РЕШЕНИЕ

№ 430

гр. К., 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20245320101351 по описа за 2024 година Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ.

Ищцата - М. М. В. твърди, че със заповед за прекратяване № 1451 от 14.06.2024г., трудовото правоотношение с ответното дружество било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ считано от 22.06.2024г. До уволнението работила при ответника на длъжността ••••• в ••••• Адм. Сграда, пл. ••••• - жп гара К., с основно месечно трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната - 780.00 лв. от 21.06.2023г. до 31.12.2023г. и 933.00 лв. от 1.01.2024г. до уволнението. Трудовото възнаграждение получавала по сметката й в ••••• АД. Трудовото правоотношение с ответното дружество е възникнало считано от 21.06.2023г., по силата на сключения на 07.06.2023г. трудов договор № •••••. Като основание за сключването на договора е посочен чл. 68, ал.1, т.2 от КТ, т.е. срочен трудов договор до завършване на определена работа. Съгласно чл.1 от договора, същият се сключвал със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя. Счита, че с оглед на посочените обстоятелства извършеното от ответното дружество прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ е незаконно и заповед за прекратяване №1451 от 14.06.2024г. следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Съображенията за това са както следва:

Трудов договор, сключен на основание чл.68, ал.2 от КТ, т.е. до завършване на определена работа, в който липсва прецизно определяне на работата за извършването, на която и до завършването на която се наема работникът или служителят следва да се смята сключен за неопределено време, а създаденото с договора трудово правоотношение е безсрочно. Следователно, прекратяването му може да се извърши на основанията предвидени в КТ за безсрочни трудови правоотношения. Разпоредбата на чл.325, ал.1, т.4 от КТ е приложима само за срочни трудови договори. В този смисъл е Решение №22 от 31.01.2012г. по гр.д. №450/2011г. на ВКС, 3-то гр. отделение.

Съгласно чл.71, ал.2 от КТ, трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако страната в полза на която срокът за изпитване е уговорен, не го е прекратила преди изтичането му. Срокът за изпитване по трудов догово𠹕•••• от 07.06.2023г. е изтекъл на 21.12.2023г. и след тази дата трудовият договор следва да се смята за окончателно сключен. След прекратяване на трудовия договор с ответното дружество не е започнала работа по трудов договор при друг работодател.

МОЛИ съда, на основание чл.344 и сл. от КТ, да постанови решение, с което да признае уволнението й за незаконно и отмени заповед за прекратяване №1451/14.06.2024г.; да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност ••••• в ••••• Адм. Сграда, пл.••••• - жп гара К.; да осъди ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за шест месеца оставане без работа считано от 23.06.2024г. в размер на 5598.00 лв., ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до пълното заплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски. Посочва банкова сметка - •••••••••• в ••••• АД за превод на присъдените суми.

Ответното дружество - „•••••“ ЕООД гр. С. моли съда да отхвърли като неоснователни всички искови претенции на ищцата, като в тази връзка излага следните съображения:

Твърди, че основният предмет на дейност на дружеството е свързан с предоставяне на услуги по комплексно почистване на жилищни и административни сгради. Съществена част от клиентите си дружеството осигурява чрез участие в процедури по ЗОП за възлагане на обществени поръчки за почистване на сгради и прилежащи към тях площи. Договорите за изпълнение на обществени поръчки по ЗОП са срочни. При определяне на дружеството за изпълнител по обществена поръчка, последното сключва срочни трудови договори със съответния брой служители с изискуемия опит и квалификация за целите на обезпечаване на изпълнението на задълженията му, които произтичат от договора, който ще бъде сключен между възложителя на ОП и дружеството.

