Решение № 318 от 26.7.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 224/2024 г.

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С Решение №260057 от 20.11.2023г., постановено по т.дело №42/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, са отхвърлени предявените от „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., против „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, искове да му се плати в лично качество на застрахован остатък от застрахователно обезщетение в размер на 43950, 03лв. поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета, по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019г. за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №•••••••••• със застраховано имущество – МНМ, оборудвана с везна за легализирано тегло и сортиращ модул „Т F.“, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., както и 4285, 13лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., както и след това до изплащане на сумата; „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., е осъдено да заплати на „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, сторените по т.д.№42/2021г. на ПОС разноски от 4375, 15лв.; „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, е осъдено да заплати на „О•• И.“ЕАД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул."Ц. ш." № ••••, на основание чл.134 от ЗЗД във връзка с чл.405 от КЗ и чл.409 във връзка с чл.108, ал.5 от КЗ във връзка с чл.86 от ЗЗД, за предявените искове по т.д.№807/2021г. на ПОС от процесуалния субституент „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., суми от 42950, 03лв., представляващи остатък от застрахователно обезщетение поради настъпило застрахователно събитие – пожар на 10.02.2019г., и тотална щета, по силата на сключен между страните договор на 21.01.2019г. за имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №•••••••••• със застраховано имущество – МНМ, оборудвана с везна за легализирано тегло и сортиращ модул „Т F.“, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., както и 4223, 42лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до сезиране на съда на 18.01.2021г., както и след това до изплащане на сумата, като исковете за главница за разликата над уважения размер от 42950, 03лв. до предявения от 71937, 50лв. и исковете за забавено плащане в размер на законната лихва за разликата над уважения размер от 4223, 42лв. до предявения от 13089, 68лв., са отхвърлени; „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, е осъдено да заплати на „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., направените по т.д.№807/2021г. на ПОС разноски за уважените искове от 3652лв.; „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., е осъдено да заплати на „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, сторените по т.д.№807/2021г. на ПОС разноски за отхвърлената част от исковете от 2816, 43лв. С Определение №260055 от 31.01.2024г. по същото дело постановеното решение е изменено на основание чл.248 от ГПК в частта за разноските, както следва: „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., е осъдено да заплати на „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, сторените по т.д.№42/2021г. на ПОС разноски от 4807, 15лв; „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., е осъдено да заплати на „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, сторените по т.д.№807/2021г. на ПОС разноски за отхвърлената част от исковете от 3584, 43лв.; на „ЗК У.“АД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: гр.С., п.к. ••••, район „В.“, бул."Т. А." № ••, е осъдено да заплати на „Б. И.“ООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: с.В., п.к. ••••, ул."З." № ••, община М., област П., направените по т.д.№807/2021г. на ПОС разноски за уважените искове от 3949, 72лв. Недоволен от постановеното решение е останал жалбоподателят „Б. И.“ООД, който, чрез пълномощниците адв.Н. Г. и адв.Н. П., го обжалва в частта му, с която са отхвърлени предявените от него в лично качество искове, с конкретни доводи за неправилност относно приетото за материалноправната му легитимация и претендира за отмяна на същото в атакуваната му част и уважаване на предявените преки искове, както и за присъждане на направените пред инстанциите разноски. Ответникът по жалбата „ЗК У.“АД е депозирал чрез пълномощниците адв.К. Т. и адв.Б. Б. писмен отговор на същата с подробни съображения за нейната неоснователност в подкрепа на приетото от първоинстанционния съд, а, в случай, че те не бъдат възприети и се приеме, че жалбоподателят има право на лично основание да получи застрахователното обезщетение, се поддържат всички наведени доводи за наличие на основание за неговото намаляване, предвид неполагане на дължимата грижа по опазване на застрахованото имущество, и се претендира за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на направените във въззивното производство разноски. Против решението е подадена и въззивна жалба от „ЗК У.“АД, чрез пълномощниците адв.К. Т. и адв.Б. Б., посредством която то се атакува в осъдителните му части по съображения за неправилност относно преценката на събраните доказателства, приетото за установено въз основа на тях досежно част от относимите по делото факти и формирането на фактически и правни изводи във връзка с обстоятелствата, при които е настъпил пожара, качеството на кредитор на ищеца-процесуален субституент, размера на дължимия от застрахователя остатък от застрахователното обезщетение, наличието на основания за намаляване на застрахователното обезщетение и началната дата на обезщетението за забава. Претендира се за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на исковете, както и за присъждане на направените пред двете инстанции разноски. Ответникът по тази жалба „Б. И.“ООД, е подал чрез пълномощниците адв.Н. Г. и адв.Н. П. писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в атакуваната му част с присъждане на разноски. Против определението по чл.248 от ГПК е подадена частна жалба от „ЗК У.“АД, чрез пълномощника адв.Б. Б., което се атакува в частта му относно присъдените в полза на „Б. И.“ООД, разноски в размер над 680, 96лв. до 2045, 12лв. като неправилно и в размер над 2045, 12лв. до пълния присъден размер от 3949, 72лв. като недопустимо по конкретно изложени съображения и се претендира за отмяната, съответно обезсилването му в посочените части. Ответникът по частната жалба „Б. И.“ООД, е подал чрез пълномощника адв.Н. Г. писмен отговор на същата с развити в него доводи за неоснователността й. Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното: По искова молба вх.№261640/18.01.2021г. е образувано т.дело №42/2021г. по описа на Окръжен съд-Пловдив. В нея ищецът „Б. И.“ООД твърди с „У.“ЕООД да са част от холдинговата структура на „Б. х.“АД, като основната дейност на У. била свързана с разфасовка и търговия с говеждо и свинско месо, а тази на Б. с търговия на едро с месо и месни продукти, и двете компании работели свързано и извършвали своята дейност на един адрес в с.В., общ.М., обл. П., ул."З." № ••, на който се помещавало месодобивното и месопреработвателно предприятие У., състоящо се от административна сграда, транжорна, кланица, складове, логистичен център и други. На 21.01.2019г. между ищеца и ответника „ЗК У.“АД била сключена имуществена застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ с полица №••••••••••, период на валидност 23.01.2019г.-22.01.2020г., застраховано имущество – МНМ, оборудвана с везна и егализирано тегло и сортиращ модул „Т F.“, и застрахователна сума в размер на 73200 евро. Към датата на сключване на застрахователния договор застрахованото имущество било собственост на лизингодателя „И.“ЕАД по силата на договор за финансов лизинг №••••/В/17.01.2018г. На 10.02.2019г., около 18, 15 часа, настъпило застрахователно събитие – пожар в сграда на посочения производствен адрес, в резултат на което на застрахованото имущество били причинени значителни вреди от опожаряване, довели до неговото пълно унищожаване и до невъзможност за експлоатация. Веднага бил подаден сигнал за пожара на телефон 112 и било образувано ДП №••/••••г. по описа на отдел „К. п.“ при ОДМВР- П.. Ищецът своевременно уведомил ответника за настъпилото застрахователно събитие и му представил всички поискани от него документи, като на 19.02.2019г. той изпратил свои представители за извършване на оглед и описи на увреденото от пожара имущество. След продължителни преговори и кореспонденция между страните с писмо изх.№4620420 от 31.01.2020г. ответният застраховател определил обезщетение в размер на 100216, 73лв. при положение, че опредЕ.та възстановителна стойност била 144166, 76лв., която разлика от 43950, 03лв. той отказал да заплати поради съпричиняване в размер на 30%, каквото ищецът счита да не е налице, тъй като са предприети всички разумни и целесъобразни мерки за спасяване, предотвратяване, ограничаване и намаляване на щетите от пожара и са били изпълнени всички пожаро- технически изисквания за пожаробезопасност, а причината за настъпване на пожара се дължала на късо съединение вследствие нарушение на изолацията на проводниците от гризачи. Според оферта на официалния вносител „Б.“ООД, замяната на унищоженото имущество с изцяло ново било в размер на 254850 евро, а ответникът изплатил на „О•• И.“ЕАД обезщетение в размер на 100216, 73лв., което не покрива реално претърпените от застрахования вреди до размера на лимита по застрахователния договор от 144166, 76лв. При тези обстоятелства ищецът претендира за заплащане на остатъка от застрахователното обезщетение в размер на 43950, 03лв., ведно с обезщетение за забава в размер на 4285, 13лв. за периода от 31.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба и със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на главницата. С отговора на исковата молба ответникът „ЗК У.“АД е възразил по редовността на същата относно нейния петитум, в който не е посочено в чия полза се претендират сумите, с оглед твърденията погиналата при пожара вещ да е била собственост на лизингодателя „О•• И.“ЕАД. Признал е сключването на процесния застрахователен договор, настъпилото на 10.02.2019г. застрахователно събитие – пожар поради късо съединение, пълната увреда на застрахованата машина вследствие на пожара, собствеността на лизингодателя „О•• И.