Решение № 8078 от 2.5.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 45797/2025 г.

Производството по делото е образувано по подадена от „А.-М.“ ЕООД, искова молба и уточняваща такава /л.20/ против Застрахователна компания „Л.И.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 22 940 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.09.2025 г. до окончателно изплащане на вземането и сумата от 3 492,50 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. до 08.09.2025 г. Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че притежаваният от него л.а. „Mercedes Е 350“, с peг. № СВ••••СХ е застрахован при ответното дружество по застраховка „Каско на МПС“ с покритие „Клауза 1“ (всички рискове), при застрахователната сума в размер на 37 000 лв. и период на застрахователно покритие от 11.02.2023 г. г. до 10.02.2024 г. Твърди, че на 15.01.2024 г. около 00:20 ч., застрахованият автомобил е бил управляван от Д. Д.А. по път II-81, с посока на движение от гр. /адрес/ към гр. /адрес/. В района на км. 99 + 200 от пътя, пътното платно било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, а максималната допустима скорост за движение била 90 км./ч. Излага, че Д. А. е управлявал автомобила със скорост от 75 км. ч., като на посоченото място се разминал с движещ се в противоположна посока автомобил. Непосредствено след разминаването между двете МПС-та, застрахованият автомобил ударил с лявата част на предната си броня, пресичащ пътното платно, зад насрещно движещия се автомобил, пешеходец - А.К.Н.. Твърди, че към момента на удара пешеходецът се намирал в пътната лента на л.а. „Мерцедес“. При удара тялото на пешеходеца паднало върху предния капак на автомобила, плъзнало се по него, счупило с глава и лакът предното стъкло и навлязло частично във вътрешността на купето. Вследствие от удара, както и от шока от внезапния сблъсък и навлязлото в автомобила тяло, водачът на л.а. „Мерцедес“, изгубил контрол над управлението на автомобила, при което преминал през десния банкет на пътя и се блъснал в крайпътна ограда на частен имот. Вследствие на ПТП-то били нанесени сериозни щети в областта на предната част, предното стъкло, тавана и купето на автомобила. Сочи, че с оглед настъпилото ПТП е било образувано досъдебно производство № 56 / 2024 г., по описа на РУ - гр. М и пр. пр. № 64 / 2024 г., по описа на ОП М. В хода на досъдебното производство било установено, че пешеходецът се е намирал в нетрезво състояние, пресичал извънградски път на нерегламентирано за тази цел място, през тъмната част на денонощието, носейки тъмни дрехи без светлоотразителни елементи. Освен това, пешеходецът се движел в посока отляво надясно, спрямо посоката на движение на л.а. „Мерцедес“ и предприел пресичане непосредствено зад друго МПС, движещо се в противоположна на л.а. „Мерцедес“ посока, като по този начин другото МПС закривало видимостта на водача на л.а. „Мерцедес“ към пешеходеца. Било установено още, че опасната зона за спиране на застрахования автомобил е 65 м., а пешеходецът навлязъл в неговата лента за движение, в момент, в който разстоянието помежду им било 17 м. С постановление от 19.09.2024 г. ОП М приела, че причината за настъпване на ПТП-то са субективните действия на пешеходеца, както и че водачът на л.а. Мерцедес не е разполагал с никаква възможност да реагира и да предотврати настъпилото ПТП, поради което производството било прекратено, на осн. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК /поради това, че Д.ието не съставлява престъпление/. Твърди, че ответникът е уведомен своевременно за настъпилото събитие, като по случая била образувана преписка по щета № 1102-1201-24-000013. Сочи, че е предоставил всички необходими документи на ответника, както и че са извършени огледи и описи на щетите, но въпреки това до момента ответникът не заплатил застрахователно обезщетение. Излага, че стойността за отстраняване на вредите по автомобила възлиза на сумата от 22 940.00 лв. Претендира и мораторна лихва за периода от 16.07.2024 г. (датата, на която е изтекъл шестмесечният срок за изплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл. 108, ал. 2 КЗ) до подаване на исковата молба. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че л.а. Мерцедес, с peг. № СВ••••СХ е застрахован при него по застраховка „Каско на МПС“. Твърди, че на 04.11.2023 г. процесното МПС е участвало в друго ПТП, при което в опит да избегне преминаващо животно по пътното платно, се отклонил вдясно и се ударил в мантинелата. Вследствие ПТП-то настъпили увреждания по автомобила и същият не бил в състояние да се предвижда безопасно на собствен ход, но въпреки това водачът на автомобила не позвънил на КАТ и продължил да управлява автомобила през нощта без фар и с големи вреди по носача, джантите и окачването. Сочи, че за събитието е предявена претенция, по която била образувана преписка по щета 1102-1201-23-000067, но ответното дружество отказало да заплати обезщетение. В резултат на това, ищецът подал искова молба и било образувано гр.