Решение № 374 от 15.7.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 213/2026 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С решение № 199/10.12.2025 г., постановено по т. д. № 81/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград, е отхвърлен предявеният от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, ЕИК 175084796, представлявано от синдика адв. Д. Г., осъдителен иск - за осъждане на „Полидей-2“ ООД, ЕИК 115199114, да заплати сумата в размер на 35 765,94 лв. по фактура № 1375/31.10.2018 г. и фактура № 1376/31.10.2018 г. за извършена на ответника доставка на компресиран природен газ през месец септември 2018 г. и месец октомври 2018 г. на извъндоговорно основание, както и законна лихва в размер на 16 184,09 лв. за периода 10.11.2018 г. - 26.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Посоченото решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, действащ чрез синдика Д. Г.. Във въззивната жалба се излагат съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че от приетите доказателства акцизен документ УК № 0000000004168121 и акцизен документ УК № 0000000004168127 се установява, че природният газ, доставен на „Полидей-2“ ООД, е закупен, деклариран и доставен от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, а не от „Карловогаз“ ООД. Посочва се, че от протокол № ВО003000-РК19-ПП39/31.10.2019 г. и ревизионен доклад № BG003000-PK2- РД7/29.06.2020 г., издадени от Агенция „Митници“, свидетелските показания на В. Г., както и от приетите по делото товарителници - 24 бр. и документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1, също се установява, че процесиите количества природен газ са били собственост и са доставени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД на „Полидей-2“ ООД. Поддържа се, че въпреки събраните по делото доказателства първата инстанция не се е произнесла по въпроса дали процесиите количества природен газ са доставени на ответното дружество от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и ако не, кой е извършил доставката. Липсата на отговор на спорния в производството въпрос обосновава не само необоснованост на съдебния акт, но и неговата неправилност. Изтъква се също така, че първоинстанционният съд не е обследвал количествата природен газ, обективирани в месечните актове, издадени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ЕООД и от „Карловогаз“ ООД. В тази насока се заявява, че от осчетоводените в счетоводството на „Полидей-2“ ООД фактури, издадени от „Карловогаз“ ООД, е видно, че същите са за различни количества природен газ - съответно за м. септември - 15.7150 х.куб.м., а за месец октомври- 20.5360 х.куб.м. Това води до извода, че процесиите количества природен газ не съответстват на тези, обективирани в издадените от „Карловогаз“ ООД фактури. Изтъква се също така, че „Карловогаз" ООД не е имало правото да доставя компресиран газ на територията нито на гр. Карлово, нито на гр. Чепеларе и к.к. Пампорово през процесния период. Въз основа на изложените доводи се моли решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде изцяло уважен. В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – „Полидей-2“ ООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че за периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2018 г. „Полидей- 2“ ООД получава регулярни доставки на природен газ от „КарловоГаз" ООД въз основа на сключен договор № КГ- 001/01.01.2017 г., изменен с допълнително споразумение от 01.01.2018 г. Няма данни за посочения период договорът да е прекратяван. За извършените доставки на природен газ „Полидей-2“ ООД е получило фактури от „Карловогаз“ ООД като негов доставчик и същите са платени по банков път. За посочения период не е представен договор за доставка на природен газ от „Си Ен Джи Марица“ ООД. През месец ноември 2018 г. „Полидей - 2“ ООД получава фактура № 0000001375/ 31.10.2018 г. и фактура № 0000001376/ 31.10.2018 г. от „Си Ен Джи Марица“ ООД за доставка на природен газ за м. септември и октомври 2018 г. с претенции за плащане. Фактурите не са включени в отчетните регистри на „Полидей - 2“ ООД и не са платени от него. Заявява се също така, че видно от актуалното състояние на “Карловогаз” ООД към дата 19.08.2023 г., капиталът на дружеството е в размер на 5 000 лв., при дялово участие “СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА” ООД, ЕИК 175084796 - 3 300 лв. и Община Карлово, ЕИК 000471365 - 1 700 лв. Втази връзка съдружникът в „Карловогаз” ООД - „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, един път търси от „Полидей-2“ ООД суми за доставен природен газ през м. септември и октомври 2018 г. по настоящето дело, а по т. д. № 20235300900321 по описа за 2023 г. на ОС - Пловдив, търси отново платените от „Полидей-2“ ООД суми за ползваният от последния природен газ за същите месеци - от „БулГазНет” ЕООД, ЕИК 204175465. Моли се решението да бъде изцяло потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски. Предмет на настоящото въззивно производство и е частна жалба, депозирана от „Полидей-2“ ООД, действащо чрез процесуалния си представител, срещу определение № 58/22.01.2026 г., постановено по т. д. № 81/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С посоченото определение е оставена без уважение молба вх. №27/05.01.2026г., подадена от адв. К. М., пълномощник на ответника „Полидей -2“ ООД, с искане по реда на чл. 248 и сл. ГПК - за изменение на решение № 199/10.12.2025 г., постановено по т.