Решение № 298 от 20.8.2026 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 524/2024 г.

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н., гр. С.•• срещу против „П.Х.“ АД в н. - гр. В.•• , ЕИК •• и М. П. В., постоянен синдик на „П.Х.“ АД, с адрес: гр.Б.•• с правно основание чл.694, ал. 2, т. 1 от Търговския закон и цена на иска 552 758,39 лв.

В исковата молба е посочено, че на основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Н. (ЗНАП), агенцията представлява държавата в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП, изпълнителният директор на Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

Посочва се, че със Заповед № ЗЦУ-ОПР-39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Н. С. Х. - директор на дирекция „Държавни вземания”, е оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

В исковата молба се посочва, че с Решение № 314 от 25.10.2016 г., постановено по т. д. № 83 по описа за 2014 г. на Окръжен съд С., на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „П. Х.“ АД с началната дата 31.12.2011 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър под

№20161025171848.

Твърди се, че с молба изх. № 24-29-88/14#213 от 15.05.2024 г. Н. е предявила публични вземания в общ размер на 2 073 373,42 лв., представляващи публични задължения за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси и разноски, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, както и начислените върху главниците лихви, чиито общ размер към 22.04.2024 г. (датата е изрично посочена в молбата за предявяване) е 529 325,61 лв., дължими въз основа на подадени от дружеството Декларации обр. 6 за периода от месец 11.2018 г. до 02.2022 г., три броя фишове за глоба, издадени от Община Б., както и 10 броя изпълнителни листи, приложени към молбата за предявяване. Предявените публични вземания са включени в изготвения от синдика допълнителен списък №5 на приетите от синдика вземания и допълнителен списък №5 на неприетите от синдика вземания на кредиторите. Списъците са обявени в ТРРЮЛНЦ под № 20240628174248 по партидата на „П.Х.” АД. В допълнителен списък № 5 на неприетите вземания синдикът е посочил, че не приема вземанията за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 30 957,75 лв., от които 21 880,65 лв. главници и начислени към 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв., вземанията за наложените с издадените от община Б. фиш № 0031227/24.06.2018 г. и №0038865/10.01.2019 г. глоби в размер на 70 лв., както и вземания в размер на 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024 г. върху главниците за държавни такси и разноски, посочени в приложените към молбата за предявяване 10 броя изпълнителни листи.

Посочва се, че с молба изх. № 24-29-88/14#214 от 15.06.2024 г. агенцията е предявила публични вземания в общ размер на 6 364,37 лв., представляващи публични задължения за местни данъци и такси, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност в размер на 5 123,84 лв. главници, както и начислените върху главниците лихви, чиито общ размер към 10.05.2024 г. (датата е изрично посочена в молбата за предявяване) е 1240,53 лв., дължими въз основа на издадени от Община Б. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ТИ 92596- 1/19.05.2021 г. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109833-1/29.06.2023 г., както и за притежаван от „П.Х.“ АД недвижим имот, находящ се в гр. Б., за придобиването на който дружеството е подало Декларация по чл.14 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) с вх. №5202056000/28.03.2019 г. Предявените с посочената молба публични вземания са включени в изготвения от синдика допълнителен списък № 6 на приетите от синдика вземания и допълнителен списък № 6 на неприетите от синдика вземания на кредиторите на дружеството, обявени в ТРРЮЛНЦ под №20240723154519 по партидата на „П.Х.” АД.

В допълнителен списък № 6 на неприетите вземания синдикът е посочил, че не приема вземанията за главници в размер на 966,40 лв. по посочената по-горе декларация, тъй като данък за декларирания с нея имот не се дължи предвид продажбата на имота в началото на годината. В списъка са включени и задължения за лихви в общ размер на 1 240,53 лв. с аргумент, че липсва справка за изчисляване на лихвите, а общо за неприетите вземания е посочено, че част от тях били погасени по давност, но липсва конкретизация за кои точно неприети вземания е приложима погасителната давност.

В исковата молба се сочи, че с Определение № 260217 от 12.09.2024 г. по т. д.№ 83 по описа за 2014 г. на Окръжен съд С. съдът по несъстоятелността се произнесъл по възраженията, депозирани срещу допълнителен списък №5 на неприетите от синдика вземания и допълнителен списък № 6 на неприетите от синдика вземания, като е приел същите за неоснователни, оставил ги е без уважение и е одобрил двата допълнителни списъка на неприети вземания. Определението на Окръжен съд С. е вписано в ТРРЮЛНЦ под

№20240912155823.

Твърди се, че в законоустановения срок и на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл. 124, ал. 1 във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), се предявява настоящият иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 552758,39 лв., от които задължителни осигурителни вноски и начислени върху тях лихви в общ размер на 30 957,75 лв. (в т. ч. главници в размер на 21 880,65 лв. и начислени до 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв.); глоби в размер на 70,00 лв.; 520 248,51 лв. лихви, начислени върху приети вземания в размер на 1 522 077,16 лв., представляващи главници на задълженията за държавни такси, установени с изпълнителни листи, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения; за местни данъци и такси в общ размер на1 482,13 лв., от които главници в размер на 241,60 лв., представляващи задължения за 2024 г. за имот с партида №••002, деклариран от дружеството с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 5202056000/28.03.2019 г., и лихви в общ размер на 1 240,53 лв., както и за дължимите до окончателното плащане на главниците лихви.

Посочва следните съображенията: с молба изх. № 24-29-88/14#213 от 15.05.2024 г. Н. е предявила публични вземания в общ размер на 2 073 373,42 лв., представляващи публични задължения за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за държавни такси и разноски, възникнали след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, както и начислените върху главниците лихви, чиито общ размер към 22.04.2024 г. е 529 325,61 лв., дължими въз основа на подадени от дружеството Декларации обр. 6 за периода от м. 11.2018 г. до м.02.2022 г., три броя фишове за глоба, издадени от Община Б., както и 10 броя изпълнителни листи, приложени към молбата за предявяване.

Предявените публични вземания са включени в изготвения от синдика допълнителен списък № 5 на приетите от синдика вземания и допълнителен списък № 5 на неприетите от синдика вземания на кредиторите. Списъците са обявени в ТРРЮЛНЦ под № 20240628174248 по партидата на „П.Х.” АД. Твърди се, че в допълнителен списък № 5 на неприетите вземания синдикът е посочил, че не приема вземанията за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 30 957,75 лв., от които 21 880,65 лв. главници и начислени към 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв., вземанията за наложените с издадените от Община Б. фиш №0031227/24.06.2018 г. и № 0038865/10.01.2019 г., както и вземания в размер на 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024 г. върху главниците за държавни такси и разноски, посочени в приложените към молбата за предявяване 10 броя изпълнителни листи.

Ищецът посочва, че като основание за оставяне възражението на НАП срещу включването на публични вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 30 957,75 лв., от които 21 880,65 лв. главници и начислени към 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв., дължими на основание подадени от дружеството Декларации обр. 6 за периода от месец 11.2018 г. до 02.2022 г., в списъка на неприети вземания се посочвало, че били представени три извлечения от банковата сметка, от които е видно, че такъв размер осигуровки бил платен, като се приема, че е налице идентичност между платените и дължимите осигурителни вноски. Заявява, че съдът е посочил, че със свои определения от 01.06.2022 г. и от 04.04.2022 г. бил дал разрешения на синдика да се разпореди със суми в размер на 49345,93 лв. и 3 442,14 лв., които представлявали месечни възнаграждения и разноски на предишни синдици на дружеството, на които били изплатени

възнагражденията за периода от м. юли 2020 г. до 17.11.2021 г. и съответно от м. януари 2022 г. до 06.06.2022 г., а били представени и платежни нареждания от 22.06.2022 г., от които било видно, че задълженията били платени.

Доколкото предявените вземания за задължителни осигурителни вноски са за периода от месец ноември 2018 г. до месец февруари 2022 г., изложените от съда по несъстоятелността аргументи и представените доказателства били неотносими за целия период, за който са предявени задължения за осигурителни вноски.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) за публичните задължения, установявани от Н., до започване на принудителното им събиране, длъжникът заявява по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите вида на задълженията, които иска да погаси.

Съгласно ал.5 на същия член, в случаите по ал. 4 на чл. 169 от ДОПК с постъпила сума се погасява задължението от съответния вид, срокът за внасяне на което изтича най-рано към датата на плащането, освен ако в закон не е предвидено друго. Посочва се, че ако срокът за внасяне на две или повече публични задължения от един и същ вид изтича на една и съща дата, те се погасяват съразмерно.

Твърди се, че при постъпване на средства в Н., същите се разпределят съобразно реда, посочен в цитираните разпоредби на ДОПК, за погасяване на най-старите задължения на търговеца, поради което предявените от агенцията вземания по индивидуализираните по-горе декларации образец 6 са дължими в цялост.

Заявено е от ищеца, че производството по несъстоятелност е производство по универсално принудително изпълнение и предвид липсата на специални правила в ДОПК за разпределение на суми за удовлетворяване на публични вземания в случаите, в които публичните вземания се заплащат не на основание одобрена сметка за разпределение, приложими се явяват правилата на чл.169 от ДОПК. Разпоредбата на чл.164, ал. 1 от ДОПК дава възможност публичните вземания да бъдат събирани и чрез участие в производство по несъстоятелност. Тази разпоредба също не урежда начина, по който следва да бъдат разпределени постъпили суми за погасяване на публични задължения. В случаите, в които публичните вземания се удовлетворяват чрез разпределяне на суми в производството по несъстоятелност, приложима се явява разпоредбата на чл.722 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл.722, ал. 3 от ТЗ, когато са предявени и приети няколко вземания на държавата от един и същи ред, сумата се изплаща на съответния ред от сметката за разпределение общо и след получаване се разпределя по реда на ДОПК.

Ищецът счита, че публичните вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 30 957,75 лв., декларирани от дружеството с подадени от него по реда на КСО Декларации образец 6 за периода от месец ноември 2018 г. до месец февруари 2022 г., са дължими и към настоящия момент.

Сочи се, че доколкото не съществува спор относно размера на включените в списъка на неприетите вземания публични вземания за задължителни осигурителни вноски, а само относно тяхната дължимост в производството по несъстоятелност срещу длъжника, моли съдът да постанови определение, с което да отдели като безспорен факт, че процесните публични вземания за осигурителни вноски - предмет на настоящото исково производство, са в общ размер на 30 957,75 лв. задължителни осигурителни вноски.

