Решение № 6325 от 11.7.2025 г. на Административен съд - Бургас по дело № 719/2025 г.

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител, във вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Л. Й. Й., от [населено място], [жк], [адрес], против Заповед №ЧР-12-3/26.03.2025г., издадена от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Със заповедта, на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1 от ЗЗКИ, жалбоподателят е възстановен на длъжността главен експерт, с ранг IV младши, в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запазите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място] към Главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, като му е определена основна месечна заплата от 1 600 лева, степен за основната месечна заплата – 2, ниво – 20. Жалбоподателят иска отмяна на заповедта, в частта, касаеща определеното му месечно възнаграждение. Сочи, че служебното му правоотношение е било прекратено с предходна заповед от 09.07.2024г., отменена като незаконосъобразна с влязло в сила решение на Административен съд – Бургас. След като се е явил на служба за възстановяване на заеманата от него длъжност, била издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която му се определя основната месечна заплата в размер, идентичен с този при освобождаването му от длъжност през 2024г. Позовавайки се на нормите на чл.67, ал.5, т.4 от ЗДСл, чл.11, ал.1, т.4 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА) и чл.13, ал.1, т.4 от Вътрешните правила за заплатите в агенцията, жалбоподателят счита, че увеличение на заплатата се полагало и в хипотезата на възстановяване на уволнен служител по реда на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл, както е в случая. Твърди, че всички служители в агенцията са получили 10% повишение на основната им месечна заплата, като същото се полага и на него. Навежда довод за неспазване нормата на §2, ал.2, т.3 от ПЗР на НЗСДА, като степента на основната му месечна заплата следва да е определена на степен 4 за съответното ниво на основното възнаграждение за заеманата длъжност. Претендира присъждане направените по делото разноски. В съдебно заседание, се явява лично, поддържа жалбата по изложените в нея съображения и иска отмяна на заповедта. Ответникът по оспорването – председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Т., оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки, в които аргументира подробно позицията си по спора (л.94-95). Жалбата е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от оспорването и в предвидения от закона срок. Размерът на служебното възнаграждение е елемент от съдържанието на служебното правоотношение по аргумент от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. А съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл споровете относно възникването, съдържанието и прекратяването на служебното правоотношение са подсъдни на административните съдилища. Заповедта съдържа волеизявление, представляващо индивидуален административен акт и подлежи на съдебен контрол. Със Заповед № ЧР-30-1-5/24.02.2023г., издадена от председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е било прекратено служебното правоотношение на Л. Й., на длъжност „главен експерт“ в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ на ТД „Държавен резерв“ Бургас, към ГД „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси“ при Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, считано от 01.03.2023г. (л.89). Посочената заповед е била оспорена по съдебен ред, като с Решение №735 от 10.07.2023г., постановено по адм. дело №462/2023г. по описа на Административен съд – Бургас същата е била отменена. С окончателно Решение №2062 от 21.02.2024 г., постановено по адм.дело №9765/2023г. по описа на ВАС, решението на Административен съд - Бургас е оставено в сила. Въз основа на съдебните решения жалбоподателят е бил възстановен като държавен служител на заеманата преди уволнението длъжност със заповед от 13.03.2024г., считано от 01.03.2024г. За встъпването на Й. в длъжност е съставен и нарочен акт от 16.05.2024г. (л.90). Със Заповед №ЧР-16-1-91/17.05.2024г. на главния секретар на Държавна агенция „ДРВЗ“, на осн. чл.2, във вр. с чл.1, ал.1 от Постановление №126/29.04.2024г. за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на агенцията за 2024г., на жалбоподателя била определена основна месечна заплата 1 600 лева, със степен на основната месечна заплата – 2, ниво - 20 (л.75). Заповедта била връчена на Й. на 23.05.2024г. На 09.07.2024г. председателят на Държавна агенция „ДРВЗ“ издал заповед № ЧР-30-14/09.07.2024г. (л.91), с която на основание чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл служебното правоотношение на Й. отново е било прекратено, считано от 09.07.2024г. поради съкращаване на длъжността. Заповедта била връчена на служителя на 10.10.2024 г. Същата била обжалвана от Й. пред Административен съд – Бургас, който с Решение №669 от 23.01.2025г., постановено по адм. дело №1987/2024г. е отменил заповедта с №ЧР-30-14/09.07.2024г. за прекратяване на служебното правоотношение. Решението на съда не е било обжалвано е и влязло в законна сила на 18.02.2025г. Междувременно със заповед №РД-10-264/19.11.2024г. на председателя на Държавна агенция „ДРВЗ“ (л.65-66), считано от 01.07.2024г., са били определени нови индивидуални основни месечни заплати на служителите в Централно управление и териториалните дирекции към агенцията (в т.ч. в ТД Бургас) съгласно утвърдени приложения от Вътрешните правила за заплатите в агенцията. На 14.02.2025г. председателят на Държавна агенция „ДРВЗ“ издал заповед №РД-10-38 (л.45), с която, считано от 17.02.2025г., изменил длъжностното разписание на Териториална дирекция „ДР“ [населено място] към Главна дирекция „ДРВЗ“, както следва – в сектор „Контрол върху резервите и запасите“ към отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“, незаетата щатна бройка за длъжността „изпълнител“ се трансформира в щатна бройка за длъжността „главен експерт“. В измененото с горепосочената заповед длъжностно разписание на ТД „Държавен резерв“ [населено място] към ДА „ДРВВЗ“ било определено по отношение на главния експерт в сектор „Контрол върху резервите и запасите“ ниво на основната месечна работна заплата – 20, ранг – IV мл., професионален опит – 2 години, експертно ниво – 5 (л.46-48). Със заявление вх.№317-1 от 27.02.2025г. жалбоподателят Й. уведомил председателя на държавната агенция (л.22-23), че с оглед отменената като незаконосъобразна заповед №ЧР-30-14/09.07.2024г., ще се яви на служба за възстановяване на заеманата от него длъжност на 27.02.2025г. Заявил желание да му се изплати обезщетение по чл.104, ал.1 от ЗДСл, както и да бъде назначен на длъжността преди съкращаването – главен експерт в новосъздадения сектор „Контрол върху резервите и запасите“ с място на изпълнение на работата в [населено място]. От представения протокол № 317-1 от 27.02.2025г. (л.24) се установява, че на посочената дата Й. се е явил в сградата на ТД „Държавен резерв“ в [населено място] за заемане на длъжността „Г. експерт“ в сектор КРЗ към отдел УСБКРЗ на ТД ДР Бургас. На същия била указана необходимостта от представяне на документи, удостоверяващи придобит трудов стаж и образование, медицински документи и такива, свързани с получаването на разрешение за достъп до класифицирана информация. Със заявление вх.№1554-1/17.03.2025г. (л.26) служителят отново изразил изричното си волеизявление за заемане на горепосочената длъжност. Към заявлението приложил карта за медицински преглед (л.28-29), декларация за несъвместимост по чл.49, ал.1 от ЗПК (л.33); декларация по чл. 71 от ЗДСл (л.34); данни за здравно досие (л.30), автобиография (л.36); свидетелство за съдимост (л.35); служебна книжка (л.37-42); диплома за висше образование с peг.№1831848512/2018г. (л.31-32); становище на СТМ при „Трудова медицина“ ООД с изх.№С-012/18.03.2025г. (л.27); удостоверение с изх.№1554/21.03.2025г. - Приложение №4 към чл.10, ал.2, издадено от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ (л.43-44). На 26.03.2025г. председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ издал оспорената заповед №ЧР-12-3 (л.49-50), с която на основание чл.122, ал.1 от ЗДСл, чл.37, ал.1 и чл.38, ал.1 от ЗЗКИ, възстановил, считано от 27.02.2025г., Л. Й. за държавен служител на длъжността – главен експерт, с ранг IV младши, длъжностно ниво по Класификатора на длъжностите в администрацията – 9, наименование на длъжностното ниво по КДА – експертно ниво 5, в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ в Териториална дирекция „Държавен резерв“ [населено място], към Главна дирекция „Държавни, резерви, военновременни и задължителни запаси“ към Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Със заповедта на жалбоподателя била определена основна месечна заплата от 1 600 лева, при ниво 20 и степен 2 за основната месечна заплата. В мотивите на заповедта било посочено влязлото в сила решение №669 от 23.01.2025г., постановено по адм. дело №1987/2024г. по описа на Административен съд – Бургас, с което била отменена заповед №ЧР-30-14/09.07.2024г. за прекратяване на служебното правоотношение на Й., на осн. чл.106, ал.1, т.2 и чл.108 от