“ЕАД върху й, възникналото за него задължение да заплати застрахователно обезщетение, заплащането на такова в размер на 70% от застрахователната сума, възлизаща на 73200 евро или 143166, 76лв., както и отказът да заплати останалите 30%, равняващи се на сумата от 42950, 03лв., поради съпричиняване от страна на застрахования лизингополучател. Навел е обстоятелства за оспореното от ищеца съпричиняване, според които в обекта, в който се е намирала процесната машина, били допуснати редица нарушения както на строително-техническите правила и норми, така и на правилата и нормите за пожарна безопасност при самото изграждане на сградите от производствения комплекс, които нарушения поддържа да са спомогнали за развитието и разпространението на пожара за кратък период от време, описвайки ги конкретно по 11 пункта като касаещи: неподдържане в изправно състояние на външното водоснабдяване за пожарогасене на обектите и неудостоверяване на това обстоятелство; демонтаж на два от пожарните хидранти поради извършвано преустройство; изключване на ел.захранването след откриване на пожара и неактивиране на дизеловия генератор, вследствие на което отпаднало електрическото захранване и не е имало налягане, респективно вода в пожарните хидранти; изключването на електрическото захранване след приключване на работния ден не е било удостоверявано с дневник по образец; съдържанието на досието за пожарна безопасност не е отговаряло на изискванията на Наредба •••••-••• от 01.10.2014г.; изградената през 2012г. кланица не е била отдЕ. от транжорната с брандмауер и не е била изградена врата, съгласно изискванията на чл.20, ал.1 от Наредба №••-•••• от 29.10.2009г.; не са били отделени с брандмауер складовете от останалите помещения, както и битовите помещения от производствените; основният производствен корпус е бил определен от категория Д по пожарна безопасност, въпреки, че по площ същият отговаря на категория В, което изисква изграждането на автоматично пожарогасителна система, каквато не е била изградена; основният производствен корпус е бил разделен на две с пожарозащитна врата към хладилника за готова продукция, която не е била негорима, и вратата не е била изградена с устройство за автоматично затваряне; хладилните камери за суровина в основния производствен корпус не са били отделени от останалите помещения на хладилника и от производствената зала чрез пожарозащитни прегради; обектът е бил водоснабден от собствен водоизточник – тръбен кладенец с изградени две помпени станции – първи и втори подем, при едновременната работа на които в резервоара е имало вода за 50 мин. вместо за 3 часа. С допълнителната искова молба ищецът е обосновал активната си легитимация с качеството си на ползващо се лице „застрахован“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КЗ и възникване на активна кредиторова солидарност с лизингодателя, както и със сключено на 15.12.2020г. споразумение, по силата на което лизингодателят „О•• И.“ЕАД му е прехвърлил всичките си права по процесната застрахователна полица. Оспорил е твърденията за съпричиняване, поддържайки те да касаят действия и бездействия на трето лице – „У.“ЕООД като собственик на сградата, в която е било разположено застрахованото имущество. С допълнителния отговор ответникът е оспорил ищцовото дружество да е страна по процесния застрахователен договор, поддържайки такава да е лизингодателят. Оспорил е споразумението като такова с характер на договор за прехвърляне на права, както и предметът на същото да касае процесното застрахователно обезщетение, а също и действителността му като нищожно поради прехвърляне на бъдещи вземания, считайки и прехвърлянето да няма действие спрямо него, тъй като не е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД. Поддържа процесната машина да се е намирала в производствената база на „У.“ЕООД за целите на съвместното й използване с ищеца, с оглед общата им производствена и търговска дейност, както и, че при предоставяне на застрахованото имущество от застрахования на трето лице в отношенията със застрахователя поведението на третото лице е равносилно на съпричиняване от страна на застрахования, чието е задължението по чл.395 от КЗ за полагане на грижата на добрия стопанин. С Определение от 30.07.2021г. съдът е оставил без движение исковата молба за уточняване в чия полза се претендира присъждане на процесните суми. В отговор на указанията с молба вх.№281493/08.09.2021г. ищецът наред с вече изложените в допълнителната искова молба по чл.372, ал.2 от ГПК обстоятелства досежно активната му материалноправна легитимация като застрахован и въз основа на споразумението с лизингодателя за прехвърляне на вземания е навел обстоятелства за липсата на претенции и интерес на лизингодателя да получи остатъка от застрахователното обезщетение. В условията на евентуалност е предявил искове на основание чл.134 от ЗЗД за присъждане на процесните суми в полза на лизингодателя „О•• И.“ЕАД, чийто кредитор е по сключения помежду им договор за финансов лизинг и бездействието на който накърнява правата му да се удовлетвори от сумата на застрахователното обезщетение. След като исковата молба отново е била оставена без движение с молба вх.№283539/19.10.2021г. ищецът отново поддържа да е застраховано лице по застрахователния договор наред с лизингодателя „О•• И.“ЕАД, както и да е изпълнил задълженията си по договора за лизинг, а също навежда да е получил правото на собственост върху останките от вещта с прекратяване на лизинговия договор поради изпълнение чрез заплащане на всички лизингови вноски. С Определение №261697 от 15.11.2021г. съдът е прекратил производството по предявения от ищеца пряк иск за осъждане на ответника да му заплати в лично качество на застрахован по силата на сключен помежду им застрахователен договор процесните суми като недопустимо поради липса на активна процесуална легитимация и е разделил производството по предявения от него като евентуален нов иск в качеството му на процесуален субституент на „О•• И.“ЕАД. Против определението е подадена частна жалба от ищеца, по която е образувано приложеното в.ч.т.дело №192/2022г. по описа на Апелативен съд- Пловдив. В хода на администриране на частната жалба е подадена от жалбоподателя молба вх.№261510/09.02.2022г., с която същият е релевирал новонастъпил факт – прехвърляне в негова полза на 21.01.2022г. с договор за цесия на вземанията на „О•• И.“ЕАД по процесната застраховка, и е представил цитирания договор /листове 33 и 34 от делото/, както и получено на 03.02.2022г. от ответния застраховател уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД /л.31/, отправено от ищеца като пълномощник на цедента по приложено пълномощно изх.№••/••••••••г. /л.32/. С постановеното по това дело Определение №158 от 28.04.2022г. прекратителното определение е отменено. По разделения в отделно производство евентуален иск е образувано приложеното т.дело №807/2021г. по описа на ПОС. С Разпореждане №1720 от 19.11.2021г. исковата молба е оставена без движение, включително за уточняване на вземането по основание и размер. В изпълнение на указанията е подадена молба вх.№17719/10.12.2021г., с която ищецът уточнява, че неплатените към датата на пожара лизингови вноски са било от общо 84309, 24лв., като ответният застраховател е определил щетата в размер на 143166, 76лв., приспаднал е от нея 30% за съпричиняване и е определил краен размер от 100216, 73лв., въпреки което е изплатил на 28.02.2020г. на лизингодателят обезщетение от 71229, 26лв., а до датата на плащането ищецът е продължил да заплаща лизинговите си вноски и е бил изплатил такива от общо 13079, 98лв., при което дължимият остатък на застрахователното обезщетение се равнява на 71937, 50лв., за чието заплащане в полза на „О•• И.“ЕАД при липса на съпричиняване претендира, както и за обезщетение за забава от 13089, 68лв. в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г. до датата на подаване на исковата молба и след това. С Определение №685 от 11.12.2021г. „О•• И.“ЕАД е конституиран на основание чл.26, ал.2 от ГПК във връзка с чл.134 от ЗЗД като съищец. От същия е подадено писмено становище за допустимост и основателност на предявения иск. С отговора на исковата молба ответникът „ЗК У.“АД е оспорил исковете като недопустими поради лисата на качество на кредитор на ищеца „Б. И.“ООД спрямо „О•• И.“ЕАД, както и като неоснователни с твърдения да е заплатил 70% от застрахователната сума или такава в размер на 100216, 73лв., поддържайки наведените обстоятелства за наличие на съпричиняване за останалите 30%. С допълнителната искова молба ищецът „Б. И.“ООД е заявил да е кредитор на „О•• И.“ЕАД за остатъка от застрахователното обезщетение, който последният не е претендирал от застрахователя и бездействието му води до намаляване на неговото имущество и осуетява удовлетворяването на вземането на ищеца. От ответника е депозиран отговор на становището на съищеца, с който се поддържат доводите за недопустимост и неоснователност на исковете, включително поради прехвърляне на процесните вземания с договора за цесия от 21.01.2022г., който представя, ведно с полученото от него уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно за уведомяването. С Определение №553 от 30.05.2022г., на основание чл.213 от ГПК, т.д. №42/2021г. и т.д.№807/2021г. са съединени за съвместно разглеждане, като производството продължава по т.д.№42/2021г. С постановеното първоинстанционно решение е прието ищецът „Б. И.“ООД да не е активно материалноправно легитимиран на нито едно от наведените от него основания лично да получи претендирания остатък от застрахователното обезщетение, с оглед правилото на чл.384 от КЗ и тъй като не е застраховано лице при тотална щета, не е изплатил всички лизингови вноски по договора за лизинг, не е получил собствеността върху остатъците от унищожената машина, а сключеният в хода на производството договор за цесия няма предмет. Прието е правоимащ да получи остатъка от застрахователното обезщетение да е лизингодателят „О•• И.“ЕАД като собственик на погиналата лизингова вещ и съгласно чл.384 от КЗ. Приети са за неоснователни възраженията на ответника относно правото му на редуциране на застрахователното обезщетение, поради това, че една част от тях, касаещи настъпили преди сключване на застрахователния договор факти и обстоятелства, попадат в предметния обхват на чл.362 от КЗ и за същите той като застраховател не е поставил въпроси на застрахования, поради което не може да откаже плащане, друга част от тях не са конкретизирани, а третата част се отнасят до действия на трето лице – собственика на фабриката, в която е била разположена машината и възникнал пожара, а не на застрахования, за да се приложат разпоредбите на чл.395 от КЗ. Предмет на разглеждане са предявените от „Б. И.