Сочи, че именно такъв е и процесният случай - с Решение № 3/10.05.2023г. на Генералния директор на ••••• дружеството е определено за изпълнител на обществена поръчка с предмет „Хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи стопанисвани от поделенията на ДП •••••“, включително ••••• - ••••• Административна сграда пл. ••••• - жп гара К.. За целта, на основание чл. 112 във вр. с чл. 82, ал. 3 от ЗОП и след проведена процедура за избор на изпълнител, открита с Решение № 1/23.02.2023г. на Генералния директор на ДП •••••, между •••••, в качеството на възложител, и дружеството, в качеството му на изпълнител, е сключен Договор № 11991/14.06.2023г. За да си осигури необходимия човешки ресурс за изпълнението на задълженията си за по договора по ЗОП за хигиенизиране, поддържане и почистване на жп гара К., дружеството е сключило на 08.06.2024г. трудови договори с 2 лица. Тези трудови договори са срочни, по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно - до завършване на определена работа. В тази връзка, твърдението в исковата молба, че трудовият договор е такъв за неопределено време, категорично е невярно, защото:

• Основанието за сключване на трудовия договор е чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно - до завършване на определена работа;

• Определената работа, завършването на която, определя срока на трудовия договор е завършване на изпълнението от страна на дружеството, в качеството му на изпълнител, на задълженията му по Договора по ЗОП № 11991/14.06.2023г.

• Срокът на Договора по ЗОП е 1 - годишен - от 21.06.2023г. до 21.06.2024г.

• Ищцата има пълно знание относно обстоятелството, че срокът на трудовия й договор е обусловен от завършване изпълнението на задълженията на Дружеството-работодател по сключения от последното с ДП ••••• Договор за Хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи стопанисвани от поделенията на ДП •••••“, включително ••••• - ••••• Административна сграда пл. ••••• - жп гара К.. В тази връзка, ищцата е изразила своето знание и изричното си съгласие за това чрез подписаната от нея нарочна декларация, която е неразделна част от подписаната при сключване на трудовия договор документация;

• За целите на изпълнението на задълженията си по договора по ЗОП, на 08.06.2023г. дружеството е сключило трудови договори с 2 лица, включително и с ищцата, които влизат в сила от датата на влизане в сила и на Договора по ЗОП - 21.06.2023г. Всички тези трудови договори, включително и този на ищцата са прекратени, считано от 22.06.2024г., поради прекратяване действието на Договора по ЗОП.

В контекста на правнорелевантната обстановка и приложимата нормативна регламентация и практиката по нейното прилагане, прави следните изводи:

• Само ако срокът на трудовия договор е неопределяем, може да се говори за договор за неопределено време (по аргумент от Решение № 1548 от 28.09.2006г. по гр.д. № 3240/2003г., III г.о. на ВКС). В конкретния случай трудовият договор е срочен, като срокът му на действие е определяем въз основа на други елементи от съдържанието му - мястото на работа на ищцата, а именно ••••• - ••••• Административна сграда пл. ••••• - жп гара К. (по аргумент от Решение № 26 от 06.03.2020г. по гр.д. № 2603/2019г. на ВКС, 3-то гр. отделение). Ищцата е напълно наясно, че ••••• Административна сграда пл. ••••• - жп гара К. се стопанисва от •••••, а дружеството е поело ангажимент за хигиенизиране, поддържане и почистване по силата на сключения с ••••• договор по ЗОП, съответно срокът на нейния трудово договор е до завършване на предоставянето на посочените услуги от дружеството на ••••• по силата на сключения помежду им договор по ЗОП. В тази насока, заслужава да бъде обърнато внимание, че ищцата е изпълнявала длъжността ••••• с място на работа жп гара К. по силата на предходно сключвани от нея срочни трудови договори.

