Решение № 3718 от 23.7.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 4592/2025 г.

Производството е образувано е въз основа на депозирана от Д. Й. Д. против Поделение за пътнически превози към „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 222, ал. 2 във вр с чл. 59 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2568, 95 лв.- неизплатено обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение поради б., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 11.03.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски. Ищецът посочва, че е бил в трудови правоотношения с ответника от •• г., съгласно последния му безсрочен трудов договор № •• г. на длъжност „•••••“, Локомотивно депо, •• към „БДЖ - ПП“ ЕООД. Посочва се, че считано от •• г. трудовият договор на ищеца е прекратен на основание чл. 327, ал.1, т. 1 КТ – поради невъзможност работникът да изпълнява възложената му работа поради б.. Общият трудов стаж на ищеца към датата на прекратяване на трудовия договор в железопътния транспорт е ••. Твърди се, че към датата на прекратяване, ищецът е имал право на обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за 2 месеца, завишено с коефициент 2, 5 съгласно чл. 37, ал. 2 от действащия към момента Колективен трудов договор- 2022 г. Страни по КТД се посочва, че са – „БДЖ- Пътнически превози“ ЕООД и КНСБ: Синдикат на железничарите в Българя е Съюз на транспортните работници. Твърди се, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е бил член на •• към КНСБ, като с Акт за трудовото му правоотношение, на ищеца е разпоредено да се изплати обезщетение в размер на 2 брутни трудови възнаграждения, завишени с коефициент 2, 5. Твърди се, че размерът на заплатеното от работодателя обезщетение не съответства на действителния такъв, доколкото като база за изчисление е взето полученото брутно трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., когато ищецът е имал един работен ден. Счита, че като база за изчисляване на дължимото обезщетение, следва да се вземе последния пълен работен месец, който е месец февруари 2021 г. Посочва се, че при определяне на обезщетенията според чл. 228, ал.1 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение. Тъй като ищецът е бил в болничен повече от 11 месеца, се посочва, че последното получено от него месечно брутно трудово възнаграждение, което трябва да се вземе като база за изчисление на обезщетението е това от месец февруари 2021 г. и то е в размер от 1717, 19 лв. В тази сума се посочва, че са включени и допълнителните трудови възнаграждения, които имат поС.ен характер и са определени с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, с вътрешните правила за работната заплата и действащите към момента КТД и индивидуален трудов договор. С оглед описаното ищецът счита, че следва да му се заплати допълнителна сума до пълния размер на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ. Моли искът да се уважи. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника, който оспорва иска като неоснователен. Счита, че база за определяне на БТВ на ищеца за дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ във вр. с чл. 37, ал.2 КТД – 2022 г. е именно трудовото възнаграждение за месец януари 2022 г., доколкото през месец февруари 2022 г. ищецът няма отработени дни. Потвърждава изплащането на обезщетение в размер на 6017 лв. Ответникът сочи, че съгласно чл. 228, ал.1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В тази връзка се сочи, че тъй като трудовото правоотношение е прекратено на •• г., то правилно е определено като база за изчисляване брутното трудово възнаграждение за месец януари 2022 г., когато ищецът има отработен 1 работен ден. Посочва се, че при определяне на размера на обезщетението е съобразена разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Счита, че липсва основание за определяне на размера на обезщетението въз основа на БТВ за пълен отработен месец, който би могъл да е и доста дълъг период назад. Посочва, че за месец януари 2022 г. допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, което е заплатено на ищеца е в размер по – голям с1 % от това през месец февруари 2021 г. В случай, че съдът приема за основателно твърдението на ищца, че база за определяне на обезщетението е БТВ за последния пълен отработен месец – февруари 2021 г., то оспорва размерът да е 1717, 19 лв. Посочва, че при определяне на размера, служещ като база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ следва се вземе предвид разпоредбата на чл.17, ал.1 т. 3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и § 1, ал. 4 от ПЗР на КТД – 2022 г., като същото се сочи, че е в размер на 1320, 51 лв.- сбор от получената основна заплата 955 лв., допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -238, 75 лв. и 126, 76 лв.