Решение № 928 от 9.8.2023 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 31/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Постъпила е въззивна жалба от ПГ по САГ „Кольо Фичето“ – гр.Бургас, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Стефан Стамболов“ № 69, представлявано от директора Даниела Симеонова, подадена чрез пълномощник адв.Бузова, против решение № 1493 от 12.07.2022 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 2688/24.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 6827/2021 г. по описа на РС-Бургас, с което е ПРИЗНАТО ЗА НЕЗАКОННО уволнението на С. П. А. от гр.Б., ж.к.“М. Р.“, бл.•, ет.•, ап.•, извършено със Заповед № РД-12-1592/30.07.2021 г. на Директора на ПГ по САГ „Кольо Фичето“, гр.Бургас; ВЪЗСТАНОВЕНА е С. П. А. на заеманата преди уволнението длъжност „••••• – ••••“; ОСЪДЕН е ответника ПГ по САГ „Кольо Фичето“, гр.Бургас да плати на С. П. А. сумата 10 422.20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, считано от 30.07.2021 г., след възражение за прихващане със сума в размер от 1 946.80 лв., дължима на основание неоснователно обогатяване като платена на основание чл.222 КТ със сумата 12 369 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 10 422.20 лв., считано от датата на подаване на исковата молба на 29.09.2021 г. до окончателното й плащане. С решението ПГ по САГ „Кольо Фичето“, гр.Бургас е осъдено да плати на С. П. А. сумата от 650 лв. за разноски по делото, както и да заплати в полза на държавата по сметка на РС-Бургас сумата от 594.76 лв. за държавна такса и експертиза. Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Счита се, че изводите на районния съд не кореспондират със събраните по делото доказателства и съдът неправилно е приел, че от приложените щатни разписания не се установявало твърдяното основание за прекратяване на трудовия договор, като в тази връзка в жалбата са изложени съображения за наличието на реално съкращаване на щата. За неправилен се счита и извода на районния съд за незаконосъобразно извършен подбор и същият е следвало да бъде извършен между учителите, преподаващи една и съща специалност, за което също са изложени подробни съображения в жалбата. Според въззивника, съдът необосновано е приел, че между страните било безспорно оставането на ищцата без работа в шестмесечния период след прекратяване на трудовото й правоотношение, като се сочи, че по делото не са представени доказателства в този смисъл. Оспорва се като неправилен и извода на съда относно приетия размер на брутното трудово възнаграждение на ищцата, въз основа на който е определил размера на обезщетението за принудителна безработица, за което също са изложени съображения. В жалбата са развити доводи и за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с преклузията за ангажиране на доказателства от страна на ищцата. Сочи се също, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът необосновано и неправилно е отменил допуснатата преди това по делото съдебно-икономическа експертиза, поискана от ответника с писмения отговор, която е следвало да отговори на поставените там въпроси, които имат значение за правилното решаване на спора. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове. Претендира се присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции. В жалбата е направено доказателствено искане при условията на чл.266, ал.3 ГПК за допускане на поисканата пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, което искане е уважено от въззивния съд. В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата С. П. А.. След изтичане на срока е постъпило становище от въззиваемата, подаден чрез пълномощника адв.Живко Бойчев, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените разноски за въззивната инстанция. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното: Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, предявени от С. П. А. против ПГСАГ „Кольо Фичето“, гр.