ЗДСл. Посочено било, че съгласно утвърдената длъжностна характеристика за заемане на длъжността се изисквало достъп до класифицирана информация – ниво „поверително“, поради което служителят може да бъде допуснат да изпълнява служебните си задължения в 14-дневен срок след получаване на разрешението по ЗЗКИ. По делото е представен и приет като доказателство формуляр за оценка на Л. Й., с период на оценяване от 01.01.2022г. до 31.12.2022г. (л.67-69). В графата за „годишна оценка на изпълнението“ била поставена оценка – „неприемливо изпълнение“. Според мотивите на оценяващия ръководител служителят не познавал и неправилно третирал законовите разпоредби и вътрешната нормативна база, тъй като демонстрирал незадоволително равнище на знания и умения, често допускал грешки при прилагане на законодателството и пропускал важни срокове при обработката на документи, независимо от дадената резолюция от ръководителя си за краен срок за изпълнение. Посочено било, че служителят с поведението си предизвиквал конфликти, допускайки използване на непроверена информация; не зачитал правата и интересите на контрагентите; не спазвал установеното работно време; с поведението си уронвал престижа на институцията. В графата за коментар на оценявания, от жалбоподателя е изписан ръкописен текст – „не съм съгласен, не е разгледан формуляр по чл.13, ал.2 от НУРОИСДА“. Оценката на оценяващия ръководител била потвърдена от контролиращия, който поставил окончателна годишна оценка на служителя – „неприемливо изпълнение“. По делото е представен и формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнение на длъжността с изх.№261-1/08.02.2023г. (л.73-74). Според този документ контролиращият ръководител е разгледал подаденото възражение на Й. и представения от него формуляр за самооценка на изпълнението по чл.13, ал.2 от НУРОИСДА, като приел, че липсват основания за преразглеждане и промяна на поставената годишна оценка. Поради това същата отново следвало да се определи като такава за „неприемливо изпълнение“. Посоченият формуляр бил връчен на служителя на 09.02.2023г. В хода на производството ответникът представи следните доказателства: Предложение за увеличения на индивидуалните основни месечни заплати по чл.14 от Вътрешните правила за заплати на служителите в структурното звено ТД „Държавен резерв“ Бургас, в което са определени различни процентни увеличения на заплатите на служителите от ТД в [населено място] (л.70-72); Устройствен правилник на Държавна агенция „ДРВВЗ“ /обн. в ДВ бр.№58 от 09.07.2024г./. (л.51-63); справка от Териториална дирекция „Държавен резерв“ Бургас за ползваните отпуски и болнични от Л. Й. за периодите от м. януари 2023г. до м. март 2023г. и от м. януари 2024г. до м. август 2024г. (л.87-88). Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ в качеството на орган по назначаването, в съответствие с правомощията му по чл.5, ал.1, т.18 от Устройствения правилник на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и предвид представеното по делото Решение №635/04.09.2024г. на Министерски съвет за определяне на А. А. за председател на държавната агенция (л.64). Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити. В хода на развилото се административно производство и при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът намира, че заповед №ЧР-12-3/26.03.2025г. е издадена при правилно приложение на материалния закон. Чл.122, ал.1 от ЗДСл постановява, че при отменяне на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Отмяната на заповедта за уволнение има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди уволнението длъжност, като за органа по назначаване възниква задължение да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. Само след осъществяване на посочените кумулативно предвидени предпоставки по чл.122, ал.1 от ЗДСл настъпва предвидения правен резултат в разглежданата норма – възстановяване на заеманата длъжност, който административният орган е задължен да признае. В случая е налице отменена от съда заповед за прекратяване на служебното правоотношение и подадено от жалбоподателя заявление за възстановяване на предишната длъжност, което в случая е било уважено от органа по назначаване. Спорът се свежда до това дали с процесната заповед правилно е определен индивидуалния размер на заплатата на Й.. Съгласно чл.67, ал.1 ЗДСл, брутната заплата на държавния служител се състои от основна заплата и допълнителни възнаграждения. Според ал.3 на чл.67 от ЗДСл, минималните и максимални размери на основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. По силата на чл.67, ал.4 органът по назначаването