Не споделя аргументите на синдика и длъжника, които и съдът е приел, че вземанията за лихви в размер на 520248,51 лв., начислени до 22.04.2024 г. върху главниците за държавни такси и разноски, установени с приложените към молбата за предявяване изпълнителни листи, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, не били конкретизирани поотделно по размер и период, както и че част от тези вземания били погасени по давност.

Посочва се, че предявените и приети публични вземания за държавни такси са установени с изпълнителни листи, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения, поради което на основание чл. 687, ал. 2 от ТЗ във вр. с чл. 164, ал. 4 от ДОПК, когато вземанията са установени с влезли в сила актове, синдикът е длъжен да ги включи в списъка на приетите вземания на кредиторите на дружеството така, както са предявени. В списък на приети вземания синдикът е включил публичните вземания за главници по държавни такси, а лихвите в размер на 520 248,51 лв. - в списък на неприети вземания.

Твърди се, че в молбата, с която са предявени публичните вземания, е посочен както размера на главницата поотделно за всеки изпълнителен лист, така и датата, до която е начислена лихвата. Всеки изпълнителен лист сочи датата на влизане в сила на съдебното решение, за изпълнение на което е издаден изпълнителният лист. Най-рано издаденият изпълнителен лист е от 2020 г., поради което към датата на предявяване на публичните вземания (15.05.2024г.) извод за изтекла погасителна давност по чл. 171 от ДОПК не може да бъдe направен.

Отбелязва се, че вземанията за лихви са акцесорни и като такива не могат да възникват и съществуват сами по себе си. Те възникват, съществуват и се прекратяват в зависимост от главния дълг, следват главното задължение, прехвърлят се, залагат се и се погасяват заедно с него. Сочи се, че държавните такси са публични вземания и за тях е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, съгласно която неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва.

Лихвите за вземанията, установени с влезли в сила решения на съдилищата, също са публични вземания - арг. на чл. 162, ал. 2, т. 9 от ДОПК.

В исковата молба се посочва, че доколкото дължимостта на лихвите възниква в резултат на неизпълнение на главното задължение, а както е посочено, размерът на лихвата за несвоевременно изпълнение на публични задължения е определен със закон, а не съгласно договорка между длъжника и кредитора, застъпената теза за липса на конкретизация не може да бъде споделена. Твърди се, че в случаите, в които длъжникът сам определя размера на дължимия данък, в данъчните декларации също не се съдържат вземания за лихви, тъй като ако публичното вземане бъде платено в срок, вземането за лихви не възниква. Въпреки това в случай, че длъжникът не плати в законоустановения срок публичните вземания, на основание посочената законова разпоредба, дължи лихви до окончателното погасяване на главницата. Законната лихва за забава се определя на база основния лихвен процент, определен от Българска народна банка за съответния период плюс надбавка от 10 пункта.

Ищецът заявява, че разпоредбите, регламентиращи установяването и събирането на публични задължения, са приети в обществен интерес. Същите се явяват императивни такива и задължават синдика служебно да издири и включи в списъка на приетите вземания всички публични задължения на несъстоятелния длъжник, установени с влязъл или не в сила акт, като в последния случай вземанията се включват под условие. В подкрепа на този извод е и въведената забрана публичното вземане да може да бъде оспорено по реда на част IV от ТЗ - в този смисъл са и Решение № 166 от 13.05.2015 г. по в. т. д. № 175 по описа за 2015 г. на Апелативен съд Пловдив, Определение № 3529 от 04.07.2018 г. по т. д. №6854 по описа за 2016 г. на С. градски съд.

Посочва се, че синдикът неоснователно е включил в списък на неприети вземания и публичните вземания за глоби в размер на 70 лв., предявени въз основа на издадени от Община Б. и влезли в сила фиш №0031227/24.06.2018 г. и фиш №0038865/10.01.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл. 209, ал. 1 от ДОПК, принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт – изпълнително основание за установяване на вземането, така и с нормата на чл. 164, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ДОПК, която изрично предвижда, че в хипотезата на предприето събиране на публични вземания чрез участие в производство или чрез присъединяване към открито производство по несъстоятелност на длъжника, установеното с влязъл в сила акт публично вземане подлежи на незабавно включване от синдика в списъка на приетите от него вземания, както е предявено. Това вземане не подлежи на оспорване по реда на част IV от ТЗ.

Твърди се, че предвиденото служебно приемане на установените с влязъл в сила акт публични вземания е законодателно разрешение, което е в съгласие с вмененото с чл.687, ал. 2 от ТЗ задължение на синдика. Това означава, че публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2 от ДОПК, установено с влязъл в сила акт подлежи на приемане от синдика и без носителят му да го е предявил в производството по несъстоятелност. Както е прието и в решение № 43 от 20.06.2014 г. по т. д. № 2471/2013 г. на I т. о. на ВКС разпоредбите на чл. 164, ал. 4 и ал. 5 от ДОПК са специални по отношение на разпоредбите на ТЗ относно органа, легитимиран да предяви публичните вземания и начина на приемането им в зависимост от установяването им или не с влязъл в сила акт.

Изложено е, че съгласно чл. 179 от ГПК, официалните документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, каквито са издадените от Община Б. фишове, съставляват доказателство за извършените от него действия, а именно, определяне на база на установените юридически факти размера на дължимите публични вземания.

Намира, че доколкото не съществува спор относно размера на включените в списъка на неприетите вземания публични вземания за глоби, дължими въз основа на влезли в сила фиш № 0031227/24.06.2018 г. и фиш №0038865/10.01.2019 г., издадени от Община Б., а само относно тяхната дължимост в производството по несъстоятелност срещу длъжника, моли да се постанови определение, с което да се отдели като безспорен факт, че процесните публични вземания за глоби - предмет на настоящото исково производство, са в общ размер на 70 лв.

Посочва се, че с молба с изх. № 24-29-8814#214 от 25.06.2024 г. Н. е предявила публични вземания за местни данъци и такси в общ размер на 6 364,37 лв., в т. ч. главници в размер на 5 123,84 лв. и начислени към 10.05.2024 г. лихви в размер на 1240,53 лв., дължими съгласно действащото законодателство. Част от задълженията, дължими съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) за притежавани от дружеството недвижими имоти, декларирани от него пред компетентната община (в случая Община Б.), са установени с издадени от Община Б. актове за установяване на задължения по декларация №ТИ92596-1/19.05.2021 г. и № СВ109833-1/29.06.2023 г., като размерът им е определен по реда на ЗМДТ от компетентния орган по чл.4 от посочения закон - съответната община, на чиято територия се намира облагаемият с данък имот или седалището на юридическото лице за притежаваните от него моторни превозни средства.

Ищецът заявява, че в списъка на неприети вземания синдикът е включил публичните вземания за местни данъци и такси за притежавани от „П.Х.“ АД имоти, находящи се на територията на Община Б., а именно вземания за главници в размер на 966,40 лв. по Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 5202056000/28.03.2019 г., както и задължения за лихви в общ размер на 1 240,53 лв. с аргумент, че липсва справка за изчисляване на лихвите, а общо за неприетите вземания е посочено, че част от тях са погасени по давност, но липсва конкретизация за кои точно неприети вземания е приложима погасителната давност.

Твърди се, че задълженията за местни данъци и такси в размер на 966,40 лв., представляващи главници за задължения за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, са изчислени от Община Б. въз основа на подадена от длъжника Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.

№5202056000/28.03.2019 г. за партида •• 002, която е компетентният по смисъла на чл.4 от ЗМДТ орган за установяване размера на дължимите данък и такса за притежаван имот. Сочи се, че съгласно посочената разпоредба, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК.

Компетентният орган за определяне размера на дължимия данък по смисъла на чл. 4 от ЗМДТ - Община Б., е коригирал размера на дължимите за 2024г. задължения за местни данъци и такси, за което е уведомил Н. с писмо на Община Б. с техен изх. № 13-00-335/1/17.07.2024 г. Поради това, ищецът счита, че възражението неоснователно е оставено без уважение и приложените към възражението доказателства, а именно цитираното по-горе писмо на Община Б., съгласно което дължимият размер на задълженията за 2024 г. е 241,60 лв. и е формиран от сумата от 134,50 лв., представляваща задължения за данък върху недвижимите имоти за прехвърления имот и 107,10 лв., представляващи задължения за такса битови отпадъци, не са обсъдени при формиране изводите на съда по несъстоятелността.

В исковата молба се посочва, че публичните вземания за местни данъци и такси, включени в списък на неприети вземания, възражението срещу който е оставено без уважение, са установени съобразно правилата на действащата нормативна уредба. Разпоредбата на чл. 10 и следващите от ЗМДТ повелява разположените на територията на страната сгради да се облагат с данък върху недвижими имоти, като данъчно задължено лице е собственикът на недвижимия имот. Сочи се, че данъкът е дължим до промяна на собствеността на имота, или до неговото унищожаване. Декларираните по чл. 14 от ЗМДТ обстоятелства от „П.Х.“ АД относно притежаваните от дружеството недвижими имоти, са използвани от общинската администрация при определяне на данъчната оценка на последния и за определяне на дължимия за него данък и такса битови отпадъци. Задълженото лице е длъжно да подаде нова декларация единствено при промяна на някое от обстоятелствата, имащо значение при определяне на данъка/таксата.

Задължение на общинската администрация е да отразява размера на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци като задължение по партидата на длъжника. При липса на промяна в декларираните обстоятелства, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ, данъкът се определя върху данъчната оценка на имота към 1 януари на годината, за който е дължим.

Съгласно чл. 20 от същия закон, данъчната оценка на имота се определя от служител на общинската администрация въз основа на данните, подадени от самото задължено лице.

Ищецът пояснява, че данъкът представлява публично държавно вземане, установено на базата на задължителност и безвъзмездност, като неговото реализиране е гарантирано с държавна принуда. Основна характеристика на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти, тъй като законът е основен източник на данъчното право, което положение е конституционно закрепено в чл. 60, ал. 2 и чл.84, т. 3 от КРБ. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения, компетентните органи с правомощия по установяване на конкретния размер на данъка за конкретното данъчно задължено лице, както и другите задължения, свързани с основния данъчен дълг - за данъчна регистрация, за подаване на данъчна декларация, за оказване съдействие на данъчните органи.

Посочва се, че като определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони, публичните задължения за данъци винаги са ликвидни, а с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми.

Възникналото по силата на закона данъчно задължение, обаче, следва да бъде установено по размер чрез способите, предвидени в данъчния закон, а именно чрез подаване на декларация в случаите, в които по силата на закона лицето е задължено само да изчисли данъчната основа и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК), или от органите, визирани в разпоредбата на чл.4 и следващите от Закона за местните данъци и такси, т. е. служителите на общинската администрация, които имат правата и задълженията на органите по приходите в производствата по установяване на задълженията за местни данъци и такси, изброени в ЗМДТ. Видно от текста на чл. 4 от ЗМДТ, приложим е редът, определен в ДОПК.

