Решение № 6248 от 2.10.2026 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1882/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по жалба на А. Д. М., с постоянен адрес:[населено място], [улица], чрез адв.В. Л., със съдебен адрес:[населено място], [улица], ет.*, офис * против Ревизионен акт №Р-22000123006920-091-001/22.07.2024г., издаден от служители на НАП, в частта му, с която е потвърден, както и в частта му, с която е частично изменен с Решение №730/07.07.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ /ОДОП/ София при ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат доводи, че РА е неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение на материалния закон. Оспорва се изводът на органа за наличие на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК. Твърди се, че не е налице осъществявана от жалбоподателя стопанска дейност в нито един от посочените от ревизиращия орган случаи, която да налага облагане по чл.26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Иска се отмяна на РА в оспорените му части. В съдебно заседание жалбата се поддържа лично и от упълномощен представител. Представя се писмена защита с доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Ответникът – Директорът на Дирекция ”Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Административен съд – Благоевград, като съобрази доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна: Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) №Р-22000123006920-020-001/24.11.2023 г., връчена по електронен път на 06.12.2023 г. (л.61-64), изменена със ЗИЗВР №Р-22000123006920-020-002/05.03.2024 г., връчена по електронен път на 13.03.2024 г. (л.65-68) и ЗИЗВР №Р-22000123006920-020-003/29.04.2024 г., връчена по електронен път на 07.05.2024 г. (л.69-72), всички издадени от Е. С. Х., на длъжност началник сектор „Ревизии" в дирекция „Контрол" при ТД на НАП Варна, офис Шумен, оправомощена със заповеди №3ЦУ-ОПР-22/04.11.2022 г., №3ЦУ-ОПР-24/15.06.2023 г. и №Р-22000123006920-ЗИД-001/22.04.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, заповеди №3-ЦУ-1997/04.11.2023 г. и №3-ЦУ-2480/28.11.2023 г. на зам.-изпълнителния директор на НАП и Заповед №РД-01-864/04.11.2022 г. на директора на ТД на НАП София, е възложено извършването на ревизия на А. Д. М. за установяване на задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и задължителни осигурителни вноски за фондовете на ДОО, УПФ и ЗО за самоосигуряващи се лица за данъчни периоди от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. На ревизираното лице са връчени искания за предоставяне на документи и на основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на З. М. (майка на жалбоподателя). С Протокол №Р-22000123006920-ППД-001/08.12.2023 г. е извършено присъединяване на доказателства от проверка за съпоставка на имущество и доходи на физическо лице ПСИДФЛ/ спрямо жалбоподателя за процесните периоди, приключила с Протокол №ПФ-22000123000108-073-001/24.11.2023 г. (л.699-731). На 10.02.2024 г. на М. е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Връчено е и уведомление на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК и едно от изготвените искания, с което е изискана декларация за имуществото, всички източници на доходи, приходи, източници на формиране на собствения капитал, източници на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност и участие в управителни и надзорни органи на юридически лица. В отговор не са представени документи. В хода на ревизията са извършени и други процесуални действия, в това число запитвания до банкови институции. Резултатите от проверките и събраните доказателства са отразени в констативната част на РД. Изготвена е и съдебно счетоводна-оценителна експертиза изх. №1248/ 14.05.2024 г. (л.2113-2140). Прието е, че в конкретния случай е приложим метода на сравнимите неконтролирани цени посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени съпоставим с размерът на пазарната лихва съобразно данните за „Лихвените проценти и обеми по салда по кредити, различни от овърдрафт, за сектор нефинансови предприятия", публикувани на сайта на БНБ като е определен и размера на пазарната лихва. Съобразена е и дефиницията на пазарната лихва по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО метод на сравнимите неконтролируеми цени със съпоставки цената на услугата по контролираната сделка, с цената за услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия отразяват условията на пазара на парични заеми между нефинансови институции, при които заемодатели могат да бъдат субекти, различни от търговски банки. Ревизионното производство е завършило с издаване на Ревизионен доклад (РД) №Р-22000123006920-092-001/21.06.2024 г., връчен електронно на 24.06.2024 г. (л.73-181). Срещу РД не е подадено писмено възражение. Ревизията приключва с ревизионен акт (РА) № №Р-22000123006920-091-001/22.07.2024г., издаден от Е. С. Х. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Й. Р. К. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията (л.27-46). Установени са задължения за данък върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ в размер на 64 730,00 лв. и лихви в размер на 31 116,45 лв.; годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 25 006,79 лв. и лихви в размер на 9 964,35 лв.; вноски за ДОО - за самоосигуряващи се в размер на 19 376,29 лв. и лихви от 7 639,11 лв.; вноски за здравно осигуряване - за самоосигуряващи се в размер на 10 571,48 лв. и лихви от 4 190,00 лв. и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се в размер на 6 607,17 лв. и лихви от 2 694,01 лв. Установено е, че оспорващия е представляващ, управител и едноличен собственик на капитала на „АРКАДИЯ МЕЙНТАНАНС" ЕООД, [ЕИК]; „М. КОНСУЛТ“ ЕООД, [ЕИК]; „АМК 2019" ЕООД, [ЕИК]; „АМК 2020" ЕООД, [ЕИК]; „АМК 2021" ЕООД, [ЕИК] и „АМК 2023“ ЕООД, [ЕИК]. Съдружник е във „ФЕЪРИ СЪРВИСИС“ ЕООД, [ЕИК]; „МОДЕРН ГЕЙМС ООД, [ЕИК]; „БАНСКО БЕЛВЮ ПРОПЪРТИС" ООД, [ЕИК] и „ТРИ БИЛД 2020" ООД, [ЕИК]. Установено е, че не притежава търговско предприятие /ЕТ/. Установено е и, че жалбоподателят е подавал годишни данъчни декларации /ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за всички ревизирани години, в които е декларирал получените от него доходи от трудови правоотношения, от друга стопанска дейност възнаграждения по извънтрудови правоотношения с „Ейвън Козметикс България" ЕООД, от предоставяне на собствени недвижими имоти под наем, от прехвърляне на права или имущество /продажба на собствени недвижими имоти/. Декларирало е и предоставяни от него заеми към част от свързаните с него ЮЛ и съответните остатъци по тях (л.2273-2364). Относно задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ, след извършена съпоставка между притежавано имущество/доходи и извършените разходи, са изведени изводи, че е налице недостиг на парични средства както следва: за 2017 г. - 129 198,81 лв., за 2018 г. - 102 390,75 лв., за 2019 г. - 376 281,05 лв. и 2022 г. - 82 855,08 лв. По реда на чл. 122 от ДОПК е формирана годишна данъчна основа /ГДО подлежаща на облагане, която освен декларираните от лицето данни, съдържа и установения недостиг на парични средства, както и доходите от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ - наредени средства от различни физически и юридически лица. Така за 2017 г. е установена ГДО от 144 260,28 лв. /13 105,64 лв. доходи от трудови правоотношения + 129 198,81 лв. установен недостиг + 1 955,83 лв. превод от ФЛ/. Определен е данък в размер на 14 426,03 лв. След приспадане на авансово удържания данък в размер на 1 276,22 лв., е определен данък в размер на 13 150,00 лв. При съобразяване с декларирания и внесен от лицето данък, е прието че е налице сума за довнасяне в размер на 12 332,00 лв. За 2018 г. е установена ГДО от 116 529,88 лв. /10 235,13 лв. доходи от трудови правоотношения + 102 390,75 лв. установен недостиг + 3 904,00 лв. превод от ФЛ/. Определен е данък в размер на 11 652,99 лв. След приспадане на авансово удържания данък в размер на 1 323,49 лв., е определен данък в размер на 10 329,00 лв. При съобразяване с декларирания и внесен от лицето данък, е прието че е налице сума за довнасяне в размер на 8 680,00 лв. За 2019 г. е установена ГДО от 390 812,43 лв. /6 720,00 лв. доходи от трудови правоотношения + 376 281,05 лв. установен недостиг + 7811,38 лв. преводи от ФЛ/. Определен е данък в размер на 39 081,24 лв. След приспадане на авансово удържания данък в размер на 652,36 лв., е определен данък в размер на 38 429,00 лв. При съобразяване с декларирания и внесен от лицето данък, е прието че е налице сума за довнасяне в размер на 36 745,00 лв. За 2020 г. е установена ГДО от 10 374,17 лв. /7 320,00 лв. доходи от трудови правоотношения + 2 583,00 лв. доходи от продажба на дружествени дялове + 471,17 лв. преводи от ФЛ/. Определен е данък в размер на 1 037,42 лв. След приспадане на авансово удържания данък в размер на 630,80 лв., е определен данък в размер на 407,00 лв., който е в размер по-малък от декларирания от лицето /1 604,00 лв./. Съответно е определен надвнесен данък от 1 197,00 лв. За 2021 г. е установена ГДО от 29 221,96 лв. /7 800,00 лв. доходи от трудови правоотношения + 21 421,96 лв. доходи от продажба на недвижими имоти/. Определен е данък в размер на 2 922,20 лв. След приспадане на авансово удържания данък в размер на 670,14 лв., е определен данък в размер на 2 252,00 лв., който е в размер по-малък от декларирания от лицето /3 849,00 лв./. Определен е надвнесен данък от 1597,00 лв. За 2022 г. е установена ГДО от 125 301,08 лв. /7 450,00 лв. доходи от трудови правоотношения + 34 996,00 лв. доходи от продажба на дружествени дялове + 82 855,08 лв. установен недостиг/. Определен е данък в размер на 12 530,11 лв. След приспадане на авансово удържания данък в размер на 532,87 лв., е определен данък от 11 997,00 лв. При съобразяване с декларирания и внесен от лицето данък, е налице сума за довнасяне в размер на 6 973,00 лв. По отношение на определените задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ е прието, че ревизираното лице е извършвало независима икономическа дейност и е действало като търговец, поради което приходите от тази дейност следва да бъдат обложени като приходи от дейност на едноличен търговец, независимо, че такава регистрация не е налице. По реда на чл. 122 от ДОПК, е формирана данъчна печалба на ЕТ за 2017 г. в размер на 37 158,85 лв. /47 586,67 лв. приходи - 10 427,82 лв. разходи, от която сума след приспадане на ЗОВ, установени при ревизията в размер на 4 849,29 лв., е формирана данъчната основа за облагане от 32 309,56 лв. При прилагане на дължимата 15% ставка на данъка е определен дължим данък от 4 846,43 лв. За 2018 г. е формирана данъчна печалба на ЕТ в размер на 25 441,29 лв. /28 292,63 лв. приходи - 2 851,34 лв. разходи, от която сума след приспадане на ЗОВ в размер на 5 828,23 лв., е формирана данъчната основа за облагане от 19 613,06 лв. и дължим данък от 2 941,96 лв. За 2019 г. е определена печалба от 29 981,25 лв. /31 894,84 лв. приходи - 1913,59 лв. разходи, като