- нощен труд. Предвид така изложеното счита, че работодателят правилно е изчислил и заплатил обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ, като предявеният иск е неоснователен. Претендира разноски. Съдът, въз основа на доказателствата и фактите, които се установяват с тях, както и с оглед на наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното: Не се спори и от събраните в хода на делото доказателства се установява, че ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, като трудовото му правоотношение е прекратено на •• г. и му е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ от работодателя в размер на 6017 лв., като последният месец, през който е работил един ден е януари 2022 г., а последният пълен отработен месец е февруари 2021 г. Не се оспорва, че страните са били в трудови правоотношения, като на •• г. е сключен трудов договор /посочва се, че това е последният безсрочен трудов договор/, с който работодателят е възложил, а ответникът е приел да изпълнява длъжността „•••••“ •• и е прекратено на •• г. на основание чл. 327, ал.1, т.1 КТ поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради б.. В акта за прекратяване на трудовото правоотношение е прието, че ищецът има трудов стаж в системата на БДЖ – •••••, поради и което е определено на основание чл. 222, ал.2 КТ да му се изплати брутното трудово възнаграждение за срок от два месеца, завишено с коефициент 2, 5, съгласно чл. 37, ал.2 КТД- 2022 г. Определено е и изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Не се оспорва и от приетите като писмени доказателства фишове се установява, че м.02.2021 г. ищецът има отработен пълен работен месец от 20 дни, като брутното му трудово възнаграждение е в общ размер от 1783, 19 лв., в което са включени основна заплата в размер на 955 лв., допълнително възнаграждение за трудов стаж и проф- 238, 75 лв., километрични 0, 07 за 4984, 70-348, 93 лв., нощен труд 126, 76 лв., ваучери 66 лв., жп карти общо 8, 34 лв., като са приспаднати необлагаема сума километри (-34, 89 лв.). Видно от приетия като писмено доказателство фиш за м. 01.2022 г. ищецът е имал един отработен ден. За 03.2022г., ищецът няма отработени дни. В приетото като писмено доказателство Удостоверение, издадено от •• общият трудов стаж на ищеца в железопътния транспорт е ••, като същият е работил като „••“ в различни поделение на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД. По делото е приет като писмено доказателство Колективен трудов договор между „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и КНСБ: Синдикат на железничарите в България, Съюз на транспортните синдикати в България и КТ „Подкрепа“: Национален железничаски синдикат и Федерация на транспортните работници. В чл. 23 от КТД са отразени допълнителното трудови възнаграждение за длъжностите „••“, „••“ и „••“ за положен нощен труд. В чл. 32 е предвидено, че на работниците и служителите, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване се изплащат суми за пропътуван километър вместо командировъчни пари в отразените в колективния трудов договор размери. В чл. 37, ал. 2 от КТД е предвидено, че при прекратяване на трудовото правоотношение поради б. по условията на чл. 325, т. 9и чл. 327, ал.1, т. 1 КТ работниците и служителите, които през последните пет години не са получавали обезщетение на същото основание, имат право на обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение, за срок от 2 месеца, завишено с коефициент в зависимост от прослужените години в държавните железопътни предприятия, като в случая не се спори, че приложимия коефициент 2, 5 при стаж над 10 години. В § 1, ал. 4 от КТД – 2022 г. допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер са: за придобит ТСПО, за по висока лична квалификация От приетата като писмено доказателство служебна бележка се установява, че ищецът е бил член на •• г. до •• г. и не е прекъсвал членството си. В чл. 13 от приетите Вътрешни правила за работната заплата, утвърдени от управителя на „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е посочено, че допълнителни възнаграждения с поС.ен характер са възнаграждения за придобит трудов стаж, професионален опит, и месечно възнаграждение за ползване в работата на по – висока лична квалификация. В чл. 21 е предвидено, че на работниците и служителите, които изпълняват служебните си задължения по време на пътуване, се изплащат суми за пропътуван километър вместо командировъчни пари в сочените размери. От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно, обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установя, че брутното трудово възнаграждение на ищеца Д. Д. за пълен работен месец предхождащ уволнението (м.02.2021 г.) е в размер на 1717, 19 лв., като в него са включени следните основно и допълнителни възнаграждения, както следва: 955 лв.- основна работна заплата, 238, 75 лв.- допълн.