. д. (с изключение на имоти №№ 622.356, 622.357 и 622.351) и изцяло Ботаническата градина, до границата на зоологическата градина от юг; по регулация за Ботаническата градина е отреден парцел (УПИ) II, в кв. 1, с предназначение „За озеленяване, спорт и обществено обслужване“; в чертежа присъства като даденост района на СТЕ, ПИ с идентификатор № 04279.622.354, но за имота няма отреден парцел (УПИ). Експертът посочва, че процесният поземлен имот с идентификатор № 04279.622.354 е част от парк „Л. д.“, според показаното на всички извадки от опорните планове към ОГП на гр. Б. от 1948 г., 1976 г., 1986 г. и ОУП от 2011 г. В кадастралната карта, имотите от КВС присъстват по силата на чл. 41, ал. 1, т. 1 ЗКИР, без промяна на техните граници, като има разлика само в номера на имота, който вече е идентификатор, с други разряди. Вещото лице сочи, че към момента на влизане в сила на КККР, считано от 12.07.2006 г., районът на СТЕ попада в границите на поземлен имот с идентификатор № 04279.612.354, с площ на имота от 4774 кв.м., урбанизирана територия, с НТП за имота „Жилищни територии“, т.е. по сегашен класификатор отговаря на „За друг вид застрояване“, с вписана собственост за Община Б., без документ. В имота, е вписани стар пл. № 457 (номера на имота от КВС). В границите на имота има заснета и показана 1 бр. сграда № 612.354.1 - хотел, на два етажа, с площ от 1517 кв.м. Този имот попада в границите на друг голям имот № 04279.622.353, с площ от 82.506 дка, урбанизирана територия, с НТП за имота „Ботанически градини (паркове), с вписана собственост за Община Б., без документ. В имота, е вписани стар пл. № 464 (номера на имота от КВС) и адрес: ул. “П.“, местност Л. д., като външните граници на този имот са границите на парк Л. д. към 2006 г. При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна: Предявен е установителен иск за собственост върху недвижим имот. Съобразно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. По своя характер установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК цели да разреши със силата на “пресъдено нещо” възникнал между две или повече лица спор за собственост или ограничено вещно право. Целта е да се установи в отношенията между претендиращите собствеността ищец и ответника, оспорващ му това право, какво е действителното правно положение, т.е. да се установи кой всъщност е носителят на накърненото материално гражданско право. Следователно предпоставка за уважаването на иска е доказването от страна на ищеца на факта, че същият е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот, на базата на твърдяното от него придобивно основание. Правото на собственост върху недвижим имот се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона- чл. 77 ЗС. В исковата молба се твърди, че процесният имот с идентификатор 04279.622.354 е част от територията на парк Л. д. и като такъв е общинска собственост съгласно § 7, ал. 1 , т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. С приемането и влизането в сила на § 7 от ПЗР на ЗМСМА, първата му редакция (в сила от 17.09.1991 г.) определя кои държавни имоти преминават в собственост на общините по силата на самия закон. С ал. 2 § 7 от ПЗР на ЗМСМА (ДВ, бр. 49/30.05.1995 г.) са изключени от действието на ал. 1 имотите, които са включени в капитала, уставния фонд, или се водят в баланса на търговско дружество, фирма, или предприятие с държавно имущество. Макар тази разпоредба да е приета по-късно, следва да се приеме, че тя поражда действие едновременно с алинея първа на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Да се приеме противното, означава да се обезмисли приемането на ал. 2 от § 7 от ПЗР на ЗМСМА и всички имоти, дори тези, които се стопанисват и управляват от държавните предприятия и дружества, ако имат значение за населението на общината, да станат държавна собственост. Идеята на законодателя не е била да трансформира имуществото, съставляващо държавна собственост в общинска, щом има местно значение, а да се диференцира общинската собственост от държавната по критерии, определящи най-пълноценното й използване. Макар и приета по-късно, ал. 2 на § 7 от ПЗР на ЗМСМА е съобразена с действащите вече към влизането в сила на § 7, ал. 1 норми, уреждащи преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества. Преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество, които съставляват юридически лица по ТЗ става на основание чл. 61-63 ТЗ, който влиза в сила преди § 7 ЗМСМА- на 01.07.1991 г. Съгласно чл. 1 от