В исковата молба се отбелязва, че декларациите по чл. 14 от ЗМДТ с а декларации по чл. 107 от ДОПК. След като са такива и като се има предвид цитираната разпоредба и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗМДТ, съгласно която размерът на данъците по ЗМДТ се определя от общинския съвет при условията, по реда и в границите, определени в същия закон, то вземанията са установени по силата на закона. Аналогична е и правната регламентация на задълженията за таксите по ЗМДТ - съгласно разпоредбата на чл. 8 от същия закон, общинският съвет е органът, който определя размера на таксите по ЗМДТ при спазване на принципите и правилата, заложени в същия закон.

Посочва се, че част от неприетите, предявени от Н. публични общински вземания, а именно публични вземания за лихви, начислени върху задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци в размер на 1 240,53 лв., са установени с влязъл в сила акт, който официален удостоверителен документ. Съгласно чл. 179 от ГПК, официалните документи, издадени от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, каквито са издадените от Община Б. акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК №ТИ92596-1/19.05.2021 г. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109833-1/29.06.2023 г., съставляват доказателство за извършените от него действия, а именно, определяне на база на установените юридически факти размера на дължимите публични вземания.

Ищецът твърди, че публичните вземания, предявени от Национална агенция за приходите, са установени по основание и размер и съдът по несъстоятелността е следвало да уважи подадените от агенцията възражения изцяло и да изключи от списъците на неприетите вземания публичните вземания в общ размер на 552 758,39 лв., представляващи задължения за задължителни осигурителни вноски, за глоби и за местни данъци и такси, както и лихви върху приети главници за държавни такси и разноски и върху главници за местни данъци и такси, и да включи същите в списък на приети вземания.

Твърди се, че съгласно изискванията на чл. 366 от ГПК, размерът н а неприетите в производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД, гр. В., публични вземания е 552 758,39 лв., от които главници в размер на 22 192,25 лв. и начислени лихва в размер на 530566,14 лв., и представляват задължения за задължителни осигурителни вноски и начислени върху тях лихви в общ размер на 30 957,75 лв. (в т. ч. главници в размер на 21 880,65 лв. и начислени до 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв.); глоби в размер на 70,00 лв.; 520 248,51 лв. лихви, начислени върху приети вземания в размер на 1 522 077,16 лв., представляващи главници на задълженията за държавни такси и разноски, установени с изпълнителни листи, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения; за местни данъци и такси в общ размер на 1482,13 лв., от които главници в размер на 241,60 лв., представляващи задължения за 2024 г. за имот с партида № •• 002, деклариран от дружеството с Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 5202056000/28.03.2019 г. и лихви в общ размер на 1 240,53 лв., и е формиран както следва:

Задължения за задължителни осигурителни вноски - лихвата е начислена до 22.04.2024г., като сумите са посочени в лева.

Главница - Лихва - Всичко

Декларация образец 6 вх. № 030021811133987 за м. 11.2018 г. 6,78 - 3,90 - 10,68

Декларация образец 6 вх. № 030021900757348 за м. 12.2018 г. 850,20 - 481,79 - 1331,99

Декларация образец 6 вх. № 030021902915367 за м. 01.2019 г. 891,82 - 497,70 - 1389,52

Декларация образец 6 вх. № 030021901780898 за м. 01.2019 г. 981,00 - 547,45 - 1528,45

Декларация образец 6 вх. № 030021904146407 за м. 03.2019 г. 29,96 - 16,24 - 46,20

Декларация образец 6 вх. № 030021906919262 за м. 03.2019

г. 0,00 - 13,35 - 13,35

Декларация образец 6 вх. № 030021904989113 за м. 04.2019 г. 981,00 - 522,66 -1503,66

Декларация образец 6 вх. № 030021906917672 за м. 04.2019 г. 490,50 - 261,33 - 751,83

Декларация образец 6 вх. № 030021906917458 за м. 05.2019 г. 490,50 - 257,38 - 747,88

Декларация образец 6 вх. № 030021905607710 за м. 05.2019 г. 981,00 - 514,75 - 1495,75

Декларация образец 6 вх. № 030021906917477 за м. 06.2019 г. 490,50 - 253,29 -743,79

Декларация образец 6 вх. № 030021907553756 за м. 07.2019 г. 358,42 - 182,59 - 541,01

Декларация образец 6 вх. № 030021907480742 за м. 07.2019 г. 276,77 - 140,99 - 417,76

Декларация образец 6 вх. № 030021908535761 зам. 08.2019 г. 490,50 - 244,84 -735,34

Декларация образец 6 вх. № 030021909282389 за м. 09.2019 г. 490,50 - 240,75 - 731,25

Декларация образец 6 вх. № 030021910094025 за м. 10.2019 г. 490,50 - 236,54 - 727,04

Декларация образец 6 вх. № 030021911040965 за м. 11.2019 г. 490,50 - 232,17 - 722,67

Декларация образец 6 вх. № 030022000483336 за м. 12.2019 г. 490,50 - 227,95 - 718,45

Декларация образец 6 вх. № 030022001500885 за м. 01.2020 г. 490,50 - 223,99 - 714,49

Декларация образец 6 вх. № 030022005857434 за м. 05.2020 г. 0,00 -1,10 - 1,10

Декларация образец 6 вх. № 030022007291909 за м. 07.2020

г. 783,92 - 318,36 - 1102,28

Декларация образец 6 вх. № 030022008091619 за м. 08.2020 г. 534,70 - 212,54 - 747,24

Декларация образец 6 вх. № 030022008973070 за м. 09.2020 г. 783,92 - 304,85 - 1088,77

Декларация образец 6 вх. № 030022009676290 за м. 10.2020 г. 783,92 - 298,32 - 1082,24

Декларация образец 6 вх. № 030022010507403 за м. 11.2020 г. 783,92 - 290,91 - 1074,83

Декларация образец 6 вх. № 030022100242871 зам. 12.2020 г. 783,92 - 285,03 - 1068,95

Декларация образец 6 вх. № 030022101562752 за м. 01.2021 г. 770,80 - 273,63 - 1044,43

Декларация образец 6 вх. № 030022102685054 за м. 02.2021 г. 770,80 - 267,64 -1038,44

Декларация образец 6 вх. № 030022103191619 зам. 03.2021 г. 770,80 - 260,77 - 1031,57

Декларация образец 6 вх. № 030022104461531 за м. 04.2021 г. 31,20 - 10,30 - 41,50

Декларация образец 6 вх. № 030022105572527 за м. 05.2021 г. 31,20 - 10,04 - 41,24

Декларация образец 6 вх. № 030022106247319 за м. 06.2021 г. 31,20 - 9,77 - 40,97

Декларация образец 6 вх. № 030022107462643 за м. 07.2021 г. 31,20 - 9,51 - 40,71

Декларация образец 6 вх. № 030022108072182 за м. 08.2021 г. 876,29 - 258,98 - 1135,27

Декларация образец 6 вх. № 030022108743133 за м. 09.2021 г. 984,00 - 283,15- 1267,15

Декларация образец 6 вх. № 030022110242079 за м. 10.2021

г. 984,00 - 274,69 - 1258,69

Декларация образец 6 вх. № 030022110989732 за м. 11.2021 г. 922,76 - 248,87 - 1171,63

Декларация образец 6 вх. № 030022201033400 за м. 01.2022 г. 306,15 - 77,64 - 383,79

Декларация образец 6 вх. № 030022202412796 за м. 02.2022 г. 1144,50 - 281,34 -1425,84

Общо задължителни осигурителни вноски 21880,65 - 9077,10 - 30957,75

Задължения за глоби:

Главница Лихви Всичко

Фиш за глоба № 0031227/24.06.2018 г. на Община Б.;

20,00 - 0,00 - 20,00

Фиш за глоба № 0038865/10.01.2019 г. на Община Б.;

50,00 - 0,00 - 50,00

Общо за глоби 70,00 - 0,00 -70,00

• Задължения за лихви върху приети държавни такси, начислени до 22.04.2024 г.:

Лихви - Главница, върху която е начислена лихвата от датата на настъпване на изискуемостта

Изпълнителен лист № 260013 от 14.02.2022 г. по т. д. №1163/2018 г. на Окръжен съд - В. 384,86 -1411,00

Изпълнителен лист№ 260005 от 30.01.2024 г. по т. д. №1981/2018 г. на ОС - В. 10269,78 - 74456.89

Изпълнителен лист № 260000 от 03.01.2024 г. по т. д. №1984/2018 г. на ОС - В. 407,34 - 1160,00

Изпълнителен лист № 235 от 22.11.2023 г. по т. д. №20225500900170/2022 г. на Окръжен съд - С.

6.03 - 90,00

Изпълнителен лист№ 260240 от 19.08.2021 г. по т. д. №2512/2018 г. на С. градски съд

83,58 - 255,00

Изпълнителен лист № 260075 от 07.11.2022 г. по т. д. № 918/2018 г. на ОС - В.

1854,95 - 9983,12

Изпълнителен лист № 260014 от 27.06.2022 г. по т. д. № 327/2017 г. на ОС - С.

219320,40 - 800000,00

Изпълнителен лист № 260000 от 10.09.2020 г. по т. д. № 44/2017 г. на ОС - Л.

28 6539,54 - 630 529.52

Изпълнителен лист № 260082 от 30.06.2021 г. по т. д. № 934/2018 г. на ОС - В.

920,80 - 2792,74

Изпълнителен лист № 260083 от 30.06.2021 г. по т. д. № 934/2018 г. на ОС - В.

461,23 - 1398.89

Общ размер на неприети лихви върху държавни такси и разноски - 520248,51

Задължения по ЗМДТ:

Посочва се, че декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх.

№5202056000/28.03.2019 г. за партида •• 002, с която са

предявени задължения в общ размер на 1 956,24 лв., в т. ч. главница в размер на 1870,53 лв. и начислена до 10.05.2024 г. лихва в размер на 85,71 лв., от които неприетите вземания са част от главницата, а именно сумата от 966,50 лв. и начислената лихва в размер на 85,71 лв., който размер компетентният за определяне размера на дължимия данък орган по смисъла на чл. 4 от ЗМДТ - Община Б., е коригирал, за което е уведомил Н. с писмо на Община Б. с техен изх. № 13-00-335/1/17.07.2024 г.

