Решение № 1152 от 20.1.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 41092/2025 г.

дело № 20251110141092 по описа за 2025 година А. С. К. е подала искова молба против ТП на НОИ София град за установяване на трудовия й стаж за положения от нея труд през периода от 01.06.1983 г. до 16.05.1988 г. на длъжността „зам.-директор по ИВД” – НОБ „Д.“ при пълен работен ден, при ЦК на ДКМС /Централния комитет на Д.я комунистически младежки съюз/, който прекратил дейността си, като негов правоприемник било Сдружение „Българска демократична младеж“, заличено по реда на чл. 16 от ЗЮЛНЦ. Твърди се в исковата молба, че в удостоверение, издадено от ответника към 10.04.2025 г., е посочено, че в осигурителния архив на НОИ липсват писмени данни за трудовия и осигурителния стаж на ищцата за процесния период, а след прилагане на Закона за конфискация на имуществото на БКС, ДКМС, БПС, ОФ и др., помещенията на ЦК на ДКМС били запечатани, архивните документи изнесени и в последствие изгубени. Ето защо ищцата предявява иск по чл. 1, ал.1, т. 3 от Закона за установяване на трудов стаж по съдебен ред с искане да се признае трудовият й стаж за горепосочения период и работодател. В срока по чл.131 от ГПК ответникът ТП на НОИ София град е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим, а по същество като неоснователен, тъй като не са представени надлежни доказателства за претендирания стаж. Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа е правна страна следното Предмет на делото е иск с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл. 1, ал.1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – за установяване на трудов стаж на ищцата в периода от 01.06.1983 г. до 16.05.1988 г. положен на длъжността „зам.- директор по ИВД” – НОБ „Д.“ при пълен работен ден, в ЦК на ДКМС /Централния комитет на Д.я комунистически младежки съюз/. С оглед представеното по делото удостоверение на НОИ ТП София град, са изпълнени изискванията на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР за допустимост на иска. Приет е по делото препис от трудовата книжка на ищцата, съгласно която ищцата през периода от 01.06.1983 г. до 16.05.1988 г. е била в трудово правоотношение с ЦК на ДМС София на длъжността „зам.-директор по ИВД” – НОБ „Д.“. Представени са и копия от трудовите книжки на свидетелите Г. и Д., според което свидетелят Г. в периода 1.4.82 г.-1.2.90 г. е изпълнявал различни длъжности в ЦК на ДКМС София, а свидетелката Д. в периода 1.1.83 г.-1.1.88 г. е била организатор в Д. РК на ДКМС София. За установяването на трудов стаж законът въвежда – чл. 6, ал. 1, „писменото начало“, което означава наличността на такива писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те следва да са издадени от работодателя, при който е придобит стажът, и по време на полагането му. Те могат да бъдат от най-различно естество /чл. 6, ал. 2/, като общото между тях е, че създават вероятност относно подлежащите на установяване факти във връзка с работодателя, периодите от време на работата и характера на работата. Наличието на такива писмени доказателства обосновава допустимостта и на свидетелските показания, ведно с представените за тях писмени доказателства за положен труд при същия работодател. Според разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 5 ЗУТОССР, писмено доказателство, установяващо вероятността на трудовия стаж, са и трудовите книжки. Според легалното определение на трудовата книжка, дадено в чл. 347 КТ /редакция до 1.6.25 ./, тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. Като официален удостоверителен документ тя се издава по определен ред и от съответен орган и има материална доказателствена сила за изявленията, които се съдържат в нея. Тази доказателствена сила обвързва пенсионния орган, но само за удостоверяваните по надлежния ред в нея факти. Работникът или служителят разполага с правен интерес да води иска по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, само ако трудовата книжка е засегната от порок, който я лишава от нейната предвидена в закон удостоверителна сила по отношение на времето, което се зачита за трудов стаж. Така е и в разглеждания случай. Пенсионният орган е отказал да зачете на ищцата посочения в трудовата книжка стаж поради ненадлежното й оформяне – липса на печат на учреждението-работодател. С оглед изложеното, представената по делото трудова книжка на ищцата следва да бъде ценена не като документ, пряко установяващ продължителността на трудовия й стаж, а като начало на писмено доказателство по чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР. Т.е. налице е по делото писмено доказателство, установяващо вероятността на твърдения трудов стаж. Допустими са и събраните по делото свидетелските показания. От тях се установява, че в периода 1983 г.-1988 г., ищцата работела в ЦК на ДКМС София, като отговаряла за олимпийските и националните отбори в спортна база „Д.бад“. Ищцата работела както всички останали на трудов договор, пълен работен ден, като заплатите се плащали на ръка. Била инструктор и заместник-директор в базата. Преценявайки така събраните по делото доказателства, съдът намира, че ищцата при условията на пълно и главно доказване установи, че в пери от 01.06.1983 г. до 16.05.1988 г. е работела по трудов договор на длъжността „зам.-директор по ИВД” – НОБ „Д.“ при ЦК на ДКМС, на пълен работен ден. Посоченото време следва да се признае за трудов стаж, което според легалната дефиниция на чл. 351 КТ представлява времето, през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение. Предявеният иск следва да се уважи. По разноските: При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски разполага ищцата – така Тълкувателно решение № 2 от 6.06.2016 г. на ВКС по т. д. № 2/2015 г., ОСГК. Ищцата установява разноски в размер на 1000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност, релевирано от ответника, е основателно предвид неголямата правна и фактическа сложност на делото, като с оглед предприетата защита следва да се намали на 500 лв. Мотивиран от горното съдът