Закона за образуване на еднолични търговски дружества, приет по приложението на тези текстове от ТЗ и влязъл в сила на същата дата (ДВ, бр. 55/12.07.1991 г.), образуването и преобразуването на еднолични търговски дружества с държавно имущество става с акт на МС, който упражнява и правата на едноличния собственик на капитала по чл. 147 и чл. 159 ТЗ. С чл. 2 ПМС № 179/13.09.1991 г. е уредено нормативно, че при образуване и преобразуването на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество капиталът им се определя въз основа на посочения в счетоводния баланс основен капитал, коригиран съгласно Наредба за оценка на имуществото на държавните и общинските предприятия при образуването и преобразуването на еднолични търговски дружество с държавно имущество. Според установената съдебна практика, конститутивното действие на § 7, ал. 1 от ПРЗ на ЗМСМА относно преминаване по силата на закона в собственост на общините на описаните държавни имоти, настъпва само при липса на предвидените в ал. 2 изключения (имотът да не е включен в капитала, уставния фонд или да се води по баланса на търговско дружество, фирма или предприятие с държавно имущество), като преценката за това се прави към момента на влизането в сила на закона. При тълкуването на § 6 и § 7 от ПРЗ на ЗМСМА (в редакцията му, обн., ДВ, бр. 77/1991 г.) ВКС е направил извода, че целта на законодателя е да преминат в собственост на общините тези имоти, които са изградени със средства от общинския бюджет, целеви средства по заеми на общините, със средства от самооблагане на населението или с негов труд, както и такива, които държавата е предоставила безвъзмездно на общините. За имотите, които са строени със средства на юридически лица с държавно имущество и са включени в капитала им, законодателят обаче не е предвидил възможност да станат собственост на общините, дори те да се ползват за целите, посочени в ал. 1 на §7 от ПРЗ на ЗМСМА- Решение № 943/08.12.2008 г. по гр.д. № 3420/2007 г. на ВКС, I г.о., Решение № 1176/18.12.2008 г. по гр.д. № 3270/2007 г. на ВКС, III г.о., Решение № 97/25.02.2010 г. по гр.д. № 99/2009 г. на ВКС , I г.о., Решение № 83/15.05.2010 г. по гр.д. № 68/2010 г. на ВКС , II г.о., Решение № 197/28.06.2010 г. по гр.д. № 875/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 713/18.10.2010 г. по гр.д. № 450/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение № 52/03.11.2011 г. по т.д. № 325/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 145/02.12.2015 г. по гр.д. № 2508/2015 г. на ВКС, I г.о. Установи се, че с Разрешение за строеж № 218/18.10.1985 г. на Общински народен съвет гр. Б., на ТК „Балкантурист“ е разрешено съобразно одобрените (съгласувани) проекти на 17.10.1985 г. за реконструкция, разширение и модернизация на хотел- ресторант „Бор“ гр. Б., да извърши предвидените в проекта строително-монтажни работи. В разрешението е посочена застроена площ от 825 кв.м. С протокол от 27.01.1995 г. на комисия в изпълнение на чл. 45, ал. 3 ППЗСПЗЗ е приет размер на прилежащите площи към хотел и ресторант „Бор“ от 4,821 дка, нормативно необходима площ 5,120 дка. Установи се, че със Заповед № 79/20.04.1995 г. на и.д. председател на Комитета по туризъм при Министерски съвет, на основание чл. 221, т. 2 и чл. 192 ТЗ, чл. 10, ал. 1 от Правилника за реда за упражняване правата на собственост на държавата в предприятията, приет с ПМС № 7/25.01.1994 г. и чл. 29 от Закона за счетоводството, е наредено увеличаване на капитала на „МАК TУPС“ ЕАД Б. от 171284000 лв., разпределен в 171284 акции по 1000 лв. всяка една, на 186448000 лв., разпределен в 186448 акции по 1000 лв. всяка чрез издаване на нови акции. В заповедта е посочено, че увеличаването на капитала е в резултат на изпълнение на ПМС № 179/13.09.1991 г. за оценка на имуществото на държавни и общински предприятия и включването в капитала на правото на собственост върху земята. От приетите по делото доказателства (обяснителна записка, протокол за оценка на строителни съоръжения на ЕАД „МАК ТУРС“ на обект „Хотел и ресторант Бор“- Б.) се установи, че апортираният имот е оценен, като неговата стойност е разпределена в акции, с които е увеличен капитала на дружеството. С Решение № 1692/19.05.1995 г. по ф.д. № 64/1991 г. по описа на ОС- Б., е вписана промяна на капитала на „Мак Турс“ ЕАД от 171284000 лв. на 186448000 лв., разпределен в 186448 акции по1000 лв. всяка една, чрез издаване на нови акции. В сключения на 14.06.1999 г. между Агенция за приватизация на Република България, като продавач и ЕТ „К. К.