От цитираното по-горе писмо на Община Б., дължимият размер на задълженията за 2024 г. е 241,60 лв. и е формиран от сумата от 134,50 лв., представляваща задължения за данък върху недвижимите имоти за прехвърления имот, и 107,10 лв., представляващи задължения за такса битови отпадъци.

Заявява се, че акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № ТИ92596- 1/19.05.2021 г. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ109833-1/29.06.2023 г., с които са

установени задължения за местни данъци и такси в размер на съответно 1 445,05 лв. и 1808,26 лв., върху които е начислена лихва за просрочие в размер съответно на 686,15 лв. и 468,67 лв., като неприети вземания са вземанията за лихва в общ размер на 1 154,82 лв.

Моли на основание чл. 694 от ТЗ да се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от Н. публични вземания по допълнителен списък № 5 на неприетите вземания публичните вземания в общ размер 552758,39 лв., от които 551 276,26 лв. ( в т. ч. задължителни осигурителни вноски в общ размер на 30 957,75 лв., от тях 21 880,65 лв. главници и начислени към 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв.; вземанията за глоби в размер на 70 лв., наложени с издадените от Община Б. фиш №0031227/24.06.2018 г. и №0038865/10.01.2019 г., както и вземания в размер на 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците за държавни такси и разноски, посочени в приложените към молбата за предявяване 10 броя изпълнителни листи), включени от синдика в допълнителен списък № 5 на неприети вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №17 20240628174248, одобрен с Определение №260217 от 12.09.2024 г. по т. д. № 83 по описа за 2014 г. на Окръжен съд С., и 1 482,13 лв. (задължения по ЗМДТ за 2024 г. в размер на 241,60 лв. и 1 240,53 лв. лихви, начислени върху установените с издадените от Община Б. Акт за установяване на задължения по чл.107, ал. 3 от ДОПК № ТИ 92596-1/19.05.2021 г. и Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СВ 109833-1/29.06.2023 г.), включени от синдика в допълнителен списък №6 на неприетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ под №20240723154519 по партидата на „П.Х.“ АД, в н., одобрен с Определение № 260217 от 12.09.2024 г. по т. д. № 83 по описа за 2014 г. на Окръжен съд С..

Претендира се присъждане на направените по делото съдебни разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „П.Х. АД /н./, представляван от членовете на Съвета на директорите М.В.С., действащ в лично качество и като пълномощник на А.А.М., гражданин на Руска Федерация, и С.М.К., счита исковете за неоснователни и недоказани.

По отношение на претенцията в размер на 30 957,75 лв. задължителни осигурителни вноски и начислени върху тях лихви - видно от приложените таблици, част от тези вземания са за 2018 г. Посочва, че молбата за предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност на „П.Х." АД /н./ е депозирана месец май 2024 г. Съгласно чл.171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съобразявайки тази законова разпоредба, счита, че част от тези вземания са били погасени по давност както към момента на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност, така и към настоящия момент.

Отделно от посоченото, твърди, че предявените вземания за задължителни осигуровки в общ размер на 30 957,75 лева са заплатени от „П.Х." АД.

Посочва, че след разрешение на съда по несъстоятелността синдикът е заплатил сумата в размер на 49 345,93 лева - месечни възнаграждения и разноски на предишния синдик на дружеството- длъжник З.Н. за периода месец юли 2020 г. до 17.11.2021 г. На 14.06.2022 г. в полза на НАП са заплатени и дължимите осигурителни вноски на синдика З.Н. за описания период.

Посочва, че след разрешение съда по несъстоятелността са заплатени и месечни възнаграждение и разноски на синдика М.Г. за периода месец януари 2022 г. до 06.02.2022 г. Заплатени са към НАП и дължимите осигурителни вноски за съответния период.

Счита, че предявените от НАП вземания за осигурителни вноски са заплатени още през 2022 г. и същите не са дължими.

Твърди, че тъй като претенцията за лихви е акцесорна, доколкото главното задължение е платено, неоснователно е претендиране на лихви върху него. Отделно от това, счита, че ищецът не е уточнил претенцията за лихви. Не се сочи период, за който ищецът твърди да се дължи лихвата. В таблицата на стр. 12-13 от ИМ били изброени единствено колони „главница", „лихви" и „всичко". С оглед на това, твърди, че претенцията освен погасена по давност е и вече заплатена и недоуточнена.

По отношение на претенцията за глоби в размер на 70,00 лв. счита, че вземанията по фиш №0031227/24.06.2018 г. и №0038865/10.01.2019 г. са погасени по давност. Глобите са наложени за извършено административно нарушение, като наказанието е следвало да бъде изпълнено в двугодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание глоба, не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Единственото изключение от това е налице, в случай че междувременно за събирането на глобата е образувано изпълнително производство при държавен или частен изпълнител. В настоящия случай не са налице тези изключения, напротив - вземанията са предявени през месец май 2024 г. в производството по т.д. № 83/2014 г. по описа на ОС С..

Доколкото са погасени по давност, счита, че НАП не е кредитор на „П.Х." АД с тези вземания.

Във връзка с претенцията за лихви в размер на 520 248,51 лв. върху главници на задълженията за държавни такси, установени с изпълнителни листа излага следните съображения:

Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД има обезщетителна функция за вредите от забава при неизпълнение на парично задължение. За да бъде уважен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде посочен конкретен период на забавата по всяко едно от задълженията. В противен случай искът за законна лихва остава недоуточнен, което от своя страна лишава ответника от възможността да ангажира адекватно своята защита в процеса. Настоящият случай счита за такъв - както в обстоятелствената част, така и в таблиците в ИМ и в ДИМ липсва уточнение за какъв период се дължат претендираните лихви. Таблица на стр. 13 от ИМ съдържа единствено графа лихви и главници - не се сочи от кой момент вземанията са станали изискуеми, от кой момент е започнало да се начислява лихва върху тях.

С оглед на изложеното, счита иска в частта за вземания в размер на 520248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 броя изпълнителни листи за неоснователен.

Във връзка с претенцията за местни данъци и такси в общ размер на 1482,13 лв. излага следните съображения:

По отношение на главницата в размер на 241,60 лв. - данъци за недвижим имот в град Б. за 2024 година - магазин, находящ се на партера и апартамент, находящ се на целия първи етаж на сградата, със западната половина от таванско подпокривно пространство, със западната половина от избените помещения, с адрес на имота: гр. Б., •• счита иска за неоснователен. Посочва, че магазинът е бил предмет на публична продан, в изпълнение на Определение № 260373 от 13.12.2023 г. по т.д. № 83/2024 г. по описа на ОССтЗ, насрочена от синдика на „П.Х." АД /н./ за 26.01.2024 г. След провеждане на публичната продан, за купувач е обявено дружеството „Б." ООД, ЕИК ••, като имотът е възложен на последното с Постановление №260000/21.02.2024 г. на ОС - С. по т.д. № 83/2014г. Доколкото имотът има нов собственик, считано от 21.02.2024 г., ответното дружество не дължи данък по ЗМДТ. Счита, че правилно синдикът е включил предявеното от НАП вземане в списък с неприети вземания. Твърди, че вземане в размер на 241,60 лв. следва да се предяви за плащане от новия собственик „Б." ООД.

По отношение на вземане в размер на 1 240,53 лв. - лихви върху задължения за МДТ, установени с АуЗ № ТИ92596-1/19.05.2021 г. на Община Б. и АУЗ № СВ109833-1/29.06.2023 г. счита иска за неоснователен.

Твърди, че по отношение на претенцията за лихви в размер на 1 240, 53 лева липсва обяснение в какъв размер са били задължения за МДТ, установени с АУЗ № ТИ92596-1/19.05.2021 г. на Община Б. и АУЗ №СВ109833-1/29.06.2023 г. Ищецът не е посочил главници, нито период за начисляване на лихвите - като липсва посочена крайна дата. Отделно от горното, счита, че претендираните лихви в размер на 1240,53 лв. са погасени по давност.

Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на следните претендирани в настоящото производство вземания:

вземане за задължителни осигуровки в общ размер на 30 957,75 лева;

вземания в размер на 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени

до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 бр. изпълнителни

листа; вземания за глоби в общ размер на 70 лв. по фиш № 0031227/24.06.2018 г. и № 0038865/10.01.2019 г.;

вземане в размер на 1 240,53 лв. - лихви върху задължения за МДТ,

установени с АУЗ № ТИ92596-1/19.05.2021 г. на Община Б. и АуЗ № СВ109833-1 /29.06.2023 г.

Поради гореизложено, счита, че предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба от адв. М. В. – синдик на „П.Х.“ АД.

Синдикът счита, че исковата молба е нередовна. Посочва, че същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК.

Твърди, че не става ясно претенцията в размер на 30 957,75 лева как е формирана, на каква стойност са отделните вноски с посочване на датата и годината, на която вноската е станала изискуема, както и нейния размер.

Сочи, че по отношение на претенцията от 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 бр. изпълнителни листи и 1 240,53 лв. лихви, начислени върху главници от Акт за установяване на задължения от 19.05.2021г. и 29.06.2023г., същите са периодични вземания и не се индивидуализирани с периода си, очертан с конкретни дати.

Моли съда да задължи ищеца да конкретизира точно и ясно претенцията си по пера, с цел отделяне на спорното от безспорното, както и предвид организиране на процесуалната защита.

Оспорва исковата молба изцяло, както по основание, така и по размер, като излага следните съображения:

Пред съда по несъстоятелността на 15.05.2024г. са предявени вземания от Н. на основание чл.688, ал.3 и чл.687,ал.2 от ТЗ в общ размер 2 073 373,42 лева, които са:

• Вземания за държавни такси и разноски за 2 042 325,67 лева, от които главници - 1 522 077,16 лева /държавни такси и разноски, дължими на основание издадени от Окръжен съд - В., Окръжен съд - С., Окръжен съд - Л. и С. градски съд изпълнителни листове, издадени на основание влезли в сила и подлежащи на изпълнение съдебни решения/ и лихви към 22.04.2024г. - 520 248,51 лева.;

• Вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер 30957,75 лева, от които 21880,65 лева - главница и лихва към 22.04.2024г. – 9077,10 лева.;

• Вземания за глоби в размер на 90 лв., наложени от Община Б. с фиш № 0031227/24.06.2018Г., № 0038865/10.01.2019г. и №0069477/05.07.2021г.

Синдикът отбелязва, че след като се е запознала с молбата за предявяване на вземания от НАП и представените към нея доказателства, съставила Допълнителен списък №5 на неприетите вземания и Допълнителен списък № 5 на приетите вземания. В Допълнителен списък № 5 на неприетите вземания, включила следните вземания:

• Вземания за лихви върху държавни такси към 22.04.2024г. – 520248,51 лева.

• Вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 30957,75 лв., от които 21 880,65 лева - главница и лихва към 22.04.2024г. - 9077,10 лева.

• Вземания за глоби в размер на 70 лв., наложени от Община Б. с фиш № 0031227/24.06.2018г. и № 0038865/10.01.2019г.;

Твърди, че молбата за предявяване на вземания в размер на 520248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 бр. изпълнителни листи, не отговаря по съдържание на изискванията на чл. 685, ал. 2, вр. чл. 686, ал. 1, т. 2 ТЗ. Сочи, че периодичните вземания като наем, неустойка, лихва, се индивидуализират и с периода си, очертан с конкретни дати. При вземане за лихва трябва да се посочи вида на лихвата: възнаградителна /мораторна;законна/договорна. Счита, че следва да се конкретизира и поотделно размерът на лихвата за забава на изпълнението на необезпечено вземане за периода до датата на откриване на производството и след тази дата, тъй като вземането за лихва има различна поредност на удовлетворяване според времето на възникването си - чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 9, вр. чл. 616 ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочва, че към молбата си за предявяване, кредиторът следва да приложи писмените доказателства за вземането си, ако има такива. Отбелязва, че НАП не представя справка за лихва с отразяване на начална и крайна дата, с цел да се установи както период, така и начина на изчисляването й. Заявява, че липсата на доказателства относно вземането е обусловило включването му от синдика в списъка на неприетите вземания.

Твърди се, че по отношение на предявеното вземане за задължителни осигуровки в общ размер на 30 957,75 лева, от които 21 880,65 лева – главница и 9 077,10 лева - лихви, се установява, че осигурителните вноски са платени. С настоящия отговор, синдикът представя извлечение от банковата сметка на „П.Х.“ АД, от която е видно плащането на осигуровките. Отделно от това, представя Определение №260278/01.06.2022г. по т.д. № 83/2014г. на ОС-С., с което е разрешено на синдика да се разпореди със сумата от 49 345,93 лева, представляваща месечно възнаграждение и разноски на синдика З.Н. за периода месец юли 2020г. до 17.11.2021г. и платежно нареждане от 02.06.2022г., с което е изпълнено определението, платежни нареждания от З.Н. с дата 14.06.2022г. в полза на НАП за плащане на дължимите осигуровки. Представя Определение №260176/04.04.2022г. по т.д. № 83/2014г. на ОС - С., с което е разрешено на синдика да се разпореди със сумата от 3 442,14 лева, представляваща месечно възнаграждение и разноски на синдика М.Г. за периода месец януари 2022г. до 06.02.2022г. и банково извлечение за извършено плащане от „П.Х." АД към синдика и към НАП за дължимите осигуровки.

Сочи се, че с молбата за предявяване на вземанията, както и с исковата молба НАП не представя като доказателство Акт за установяване на вземане за осигуровки, който да е влязъл в сила. Няма каквато и да е конкретизация на осигурителните вноски и яснота как е получен сборът от 30 957,75 лв., представляващ главница и лихва.

Посочва се, че за първи път в исковата молба на НАП се изтъква ново основание - „при постъпване на средства в НАП, същите се разпределят съобразно реда, посочен чл.169, ал.4 от ДОПК за погасяване на най-старите задължения на търговеца и предвид липсата на специални правила в ДОПК за разпределение на суми за удовлетворяване на публични вземания в случаите, в които се заплащат не на основание одобрена сметка за разпределение, приложими се явяват правилата на чл.169 от ДОПК."

Според синдика, липсва яснота дали при постъпване на средствата, платени от страна на „П.Х." АД /н/, същите са разпределяни служебно съобразно реда, посочен чл.169,ал.4 от ДОПК, за погасяване на най-старите задължения на търговеца.

За отделянето на спорното от безспорното, моли да се задължи ищецът изрично да уточни - признава ли извършените плащания от страна на „П.Х." АД /н/ за осигуровки и със същите едностранно/служебно/ ли са погасявани други задължения на несъстоятелния търговец и ако да – кои са най-старите задължения на търговеца, с които са погасявани.

Намира, че освен гореизложеното, вземания в размер на 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците п о предявените 10 бр. изпълнителни листи и вземане за задължителни осигуровки в общ размер на 30 957,75 лева, от които 21 880,65 лева – главница и 9 077,10 лева - лихви, са погасени по давност. Ответникът прави възражение за изтекла давност. Посочва, че синдикът представлява длъжника и разглежда предявените вземания. В качеството си на такъв, той констатира изтеклата давност на вземанията, поради което не приема възражението на Н., гр.С.. Задължението за своевременно установяване на изпълнение или неизпълнение за плащане на дължими осигуровки, данъци, такси и други е на съответната община и/или местно поделение на НАП и съответния публичен изпълнител, като фактът, че не са предприети дължими действия в сроковете предвидени в ГПК за събирането им не създава задължение на синдика да приеме вече погасено по давност вземане. Отделно сочи, че при разглеждане на Възражението на НАП срещу Допълнителен списък № 5 на неприетите вземания, длъжникът „П.Х." АД /н/ на самостоятелно основание е направил възражение за изтекла давност на публичните задължения на НАП.

Посочва се, че по отношение на вземания за глоби в размер на 70 л в . , наложени от Община Б. с фиш № 0031227/24.06.2018г. и №0038865/10.01.2019г., прави възражение за изтекла давност. Отбелязва, че в настоящия случай са наложени глоби за извършено административно нарушение, които са влезли в сила. Административното наказание следва д а бъде изпълнено в двугодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Този давностен срок се прекъсва с всяко действие на надлежния орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нов давностен срок. Независимо от спирането или прекъсването на давността, административното наказание - глоба, не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Посочва, че единственото изключение от това е налице, в случай, че междувременно за събирането на глобата е образувано изпълнително производство при държавен или частен изпълнител.

Сочи се, че пред съда по несъстоятелността на 25.06.2024г. са предявени вземания от Н. на основание чл.688, ал.3 и чл.687,ал.2 от ТЗ, в общ размер на 6 364,37 лева, представляващи вземания за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци на Община Б., от които 5 123,84 лева - главница и 1 240,53 лева - лихва. Заявява се, че след запознаване с молбата за предявяване на вземания от НАП и представените към нея доказателства, синдикът е съставил Допълнителен списък № 6 на неприетите вземания и Допълнителен списък № 6 на приетите вземания.

Заявено е, че в Допълнителен списък № 6 на неприетите вземания на кредиторите на „П.Х." АД, синдикът не е приел следните вземания на НАП С.: Главница в размер на 966,40 лева – представляваща данъци върху недвижим имот в гр.Б. за 2024г. и Лихви в общ размер 2 206,93 лева, от които: сумата от 686,15 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № ТИ 92596-1/19.05.2021г. на Община Б., сумата от 468,67 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ТИ 1099833-1/29.06.2023 г. на Община Б. и сумата от 85,71 лева - съгласно Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 5202056000/28.03.2019г.

По отношение на главница в размер на 966,40 лева, представляваща данъци върху недвижим имот в гр.Б. за 2024г., същата е недължима, поради следното:

Сочи се, че в изпълнение на определение № 260373 от 13.12.2023г., постановено по т.д.№83/2014г. на ОС - С., синдикът е насрочил за 26.01.2024 г. продажба по реда на чл. 717а-717е от ТЗ на имуществото, както следва: Магазин, находящ се на партера и Апартамент, находящ се на целия първи етаж на сградата, със западната половина от таванско подпокривно пространство, със западната половина от избените помещения, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място с идентификатор 07079.610.438 по КККР, с адрес на имота: гр.Б., ул. •••. На основание чл.717а , ал.1 от ТЗ синдикът е изготвил обявление за продажба и провеждането на таен търг по реда на чл. 717в - чл.717е от ТЗ при първоначална цена 100% от оценката. Обявяването е било извършено съгласно изискванията на чл.717а, ал.2. от ТЗ. Продажбата се е провела в деня и часа, посочен в обявлението, в присъствието на явилите се наддавачи, чрез отваряне на пликовете, съобщаване на предложените цени в писмените наддавателни предложения и отбелязването им в протокол. За купувачи са били обявени участниците, направили валидни наддавателни предложения и предложили най-високи цени, както следва: Съставен е входящ регистър за вписване на наддавателните предложения по реда на постъпването им и протокол с отбелязване на предложените от участниците цени и предложената най-висока цена, подписан от тях. Синдикът е обявил за купувач - „Б.“ ООД, ЕИК ••, който е бил вписан в протоколите и подписан, с предложена от него найвисока цена. Като съгласно чл.717д от ТЗ, същият е платил цената в срок, след приспадане на задатъка. С Постановление №2 260000/21.02.2024г. на ОС - С. по т.д. № 83/14г., съдът е възложил на купувача недвижимите имоти. Ето защо, счита, че не се дължи данък за 2024г. за имота поради факта на продажбата му в началото на годината.

Намира, че по отношение на лихви в общ размер на 2 206,93 лева, от които: сумата от 686,15 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № ТИ 92596- 1/19.05.2021г. на Община Б., сумата от 468,67 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № ТИ 1099833-1/29.06.2023 г. на Община Б., и сумата от 85,71 лева - съгласно Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 5202056000/28.03.2019г., същите са погасени по давност.

Посочва се, че към молбата за предявяване на вземане и в исковата молба, НАП не представя справка за лихва с отразяване на начална дата и крайна дата, с цел да се установи както период, така и начина на изчисляването й. Липсата на доказателства относно вземането обуслови включването му от синдика в списъка на неприетите вземания.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да установи несъществуването на вземането на НАП към „П.Х." АД /н/, включени в Допълнителен списък № 5 на неприетите от синдика публични вземания в общ размер на 552 758,39 лева и Допълнителен списък № 6 на неприетите от синдика публични вземания в общ размер на 1240,53 лихви.

Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищецът взема становище по отговора на ответника.

Посочва, че в отговора синдикът прави възражение за изтекла давност по отношение на публичните вземания. В хода на производството по чл. 694 от Търговския закон (ТЗ), което има за предмет установяване

съществуването/несъществуването на вземания в производството по несъстоятелност, задължително участва синдикът, но не като представител на длъжника, а като самостоятелна страна в процеса.

