Решение № 202 от 12.5.2011 г. на Софийски градски съд по дело № 1039/2003 г.

Производството е по чл.33-45 ЗАП/отм./ във връзка с пар.4, ал.1 от ПЗР на АПК. Образувано е по повод жалби на Д.Г.К., като собственик на УПИ ХІІІ-64 от кв.15, Д. И.Н., починал входа на производството и оставил трима наследници, като единият от тях е бил първоначален жалбоподател, но е оттеглил жалбата си и са останали Д.Ч.Н. и И.Д.Н., който е бил и първоначален жалбоподател, като собственици на имот пл. № •, от кв.15 и Д.П.Л., като собственик на УПИ ХХІІ-52 от кв.15 срещу Решение № 63, по Протокол № 32 от 05.12.2001г. на Столичният общински съвет, с което на основание чл.21, ал.1, т.11 и чл.44, ал.1, т.12 от ЗМСМА, във връзка с пар.6, ал.3 от ЗУТ, пар. 8 от Наредба № 5 за ПНУТ и чл.6 т.6 от ЗТСУ, чл.20, ал.2, чл.48, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12 и ал.2 от ППЗТСУ, чл.12, т.1 и чл.16 от Наредба № 5/95 г. за ПНТСУ и протоколи на ОЕСУТ № ЕС-Г-106/27.09.2001 г., т.1 и № ЕС-Г-146/04.12.2001 г. е одобрен проект за застроителен план за м.„Д.Г.”-П. в посочените граници, регулационен и кадастрален план за м.„Д.Г.”-П. в посочените граници. Жалбоподателят Д.Г.К., като собственик на УПИ ХІІІ-64 от кв.15 твърди, че с процесния план за притежавания от него имот е отреден парцел 1364 от кв.15, като в нарушение на закона е предвидено от собствения му имот пл. № 64 да се отнеме площ за улица в размер, който значително надхвърля допустимото отчуждаване по закон. Моли обжалваното решение да бъде изменено и да бъде определено намаляване размера на площта, която ще се отнеме от имота му. Жалбоподателите Д.Ч.Н. и И.Д.Н., като пожизнен ползвател първата и собственик на пл. № 46, от кв.15- вторият, твърдят, че процесното решение е издадено в нарушение на ЗТСУ/отм. и ППЗТСУ/отм./ и др. нормативни актове, че е налице спор за материално право. Жалбоподателят Д.П.Л., като собственик на УПИ ХХІІ-52 от кв.15 твърди, че на практика е осъществено мероприятие с цел терасиране на дворното място при което е уширено пътното платно, което е съществувало до тогава. Моли за връщане на старото положение на оградите на пл. № 51 и 62, да се узакони граничния строеж в границите на дворно място, като заявява, че му е необходимо пътно платно 8- 9 м. във вилна зона. Ответникът не изпраща процесуален си представител и не взема становище по жалбите. Представителят на СГП пледира за неоснователност на жалбите. Заинтересованите страни СО, район „П., Г.Б., Р.Г., П.К., Х.Б., Г.П., К.С., К.Р., Н.Р., С.Б., Я.А., П.К., А.Н., М.п., Н.М., Л.М., В.Н., Я. А., В.П.-И., Н.С., Е.П., Ю.А., В.А., И.И., Е.Н. и П.К., не вземат становище по жалбите. Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От депозираните по делото писмени доказателства- нот. акт № 125, дело № 134/2000 г. е видно, че А.Д.Н. и И.Д.Н. са собственици на съответните постройки и дворно място, находящо се в гр.С., кв.”П. ”, ул. „Здраве” № 28, съставляващо им пл. № •, а родителите им Деньо Н./починал в хода на производството/ и Д.Ч.Н. си запазват пожизнено право на ползване на имота. По делото е депозиран нот. акт № 144, дело № 387/96 г., от който е видно, че Д.П.Л. е собственик на неуригулирано място с площ от 880 кв.м., находящо се в м.”Л. ” в землището на село П., Софийска област, съставляващо имот с пл. № 52, а съгласно нот. акт № 5, дело № 3158/94г. и нот. акт № •, дело № 1/01 г., Д.Г.К. се явява собственик на неуригулирано вилно място с площ от 600 и от 340 кв.м., находящо се в с.П. -С., м.”