Решение № 989 от 10.3.2026 г. на Административен съд - Хасково по дело № 1930/2025 г.

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по жалба на М. С. Г. срещу Решение № 1012-26-521-3/19.12.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон. Аргументира се че административния орган не е отчел, че членовете на ОИК РИК и СИК нямат трудовоправни отношения, а публичноправни, тъй като комисиите са мандатни органи, като липсват характерните белези на трудовоправното отношение, а именно йерархична подчиненост и същите се осигуряват за сметка на държавния бюджет. В подкрепа на това твърдение се сочи, че съгласно чл. 54д, ал. 1 т.1 от КСО изплащането на парично обезщетение се прекретява именно при започване на трудова дейност, каквото участието в ОИК не било. Същото било краткосрочен мандатен ангажимент, който не можел да се приравни на трудова дейност. На следващо място се аргументира, че на основание чл. 58г от КСО обезщетението е следвало да се спре, а не да се прекрати. Посочва се че с решение № 1954-МИ/003.08.2023 г. ЦИК е в т. 2.7 бил определил, че участието на членовете на СИК, регистрирани като безработни не са лишени от обезщетенията или помощите които получават, въпреки определеното възнаграждение, което кореспондира с нормата но чл. 97, ал. 4 и чл. 83, ал. 6 от ИК. В подкрепа на това се ползва и аргумента, че възнагражденията на членовете на ОИК не се облагат с данъци и ЦИК е специален орган, чиито статут дерогира общите правила на Изборния кодекс. Като незаконосъобразност се посочва и че мотиви на органа издал разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица, по отношение на посочените разпоредби на чл. 83, ал. 6 и чл. 97, ал.4 от ИК, липсват и се появяват за пръв път едва в оспореното решение. Според сочените разпоредби, пряко кореспондиращи с решение на ЦИК № 2940-МИ/18.01.2024 г., получаваното възнаграждение от ОИК е от 40 дни преди изборния ден до 7 дни след обявяването на резултатите не лишава членовете от правото на обезщетение. След общите избори ОИК продължавала да съществува и функционира, включително организацията на частичните избори и това нямало нищо общо с периода по чл. 83, ал. 6 от ОИК, тъй като този срок касаел само общите, а не и частичните избори. Именно разпоредбата на чл. 97, ал. 4 от ИК била приложима, което било възпроизведено и в цитираното решение на ЦИК, тъй като осигурителните вноски са за сметка на общинския бюджет, поради което разпоредбата на чл. 83,ал. 4 от ИК не касаели частичните а само общите избори. Моли за отмяна на решението, претендира разноски. В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и развива в пледоарията си аргументите от жалбата. Моли за разноски на основание чл. 38, ал.1 т. 3 от ЗА. Ответникът – Директор на ТП на НОИ Хасково, чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли, като навежда доводи за законосъобразност на процесното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С решение на ЦИК № 2110-МИ от 29.08.2023 г. М. С. Г. е бил назначен за зам. председател на ОИК – Димитровград, обл. Хасково, като ОИК встъпвала в правомощията си на 09.09.2023 г. С решение № 4170-МИ от 27.03.2025 г. са определени възнагражденията на членовете на ОИК за провеждане на частични и нови избори за общински съветници и кметове. В т. 2 са определени месечни възнаграждения на членове на ОИК за подготовка и произвеждане на частични избори на кметове на кметства. В т. 6 ЦИК е взело решение възнагражденията за нови избори били за сметка на държавния бюджет и не се облагали с данъци по ЗДДФЛ, а осигурителните вноски по КСО и ЗЗ били също за сметка на държавния бюджет. В т. 7 е посочено че за насочените нови избори членовете на ОИК получават месечно възнаграждение в размерите по т. 1 и т. 2 от решението за времето от 50 дни преди изборния ден до 7 дни след обявяване на резултатите. Т. 8 посочва, че при частичните избори всички разходи са за сметка на общинския бюджет, като възнагражденията не се облагат по ЗДДФЛ и осигурителните вноски са за сметка на общинския бюджет. В т. 9 е посочено че за насрочените частични избори членовете на ОИК получават месечно възнаграждение в размерите по т. 1 и т. 2 от решението за времето от 40 дни преди изборния ден до 7 дни след обявяване на резултатите, а в следващата точка е взето решение да не се изплащат допълнителни възнаграждения за заседания за времето през което членовете на ОИК получават месечно възнаграждение. От хронограмата на частичните избори за кметове насрочени за 12.10.2025 г. е видно, че изборите са насрочени на 01.09.2025 г., следвало е да се проведат на 12.10.2025 г., а вторият тур на 19.10.2025 г. На 09.09.2025 г. М. С. Г. е подал до ТП на НОИ – Хасково заявление вх. № 903-552/09.09.2025г., с което заявил желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание прекратено правоотношение с „Паулам