- К. К.“ - гр. Б., представлявано от К. К., като купувач, договор за приватизационна продажба на 58 % от акциите на АД „Мак Typс“, гр. Б. е посочено, че към датата на сключване на договора дружеството е вписано в Търговския регистър на Б.ски окръжен съд като акционерно дружество с държавно имущество, създадено по силата на законите на Република България с регистриран капитал от 186348000 лв., разпределен в 186348 поименни акции с номинална стойност 1000 лв. В инвентаризационен опис ДМА за обект хотел „Бор“ е посочена земя 4821 кв.м. комплекс „Бор“ със стойност 1735568. За да се приеме, че правото на собственост върху терена е преминало в патримониума на общината по реда на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, по делото следва да е установено, че към момента на влизане на закона в сила (17.09.1991 г.) този терен е имал посоченото в разпоредбата предназначение, в случая- само за зелени площи за обществено ползване. Процесният имот попада в територията на парк Л. д., но извършеното застрояване и необходимостта от обособяване на прилежаща площ за обслужване на изградените хотел и ресторант „Бор“, обосновава извода, че изградените път за достъп, паркинг, тераса, подпорни стени, имат за предназначение обслужване на постройката и на ползващите я лица, а не е предназначен за обществено ползване по смисъла на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА. Прилежащият терен обслужва сградата и се подчинява на същия правен режим по отношение принадлежността на правото на собственост. Обстоятелството, че теренът е прилежащ към сграда, включена в уставния фонд на държавна фирма, обосновава извода, че общината не може да придобие правото на собственост по реда на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА- предназначението на терена е да обслужва сградите, а не да служи за широко обществено ползване като парк. По делото е безспорно установено, че хотелски комплекс „Бор“ е бил предоставен за оперативно управление на „МАК-ТУРС“ ЕАД. Прилежащият терен на сграда, включена в баланса на държавна фирма или предприятие преминава в собственост на съответното преобразувано търговско дружество, ако е взето решение за включването му в капитала по предвидения в закона ред, което е налице в настоящия казус- вж. Решение № 150/07.05.2012 г. по гр.д. № 1052/2011 г. на ВКС, II г.о., Решение № 72/05.02.2024 г. по гр.д. № 568/2023 г. на ВКС, II г.о. С оглед изложеното, недоказано от ищеца е твърдяното придобивно основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА, тъй като е налице предвидено в § 7, ал. 2 от ПРЗ на ЗМСМА изключение. Ищецът се позовава и на § 42 ПРЗ към ЗИД ЗОС (ДВ, бр. 96 от 1999 г.), съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти- частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. С преобразуването на държавните предприятия в еднолични търговски дружества по ТЗ по реда на ЗОЕТДДИ (отм.), впоследствие по реда на ЗППДОбП (отм.), се извършва промяна на собствеността, като предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество, включено в капитала на новообразуваното дружество, става собственост на последното. Преминаването на собствеността от държавното предприятие към едноличното търговско дружество настъпва от момента на вписване на акта за преобразуването. Това имущество се включва в капитала на търговското дружество в качеството му на самостоятелен стопански субект, независимо от имуществото на собственика- държавата. Предоставеното за стопанисване и управление държавно имущество не може да стане общинска собственост по някой от критериите на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА, поради забраната, въведена с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА. Същото разрешение следва да се приложи и в случаите по § 42 ПЗР на ЗИД ЗОС (ДВ, бр. 96/1999 г.)- Решение № 145/02.12.2015 г. по гр.д. № 2508/2015 г. на ВКС, I г.о. По изложените съображение исковата претенция е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поради неоснователност на предявения иск, неоснователно се явява и искането за отмяна на нотариален акт за удостоверяване право на собственост на недвижим имот- констативен, издаден на основание чл. 587, ал. 1 ГПК. С оглед изхода на спора ищецът дължи на ответника правените в производството разноски от общо 4230 евро съгласно представен списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещи лица по назначена съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Водим от горното, съдът