след приспадане на 3ОВ в размер на 8 334,79 лв., е формирана ДО от 21 646,46 лв. и данък от 3 246,97 лв. За 2020 г. е определена данъчна печалба от 29 187,97 лв. /30 785,62 лв. приходи - 1 597,65 лв. разходи/, като след приспадане на ЗОВ в размер на 8 114,62 лв., е формирана ДО от 21 073,35 лв. и данък от 3 161,00 лв. За 2021 г. е констатирана данъчна печалба от 60 464,44 лв. /70 992,58 лв. приходи - 10 528,14 лв. разходи/, като след приспадане на ЗОВ в размер на 10 008,00 лв., е определена ДО от 50 456,44 лв. и данък от 7 568,47 лв. За 2022 г. е установена данъчна печалба от 29 934,99 лв. /31 058,11 лв. приходи - 1 123,12 лв. разходи/, като след приспадане на ЗОВ в размер на 8 321,93 лв., е налице ДО от 21 613,06 лв. и данък от 3 241,96 лв. По отношение на определените задължения за ЗОВ е прието, че М. подлежи на задължително осигуряване за фондовете на ДОО, УПФ и ЗО - за самоосигуряващи се лица, в т. ч. чл. 4, ал. 3, т. 2; чл. 6, ал. 8 и 9; чл. 7; чл. 10, ал. 1 от КСО във връзка с чл. 1, ал. 1 и 2 и чл. 2, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) /за вноските за ДОО/; чл. 127, ал. 1, чл. 157, ал. 6. чл. 158 във връзка с чл. 6, ал. 8 и 9 и чл. 2 и 3 от цитираната наредба /за вноските за допълнителна пенсия в УПФ за лица, родени след 31.12.1959 г./ и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и др./, както и разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ във връзка с минималните и максималните месечни размери на осигурителния доход за самоосигураващите се лица. При съобразяване с минималния и максималния размер на осигурителния доход и осигуряването на лицето във връзка с трудовите му правоотношения, с РА са изчислени окончателни ЗОВ, както следва: за фонда на ДОО - са определени вноски за довнасяне в размер на 3 301,14 лв.; за УПФ - са определени вноски за довнасяне в размер на 1 115,25 лв.; за ЗО- са определени вноски за довнасяне в размер на 1 784,40 лв. Ревизионният акт е обжалван пред Директора на Дирекция "ОДОП"- София с жалба, заведена с вх. №94-A-415/28.08.2024 г. по регистъра на ТД на НАП София и вх. №23-22-1257/03.09.2024 г. по регистъра на дирекция "ОДОП"- София. С Решение №730/07.07.2025 г. на Директора на Дирекция "ОДОП"-София РА е потвърден в частта за 2017 г. и установените размери на ЗОВ за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО, ведно с дължимите лихви. В останалата част е изменен, като са определени: за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ: за 2017г. данък за внасяне в размер на 219,43 лв. ; за 2018г. - данък внасяне в размер на 390,41 лв.; за 2019г. - данък за внасяне в размер на 781,14 лв.; за 2020г. - на данък за внасяне в размер на 78,44 лв.; за 2021г. - данък за внасяне в размер на 147,19 лв.; за 2022г. - на данък за внасяне в размер на 58,01 лв. и лихва 0 лв. За годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ са определени: за 2017г. - данък за внасяне в размер на 3 839,70 лв.; за 2018г.- данък за внасяне в размер на 1933,33 лв.; за 2019г. - данък за внасяне в размер на 2 441,53 лв., за 2020г.- данък за внасяне в размер на 1 989,31 лв., за 2021г.- данък за внасяне в размер на 5 253,07 лв., за 2022г.- на данък за внасяне в размер на 2 186,56 лв. За вноските за фонда на ДОО са определени: за 2018 г. - 2 341,71 лв., 2019 г. - 2 340,01 лв., 2020 г. – 1 552,81 лв., 2021 г. – 4 173,60 лв. и 2022 г. 1 278,52 лв. За ДЗПО: за 2018 г. в размер на 791,11 лв., 2019 г. - 790,54 лв., 2020 г. - 524,59 лв., 2021 г. - 1410,00 лв. и 2022 г. – 431,93 лв. За ЗО: за 2018 г. в размер на 1 265,78 лв., 2019 г. - 1 264,87 лв., 2020 г. — 839,35 лв., 2021 г. — 2 256,00 лв. и 2022 г. - 691,09 лв. По делото е приета основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи, по които вещото лице Д. е работило с различни пазарни лихви за периода. С допълнителната експертиза е възприела, че обща стойност на пазарната лихва за периода 08.01.2021 г. до 01.10.2021г. по предоставен заем от А. М. на „Аркадия Мейнтананс“ ЕООД следва да е в размер на 524,71 лв. Прието е, че обща стойност на пазарната лихва за периода април 2018 - декември 2020 г. по предоставен заем от А. М. на „Банско Белвю Пропъртис“ ЕООД следва да е в размер на 221,68 лв., съответно за 2018г. - 66,16 лв.; за 2019г. -95,01 лв.; за 2020г. - 60,51 лв. Прието е, че общият размер по кредита, предоставен от А. М. на „Три Билд 2020“ ООД за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2022 г. следва да е в размер на 367.04 лв., съответно за 2021г. – 58,34 лв и 2022г. - 308.70лв. По делото е приета основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Вещото лице Т. след като е взела предвид посочените лихвени проценти от СИЕ, е направила изчисления, че общо надвнесена сума е в размер на 12 932,37 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024 г. - в размер на 0,00 лева. Изчислила е, че данъкът по чл. 48 от ЗДДФЛ на ЕТ следва да е главница в размер на 17 633,59 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024 г. - в размер на 7 173,91 лева, подробно посочен по години, съгласно справка № 65. Експерта е изчислил, че главница за ДОО следва да е в размер на 14 174,92 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024 г. - в размер на 5 895,40 лева, подробно посочен по години съгласно справка № 65. Изчислил е, че главница за ДЗПО следва да е в размер на 4850,45 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. - в размер на 2 033,01 лева, подробно посочен по години, съгласно справка № 65. Изчислил е, че главница за ЗО следва да е в размер на 7 759,91 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. - в размер на 3 252,68 лева., посочен по години, съгласно справка № 65. Вещото лице е изговило и още два варианта по допълнителната СИЕ. При първия вариант на изчисление, отново при съобразяване с посочените лихвени проценти от СИЕ, като приходите от продажби на недвижими имоти, както и приходите от наеми са приспаднати от приходите на ЕТ и са прехвърлени като приходи на физическото лице А. М.. Така годишен и авансов данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на ЕТ е изчислен в размер на 2 859,05 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024 г.