“ООД преки искове на лично основание и косвени искове по чл.134 от ЗЗД в полза на „О•• И.“ЕАД с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 от КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава. Същите са предявени по волята на ищеца в условията на евентуалност, независимо от първоначалното разделяне на производството по тях и последващото им съединяване в едно производство по почин на съда, като основаващи се на взаимноизключващи се факти относно носителят на материалното право. Исковете са допустими, както е прието с определението по приложеното в.ч.т.дело №192/2022г. на Апелативен съд-Пловдив. Процесуалната легитимация съставлява принадлежността на правото на иск и процесуално легитимирана или надлежна страна е тази, която е носител на правото на иск, а такава принципно е претендиращата посредством него да е носител на защитаваното със същия материално право, като предявяването на чужди права е изключение, допустимо само в предвидените от закон случаи, съгласно чл.26, ал.2 от ГПК. По начало за процесуалната легитимация се изхожда от правното твърдение на ищеца в исковата молба относно страните по въведеното с нея спорно материално правоотношение и за наличието й съдът следи служебно, като тя е абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, гарантираща разрешаване на правния спор със сила на пресъдено нещо именно между надлежните страни. Материалноправната легитимация се преценява на база събраните доказателства и установеното посредством тях относно действителната принадлежност на защитаваното материално право. В случая ищецът „Б. И.“ООД с първоначалната и допълнителната искова молба, а след това и с уточняващите в изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности именно във връзка с активната легитимация е обосновал своята процесуална легитимация по предявените на лично основание преки искове с наведени в евентуален порядък основания като страна по договора за застраховка, като лизингополучател, поради отказ на лизингодателя от правата му по застраховката в негова полза и по силата на сключен с лизингодателя договор за цесия. Обосновал е легитимацията си на процесуален субституент с качеството си на кредитор на съищеца „О•• И.“ЕАД за остатъка от застрахователното обезщетение след погасяване на задълженията по договора за финансов лизинг и бездействието на последния да предяви правата си за него пред застрахователя, осуетяващо удовлетворяването на вземането му. За правния интерес е без значение дали вземането на кредитора спрямо длъжника е ликвидно и изискуемо, както и дали е възникнало преди или след момента на възникване на вземането на длъжника. Вземането на кредитора не е предмет на спора. Първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл именно по предявените от „Б. И.“ООД като главни преки искове за заплащане на остатъка от застрахователното обезщетение и обезщетение за забава, като е отхвърлил същите, приемайки дружеството да не е титуляр на вземанията на нито един от правопораждащите факти, на които се позовава, включително и сключеният в хода на производството договор за цесия, като посоченото в диспозитива само досежно качеството на застрахован е описателно и не променя същинското произнасяне по спорното право на застрахователно обезщетение и обезщетение за забава. От фактическа страна се установява, че между „О•• И.“ЕАД като лизингодател и „Б. И.“ООД като лизингополучател е сключен Догово𠹕•••/17.01.2018г. за финансов лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост върху процесната МНМ, със срок от 60 месеца, при стойност на лизинга от ••••• евро, равняваща се на цената на производителя /без ДДС/, ДДС от 12200 евро и при първоначална вноска /15% от стойността на лизинга/ от 9150 евро без ДДС, съгласно Приложение А, с годишна лихва върху главницата от 2, 25%, при погасителен план по Приложение Б, като доставчик на лизинговата вещ е „Н. ••“ЕООД. С приемо-предавателен протокол от 30.01.2018г. машината е доставена от „Н. ••“ЕООД на лизингодателя в базата в с.В., собственост на „У.“ООД, съгласно НА № ••, том •, рег.. № ••••, нот.дело № ••• от 03.06.2003г. и НА № •••, том •, рег. № •••••, нот.дело № •••• от 03.12.2008г., и годността й за употреба е установена с протокол от 30.01.2018г. за пускане в експлоатация. В Приложение Г към договора за лизинг лизингополучателят е декларирал изричното си писмено съгласие относно условията по застраховане по повод лизинговата машина, по отношение на която да бъде сключена имуществена застраховка с „У.“АД при застрахователна сума от 73200 евро, равняваща се на цената на машината от 6•••• евро с ДДС от 12200 евро, със срок на застраховката от 60 месеца и правоимащи да получат застрахователното обезщетение: лизингодателя при „кражба“ или „тотална щета“ съгласно чл.14.2.3 от ОУ, според които в тези случаи застрахователното обезщетение се получава от лизингодателя и с нея се обезщетява пълния размер на претърпените от него икономически вреди, представляващи всички дължими от лизингополучателя към датата на получаване на застрахователното обезщетение по сметката на лизингодателя, заедно със съответно начислените към тази дата неустойки и дължими разходи за възстановяване, финансовата стойност с ненастъпил падеж и дължимия ДДС, съответстващ на ползвания данъчен кредит при закупуване на лизинговата вещ от лизингодателя, коригиран с коефициент съгласно ЗДДС; лизингополучателя при застрахователно събитие, различно от „кражба“ или „тотална щета“, съгласно чл.14.2.4 и чл.14.2.5 от ОУ, в които случаи възстановяването на щетата се извършва съгласно условията на застрахователния договор. Според чл.13.1 от ОУ, през целия срок на договора лизинговата вещ е собственост на лизингодателя, който я предоставя в държане на лизингополучателя за ползване през този срок. Според чл.13.2 от ОУ, от момента на фактическото предаване на лизинговата вещ на лизингополучателя всички рискове са за негова сметка. По силата на предвиденото в чл.14.1.1.1 от ОУ лизингодателят сключва застрахователен договор за целия срок на договора със застрахователя за лизинговата вещ за всички рискове, включително кражба, като лизинговата вещ се застрахова в полза на лизингодателя, съобразно чл.14.1.1.3 от ОУ, и при „тотална щета“ на лизинговата вещ лизингополучателят не се освобождава от задължението си за плащане на лизинговите вноски и другите дължими по договора суми с настъпил падеж до датата на заплащане на застрахователното обезщетение, съответно до датата на получаване на отказ от застрахователя за заплащане на такова. В изпълнение на тези договорености е сключена представената застрахователна полица №•••••••••••/••••••••г. по застраховка „Имущество в малки и средни предприятия“ със застрахователя ЗК“У.“АД и посочени като застраховани „Б. И.“ООД и „О•• И.“ЕАД по отношение на процесната МНМ като застраховано имущество, находящо се в с.В., ул."З." № ••, при застрахователна сума от 73200 евро и застрахователна премия от 469, 64лв. с данък ЗДЗП, платима еднократно при сключване на застраховката, със срок на застраховката от 23.01.2019г. до 22.01.2020г., за изброените покрити рискове, сред които и пожар. Полицата носи един неидентифициран подпис за застрахования. В ОУ на застраховка „Имущество“ в малки и средни предприятия не се съдържат специални клаузи досежно застраховането на лизингово имущество. На 10.02.2019г., в срока на действие на застраховката, е настъпило застрахователно събитие - пожар в производствената база на „У.“ООД в с.В., където е била разположена процесната застрахована машина, вследствие на който тя е увредена до степен на негодност да бъде ползвана по предназначение или е налице „тотална щета“. Застрахователя е бил уведомен незабавно за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана преписка по щета №•••••••••••/••••••••г., по която след извършени огледи и проучвания на изисканата и представена документация с писмо изх. №••••••••/••••••••г. е уведомил лизингодателя „О•• И.“ЕАД за определеното за процесната машина застрахователно обезщетение от 143166, 76лв. като възстановителна стойност отговаряща на застрахователната сума, както и за определени 30% съпричиняване при обстоятелствата, на които се основават наведените от него в процеса възражения, и за опредЕ.та след приспадане на процента за съпричиняване за изплащане сума от 100216, 73лв., каквато въз основа на Решение и нареждане за плащане №•/••••••••г. му е превел по банков път с платежно нареждане от 26.02.2020г. Спорът по главните искове касае именно отказаната поради съпричиняване неизплатена част от застрахователното обезщетение, равняваща се на 42950, 03лв. В уточнената искова молба по евентуалните искове се твърди реално заплатеното от застрахователя на лизингодателя обезщетение всъщност да е 71229, 26лв., при което дължим да е неизплатения остатък от 71937, 50лв. В тази връзка от приетото заключение от 16.09.2022г. на ССчЕ, изготвено от вещото лице И. С. въз основа на представени от трите дружества счетоводни документи, се установява, че на 27.02.2020г. сметката на лизингодателя „О•• И.“ЕАД е заверена именно със сумата от 100216, 73лв., преведена му от застрахователя „ЗК У.“АД. Според същото заключение, към датата на плащане на застрахователното обезщетение лизингополучателят е бил заплатил на лизингодателя дължимите до 25.01.2019г. 12 лизингови вноски от общо 22626, 81лв. с настъпил до датата на пожара 10.02.2019г. падеж и общо 15759, 74лв. след тази дата или общо за периода 38386, 55лв., като неплатена и просрочена е останала вноска №25 от падежна дата 25.02.2020г., състояща се от 1757, 10лв. главница и 136, 30лв. лихва, а с Допълнително споразумение №1 от 25.02.2019г. падежът на лизингова вноска №13 е променен от 25.02.2019г. на 25.03.2019г. и крайният срок на лизинговия договор е удължен до 25.01.2023г., а с Допълнително споразумение №2 от 07.05.2019г. срокът на договора е удължен до 25.05.2023г. и е уговорено да не се плаща главница за вноски №13-№16 /включително/, а само лихва. Непогасените задължения до края на срока на договора – 25.05.2023г., са били от общо 88591, 68лв., включващи неплатена главница без ДДС от 71229, 26лв. или 85475, 08лв. с ДДС и 3116, 60лв. лихви плюс просрочената вноска от падежна дата 25.02.2020г., състояща се от 1757, 10лв. главница с ДДС и 136, 30лв. лихва. На 01.03.2020г. с полученото застрахователно обезщетение са закрити изцяло задълженията за главница с ненастъпил падеж по лизинговия договор от 71229, 26лв. и дължимата лизингова вноска №25 от 1893, 46лв., а в полза на лизингополучателя е преведен ДДС от 19088, 90лв., изчислен съгласно чл.79, ал.6 във връзка с ал.2 от ДДС, и сумата от 8005, 19лв. като остатък от получено обезщетение. Представено е споразумение, подписано на 15.12.2020г., според което „О•• И.