• С оглед факта, че жп гара К. се стопанисва от ДП •••••, което има статут на възложител по ЗОП - все обстоятелства, с които ищцата е добре запозната, включително и поради дългогодишния си собствен опит по изпълнение на длъжността ••••• с място на работа жп гара К., обоснован се явява изводът, че дружеството има нужда от работната сила на ищцата за изпълнение на тази позиция за ограничен във времето период (до завършване на изпълнението на задълженията на Дружеството по Договора по ЗОП с ДП •••••), а последното обуславя и срочността на сключения между дружеството и ищцата трудов договор. В случая обосновано се очаква цялата дейност на дружеството - работодател във връзка с определен обект - ••••• - ••••• Административна сграда пл. ••••• - жп гара К., да приключи окончателно след изтичане срока на договора по ЗОП. Именно последното обуславя конкретната работа като подлежаща на завършване, от което следва, че в този случай страните са обвързани със срочен трудов договор по смисъла на чл. 68, ал.1, т.2 от КТ (по аргумент от Решение № 46 от 29.01.2010г. по гр.д. № 558/2009г. на ВКС) - Договорът е сключен за изпълнение на задълженията на дружеството по договора по ЗОП и е ограничен до изпълнение на задълженията на работодателя за конкретния обект и за срока на това изпълнение (по аргумент от Решение № 101 от 06.10.2023г. по гр.д. № 4781/2022г. на ВКС, 4-то гр. отделение) - По аргумент от Определение № 484 от 18.06.2018г. по гр.д. № 1139/2018г. на ВКС, 3-то гр.о., работата, чието завършване обуславя срочността на сключения за изпълнението й трудов договор, е определяема съобразно други елементи на съдържанието на трудовия договор, а именно - мястото на работа. В тази връзка, дружеството може да осигури на ищцата условия за изпълнение на възложената й работа само за срока, в който самото дружество има задължение по отношение на хигиенизиране, поддържане и почистване на жп гара К.. Още повече, че мястото на работата не може да бъде едностранно изменяно от страните по трудовия договор, освен в изрично предвидените в закона хипотези, каквато в процесния случай безспорно не е налице.

• По аргумент от Определение № 327 от 18.03.2013г. по гр.д. № 1295/2012г. на ВКС, възможно е причината, обосноваваща срочността на договора да бъде посочена чрез препращане към друг документ, с който страните са доказано запознати. Именно такъв документ е договорът по ЗОП, към който реферира подписаната от ИЩЦАТА декларация.

• По аргумент от Решение № 26 от 06.03.2020г. по гр. д. № 2603/2019г. на ВКС, 3-то гр.о. и Решение № 236 от 18.06.2015г. по гр.д. № 440/2015г. на ВКС, 4-то гр.о., при неяснота или при наличие на възникнали спорове между страните, договорът, включително и този по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, включително и относно определената работа, се тълкува по правилата на чл. 20 от ЗЗД, за да бъде изяснена действителната обща воля.

Посочените правнорелевантни обстоятелства, анализирани в контекста на относимата правна уредба и практика по нейното прилагане, дават основание за правнообоснования извод, че в процесния случай категорично се касае за срочен трудов договор, сключен до завършване на определена работа, която работа и самият срок на трудовия договор са безспорно определяеми съобразно други елементи на съдържанието му.

По отношение на уговорката за срок за изпитване в полза на работодателя счита, че изложеното в исковата молба твърдение, че след изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен, макар и да е вярно, не е относимо към предмета на спора. Още повече, че уговарянето на срок за изпитване, не променя вида на договора от гледна точка на срока му. Съгласно доктрината и константната съдебна практика, договорът със срок за изпитване не е срочен договор по смисъла на чл. 68 от КТ и не се прекратява с изтичане на срока. Модалитетът „срок за изпитване“ дава възможност на страната, в полза на която е уговорен срокът, да прекрати договора до изтичането му. Или докато тече срокът за изпитване съществуването на договора е несигурно, а зависи от волята на страната, в чиято полза е уговорен срокът. Ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване, трудовият договор се счита за окончателно сключен като срочен или за неопределено време. Договорът остава да съществува във вида, в който е уговорен първоначално като срочен или безсрочен, а при липса на изрична уговорка, той се смята за договор за неопределено време. С оглед на посоченото обосновава правния извод, че след изтичане на уговорения в полза на дружеството срок за изпитване, трудовият договор между ищцата и дружеството е окончателно сключен във вида на срочен трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ.

По отношение на претенцията за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност посочва, че предвид фактът, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено законосъобразно, неоснователна се явява исковата й претенция за възстановяване на заеманата от нея до уволнението длъжност ••••• в УДБГД Административна сграда, пл. ••••• - жп гара К.. Искът на ищцата за възстановяването й на предишната работа е неоснователен и поради обстоятелството, че трудовият договор е срочен и уговореният срок вече е изтекъл. Още повече че след завършване на изпълнението на договора по ЗОП на 21.06.2024г. и към настоящия момент, дружеството не предоставя на ••••• услуги по почистване на жп гара К. и не разполага с позиции/служители, чието място на работа да е жп гара К.. По отношение на претенцията за обезщетение за оставане без работа посочва, че тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е напълно законосъобразно и не следва да бъде отменяно, неоснователна се явява исковата й претенция за осъждане на дружеството на основание чл. 225, ал. 1 от КТ да й заплати обезщетение за оставане без работа, защото предпоставка за уважаването му е установяването и прогласяването на незаконосъобразност на прекратяването на трудовото правоотношение.