д.№ 81/2013г. по описа на ОС Благоевград, в частта за разноските. В частната жалба се изтъква, че неправилно първата инстанция е приела, че до приключване на устните състезания при второто разглеждане на спора от състава на ОС - Благоевград по всички описани договори за правна защита от ответното дружество не са представени доказателства сумите, договорени по тях, да са била платени на ангажирания пълномощник – адв. М. по посочения начин - по банков път. Оспорва се извода на окръжния съд, че размерът разноски за адвокатско възнаграждение на ответното дружество са определени при съобразяване на този размер, който е доказан, че е направен реално по уговорения в договора за защита начин до меродавния момент – приключване на устните състезания. След този момент за страните настъпва преклузия за правене на каквито и да било искания и да сочат във връзка с тях каквито и да било доказателства, вкл. и по акцесорни въпроси като разноските. Поддържа се, че сторените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по първоначалното дело пред ОС – Благоевград и по обезпечителното производство са доказани в случая, тъй като в представените договори за правна защита и съдействие е отразено, че възнаграждението е платено по банков път. Поради последното не се налага представянето на банково извлечение за платените суми. Моли се определението да бъде отменено, като се присъдят претендираните от „Полидей-2“ ООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство – „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на частната жалба. Въззивната жалба и частната жалба са допустими, отговарят на изискванията на чл. 260 - чл. 263 ГПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. От приетите в първоинстанционното производство доказателства се установява следната фактическа обстановка: Безспорно е между страните, а и се установява от приетите писмени доказателства, ищецът „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ е притежавал лицензия за осъществяване на дейността - разпределение на природен газ на територията на община Чепеларе за срок от 35 години № Л- 369-08/14.11.2011 г. и лицензия за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на община Чепеларе за срок от 35 години № Л-369-12/14.11.2011 г., издадени от КЕВР. Като доказателство по делото е приет договор № СПГ- 01/12.12.2016 г., сключен между „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и „Карловогаз“ ООД, от който е видно че страните са се споразумели доставчикът - „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД да доставя природен газ на крайния снабдител - „Карловогаз“ ООД. Видно е от договор № ИД-13/2015 г. за продажба на природен газ, че на 19.11.2015 г. между ищецът „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и ответникът „Полидей-2“ ООД е сключен, при общи условия договор, по силата на който ищецът, като краен снабдител, се задължава да доставя и продава природен газ на млекозавод „Полидей - 2“, с. Домлян, собственост на ответника, в минимални годишни количества по спецификация и качество и налягане, срещу задължение на ответника, като потребител, да приема и заплаща природния газ. Договорните отношения между страните са прекратени, считано от 01.01.2017 г. Това е видно от споразумение за прекратяване на договор от 31.12.2016 г., подписано от страните по делото, като за този факт няма спор по делото. От уведомление с изх. № М-020/19.01.2017 г. пък е видно, че ищецът е прехвърлил всичките си настоящи и бъдещи вземания към ответника, произтичащи от прекратения договор от 19.11.2015 г., на цесионера „Карловогаз“ ООД. След прекратяване на договора с ищеца, което е видно от договор № КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ, изменен с допълнително споразумение от 01.01.2018 г., между ответното дружество „Полидей-2“ ООД и „Карловогаз“ ООД, с лицензия за осъществяване на дейността снабдяване с природен газ от краен снабдител на територията на община Карлово за срок от 35 години № Л-266-12/07.05.2008 г., издадена от КЕВР, е сключен друг последващ договор. Съгласно него, считано от 01.01.2017 г. „Карловогаз“ ООД се задължава да снабдява с природен газ „Полидей-2“ ООД, който пък се задължава да заплаща доставените му количества газ. Действието на този договор е било продължено до 01.01.2019 г. с допълнително споразумение от 01.01.2018 г. Впоследствие въз основа на този договор №КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ са издадени от „Карловогаз" ООД фактури № 1683/30.09.2018 г. и № 1743/31.10.2018 г., към които са приложени платежни нареждания, за доставени количества природен газ на „Полидей-2“ ООД за процесиите м. 09. и м. 10.2018 г. Фактура № 1683/30.09.2018 г. е за доставка на природен газ за месец септември 2018 г. - 15.7150 хнм3 на стойност - 15 199,86 лв. с ДДС и фактура № 1743/31.10.2018 г. за доставка на природен газ за месец октомври 2018 г. - 20.5360 хнм3 на стойност - 21 177,30 лв. с ДДС, и двете издадени от „Карловогаз“ ООД. Общото количество на доставения природен газ от „Карловогаз“ ООД на „Полидей-2“ ООД за месеците септември и октомври 2018 г. по двете фактури е 36.251 хнм3, на стойност 36 377,16 лв. с ДДС, която е заплатена от „Полидей-2“ ООД и отразена по съответните счетоводни сметки. От приетите като доказателства фактура № 1375/31.10.20218г. и фактура № 1376/31.10.2018г., издадени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, ведно с придружаващите всяка от тях акт за доставено количество природен газ на „Полидей-2“ ООД и акцизни данъчни документи, е видно, че същите са издадени съответно за доставка на ответното дружество на природен газ за м. 09.2018 г.