определя индивидуалния размер на основната заплата на държавния служител, като отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. А..5 на чл.67 от ЗДСл визира хипотези, в които може да се увеличи индивидуалната заплата на държавния служител, като в т.4 на същата разпоредба, на която се позовава жалбоподателят, такова увеличение е възможно при възстановяване на уволнен служител. От друга страна т.1 на нормата предвижда, че индивидуалната основна заплата на служителя може да се увеличава и въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността. Анализът на цитираната уредба сочи, че при определяне на индивидуалното месечно възнаграждение на възстановения служител органът по назначаването действа при условията на оперативна самостоятелност, но в рамките на минималните и максимални размери по ал.3 на чл.67 от ЗДСл, определени в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, като може да увеличи размера на индивидуалната месечна заплата. Последното е негово право, не и задължение. Съгласно чл.3, ал.2 и ал.3 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (НЗСДА), основната месечна заплата се определя по нива и степени, съгласно Приложение № 1, като се отчита нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалният опит, освен ако друго не е определено в специален закон, а нивата на основните месечни заплати се определят въз основа на длъжностните нива в Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА). А..4 на същия текст регламентира, че всяко ниво на основните месечни заплати за длъжност включва четири степени, всяка от които има минимален и максимален размер на основната месечна заплата на служителите, заемащи длъжности в съответното ниво. Предвид длъжностното разписание на ТД „Държавен резерв“ [населено място] към Държавна агенция „ДРВВЗ“ (л.46-48), с процесната заповед на жалбоподателя е определено длъжностно ниво, както следва: експертно ниво - 5, ниво на основната месечна заплата - 20, степен на основна заплата - 2. Въз основа на тези данни и съгласно посоченото в Приложение №1 към чл.3, ал.2 от НЗСДА следва, че минималният размер, който се предвижда за основното възнаграждение на жалбоподателя е 1 077 лева, а максималният – 2 450 лева. В случая определеният със заповедта размер на индивидуалната основна месечна заплата на оспорващия е 1 600 лева, от което следва, че органът по назначаване е определил конкретния размер на основната месечна заплата на жалбоподателя в границите по Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Наред с горното, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.67, ал.5 от ЗДСл дава възможност за увеличение на индивидуалната основна заплата на служителя в определени хипотези. Такива увеличения са предвидени и в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (чл.11 и чл.12). По делото е представена Заповед №РД-10-264/19.11.2024г. на председателя на Държавна агенция „ДРВЗ“, с която на основание чл.12, ал.1 и ал.2 и чл.14 от НЗСДА са определени нови индивидуални основни месечни заплати на служителите в Централното управление и териториалните дирекции в страната, в т.ч. ТД в [населено място] (л.65-66). От посочените правни норми следва извод, че приложеното от органа основание за увеличение на заплатите на служителите в агенцията е получената от тях годишна оценка за изпълнението на длъжността. Съгласно чл.12, ал.1 от НЗСДА индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава въз основа на последната годишна оценка на изпълнението на длъжността с изключение на случаите, когато годишната оценка е „Неприемливо изпълнение“. По делото не е спорно, че за 2023г. и за 2024г. жалбоподателят Й. няма годишна оценка за изпълнение на длъжността поради незаконното уволнение. При отмяната на същото, по силата на конститутивното съдебно решение служебното правоотношение се възстановява в пълния му обем с всички последици, в т.ч. то се счита за непрекъснато, тъй като се заличават последиците на уволнението. При това положение, за да се определи размерът на основната заплата на жалбоподателя към момента на явяването му за заемане на длъжността, след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, следва да се вземе предвид последната му определена оценка за 2022г. Представеният формуляр за оценка на Л. Й., с период на оценяване от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., (л.67-69), сочи, че на служителя е била поставена годишна оценка на изпълнението – „неприемливо изпълнение“. Този факт изключва възможността за увеличение на основната месечна заплата на Й. по реда на чл.12, ал.1 от НЗСДА. Противно на твърденията на