Бургас, за признаване за незаконно уволнението на ищцата, извършено със Заповед № РД- 12-1592/30.07.2021 г. на работодателя; за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност в ответното предприятие „•••• – ••••“; за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, пред което ищцата е останала без работа, поради уволнението, за период от 6 месеца, в размер на 2061.50 лв. на месец, или общо 12 369 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й плащане. Ищцата е изложила твърдения, че на основание сключен между страните трудов договор е заемала длъжността „•••• – ••••” в предприятието на ПГСАГ „Кольо Фичето“, като със заповед № 2/08.04.2020 г. ответникът едностранно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, поради съкращаване на щата, считано от 02.08.2021 г. Според ищцата, оспорената заповед е немотивирана, не е посочено кой трудов договор се прекратява, какво е основанието и в какво се състои съкращаването на щата, извършен ли е подбор и между кои работници, какви критерии са съблюдавани при подбора и какви са резултатите от него, изискано ли е съгласие от синдикалните органи и т.н., като в заповедта е отбелязано единствено, че съкращаването на щата е „съгласно длъжностно щатно разписание, утвърдено със заповед № РД-01-1316/21.06.2021 г.“, без да става ясно какво е нейното съдържание. Отделно ищцата счита, че извършеното с оспорената заповед уволнение е незаконно, тъй като работодателят не е извършил подбор, но дори и такъв да е бил извършен, същият не е съобразен със законовите изисквания на чл.329, ал.1 КТ и не би следвало да бъде прекратен нейният договор, тъй като тя е достатъчно високо квалифицирана и работи не по-малко и не по-лошо от останалите и колеги. Сочи се, че липсва утвърдено ново длъжностно щатно разписание и не става ясно какво е породило и в какво се изразява промяната на щатното разписание, като се твърди, че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като след уволнението на ищцата, на нейното място има назначен друг служител. Счита се също, че ответникът не е имал право да извърши съкращаването на щата, тъй като нормите на чл.34 и сл. ЗПОО въвеждат определени задължения за работодателя за поддържане състава на държавните изпитни комисии, доколкото след уволнението на ищцата това няма как да стане, тъй като тя е била единственият учител със специалност „••••“. Според ищцата, заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение е незаконосъобразна, поради което е поискала от съда същата да бъде отменена, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да й се заплати обезщетение за оставянето без работа в резултат на уволнението. Ангажирала е писмени доказателства. Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил исковите претенции като неоснователни. Изложени са съображения, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е мотивирана, съобразно законовите изисквания, извършено е реално съкращаване на щата, проведен е подбор, в който са участвали всички служители, заемащи длъжността „учител/старши учител, теоретично обучение“, като са изпълнени изискванията на чл.329 КТ. Изложени са и доводи за ново щатно разписание, утвърдено със заповед на директора, в което липсват две щатни бройки „•••• ••••“, съответно е намалена общата численост на персонала и е извършено реално съкращаване на щата, като впоследствие е сключен трудов договор с друго лице само за определени работни дни през седмицата. Изложени са подробни съображения за минималната норма преподавателска работа, при която се открива работно място за учителска длъжност и часовете работа, които са възложени в случая на външен лектор и това е причината да бъде предприето сключване на този договор. Претенцията за заплащане на обезщетение за оставане без работа е оспорена по основание и по размер. В условията на евентуалност, в случай, че предявените искове бъдат уважени, ответникът е направил възражение за прихващане с платеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер от 1946.80 лв., тъй като сумата би била получена на отпаднало основание. Страните са ангажирали по делото писмени и гласни доказателства и експертиза, от които се установява следната фактическа обстановка: Между страните не се спори, че на основание трудов договор № РД-14- 0805/06.12.2016 г. ищцата С. П. А. е била назначена на работа в ответното училище ПГ по САГ „Кольо Фичето“ – Бургас, на длъжността „•••• – ••••“, с основно трудово възнаграждение в размер на 1570 лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 376.80 лв., видно от допълнително споразумение към трудовия договор № РД-12-662/18.02.2021 г. Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено от работодателя със Заповед № РД-12-1592/30.07.2021 г., считано от 02.08.2021 г. на основание чл.328, ал.1, т.2, предл.