Решение № 267 от 25.7.2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 374/2023 г.

Производството е образувано по въззивна жалба от Д. З. Г., чрез адв.Р. А. от АК - Стара Загора, против Решение № 103/13.02.2023г., постановено по гр.д. № 3895/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което се отменя като незаконосъобразна заповед №336/23.06.2022г. на директор Д.Г. • "С." С.З., представлявано от директора-Й.П.Д., с която на основание чл.325 ал. 1 т.3 КТ е прекратено трудовото правоотношение на Д. З. Г.; отхвърля се предявения от Д. З. Г. иск против Д.Г. • "С." С.З., да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност: „учител“ като неоснователен; осъжда се Д.Г. • "С." С.З., представлявано от директора-Й.П.Д., да заплати на Д. З. Г. сумата от 167, 04лв представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от 01.07.2022г. до 06.07.2022г. ведно със законната лихва за забава от 08.08.2022г. до окончателно изплащане на сумите; осъжда се Д.Г. • "С." С.З., представлявано от директора-Й.П.Д., да заплати на Д. З. Г. сумата от 6, 60лв. представляваща обезщетение за разликата в размера на трудовото възнаграждение, което ищцата е получавала в Д.г. • "С." и това, което получава от настоящия си работодател за периода от 06.07.2022г. до 07.07.2022г. ведно със законната лихва за забава от 08.08.2022г. до окончателно изплащане на сумите; присъдени са разноски и е определена ДТ. Въззивницата обжалва първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е отхвърлен. Намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Счита, че съдът стигнал до неправилен извод като приел, че към датата на постановяване на съдебното решение материално субективно преобразуващото й право да бъде възстановена на работа не съществувало, поради изтичане на срока на трудовия договор. Действително между страните бил сключен трудов договор на основание чл.68, ал.1, т.3 от КТ, която разпоредба регламентира случаите, когато трудовият договор се сключва за заместване на отсъстващ от работа служител до неговото завръщане. Макар съдът да достигнал до правилния извод, че с издаването на Заповед № 336/23.06.2022г., с правно основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ, прекратяването на трудовото правоотношение, поради изтичане на срока му, било незаконосъобразно, отменял процесната заповед и признавал уволнението за незаконно, отхвърлил иска й за възстановяване на преди заеманата длъжност, поради това, че срокът на трудовия договор бил изтекъл към момента на постановяване на съдебното решение. Твърди, че в сключения трудов договор липсвали данни за замествания служител и в процесната Заповед № 336/23.06.2022г. било посочено като правно основание за издаването й чл.325, ал.1, т.3 от КТ, и словестно - записано, че причината за прекратяване на трудовия договор е изтичане на уговорения срок, а не връщането на замествания служител. Твърди, че едва с отговора на исковата молба били изложени твърдения, че трудовият договор бил сключен по предложение на директора на детската градина за заемане на длъжността „учител в детска градина“ по заместване на отсъстващ служител М.А. А.. Счита, че от значение бил и фактът, че процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение била издадена още на 23.06.2022г., а към този момент лицето М.А. А. не се била върнала на работа и нямало как основанието за прекратяване да е завръщането на замествания служител. Намира, че районният съд не обсъдил наведените от нея аргументи и събраните доказателства, не ги взел в предвид и поради това достигнал до погрешен извод. Счита, че към датата на постановяване на съдебното решение трудовият договор се смятал за сключен за неопределено време, поради липсата на данни на замествания служител и поради недействителната клауза за срок в него, поради което срокът му не бил изтекъл. Моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявеният иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е отхвърлен и да постанови друго, с което да уважи предявения иск и да я възстанови на заеманата длъжност преди незаконното уволнение. Претендира разноски за адвокатски хонорар за двете съдебни инстанции. Въззиваемата страна Д.г. • "С." - гр. С.З., чрез процесуалния си представител адв.В. Ц. оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че изводите на съда почивали на правилно установената фактическа обстановка. Счита, че срочният характер на възникналото между страните трудово правоотношение изключвало основателността на предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на въззивницата на заеманата преди уволнението длъжност. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира присъждане на разноски. Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Д.г. • "С." - гр. С.З., чрез адв.В. Ц. от АК – Стара Загора, против Решение № 103/13.02.2023г., постановено по гр.д. № 3895/2022г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта, в която възражението по чл.74, ал.1 от КТ е отхвърлено. Счита, че искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ е неоснователен, поради недействителност на трудовото правоотношение. Намира, че неправилно съдът приел, че сключеният между страните трудов договор за заемане на длъжността „Учител“ в детска градина не нарушавал императивните разпоредби на Закона за предучилищното и училищно образование. Счита, че така направените изводи били в противоречие на приложимия закон и нормативната уредба, регламентираща изискванията за заемане на длъжността „Учител“ в детска градина. Твърди, че заеманата длъжност от въззивницата не попадала в приложното поле на чл.213, ал.8 и ал.9 от ЗПУО, поради което спрямо нея не можело да намери приложение и предвиденото в чл.3, ал.2 от Наредба № 15/22.07.2019г. изключение. Сочи, че съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 15/22.07.2019г. длъжността „учител“ в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие се заемала от лица, придобили висше образование и професионална квалификация „учител“, съгласно Приложение № 1. Твърди, че притежаваното от въззивницата образование не попадало в посочените в т.1 от Приложение № 1 области на висше образование, поради което трудовият договор бил сключен в нарушение на императивно установени изисквания за заемане на длъжността „Учител в детска градина“, обуславящи недействителността на така възникналото трудово правоотношение. Моли съдът да уважи направеното възражение на основание чл.74 от КТ като прогласи недействителността на възникналото между страните трудово правоотношение и да отхвърли предявения иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата страна Д. З. Г., чрез адв.Р. А. от АК - Стара Загора, в който оспорва насрещната жалбата като неоснователна. Намира обжалваното решение в частта му, в която съдът оставил без уважение направеното възражение от ответната страна по чл.74, ал.1 от КТ за недействителност на сключения трудов договор за правилно и законосъобразно. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди атакуваното решение в частта му, в която е оставил без уважение направеното възражение от ответната страна по чл.74, ал.1 от КТ за недействителност на сключения трудов договор и да остави без уважение подадената въззивна жалба. Съдът, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225 ал. 2 от КТ. Направено е възражение от ответника за недействителност на трудовия договор с ищцата на основание чл. 74, ал.1 КТ. В исковата си молба ищцата Д. З. Г. твърди, че по силата на сключен трудов договор от 09.09.2021г. започнала работа при ответника - Д.г. • "С."" в град С.З., на длъжност „учител по музика" в детска градина, категория персонал педагогически, считано от 13.09.2021г. Трудовият договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 от Кодекса на труда за периода от 13.09.2021г. до 31.05.2022г., на непълно работно време - 4 часа на ден. През останалите 4 часа на ден ищцата била назначена в Д.г. • "С." също в град С.З.. Там също била със срочен трудов договор, за периода от 15.09.2021г. до 31.05.2022г. През периода на действие на трудовите й договори, ищцата изпълнявала стриктно задълженията си, в дух на разбирателство и уважение към двете директорки. Седмица преди да изтече срока на договорите провела разговор и с двамата работодатели, затова дали ще удължат срока на договорите и и дали искат да продължи да работи при тях. Двете директорки изразили желание да продължат да работят заедно, но тъй като през летните месеци, не се провеждат занимания по музика, щяла да замества колегите си учители. След няколко дни ищцата разбрала, че била бременна и го съобщила. Чувствала се добре здравословно и нямало никаква пречка да изпълнявала задълженията си. След съобщаване на новината за бременността й директорката на Д.г. • "С." отказала да я назначи за нов период и с изтичане на срока на договора 31.05.2022г. отношенията им били прекратени. Директорката на Д.г. • "С."" също издала Заповед №321/25.05.2022г за прекратяване на трудовия договор на ищцата. Считано от 01.06.2022г. ищцата била освободена от длъжността „учител по музика" на основание чл.325, ал.З от Кодекса на труда. Едновременно с връчване на заповедта за прекратяване, директорът на Д.