“ЕАД е предоставила на „Б. И.“ООД удостоверение в уверение на това, че му е прехвърлило всички свои бъдещи вземания към „ЗК У.“АД, които се пораждат по силата на процесния застрахователен договор досежно лизинговата МНМ, във връзка с което се уреждат отношенията им по повод разноските по водените производства, които се заплащат от и са за сметка на „Б. И.“ООД, което се задължава да възстанови всякакви разходи на „О•• И.“ЕАД, в случай, че такива са направени. Представено е и самото удостоверение изх.№•••••/••••••••г., издадено от „О•• И.“ЕАД в уверение на това, че е прехвърлило на „Б. И.“ООД всички свои бъдещи вземания към „ЗК У.“АД по процесната застраховка. В хода на производството е сключен представения от страните и приет като писмено доказателство с определението от 30.05.2022г. по чл.374 от ГПК договор за цесия от 21.01.2022г., с който „О•• И.“ЕАД в качеството му на цедент е прехвърлило безвъзмездно на „Б. И.“ООД в качеството му на цесионер вземанията си към „ЗК У.“АД по процесния застрахователен договор, както следва: сумата от 71937, 50лв., представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение, включваща установеният като неизплатен остатък от 42950, 03лв., както и всички лихви за забава от датата на застрахователното събитие 10.02.2019г. до окончателното уреждане на спора между страните, включително, но не само, сумата от 13089, 68лв. – законна лихва за забава от 31.01.2020г. до 15.11.2021г. С представеното пълномощно цедентът „О•• И.“ЕАД е овластил изрично цесионера „Б. И.“ООД да подаде от негово име уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД за цесията, каквото е връчено на длъжника „ЗК У.“АД като заведено с вх.№•••••••••/••••••••г. При тези фактически обстоятелства настоящата инстанция споделя поддържаното от ищеца липсата на подпис на застрахования в застрахователната полица да не е основание за нищожност на застрахователния договор, с оглед нормите на чл.293, ал.3 и ал.4 от ТЗ и обстоятелството, че ответникът не оспорва действителността на изявлението и наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което е заплатена застрахователната премия и е изплатено частично обезщетение. Вярно е, че в застрахователната полица са посочени като застраховани лица едновременно както „О•• И.“ЕАД така и „Б. И.“ООД, които са съответно лизингодателят и лизингополучателят по сключения договор за финансов лизинг по отношение на процесната машина, чиито вътрешни отношения по повод заплащането на застрахователното обезщетение са уредени с общите условия по този договор. При тълкуване на застрахователния договор относно застрахованите с него лица и отговорността на застрахователя спрямо всяко от тях, с оглед формирания между страните спор по този въпрос, следва да се има предвид, че твърдяната от ищеца активна кредиторова солидарност, при която всеки от кредиторите има право да иска и да получи всичко дължимо по договора и изпълнението освобождава длъжника спрямо останалите, може да възникне само ако е изрично уговорена, каквато уговорка в случая застрахователната полица не съдържа. Освен това, при тълкуването по чл.20 от ЗЗД се изхожда не само от текста на договора и смисъла на уговорките в него, но и от обстоятелствата, при които е сключен, породените към този момент отношения между страните, поведението им преди и след сключване на договора, разменената кореспонденция във връзка с начина на неговото изпълнение и как са изпълнявани задълженията след сключването му. В тази връзка е безспорно, че предмет на застраховката е лизингово имущество и тя е сключена след изричното предварително писмено съгласие на лизингополучателя, обективирано в приложение Г към лизинговия договор, с определения от лизингодателя конкретен ответен застраховател, с който са в търговски взаимоотношения, и в изпълнение на общите условия към договора за лизинг, според които застрахователния договор се сключва от лизингодателя и лизинговата вещ се застрахова в негова полза, като право да получат застрахователното обезщетение имат лизингодателя при „кражба“ или „тотална щета“ и лизингополучателя при различно от посочените застрахователно събитие, и 70% от застрахователното обезщетение след приспадане на 30% поради съпричиняване е изплатено от застрахователя по повод настъпилата „тотална щета“ именно на лизингодателя, след предварителна кореспонденция с лизингополучателя като ползвател на застрахованата вещ за изясняване на причините за настъпване на застрахователното събитие по образуваната щета. Видно е при тези обстоятелства, че страните по застрахователния договор са целели посредством него да уредят отношенията си в съответствие с предвидените от специалните за застраховката по повод лизингово имущество норми на чл.384 от КЗ правила. Според същите, при тотална щета правоимащ, съгласно чл.384, ал.2, т.2 от КЗ, да получи застрахователното обезщетение от застрахователя е лизингодателят като собственик на погиналата вещ, но не и лизингополучателят, който е с права на застрахован само при частични вреди, според чл.384, ал.2, т.1 от КЗ, които ограничават или временно препятстват ползването по предназначение на лизинговата вещ, чийто ползвател е. При това положение ищецът „Б. И.“ООД като лизингополучател не е легитимиран да получи застрахователното обезщетение при „тотална щета“, правото на каквото в този случай по силата на застрахователния договор и с настъпване на застрахователното събитие е възникнало за лизингодателя „О•• И.“ЕАД. Обстоятелството, че, според чл.343 от ТЗ, рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателят, противно на поддържаното от ищеца, не му дава право да получи застрахователното обезщетение, а му вменява задължение да продължи да заплаща лизинговите вноски, което произтича от кредитния характер на финансовия лизинг. В тази връзка и за избягване на неоснователното обогатяване разпоредбата на чл.384, ал.3 от КЗ предвижда, че лизингодателят задържа заплатеното му от застрахователя обезщетение само до размера на неизплатените му задължения по договора за лизинг, а остатъкът е длъжен да заплати на лизингополучателя. Твърдяното от ищеца изплащане на всички лизингови вноски, освен, че не се установява от фактическа страна, доколкото, според ССчЕ, погасяването им е резултат както от извършените от него плащания, така и от полученото застрахователно обезщетение, не съставлява и правопораждащ юридически факт да получи от застрахователя неизплатения остатък на обезщетението. Само в случай, че лизингополучателят упражни правото си да изкупи лизинговата вещ или останките й при нейното погиване преди изтичане на срока на договора за лизинг, той, съгласно чл.413, ал.1 от КЗ, встъпва в правата на застрахования лизингодател по застрахователния договор, какъвто настоящият случай не е. Освен, че издаденото от лизингодателя „О•• И.“ЕАД удостоверение не материализира отказ от правото му на застрахователно обезщетение в полза на лизингополучателя „Б. И.“ООД, противно на поддържаното от последния и с подадената въззивна жалба, такъв отказ би бил релевантен при договаряне в полза на трето лице по смисъла на чл.22, ал.1 от ЗЗД, в каквато насока е и съдебната практика, на която се позовава. В случая лизингодателят не е трето ползващо се лице по застрахователния договор, а страна по същия. Цитираното удостоверение и сключеното въз основа на него споразумение са с характер на частни свидетелстващи документи, съдържащи удостоверителни изявления за извършено прехвърляне на всички бъдещи вземания спрямо застрахователя от лизингодателя на лизингополучателя. Споразумението не материализира диспозитивна воля на страните относно постигнато съгласие за прехвърляне на вземанията, поради което няма характер на договор за цесия по чл.99, ал.1 от ЗЗД. Предмет на уреждане със споразумението са отношенията във връзка с разноските по водените производства, а не такива, касаещи самото застрахователно обезщетение. В хода на първоинстанционното производство, обаче, е сключен на 21.01.2022г. договор за цесия досежно процесните вземания. Този факт от значение за принадлежността на спорното право съдът е длъжен да зачете по силата на чл.235, ал.3 от ГПК. Противно на доводите на ответника във въззивното производство, посочената разпоредба касае не само фактите относно съществуването и изискуемостта на вземането, но и тези относно неговото възникване, съобразно основанието на предявения иск. Това е така, тъй като правното положение на страните се установява към момента на приключване на устните състезания по делото, към който се формира силата на пресъдено нещо. Обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат правопораждащите защитаваното субективно материално право юридически факти, очертаващи правоотношението, от което то произтича. Преклудиращото й действие обхваща всички настъпили до приключване на устните състезания, включително пред въззивната инстанция, факти, релевантни за съществуването или несъществуването на съдебно предявеното право, предмет на спора. Дори преждевременно предявен, искът следва да бъде уважен ако в хода на производството се осъществят предпоставките от неговия фактически състав, макар и да не са съществували към момента на предявяването му. Ако фактът касае различно от индивидуализираното с основанието по исковата молба право, то тогава той е допустимо да бъде зачетен само при изменение на основанието на иска или при предявяване на нов иск, основаващ се на този факт, в противен случай би било нарушено диспозитивното начало, залегнало в чл.6, ал.2 от ГПК, според което предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните, и произнасянето на съда би било недопустимо като такова по непредявен иск. В настоящия случай ищецът „Б. И.“ООД е навел надлежно като правопораждащ факт относно неговата материалноправна легитимация на лично основание да претендира за остатъка от застрахователното обезщетение прехвърлянето на спорното вземане от страна на „О•• И.“ЕАД. Макар и при предявяване на иска надлежни доказателства за такова прехвърляне да не са представени, то е осъществено в хода на производството с представения договор за цесия. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че цесията няма предмет, тъй като вземането на лизингодателя от застрахователя по застрахователния договор за остатъка от застрахователното обезщетение представлява задължение на лизингодателя към лизингополучателя по чл.384, ал.3 от КЗ, както по договора за финансов лизинг, така и по силата на цитираната изрична норма, с оглед на което и във вътрешните им отношения „Б. И.“ООД е кредитор на „О•• И.“ЕАД за този остатък и няма как длъжникът с договор за цесия да прехвърли на кредитора си това, което му дължи. За да се приеме за нищожен договора за цесия поради липса на предмет, следва вземането, което е предмет на същия, да е непрехвърлимо поради своето естество или поради договорна или нормативна забрана за прехвърлянето му или да е налице обективна невъзможност за възникването му. Такава хипотеза в случая не е налице. Вземането произтича от конкретно правоотношение, породено между съответни субекти от определен юридически факт. В този смисъл вземането на лизингодателя спрямо застрахователя за застрахователно обезщетение по силата на сключен помежду им застрахователен договор е различно от вземането на лизингополучателя спрямо лизингодателя за остатъка от застрахователното обезщетение по силата на сключен помежду им договор за лизинг. Касае се за вземания, произтичащи от различни договорни правоотношения, а не от един и същ договор, по който правото на едната страна е в корелативна връзка със задължението на другата и прехвърлянето му помежду им е правно невъзможно. Няма пречка отношенията между лизингодателя и лизингополучателя за остатъка от застрахователното обезщетение да бъдат уредени, съгласно чл.65, ал.3 от ЗЗД, чрез прехвърляне на вземането на лизингодателя спрямо застрахователя. При това положение договорът за цесия е породил своето прехвърлително действие и със същия ищецът „Б. И.“ООД се легитимира като титуляр на спорното вземане. В тази връзка в първоинстанционното производство не е бил повдигнат спор относно размера на застрахователното обезщетение, поради което и нарочни доказателства в тази насока не са събирани. Доводи за него ответникът навежда с въззивната си жалба, позовавайки се на приложението на материалния закон. Поддържа, че застрахователното обезщетение следва да се определи без ДДС в размер на 12200 евро, тъй като лизингодателят е регистрирано по ЗДДС търговско дружество и има право на приспадане на данъчен кредит по реда на чл.68 и сл. от ЗДДС при закупуване на заместващо благо, при което публичното задължение не е компонент от действителната стойност по смисъла на чл.400, ал.1 от КЗ, позовавайки се в тази насока на приетото с Решение №165/24.10.2013г. по т.дело №469/2012г. на ВКС. Уговорената в случая застрахователна сума от 73200 евро с ДДС съвпада с цената на вещта по лизинговия договор от 6•••• евро с ДДС от 12200 евро. При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие и не може да надхвърля застрахователната сума като лимит на отговорността, съгласно чл.386, ал.1 и ал.2 от КЗ. При погиване на застрахованата вещ, както в настоящия случай на тотална щета, размерът на тази вреда е равен на действителната стойност на вещта, а именно стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, съгласно чл.400, ал.1 от КЗ. Закупуването на такава съставлява възмездна облагаема доставка на стока по смисъла на чл.2, т.1 от ЗДДС, при която се дължи ДДС. Без значение за определяне на размера на вредата, съобразно действителната стойност на вещта към деня на настъпване на застрахователното събитие, е дали впоследствие застрахованият ще закупи друга такава вещ и ще ползва данъчен кредит. Освен това, само обстоятелството, че лизингодателят е регистрирано по ЗДДС дружество, не гарантира ползване на данъчен кредит. В цитираното от жалбоподателя решение е прието именно, че приспадането на данъчен кредит зависи от редица условия, предвидени в чл.68, чл.69, чл.71, чл.114 и чл.115 от ЗДДС, включително и от действия на трети лица, например издаване на данъчна фактура, и е възприет варианта с включен ДДС. Спорът и пред настоящата инстанция се концентрира около наличието на основание за намаляване на застрахователното обезщетение от страна на ответния застраховател. В първоинстанционното производство са приети заключение от 06.03.2023г. на съдебна пожаро-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.И. П., заключение от 23.05.2023г. на повторна съдебна пожаро- техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж.Н. П., и заключение от 07.03.2023г. на комплексна пожаро-техническа и електротехническа експертиза, изготвено от вещите лица доц.д-р инж.Р. Г., инж.ЛЛ. К. и инж.Н. Р., допълнено в пожаро-техническата част със заключение от 22.05.2023г. на вещите лица доц.д-р инж.Р. Г. и инж.Н. Р., както и строителни книжа на производствената база в с.В., според които тя се състои от: Предприятие за разфасовка и преработка на говеждо и свинско месо, включващо основен производствен корпус, административно-битова сграда, компресорно и главно ел.табло, обслужваща част, КПП и станция за вътрешно измиване на коли, техническа работилница, въведено в експлоатация с Удостоверение №••/••••••••г.; построена на калкан К.ч.м. с капацитет 48 тона на ден, включваща двуетажна сграда за кланица, техническа работилница и свързващи коридори, едноетажна сграда с предназначение за обори за живи животни и пречиствателна станция, въведена в експлоатация с Удостоверение №••/•••••••••г.; Разширение и вътрешно преустройство на предприятие за добив и преработка на червено месо, включващо склад за кашони и опаковъчни материали, ЦПРМ, подготвително помещение за сурово сушени колбаси, склад за материали и резервни части и логистичен център и помещение за инспекция на техническата изправност на товарни автомобили, за който последен обект са съставени Актове от 13.12.2018г. образец 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване. Безспорно най-вероятната причина за възникване на пожара е късо съединение в електрическата инсталация вследствие повреда на изолацията на кабелите от гризачи в зоната над окачения таван в обема на подпокривната конструкция на „М. п.“, намиращо се в „ЦПРМ“ от „П.к.“ и обозначено като позиция 14 на схемата на л.13 от заключението на СПТЕ от 06.03.2023г. Застрахованата машина е била разположена в помещението, обозначено на същата като позиция 23А, съгласно уговорката по чл.1 от сключеното на 30.01.2018г. споразумение между лизингополучателя „Б. И.“ООД и собственика на производствената база „У.“ЕООД. Посочената от експертите локализация на огнището се потвърждава и в показанията на св.М. М., работел там като „хигиенист“ към „У.“ЕООД, когато, изпълнявайки трудовите си задължения около 18-18, 10 часа забелязал пушека. За възникналия пожар бил подаден сигнал по тел.112, получен, съгласно телефонограма № •• от 10.02.2019г., в 18, 22 часа в • РСПБЗН-П.. В 18, 30 часа на място пристигнали две пожарни коли, като св.Е. С. – началник смяна, пристигнал първи на място от огнеборците, констатирал, че горяла една голяма клетка с доста голямо горимо натоварване, защото металните конструкции вече се били огънали, разположена на влизане от портала, долепена до работните помещения, като пожарът бил на периметър около 40-50кв.м. и все още не се бил прехвърлил отзад, но веднага извикали помощ от другите служби, защото се касаело за пожар с бързо разпространяване, който започнал да се предава чрез покрива по термопанелите, които започнали да горят и огънят се разпространявал поетапно и в другите помещения. Като пристигнали на място свидетелят разпоредил на ръководителя на предприятието да се изключи ел.захранването, защото най-важното за пожарникарите е да не работят под напрежение, и то било спряно, след което разпоредил включване в хидрантите на предприятието, за да започне гасенето, но се оказало, че в тях няма вода, което наложило ползването на външни хидранти и подвозване на вода от тях с едната кола, докато другата била гасителна. Спирането на ел.захранването се потвърждава и в показанията на св.М., придвижвал се с другите си двама колеги в тъмното и сред пушека, за да излязат от сградата, като вече навън видели, че пожарът е напреднал и се е разгорял. След около 10 минути, когато водата в цистерните на първите два пожарни автомобила се изчерпала, пристигнали още пожарни екипи с около 5 и повече автомобила и непрекъснато цистерна отивала да зарежда за около 15 минути, като процесът на гасене не бил спиран поради недостиг на вода, което се потвърждава и в показанията на по-късно пристигналия на място св.Г. Г. – склададжия към „У.“ООД, според който сградата непрекъснато се обливала. Показанията на св.Д. Ц. – ангажиран от ответника експерт за установяване на щетите, който чул от хората, че при гасенето на пожара водата бързо се изразходвала и автомобилите тръгвали да търсят вода по селото, не се базират на лични възприятия и противоречат на депозираните от цитираните очевидци, както и на посочения в телефонограмата брой на отзовалата се пожарна и спасителна техника от общо 16 автомобила. Св.С. твърди, че, тъй като сградата била с термопанели, тяхното разкъртване и разчистване било много трудно, изисквала се специална машина за разрязване, с каквато те не разполагали, и това препятствало осигуряването на достъп, локализирането на пожара и неговото изгасяване, което се потвърждава и в показанията на св.Л. Р. – пожарникар, ангажиран от „У.“ООД за разкриване на причините на пожара, извършил оглед на място два дни след него, според когото в сградата не можело да се види нищо, защото на всички стени панелите били деформирани, паднали ламарините и до повечето помещения не можело да се влезе въобще, както и в показанията на ангажирания от ответника св.Ц., според когото заварената при огледа конструкция била опасна и не можело да се влиза под нея, а трябвало първо да се демонтира, като само на определени места се виждали тухлени и бетонни стени, а останалото било метална конструкция – метални греди и между тях панели с полиуретанова пяна, които били изгорели. В такава насока са и заключенията на експертите, според които сградите в производствената база са били изградени от термопанели с пълнеж от минерална вата, които да препятстват разпространението на пожара, като само стената между административно-битовата сграда и П.