-158.3354 MWh за сумата от 14 516,06 лв. с ДДС и доставка на природен газ по втората фактура за м. 10.2018 г.-216.4769 MWh на стойност 21 249,88 лв. с ДДС, с включен в двете фактури акциз, или на обща стойност на доставката по двете фактури от 35 765,94 лв. с ДДС. И двете фактури, ведно с приложените към тях акцизни данъчни документи, не са подписани от ответното дружество. В първоинстанционното производство е приета като доказателство писмена кореспонденция (л. 49 - л. 60 от делото пред окръжен съд) между ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, ответника „Полидей-2“ ООД и „Карловогаз“ ООД. В отговор на изпратено от ищеца до ответника писмо, „Полидей-2“ ООД е подало до „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н/ отговор с изх.№ 183/05.12.2018г. Това писмо е получено лично – „на ръка“ на управителя на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ на 05.12.2018 г., в което се сочи, че двете дружества нямат договорни отношения, считано от 01.01.2017 г., както и че „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ следва да анулира издадените фактури от 31.10.2018 г. към „Полидей-2“ ООД и да насочи финансовите си претенции към „Карловогаз“ ООД. От „Полидей-2“ ООД е изпратено писмо негов изх. № 184/05.12.2018 г. и до „Карловогаз“ ООД, с което моли „Карловогаз“ ООД да уреди всички юридически и финансови въпроси със „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ или да анулира издадените от „Карловогаз“ ООД към „Полидей-2“ ООД данъчни фактури № 0000001683/30.09.2018 г. и № 0000001743/31.10.2018 г. за месеците септември и октомври 2018 г. В писмо с изх. № К-058/6.12.2018 г. на „Карловогаз“ ООД се сочи, че издадените от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ документи са с невярно съдържание, не се основават на договорни отношения, „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ издава фактури за доставено количество газ за минал период, като същото количество е прието от „Полидей-2“ ООД и доставено от „Карловогаз“ ООД. Видно е от покана за доброволно плащане с изх. № 106/09.07.2019 г. на нотариус П. И., с рег. № ••• на Нотариална камара, че на 21.08.2019г., срещу разписка, на управителя на „Полидей-2“ ООД е връчена покана за заплащане на сумата по фактурите за доставка на природен газ и начислените лихви към 09.07.2019 г. С уведомително писмо ( л.62 и сл. от делото пред окръжен съд) „Полидей-2“ ООД оспорва представителната власт на В. Г., подписал поканата от името на ищеца, който към този момент след справка в ТР имал назначен синдик. До управителя на „Полидей-2“ ООД е изпратена и покана за доброволно изпълнение с изх. № 6525-133/20.08.2021 г. от синдика на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ - А. Т. за заплащане стойността на процесните фактури и на начислените лихви до 23.08.2021 г. за неплатените в срок фактури за доставка на природен газ. На тази покана ответното дружество също е подало отговор (л. 71 и сл. от делото пред окръжен съд), като е оспорило, че дължи на ищеца, тъй като е имал сключен валиден договор с друго дружество и е заплатил на него доставената за спорните месеци газ. Към това писмо ответникът е представил АДД с уникален контролен № 0000000004082609, издаден от „Карловогаз“ ООД за извършена доставка на газ през м.09.2018 г. и АДД с уникален контролен № 00000004147668, издаден от „Карловогаз“ ООД за извършена доставка на газ през м.10.2018г. И двете АДД са подписани, както от „Карловогаз“ ООД, така и от представител на ответника „Полидей-2“ ООД, като са поставени и печати на двете търговски дружества. Видно е от иевизионен доклад № ВG003000-РК2 – РД7/29.06.2020г. от ТД - Тракийска към агенция „Митници“, въз основа на извършена ревизия на „Карловогаз“ ООД, относно дължимия акциз за периода от 01.12.2014г. – 31.12.2019г., което се потвърждава и от АУАН НП относно извършено административно нарушение по чл.108, ал.1 ЗАДС, че за периода 01.12.2017 г. до 31.10.2018 г. дружеството е извършвало продажби на компресиран природен газ за стопански цели без да притежава задължителната регистрация по чл. 57а, ал. 1, т. 2 ЗАДС за продажба на компресиран природен газ. В т.2.4.3 са отразени резултатите от проверката относно процесния период – 01.08.2018г . до 31.10.2018 г. Установено е, че в хода на проверката от „Карловогаз“ ООД не са представени фактури за покупка и продажба на природен газ. При направената насрещна проверка на ищеца „Си Ен Джи