г. • "С."", предложил на ищцата да бъде назначена по заместване на друг служител в детската градина, изпълняващ длъжността „учител в детска градина". Ищцата приела. На 31.05.2022г. й бил предоставен за подпис Трудов договор № 322/31.05.2022г., в който било посочено, че правното основание за назначаването й било чл. 68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, а именно за заместване на работник или служител, който отсъства от работа. Посочената разпоредба отговаряла на това, което се били разбрали с директорката. Била назначена на пълен работен ден. По - долу в текста на трудовия договор, в други условия, било посочено, че се касае за времето от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. Едва когато й била връчена Заповед № 336/ 23.06.2022г., за прекратяване на трудовия договор, сключен на 31.05.2022г., считано от 01.07.2022г., на основание чл.325, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, ищцата разбрала, че не била назначена по заместване, а отново била назначена на срочен трудов договор. За причини за прекратяване на трудовия договор словесно било изписано- изтичане на уговорения срок. Ищцата твърди, че Заповед №336 от 23.06.2022г. на г-жа Й.Д. - Директор на Д.г. • "С."", град С.З., била незаконосъобразна поради това, че с нея се прекратявал Трудов договор №322 от 31.05.2022г., който бил сключен в нарушение на закона. Уговорената в точка 5-та, буква „а" от трудовия договор клауза за определен срок на трудовото правоотношение - от 01.06.2022г. до 30.06.2022г, тоест за един месец, била уговорена в нарушение на закона, тъй като липсвали основания за тази срочност. По отношение на срочните трудови договори по чл.68, ал.1, т.1 от КТ законодателят бил предвидил определени ограничения, както по отношение на срока, така и по отношение естеството на работата и условията, при които можели да се сключват - в изрично посочените случаи и предвидени изключения. При това ограничението за сключване на срочни трудови договори се отнасяло както за първоначално сключваните такива, така и за последващите им промени с допълнително споразумение. В трудовия договор не били посочени обстоятелствата, които налагали определянето на срок на договора, съобразно изискванията на ал.3 и ал.4 от същата разпоредба на чл.68 от КТ. Правно основание за сключването му бил посочен чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, а именно за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, но липсата на посочени данни -име и длъжност на замествания служител, както и наличието на клаузата в точка 5-та, буква „а" за определен срок на трудовото правоотношение - от 01.06.2022г. до 30.06.2022г, го превръщали в срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. С оглед естеството на заеманата длъжност "учител в детска градина" и изпълняваните трудови функции, работата била с постоянен характер. Трудов договор №322 от 31.05.2022г., между ищцата и ответника бил сключен в нарушение на разпоредбите на чл.68, ал.3 и ал.4, във вр. с § 1, т.8 от ДР на КТ, поради което и на основание чл.68, ал.5 от КТ трудовият договор следвало да се счита сключен за неопределено време. Прекратяването му на основание чл.325, ал.1, т.3 от КТ било незаконно, поради неговата неприложимост. Поради това се оспорва Заповед №336 от 23.06.2022г. като незаконосъобразна. Искането до съда е да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да постанови неговата отмяна, да бъде възстановена ищцата на длъжността "учител детска градина" и да се осъди ответната страна да й заплати на основание чл. 225, ал. 2 КТ разликата в размера на трудовото възнаграждение, на ищцата при ответника и което получавала при настоящия си работодател си. Ответникът оспорва предявените искове по основание, а по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ и по размер. Не оспорва твърдението, че на 31.05.2022г. между ищцата и ответника бил сключен Трудов договор № 322 от същата дата за заемане на длъжността „Учител в детска градина“. Трудовият договор бил сключен по предложение на Директора на детската градина за заемане на длъжността „Учител в детската градина“ по заместване на отсъстващ служител - М.