к. е била от газобетон и с пожарозащитна врата в нея, която именно единствено е останала некомпрометирана. Според първоначалната експертиза, пожарът се е разпространил първоначално по кабелната изолация на сноповете кабели в подпокривното пространство, като фронтът на пламъка се е движел с линейна скорост по хоризонталните кабели от 1метър/минута и при достигане на отклонения надолу, към машини, пускателна и друга апаратура пламъкът е стопявал едновременно във всички посоки, докато не е достигнал фасадите в източна и западна посоки, след което разпространението на пожара е продължило по горимите термопанели в северна и южна посока, като е обхванало цялата сграда. В тази връзка е видно и от обясненията на вещото лице от комплексната експертиза ЛЛ. К. в съдебно заседание на 15.03.2023г., че, според анализа на запаметените в паметта на електромера количества електроенергия, консумирани непосредствено след 18, 15 часа, се вижда последователно отпадане на кабелите, с които се е захранвало цялото електрооборудване, и се вижда бързо разрастване на пожара, тъй като се е получил голям пад на консумацията и още веднъж след тези 15 минути, като около 40 минути е имало много сериозно изгаряне и отпадане на кабели, при което в затвореното подпокривно пространство е действала голямо количество топлина. Според вещото лице Р., в това място се е натрупала енергия, която разтопява кабелите и не може да се определи колко време е тлял пожара докато избие пламъка, а топлината е допринесла за деформиране на металните конструкции и за разрушаването на водопроводната инсталация. Според комплексната експертиза, разпространението на пожара се дължи на това, че той се е развивал във вътрешността на панелите и е горял пенополиоретана, който е защитен от двете страни с метални ламарини, което е затруднило пожарогасенето, тъй като подаваните водни струи няма как да достигнат към вътрешността на горящите панели, което кореспондира на показанията на св.С.. Във връзка с реализирането на проекта от 2018г. за разширение и вътрешно преустройство на предприятието за добив и преработка на червено месо било предвидено изместването на два от съществуващите пожарни хидранта, върху които попадат два от подобектите, като реално бил демонтиран само един пожарен хидрант, а другите шест хидранта не били пипани и съществували по време на пожара. Обектът бил водоснабден със собствен водоизточник от кладенец, като били изградени две помпени станции – първи подем потопяема помпа в тръбния кладенец с два резервоара с общ обем 8, 6куб.м, втори подем /три работни помпи и една резервна/ черпи от резервоарите и подава в площадковата водопроводна мрежа, от която се водоснабдяват сградите в имота и пожарните хидранти, като при едновременната им работа би било налице непрекъснато водоподаване за 60 мин. Пожарните хидранти са били водоснабдени и от външен водопровод от съседно предприятие и от съществуващата обществена водопроводна мрежа от селския водопровод с обратен клапан. Причините в хидрантите да няма вода са от една страна, че вследствие на пожара е разрушен вътрешният водопровод, от където се е получило свободно изтичане на вода и налягането е паднало и във външният водопровод – пожарните хидранти, а с изключването на електрическото захранване в производствената база се е преустановило и захранването на помпената станция. В съдебно заседание на 15.03.2023г. вещото лице К. е обяснило, че пожарните хидранти се захранват от табло, което е в производствената сграда и с изключването на електрозахранването отпада и захранването на помпите в помпената станция, тъй като те не са на отделен кръг и по този начин на действие е направена схемата, като дизеловият генератор се включва в точката, в която е самото захранване на 5-жилния кабел за помпената станция и на същото това място няма как да се подаде електрозахранване, поради която причина електротехникът когато отива да изключи захранването първо извежда от действие автоматичното включване на резервата /АВР/, тъй като, ако го остави, пак ще има напрежение. С отпадането на захранването от двата трафа отпада и захранването, като АВР не се включва, което било проиграно с участието на електротехника. АВР има за задача, когато отпадне главното основното захранване в определен интервал от време /в рамките на 6-7 секунди/ да подаде резервно такова, за да има захранване на тези консуматори, които не търпят изключване като например хладилните камери, в това число и помпената станция, и то трябва да сработи, за да захрани тези консуматори. АВР било изведено ръчно, за да отпадне изцяло напрежението в обекта. Противно на възраженията на жалбоподателя-ответник, настоящата инстанция възприема устното заключение на експертизата в тази му част. Неоснователно е позоваването на същия на събраните в досъдебното производство обяснения и свидетелски показания, тъй като не се касае за ангажирани в настоящото производство по предвидения от ГПК процесуален ред доказателства в съответствие с принципите за непосредственост и състезателност. Заключението се основава не само на сведения от електротехника, но и на проведен експеримент относно начина, по който е действала изпълнената на място към датата на пожара схема на ел.захранването на предприятието. Независимо, че ел.инсталацията е била компрометирана вследствие на пожара, на което акцентира жалбоподателя- ответник, това не е пречка на база обективните данни за проектираните технически параметри да се извърши проверка относно начина на действие на такава. Заключението кореспондира и на събраните в настоящото производство и обсъдени гласни доказателства посредством разпит на св.С. и св.М., установяващи дадено още при пристигане на първия екип от пожарникари от началник-смяната нареждане за изключване на ел.захранването с цел безопасност на огнеборците при гасенето на пожара и реалното му изключване, което логично се отнася не само до основното, но и до аварийното/резервното, доколкото то също е източник на напрежение и ако не бъде изведено ръчно ще се включи автоматично. При това положение тезата причината за липсата на вода в хидрантите да е неизправност на резервното захранване не намира опора в надлежно инкорпорирания по делото доказателствен материал. Според повторната експертиза, условията, способствали за възникването и разпространението на пожара едновременно във всички посоки от огнището са: наличието на трудно горими конструктивни елементи – термопанели с горим пълнеж от пенополиуретанова пяна; горенето на полиуретановата пяна във вътрешността на панела, плътно защитен от листова ламарина, правеща недостъпно проникването на гасителни средства към горящия му пълнеж; интензивното горене и топене на полиуретана при сравнително ниска пламна температура, съпроводено с отделянето на значително количество топлина; значителната заварена площ на пожара от 4000кв.м., отбелязана като такава в телефонограмата, при пристигане на екипите на РДПБЗН-П. и започване на гасителните действия в 18, 31 часа, което е в противоречие с показанията на св.С. за периметър на пожара от около 40-50кв.м. при пристигането му с първия екип на място; липсата на пожарни прегради, които ефективно да спрат разпространението на пожара; сравнително късното откриване и съобщаване за възникналия пожар на тел.112. Последното не кореспондира на събраните гласни и писмени доказателства, според които пушекът е забелязан около 18, 10 часа от намиращите се в сградата хигиенисти, тръгнали панически да я напускат /св.М./, а сигналът е приет в 18, 22 часа в пожарната служба след обаждане на тел.112. Сравнително късното му откриване се дължи на механизма, по който е възникнал – след късо съединение и тлеене в затвореното подпокривно пространство, вследствие на което там се е нагнетила голямо количество топлина и е минало време докато избие пушека и пламъка. Видно е при така установеното от фактическа страна, че основна причина за бързото разпространение на пожара и последиците от него е конструкцията на сградите от предприятието, изградени от термопанели без пожарни прегради, с изключение на административно-битовата сграда, която е и единствената запазена. Тази конструкция от една страна, с оглед свойствата на материалите да горят интензивно при сравнително ниска пламна температура с отделяне на значително количество топлина, е способствала за разрастването на пожара, а от друга е препятствала ефективните действия на огнеборците за потушаването му, поради ограничаване на достъпа им от металните елементи и невъзможността водната струя да достигне до тяхната горяща вътрешност. В тази връзка ответникът е релевирал надлежно в предмета на спора допуснати нарушения на строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар при самото изграждане на постройките и съоръженията, посочвайки ги конкретно като основание за намаляване на застрахователното обезщетение, свързани с липсата на пожарозащитни стени и прегради /брандмауер/, пожарозащитна врата, автоматична пожарогасителна система, собствен водоизточник осигуряващ вода за 3 часа, демонтаж на два от пожарните хидранта при реализиране на третия етап от строителството в производствената база по разширение и вътрешно преустройство. Всички тези обстоятелства като съществували преди сключване на застрахователния договор са с преддоговорен характер по смисъла на чл.362, ал.1 и ал.2 от КЗ и ако застрахователят ги е считал за значими за определяне на степента на застрахователния риск и съответните на него условия, при които да бъде сключена застраховката, е следвало изрично и писмено да постави въпроси във връзка с тях, в противен случай няма право да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие по причина на същите. Неоснователно във въззивното производство ответникът поддържа разпоредбите на чл.362 от КЗ да не са приложими, тъй като те се отнасят единствено към обстоятелствата, свързани пряко с качествата и състоянието на застрахованото имущество, а не с друго имущество, каквото в казуса са сградите, в които към момента на пожара е съхранявана вещта, както и към обстоятелства от значение единствено за вероятността от самото възникване на риска, а не за последиците от вече настъпилото застрахователно събитие, представляващо такъв риск. Според пар.1, т.3 от ДР на КЗ, „застрахователен риск“ е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие, възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице, а „застрахователно събитие“ е настъпването на покрит риск по застраховка в периода на застрахователното покритие, съобразно пар.1, т.4 от ДР на КЗ. В този смисъл застрахователният риск като заплаха или опасност от настъпване на събитие, което може да доведе до загуба или увреждане на имущество при имуществените застраховки, подлежи на оценка, с оглед обективните обстоятелства от значение за появата на такова конкретно