Л. ”, съставляващо имот пл. № 64. С Решение № •, по Протокол № 32 от 05.12.2001г. на Столичният общински съвет, на основание чл.21, ал.1, т.11 и чл.44, ал.1, т.12 от ЗМСМА, във връзка с пар.6, ал.3 от ЗУТ, пар. 8 от Наредба № 5 за ПНУТ и чл.6 т.6 от ЗТСУ, чл.20, ал.2, чл.48, ал.1, т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12 и ал.2 от ППЗТСУ, чл.12, т.1 и чл.16 от Наредба № 5/95 г. за ПНТСУ и протоколи на ОЕСУТ № ЕС-Г-106/27.09.2001 г., т.1 и № ЕС-Г-146/04.12.2001 г. е одобрен проект за застроителен план за м.„Д. г. ”-П. в посочените граници, регулационен и кадастрален план за м.„Д. г. ”-П. в посочените граници. Процесното решение е обжалвано от Д.Г.К., като собственик на УПИ ХІІІ-64 от кв.15, Д. И.Н., починал входа на производството и оставил трима наследници, като единият от тях е бил първоначален жалбоподател, но е оттеглил жалбата си и са останали Д.Ч.Н. и И.Д.Н., който е бил и първоначален жалбоподател, като собственици на имот пл. № •, от кв.15 и Д.П.Л., като собственик на УПИ ХХІІ-52 от кв.15, по съображения, изложени в жалбите и описани по-горе. В съдебно заседание на 10.05.2011 г. жалбоподателят Д.Г.К. е оттеглил жалбата си и производството спрямо него е било прекратено с определение на съда от това заседание. СГС приема, че жалбите са процесуално допустими, а разгледани по същество, неоснователни, поради следното: Настоящият съдебен състав намира, че на основание чл.37, ал.2 ЗАП/отм./, във връзка с чл.41, ал.3 ЗАП/отм./, във връзка с чл.45 ЗАП/отм./ е длъжен служебно да провери дали атакуваният акт е издаден от компетентен орган и съответно дали има основания за прогласяване на нищожността му. Процесното Решение № 63 по Протокол № 32 от 05.12.2001г. е прието от Столичен общински съвет, като това правомощие е предвидено изрично в т.11 на чл.21 от ЗМСМА, в редакцията към процесния период/ изм.-ДВ, бр.1 от 2000г./, където е посочено, че Общинският съвет приема решения за създаване и одобряване на устройствените планове и техни изменения на територията на общината или за части от нея при условията и по реда на ЗУТ, както и чл.44, т.12 от същия закон, сочещ правомощията на кмета на общината във връзка с възлагането или разрешаването изработването на устройствените планове и техни изменения на територията на общината или части от нея и одобряването на определени устройствени планове, т.е. компетентен да издаде акт по чл.6, т.6 от ЗТСУ/отм./ в конкретния случай е СОС. От изложеното по-горе, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Съдът констатира, че решението е издадено в предвидената от закона форма и е мотивирано. По съществото на спора: Въпреки дадената от съда възможност, жалбоподателите не са поискали назначаване и приемане на СТЕ по делото, поради което не доказали твърденията си в жалбите. Видно от доказателствата по делото, проектът е създаден по възлагане от СО-ДАГ. С протокол № ЕС-Г-106 от 27.09.2001 г., т.1 е бил приет окончателния проект за ЗРП на м.”Д. г. ” със съответните забележи, а с протокол № ЕС-Г-146 от 04.12.2001 г., т.37, за посочените квартали, включително и за кв.15, са обсъдени възраженията срещу проекта. Видно от протокол № ЕС-Г-146 от 04.12.2001 г., т.37, жалбите срещу така одобрения проект, са приети от ОЕСУТ за неоснователни, с мотиви идентични с тези в съдебната фаза на производството. Жалбите са срещу улици, а прокарването на улица е мероприятие от обществен интерес, тъй като улиците са носители на инженерна инфраструктура и тяхното трасе е въпрос на целесъобразност. Де факто жалбоподателите оспорват „обществения интерес” от така проектираното и одобрено предвиждане за улици. При тези данни, съдът приема, че развитите в жалбите оплаквания срещу атакуваното решение, се явяват недоказани и неоснователни, Водим от гореизложеното, съдът,