Според ищеца, възражението за погасяване по давност на вземане на кредитор, включително публично-правно вземане принадлежи единствено и само на длъжника. Посочва, че ТЗ, който е специален спрямо Закона за задълженията и договорите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), не дава изрична възможност на синдика и останалите кредитори на несъстоятелността да направят подобно възражение. Твърди, че единственото лице, което може да вземе решение дали да възрази за изтекла погасителна давност на публично или друго задължение е длъжникът, който е страна в производството по чл.690 от ТЗ, както и в настоящото производство. В този смисъл посочва съдебната практика, обективирана, както в постановени по реда на чл. 692 от ТЗ определения на съдилищата по несъстоятелността, така и в Решение № 75 от 17.03.2015 г. по в.т.д. №351/2014 г. по описа на Апелативен съд В..

Заявява, че счита направеното възражение от синдика за погасяване по давност на публичните вземания, предмет на иска, за недопустимо.

Посочва, че възражението е бланкетно, доколкото не е посочено кои от вземанията според синдика са погасени по давност, независимо от факта, че по отношение на по-голямата част от тях към датата на предявяването им пред съда по несъстоятелността не е изтекъл 5-годишният давностен срок, определен от разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК, а след предявяването им давносттта по отношение на вземанията е спряна и прекъсната на основание чл. 685а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Към настоящата допълнителна искова молба, ищецът прилага и моли да се приеме заверено копие на писмо с изх. № 67879- 1/31.12.2024 г. на ТД на НАП - В., ведно с приложенията към него, видно от което за обезпечаване на публичните вземания, установени с Декларация образец 6 вх. №030021811133987 за м. 11.2018 г.; фиш № 0031227/24.06.2018 г. и фиш №0038865/10.01.2019 г. /единствените вземания по отношение на които към датата на предявяването им пред съда по несъстоятелността е изтекъл срока по чл. 171, ал. 1 от ДОПК/ с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С190003-022-0106531/14.11.2019 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - В. е наложен запор върху банкови сметки на длъжника, находящи се в три търговски банки. Счита, че налагането на обезпечителни мерки върху активи на длъжника води до спиране на давностния срок по смисъла на чл.172, ал. 1, т. 5 от ДОПК.

По отношение на публичните общински вземания, предмет на иска, счита възражението за изтекла погасителна давност за неоснователно и предвид факта, че същите са установени с актове за установяване на задължения по декларации, издадени от Община Б., а издаването на акт за установяване на публично вземане е обстоятелство, водещо до прекъсване на давностния срок по силата на чл. 172, ал. 2 от ДОПК.

Заявява, че подробни съображения по основателността на предявения иск ще изложи след приключване на съдебното дирене и даване ход по съществото на спора. Моли на основание чл. 694 от ТЗ да се постанови решение, с което да се признае за установено съществуването и дължимостта на предявените от Н. в производството по несъстоятелност срещу „П.Х.“ АД и неприети публични вземания в общ размер на 552 758,39 лв.

Синдикът е депозирал по делото допълнителен отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа и моли да се остави без движение исковата молба като нередовна и неясна, като същата не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК.

Счита, че не става ясно претенцията в размер на 30 957,75 лева как е формирана, на каква стойност са отделните вноски с посочване на датата и годината, кога е станала изискуема и какъв е нейният размер. Заявява, че по отношение на претенцията от 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 бр. изпълнителни листа и 1 240,53 лв. лихви, начислени върху главници от Акт за установяване на задължения от 19.05.2021г. и 29.06.2023г., същите са периодични вземания и не се индивидуализирани с период, очертан с конкретни дати. Моли да се задължи ищеца да конкретизира точно и ясно претенцията си по пера, с цел отделяне на спорното от безспорното, както и предвид организиране на процесуалната защита.

Във връзка с твърдението, че синдикът не може да прави възражения и единственото лице, което може да вземе решение дали да възрази за изтекла давност е длъжникът, в аргумент на противното излага следното:

От изменението на ТЗ със ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 105/2016 г., в сила от 03.01.2017г., синдикът се явява самостоятелна страна във всички производства по чл. 694 ТЗ. Целта е предотвратяване на симулативни процеси по чл. 694 ТЗ, което е от особено значение, тъй като решението по чл. 694 ТЗ има сила на пресъдено нещо спрямо всички участници в производството по несъстоятелност - чл. 694, ал. 8 ТЗ, както и да се постигне процесуална симетрия с производствата по чл. 637, ал. 3 ТЗ, при които синдикът винаги участва като самостоятелна страна. Участието на синдика в производството по чл. 694 ТЗ е проява и на правомощието му по чл. 659, ал.1, т. 10 ТЗ да издирва и уточнява кредиторите на длъжника. Положението на синдика е сходно на участието на прокурора по чл. 26, ал.3 ГПК в искови производства, тъй като подобно на прокурора, синдикът участва в производството по чл. 694 ТЗ в защита на общ интерес - на всички участници в производството по несъстоятелност- както на длъжника, така и на кредиторите. Пoсочено е, чe синдикът не е: съищец или съответник /не е другар/; не е контролираща страна /за разлика от отменения ГПК, такъв вид страна няма по сега действащия ГПК, в сила от 10.03.2018 г./; не е и подпомагаща страна /подпомагащата страна винаги встъпва в процеса в защита на свой собствен интерес, какъвто в случая синдикът няма/. Синдикът не може да се разпорежда с предмета на делото, тъй като не е страна по материалното правоотношение. Той не притежава право на иск, с оглед на което не може да прави отказ/оттегляне от иска. Синдикът има следните права: на отговор на искова молба; да ангажира доказателства; да оспорва доказателствата; право на жалба и на отговор на жалба. Синдикът обаче няма повече права от останалите участници в процеса и по отношение на него важат правилата за преклузиите, предвидени в действащия ГПК.

Синдикът действа като орган на несъстоятелността в изпълнение на правомощията си по чл. 658,ал. 1, т. 10 ТЗ. Синдикът, съответно съдът, могат да вземат предвид изтеклата абсолютна давност по ДОПК, за която се следи служебно. Заявява, че в настоящия случай се предявяват вземания, които с а възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност и са погасени по давност. Сочи, че в допълнителната искова молба на НАП се твърди, че направеното възражение за изтекла давност е бланкетно, доколкото не е посочено кои вземания според синдика са погасени по давност. Моли да се вземе предвид следното:

Посочва се, че в Допълнителен списък № 5 на неприетите вземания, са включени следните вземания:

• Вземания за лихви върху държавни такси към 22.04.2024г. - 520248,51 лева.

• Вземания за задължителни осигурителни вноски в общ размер на 30957,75 лв., от които 21880,65 лева - главница и лихва към 22.04.2024г. - 9077,10 лева.

• Вземания за глоби в размер на 70 лв., наложени от Община Б. с фиш №0031227/24.06.2018Г. и № 0038865/10.01.2019г.

Синдикът счита в конкретния случай, че молбата за предявяване на вземания в размер на 520 248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 бр. изпълнителни листи, не отговаря по съдържание на изискванията на чл. 685, ал. 2, вр. чл. 686, ал. 1, т.2 ТЗ. Сочи, че периодичните вземания като наем, неустойка, лихва, се индивидуализират и с периода си, очертан с конкретни дати. При вземане з а лихва трябва да се посочи вида на лихвата: възнаградителна /мораторна;законна/ договорна. Следва да се конкретизира и поотделно размерът на лихвата за забава на изпълнението на необезпечено вземане за периода до датата на откриване на производството и след тази дата, тъй като вземането за лихва има различна поредност на удовлетворяване според времето на възникването си - виж чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 9, вр. чл. 616 ал. 1, т. 1 ТЗ.

Посочва се, че към молбата си за предявяване кредиторът следва да приложи писмените доказателства за вземането си, ако има такива, НАП не представя справка за лихва с отразяване на начална и крайна дата, с цел да се установи както период, така и начина на изчисляването й. Заявява се, че липсата на доказателства относно вземането е обусловило включването му от синдика в списъка на неприетите вземания. Заявява се, че по отношение на предявеното вземане за задължителни осигуровки в общ размер на 30 957,75 лева, от които 21880,65 лева – главница и 9 077,10 лева - лихви, синдикът е установил, че осигурителните вноски са платени.

Отбелязва, че с молбата за предявяване на вземанията, както и с исковата молба, НАП не представя като доказателство - Акт за установяване на вземане за осигуровки, който да е влязъл в сила. Няма каквато и да е конкретизация на осигурителните вноски и яснота как е получен сборът от 30 957,75 лв., представляващ главница и лихва.

Сочи се, че за първи път в исковата молба на НАП се изтъква ново основание - „при постъпване на средства в НАП, същите се разпределят съобразно реда, посочен чл.169,ал.4 от ДОПК, за погасяване на найстарите задължения на търговеца и предвид липсата на специални правила в ДОПК за разпределение на суми за удовлетворяване на публични вземания в случаите, в които се заплащат не на основание одобрена сметка за разпределение, приложими се явяват правилата на чл.169 от ДОПК." Липсва яснота при постъпване на средствата, платени отстрана на „П.Х." АД/н/, същите разпределяли са се служебно съобразно реда, посочен чл.169,ал.4 от ДОПК, за погасяване на най-старите задължения на търговеца.

Заявява се, че за отделянето на спорното от безспорното, още веднъж моли да се задължи ищеца изрично да уточни - признава ли извършените плащания от страна на „П.Х." АД /н/ за осигуровки и със същите едностранно/служебно/ ли са погасявани други задължения на несъстоятелния търговец и ако да - кои са най-старите задължения на търговеца, с които са погасявани.

Синдикът счита, че освен гореизложеното, вземания в размер на 520248,51 лв., представляващи лихви, начислени до 22.04.2024г. върху главниците по предявените 10 бр. изпълнителни листи и вземане за задължителни осигуровки в общ размер на 30 957,75 лева, от които 21880,65 лева - главница и 9 077,10 лева - лихви, са погасени по давност. Заявява, че отново прави възражение за изтекла давност. Намира, че възражението е бланкетно, тъй като липсва каквато и да е яснота по отношение на период /начална и крайна дата, отделна сума и други/ в исковата и допълнителната искова молба на НАП.