д. 20241110115738 по описа на СРС, 180-ти състав. В хода на цитираното дело, обръща внимание, че ищецът е поддържал, че автомобилът не е отремонтиран. Аргументира, че процесното ПТП е настъпило два месеца след първото ПТП, като липсвали данни автомобилът да е отремонтиран след първото ПТП. Твърди, че вследствие процесното ПТП пешеходецът е починал. Счита, че след като автомобилът не е отремонтиран след първото ПТП, то при настъпване на процесното, същият е бил технически неизправен. Излага, че в случая е налице грубо нарушаване на техническите и технологичните правила за експлоатация и ремонт на процесното МПС. Сочи, че съгласно т. 34.7 от ОУ, неразделна част от сключения застрахователен договор, застрахованият е длъжен да представи отремонтираното МПС пред застрахователя за извършване на оглед и заснемане, като при неспазване на това задължение, застрахователят не дължи обезщетение за части и детайли, за които е заведена предходна претенция и не е извършен оглед за установяване на отремонтирането им. Излага, че в случая е налице предходна претенция, както и че и автомобилът не е представен за оглед н заснемане след отремонтирането му. Поддържа, че в хода на извършената ликвидационна дейност е установено, че възстановяването на процесното МПС не е икономически оправдано, както и че в случая е налице тотална щета. Сочи, че общият размер на изплатените обезщетения през времетраене на застраховката не може да надвишава 80 % от застрахователната сума. Твърди, че в случая е налице изключен риск, т.к. ПТП е настъпило поради управление на технически неизправен автомобил. Подробно аргументира, че водачът на процесния автомобил е проявил груба небрежност. Евентуално счита, че не дължи заплащане на обезщетение поради неизпълнение на задължението на ищеца по чл. 395, ал. 1 КЗ. Позовава се и на т. 34.7 от ОУ, като отново сочи, че не дължи заплащане на обезщетение, т.к. била налице предходна претенция и автомобилът не бил представен за оглед и заснемане след отремонтирането му. Освен това сочи, че водачът на процесното МПС се е движил с превишена за съответния пътен участък скорост. Оспорва претенцията по размер. Отново сочи, че е налице тотална щета, поради което излага, че при определяне на обезщетението следва да се приспадне стойността на запазените части. Оспорва и акцесорната претенция. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 405 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По иска с правно основание чл. 405 КЗ. За основателността на заявената искова претенция в тежест на ищеца е да докаже по делото възникване на валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите. В тежест на ответника е да докаже по делото 1/ твърденията си, че водачът е действал при груба небрежност, както и че е управлявал технически неизправен автомобил, поради което е налице изключението, въз основа на което отказва плащане; неизпълнение от страна на водача на задълженията му по чл. 395, ал. 1 КЗ и т. 34.7. от ОУ; 2/ положителния факт на погасяване на дълга. С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че л.а. Мерцедес, с peг. № СВ••••СХ, собственост на ищеца, към дата на ПТП, е бил застрахован при ответника по имуществена застраховка „Каско“. Обявените за безспорни и ненуждаещи се от доказване факти и обстоятелства, намират опора в приобщените по делото писмени доказателства. От приложеното на л. 4 по делото копие на застрахователна полица „Застраховка каско на МПС“ се установява, че процесният автомобил към датата на настъпване на произшествието 15.01.2024г. е имал валидна застраховка при ответника. Настоящият съдебен състав, като съобрази приобщените по делото писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел и заключението на вещото лице по изготвената САТЕ, изведе следния механизъм на настъпване на произшествието, а именно: На 15.01.2024г., на път II-81, около 00.20часа, лек автомобил „Мерцедес Е350“ с ДК № СВ •••• СХ, се движи с посока на движение от гр. /адрес/ към гр. /адрес/, и в района на 99ти километър водачът Д. А. реализира ПТП, удря пешеходец с лявата част на автомобила, в частност предната броня, при което губи контрол над МПС-то, отклонява се от пътното платно вдясно и се блъска в крайпътна ограда на частен имот. Така изведеният механизъм не е спорен по делото, като същият намира опора в показанията на водача на автомобила Д. А., които настоящият съдебен състав кредитира, в частта, досежно механизма на произшествието, доколкото същите са подробни, последователни, хронологично издържани и намират опора в приобщените по делото писмени доказателства. В подкрепа механизма на процесното ПТП са материалите от изисканото ДП, заключението на вещото лице по допуснатите СТЕ и допълнително заключение, както и приобщените по делото писмени доказателства „опис на щещи /л. 11 и л. 12 по делото/ Не е спорно по делото обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на 15.01.2024г., като не е спорно между страните, а и от приложеното копие на гр.