жалбоподателя, тази оценка не е била обект на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас, по което с Решение №669 от 23.01.2025г., постановено по адм. дело №1987/2024г., е отменена заповед №ЧР-30-14/09.07.2024г. за прекратяване на служебното правоотношение на Й.. В мотивите на съдебното решение не се съдържат никакви съображения за това дали е спазена процедурата по оценяването на служителя през 2022г. Дори да се приеме обратното, следва да се посочи, че мотивите на съдебните решения не се ползват със сила на пресъдено нещо и нямат задължителна сила, каквато има само диспозитивът на съдебния акт. Съдът намира за недоказани твърденията на жалбоподателя за това, че всички служители в държавната агенция са получили 10% повишение на основната им месечна заплата, като същото му се полага и на него. Това твърдение е опровергано с представеното „Предложение за увеличения на индивидуалните основни месечни заплати по чл.14 от Вътрешните правила за заплати на служителите в структурното звено ТД „Държавен резерв“ Бургас“, от което се установява, че на служителите в отдел „Управление на складовите бази и контрол върху резервите и запасите“ са определени увеличения на заплатите в различно процентно изражение, индивидуално за всеки (л.70-72). Вярно е, че в нормата на чл.67, ал.5, т.4 от ЗДСл е предоставена възможност на органа по назначаване да увеличи основната заплата при възстановяване на уволнен служител. Тук следва да се посочи, че употребеният от законодателя израз „ индивидуалната основна месечна заплата на служителя може да се увеличава “ предпоставя извода, че органът по назначаването разполага с дискреционна власт да увеличава индивидуалната основна месечна заплата на всеки служител при наличие на определени условия. В такъв случай, преценката на органа дали да увеличи или не заплатата на възстановения служител, не подлежи на съдебен контрол. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаване е определянето на конкретния размер на основната месечна заплата в границите по Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация. Същата не може да бъде в по-нисък размер от тази, определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение с отменения акт. В случая индивидуалната месечна заплата на Й. е определена съобразно Класификатора на длъжностите в администрацията и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, при съобразяване на длъжностното ниво, наименованието на длъжността, образователната степен, ранга и професионалния опит, с което е спазена нормата на чл.67, ал.4 от ЗДСл. Тъй като правоотношението на жалбоподателя последно е било прекратено през месец юли 2024г., а е възстановен на длъжността през месец март 2025г., с оглед липсата на оценка на изпълнението за предходния период, въз основа на която да бъде увеличен размера на заплатата, то с оспорената заповед възнаграждението му следва да се определи в размер, идентичен с този при освобождаването му от длъжност през 2024г. (1 600 лева). Тук следва да се отбележи, че жалбоподателят не е оспорил заповед №ЧР-16-1-91/17.05.2024г., с която преди прекратяване на правоотношението му е била определена основната месечна заплата в размер именно на 1 600 лева. Както се посочи, този размер е в границите на нормата. Неоснователно жалбоподателят твърди, че със заповедта неправилно му е определена степента на основното месечно възнаграждение. Съгласно нормата на чл.11, ал.3 от НЗСДА, ако след увеличаване на индивидуалната основна месечна заплата на основанията по ал.1, т.1-5 размерът й надхвърли максималния размер за определената по реда на чл.9 степен за съответното длъжностно ниво, на служителя се определя и по-висока степен на основната месечна заплата, чийто максимален размер е по-висок от увеличената му индивидуална основна месечна заплата, с изключение на служителите, чиито заплати са определени в степен 4 на съответното длъжностно ниво. Тази норма сочи, че преминаването в по-горна степен на възнаграждението е обусловено от достигане на максимума за съответната степен вследствие увеличение на заплатата. В настоящия случай обаче такова липсва, като определеното със заповедта възнаграждение не е в максимума за съответната степен, т.е. няма основание на жалбоподателя да се определя по-горна степен на основната заплата. По изложените съображения съдът намира, че оспореният акт е издаден при правилно приложение на процесуалния и материалния закон, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на спора, следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лева съгласно чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.