- в размер на 1 721,15 лева, подробно посочен по години. По отношение на вноски за ДОО е изчислил, че са в размер на 2817,10 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. - в размер на 1871,76 лева, подробно посочени по години. По отношение на вноските за УПФ е изчислил, че са в размер на 1012,91 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г - в размер на 673,70 лева, подробно посочени по години. По отношение вноските за ЗО е изчислил, че са в размер на 1620,66 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. - в размер на 1 077,92 лева, подробно посочени по години. При втория вариант, отново при съобразяване с посочените лихвени проценти от СИЕ, при който приходите от продажби на недвижими имоти; приходите от наеми; приходите от продажби на стоки с наложен платеж и приходите от продажби на стоки с търговската [Марка] са приспаднати от приходите на ЕТ и са прехвърлени като приходи на физическото лице А. М.. Така годишен и авансов данък по чл. 48 от ЗДДФЛ на ЕТ е изчислен на 167,02 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. в размер на 44,32 лв., подробно посочен по години. По отношение на вноски за ДОО е изчислил, че са в размер на 213,17 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. - в размер на 144,08 лева, подробно посочени по години. По отношение на вноските за УПФ е изчислил, че са в размер на 77,24 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024г. - в размер на 52,21 лева, подробно посочени по години. По отношение вноските за ЗО е изчислил, че са в размер на 123,58 лева и лихва, изчислена към 22.07.2024 г. - в размер на 83,53 лева, подробно посочени по години. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от легитимирано лице в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията на чл.149 и чл.145, ал.1 от ДОПК, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Настоящият съдебен състав счита, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК и съгласно тълкувателно решение №3/26.06.2025 г. на Върховния административен съд. Оспореният РА е в предвидената от закона писмена форма съгласно чл. 120 от ДОПК, включително разпоредителната част в табличен вид, в която е определен размерът на установените задължения. В РА са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Ревизиращият орган е извършил анализ на доказателствата, относими към данъчното облагане на жалбоподателя за ревизирания период. Изложил е мотиви в обстоятелствената част на РД, който е неразделна част от РА. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на РД и РА. На ревизираното лице е осигурена възможност да представи изисканите му документи и сведения в хода на извършваната му ревизия, бил е редовно уведомен както за откриването на ревизионното производство, за преминаване на равизията по особения ред на чл.122 от ДОПК, така и за всички последващи действия на органите по приходите, а също и за исканите от тях доказателства. Липсват данни в хода на ревизионното производство ревизираното лице да е имало някакви съмнения в обективността на органите по приходите и да е поискало член на ревизиращия екип да бъде отстранен, тъй като не е обективен. Отделно в процесуалния закон са предвидени достатъчно възможности ревизираното лице в пълнота да упражни правото си на защита чрез попълване на преписката с необходимите доказателства, включително чрез отправяне до решаващия орган или до съда на искания за тяхното събиране. Извършените процесуални действия, включително приобщаване на документи от предходно извършените проверки, са оформени с протоколи, които съдържат реквизитите по чл.50,ал.2 от ДОПК, поради което - на основание чл.50,ал.1 от ДОПК – обвързват съда с материална доказателствена сила по отношение на фактите, установени с тях. Съгласно разпоредбата на чл.124,ал.2 от ДОПК, в производството по обжалване на РА при извършена ревизия по чл.122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122,ал.1 от ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл.122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и главно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124,ал.2 от ДОПК, фактическите констатации, на които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект. С Уведомление по чл.124 от ДОПК жалбоподателят е уведомен, че основата за облагане с данък върху доходите за процесния период ще бъде определена по особения ред, поради което процедурата по чл.124 от ДОПК за преминаване към облагане по аналог е спазена. Правилата за определяне на данъчната основа за облагане с данъци, както и размерът на последните са нормативно установени. Единствено при наличие на обстоятелства по чл.122,ал.1 от ДОПК и при спазване на правилата на ал. 2 и ал. 4 от същия текст, законът дава възможност на органите по приходите да приложат установения от съответния закон размер на данъка към определена от тях основа. За