По отношение на вземания за глоби в размер на 70 лв., наложени от Община Б. с фиш № 0031227/24.06.2018г. и № 0038865/10.01.2019г., прави възражение за изтекла давност. Посочва, че в настоящия случай са наложени глоби за извършено административно нарушение, които са влезли в сила. Административното наказание следва да бъде изпълнено в двугодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Този давностен срок се прекъсва с всяко действие на надлежния орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нов давностен срок. Независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание - глоба, не се изпълнява, ако е изтекъл тригодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Сочи, че единственото изключение от това е налице, в случай, че междувременно за събирането на глобата е образувано изпълнително производство при държавен или частен изпълнител. Синдикът сочи, че е съставил Допълнителен списък № 6 на неприетите вземания и Допълнителен списък № 6 на приетите вземания. В Допълнителен списък № 6 на неприетите вземания на кредиторите на „П.Х." АД синдикът сочи, че не е приел следните вземания на НАП С.: Главница в размер на 966,40 лева - представляваща данъци върху недвижим имот в гр.Б. за 2024г. и Лихви в общ размер 2 206,93 лева, от които: сумата от 686,15 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.3 от ДОПК № ТИ 92596- 1/19.05.2021г. на Община Б., сумата от 468,67 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДОПК № ТИ 1099833- 1/29.06.2023 г. на Община Б. и сумата от 85,71 лева – съгласно Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 5202056000/28.03.2019г. Намира, че по отношение на главница в размер на 966,40 лева, представляваща данъци върху недвижим имот в гр.Б. за 2024г., същата е недължима, поради следното: В изпълнение на определение №260373 от 13.12.2023г., постановено по т.д.№83/2014г. на ОС - С., е насрочена за 26.01.2024 г. продажба по реда на чл. 717а-717е от ТЗ на имуществото, както следва: Магазин, находящ се на партера и Апартамент, находящ се на целия първи етаж на сградата, със западната половина от таванско подпокривно пространство, със западната половина от избените помещения, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място с идентификатор 07079.610.438 по КККР, с адрес на имота:гр.Б., ул. •••. Продажбата се е провела в деня и часа, посочен в обявлението, в присъствието на явилите се наддавачи, чрез отваряне на пликовете, съобщаване на предложените цени в писмените наддавателни предложения и отбелязването им в протокол. За купувачи са били обявени участниците, направили валидни наддавателни предложения и предложили най-високи цени, както следва: Съставил е входящ регистър за вписване на наддавателните предложения по реда на постъпването им и протокол с отбелязване на предложените от участниците цени и предложената най-висока цена, подписан от тях. С Постановление №2260000/21.02.2024г. на ОС – С. по т.д. № 83/14г., съдът е възложил на купувача недвижимите имоти. Ето защо, синдикът счита, че не се дължи данък за 2024г. за имота поради факта на продажбата му в началото на годината.

Намира, че по отношение на лихви в общ размер на 2 206,93 лева, от които: сумата от 686,15 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № ТИ 92596- 1/19.05.2021г. на Община Б., сумата от 468,67 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № ТИ 1099833-1/29.06.2023 г. на Община Б., и сумата от 85,71 лева - съгласно Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№5202056000/28.03.2019г., същите са погасени по давност.

Сочи, че към допълнителната искова молба като доказателство са приложени копия от запорни съобщения, с които се твърди налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, находящи се в три търговски банки, като същите били за обезпечение на публични вземания установени с Декларация образец 6 вх.№030021811133987 за м.11.2018г., фиш от 24.06.2018г. и фиш от 10.01.2019г. Заявява, че видно от представеното Постановление за налагане на обезпечителни мерки и запорни съобщения, всички с дата 14.11.2019г., са по изп.д.№2372/2014г. на Публичен изпълнител Руси Русев, за вземания в размер на 141923,40 лева. Тези вземания са предявени в производството по несъстоятелност и са приети от синдиците на „П.Х." АД. Намира, че по никакъв начин не се доказва твърдението, че вземанията с Декларация образец 6 вх.№030021811133987 за м.11.2018г., фиш от 24.06.2018г. и фиш от10.01.2019г. са присъединени към изп.д.№2372/2014г. на Публичен изпълнител Руси Русев.

Излага доводи, че съгласно чл. 638, ал.1 от ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират изпълнителните производства срещу имуществото, включено в масата на несъстоятелността, с изключение на имуществата по чл. 193 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и имуществата, за които има обявен купувач по реда на Гражданския процесуален кодекс. В случай, че цената не бъде довнесена в законоустановения срок или постановлението за възлагане бъде отменено, изпълнителното производство се спира. Сочи, че е визирано в чл.638, ал.6 от ТЗ, че спряното изпълнително производство се прекратява, ако вземането бъде предявено и прието при условията на чл. 693. Наложените в изпълнителното производство запори и възбрани са непротивопоставими на кредиторите на несъстоятелността. Не се допуска налагане на обезпечителни мерки по реда на Гражданския процесуален кодекс или на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс върху имуществото на длъжника след откриване на производство по несъстоятелност.

Заявява, че отделно от изложеното, след прочит на представените по делото книжа по изпълнителното дело, става ясно, че публичният изпълнител Руси Русев, е образувал през 2014г. изпълнителното дело, като през м.ноември 2019 г. единственото нещо, което е направил по делото е да постанови налагане на обезпечителни мерки „запор на банкови сметки" на длъжника „П.Х.“ АД. Налице е перемция към 2016г. Доколкото с настъпването на перемпцията е налице забрана да се извършват последващи изпълнителни действия, то дори и да бъдат предприети такива, те се обезсилват по право и не могат да доведат до прекъсване на давността. Посочва се, че към настоящия момент е в сила Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015 год. по тълк.дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС, т.10 според което съгласно чл. 116, б. „в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес, обаче, не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Понятието „съдебен процес" в разпоредбата за спиране на давността - чл.111 б."ж" от ЗЗД не включва изпълнителното производство и давността не спира да тече по време на неговата висящност. Тя се прекъсва многократно от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ. При прекратяване на изп.производство на основание чл.433 т.8 от ГПК давността се брои от последното валидно изпълнително действие, поискано от взискателя.

Прави възражение за изтекла давност. Излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Сочи, че съгласно чл. 171. (1) Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по- кратък срок.

Моли да се постанови решение, с което да се установи

несъществуването на вземането на НАП към „П.Х." АД /н/, включени в Допълнителен списък № 5 на неприетите от синдика публични вземания в общ размер на 552 758,39 лева и Допълнителен списък № 6 на неприетите от синдика публични вземания в общ размер на 1240,53 лева лихви.

Съдът обсъди доводите и становищата на страните, при което намери за установено следното:

На основание чл. 3, ал. 1, т. 10 от Закона за Н. (ЗНАП), агенцията представлява държавата в производството по несъстоятелност. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 15 от ЗНАП, изпълнителният директор на Н. представлява държавата в производството по несъстоятелност, когато държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-39/23.06.2023 г. на изпълнителния директор на Н. Станислав Христов - директор на дирекция „Държавни вземания”, е оправомощен да представлява държавата в производството по несъстоятелност в случаите, в които държавата е кредитор с публични и определени със закон частни държавни вземания.

С Решение № 314 от 25.10.2016 г., постановено по т. д. № 83 по описа з а 2014 г. на Окръжен съд С., на осн. чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността на „П.Х.“ АД с началната дата 31.12.2011 г., и е открито производство по несъстоятелност на дружеството. Решението е вписано в Търговския регистър под №20161025171848. С молба изх. № 24-29- 88/14#213 от 15.05.2024 г. Н. е предявила публични вземания в общ размер на 2 073 373,42 лв.

С Определение №260217 от 12.09.2024 г. по т. д. № 83 по описа за 2014 г. на Окръжен съд С. съдът по несъстоятелността се е произнесъл по възраженията, депозирани срещу допълнителен списък №5 на неприетите от синдика вземания и допълнителен списък № 6 на неприетите от синдика вземания, като е приел същите за неоснователни, оставил ги е без уважение и е одобрил двата допълнителни списъка на неприети вземания. Определението на Окръжен съд С. е вписано в ТРРЮЛНЦ под №20240912155823.

В законоустановения срок и на основание чл. 694, ал. 1, т. 1 от ТЗ и чл.124, ал. 1 във връзка с чл. 365, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), кредиторът НАП е предявил настоящият иск за установяване съществуването и дължимостта на публични вземания в общ размер на 552758,39 лв., от които задължителни осигурителни вноски и начислени върху тях лихви в общ размер на 30 957,75 лв. (в т. ч. главници в размер на 21880,65 лв. и начислени до 22.04.2024 г. лихви в размер на 9 077,10 лв.); глоби в размер на 70,00 лв.; 520 248,51 лв. лихви, начислени върху приети вземания в размер на 1522077,16 лв., представляващи главници на задълженията за държавни такси, установени с изпълнителни листи, издадени въз основа на влезли в сила съдебни решения; за местни данъци и такси в общ размер на 1482,13лв., от които главници в размер на 241,60 лв., представляващи задължения за 2024 г. за имот с партида №••002, деклариран от дружеството с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. №5202056000/28.03.2019 г., и лихви в общ размер на 1 240,53 лв., както и за дължимите до окончателното плащане на главниците лихви.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна в производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза, депозирала първоначално и две допълнителни заключения.

По отношение на претенцията за установяване съществуването на неприето вземане в размер на 520248,51 лв. общо- сбора на лихви, начислени върху суми, представляващи дължими държавни такси, присъдени по дела срещу ответника, съдът намира иска за основателен.

Действително по делото не са представени самите съдебни решения, с които ответникът е осъден да заплати съответната държавна такса, дължима по всяко от делата. Представени са, обаче, издадените изпълнителни листове за съответните присъдени суми – от л.38 до л.47 от делото - изп.лист от 14.02.2022г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№1163/2018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№198/2021г. по описа на АС-В. за сумата 1406 лв. и 5 лв.; изп.лист от 30.01.2024г., издаден по подлежащи на изпълнение определения /определение №260107/15.03.2023г. по т.д.№1981/2018г. по описа на ОС-гр.В. и определение №260240/30.05.2023г. по т.д.№1981/2018г. по описа на ОС-В. за сумата 74451.89 лв. и за сумата от 5 лв.; по изп.лист от 03.01.2024г., издаден по подлежащо на изпълнение определение№260082/19.01.2021г. по т.д.№1984/2018г. по описа на ОС-гр.В. за сумата 1155лв. и 5 лв.; по изп.лист №235 от 22.11.2023г., издаден по влязло в сила решение по т.д.№170/2022г. по описа на ОС-гр.С. за сумата 90 лв.; по изп.лист №260240 от 19.08.2021г., издаден по влязло в сила решение по т.д. №2512/2018г. по описа на СГС за сумата 250 лв. и 5 лв.; изп.лист №260075 от 07.11.2022г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№918/2018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№384/2020г. по описа на АС-В. и определение от 27.10.2022г. по т.д.№2630/2021г. по описа на ВКС за сумата 6632.08 лв. , за сумата 3316.04лв., за сумата 30лв. и за сумата 5 лв.; изп.лист №260014 от 27.06.2022г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№327/2017г. по описа на ОС-гр.С. и по въззивно т.д.№779/19/2021г. по описа на АС-Пловдив за сумата 800 000 лв.; по изп.лист №260000 от 10.09.2020г., издаден по подлежащо на изпълнение определение №573/13.12.2018г. по т.д.№44/2017г. по описа на ОС- гр.Л. за сумата 630 529.52 лв.; изп.лист №260082 от 30.06.2021г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№342018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№622/2019г. по описа на АС-В. и определение от 27.05.2021г. по т.д. №1560/2020г. по описа на ВКС за сумата 2778.74 лв. и за сумата 5 лв.; изп.лист №260083 от 30.06.2021г., издаден по влезли в сила решения по т.д. №934/2018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№633/2019г. по описа на АС-В. и определение от 27.05.2021г. по т.д.№1560/2020г. по описа на ВКС за сумата 1393.89 лв. и за сумата 5 лв.