д. № 15738/2024г. /л. 84 и сл./ се установява, че преди процесното ПТП, лек автомобил Мерцедес Е350“ с ДК № СВ •••• СХ е участвал и в друго застрахователно събитие, като е участвал в произшествие, настъпило на 04.11.2023г. Първият спорен по делото въпрос е дали всички увреждания по процесния автомобил, предмет на настоящото производство, са настъпили от второто ПТП, настъпило на 15.01.2024г. или има увреждания, които са настъпили и не са отстранени от произшествието, настъпило на 04.11.2023г. Във връзка с изясняване на този спорен въпрос съдът е допуснал допълнителна СТЕ / заключение л. 561/, вещото лице по която посочи изрично, че единственият детайл, който е бил увреден от произшествието, настъпило на 04.11.2023г. и не е бил отстранен към 15.01.2024г. / датата на второто ПТП/ е преден десен фар, чиято стойност следва да бъде приспадната при определяне размера на дължимото се застрахователно обезщетение. Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на ответника, че след настъпилото на 04.11.2023г. произшествие, автомобилът не е бил отремонтиран, респективно доводите, че в настоящото производство се претендира застрахователно обезщетение за вреди, които са настъпили в предходното застрахователно събитие и не са били отстранени. Тези твърдения се опровергават на първо място от заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ, доколкото експертът посочи, че единственият детайл, който е увреден в ПТП-то, настъпили но 04.11.2023г. и не е бил отремонтиран към датата на настъпване на процесното ПТП – 15.01.2024г. е преден десен фар. При изслушването на експерта /протокол л. 573/, вещото лице посочи, че ако уврежданията от първото ПТП не са били отстранени, автомобилът не е имало как да се движи, доколкото голяма част от щетите са били по окачването. На следващо място експертът посочи, че не е налице идентитет между другите увреждания, доколкото при първото ПТП ударът е в централната част на МПС-то, а при второто ПТП /процесното/, същия е в дясната част на автомобила. По изложените съображения неоснователни се явяват и възраженията на ответника, че на основание т.34.7 от общите условия, не дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Общите условия на дружеството застраховател са приложени на л.37 по делото, като съгласно т. 34.7 – застрахованият е длъжен да представи отремонтираното МПС пред застрахователя за извършване на оглед и заснемане. При неспазване на това задължения от страна на Застрахования, Застрахователят не дължи обезщетение за части и детайли, за които е заведена предходна претенция и не е извършен оглед за установяване на отремонтирането им. Логическото и граматическо тълкуване на тази клауза от общите условия обуславя извода, че застрахователят не дължи изплащане на застрахователно обезщетение за увреждания които са били причинени при предходно ПТП, не са отремонтирани и след второ ПТП се претендира застрахователно обезщетение за увреждане на същите детайли. В случая е налице такава хипотеза единствено за предния десен фар, за който експертът посочи, че е увреден при първото произшествие на 04.11.2023г., и към датата на настъпване на второто ПТП 15.01.2024г. не е отремонтиран, респективно на основание т. 34.7 от общите условия ответникът застраховател е освободен от задължението за изплащане на застрахователно обезщетение за този детайл. Доколкото се установи по делото, че не е налице идентитет между останалите увреждания, предмет на претендираното в настоящото производство застрахователно обезщетение и уврежданията, причинени на процесния автомобил в предходното произшествие, за ответника не е налице основание да откаже изплащане на застрахователно обезщетение, респективно възражението се явява неоснователно. Следващото наведено от ответника възражение е, че водачът на автомобила е проявил „груба небрежност“, доколкото се е движел по пътната мрежа с технически неизправно МПС. Понятието "Груба небрежност" не е дефинирано в КЗ. В гражданското право обаче смисълът на понятието груба небрежност не е аналогично на съдържанието, което има в наказателното право. В гражданското право понятието се свързва с недобросъвестно изпълнение на задължението и неполагане на дължимата грижа при това изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, според която вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към Д.ието и неговите последици, а неполагането на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица /добрия стопанин/, с оглед естеството на дейността и условията за извършването й /напр. Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г. /. Гражданското право не различава формите на небрежността, а само нейни степени, като например груба небрежност. Тя се съизмерва с конкретен абстрактен модел – грижата, която би положил и найнебрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, което прави невъзможно формулирането на една обща дефиниция на понятието "груба небрежност", приложима за всички случаи. Съдебната практика по този въпрос е в смисъл, че груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, насочено към настъпване на застрахователното събитие, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / в този смисъл Решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС, IV г. о., ГК, гр. д. № 387/2010 г., Решение № 50118 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 275 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1457/2021 г., I т. о., ТК, Определение № 459 от 20.07.2022 г. на ВКС по т. д. № 1815/2021 г., II т. о., ТК и др./. Следва да бъде посочено, че поначало неспазването на правилата за безопасност за движението е нарушение, което в зависимост от вида на нарушените правила е възможно да обоснове груба небрежност /така в решения по гр. д. № 387/2010 г., гр. д. № 4075/2013 г., гр. д. № 951/2011 г., гр.д. № 2798/2014 г., гр. д. № 4417/2015 г., гр. д. № 1577/2010 г. Постановени от ВКС, ІV г. о. и др./. Не всяко нарушение на правилата за движение по пътищата обаче съставлява "груба небрежност" /в този смисъл е и практиката на ВКС определение № 124 от 06.03.2017 г. по търг. дело № 1914/2014 на I т.о./, а е необходимо констатацията за проява на груба небрежност, да следва от преценката на цялостния доказателствен материал по делото. Пренесено на плоскостта на застрахователните правоотношения даденото разрешение означава, че настъпването на застрахователното събитие би било следствие от груба небрежност на застрахования в случаите, в които същият не е положил елементарно внимание и старание и е нарушил основни правила за движение по пътищата. Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на МПС, е съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото имущество / определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т. о. и др. /. Установи по делото, че процесния автомобил, към датата на настъпване на процесното ПТП - 15.01.2024г., е управляван със счупено стъкло на предния десен фар, но при изслушването на вещото лице /протокол л. 573 и сл./, експертът посочи изрично, че фарът е светел, силата на светлината е била същата, крушките са светели, само рефлекторът за насочване на светлинния сноп е бил увреден. По изложената аргументация и доколкото вещото лице посочи, че всички други щети от предходното ПТП са били отремонтирани, настоящият съдебен състав намира, че в случая не е налице „груба небрежност“, доколкото на първо място фарът е светел, на следващо място не се установи по делото причината за настъпване на процесното ПТП да е именно счупеното стъкло на предния десен фар. Спорен по делото е и размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП. Съдът намира, че в случая е налице „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Съгласно цитираната материалноправна разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната стойност на автомобила. От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена САТЕ, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и професионална квалификация, се установява, че стойността необходима за възстановяване на процесния лек автомобил, определена към датата на настъпване на произшествието е 40795.06лв / СТЕ отговор задача 4/. От така определената стойност следва да се приспадне стойността на предния десен фар, доколкото се установи, че същият не е отремонтиран от предходното ПТП, респективно на основание т. 34.7 от ОУ, ответникът не дължи застрахователно обезщетение. При изслушването на вещото лице по допълнителното заключение /протокол л. 573/, експертът посочи, че стойността на предния десен фар е 4 839.25 лв. След изваждане стойността на фара от общата стойност, необходима за възстановяване на автомобила следва извода, че стойността, необходима за възстановяване е 35 955.81лв. / 40795.06лв – 4 839.25лв. = 35 955.81лв/. Действителната стойност на „Мерцедес Е350“ с ДК № СВ •••• СХ, видно от заключението на вещото лице по основната СТЕ е 36 984.00лв. Доколкото стойността, необходима за възстановяване на автомобила 35 955.81лв. е над 95% от стойността на МПС-то, следва извода, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Видно от заключението на вещото лице по СТЕ, отговор задача 13 стойността на уврежданията по лек автомобил „Мерцедес Е350“ с ДК № СВ •••• СХ, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части / запазени части 9246лв./ е 27738.00лв. В случая съдът намира за основателно възражението на ответника, че съгласно клаузите на ОУ е уговорено максимално застрахователно обезщетение в размер на 80% от застрахователната стойност на автомобила. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност. В материалноправната разпоредба на чл. 387 КЗ е законустановено, че страните по застрахователния договор могат да определят договорена застрахователна стойност, която е фиксирана парична сума, като в този случай чл. 386, ал. 2 не се прилага. Договорената застрахователна стойност се смята и за стойност на застрахователния интерес при настъпване на застрахователното събитие и не може да бъде оспорвана от страните. В клаузата на т. 35.1 от Общите условия е предвидено изключението на чл. 386, ал. 2 от КЗ, като е предвидено, че общият размер на изплатените застрахователни обезщетения през време на застраховане не може да надвишава 80% от застрахователната сума. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ищеца за нищожност на т. 35. 1 от Общите условия, като противоречаща на чл. 386, ал. 2 от КЗ. Основание за нищожност на договорна разпоредба при противоречие със закона е налице, когато същата противоречи на конкретна императивна правна норма, тъй като диспозитивните норми не са от порядък да бъдат накърнени. Нормата на чл. 386, ал. 2 от КЗ не е императивна по своя характер, а диспозитивна такава. Самият законодател дава възможност да се приеме от страните договорна застрахователна стойност съгласно чл. 387, ал. 1 от КЗ, в отклонение от предписаната в чл. 386, ал. 2 от КЗ, т. е. последната е диспозитивна по своя характер. Видно от приложеното на л. 4 по делото копие на застрахователна полица застрахователната сума е в размер на 18 917.80евро / 37000.00лв./. 80% от застрахователната сума е 15134.24 евро, по гражданско дело 15738/2024г., по описа на СРС, по същата застрахователна полица на ищеца е присъдено застрахователно обезщетение в размер на 7188.76евро. Респективно максималният размер, за който може да бъде уважената претенцията в настоящото производство е 7945.48евро, за която част искът се явява основателен, като над тази сума, до максимално предявените 11729.03евро или за разликата от 3783.55евро претенцията подлежи на отхвърляне, поради неоснователност. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В материалноправната разпоредба на чл. 405, ал. 1 КЗ е законоустановено, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5, респективно ответникът дължи плащане след изтичането на 15 работни дни от завеждането на щетата. Не е спорно по делото, че щетата е заведена при ответника на 15.01.2024г., което обстоятелство намира опора в приложения на л. 11 по делото препис на опис заключение от 18.01.2024г., респективно ответникът е в забава, считано от 06.02.2024г. Акцесорната претенция за мораторна лихва е заявена за периода 16.07.2024 г. до 08.09.2025 г., тоест за периода след изпадане на ответника в забава, като размерът на дължимата се мораторна лихва върху сумата от 7945.48евро, изчислен с помощта на компютърна програма е 1209.68евро, за която сума акцесорната претенция се явява основателна, като над тази сума, до максимално предявения размер от 1785.69евро или за разликата от 576.01евро искът се явява неоснователен. По разноските: Предявени са искови претенции в общ размер на 13 577.72евро, уважената част е в размер на 9155.14 евро, респективно отхвърлената част е в размер на 4422.58евро, при каквото съотношение следва да бъдат разпределени разноските по делото. От страна на ищеца се претендират разноски в общ размер на 2051.08 евро, от които 540.59евро – държавна такса, 102.26 евро – депозит СТЕ, 130.00евро – депозит допълнителна СТЕ И 1278.23 евро – адвокатско възнаграждение. В проведеното на 17.04.2026г., открито съдебно заседание процесуалния представител на ответника формулира възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. Съдът, съобразявайки фактическата е правна сложност на делото, обстоятелството, че бяха проведени две открити съдебни заседания, беше извършен разпит на един свидетел и бяха изслушани заключение по СТЕ и допълнителна СТЕ, намира, че адекватният размер на адвокатското възнаграждение е 700.00евро. По изложената аргументация на ищцовото дружество следва да се признаят разноски в общ размер на 1472.85 евро. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 993.11евро с оглед уважената част на исковете. На ответника следва да се признаят разноски в общ размер на 304.52 евро / депозит вещо лице и юрисконсултско възнаграждение/ На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. ГПК, ищецът следва да заплати на ответника разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 99.19евро. Водим от гореизложеното, съдът