целта, основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОКП следва да са безспорно установени и тежестта за това е на органите по приходите, тъй като извършването на облагане по особения ред не може да почива на предположения, а на конкретни факти. Съдът приема, че органите по приходите са доказали основанията по ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. В случая, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че са налице укрити приходи, тъй като през ревизирания период М. е нямал регистрация като едноличен търговец, но е извършвал продажби и отдаване под наем на недвижими имоти, предоставяне на заеми, системно продажби на компютърни компоненти и стоки с марката „Avon" , т. е. ревизираното лице е извършвало търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ. При доказаност в съдебното производство на основанията по чл.122, ал.1 от ДОПК, съдът приема, че следва да се съобрази с действието на презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК и приема, че фактическите констатации на издателите на РА са верни. Правният спор между страните е относно приложението на материалния закон. Предмет на жалбата е РА №Р-22000123006920-091-001/22.07.2024 г. в частта, потвърдена с Решение №730/07.07.2025 г. на Директора на дирекция ОДОП София, а именно: Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в размер на главница 1 448,99 лв.; -Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на главница 17 643,50 лв. и лихви за забава 7 379,01 лв.; -ДОО за самоосигуряващи се в размер на главница 14 183,67 лв. и лихви 4442,59 лв.; -ДЗПО - Универсален пенсионен фонд - за самоосигуряващи в размер на главница 4 852,89 лв. и лихви 1 543,58 лв.; -Здравно осигуряване - за самоосигуряващи в размер на главница 7 764,64 лв. и лихви на 2 469,73 лв. След извършено преизчисление органа правилно е установил, че за жалбоподателя не е налице недостиг на парични средства в нито една от ревизираните години, като в края на 2022 г. същият е разполагал с 286 284,82 лв. в брой, поради което сумата на установения недостиг с РА не следва да намира отражение в годишната данъчната основа за облагане по чл. 17 от ЗДДФЛ. С обжалвания РА е определен облагаем доход от стопанска дейност като ЕТ. Според органите по приходите дейността на РЛ е осъществявана системно, с цел печалби и с намерение да бъде източник на редовни приходи и поради това реализираните доходи са квалифицирани като от дейност на търговец. Спорът в случая касае характера на извършваната от ревизираното лице дейност във връзка с продажбата и отдаване под наем на недвижими имоти, предоставяне на заеми, продажба на компютърни компоненти и стоки в ревизирания период, а именно - дали тя е търговска по смисъла на ТЗ или не. По делото не е спорно, че в края на 2016 г. и през периодите от обхвата на ревизията М., в съдружие с И. Г. З. и Р. Д. В., е купувал недвижими имоти, като нотариалните актове от сделките са описани на стр. 6 в РД, като през 2017 г. - 6 сделки, през 2018 г. – 4 сделки, през 2020 г. – 2 сделки, през 2021 г. – 8 сделки и през 2022 г. – една сделка (л.733-782 и л.1246-1286). Така закупените обекти са отдавани под наем. Получените доходи от наем са декларирани от ревизираното лице в Приложение №4 „Доходи от наем или от друго възмездно предоставяне на ползване на права или имущество“. Договорите за наем са с различен срок на ползване. Например магазин 38.200 [жк], отдаден под наем с договор за наем от 01.12.2017 г. на „Зерго“ ЕООД, [ЕИК] за срок до 31.03.2018 г. за сумата от 8 000,00 лв.; магазин за промишлени стоки с площ 35,25 [жк], отдаден с договор за наем от 01.12.2019 г. и анекси към него на „Туиг-85" ЕООД, [ЕИК] за зимния сезон 2019 г./2020 г. и 2020 г./2021 г., като дължимата сума за всеки сезон е 9 000,00 лв; сграда за обществено хранене с площ 32 кв. м., находяща се в [населено място], отдадена с договор от 01.10.2017 г. на „Жожос Дижи – Европ“ ЕООД, [ЕИК] за срок от три години с дължим наем за целия този период от 26 175,00 лв. Така от договора със „Софдилинг" ЕООД жалбоподателят е получавал доход от наем през всички периоди от обхвата на ревизията; от този с „Уъркмен Банско“ ЕООД, [ЕИК] доходи са получавани в периода от 2019 г. до 2022 г., вкл.; от този с „М. Консулт“ ЕООД доходи от наем са получавани от 2018 г. до 2022 г. и т.н. Спецификите на договорите за наем и по-конкретно наличието на ежемесечност, редовност и регулярност на получаваното възнаграждение, в конкретния случай са достатъчни за да се обоснове наличие на търговска дейност по занятие, извършвана системно, с цел трайно извличане на доход/печалба. Дейността се осъществява по занятие, тъй като е в продължителен период от време и е източник на регулярни доходи Правилно е изчислено, че доходите от наем през 2017 г. възлизат на 11 680,00 лв., 2018 г. - 14 666,33 лв., 2019 г. – 19 698,32 лв., 2020 г. - 15 550,01 лв., 2021 г. – 19 383.34 лв. и 2022 г. - 16 300,00 лв., а доходите от продажба на собствени недвижими имоти през 2021 г. са в размер на 32 057,06 лв. По делото не е спорно, че през 2020 и 2021 г. са налице сделки по продажби на недвижими имоти, като в тази връзка са налице 6 нотариални акта. С [нот. акт], т.IV, рег.№6189, д.№705/2020г. М. в режим на съсобственост е продал обект в сграда в [населено място], м. „Буджака", вилно селище „Свети Стефан". С нот.акт 1823, том 1 от 13.04.2021 г. М. е продал обект в сграда в [населено място]. С нот. акт с вх.рег. № 1785, т.I от 09.04.2021 г. М. е продал обект в [населено място].С нот.акт с вх.