събитие, каквото е пожарът, и тежестта на щетите, които то би причинило, предвид вредоносния му характер. Тези обстоятелства не са лимитирани, поради което именно нормите на чл.362 от КЗ се отнасят до всяко едно, което застрахователят е счел за съществено за определяне на степента на риска, обуславяща вземането на решение както за сключване на застрахователния договор, така и за условията, при които да бъде сключен, относно размера на застрахователната сума и на премията, както и срока на застраховката. Такива обстоятелства при застраховане на движима вещ, която в случая е машина с производствено предназначение, при риск от пожар несъмнено биха били и отнасящите се до мястото, на което тя се ползва и съхранява, независимо, че местонахождението й може да бъде променяно от застрахования по време на действие на застрахователния договор, на липсата на принципна забрана за каквато мобилност акцентира ответникът. Ако тези обстоятелства във връзка с местонахождението на вещта застрахователят е определил за съществени посредством поставянето на въпроси при сключване на договора, последващата го тяхна промяна при преместване на вещта на друго място би била новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.365, ал.1 от КЗ, за което застрахованият е длъжен незабавно да уведоми застрахователя и неизпълнението на това негово задължение е основание по чл.363, ал.4 във връзка с чл.365, ал.2 от КЗ, в случай, че новото обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието или само за увеличаване на размера на вредите, застрахователят да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение или да намали същото. Неоснователно е оплакването на ответника във въззивното производство за това, че строителните работи във връзка с реализиране на проекта „Разширение и вътрешно преустройство на предприятие за добив и преработка на червено месо“ от 2018г. не са били завършени към датата на сключване на застрахователния договор, тъй като не са били издадени изискуемите за целта констативен акт по чл.176 от ЗУТ, окончателен доклад от строителния надзор по реда на чл.168, ал.6 от ЗУТ или удостоверение за въвеждане в експлоатация по чл.177 от ЗУТ. От значение е не дали са били издадени нормативно изискуемите книжа за удостоверяване изпълнението на строежа и годността за неговото ползване, а дали фактически той е бил приключил със завършването му в конструктивно отношение, за да е можело обективно да бъдат поставени въпроси относно него. Като се има предвид, че пожарът е възникнал само 20 дни след сключване на застрахователния договор, а според показанията на ангажирания от самия ответник св.Д. Ц., на гърба на предприятието имало някои сгради, които при извършване на първия оглед си личало, че са скоро построени, тъй като отвън си личали изгорелите панели, конструкцията и основите, то несъмнено разширението чрез изграждане на предвидените допълнителни сгради/помещения е било осъществено. Без значение е поддържаното от жалбоподателя-ответник, че вътрешният ремонт не е бил приключил, доколкото той няма отношение към причините за възникване и разрастване на пожара, при който е погинала застрахованата вещ. Освен това, реализирането на проекта за разширение и вътрешно преустройство безспорно фактически е започнато още през 2018г., при което дори и да не е било окончателно приключило към датата на сключване на застрахователния договор, застрахователят е могъл да постави въпроси във връзка с изпълнението му, ако е считал, че то би повлияло на характера и обема на риска. С определението по чл.374 от ГПК от 30.05.2022г. първоинстанционният съд на основание чл.190 от ГПК е задължил ответника да представи всички материали по сключване на застраховката, включително попълнени въпросници към полицата. Подобни въпросници не само, че не са представени, но в съдебно заседание на 28.09.2022г. процесуалният представител на ответника изрично е заявил, че за тази полица няма попълнени въпросници. Приложение Г към лизинговия договор, на което се позовава ответникът и във въззивната жалба, не е такова към застрахователната полица, поради което, независимо, че съдържа изявление на лизингополучателя да предоставя отговори на поставени от застрахователя и посочени въпроси, не удостоверява изричното им писмено поставяне именно от застрахователя и то в рамките на преддоговорни отношения именно по процесната застраховка от 21.01.2019г., сключена година след сключване на договора за лизинг от 17.01.2018г., част от който е Приложение Г, и доставянето на машината на 30.01.2018г. Освен това приложението изхожда от лизингополучателя, а не от застрахования по договора за застраховка лизингодател. Безпредметно при това положение е обсъждането на доводите дали въпросите по Приложение Г се отнасят именно до обстоятелствата, способствали за погиването на застрахованата вещ, на които се позовава понастоящем. Само за пълнота на изложението настоящата инстанция възприема становището на ответника, че въпросите не могат да бъдат предварително формулирани по начин, който да обхване целия спектър от детайли във връзка с проектирането и строителството на сградите от производствената база и спазването на всички противопожарни нормативни изисквания. Въпросите, обаче, трябва да са достатъчно конкретни, а не общи, и да са ясно и разбираемо формулирани, за да може застрахования да отговори добросъвестно, без да се налага да ги тълкува. В противен случай не би могло да се приеме да е налице съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство по смисъла на чл.363, ал.1 и ал.3 от КЗ, което да е основание за намаляване на застрахователното обезщетение, съгласно чл.363, ал.4 от КЗ. В тази връзка, противно на застъпваното, не е достатъчно застрахователят да постави въпрос дали сградата е построена съгласно нормативните строителни правила и дали са спазени всички противопожарни нормативни изисквания, тъй като не може да се предполага застрахованият да е запознат с абсолютно всички изисквания и правила, а при положение, че сградата е изпълнена в съответствие с одобрени проекти и са издадени необходимите строителни книжа, удостоверяващи годност за експлоатация и пожаробезопасност, както в случая, не би могло да се приеме наличие на съзнателно неточно обявяване или премълчаване на обстоятелство, свързано с конкретно нарушение на нормативните изисквания. При липса на укриване на съществено за риска обстоятелство по повод поставените въпроси, застрахователят, съгласно чл.362, ал.6 от КЗ, няма основание да откаже плащане на обезщетение. Неведените от ответника обстоятелства относно неподдържано в изправност външно водоснабдяване за пожарогасене на обектите и липса на удостоверяване на такова, липса на удостоверяване с дневник по образец на изключването на електрическото захранване след приключване на работния ден, непълнота на досието за пожарна безопасност поради липсващи протоколи за сервизно обслужване и поддържане на пожароизвестителната система, водна завеса, противопожарна помпена станция и тяхната изправност, както и за извършено почистване на строителните конструкции, оборудването и инсталациите от наслояванията с горими материали от производствената дейност, противно на приетото от първоинстанционния съд, са конкретни и касаят налични, независимо от кога датират, след сключване на застрахователния договор и преди настъпване на пожара бездействия на застрахования. Същото се отнася и до наведеното изключване на електрическото захранване на обекта след откриване на възникналия пожар и неактивирането на дизеловия генератор, вследствие на което не е имало вода в пожарните хидранти. Поведението на застрахования след сключване на застрахователния договор е релевантно за намаляване на размера на застрахователното обезщетение в хипотезите на чл.395, ал.4 и ал.6 от КЗ. В първия случай, ако настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задължението на застрахования по ал.1 да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави проверки, застрахователят може, само ако изрично е предвидил това в договора, да откаже плащане на обезщетение, а ако това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно на тежестта на неизпълнението. Във втория случай при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен да положи максимални усилия да намали размера на вредите и да спази указанията на застрахователя, като при неизпълнение застрахователят има право да намали застрахователното обезщетение. Неизпълнението на задълженията на застрахования следва да е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на застрахователното събитие или с размера на вредите, в каквато насока е разпоредбата на чл.395, ал.5 от КЗ, като правилото е приложимо и за всички други хипотези на отказ или намаляване на обезщетението, обусловено от поведението на застрахования. Изпълнението на задълженията, свързани с опазване на застрахованото имущество, не съставлява лична незаместима престация, поради което и по общото правило на чл.73 от ЗЗД, то може да бъде осъществено от застрахования и чрез трето лице, на което той е възложил извършването на съответните действия по силата на трудов или граждански договор. При това положение, както резонно поддържа жалбоподателят- ответник, неправилно първоинстанционният съд е приел, че след като застрахованата МНМ към датата на пожара се е намирала в производствената база, собственост на трето за застрахователното правоотношение лице „У.“ООД, което и реално я е стопанисвало, то поведението на неговите работници и служители да не би могло да се оцени като пряка причина за каквото и да било съпричиняване. В случая застрахованият лизингодател „О•• И.“ЕАД е предоставил ползването на застрахованата машина на лизингополучателя „Б. И.“ООД по силата на сключения помежду им договор за лизинг, а лизингополучателят е предоставил ползването на същата именно на „У.“ООД по силата на сключения помежду им договор от 20.12.2018г. за наем на машини и оборудване, посочена в т.23 от Приложение №1 към договора, с което именно това дружество е оправомощено да извършва действията по ползване, съхраняване и опазване на вещта в изпълнение на задълженията на застрахования спрямо застрахователя, за който последен вътрешните отношения между посочените лица са без значение. Липсата на писмено удостоверяване посредством съответни протоколи и дневници на действия по поддръжка на съоръженията, свързани с водоснабдяването, електрозахранването и пожарната безопасност, и по почистване от производствени наслоявания, на каквито се позовава ответникът, сама по себе си не съставлява причина за настъпването на застрахователното събитие и размера на вредите. От значение е дали самите действия, които е следвало да бъдат удостоверени, са извършени или не и дали са в пряка причинно- следствена връзка с настъпването на събитието и размера на вредите. В тази връзка, освен, че, според техническите експертизи, към датата на пожара обектът е разполагал с външно водоснабдяване и със собствен водоизточник с водочерпене чрез изградени две помпени станции, както и със шест пожарни хидранта, причината да няма вода в които е спирането на основното ел.