А. А.. Трудовият договор бил сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 от Кодекса на труда, като в него изрично бил посочен и периода на отсъствие на замествания служител - 01.06.2022г. до 30.06.2022г. Със завръщането на титуляра на работа, което станало на 01.07.2022г., трудовото правоотношение на ищцата било прекратено с изтичане на уговорения срок - завръщането на замествания на работа. Прекратяването на трудовия договор при общите основания по чл. 325 от КТ, не се извършвало по волята само на една от страните по него, а било в резултат на съгласуваната им обща воля след сключването му в хипотезата на чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, или при сключването в хипотезите на чл. 325, ал. 1, т. 3- т. 5 от КТ, или наличието на други причини и юридически факти, които правели неизбежно прекратяването на трудовия договор- чл. 325, ал. 1, т. 6-т. 12 от КТ. Следователно, за да настъпи правният ефект на прекратяването на трудовия договор в хипотезата по чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ било достатъчно работодателят да уведоми писмено работника/служителя, че юридическият факт бил настъпил т. е. уговорения срок бил изтекъл и правоотношението се считало за прекратено, а не да се издава заповед. В този смисъл издадената от работодателя в настоящия случай заповед нямала предназначението да прекрати трудовото правоотношение, а единствено да уведоми служителя за това прекратяване, като посоченото в нея правно основание не се явявало задължителен за съдържанието й реквизит, който трябвало да бъде съобразяван с осъществяването на предвидените за това фактически предпоставки. Независимо от това, посоченото в заповедта правно основание се явявало и приложимото такова в хипотезата, в която трудовият договор за заместване бил сключен при ясно и недвусмислено определяне на срока, за който бил сключен. Изтичането на еднозначно определения и уговорен срок за заместване, предпоставял прекратяване на трудовото правоотношение при изтичане на определения срок, което в настоящия случай работодателят бил съобразил като фактическо и правно основание в издадената своя заповед. Обективираното в Заповед № 336 от 23.06.2022г. изявление за прекратяване на трудовия договор с изтичане на уговорения срок на завръщане на титуляра на работа - 01.07.2022г. по никакъв начин не опорочавало прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата. Трудов договор № 322 от 31.05.2022г. не бил сключен в нарушение на чл.68 от Кодекса на труда, поради което спрямо него не можело да намери приложение установената в чл.69 от същия нормативен акт презумпция, поради което предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда бил неоснователен и същият не следвало да бъде уважаван. Акцесорният характер на останалите искове по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от Кодекса на труда определял тяхната неоснователност, поради неоснователността на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда. При условията на евентуалност ответникът прави възражение за недействителност на трудов договор № 322 от 31.05.2022г. поради това, че същият бил сключен в нарушение на императивни правни норми. Съобразно чл.213, ал.1 от Закона за училищното и предучилищното образование длъжностите на педагогическите специалисти, в т.ч. длъжността „учител“ се заемали от български граждани, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнение на съответната длъжност, като в ал.5 на същата разпоредба било поставено изискването, според което учителска длъжност да се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на виеше образование и професионалните направления и професионална квалификация "учител". Към момента на сключване на договора и настоящия момент ищцата не притежавала необходимата за изпълнение на длъжността професионална квалификация „учител“ като за заемането на тази длъжност, не можели да бъдат приложени предвидените в чл.213 от Закона за училищното и предучилищно образование изключения. Поради тази причина, поради допуснато противоречие със Закона за училищното и предучилищно образование, трудовото правоотношение на ищцата за заемане на длъжността „Учител в детска градина“ се явявало незаконно, чиято недействителност следвало да бъде прогласена на основание чл.74 от Кодекса на труда. При условията на евентуалност, ответникът счита, че предявеният на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда иск се явявал на самостоятелно основание неоснователен. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира разноски. Решението е обжалвано само в частта му относно иска по чл. 344, ал.1 т.2 КТ – за възстановяване на ищцата на преди заеманата длъжност и в частта относно произнасянето по възражението на ответника за недействителност на трудовия договор на осн. чл. 74, ал.1 КТ. В останалите части, решението на СтРС като необжалвано е влязло в сила. За да постанови решението си Старозагорския районен съд е приел, че ищцата е назначена с трудов договор № 322/31.05.2022г. в Д.г. • "С."“ гр. С.