Видно от първоначалното заключение на експертизата, което съдът възприема като компетентно и задълбочено изготвено, дължимите лихви върху всяка една от сумите са в общ размер на 520 248.51лв. /л.300 от делото/, както следва:

По изп.лист от 14.02.2022г., издаден по влезли в сила решения по т.д. №1163/2018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№198/2021г. по описа на АС-В. за сумата 1406 лв. и 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 384.86лв.

По изп.лист от 30.01.2024г., издаден по подлежащи на изпълнение определения /определение №260107/15.03.2023г. по т.д.№1981/2018г. по описа на ОС-гр.В. и определение №260240/30.05.2023г. по т.д.№1981/2018г. по описа на ОС-В. за главница в размер на 74451.89 лв. и за сумата от 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 10269.78лв.

По изп.лист от 03.01.2024г., издаден по подлежащо на изпълнение определение№260082/19.01.2021г. по т.д.№1984/2018г. по описа на ОС-гр.В. за сумата 1155лв. и 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 407.34лв.

По изп.лист №235 от 22.11.2023г., издаден по влязло в сила решение по т.д.№170/2022г. по описа на ОС-гр.С. за сумата 90 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 83.58 лв.

По изп.лист №260240 от 19.08.2021г., издаден по влязло в сила решение по т.д.№2512/2018г. по описа на СГС за сумата 250 лв. и 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 6.03 лв.;

По изп.лист №260075 от 07.11.2022г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№918/2018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№384/2020г. по описа на АС-В. и определение от 27.10.2022г. по т.д.№2630/2021г. по описа на ВКС за сумата 6632.08 лв. , за сумата 3316.04лв., за сумата 30лв. и за сумата 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 1854.95 лв.

По изп.лист №260014 от 27.06.2022г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№327/2017г. по описа на ОС-гр.С. и по въззивно т.д.№779/19/2021г. по описа на АС-Пловдив за сумата 800 000 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 219320.40 лв.

По изп.лист №260000 от 10.09.2020г., издаден по подлежащо на изпълнение определение №573/13.12.2018г. по т.д.№44/2017г. по описа на ОС- гр.Л. за сумата 630 529.52 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 286539.54 лв.

По изп.лист №260082 от 30.06.2021г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№342018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№622/2019г. по описа на АС-В. и определение от 27.05.2021г. по т.д.№1560/2020г. по описа на ВКС за сумата 2778.74 лв. и за сумата 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 920.80 лв.

По изп.лист №260083 от 30.06.2021г., издаден по влезли в сила решения по т.д.№934/2018г. по описа на ОС-гр.В. и по въззивно т.д.№633/2019г. по описа на АС-В. и определение от 27.05.2021г. по т.д.№1560/2020г. по описа на ВКС за сумата 1393.89 лв. и за сумата 5 лв. дължимата мораторна лихва, според експертизата е в размер на 461.23 лв.

Видно от първоначалното заключение на съдебно-счетоводната експертиза, предявените и неприети публични вземания и законните лихви върху главниците по публичните вземания /дължими от настъпване на изискуемостта на всяко вземане до 22.04.2024г. - датата, до която са начислени задълженията за лихва в молбата за предявяване възлизат общо на 520248,51лв. Вземането за държавни такси и разноски е дължимо от момента на влизане в сила на съдебното решение, въз основа на което и издаден изпълнителният лист до датата на предявяване на съответната претенция в производството по несъстоятелност на ответното дружество.

Съдът не възприема доводите на ответника и на синдика относно началния момент, от който са дължими законните лихви върху всяко едно главно задължение. Съдът счита, че възраженията им са неоснователни, предвид обстоятелството, че моментът, в който решението влиза в сила е известен на страните по делото и е отразен съответно във всеки един от изпълнителните листове, приложени по делото.

С оглед на изложеното, съдът приема за основателен и доказан предявения от ищеца против ответното дружество иск за посочената сума от 520248,51 лв. общо, представляваща сбора на законната лихва, начислена върху всяка една от сумите, представляващи дължими държавни такси, присъдени по горепосочените дела срещу ответника.

По отношение на претенцията на ищеца за сумата в общ размер на 30957,75 лв., представляваща задължения за осигурителни вноски от 21880,65 лв. и начислена към 22.04.2024г. лихва в размер на 9077,10 лв., съдът намира искът за неоснователен и недоказан.

Видно от Определение № 260278/01.06.2022г. по т.д. № 83/2014г. на ОС - С. /л.100-102 от делото/, със същото съдът по несъстоятелността на „П.Х." АД / Н./ е разрешил на синдика да се разпореди със сумата от 49 345,93 лева, представляваща месечно възнаграждение и разноски на синдика З.Н. за периода месец юли 2020г. до 17.11.2021г. Видно от представените от синдика в настоящото производство платежни нареждания от 14.06.2022г. /л.103-104 от делото/, синдикът М. В. е изпълнила определението на съда и е превела в полза на НАП дължимите за плащане осигуровки от бившия синдик З.Н.. В платежните нареждания е посочено точно основанието, на което сумите са преведени на НАП.

С оглед на изложеното, съдът приема за основателни възраженията на синдика и ответника относно дължимостта на посочената сума. Съдът приема, с оглед данните по делото, както и с оглед констатациите на експерта в допълнителното заключение и разясненията, дадени в съдебно заседание относно това вземане, че сумата е била заплатена от ответното дружество, чрез синдика му, поради което искът като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за вземания за глоби в размер на 70 лв., наложени от Община Б. с фиш №0031227/24.06.2018г. и №0038865/10.01.2019г. съдът намира искът за неоснователен. Съдът приема доводите на ответника и синдика, че претенцията е погасена по давност за основателни. В настоящия случай са наложени глоби за извършено административно нарушение, които са влезли в сила. Административното наказание следва да бъде изпълнено в двугодишен срок от влизане в сила на акта, с който е наложено. Този давностен срок се прекъсва с всяко действие на надлежния орган, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нов давностен срок. В случая по отношение на наложените глоби на ответното дружество в размер на 70 лв. общо е изтекъл давностният срок, за да може да се претендират дължимите суми по съдебен ред, поради което искът като неоснователен следва да се отхвърли.

По отношение на претенцията за вземания в размер на 2 206,93 лева, от които 966,40 лева задължения по ЗМДТ за данъци 2024г., публични вземания, включени в Допълнителен списък №6 на неприетите от синдика публични вземания в общ размер на 1 240,53 лихви, начислени върху главници от Акт за установяване на задължения от 19.05.2021г. и 29.06.2023г. и Декларация по чл.14 от ЗМДТ 2019г.

По отношение на главница в размер на 966,40 лева, представляваща данъци върху недвижим имот в гр.Б. за 2024г., ответникът и синдикът са възразили, че е недължима, като са изложили съображения.

Не се оспорва от ищеца по делото, че в изпълнение на определение №260373 от 13.12.2023г., постановено по т.д.№83/2014г. на ОС - С., синдикът е насрочил за 26.01.2024 г. продажба по реда на чл. 717а-717е от ТЗ на имущество на ответното дружество, както следва: магазин, находящ се на партера и Апартамент, находящ се на целия първи етаж на сградата, със западната половина от таванско подпокривно пространство, със западната половина от избените помещения, 1/2 ид.ч. от общите части на сградата и 1/2 ид.ч. от дворното място с идентификатор 07079.610.438 по КККР, с адрес на имота:гр.Б., ул. •••.

На основание чл.717а, ал.1 от ТЗ изготвил обявление за продажба и провеждането на таен търг по реда на чл. 717в-чл.717е от ТЗ при първоначална цена 100% от оценката. Обявяването беше извършено съгласно изискванията на чл.717а , ал.2. от ТЗ. Продажбата се проведе в деня и часа, посочен в обявлението и за купувач било обявено търговско дружество „Б." ООД, ЕИК ••, който бил вписан в протоколите и подписан, с предложена от него най-висока цена. След заплащане на цената на това дружество с постановление № 260000/21.02.2024г. на ОС - С. по т.д. № 83/14г., съдът възложил описаните недвижимите имоти.

Поради изложеното, съдът счита за основателни доводите на ответника и на синдика и счита, че ответното дружество не дължи данък за 2024г. за посочения имот.

По отношение на лихви в общ размер на 2 206,93 лева, от които: сумата от 686,15 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № ТИ 92596- 1/19.05.2021г. на Община Б., сумата от 468,67 лева - съгласно Акт за установяване на задължения по чл.107,ал.З от ДОПК № ТИ 1099833-1/29.06.2023 г. на Община Б., и сумата от 85,71 лева - съгласно Декларация по чл.14 от ЗМДТ вх.№ 5202056000/28.03.2019г., съдът намира исковете за основателни за сумата 1154.82лв. – сбора от сумите 686.15лв. /дължима законна лихва за забава на плащането на главното задължение по АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК №ТИ92596-1/19.05.2021г. с главница от 1445.05лв., представляваща ДНИ и ТБО за 2019 и 2020г./ и сумата 468.76лв., представляваща дължима законна лихва за забава на плащането на главното задължение по АУЗ по чл.107 ал.3 ДОПК №СВ 109833-1 /29.06.2023г. с главница от 1808.26 лв., представляваща ДНИ и ТБО за 2021 и 2022г./. Видно от първоначалното заключение на експертизата /л.307 от делото/ размерът на предявеното и неприето вземане е основателен и доказан в посочения размер от 1154.82лв. За разликата до 2 206,93 лева искът се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли като такъв.

Съдът следва да присъди на ищеца и направените по делото разноски, съобразно уважената част на предявените искове. С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата 326,48 евро юрисконсултско възнаграждение и сумата 338,83 евро заплатени разноски за експертиза в производството, съобразно уважената част на исковете.

Водим от всички изложени по-горе мотиви, съдът