захранване и ръчно извеждане на резервното по нареждане на първия пристигнал на място началник смяна на пожарната служба, с оглед безопасността на огнеборците при гасенето, а не по усмотрение на служителите в предприятието, както и компрометирането на тръбите от вътрешната инсталация вследствие на пожара, водещо до излив на водата, а не е свързана с неизправност на съоръженията за водоснабдяване и електроснабдяване, посредством събраните доказателства се установи, че причината за бързото разрастване и разпространение на пожара не е липсата на вода за гасене, набавена от външни източници чрез пристигналата многобройна пожарогасителна техника, осигуряваща непрекъснатото обливане на горящите сгради, нито наличието на животински мазнини по строителните конструкции, машини и съоръжения, каквато от експертите, противно на оплакванията, не е изтъкната, а конструкцията на сградите, благоприятстваща интензивното горене при сравнително ниска пламна температура и препятстваща ефективността на гасителните действия на пожарникарите, при липса на пожароустойчиви конструктивни прегради, както и късното откриване на пожара, вследствие мястото и начина, по който е възникнал – в затворено подпокривно пространство след тлеене за неопределен период до избиване на пушека от тавана на помещението, където е било огнището. Своевременно след установяване на пожара е подаден сигнал на тел.112, препратен в диспечерския пункт на •• РСПБЗН-П., но за самите пожарникари не е било възможно да проникнат в сградата, за да локализират пожара, вследствие металните конструкции и липсата на техника за разрязването им, и не е могло настъпилите щети да бъдат ограничени. Видно е при това положение, че разпространяването на пожара включително до помещението, в което се е намирала застрахованата машина, не се дължи на неизправност на инсталациите и съоръженията за пожарогасене в предприятието, съответно на бездействие във връзка с тяхната поддръжка и почистване като мярка за предпазване на застрахованото имущество от вреди, противно на поддържаното от ответника, а служителите на дружеството- собственик на обекта и наемател на застрахованата машина са извършили зависещите от тях действия по сигнализиране на тел.112 за пожара и оказване на необходимото съдействие на пожарните екипи, изключвайки по тяхно указание електрическото захранване. Не е налице твърдяното неизпълнение на задълженията на застрахования, което да е основание за намаляване на застрахователното обезщетение. Обсъденото обосновава извода за основателност на предявените от „Б. И.“ООД на лично основание като титуляр по договора за цесия главни преки искове за заплащане на остатъка от 42950, 03лв. от застрахователното обезщетение, ведно с обезщетение от 4223, 42лв. за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода от 31.01.2020г., от която дата е претендирано и на която е обективиран отказът на ответника да заплати пълния размер на застрахователното обезщетение, до датата на подаване на исковата молба в съда – 18.01.2021г., както и след това до окончателното изплащане на главницата. Това налага обжалваното първоинстанционно решение да се отмени в частите му, с които тези претенции са отхвърлени в посочените размери с присъждането им, и да се потвърди за разликата до пълните предявени съответно от 43950, 03лв. и 4285, 13лв. Поради уважаване на главните искове, вътрешно процесуалното условие за произнасяне по евентуалните искове по чл.134 от ЗЗД не е настъпило и първоинстанционното решение относно тях се явява недопустимо, което налага обезсилването му по отношение на същите и то изцяло - не само в обжалваните му от ответника осъдителни части, но и в необжалваните отхвърлителни за разликата до пълните предявени размери, с оглед задължителните указания по т.14 от Тълкувателно решение №1 от 04.01.2001г. по тълк.дело №1/2000г. на ОСГК на ВКС, според които, ако при обективно съединени искове първоинстанционният съд е постановил нищожно или недопустимо решение, което се обжалва частично, въззивната инстанция служебно ще прогласи нищожността или ще обезсили решението изцяло, включително и в необжалваната му част, но само по иска, по който то е обжалвано. Тези постановки не са загубили значение и при сега действащия ГПК, предвид идентичната процесуална уредба по посочения въпрос. С първоинстанционното решение ищецът „Б. И.“ООД е осъден да заплати на ответника „ЗК У.“АД разноски от 4375, 15лв., с оглед отхвърляне на предявените от него в лично качество преки искове, както и да му заплати разноски от 2816, 43лв., съразмерно на отхвърлената част от предявените евентуални косвени искове, а ответникът е осъден да му заплати разноски от 3652лв., съразмерно на уважената им част. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК за въззивно обжалване на решението от ответника „ЗК У.“АД е подадена молба за неговото изменение в частта му за разноските чрез намаляване на присъдените в полза на ищеца от 3652лв. на 778, 24лв. или евентуално на 2337, 28лв., както и чрез допълнително присъждане на разноски в негова полза в размер на 769, 92лв. за разноски за вещи лица. С обжалваното Определение №260055 от 31.01.2024г. съдът е преразгледал въпроса с разноските и е приел на ищеца да се дължат такива от 3949, 72лв., съразмерно на уважената част от евентуалните искове, каквито е и присъдил, допускайки изменение на решението относно тях, а за ответника е определил разноски 4807, 15лв., съобразно отхвърлените преки искове, и от 3584, 43лв., съразмерно на отхвърлената част от евентуалните искове. Определението се обжалва само в частта му относно присъдените в полза на „Б. И.“ООД разноски, а в останалата относно присъдените разноски в полза на „ЗК У.“АД като необжалвано е влязло в сила. Следва да се приеме определението да се обжалва изцяло в посочената част, а не за определен размер като недопустимо и за друг като неправилно, каквато е формулировката в частната жалба, доколкото предмет на произнасяне с него е изменението на решението в частта му за присъдените разноски на ищеца като цяло. Настоящата инстанция споделя доводите на частния жалбоподател „ЗК У.“АД за недопустимост на определението в обжалваната му част, с която решението е изменено относно присъдените разноски в полза на „Б. И.“ООД от 3652лв. чрез присъждане на такива от 3949, 72лв., като постановено по непредявено искане извън предмета на сезиране с молбата по чл.248 от ГПК на ответника, който е за намаляване на размера на тези разноски, а не за тяхното увеличаване. В тази обжалвана част определението следва да се обезсили. С оглед промяната на резултата по спора с настоящото въззивно произнасяне, разноските за първоинстанционното производство и на двете страни подлежат на преразглеждане, поради което решението следва да бъде отменено относно тях. На ищеца „Б. И.“ООД се полагат разноски, съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на уважената част от предявените главни искове. Такива за тях той е заплатил за държавна такса в размер на 1929, 41лв. и за адвокатско възнаграждение от 2182, 20лв. Заплатил е и депозити за вещи лица от общо 1900лв. На ответника „ЗК У.“АД се полагат разноски, съгласно чл.78, ал.3 и ал.4 от ГПК, за отхвърлената част от главните искове и изцяло за евентуалните. За главните искове ответникът е заплатил разноски от 2864, 15лв. за адвокатско възнаграждение, а за евентуалните разноски от 3696, 98лв. за адвокатско възнаграждение. Заплатил е и депозити за вещи лица от общо 5400лв., включително завишението от 1200лв. с постановеното след решението Определение №260636 от 28.11.2023г. Заплатил е и депозит за призоваване на свидетел от 25лв. Разноските за депозити за вещи лица по допуснатите експертизи и за свидетел страните са заплатили и по двете групи искове, поради което следва да се съобрази съотношението с оглед материалния интерес, което е 36% за главните към 64% за евентуалните искове. При тези обстоятелства на ищеца се дължат разноски по съразмерност от 4690, 05лв., а на ответника такива от общо 7275, 02лв., каквито следва да се присъдят. Относно разноските за въззивното производство, с оглед изричните искания за присъждането на такива, съдът констатира, че жалбоподателят- ищец „Б. И.“ООД е заплатил разноски за държавна такса в размер на 964, 71лв., както и за адвокатско възнаграждение в размер на 9600лв. с ДДС по фактура №••• от 06.06.2024г., в която е посочено то да е както за подаване на въззивна жалба, така и на отговор по въззивната жалба на насрещната страна, и за осъществяване на процесуално представителство по делото, като е представено и преводно нареждане за заплащането му. Жалбоподателят- ответник „ЗК У.“АД е заплатил разноски за държавна такса по въззивната жалба от 943, 47лв. и по частната жалба от 15лв., както и за адвокатско възнаграждение от 10719, 22лв. с ДДС по договор от 20.02.2024г., фактура №•••/29.02.2024г., в които е посочено то да е за правна защита и съдействие и представителство по делото, като е представено и преводно нареждане за заплащането му. И двете страни са заявили възражения за прекомерност на адвокатските възнаграждения по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК. Настоящата инстанция ги намира за неоснователни, с оглед значителната фактическа и правна сложност на делото и съобразявайки, че разликата между адвокатските възнаграждения на двете страни не е съществена. Тъй като в договора за правна защита и фактурите не е определено каква част от адвокатското възнаграждение е за защитата по главните и каква по евентуалните искове и с оглед пределите на въззивните жалби, следва да се приеме да е по равно. При това положение на жалбоподателя-ищец се дължат разноски за уважените главни искове по съразмерност от общо 5637, 83лв., а на жалбоподателя- ответник се дължат разноски за отхвърлената част от главните искове и за евентуалните искове от общо 6436, 05лв., каквито следва да се присъдят. Предвид изложените мотиви, съдът