З. на длъжност „учител“ в детска градина, категория персонал: педагогически с шифър на класификатора на длъжностите 23425002. Според чл.213 ал.5 от ЗУПО Учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация "учител". Съгласно чл.213 ал.9 от ЗУПО обаче, учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация "учител". В Наредба № 15 от 22 юли 2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в чл. 2 е регламентирано, че: Учителските длъжности в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностното развитие, включително и на ресурсните и болничните учители, са: 1.учител; 2.старши учител; 3.главен учител. Според чл.3 ал.2 от Наредбата: Учителска длъжност може да се заема и от лице без висше образование и без професионална квалификация "учител" в случаите по чл. 213, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование или от лица със завършено висше образование, но без професионална квалификация "учител" в случаите по чл. 213, ал. 9 - 11 от Закона за предучилищното и училищното образование. Предвид изложеното и факта, че ищцата притежава съгласно Диплома за завършено висше образование завършено такова и професионално квалификация хореограф-педагог е обосновал извод, че се вмества в изключението, регламентирано в нормата на чл.213 ал.9 ЗУПО, тоест договорът е действителен. Установил е сключен трудов договор № №322/31.05.2022г, на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ, в който е посочено, че е сключен за определен срок за времето от 01.06.до 30.06.2022г. Със Заповед №336, договорът е прекратен, считано от 01.07.2022г., тоест с изтичане на срока. Приел е, в договора не е посочено име и длъжност на замествания служител, но пък е регламентиран срок на действието му. Трудовият договор сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя - титуляр на длъжността. Необходимо негово съдържание е изричното посочване на името на титуляра на длъжността, за заместването на който същият се сключва, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа. Тези обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата „срок” в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. Независимо от това договорът е прекратен на осн. чл.325 ал.1 т.3 от КТ, което се явява незаконосъобразно. Предвид горното съдът е приел, че Заповед №336 е незаконосъобразна и я е отменил. По отношение иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, съдът е приел, че е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според ТР №2/2012г. по т.д. №2/2012г. на ОСГК на ВКС това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяването на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. Когато уволнението бъде признато за незаконно, но междувременно срокът на трудовия договор е изтекъл искът за възстановяване на предишната работа се отхвърля. Тоест така предявения иск по чл.344 ал.1 т.2 от КТ съдът е приел за неоснователен, поради изтичане на срока на трудовия договор и го е отхвърлил. Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери за установено следното: С трудов договор от 09.09.2021г., сключен между Д.г. • "С."“ и Д. З. Г., за длъжност „учител по музика“ в детска градина, категория персонал педадогогически, на непълно работно време 4 часа в дните понеделник, сряда и петък, ищцата е назначена на работа при ответника. С Заповед №321/25.05.2022г., на основание чл.325 ал.3 КТ, трудовият и договор на ищцата е прекратен, поради изтичане на уговорения срок. С трудов договор № 322 от 31.05.2022г., Д. З. Г. е назначена на основание чл. 68, ал.1 т.3 КТ – за заместване на работник или служител, който отсъства от работа, на длъжност „учител“ в детска градина. В трудовият договор е посочено също, че е във връзка чл. 70, КТ – със срок за изпитване в полза на работодателя и за времето от 01.06.2022г. до 30.06.2022г. Със Заповед № 336 от 23.06.2022г. е прекратен трудовия договор на ищцата с Д.г. • "С."“ на основание чл. 325, ал.1, т.3 КТ, поради изтичане на срока му. Заповедта е връчена на 23.06.2022г. От представената по делото Диплома за висше образование, издадена от Югозападен университет „Неофит Рилски“ се установява, че ищцата има специалност „Българска народна хореография“, професионална квалификация „хореограф-педагог“. От Уверение №1309/26.11.2022г., издадено от Педагогически факултет на Тракийски университет С.З., е видно, че ищцата е записана през 2021/2022г. учебна година в летен семестър, „задочно“ обучение за висше образование на образователно квалификационна степен магистър по специалност „специална педагогика“- ресурсен учител. От представените по делото допълнително споразумение към Трудов договор № 255 от15.04.2022г., сключено между Д.г. • "С."“ и М.А.А., се установява, че последната е назначена, считано от 01.04.2022г. на длъжност „старши учител“. Със Заповед № 320/31.05.2022г. на М.А.