Решение № 3487 от 23.2.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 51424/2021 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от З. М. С., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес ..., чрез адв. Е. Т., със съдебен адрес гр. София, ул. „Хан Аспарух“ № 60, ет. 3, против „Държавен логопедичен център“, БУЛСТАТ 130343415, с адрес в гр. София, район Оборище, ул. „Екзарх Йосиф“ № 30 Б, представляван от Т.Г.К., с която са предявени искове на основание чл. 74, ал. 1, т. 1 и т. 3, за установяване на дискриминация, основана на „лично положение“, „възраст“ и „член на синдикална организация“ по време на работата й при „Държавен Логопедичен център“, и за осъждане на ответника да заплати на З. М. С. сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от осъществена спрямо нея от ответника дискриминация под формата на „тормоз“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 02.09.2021 г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Твърди се в исковата молба, че З. С. е работила по трудово правоотношение в Държавен логопедичен център, БУЛСТАТ 130343415 в периода от 1999 г. до 2021 г., като е заемала различни длъжнисти, а последната длъжност, която е заемала е „Хигиенист“. През 2020 г. на длъжността директор на Държавен логопедичен център е назначен Я.Д.. След заемане на длъжността, Я.Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки, обиди и закани, както и повишаване на тон. Д. едностранно е променял работното време на С., като е изисквал от нея да се явява на работа всеки ден в различен час. Така, когато С. се е явявала на работа в изрично указания от Д. час, различен от началния час на работното й време, съгласно трудовия й договор, Д. е отправял към същата предупреждения, че ще бъде наказана за неспазване на работното време. Съпругът на З. С. е страдал от рак на стомаха, което е налагало З. С. да ползва отпуск като придружител по реда на чл. 162 КТ. Я.Д. е обжалвал всеки болничен лист, представен от З. С., като всеки от тях е потвърден. През октомври месец 2020 г., З. С. е получила стеснение на дебелото черво, което е наложило хоспитализирането и оперативното й лечение . По време на престоя си в болницата, по нареждане на Д., на З. С. се е обадил главният счетоводител на Държавния логопедичен център – Н. Г., който й е заявил, че директорът е наредил да предаде болничния си лист в рамките на деня (преди да е изписана от болницата), като в противен случай ще й бъде наложено дисциплинарно наказание. След това телефонно обаждане З. С., със съдействието на медицинския персонал, се е снабдила с болничен лист преди приключването на болничния й престой и е напуснала болничното заведение, за да предаде болничния лист на работодателя. Въпреки че З. С. е представила болничния лист в деня, в който това е било поискано от работодателя й, Д. е пуснал в принудителен неплатен отпуск С. за срок от един месец, за което е била уведомена, че представлява „дисциплинарно наказание“. Д. е обжалвал представения от З. С. болничен лист, в резултат на което и до настоящия момент, на С. не е изплатено дължимото се съобразно болничния лист обезщетение. На 13.11.2020 г. съпругът на З. С. е починал, но на нея не й е разрешено да използва полагащия й се отпуск при смърт на съпруг. Няколко дни по-късно, с оглед смъртта на съпруга й, на З. С. й е било необходимо да излезе по-рано от работа, за да закрие банковата сметка на съпруга си, като Д. й е заявил, че ако иска да тръгне с час по-рано, трябва да си пусне неплатен отпуск за целия ден. Тъй като С. е била лишена от месечния си доход за предходния месец, тя не е можела да си позволи да си пусне още един ден неплатен отпуск, тъй като с оглед на допълнителните разходи за погребението на съпруга си, на С. се е наложило да тегли бърз кредит и е била доведена до състояние на безизходица. Така, след тежката загуба, която С. е претърпяла и множеството словесни атаки и обиди от страна на Д., З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки ден и да избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на Д.. След прекратяване на трудовото правоотношение, Р.М. – председател на СД на „Подкрепа“ към ДЛЦ, е уведомила З. С., че при проведен разговор с Я.Д., той е заявил, че причината за отношението му към З. С. е нейната възраст, тъй като не искал в центъра да работят възрастни хора. Като излага тези обстоятелства, З. С. обосновава прения си интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове за установяване на дискриминационно отношение и тормоз спрямо З. С. от Директора на Държавен логопедичен център и за осъждане на ответното учреждение да заплати на З. С. обезщетение в размер на 10000 лв. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски. С исковата молба З. С. представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли за снабдяването със съдебни удостоверения, които да й послужат за получаването на документи относно издадените й болнични листове и тяхното обжалване и на документи относно болничното й лечение. Иска да бъде задължен ответника да представи цялото й трудово досие. З. С. моли за събирането на гласни доказателства – разпит на един свидетел за установяването на неимуществените вреди, разпит на един свидетел за установяването на отношението на Я.Д. към нея и разпит на Н. Г. за установяване на обстоятелството дали е провела разговор Я.Д. и какъв е бил той. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, депозира отговор, с който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Пълномощникът на ответника оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка, като твърди, че през 2020 г. трудовият процес е бил организиран в условията на Ковид пандемия, което е налагало промени. Ответникът оспорва, че по отношение на З. С. е проявявано грубо отношение, че е обиждана, заплашвана, принуждавана и унижавана. Сочи, че е невярно твърдението й да е променяно работното й време – няма данни за промяна на графика на работното й време, нито за предупреждения за налагане на дисциплинарни наказания. Ако е имало промяна в работното време, същото се е налагало с оглед работата в условия на пандемия. Ответникът оспорва твърдението, че болничните листове на З. С. са обжалвани. Сочи че, тя като дългогодишен служител е била наясно за реда за представянето на болничните листове пред работодателя. Навежда твърдения, че влошеното здравословно състояние на З. С. не е в причинно-следствена връзка с каквито и да било обстоятелства при работодателя й. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. С отговора пълномощникът на Държавния логопедичен център представя писмени доказателства и моли за събирането на гласни такива – разпит на двама свидетели при режим на довеждане за опровергаване на твърденията на З. С.. Ответникът оспорва искането на З. С. за разпит на свидетел за установяване на неимуществените вреди, като сочи, че не са конкретизирани обстоятелствата, които свидетелят ще установява. Не изразява становище по останалите доказателствени искания, направени в исковата молба. По делото е постъпило писмо от ТП на НОИ, София – град с вх. № 224502/09.07.2024 г., както и от МБАЛ „Княгиня Клементина“ с вх. № 241563/24.07.2024 г. В открито съдебно заседание от 30.07.2024 г. З. С., чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба, като оспорва наведените в отговора възражения. Не е възразила срещу приемането на приложените с отговора писмени документи като доказателства по делото. Възразява срещу доклада за частта, в която е разпредЕ. доказателствената тежест. Сочи, че като ищец следва да установи факти, от които могат да се направи предположение, че е налице дикриминация, а в тежест на ответника е да установи, че принципът на равно третиране не е нарушен. Поддържа искането си за събиране на свидетелски показания. Моли да бъдат приложени документите от НОИ и справките от МБАЛ „Княгиня Клементина“. В открито съдебно заседание от 30.07.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба, както и направените с него доказателствени искания. Моли да се приемат като доказателства по делото постъпилите документи. Не прави възражение по доклада. Моли да остане разпредЕ. доказателствената тежест, както е направено с доклада по делото. Моли за допускане на съвместен разпит на свидетелите. С молба с вх. № 245541/29.07.2024 г. ответникът представя преписи от трудов договор, заповед за прекратяване на ТПО и такива, приложени към трудовото досие на З. С. през 2020 г. В открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. З. С., чрез процесуалния си представител, моли да се приемат представените от ответника с молба с вх. № 245541/29.07.2024 г. писмени документи като доказателства по делото. Поддържа искането си за изменение на доклада в частта, в която е разпредЕ. доказателствената тежест на страните/. Моли за уважаванена иска. Представя списък по чл. 80 ГПК. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника. В открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си, моли за отхвърляне на иска. Представя списък по чл. 80 ГПК. С молба с вх. № 55200/17.02.2025 г. процесуалният представител на З. С. е посочил, че последната е починала на 04.02.2025 г, като е представил препис – извлечение от Акт за смърт № 158 от 04.02.2025 г. от Служба ГРАО при Столична община, Район „Люлин“, и Удостоверение за наследници, издадено от Столична община, район „Люлин“, изх. № РЛН25-УГ51-1864/07.02.2025 г. С Определение № 7639 от 23.02.2026 на съда по настоящото дело е конституирал на мястото на първоначалната З. С. нейните законни наследници, а именно – Т. А. С., ЕГН •••••••••• – дъщеря, и И. А. С., ЕГН •••••••••• – син, за да бъде продължено делото с тяхно участие. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното: Предявени са обективно съединени искове искове с правна квалификация чл. 71 ал. 1 т. 1 и т. 3 вр. чл. 5 ал. 1, предл. първо вр. чл. 4 ал. 1 и пар. 1 т. 1 от ДР на ЗЗДискр. С доклада по делото е указано в тежест на ищцата да установи през 2020 г., след назначаването си като директор на ответното учреждение, Я.Д. е демонстрирал негативно си отношение към З. С., изразяващо се в словесни атаки, обиди и закани, повишаване на тон, едностранна промяна на работното време на З. С., отправяне на предупреждения за налагане на дисциплинарни наказания, поради неспазване на работното време; Директорът на ответното учреждение е оспорвал болничните листове, издавани на името на З. С. и я е принудил да излезе от болнично заведение, след претърпяна операция, за да представи болничния си лист пред работодателя, но независимо от представянето му в срока, посочен от директора на ДЛЦ, З. С. е трябвало да излезе в неплатен отпуск; отказ на работодателя да бъде освободена З. С. по-рано от работа по важни лични причини; З. С. е била принудена да подаде молба за прекратяване на трудовото си правоотношение, за да избегне унижението, на което е била подлагана всеки ден и да избегне да бъде уволнена дисциплинарно само в резултат от тенденциозното поведение на Д.; след прекратяването на трудовия договор, Д. е заявил, че негативното му отношение към З. С. се дължи на нейната възраст; причинно – следствена връзка между действията на ответника и причинени от З. С. неимуществени вреди. В открито съдебно заседание от 29.10.2024 г. докладът по делото е допълнен, като е указано на ответника да установи, че действията, описани в исковата молба и възложени в тежест за доказване на З. С. са предприемани и по отношение на други работници или служители на ответното учреждение и в този смисъл З. С. не е третирана неравноправно спрямо други лица. С доклада по делото са обявени като безспорни между страните обстоятелствата, че З. С. е работила по трудово правоотношение в Държавен логопедичен център, БУЛСТАТ 130343415 в периода от 1999 г. до 2021 г., като е заемала различни длъжности, а последната длъжност, която е заемала е „Хигиенист”. От писмено заявление с рег. № 1944/23.11.2020 г. се установява, че З. С. е отправила волеизявление за освобождаване от заеманата от нея длъжност, считано от 23.11.2020 г., като още на същата дата е издадена Заповед № 147/23.11.2020 г. за прекратяване на ТПО между страните, считано от 24.11.2020 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. По делото са изслушани свидетелските показания на Н. Ж. Г., П.А.М., П.М.И. и Д.Д.Т.. Съгласно показанията на Н. Ж. Г. се установява, че свидетелят е бил служител на ответника като главен счетоводител, считано от 01.10.2018 г. Същата не е била пряк свидетел на разговори, водените между З. С. и тогавашния директор Я.Д.. От показанията се установява, че е отчитала болничен на З. С., но работодателят не го е уважил, а напротив – оспорил го е, като в тази връзка била осъществена ревизия от НОИ. Сочи, че работодателят е изплатил обезщетение за първите дни от болничния. Пред ТЕЛК и НЕЛК болничният не е бил оспорен. Сочи, че между З. С. и Я.Д. е имало проблеми, като самият свидетел признава за проблеми между него и директора. Установява се, че свидетелят е почиствал центъра при отсъствието на З. С., което било често с оглед здравословното състояние на съпруга й. От показанията на П.А.М. / има дело с ответника/ се установява, че същият е служител при ответника, считано от 2000 г. Свидетелства за наличието на „много проблеми“ между З. С. и директора Я.Д.. З. С. му била споделяла как директорът се е отнасял с недоверие към нейната работа, как я е карал да идва по-рано и да си тръгва по-късно от работа, как й е сменял работното време, карал я е да се разписва срещу извършваното, не бил доволен от начина, по който З. С. чисти, отнасял се с крясъци към нея, което я е обиждало. Свидетелят сочи, че през годините, в които е работил с З. С., не е имал забележки към нейната работа. Свидетелства, че З. С. е изпълнявала други задължения, неприсъщи на нейната длъжност, като да е куриер, портиер и т.