М- 2009“ ЕООД, [населено място], считано от 01.09.2025 г. на основание чл. 325, ал.1 т.1 от КТ. Към заявлението приложил Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 2/01.09.2025 г. С разпореждане [номер]-00-2805-1 от 18.09.2025 г. на Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, на Г. било отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 9,20 евро дневно, считано от 01.09.2025 г. до 31.12.2025 г. Безспорно е също, че на 12.10.2025 г. в [населено място], община Димитровград, е бил проведен избор за кмет на кметство, а с Решение №305/199.10.2025 г. на ОИК Димитровград, е обявен кмет на [населено място]. С разпореждане [номер]-00-2805-2/07.11.2025 г. ръководителя на осигуряването за безработица прекратил изплащането на парично обезщетение за безработица на М. С. Г. на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО вр. с чл. 54д, ал. 1 т. 1 от КСО, с мотиви, че същият е бил осигуряван на основание чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО като зам.председател на ОИК, участвал в частични избори с активен период от 02.09.2025 г. и приключващ до 7 дни след обявяване на резултатите. Разпореждането е доставено на жалбоподателя на 13.11.2025 г., като на 19.11.2025 г. с вх. № 1012-26-521/19.11.2025 г. Г. е оспорил разпореждането по административен ред. От ТП на НОИ било изпратено запитване до Дирекция „Правна“ на НОИ, от които постъпило становище с № 1012-26-521#2/04.12.2025 г. На 09.12.2025 г. с Решение 1012-26-521-3 Директор на ТП на НОИ оставил жалбата без уважение, като приел че съгласно чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО, лицата упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности подлежали на задължително осигуряване, а лицата членове на ОИК били приравнени от чл. 83, ал. 7 от ИК на тези упражняващи трудова дейност на изборни длъжности които получават месечно възнаграждение за период от 40 дни преди изборите до 7 дни след обявяване на резултатите. Прието е, че месечното възнаграждение за членове на ОИК за дейността им във връзка с подготовката и провеждането на частични избори за кмет на кметство се отнася за времето от 02.09.2025 г. до седем дни след обявяване на резултатите. Няма данни по преписката кога Решението е било съобщено на адресата му. Жалбата против същото е подадена чрез административния орган до съда на 29.12.2025 г. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Жалбата изхожда от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт. Тъй като липсват доказателства за връчването на оспореното решение на адресата в изпратената преписка и при липсата на възражение за просрочие, то следва да се приеме, че същата е подадена в законоустановения срок. Предвид горното, жалбата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Оспореното решение е постановено по реда и при условията на чл.117, ал. 3, вр. с ал.1, т.2, буква „б“ от КСО, т. е. актът е издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. От компетентен орган, по смисъла на чл.54ж, ал. 1 на основание чл. 54д, ал. 1, т. 1 от КСО е издадено и разпореждане [номер]-00-2805-2/07.11.2025 г. Обжалваното решение е обективирано в изискуемата писмена форма, като съдържа фактически и правни основания за издаването му, и е подписано от издателя си. Не се установява в хода до издаване на решението да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е съответно на материалния закон. Според чл. 54а, ал. 1 от КСО: Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: според т. 3 не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда. Съгласно разпоредбата на чл. 54д, ал. 1 т. 1 от КСО Изплащането на паричното обезщетение за безработица се прекратява при започване на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда или законодателството на друга държава. Т.е. безспорно е, че наличието на трудова дейност, за която лицата подлежат на задължително осигуряване е отрицателната предпоставка за изплащането на обезщетение за безработица. Няма спор по обстоятелството, че случаят не попада в изключенията на чл. 114а, ал.1 от КТ или законодателството на чужда държава. Спорът по същество на делото се концентрира при безспорно установена фактическа обстановка, дали е приложен правилно материалния закон по отношение на това дали на 02.09.2025 г. М. С. Г. е започнал трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО, която както се установи е момент на възникване на отрицателната предпоставка за изплащането на обезщетението. Чл. 83 от Изборния кодекс, озаглавен Възнаграждение и социално осигуряване урежда статута на членовете на ОИК като в ал. 3 е конкретизирано, че членовете на общинската избирателна комисия получават месечно възнаграждение за периода от деня на назначаването им до 7 дни след обявяване на резултатите от изборите. В ал. 4 е посочено, че за периода от изтичането