Намира, че прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е напълно законосъобразно и е извършено при спазване на всички изисквания на закона. Затова моли съда, да отхвърли като неоснователни всички искови претенции на ищцата - за отмяна на уволнението й като незаконосъобразно, за възстановяване на заеманата преди уволнението позиция и за присъждане на основание чл. 225, ал. 1 от КТ на обезщетение за оставане без работа в размер на 5 598 лева. Претендира за направените по делото разноски, в това число за заплатен адвокатски хонорар.

В ХОДА на делото, на основание чл. 214 от ГПК, съдът е допуснал изменение в размера на предявения осъдителен иск за обезщетение, като същият се счита предявен в размер на 4731.70 лева, конкретизиран с молба от ищцовата страна, депозирана в открито съдебно заседание, проведено на 20.11.2024г.

От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От ангажираните от страните писмени доказателства се установява, че на 07.06.2023г. между ответното дружество - „•••••“ ЕООД гр. С., в качеството на работодател и ищцата - М. М. В., в качеството на „служител“ е сключен трудов договор № •••••, на основание чл. 68, ал.1, т.2 от КТ, по силата на който ищецът е назначен на длъжността „•••••“ в направление/дирекция: ••••• Адм. Сграда, пл. ••••• - жп гара К., с със срок за изпитване от 6 месеца в полза на работодателя.

Видно от документите по трудовото досие на ищцата, същата с декларация от 21.06.2024г. (л. 28 от делото) е декларирала, че е запозната за това, че трудовият й договор ще бъде прекратен с прекратяването на договора между работодателя й и възложителя му.

Със Заповед № 1451 от 14.06.2024г., трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради изтичане на договорения срок със завършване на определената работа, считано от 22.06.2024г. Тази заповед е връчена на ищцата.

Представено е копие от трудова книжка на ищцата, както и оригинал на същата за справка в открито съдебно заседание, от която съдът констатира, че от страница 1-ва до 21-ва е идентична с представеното по делото копие, като липсва друго отбелязване след страница 21-ва, където е поставеният печат на прекратеното трудовото правоотношение с ответника. Представено е и копие от Регистрационна карта (л. 117 от делото), видно от която, М. М. В., считано от 13.08.2024г. е регистрирана в Бюрото по труда.

По делото е представен Договор № 11991 от 14.06.2024г. По този договор Държавно предприятие „•••••“ (ДП •••••), в качеството на възложител е възложил на „•••••“ ЕООД гр. С., в качеството на изпълнител, да извършва хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи стопанисвани от поделения на ДП •••••, находящи се на територията на Република България. Срокът на действие на този договор е уговорен в чл. 3 и чл. 4 от същия, където е посочено, че договорът влиза в сила на 21.06.2023г. и срокът на изпълнение на услугите е 1 година, считано от датата на подписването му.

Видно от изисканата справка от ДП •••••, вх. № 11143/22.10.2024г., на основание чл.112, вр. чл.82, ал.3 от ЗОП и след проведена процедура за избор на изпълнител въз основа на Рамково споразумение № 11299/11.12.2020г., ДП •••••, като възложител е сключило Договор №11991/14.06.2023г. с „•••••“ ЕООД, като изпълнител. Съгласно чл.1 от договора, предметът на същия е за предоставяне от страна на Изпълнителя на услуги по хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи, стопанисвани от поделенията на ДП •••••, находящи се на територията на Република България, съгласно техническа спецификация. Договорът влиза в сила на 21.06.2023г. и е със срок за изпълнение на услугите 1 година, считано от датата на подписването му, т.е. до 21.06.2024г.-включително. По Рамково споразумение №11299/11.12.2020г. със същия предмет е сключен Договор №111250/13.05.2024г. с Изпълнител „•••••“ЕООД, като договорът влиза в сила от 22.06.2024г. Предвид горното уведомяват, че към 22.06.2024г. ДП ••••• няма действащи договори, сключени с „•••••“ ЕООД.