А. е разрешено ползване на платен отпуск за периода 02.06.2022г. до 01.07.2022г. По направеното възражение за недействителност на трудов договор № 322/31.05.2022г. от ответника, поради сключването му в нарушение на императивни правни норми на основание чл. 74, ал.1 КТ, въззивната инстанция намира за установено следното: Ищцата е назначена по силата на трудов договор № 322/31.05.2022г. в Д.г. • "С."“ гр. С.З. на длъжност „учител“ в детска градина, категория персонал: педагогически с шифър на класификатора на длъжностите 23425002. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.5 от ЗУПО учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация "учител". Предвидено е изключение от това правило в чл.213 ал.9 от ЗУПО, съгласно което учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация "учител". В Наредба № 15 от 22 юли 2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти в чл. 2 е регламентирано, че: Учителските длъжности в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностното развитие, включително и на ресурсните и болничните учители, са: учител; старши учител; главен учител. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата: Учителска длъжност може да се заема и от лице без висше образование и без професионална квалификация "учител" в случаите по чл. 213, ал. 8 от Закона за предучилищното и училищното образование или от лица със завършено висше образование, но без професионална квалификация "учител" в случаите по чл. 213, ал. 9 - 11 от Закона за предучилищното и училищното образование. Тъй като ищцата притежава Диплома за завършено висше образование и професионално квалификация хореограф-педагог може да се приеме, че за нея се прилага изключението, предвидено в разпоредбата на чл.213 ал.9 ЗУПО. Ето защо, въззивният съд намира, че трудовият договор № № 322/31.05.2022г., сключен между Д.г. • "С." гр. С.З. и ищцата е действителен. В подкрепа на това становище са и постановките на Тълкувателно решение № 4 от 01.02.2021г., по тълк. д. № 4/2017г. на ОСГК на ВКС, съгласно т. 1б, от което, е налице основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал.1 т.6 КТ, когато при сключването му работникът или служителят не отговарят на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Това означава, че трудовият договор, сключен в нарушение на въведени с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа е действителен, тъй като на прекратяване подлежи само действителен трудов договор. Безспорно е установено по делото, че сключеният трудов договор № №322/31.05.2022г, е на основание чл.68 ал.1 т.3 КТ, макар в същия да е посочено и друго основание – чл. 70 КТ и срок 01.06.2022г. – 30.06.2022г. По този факт не спори и ответника, който в отговора си посочва, че трудовият договор е по заместване на отсъстващ служител работник – М.А. А., като изрично бил посочен и срокът на отсъствието й. Със Заповед №336, договорът е прекратен, считано от 01.07.2022г., на основание чл. 325, ал.1 т.3 КТ, със изтичане на срока. В договора не е посочено името и длъжността на замествания служител, а е предвиден срок. Трудовият договор сключен при условията на чл. 68, ал.1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя - титуляр на длъжността. Необходимо негово съдържание е изричното посочване на името на титуляра на длъжността, за заместването, на който същият се сключва, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа. Тези обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата „срок” в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. Прекратяването на трудовия договор на осн. чл.325 ал.1 т.3 от КТ е незаконосъобразно. В този смисъл правилно районният съд е приел, че Заповед №336 е незаконосъобразна и е отменил в решението си. По отношение иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ, въззивната инстанция намира за установено следното: Трудовият договор, сключен при условията на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, е вид срочен трудов договор за определяем срок, който се сключва за заместване на отсъстващ работник или служител. Лицето, с което се сключва този договор поема изцяло изпълнението на трудовите задължения на замествания и ползва на общо основание правата и правомощията, които съответната длъжност съдържа. Срокът по трудовия договор за заместване се определя от продължителността на отсъствието на работника или служителя - титуляр на длъжността. В сключвания трудов договор за заместване трябва изрично да бъде посочено името на титуляра на длъжността, за заместването на който се сключва този трудов договор, както и факта, че този договор се сключва до неговото завръщане на работа, които обстоятелства