н. От показанията се установява, че З. С. е имала път, в който е изпаднала в нервен срив, плакала е, била е много разстроена. Сочи, че от З. С. е разбрал, че директорът не й разрешил да излезе с половин час по-рано, защото е трябвало да оправи някакви документи във връзка смъртта на съпруга й и да се изтеглят пари от банката, като я е заплашил, че ако излезе по-рано, ще я уволни дисциплинарно. Сочи, че З. С. е страдала много, тъй като работодателят не е признал болничния лист, подлагал е под съмнение професионалната й работа и не е проявявал човешко разбиране към личните й проблеми. Свидетелят посочва, че директорът е накарал З. С. да си пусне неплатен отпуск, докато мъжът й боледува и е на химиотерапия. З. С. изпитвала чувства на обида и разочарование от отношението на директора към нея. Сочи, че болничният е изплатен една година след издаването му след извършване на проверки. Към момента на издаване на болничния З. С. се е разболяла успоредно със съпруга си и е лежала в болница 30 дни, не е била на домашно лечение. Директорът е отказал да признае съответния болничен, защото преценил, че З. С. го лъже и използва болестта на съпруга си, за да не ходи на работа. По информация от З. С. свидетелят сочи, че същата е била принудена да занесе болничния лист на работодателя си преди да бъде изписана от болничото заведение, за да може да удостовери директорът, че е реален. Свидетелят заявява, че З. С. е ходила с притеснение на работа, като е получавала ежедневно забележки от директора и разнопосочни изисквания относно работното време. Свидетелят признава, че е присъствал на пререкания между З. С. и директора на два пъти. Не му е известно З. С. да е искала писмено разрешение, за да излезне по-рано от работа, и сочи, че практиката била да се заявява устно. Към момента на подаване на заявлението за напускане на работа З. С. е била много афектирана и не е искала да се връща да работи повече при ответника. От показанията на П.М.И., бивш служител на ответника, се установява, че З. С. й е споделяла за проблеми с директора Я.Д.. Била е свидетел на случай, в който след като З. С. е донесла болничния лист от хоспитализацията, директорът Д. е реагирал много остро, като е казал, че болничният лист е фалшив и е тръгнал да звъни на личния лекар на З. С.. Докторът е казал, че болничният лист е редовен, а директорът е отговорил, че ще направи всичко възможност, за да докаже обратното. Част от служителите, вкл. и самият свидетел, е помолил директора Д. да не го прави поради тежкото състояние на мъжа на З. С., който в този момент е бил подложен на химиотерапия. З. С. е споделяла оплакция със свидетеля, че няма точно работно време, че е викана в различно време всеки ден. От показанията на свидетеля не се установява, директорът Я.Д. да е проявил такова отношение към друг служител. З. С. е споделила, че във връзка болестта на съпруга й, й се е наложило да отсъства, но не е била уважена молбата за платен отпуск и е заявила позлването на неплатен. Не се установява точният момент, в който З. С. е донесла лично болничния лист. От показанията се установява, че стилът на общуване на директора Д. „си беше такъв, крещеше“. По информация от З. С. свидетелят преразказва как директорът е предупредил З. С., че ако закъснее още веднъж, ще я уволни. По делото са събрани и свидетелските показания на Д.Д.Т., зам.-директор при ответника. Установява се, че свидетелят не е получавал оплаквания от поведението на директора. Съгласно Правилника за вътрешния трудов ред работното време на хигиенистката е било от 07:30 до 16:30 ч. На свидетеля е било известно за личните проблеми на З. С.. Имало е напрежения във връзка закъсняването на З. С. за работа, доколкото е било по време на пандемията и е имало разпореждане от РИОКОЗ за дезинфекции в определени часове. От постъпилата по делото справка от ТП на НОИ, София – град се установява, че към 04.07.2024 г. в Електронния регистър за болничните листове и решенията по обжалването им са представени данни за 3 бр. болнични листове за временна неработоспосбност, както следва – Болничен лист № Е20201571094 за периода от 25.09.2020 г. до 25.09.2020 г.; Болничен лист № Е20201571221 за периода от 09.10.2020 г. до 09.10.2020 г.; Болничен лист № Е20200635170 за периода от 13.10.2020 г. до 14.11.2020 г. Към 04.07.2024 г. в ТП на