рег. № 1784, т.I от 09.04.2021 г. М. е продал обект в [населено място]. С нот. акт с вх.рег. № 1787, т.I от 09.04.2021 г. М. е продал обект в [населено място]. С нот.акт с вх.рег. № 7303, том V от 16.12.2021 г. М. е продал поземлен [имот номер] - нива, местност Паничерица с площ 3982 кв.м. Така се потвърждава изводът на органа, че тези сделки са регулярни и надхвърлят жилищната нужда и ревизираното лице е извършвало дейността по покупко-продажба на недвижими имоти редовно, по занятие, а не еднократно и инцидентно, с цел реализиране на печалба, т. е. лицето е действало като търговец по смисъла на чл.1,ал.1,т.14 от ТЗ и неправилно така получените доходи са декларирани и обложени с 10% данък. По отношение на прихода от лихви във връзка с предоставените от жалбоподателя безвъзмездни парични заеми на свързани с него ЮЛ. В хода на ревизията е установено че данъчно задълженото лице е предоставяло в брой и по банков път безвъзмездни парични заеми на свързани с него ЮЛ, в т.ч.: на „М. Консулт“ ЕООД общо 852 556,43 лв. /преди 2017 г. - 83 702,00 лв., 2017 г. — 60 685,00 лв., 2018 г. - 50 000,00 лв., 2019 г. - 411 526,93 лв., 2020 г. - 31 042,50 лв., 2021 г. - 18 500,00 лв. и 2022 г. - 197 100,00 лв.; на „Феъри Сървисис“ ЕООД общо 27 379,25 лв. /преди 2017 г. – 26 604,92 лв., 2017 г. - 173,79 лв. и 2018 г. - 600,54 лв.; „Банско Белвю Пропъртис“ ООД - 2 581,69 лв., дадени през 2018 г.; „Три Билд 2020" ООД - 11 500,00 лв. през 2021 г. и „Аркадия Мейнтананс“ ЕООД общо 99 800,00 лв. /през 2018 г. — 23 800,00 лв., през 2020 г. – 46 000,00 лв. и 2021 г. – 30 000,00 лв./. От общо дадените 993 817,37 лв. от посочените дружества са върнати 362 379,58 лв. Във връзка с редовното и по занятие даване на парични средства като временна финансова помощ А. М. неправилно не е договорил лихва и не е декларирал доход от така извършваната дейност. В хода на ревизията е назначена експертиза, която да определи размера на лихвите. С решението на Директора на дирекция ОДОП София е прието, че следва да се вземат предвид само неотчетените приходи от лихви от „Аркадия Мейнтананс“ ЕООД, „Три Билд 2020" ООД и „Банско Белвю Пропъртис“ ООД. Същите за 2018 г. са в размер на 76,30 лв., 2019 г. – 108,37 лв., 2020 г. - 71,85 лв., 2021 г. - 661,32 лв. и 2022 г. – 338,98 лв. В хода на ревизията е назначена експертиза, която да определи размера на лихвите, която съдът кредитира изцяло. Следва да се посочи, че предоставянето на заеми и то в особено големи размери за целите на данъчното облагане е следвало да е с определена лихва. Прието е, че неначисляването на лихва по предоставените заеми представлява отклонение от данъчното облагане. За определяне на пазарната лихва са използвани статистически данни на Българската народна банка /БНБ/, публикувани на интернет сайта на БНБ, Сектор "Статистика", Подсектор "Парична и лихвена статистика, кредити и депозити по количествени категории и икономически дейности" за периода 01.01.2017 г. — 31.12.2022 г. Подчертано е, че лихвената статистика на БНБ е изработена въз основа на методика, публикувана на интернет страницата на БНБ, базирана на хармонизираната методология на държавите-членки от Еврозоната, установена с Регламент /ЕО/ № 63/2002 година на Европейската централна банка от 20.12.2001 г., за нефинансови предприятия. Водената лихвена статистика от БНБ е на база информация предоставена от държавни и общински органи и юридически и физически лица, задължени да я представят по определен от БНБ ред /чл. 42 от Закона за БНБ/, поради което е наложително съобразяването с обявените от банката лихвени проценти като статистическа информация, а тази информация безспорно е резултат от обобщаването на обективно предоставени данни от различни субекти, поради което тази статистика може да се приложи и при определяне на пазарните лихви за целите на данъчното облагане. За определяне размера на пазарната лихва органите по приходите са приложили метода на сравнимите неконтролирани цени посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени съпоставим с размерът на пазарната лихва съобразно данните за „Лихвените проценти и обеми по салда по кредити, различни от овърдрафт, за сектор нефинансови предприятия", публикувани на сайта на БНБ като е определен и размерът на пазарната лихва. Съобразена е и дефиницията на пазарната лихва по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО метод на сравнимите неконтролируеми цени със съпоставки цената на услугата по контролираната сделка, с цената за услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия отразяват условията на пазара на парични заеми между нефинансови институции, при които заемодатели могат да бъдат субекти, различни от търговски банки. Размерът на пазарната лихва е определен като среден за съответната година по реално отпускани заеми между нефинансови предприятия за същия период. Не се събраха доказателства за опровергаване констатацията за неотчетени приходи в размера, посочен от ревизиращия екип, представляващи неначислени лихви по предоставени заеми на свързани лица, в следните размери: за 2017 г. са в размер на 10 427,82 лв., за 2018 г. – 2 851,34 лв., за 2019 г. - 1913,59 лв., 2020 г. –1 597,65 лв., 2021 г. - 963,14 лв. и 2022 г. – 1 123,12 лв. Съдът не кредитира заключението по съдебно-икономическата експертиза, доколкото вещото лице посочва различни лихвени проценти и пазарна лихва по основната и допълнителна експертиза, които разколебават изчисленията му. Отделно от това експертът не е съобразил и чл.11 от Наредба № Н – 9 от 2006 г. на министъра на финансите. В този смисъл съдът счита, че пазарните лихви, посочени в съдебно счетоводно-оценителна експертиза изх.