Марица“ ООД са установени и посочени издадени фактури за периода 01.08.2018г. до 31.10.2018г., но не са установени месечни актове или други първични документи, доказващи количеството действително получена стока. Проверката е установила, че за периода от 01.08.2018 г. до 31.10.2018 г. „Карловогаз“ ООД е продало повече газ, отколкото е получило и за които няма документи за закупуване. Проверката е извършена и при съпоставяне с данни от ревизионен акт на НАП, според които е установено, че считано от 01.11.2015 г. „Карловогаз“ ООД е търговски представител на ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, като плащането следва да се извършва по сметки на „Карловогаз“ ООД. От 01.01.2017 г. „Карловогаз“ ООД е издавало фактури на ответното дружество „Полидей-2“ ООД за продажба на природен газ на клиентите на „Си Ен Джи Марица“ ООД, присъединени към мрежата на гр. Чепеларе, к. к. Пампорово и на компресиран природен газ. От „Карловогаз“ ООД, въпреки изрично изискване, не са представени документи и доказателства за придобИ.е на количествата природен газ, продадени на „Полидей-2“ ООД за м.09.2018 г. и за м.10.2018 г. Останалите приети като доказателства от първата инстанция документи са неотносими към предмета на доказване по делото, поради което въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда. Например приетите от първата инстанция като доказателства товарителници - 24 бр. и документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, Приложение № 14а към чл. 80а, ал. 1 – също 24 бр. (л. 130 – 183 от делото пред окръжен съд), с издател на тези документи - ищеца „Си Ен Джи Марица“ ООД, касаещи доставени количества природен газ на „Полидей-2“ ООД през м. 09.2018 г. и м. 10.2018 г.. В товарителниците като изпращач е посочено ищцовото дружество – „Си Ен Джи Марица“ ООД, като превозвач е отразено дружеството „БулГазКотрол“ ООД, за получател е отразено Домлян или Полидей -2, приемането им за получател е от лице с две имена /нечетливи/ и подпис. Към товарителниците са приложени, издадени от ищеца документи за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, Приложение № 14а към чл.80а,1 ал.1, представляващ доклад за товарене и които документи в забележка е отразено, че се издават на лицето, освободило акцизните стоки за потребление. В тези документи, Приложение № 14а към чл. 80а ал. 1 като получател е посочено ответното дружество, като получаването е прието от лице – Д. Д. или от лице Л. Й. с подпис, без да е отразено качеството на лицата, подписали тези документи за получател. Следва да се изтъкне, че тези документи (товарителници и удостоверения за предназначението на акцизните стоки) не доказват, че крайният клиент „Полидей-2“ ООД дължи заплащане на доставените количества газ на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, тъй като съгласно желанието именно на последното дружество, за изпълнението на доставките и продажбите е ползван краен снабдител (посредник) - „Карловогаз“ ООД. В тази насока са обсъдените вече договор № СПГ- 01/12.12.2016 г., сключен между „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и „Карловогаз“ ООД, уведомление с изх. № М- 020/19.01.2017 г. до „Полидей-2“ ООД и договор № КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ. От приетата в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза се установява, че издадените от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ на „Полидей-2“ ООД фактура № 1375/31.10.20218 г. и фактура № 1376/31.10.2018 г. за доставка на природен газ за месеците септември и октомври 2018 г. на обща стойност 35 765,94 лв. с ДДС не са осчетоводени в счетоводните книжа, регистри, сметки и отчети на „Полидей- 2“ ООД, не са отразени в дневниците за покупки и в СД по ЗДДС и ответникът не е ползвал данъчен кредит за тях. Доставките на природен газ и задълженията по двете фактури за месеците септември и октомври 2018 г. на обща стойност 35 765,94 лв. с ДДС не са отчетени в материалните сметки, в разчетните сметки и регистри на „Полидей-2“ ООД и няма плащания от ответника за доставки на природен газ по двете фактури, няма осчетоводени възникнали, уредени и неуредени сметни (разчетни, парични) отношения по процесните фактури и съответно няма отчетени задължения от ответника към „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ по тези фактури. Процесните две фактури са отразени по надлежния ред в счетоводството на ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ - дебита на сметка 411 Клиенти, по която се отчита вземането на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ от „Полидей- 2“ ООД на обща стойност 35 765,94 лв., по кредита на сметка 702 Приходи от продажби на стоки, по която се отчита приходите от продажбата на природния газ по двете фактури - 29 804,95 лв. и по кредита на сметка 4532 Начислен ДДС за продажби, по която се отчита начисления ДДС за продажбата на природен газ по фактурите - 5 960,99 лв., сметката отчита начисления ДДС за продажбата на природен газ по фактурите. Фактурите са отчетени в дневника за продажби и в СД по ЗДДС за данъчен период м. октомври 2018 г. В счетоводството на ищцовото дружество „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ е отчетена и лихва за забава в размер на 16 184,09 лв. за периода от 10.11.2018 г. до 26.04.2023 г., изчислена върху сумата от 35 765.94 лв. В счетоводството на ответника са отчетени фактура № 1683/30.09.2018 г. за доставка на природен газ за месец септември 2018 г. - 15.7150 хнм3 на стойност - 15 199,86 лв. с ДДС и фактура № 1743/31.10.2018 г. за доставка на природен газ за месец октомври 2018 г. - 20.5360 хнм3 на стойност - 21 177,30 лв. с ДДС, и двете издадени от „Карловогаз“ ООД. Общото количество на доставения природен газ от „Карловогаз“ ООД на „Полидей-2“ ООД за месеците септември и октомври 2018 г. по двете фактури е 36.251 хнм3, на стойност 36 377,16 лв. с ДДС, която е заплатена от „Полидей-2“ ООД и отразена по съответните счетоводни сметки. На 15.10.2018 г. “Полидей - 2” ООД е извършило плащане на “Карловогаз” ООД, IBAN BG51SOMB91301060999601, Общинска банка, в размер на 15 199.86 лв. по ф. № 1683/30.09.2018 г. На 07.11.2018 г. “Полидей - 2” ООД е извършило плащане на “Карловогаз” ООД, с IBAN BG59SOMB91301057066301, Общинска банка, в размер на 21 177.30 лв. по ф. № 1743/31.10.2018 г. Съответно издадените от „Карловогаз“ ООД фактури № 1683/30.09.2018 г. и 1743/31.10. 2018 г. за доставка на природен газ на обща стойност 36 377.16 лв. с ДДС са отчетени по надлежния ред в счетоводните книжа, дневници, регистри, СД по ЗДДС и отчети на „Карловогаз“ ООД, като начисленият ДДС за продажби в размер на 6062.86 лв. и акциз в размер на 825.63 лв. са отчетени и внесени към бюджета. Извършеното плащане по фактурите на 15.10.2018 г. и на 07.11.2018 г. е осчетоводено по съответните сметки. Въззивният съд кредитира експертизата, тъй като тя е изготвена след преценка на всички относими документи, като е отговорила подробно на всички поставени релевантни въпроси. От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел В. Г., се установява, че същият към момента на разпита е управител на „Карловогаз“ ООД и на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ Според показанията му съдружници в „Карловогаз“ ООД са „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД и Община Карлово. Свидетелят твърди, че е водена кореспонденция относно плащането на доставеното количество природен газ с „Полидей-2“ ООД за месеците септември 2018 и октомври 2018 г., а също че в ревизионен доклад и ревизионен акт на агенция Митници, по възложена ревизия на „Карловогаз“ ООД, е отразено че „Карловогаз“ ООД не е собственик на горивото, което „Полидей-2“ ООД е получило и не е имало право да го фактурира. Свидетеля сочи още, че трябвало да се сторнират фактурите от „Карловогаз“ ООД и че фактурите са издадени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./, акцизът е начислен и платен, но парите не са получени от „Карловогаз“ ООД. Заявява и че „Полидей-2“ ООД не платило газта и на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./. Въззивният съд не кредитира свидетелските показания в частта, в която се твърди, че в официални документи е отразено, че „Карловогаз“ ООД не е собственик на природен газ, които „Полидей-2“ ООД е получил, както и в частта, в която се твърди, че не са заплатени начислените суми по фактура № 1683/30.09.2018 г. и по фактура № 1743/31.10.2018 г. Липсват документи, от които да се установява, че „Карловогаз“ ООД не е собственик на природен газ, които „Полидей-2“ ООД е получил. Напротив например съгласно договор № СПГ- 01/12.12.2016 г., „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и „Карловогаз“ ООД, са се споразумели доставчикът - „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД да доставя природен газ на крайния снабдител - „Карловогаз“ ООД. Освен това по категоричен начин, включително и от приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че на 15.10.2018 г. “Полидей - 2” ООД е извършило плащане на “Карловогаз” ООД в размер на 15 199.86 лв. по фактура № 1683/30.09.2018 г. и на 07.11.2018 г. в размер на 21 177.30 лв. по фактура № 1743/31.10.2018 г. Не следва да бъде пренебрегнато и обстоятелството, че свидетелят е управител на ищцовото дружество и в този смисъл относно показанията му следва да се отчете заинтересованост. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното: В случая дадената от първата инстанция правна квалификация на предявения главен осъдителен иск – правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, е правилна, тъй като ищецът претендира присъждане на стойността на доставено на ответника количество газ, отразено във фактура № 1375/31.10.20218 г. и фактура № 1376/31.10.2018 г., като твърди че с тази стойност “Полидей - 2” ООД се е обогатил неоснователно за негова сметка, като в периода на доставката и продажбата (м. 09 и м. 10.2018 г.) съществуващото между тях правоотношение по договор за доставка на тази суровина, вече е бил прекратено. За да бъде уважен предявеният иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че на ответното дружество е извършил доставка и продажба на природен газ по количество и стойност, така, както са посочени и описани във фактура № 1375/31.10.2018 г. за сума в размер на 14 516.06 лв. и фактура № 1376/31.10.2018 г. за сума в размер на 21 249.88 лв., като поради извършената