са особено важни, защото изразяват клаузата "срок" в договора, определят трудовата функция, мястото на работата и създават типичното за неговото прекратяване основание по чл. 325, т. 5 КТ. По своята правна природа този вид трудов договор е срочен и поражда действие за срока на отсъствието на титуляра от работа. Последният факт обуславя както възникването на правоотношението с източник такъв договор, така и неговото прекратяване. Затова друга клауза в трудовия договор за заместване, свързана със срок, различен от определяемия по този договор е недействителна и не поражда правни последици. Настоящият състав приема, че правилното приложение на правната норма на чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ предпоставя този трудов договор да бъде сключен за заместване на отсъстващ работник или служител като срокът на действието му е определяем - до реалното завръщане на титуляра на работа, поради което съдържащите се в него клаузи, свързани с изтичането на друг уговорен срок са недействителни и не пораждат правни последици. В този смисъл е Решение № 80 от 30.03.2012г., по гр.д.№ 640/2011г. на ВКС ІІІ ГО. По делото е установено, че сключеният между страните трудов договор е на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ – без да е посочено до завръщане на кой титуляр е сключен договора. В него се съдържа допълнителна клауза – чл. 70 КТ в полза на работодателя и посочен срок – за периода 01.06.2022г. – 30.06.2022г., в която част договорът се явява частично недействителен, относно регламентирания срок на действието му, тъй като е в противоречие с основанието за сключването му - чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ и в тази част не е породил правно действие. Прекратяването на този вид трудови договори може да стане единствено на основание чл. 325, т. 5 КТ, а именно - след настъпването на предвиденото в трудовия договор условие по чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ - завръщане на замествания на работа, като трудовият договор със заместващия го работник или служител се прекратява по реда на чл. 325, т. 5 КТ. В случая трудовият договор с ищцата е сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, като при сключването му волята на страните е била ищцата да заема длъжността "учител в детска градина", без да е посочен титуляра, който се замества. Работодателят в отговора си посочва името на титуляра – М.А. А.. Безспорен е фактът, че заместваното лице М. А. е ползвал разрешен платен отпуск от 02.06.2022г. – до 01.07.2022г. включително, който период не съвпада изцяло със срока на работа на ищцата, тъй като нейния трудов договор е сключен за времето от 01.06.2022г. и е прекратен, считано от 01.07.2022г. Трудовият договор с ищцата е прекратен на основание чл. 325, т. 3 КТ - с изтичане на уговорения срок, в противоречие с основанието, на което е сключен - чл. 68, ал. 1, т. 3 КТ, поради което прекратяването на трудовото правоотношение поради изтичане на уговорения срок се явява незаконно и уволнителната заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Предвид уважаването на иска за незаконност на уволнението и обявяването за недействителен на договора, с частта му относно предвидения срок, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.5 КТ, договорът следва да се смята сключен за неопределено време и обуславя извод за основателност и на втория обективно съединен иск – за възстановяване на ищцата на заеманата длъжност преди незаконното уволнение – „учител в детска градина“. Предвид гореизложеното, въззивната инстанция счита, че решението на СтРС, отхвърлителната му част по отношение на иска с правно основание чл. 344, ал.1 т.2 КТ е неправилно и като такова следва да бъде отменено. Вместо това предявеният иск следва да бъде уважен и ищцата възстановена на заеманата преди незаконното прекратяване на трудовия договор длъжност. Насрещната въззивна жалба на работодателя Д.Г. • "С." С.З., представлявано от директора-Й.П.Д. по изложените по – горе съображения се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а решението на СтРС в обжалваната с нея част да се потвърди като правилно. Решението в частта за разноските, в която част ищцата е осъдена да заплати на ответника разноски следва да бъде отменено, като вместо него, следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата още 200 лв. разноски за адв. възнаграждение за първата инстанция и 400 лв. – за адв. възнаграждение за втората инстанция. Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса върху уважения иск в размер на 30 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ОС – Стара Загора. Воден от горното, съдът