№1248/ 14.05.2024 г. са съобразени с Наредба № Н – 9 от 2006 г. на министъра на финансите и правилно са взети предвид от органа. Това обуславя, че не следва да бъдат кредитирани и съдебно-счетоводните експертизи, които се базирани на констатациите в съдебно-икономическата експертиза. На следващо място съдът приема, че жалбоподателят е действал като търговец и спрямо продадените от него стоки - оборудване за компютри /захранване, кабели и др./. Търговската дейност се е извършвала чрез посредничеството на куриерското дружество „Еконт Експрес" АД. Този извод касае всички сделки, от които са получени суми по наложени платежи, описани подробно на стр. 53 в РД. С оглед продължителния времеви период на извършване на дейността, както и многобройността на отделните сделки и разнородността на търгуваните стоки /6 захранвания, 3 изчислителна електронна техника, 4 захранвания от 930 вата, видеокарти и т.н./ основателно е прието, че е налице системност и извършване на дейност по занятие. Паричните плащания от наложен платеж възлизат на 16 861,30 лв. В случая в своите писмени обяснения самият жалбоподател е заявил, че се е опитал да осъществи бизнес с компютри и компютърни компоненти, но същият не е потръгнал. Относно търговия със стоки с марката „Avon" е установено, че от „Ейвън Козметикс България“ ЕООД на М. са издадени множество фактури, описани от стр. 28 до 31 в РД, като разходите в тази връзка за 2017 г. са в размер на 10 427,82 лв., за 2018 г. – 2 851,34 лв., за 2019 г. - 1913,59 лв., 2020 г. –1 597,65 лв., 2021 г. - 963,14 лв. и 2022 г. – 1 123,12 лв. Посочените суми надхвърлят обичайните разходи за лично ползване или подаръци, като правилно не са кредитирани твърденията на жалбоподателя и близките му. За да определят прихода от звършваната търговска дейност и предвид търговската политика на „Ейвън Козметикс България“ ЕООД, органите по приходите са ползвали данните от продажния каталог на козметичното дружество. Същите са описани на стр. 28-31 в РД. При формиране на финансовия резултат от тази дейност са приспаднати осъществените разходи за покупката на стоките. Основателно е прието от органите по приходите, че така извършените продажби не могат да бъдат характеризирани като инцидентни сделки поради тяхната многобройност и подчертана ритмичност. Сделките имат характер на дейност, осъществявана редовно и по занятие, поради което правилно в РА е формиран извод, че ревизираното лице действа като търговец, който извършва дейност, свързана с продажба на стоки, за която е следвало да води съответната счетоводна отчетност като лице, осъществяващо стопанска дейност. В правната теория е прието, че понятието "дейност по занятие" представлява постоянна работа, която не е свързана с единични сделки, няма случаен характер и има за цел създаване на постоянен доход. Съобразно константната съдебна практика, като критерий за определяне на една дейност като такава "по занятие", също се посочва системното й осъществяване, с цел извличане на печалба в свой частен интерес. Търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва дейностите, посочени в същата алинея. За търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, дори ако дейността му не е посочена в ал. 1 (по аргумент от чл. 1, ал. 3 от ТЗ). В ал. 1 на чл. 1 от ТЗ акцентът е поставен върху това, лицето по занятие да извършва такива сделки, т. е. това да е негова основна дейност и източник на доходи, а по ал. 2 - да има предприятие, чийто предмет на дейност и обем на делата да изисква воденето на делата му по търговски начин. С оглед установеното, че през ревизираните периоди жалбоподателят е продавал стоки, които не са предназначени за лична употреба, то тези сделки попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 от ТЗ. М. е действал като търговец, но не се е определил/регистрирал като такъв. Затова съдът приема за правилен извода на ревизионния екип, че жалбоподателят е извършвал независима икономическа дейност като търговец по смисъла на ТЗ и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч) по аргумент от чл. 1, ал. 2. Съгласно чл. 2 от ЗСч, предприятията осъществяват счетоводното записване на стопанските операции в хронологичен ред, съответстващ на извършването им. Счетоводството се осъществява и финансовите отчети се съставят в съответствие с изискванията на ЗСч, при съобразяването с основните счетоводни принципи, посочени в чл. 4, като един от тях е съпоставимост между приходите и разходите, т. е. разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Съблюдавайки принципите на ЗСч и разпоредбите на ЗДДФЛ, продажбата на стоки от М. е дейност, осъществявана редовно и е била източник на постоянен доход за ревизираното лице, който подлежи на облагане. Реализираните от него доходи са такива от търговска дейност и подлежат на облагане предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ. Видно от текста на разпоредбата, по реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. Съдът приема, че в резултат на предприетите от органите по приходите процесуални действия, са събрани достоверни доказателства, въз основа на които е установено по несъмнен начин, че за ревизирания период М. е реализирал доходи от продажба на стоки от всякакъв характер. Данните и представените обяснения от "Еконт" относно извършените от тях куриерски услуги от и до жалбоподателя, получените суми по наложен платеж , както и представените документи, доказващи изплащането в брой на наложен платеж