доставка и продажба е настъпило имуществено разместване между ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца. Също така ищецът следва да докаже връзка между обедняването му и обогатяването на ответника, която връзка следва да произтича от общ правопораждащ факт, както и да липсва основание за имущественото разместване. От събраните по делото доказателства може с категоричност да се заключи, че ищецът не е доказал настъпване на факта на разместване на блага – от патримониума на ищеца в този на ответника, като по този начин за ищеца да е настъпило обедняване (намаляване на имуществената му сфера), а за ответника да е настъпило обогатяване чрез получаване на вещ (стока) с икономическа стойност. Напротив, по безспорен начин се установява, че стойността на доставените и продадените на ответника “Полидей - 2” ООД за процесните два месеца количества газ е била дължима и заплатена от получателя на договорно основание (договор № КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ) на трето за настоящото дело търговско дружество - „Карловогаз“ ООД. Поради изложеното няма как “Полидей - 2” ООД да се е обогатил за сметка на „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./. Съображенията на въззивния съд за неоснователността на иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД са следните: Безспорно се установява, че за процесните два месеца – м.09.2018 г. и м.10.2018 г. на ответното дружество са издадени фактури за доставено почти еднакво количество газ, както от ищеца „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, така и от „Карловогаз“ ООД. Двете дружества „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД и „Карловогаз“ ООД са свързани търговски дружества, доколкото съдружник в „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД (н.) е „Карловогаз“ ООД, което се установява от справка в ТР. Видно е от договор № СПГ- 01/12.12.2016 г., сключен между „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и „Карловогаз“ ООД, че доставчикът - „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД доставя природен газ на крайния снабдител - „Карловогаз“ ООД, като целта е същият да го препродава на крайни клиенти. Както беше вече посочено, след 01.01.2027 г. доставените и продадени на “Полидей - 2” ООД количества газ не се извършва директно от доставчика „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, а се използва т. н. краен снабдител или посредник - „Карловогаз“ ООД. Именно на последното дружество съгласно сключения договор № КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ се дължи от “Полидей - 2” ООД стойността на получените количества природен газ. В тази връзка са издадени от крайния снабдител фактури 1683/30.09.2018г. и фактура № 1743/31.10.2018г., за доставена газ на ответника за процесните месеци – м.09 и м.10.2018 г., на основание сключен и действащ пред този период договор за доставка на газ между „Карловогаз“ ООД и ответника „Полидей-2“ ООД. Тези две фактури са осчетоводени в счетоводството, както на „Карловогаз“ ООД, така и на ответника „Полидей-2“ ООД, като последното дружество е извършило плащане по тях съответно на 15.10.2018 г. и на 07.11.2018 г. Поради изложеното няма как „Полидей-2“ ООД да се е обогатило неоснователно с претендираната от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД (н.) стойност на доставено на ответника количество газ. Следва да се изтъкне, че в разглеждания случай е ирелевантно, кое точно дружество реално е извършило доставката на процесните количества газ, тъй като съгласно договор № КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ стойността му се дължи от „Полидей-2“ ООД на „Карловогаз“ ООД, като последното дружество действа като краен снабдител или посредник. В тази насока е напълно възможно ищецът да е доставил на ответника процесното количество газ през м. 09 и м. 10.2018 г., но това не означава, че цената му се дължи на доставчика „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД. Съгласно знанието и желанието именно на последното дружество, за получаването на стойността на доставките и продажбите на газ е ползван краен снабдител (посредник) - „Карловогаз“ ООД. Това се установява от обсъдените вече договор № СПГ- 01/12.12.2016 г., сключен между „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и „Карловогаз“ ООД, уведомление с изх. № М- 020/19.01.2017 г. до „Полидей-2“ ООД и договор № КГ - 001/01.01.2017 г. за снабдяване от краен снабдител количества природен газ. Ето защо в разглеждания случай е възможно да възникне неоснователно обогатяване, но то е в отношенията между доставчика СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД /н./ и крайния снабдител „Карловогаз“ ООД. Несъстоятелни са възраженията на въззивника, че приетите по делото доказателства се установява, че природният газ, доставен на „Полидей-2“ ООД, е закупен, деклариран и доставен от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД, поради което ответникът неоснователно се е обогатил. Дори да допуснем, че от приетите доказателства акцизен документ УК № 0000000004168121 и акцизен документ УК № 0000000004168127, протокол № ВО003000-РК19- ПП39/31.10.2019 г. и ревизионен доклад № BG003000-PK2- РД7/29.06.2020 г., издадени от Агенция „Митници“, както и от приетите по делото товарителници - 24 бр. и документ за удостоверяване на предназначението на акцизните стоки и точния адрес на мястото на доставката, се установява, че процесиите количества природен газ са били собственост и са доставени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД на „Полидей-2“ ООД. Това обстоятелство не води до неоснователно обогатяване на ответното дружество, тъй като стойността на доставената и продадена газ е заплатена на посредника „Карловогаз“ ООД. „Полидей-2“ ООД не следва да отговаря за решението на доставчика „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД да използва „Карловогаз“ ООД като краен снабдител (посредник) при търговията си с природен газ. В тази насока на още по-голямо основание е ирелевантно за задълженията на „Полидей-2“ ООД към „Карловогаз“ ООД дали последното дружество е имало правото да доставя компресиран газ на територията на гр. Карлово, гр. Чепеларе и к.к. Пампорово през процесния период. Респективно това обстоятелството няма връзка с претендираното от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ООД (н.) неоснователно обогатяване по отношение на „Полидей-2“ ООД. Неоснователни са и възраженията на въззивника, че от издадените от него фактури № 1375/31.10.018г. и №1376/31.10.2018г., ведно с приложените към тях актове за доставено количество природен газ и АДД с Уникален контролен № 000000004168121 и № 000000004168127, се установява дължимостта на цената на посочените в тях количества газ. Тези изброени документи са издадени едностранно само от ищеца и липсва върху тях подпис на представител на ответника. Процесните фактури не са отразени в счетоводството на ответното дружество. Ето защо само въз основа на тези документи, които не са подписани от представител на ответника, не може да се обоснове основание за плащане. Съгласно трайно установената практика на ВКС (например решение № 96/26.11.2009г. по т. д. № 380/2008г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 47/08.04.2013г. по т. д. № 137/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 109/07.09.2011г. по т. д. № 465/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и мн. др.), която се споделя от настоящия съдебен състав, неподписаната от получателя фактура, която не е отразена в счетоводните регистри на двете страни, не е вписана в дневниците за покупко-продажби и справките – декларации по ЗДДС и по която не е ползван данъчен кредит от задължената страна, сама по себе си не установява получаване на стоката, нито доказва сключване на договор за търговска продажба. Според чл. 173, ал. 1 ЗЕ сделките с природен газ се извършват въз основа на писмени договори и при спазване на правилата за търговия с природен газ, приети от КЕВР, а според чл. 180, ал. 1 ЗЕ всеки клиент, присъединен към газопреносна и/или газоразпределителна и затворена газоразпределителна мрежа, има право да избира доставчик на природен газ, независимо от това в коя държава е регистриран доставчикът, доколкото доставчикът спазва правилата по чл. 173, ал. 1 и изискванията за сигурността на доставките. Представените от ищеца документи не установяват изискуемия от чл. 173, ал. 1 ЗЕ писмен договор за доставка, нито договор за избор на доставчик, а и същите не са подписани от ответника. Между страните действително е бил сключен подобен писмен договор да продажба на природен газ - договор № ИД- 13/19.11.2015 г. Този договор обаче е бил прекратен с двустранно подписано споразумение от 31.12.2016 г., считано от 1.01.2017 г. От уведомление с изх. № М-020/19.01.2017 г. пък е видно, че ищецът е прехвърлил всичките си настоящи и бъдещи вземания към ответника, произтичащи от прекратения договор от 19.11.2015 г., на цесионера „Карловогаз“ ООД. Именно с този доставчик (краен снабдител) ответникът е сключил последващ договор № КГ-001/1.01.2017 г. за доставка на природен газ, с което е упражнил и правото си на избор на доставчик по смисъла на чл. 180, ал. 1 ЗЕ. Действието на този договор е било продължено до 1.01.2019 г. с допълнително споразумение от 1.01.2018 г. Впоследствие въз основа на този договор са издадени от „Карловогаз“ ООД и фактури № 1683/30.09.2018 г. и № 1743/31.10.2018 г., към които са приложени платежни нареждания, за доставени количества природен газ на ответника за процесиите м. 09. и м. 10.2018 г. Следователно, от тези приети по делото доказателства е видно, че през процесния период не ищецът, а друг краен снабдител е продавал на ответника количества природен газ. Това е потвърдено и в представеното писмо с изх. № К-058/6.12.2018 г. от „Карловогаз“ ООД, както и от съставената документация в хода на митническата проверка на ответника. Възражението на въззивника, че първоинстанционният съд не е обследвал разминаването в количествата природен газ, отразени във фактурите, издадени от „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ЕООД и от „Карловогаз“ ООД, е също неоснователно. Действително налице е съвсем дребно разминаване между отразените количества доставена газ съответно във фактури № 1375/31.10.018 г. и №1376/31.10.2018 г., издадени от ищеца и във фактури 1683/30.09.2018 