възнг. за ТСПО (клас) 25 %, бонус локомотивен (по оценка) – 47, 75 лв., километрични (4984, 7 км. х 0, 07 лв.) – 348, 93 лв. и нощен труд – 126, 76 лв. Вещото лице е посочило, че в случай, че като база за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се приеме брутно трудово възнаграждение в размер на 1717, 19 лв., то общият размер на обезщетението би бил 8585, 95 лв. След приспадане на заплатеното обезщетение в размер от 6017 лв., то разликата между платено и дължимо би била 2568, 95 лв. Посочено е, че съгласно § 1, ал. 4 от КТД – 2022 г. допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер са: за придобит ТСПО, за по висока лична квалификация, от което следва, че БТВ на ищеца за определяне на обезщетението, база м. 02.2021 г. е в размер на 1320, 51 лв., включващо основна работна заплата в размер на 955 лв., допълнително възнаграждение за ТСПО (клас) 25 % - 238, 75 лв. и нощен труд 126, 76 лв. В този случай обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се сочи, че е в размер на 6602, 55 лв., като разликата между него и изплатеното такова от 6017 лв. е 585, 55 лв. Установява се и размерът на БТВ за месец януари 2022 г., като същото е в размер на 1 отработен ден и 19 дни платен отпуск в общ размер на 1314, 66 лв., като след преизчисляването за пълен отработен месец БТВ е в размер от 1203, 30 лв., като същото включва основна работна заплата и трудов стаж и ПО (клас) 26 %. В този случа изплатеното обезщетение в размер на 6017 лв. е равно на изчисленото на тази бава обезщетение. Основните спорни въпроси по делото касаят конкретното БТВ, което следва да се вземе като основа за изчисляване на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ дали следва да извърши приравняване или като база за изчисляване следва да се вземе брутното трудово възнаграждение за пълен отработен месец. В РЕШЕНИЕ № 490 ОТ 28.06.2010 Г. ПО ГР. Д. № 342/2009 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС е прието, че според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, т.е. включително и това по чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. В мотивите на цитираното решение на ВКС е прието, че според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, т.е. включително и това по чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В случая се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т.е за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. Ако работникът или служителят не е работил през целия календарен месец, а само определени дни от него, то полученото възнаграждение не може да се определи като месечно. ВКС приема за неправилен изводът, че следва да се приложи разпоредбата на § 6 ДПЗР от НДДТВ (отм.), тъй като в случая тя е неприложима, защото като база за изчисляване на обезщетението следва да се вземе месечното трудово възнаграждение при връщане назад във времето. В цитираното решение се сочи, че тази разпоредба би била приложима в други случаи, при които например работникът или служителят въобще няма пълен работен месец. В горния смисъл е и Решение № 432 от 03.12.2012 г. по гр.д. № 1129/2011 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС. С оглед на цитираната съдебна практика, съдът счита, че твърденията на ищеца, че база за определяне на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ е БТВ за последния пълен отработен месец се явяват докозани, като предявеният иск е основателен, доколкото неправилно за база за изчисляване на обезщетението е определено БТВ за месец януари 2022 г., в който ищецът има само един отработен ден. Относно размера на претенцията, то същият не се установява от събраните в хода на делото писмени доказателства и изслушаното заключение на съдебно – счетоводната експертиза. По отношение на възраженията на ответника, касаещи начина на определяне на възнаграждението, представляващо база за изчисляване на обезщетението е налице практика на ВКС. В РЕШЕНИЕ № 257 ОТ 20.10.2014 Г. ПО ГР. Д. № 7716/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС е прието, че съгласно чл. 3 НСОРЗ от 2007 г. брутната работна заплата се състои от три компонента: 1) основна работна заплата, определена съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2) допълнителни трудови възнаграждения, определени в КТ, в наредбата, в друг нормативен акт или в колективен трудов договор; и 3) други трудови възнаграждения, определени в нормативни актове или в индивидуалния трудов договор. Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 КТ правно значение имат не всички допълнителни трудови възнаграждения по чл. 3, т. 2 и 3 НСОРЗ, а само тези с поС.ен характер. ПоС.ен характер имат не само допълнителните възнаграждения, които се начисляват и изплащат, макар и в различен размер, ежемесечно или на по-дълги периоди, но и тези, дължимостта на които се определя не според преценката на работодателя, а според обстоятелствата – ежемесечно или на по-дълги периоди. Такива са всички допълнителни възнаграждения, дължими по колективни трудови договори, уреждащи начина на определяне на възнаграждението за труд – според реализираната печалба, според формирания фонд работна заплата и др. В Решение № 540 по гр.д. № 895 за 2009 г. на ІV ГО (разрешението принципно следва да се отнесе и към базата за обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ) се приема, че съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата – чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер наредбата определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат поС.но заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Следователно, в брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с поС.