В производство по реда на чл. 176 от ГПК, в открито съдебно заседание, проведено на 30.10.2024г., ищцата посочва, че е работила на длъжност „•••••“ на ЖП гара – К. преди сключване на процесния договор. Освен при ответното дружество, преди това е работила при „•••••“ на същата длъжност на ЖП гара – К.. Посочва, че година за година са ги карали да преподписват договорите си - първо при едната фирма, после при другата фирма. Всеки един договор бил срочен, за една година, поради което се получила грешка и имала един „прозорец“ от 10-на дни, тъй като ••••• не било преподписало, а тях ги пратили на борсата. Така й се прекъснал стажа. Твърди, че тези договори били прекратявани, поради това, че ••••• си сключват някакви техни договори между ••••• и фирмата, поради което и тях ги карат да преподписват – сменяли се фирмите, но не знае по каква точно причина, тъй като те били работници и на тях не им се давали подробни обяснения.

Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал поискан от ответника свидетел в лицето на М.И.И., която е в трудови правоотношения с ответното дружество и работи като „•••••“. Свидетелят твърди, че дружеството се занимава с дейности по почистване на административни жилищни сгради, като по принцип се явява на обществени поръчки и на база договорите, които сключва с определена институция, назначава служители за определен срок на договора. Ако примерно, договорът е за година на съответния обект, то се вземали и назначават служители до изтичане на договора с институцията. Тоест, в зависимост от сключения договор, а те били срочни, наетите работници се съобразявали със срока по договора. Твърди, че познавала ищцата, която работела при тях до месец юни 2024 г., когато всъщност на тях им изтекъл договорът с •••••. След като изтекъл договорът, се прекратили и всички трудови договори на служителите, които били назначени по обекти. М. била назначена на гара К., като те почиствали гара К. до юни месец и тогава де факт прекратили договора с всички, включително и с М.. Тогава на гарата К. работели две жени и двете били с прекратени трудови договори от датата на приключване на договора с •••••. Посочва, че М. не за първи път работела при тях, този обект са го вземали в годините и друг път и по същия начин винаги е било - от датата на сключване на договора с ••••• ги назначавали, докато изчете договора. В момента нямали договор с гара К., там била друга фирма. С работниците по изпълнението на тези договори за почистване на административната сграда сключвали срочен трудов договор за определен срок - от сключване на договора, в случай на ••••• - докато изтече договора с •••••. Срокът зависи от сключения договор със съответната институция. Точно крайната дата в договора не била упомената, но де факто била до изтичане на договора. В последствие те ги уведомявали, като лично тя е уведомила М., кога изтича договора с •••••, защото е имало случаи, в които преподписвали. Когато се преподпише договорът, договорите се продължават за още време, - докогато е поръчката. Твърди, че договорът на ищцата бил срочен - до свършване на определената работа. Самите договори, които се сключват с ••••• или институциите били за година или година и половина, в зависимост от обществената поръчка. Твърди, че назначават служителите си, когато спечелят обществената поръчка.

По делото е изслушано заключение на вещото лице Р. М. по назначена съдебно-счетоводна експертиза, което не се оспори от страните. Съгласно заключението на вещото лице, обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е в размер за получаване, както следва: за 1 ден – 41.15 лева; за 1 месец – 905.19 лева и за 6 месеца – 5431.16 лева.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Предявени са три обективно и кумулативно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, акцесорените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето останал без работа.

По предявения главен иск, съдът намира следното:

Когато работникът или служителят предяви иск за отмяна на уволнението, в тежест на работодателя е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на фактическия състав, на който се е позовал, за да прекрати трудовото правоотношение. Фактическият състав, на който се е позовал работодателя е визиран в нормата на чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ – поради завършване на определената работа. При това положение следва да се анализира основанието, на което е възникнала трудово-правната връзка между страните, за да може да се прекрати в посочената хипотеза, като относимото основание е чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ. Необходима е съпоставка между срочните трудово договори в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ и тези по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, предвид твърдението на ищеца, че клаузата на чл. 4 от индивидуалния му трудов договор сочи по-скоро на извода за срочно трудово правоотношение по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ.