на срока по ал. 3 до назначаването на общинската избирателна комисия за следващите общи избори за общински съветници и за кметове членовете на общинската избирателна комисия получават за сметка на държавния бюджет възнаграждение за заседания, в които са участвали, и дежурства по ред и в размер, определени от Централната избирателна комисия с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7. В ал. 5 е уредено, че възнаграждението на членовете на общинските избирателни комисии не се облага с данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. А ал. 6 повелява, че разпоредбата на чл. 97, ал. 4 се прилага и за членовете на общинските избирателни комисии за периода от 7 дни след обявяване на резултатите от изборите до назначаването на съответната общинска избирателна комисия за следващите общи избори за общински съветници и за кметове. Нормата в ал. 7 посочва, че членовете на общинските избирателните комисии за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване на членовете на общинските избирателни комисии са за сметка на държавния бюджет. Чл. 97, ал. 1 вр. с ал. 4 от ИК касае Членовете на секционните избирателни комисии, които получават възнаграждение за работата си в деня преди изборния ден, в изборния ден и за следващия ден. Изплащането на възнаграждение по ал. 1 на членове на секционни избирателни комисии, регистрирани като безработни и/или с право на социално подпомагане, не лишава лицата от получаването на обезщетения и/или помощи, както и не изисква изменение на декларирани вече от тях обстоятелства. Цитираните текстове различават два режима на дейност на членовета на ОИК – единият по време на избори, когато получават месечно възнаграждение и дейността им е приравнена на трудова дейност на изборна длъжност, ангажирани са постоянно и не получават отделно възнаграждение за дежурства и събрания и такъв след изборите до избор на нова ОИК, когато имат спорадична дейност, получават възнаграждение само за тези дни и правото им на обезщетение за безработица и на социални помощи остава незасегнато от спорадичното им участие в дейността на ОИК. Когато общинската избирателна комисия е в активната се дейност, по организиране на законосъобразното протичане на изборите и отчитането на резултатите, за него е характерно, че членовете и получават месечно възнаграждение (чл. 83, ал. 3 КСО) и законът въвежда фикция за целите на осигуряването и приравнява техните права и задължения като лица упражняващи трудова дейност на изборна длъжност (чл. 83, ал. 7 КСО). Същите подлежат на задължително осигуряване, като осигуровките са за сметка на държавата. Във втория период - седем дни след приключването на изборите до избиране на нова ОИК (ал. 6 на чл. 83 КСО), членовете й са инцидентно ангажирани в заседания и дежурства и поради това техните осигурителни права са приравнени на членовете на СИК, като за последните изрично е предвидено, че участието им в СИК и полученото възнаграждение за три дни не се отразява на осигурителните им права и същите не е нужно да декларират промяна в обстоятелствата и не ги лишава от получаването на помощи и обезщетения. По argumentum a contrario следва да се посочи, че това не се отнася за неуредените в тази норма и препращата към нея случаи, а в останалите случаи тези допускания не се отнасят. Т.е. след като препращането към нормата на чл. 97, ал. 4 от ИК, касае само периода 7 дни след отчитането на резултатите от изборите до избора на нова ОИК, то за другия период, а именно от 40 дни преди провеждането на изборите до 7 дни след обявяването на резултатите изплащането на възнаграждение на членове на избирателни комисии, регистрирани като безработни и/или с право на социално подпомагане, проявява обратен ефект и ги лишава от получаването на обезщетения и/или помощи, както и изисква изменение на декларирани вече от тях обстоятелства по отоношение на осигурителния им статус. Въведеното изключение в нормата на чл. 97, ал. 4 от ИК е лимитативно и касае само лицата посочени в него при съответните предпостваки и респективно лицата и периода посочени в препращащата норма на чл. 83, ал. 7 от ИК. Съдът намира,че това е така и с оглед историческото тълкуване на уредбата на осигуряването на членовете на избирателни комисии видно от чл. 21 от отменения Закон за избиране на народни представители, където в ал. 4 е било предвидено, че членовете на Централната избирателна комисия и на районните избирателни комисии, регистрирани като безработни, получават и обезщетения по глава четвърта "а" от Кодекса за социално осигуряване от момента на назначаване в съответната комисия до приключване на работата в нея, а в ал. 3 че осигуряването им за периода на участие в изборите е за сметка на работодателя. е законодателната воля за промяна на този аспект от осигурителните отношения, като тези текстове са отпаднали, променен е