са достоверни, не са оспорени в съдебното производство и са годни доказателства. Те удостоверяват наличието на многобройни изпратени от жалбоподателя пратки, във връзка с които от получателите по пратките, чрез куриерското дружество, М. редовно е получавал суми по наложни платежи. По отношение на търговията със стоки с марката „Avon" ревизиращите правилно са определили размера на приходите, получени от жалбоподателя, като са взети предвид направените от лицето разходи за придобиване на стоки във връзка с извършваната от него търговска дейност през ревизирания период. Правилно полученият от ревизираното лице доход е определен като такъв с източник по чл.26,ал.7 от ЗДДФЛ. Разпоредбата на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ предвижда, че като доходи от дейност на едноличен търговец се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. Законосъобразно в РА е прието, че извършваната от ревизираното лице дейност във връзка с продажбата и отдаване под наем на недвижими имоти, предоставяне на заеми, продажба на стоки /компютърни компоненти и стоки с марката „Avon"/ в ревизирания период, е търговска по смисъла на ТЗ. Броят и системността на осъществените сделки са с цел получаване на приходи, като същите имат траен характер и са извършвани през продължителен период от време, което изключва техният случаен характер и свидетелстват именно за търговска дейност, която е извършвана системно, а не за задоволяване на лични нужди. Констатираните активни действия на лицето, безспорно надхвърлят обикновеното управление на лично имущество. В случая става въпрос за повтарящи се действия, материализирани в множество сделки с цел приходи по ТЗ. Предвид изложеното е следвало да бъдат декларирани доходи от тази дейност, както и да се води отчетност за нея. В тази насока са решение №11623/18.11.2025 г. на ВАС, 8 отделение по адм. д. № 6003/2025г., решение № 6344/12.06.2025 г. на ВАС по адм. дело № 4255/2025 г., решение № 6714/19.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4267/2025 г. и др. В резултат, правилно органите по приходите са установили задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на М. като ЕТ. След като М. дължи, а не е платил, данък по ЗДДФЛ, то и определените му осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване вноски се дължат. Съдът не установи изчислителни грешки при определяне на вноските. Задълженията за задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и здравно осигуряване са акцесорни на установените задължения за заплащане на данък по ЗДДФЛ. Предвид обстоятелството, че жалбоподателят е реализирал доходи от стопанска дейност в качеството си на физическо лице, действащо като едноличен търговец по смисъла на чл.26,ал.7 от ЗДДФЛ (без надлежна регистрация), същият придобива качество на самоосигуряващо се лице по силата на чл.5,ал.2 от КСО. В това си качество за него възниква законовото задължение да внася дължимите осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.2 от КСО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения и други доходи от трудова дейност. С нормата на чл.6,ал.8 от КСО е регламентирано, че осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица, като се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. На основание чл.7,ал.4 от КСО, осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат. Задължението за заплащане на окончателни осигурителни вноски за фонд "Пенсия", за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване, се определя върху формирания годишен осигурителен доход, като вземането става изискуемо в рамките на срока, предвиден за подаване на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ. Съгласно чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗО, самоосигуряващите се лица са задължени да внасят здравноосигурителни вноски върху месечен осигурителен доход, чийто размер не може да бъде по-нисък от минималния осигурителен доход, определен ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за самоосигуряващите се лица, както и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. Окончателният размер на здравноосигурителните вноски се определя въз основа на доходите, реализирани от упражняваната дейност през съответната календарна година, съгласно справката към годишната данъчна декларация, изготвена по реда на чл.6,ал.8 от КСО. Намира приложение и разпоредбата на чл.127,ал.1 от КСО, предвиждаща задължително осигуряване за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ), за лицата, родени след 31.12.1959 г. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7, на основание чл.157, ал. 6 от КСО. Констатациите в РА не се опровергават в съдебното производство от жалбоподателя, върху който – предвид специфичния ред за провеждане на ревизията, е възложена доказателствената тежест в процеса. Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че жалбоподателят не е оборил фактическите констатации в РА и РД. Предвид горното, съдът намира, че жалбата се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като се остави в сила обжалвания ревизионен акт. При този изход на спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника, които са своевременно претендирани от неговия пълномощник без представен списък по чл.80 от ГПК. На ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 450 лв., което след превалутиране е в размер 230.08 евро, съгласно на чл.161,ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Водим от гореизложеното и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК, съдът