Съгласно съдебната практика, чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ, урежда срочния трудов договор за определен срок. При него срокът се определя в точно определен период от време, като определеният срок при този вид срочен трудов договор не може да бъде повече от три години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго. Срочният трудов договор по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ може да се сключва и за довършване на определена работа. При него срокът на договора е определяем чрез времето, необходимо за довършване на уговорената работа. В изтичането на времето - толкова, колкото е необходимо за довършване на определената работа е бъдещото сигурно събитие, което определя времетраенето на срока. За времетраенето на този договор не е определена максимална продължителност за разлика от срочния трудов договор по точка 1. Той може да продължи и повече от три години -толкова, колкото е необходимо за завършване на определената работа. Според последователната практика на ВКС (Решение № 256 от 15.09.2011г. на ВКС по гр.д. № 1379/2009г., Решение № 44 от 29.01.2010г. по гр.д. № 558/2009г., Решение № 46 от 29.01.2010г. по гр.д. № 142/2009г., Решение № 166/16.06.2017г. по гр.д. № 4921/2016г., Решение № 10/30.01.2018г. по гр.д. № 971/2017г.), срокът на договора по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, а именно - за извършване на определена работа, следва да се определя от съдържанието на трудовия договор. Тоест, в сключения по този ред трудов договор трябва изрично и точно да се определи работата, за изпълнението (или за довършването), на която той е сключен. Това е така, защото за работникът или служителят следва да съществува яснота кога точно ще изтече срока, тъй като той е определящ за времетраенето на трудовото правоотношение. Срокът по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е определяем чрез други елементи от съдържанието на индивидуалния трудов договор. Определя се чрез работата, което би могла да се дефинира по вид, обем, съдържание още към момента на сключване на договора.

Изхождайки от така дадените разяснения и при анализ на обстоятелствата по сключване на процесния трудов договор, определяща срока на договора, съдът приема, че по недвусмислен начин се извлича характера на работата, която е следвало да се извърши и тази яснота е съществувала в момента на сключване на трудовия договор. В тази връзка, ищцата писмено е декларирала, че е запозната за това, че трудовият й договор ще бъде прекратен с прекратяването на договора между работодателя й и възложителя му. Трудовият договор е обвързан с поетите от ответника ангажименти по договор с ДП •••••, където в качеството си на изпълнител е поел задължението да извършва хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи стопанисвани от поделения на ДП •••••. Срокът на действие на този договор е 1 година.

Яснота за това е съществувала и по отношение на това кога точно ще изтече срока, тъй като, както се посочи - той е определящ за времетраенето на трудовото правоотношение. В тази връзка, ищцата в производство по реда на чл. 176 от ГПК посочва, че година за година са ги карали да преподписват договорите си, като всеки един договор е бил срочен. Освен това признава, че договорите им били прекратявани поради това, че ••••• и „•••••“ ЕООД са си сключвали някакви техни договори помежду си, което налагало преподписване и сменяне на фирми. В тази връзка са и приетите гласни доказателства, като свидетелят посочва, че на база договорите, които „•••••“ ЕООД сключва с определена институция, назначава служители за определен срок на договора. Срокът на трудовия договор е в зависимост от срока на сключения договор. Трудовите договори били срочни, като наетите работници се съобразявали със срока по договора. Съдът кредитира в цялост гласните доказателства, тъй като същите не са оспорени, не са противоречиви, логични са и последователни.

Съдебната практика е категорична, че срокът може да бъде индивидуализиран с посочване на дейността на търговския договор между работодателя и друг правен субект. В този смисъл е практика на ВКС, съгласно - Решение № 239/03.08.2011г. по гр.д. № 1471/2009г., Решение № 256/15.09.2011г. по гр.д. № 1379/2009г., Решение № 282/11.10.2011г. по гр.д. № 360/2009г. Точно така е процедирано и в настоящия случай. При учредяване на процесната трудово-правна връзка е посочено, че времетраенето на трудовия договор е до завършване на работата. Съдът приема, че устно на служителите им, в частност на ищцата е разяснено, че възложената им дейност е съобразен със срока на действие на договора между ДП ••••• и „•••••“ ЕООД, по който търговски договор настоящият работодател е изпълнител. Именно, поради това разясняване, ищцата е подписала декларация документираща пълно знание относно обстоятелството, че срокът на трудовия й договор е обусловен от завършване изпълнението на задълженията на Дружеството-работодател по сключения от последното с ДП ••••• Договор за Хигиенизиране, поддържане и почистване на открити и закрити площи стопанисвани от поделенията на ДП •••••. Реализирането на възложената по този договор работа е изчерпала съдържанието на процесното трудово правоотношение, което съдът приема, че е възникнало на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ и по силата на договореността, трудовото правоотношение се прекратява, като за това не е нужно нито предизвестие, нито се следва обезщетение.