г. и фактура № 1743/31.10.2018 г., издадени от „Карловогаз“ ООД. Това несъществено разминаване изначално нито може да обоснове основателността на разглеждания иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, нито има въобще някаква връзка със спорния предмет по делото. Както вече беше многократно изтъкнато „Полидей-2“ ООД на договорно основание е имало задължения към „Карловогаз“ ООД, включително по фактури 1683/30.09.2018 г. и фактура № 1743/31.10.2018 г., които задължения е изпълнило и за които задължения претенции може да има единствено „Карловогаз“ ООД, а не и „СИ ЕН ДЖИ МАРИЦА“ ЕООД (н.). С оглед на изложените доводи следва да се заключи, че не са доказани предпоставките за уважаване на предявения срещу иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. При така приетите за изяснени правнорелевантни обстоятелства и изложените правни съображения и настоящата съдебна инстанция достига до категоричния правен извод, че предявеният иск е неоснователен. Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и акцесорният иск на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати мораторно обезщетение за забавено плащане в размер на 16 184,09 лв. за периода 10.11.2018 г. - 26.04.2023 г. Тъй като правният извод, до който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада с крайните правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Предмет на настоящото въззивно производство и е частна жалба, депозирана от „Полидей-2“ ООД срещу определение № 58/22.01.2026 г., постановено по т. д. № 81/2023 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград. С посоченото определение е оставена без уважение молба вх. №27/05.01.2026г., подадена от адв. К. М., пълномощник на ответника „Полидей -2“ ООД, с искане по реда на чл. 248 и сл. ГПК - за изменение на решение № 199/10.12.2025 г., постановено по т.д.№ 81/2013г. по описа на ОС Благоевград, в частта за разноските. Посочената частната жалба е неоснователна, тъй като по повдигнатия с нея основен въпрос е дадено разрешение в т. 1 и т. 11 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т.1 от ТР №6 от 6.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане по банков път, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Съгласно т. 11 от ТР №6 от 6.11.2013 г. по т. д. №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС претенцията за разноски по чл. 80 ГПК и доказателства за тяхното реално осъществяване може да бъде заявена, съответно да бъдат представени, най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В случая претендираните от „Полидей-2“ ООД разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по първоначалното дело пред ОС – Благоевград и по обезпечителното производство не са били доказани пред състава на окръжния съд по т. д. № 81/2023 г. Безспорно е било претендирано договорени адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лв. по първоначалното дело пред ОС – Благоевград, а за защита по обезпечителното производство в размер на 2400 лв., като и за двете адвокатски възнаграждения е било предвидено заплащането да се осъществи чрез банков превод по сметка. Липсват, включително и до края на съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на т. д. № 81/2023 г. от окръжния съд, представени платежни нареждания за преведени от „Полидей-2“ ООД в полза на адв. К. М. суми в размер съответно от 3600 лв. и 2400 лв., поради което правилно тези суми не са присъдени от първата инстанция по реда на чл. 78 ГПК с решението по същество на спора. За първи път такива доказателства са представени от „Полидей-2“ ООД с молбата си по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, когато тази възможност е била вече преклудирана. Както е изтъкнато в съобразителната част към т. 11 от ТР №6 от 6.11.2013 г. по т. д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС до меродавния момент – приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция страна следва да заяви и да докаже реалното извършване на претендираните съдебни разноски, за да могат същите да бъдат присъдени с крайния съдебен акт по същество на спора. Предвид изтъкнатите доводи следва да бъде потвърдено обжалваното определение № 58/22.01.2026 г. По разноските: С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемата страна се дължат разноски. Такива се претендират от въззиваемото дружество в размер на 6000 евро с отговора на въззивната жалба, към която е приложен договор за защита и правно съдействие. В последния се сочи, че договорено адвокатско възнаграждение се заплаща по банков път. В разглеждания случай от „Полидей -2“ ООД не е представен списък по реда на чл. 80 ГПК относно претенцията му за присъждане на сторени разноски в настоящото въззивно производство, което е самостоятелно основание за отказ за присъждане на такива съгласно т. 2 и т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Освен това в случая липсва и представено платежно нареждане за превод на сумата от 6000 евро в полза на адв. М., поради което следва да се заключи, че не е и доказано реалното извършване от страна на „Полидей-2“ ООД на извършени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от изложеното, Апелативен съд – София