НОИ, София – град не са представни данни от осигурителя за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспобност на лицето само за периода от 13.10.2020 г. до 14.11.2020 г. вкл. Към 04.07.2024 г. в Единната електронна система на медицинската експертиза няма данни за издадени експертни решения на ТЕЛК от компетентните органи на медицинската експертиза, с които да са отменени или потвърдени обжалвани по реда на чл. 111 или чл. 112 ЗЗ болнични листове. Видно от приетата по делото като писмено доказателство справка, представена от МБАЛ „Княгиня Клементина“, З. М. С. е постъпила за болнично лечение в МБАЛ „Княгиня Клементина“ в периода от 13.10.2020 г. до 15.10.2020 г., като същата е била хоспитализирана в хирургично отделение и изписана на 15.10.2020 г. за продължаване на лечението в домашни условия. По делото е прието като доказателство и заявление от З. М. С. до ответника за ползване на платен годишен отпуск от 16.11.2020 г. до 17.11.2020 г., като същото е било уважено с със Заповед № 139/16.11.2020 г. Видно от служебна бележка, издадена от община Костинброд, се установява, че съпругът на З. М. С. е починал на 13.11.2020 г., поради което З. С. е била ангажирана с погребението на своя съпруг на 15.11.2020 г. Впоследствие З. С. е поискала разрешение за ползване на неплатен отпуск в размер на 3 дни, считано от 18.11.2020 г. до 20.11.2020 г., като със Заповед № 140/16.11.2020 г. й е бил разрешен такъв. С оглед гореизложеното по делото се установи безспорно, че тогавашният директор на ответника Я.Д. е имал негативно отношение към работничката З. С., проявяващо се при изпълнение на нейните трудови функции на „хигиенист“ при ответника. Между директора на ответника и първоначалната ищца е имало обтегнати професионални отношения, напрежение и пререкания, като от свидетелските показания се установява, че директорът е повишавал тон на ищцата, когато е закъснявала за работа. Действително на ищцата не й е бил признат болничен лист, но се касае само за един такъв – Болничен лист № Е20200635170 за периода от 13.10.2020 г. до 14.11.2020 г., като по него не е изплатено дължимото от ответника обезщетение за временна неработоспособност. По делото не се установи директорът на ответника да е обжалвал всички издадени в полза на З. С. болнични листове, доколкото съгласно приобщената по дело справка от Единната електронна система на медицинската експертиза няма данни за издадени експертни решения на ТЕЛК от компетентните органи на медицинската експертиза, с които да са отменени или потвърдени обжалвани по реда на чл. 111 ЗЗ или чл. 112 ЗЗ болнични листове. В тази част твърденията на първоначалната ищца остават недоказани. Не се установява точният момент, в който З. С. е донесла лично болничния лист на работодателя. Разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр съдържа забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на различни признаци, изчерпателно изброени, като нормите на ал. 2 и ал. 3, чл. 4 ЗЗДискр съдържат определение на понятията „пряка дискриминация“ и „непряка дискриминация“, като и в двата случая санкционираният от закона вредоносен резултат се изразява в поставянето на отделни лица или категория лица в по-неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези. Следователно целта на ЗЗДискр е установяване и отстрА.ване на всяко неравностойно третиране според признаците, изброени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. За да е налице обаче проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр, е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма, както от обективна, така и от субективна страна. Неправомерният диференциран подход към отделни лица трябва да е следствие от признак по чл. 4 от ЗЗДискр, т. е. не е достатъчно да се установи различно третиране на определени лица в конкретен случай, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл. 4 от ЗЗДискр, като следва да е налице и пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва да се изразява в признак по цитирания чл. 4 от Закона. В конкретния случай, за да е налице дискриминационен характер, следва конкретните действия – непризнаване на Болничен лист № Е20200635170 за периода от 13.10.2020 г. до 14.11.2020 г. и неизплащане на обезщетение за временна неработоспобност от работодателя за периода от 13.10.2020 г. до 14.11.2020 г. вкл., наличие на конфликти между страните, лош стил на общуване на работодателя, да се основават твърдения признак в исковата молба – „лично положение“, „възраст“ и „член на синдикална организация“. Всички