Когато срокът е индивидуализиран чрез посочване на търговския договор на работодателя (настоящия случай е точно такъв), то неговото изтичане зависи от приключването (прекратяването) на дейностите по този договор. В момента, в който търговският договор се прекрати, то срокът на трудовото правоотношение изтича, независимо от начина на прекратяване на търговския договор, което може да е преди или с изтичане на договорения в него срок, по взаимно съгласие или по други причини. Факт е, че работата по Договор № 11991 от 14.06.2024г. е изчерпана, което се удостоверява и със справка от ДП •••••, вх. № 11143/22.10.2024г. Това като правна последица влече изтичане на срока на договора по смисъла на чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ. За изтичане на срока по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ е без значение дали работодателят е сключил нов търговски договор за реализиране на дейността, дали новият търговски договор е със същия или с друг правен субект.

Доколкото на 21.06.2024г. е финализирана работата по Договор № 11991 от 14.06.2024г., то определяемият срок на трудови договор на ищеца е изтекъл към датата на издаване на Заповед № 1451/14.06.2024г., считано от 22.06.2024г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение има декларативно действие, а не конститутивно. Прекратяването на трудовото правоотношение настъпва единствено с изтичане на договорения срок, който срок е изтекъл, поради изчерпване на работата по договор Договор № 11991 от 14.06.2024г. между работодателя и трето лице (възложител на работата). Процесната заповед само удостоверява, че трудовото правоотношение вече е прекратено (в този смисъл е Решение 634/20.11.2009г. по гр.д. № 2071/2008г. и Решение № 166/16.06.2017г. по гр.д. № 4921/2016г. по описа на ВКС).

Неоснователно е твърдението на ищеца, че след като срокът на трудовия договор, сключен до завършване на определена работа, не е посочен, нито е определяем съобразно други елементи на съдържанието му и следва да се приеме, че липсва уговорка за срок. Обемът на работата е ясен и определяем – ••••• в направление/дирекция: ••••• Адм. Сграда, пл. ••••• - жп гара К.. Установи се, че на служителя е указано, срокът на договора съвпада със срока на действие на Договор № 11991 от 14.06.2024г., сключен между работодателя на ищеца и ДП •••••. По делото категорично се установи, че ищецът е назначен на длъжност „•••••“ именно поради сключения търговски договор. Ясен е и срокът на действие на трудовия договор – до прекратяване на действието на посочения търговски договор.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 69 от КТ, а именно - трансформиране на срочния трудов договор в договор за неопределено време. Посочената правна норма е императивна и се прилага само при наличието на изрично уредените в нея предпоставки и по отношение само на два от срочните договори по чл. 68 от КТ, а именно - срочен трудово договор за определен срок – по чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ и за трудов договор с определяем срок за заместване по чл. 68, ал. 1, т. 3 от КТ. В приложното поле на чл. 69 от КТ не попадат останалите срочни трудови договори, както и процесния, който е бил сключен в хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ.

Предвид изложеното, главния иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид обусловения им характер, като неоснователен следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ - за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето останал без работа.

По отношение на разноските:

При този изход на делото, с оглед отхвърляне на исковата претенция и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника се дължат заплащане на направените разноски, като съдът е сезиран с такова искане, касаещо адвокатско възнаграждение. Видно от представените доказателства за направени разноски, същите възлизат в размер на 1900.00 лева без ДДС или 2280.00 лева с вкл. ДДС, представляващи заплатен адвокатски хонорар (л. 131-134 от делото). Ищцовата страна не е направила възражение за прекомерност. Съдът намира за искането за основателно и посочената сума следва да се присъди в полза на ответната страна.

Мотивиран от изложеното, съдът