ен характер – предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения с поС.ен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ и други изрично изброени възнаграждения. Изплащаните суми за нощен труд, труд в официални празници, увеличен нощен труд по посочените критерии, а и защото отчитането им зависи от възприетия от различните работодатели начин на отчитане на работното време – подневно или сумирано, не могат да бъдат отнесени към допълнителните трудови възнаграждения с поС.ен характер. Целевата награда и месечната премия поради предназначението си да стимулират трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, явно не спадат към допълнителните трудови възнаграждения с поС.ен характер. По отношение на спорния по делото въпрос, а именно: дали при формиране на базата за изчисляване на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ се включват получените допълнителни възнаграждения за километри е постановена съдебна практика на ВКС. Решение от 06.12.2010 г. по гр.д. 432/2010 г. по описа на ВКС е постановено по допуснато по реда на чл. 290 ГПК обжалване на въззивно решение на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с оглед тълкуване съдържанието нас оглед тълкуване съдържанието на чл. 15 ал.2 от НСОРЗ(ПМС №4/2007г), по въпроса следва ли при формиране на базата за изчисляване на обезщетението по чл.222 ал.3 Кодекса на труда да се включват получените в последния отработен месец допълнителни възнаграждения за положен извънреден труд, нощен труд и добавки за пропътувани разС.ия в системата на БДЖ, предвид критерия „отработено време” на чл. 15 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение от 06.12.2010 г. е прието, че не са относими към базата за определяне на обезщетението и заплащаните към брутното трудово възнаграждение на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт добавки, определени на пропътуван километър, на основание §3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993г. Тези плащания заместват командировъчни пари за покриване на допълнителните разходи за храна, нощувка и пр. като вид компенсация, което изключва приравняването им с допълнителните трудови възнаграждения с поС.ен характер. Прието е, че тази добавка, получавана от ищеца, като локомотивен машинист за пропътувано разС.ие и на основание разпоредбата на §3 от ДР на Постановление № 133 на МС от 14.07.1993г, поради което се касае за плащания, заместващи командировъчни пари. Процесните добавки не се облагат, в който смисъл е препращането към чл. 19 ал.2 от ЗДОФЛ, не са свързани и със заплащане на „отработено време”. Предвид характера им, приравняването по чл. 15 ал.2 от Наредбата не се отнася за тях, независимо от обстоятелството дали ищецът като локомотивен машинист е получавал плащания периодично, или всеки месец, съобразно пропътуваните километри в други населени места. По отношение на възнаграждението за нощен труд, то същото е прието като допълнително такова с поС.ен характер, съгласно действащия КТД. Предвид така установеното независимо, че е налице съдебна практика предвиждаща, че същото не може да се квалифицира като допълнително възнаграждение с поС.ен характер, то същото на основание КТД следва да се включи при формиране на БТВ, служещо като база за начисляване на обезщетение по чл. 222, ал. 2 КТ. Липсва обаче изрично предвиждан в КТД, че сумите за пропътуван километър вместо командировъчни пари представляват допълнително трудово възнаграждение с поС.ен характер. Не са предвидени като такива и във Вътрешните правила за работната заплата. На основание така изложените доводи и с оглед на приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, искът се явява основателен и доказан до размера на сумата от 585, 55 лв. – разлика между изплатеното обезщетение и дължимото такова обезщетение на основание чл. 222, ал. 2 КТ. Изложените от процесуалния представител на ищеца доводи в писмената защита съдът счита за неоснователни предвид постановената и цитирана по – горе съдебна практика. Доколкото искът има за предмет лихвоносно вземане, то следва да се приеме за доказана и претенцията за законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на уважената главница. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса върху уважената главница или сумата от 50 лв., както и сумата от 125 лв.- възнаграждение за вещо лице по приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. С оглед изхода на спора в полза на всяка от страните по делото следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважена и отхвърлена част от исковата претенция. Ищецът претендира и представя доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 556 лв., от което съразмерно на уважената претенция следва да се присъди в полза на ищеца сумата от 126, 73 лв. Ответникът претендира разноски в размер на 125 лв. за заплатено възнаграждение за вещо лице и 250 лв. –юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 100 лв., от което следва, че общият размер на разноските на ответника е 225 лв., от които съразмерно на отхвърлената претенция се дължи възнаграждение в размер от 173, 71 лв. Мотивиран от горното, съдът