твърдения относно доказването и наличието на дискриминация във всичките и твърдени форми са свързани със самите действия, които са определени като дискриминационни, но липсва посочване на онази характеристика на личността на жалбоподателката, поради която същата твърди, че е неблагоприятно третирана, както и причинната връзка между тях. Не всяко неблагоприятно третиране е дискриминация, а само онова, което е на основата на защитен признак, обосноваващ неравно третиране и причинна връзка между действията и защитения признак. В обхвата на признака „лично положение“ следва да са включват само значими и ангажиращи за личността характеристики, равностойни със същностните основни признаци за личността каквито са полът, расата, здравословното състояние, сексуалната ориентация, възрастта, вярата. Допълнителни характеристики, от рода на посочените, които по своя характер са временни, случайни и повърхностни не могат да бъдат приети за изпълващи съдърЖ.ието на признака „лично положение“. Не всеки конфликт при или по повод на служебни правоотношения между страните може да се третира като проява на дискриминация, а само в тези случаи, при които нежеланото поведение спрямо лицето е основано на някой от признаците на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. Тормозът, като самостоятелен вид дискриминация, съгласно разпоредбата на чл. 5 във връзка с § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗЗДискр., е законово дефиниран, а именно – всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. При липсата на посочен и установен конкретен, присъщ, иманентен белег на личността на първоначалната ищца, която да я отличава от останалите работници, респ. – служители, или други лица в сходно положение по повод твърдяното поведение, който да изпълва съдърЖ.ието на признака „лично положение“ не може да се установи неравно третиране. Обстоятелството, че ищцата е била в тежко семейно положение (болест на съпруг) не е само по себе си защитен признак, освен ако не се обоснове, че представлява значим белег по признака „лично положение“, което съдилищата трайно не приемат, ако липсва обективен сравнител и причинна връзка. Загуба на съпруга е трагичен житейски факт, но съдът приема, че защитеният признак „семейно положение“ в § 1, т. 13 ДР ЗЗДискр. означава брачен статус или грижа за зависим възрастен или лице с увреждане, но трябва да се докаже, че третиране е поради това качество. Такова не е установено. В случая не се доказа и да е третиран по-добре съпоставим работник / служител без признак. За пълнота следва да се отбележи, че оспорването на болничен лист е действие, което може да бъде предприето от работодател и по закон не е дискриминационно, ако не е мотивирано от защитен признак и е извършвано е и към други лица. В случая по делото не се установиха данни ответникът, чрез директора си Я.Д., да е обжалвал представените от пърчоначалната ищца болнични листове. С оглед гореизложеното съдът счита, че по делото не е установено работодателят да е провеждал тенденциозен и постоянен контрол спрямо първоначалната ищца на работното й място, основан на дискриминационен признак. Ето защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. По разноските: Съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗДискр за производствата пред съд по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Това обаче не изключва отговорността на ищеца за сторените от ответника разноски по реда на чл. 78, ал. 3 ГПК. При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. Същият е представил списък с разноски по чл. 80 ГПК за сумата от 2050 лв. – възнаграждение за адвокат, изплатена по банков път, видно от платежно нареждане от 25.06.2024 г. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно предвид фактическата и правна сложност на дело, броя проведени заседания и предприети от пълномощника процесуални действия, като същото трябва да бъде намалено до 1000 лв. На основание чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България вр. Решение /ЕС/ 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 08.07.2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 01.01.2026 г., валутата на Република България, считано от 01.01.2026 г., е евро. Ето защо дължимите суми следва да бъдат присъдени в евро, като превалутирането следва да се извърши по правилата на чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Следователно дължимите разноски в полза на ответника са в размер на 511,29 евро. Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 162-ри състав,