осигурителя на членовете на избирателните комисии и в Изборния кодекс възможността да получават обезщетение за безработица се е запазило единствено за членовете на СИК и членовете на ОИК за период от седем дни след провеждането на изборите до избор на нов състав на ОИК. Тази възможност за членовете на ЦИК и РИК е отпаднала като уредбата е приравнена на тази на членовете на ОИК през периода на активната им дейност. Съдът не приема аргументът на жалбоподателя, че периодът седем дни след изборите до назначаване на нова ОИК обхващал периода седем дни след резултатите от общи избори, включвал времето на провеждане на частични избори и приключвал с избор на нова ОИК за общи избори. Законът в чл. 83, ал. 6 от ИК не прави разлика между резултати от общи или частични избори, а посочва общото понятие „резултатите от изборите“, поради което не следва нормата да се тълкува стеснително, а именно че под „резултатите от изборите“ се има предвид само общите, но не и частичните избори. Това би обезсмислило функцията на обезщетението за безработица по КСО, а именно да замести несъществуващо възнаграждение за определен период от време. Допускането на едновременното получаване на възнаграждение за извършването на приравнена трудова дейност и обезщетение за безработица противоречи на обезщетителната функция на последното и на целта на закона и води до обогатяване на лицето поради двойното заплащане. Съдът не приема и аргументът, че понятието „трудова дейност“ по чл. 54а и 54 ж от КСО не обхаваща дейността извършена от членовете на избирателната комисия по време на провеждане на избори. Чл. 83, ал. 7 от ИК изрично приравнява работата им в съответната комисия, за целите на осигуряването като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Дейността на органите е приравнена на трудовата на лица на изборна длължност само за целите на осигуряването и затова изрично е посочено, че не дължат данък по ЗДДФЛ, което не дерогира императивния текст на ал. 7 на чл. 84 от ИК. Съдът напълно се съгласява с аргументът, че осигуряването на членовете на изборните комисии е уредено в ИК, която уредба се явява специална спрямо общата в КСО, но както беше посочено по-горе именно в чл. 83 на ИК е уредено осигуряването и статута на членовете на общинската избирателна комисия, като същият е приравнен на трудова дейност на лица на изборна длъжност. Изключението на чл. 97, ал. 4 от ИК е предвидено за членовете на ОИК за неактивната им дейност, когато не получават месечно възнаграждение, а само за участието им в заседания и дежурства и този период обхваща седем дни след обявяване на резултатите и на частичните избори до избора на нова ОИК, като тогава действително същите са лишени от възможността да получават месечно възнаграждение за дейността си. Установява се, че от 02.09.2025 г. до 27.10.2025 г. жалбоподателят е упражнявал трудова дейност като зам. председател на ОИК – Димитровград и по силата на чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО вр. с чл. 83, ал. 7 от ИК е подлежал на осигуряване, респ. за визирания период той не е отговарял на изискванията на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО, поради което е нямал право на парично обезщетение за безработица и изплащането на същото е следвало да бъде прекратено считано от 02.09.2025 г. В този период по силата на фикцията на чл. 84, ал. 7 КСО той е осъществявал трудова дейност на изборна длъжност, която подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО и е получавал месечно възнаграждение като член на ОИК. Същият не попада в изключението на чл. 83, ал. 6 КСО, тъй като периодът седем дни след обявяването на резултатите от изборите започва да тече от 28.10.2025 г., поради което и възникналото на 02.09.2025 г. осигурително отношение е абсолютна отрицателна предпоставка за получаване на обезщетение за безработица. Доводите на оспорващия за това, че е следвало обезщетението да се спре за периода на участието му в ОИК не се споделят. Съгласно чл. 54г, ал. 1 от КСО изплащането на паричното обезщетение за безработица се спира за периода, през който лицето получава обезщетение за временна неработоспособност или обезщетение за оставане без работа на основание нормативен акт. Нито една от тези две предпоставки не е налице, поради което това възражение е неоснователно. По изложените съображения, жалбата срещу Решение № 1012-26-521-3/19.12.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Хасково, потвърждаващо разпореждане [номер]-00-2805-2/07.11.2025 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково, е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото, основателно е искането на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, съдът определя в размер на 66.47 евро, съобразно чл. 24, изр.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, равняващи се на 130.00 лв.