второ КТ – поради съкращаване на щата, съгласно промяна на длъжностното щатно разписание, утвърдено със заповед № РД-01-1316/21.06.2021 г., като е разпоредено на ищцата да се изплатят обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск от 8 дни за текущата година, както и обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1 брутна заплата, като по делото не се спори, че тези обезщетения са заплатени на работника. Уволнителната заповед е подписана от инж.Даниела Симеонова – директор на ПГ по САГ „Кольо Фичето“ и е връчена на ищцата на 30.07.2021 г., удостоверено с нейния подпис. За установяване на твърденията си за наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.2 КТ, ответният работодател е ангажирал по делото писмени и гласни доказателства. Със заповед № РД-01-599/15.02.2021 г. на директора на ПГСАГ е определен екип за подготовка на учебните планове и часове за учебната 2021/2022 г. С протокол от 20.05.2021 г. на определения екип за подготовка на учебните планове и часове е констатиран недостиг на часове по учебни предмети в направление строителство, както следва: за специалисти по строителство и архитектура – инженери – недостиг 45 уч.часа и архитекти – недостиг 582 уч.часа, за специалисти по водно строителство – недостиг 221 уч.часа и за специалисти по транспортно строителство – недостиг 410 уч.часа, като към протокола е приложена таблица- приложение № 1. Видно от представения протокол № 1/14.06.2021 г., на същата дата е проведено съвещание на директора на училището с председателя на синдикалната организация при СБУ към КНСБ – г-жа С. Г., на което е разискван въпроса във връзка с намаляване броя на часовете по професионална подготовка за следващата учебна 2021/2022 година, поради недостига на часове в новите учебни планове, за което е необходимо да бъдат съкратени две щатни бройки „/•••• ••••“. Необходимостта от съкращаване на 2 щ.бр. от педагогическия персонал е приета от председателя на СО и е взето решение да се извърши подбор измежду всички учители/старши учители, които заемат длъжността „••••“, като участниците в съвещанието приели карта за подбор, в която са включени следните критерии: 1/. необходимо образование за заемане на длъжността – 10 т., 2/. професионална квалификация „учител“ – 10 т., 3/. придобит брой квалификационни кредити – всеки кредит носи по 5 т., 4/. водене на групи по интереси през последната година, съгласно Наредбата за приобщаващото образование – всяка група носи по 5 т., 5/. Качество на образователно-възпитателния процес: отлично – 20 т., добро – 15 т., задоволително – 10 т. От протокола е видно също, че директорът е предложил да бъде сформирана комисия по извършване на подбора в състав Минка Кюркчиева – зам.директор УПД, Дора Захариева – главен учител и отговорник по качеството и С. Г. – председател на СО на СБУ, като е взето и решение, че за учебните дисциплини, при които е невъзможно останалите часове да бъдат разпределени на учителите като лекторски да бъдат възложени на външни лектори по чл.114 КТ. Със заповед № РД-01-1294/14.06.2021 г. директорът на ПГСАГ е утвърдил горепосочената карта за подбор и е назначил комисията, която да го извърши в срок до 17.06.2021 г., чрез прилагане на утвърдените критерии за подбори поставяне на атестационни точки, като ползват досиетата на учителитепо професионална подготовка и справка от комисията по квалификация за придобитите кредити. Наредено е комисията да изготви обобщена справка, отразяваща получените оценки по утвърдените критерии на всеки участващ в подбора. От представения протокол от 16.06.2021 г. за извършен подбор по реда на чл.329 КТ е видно, че назначената комисия се запознала с личните трудови досиета на служителите, участващи в подбора, проверила документите за степента на образование и професионална квалификация, броя придобити квалификационни кредити, както и допълнителните споразумения на учителите, които през последните две години са водили групи за занимания по интереси, обсъдено било и нивото на образователно-възпитателния процес, както и възможностите на всеки за качеството на работа с ученици – участия в мероприятия на Общината, с партньорски организации в строителството и озеленяването, организиране и мотивиране на учениците в състезания професионална подготовка, комуникация с други педагогически специалисти за обща подкрепа на учениците, ползване на съвременни технологии и софтуер CAD-системи. Въз основа на проверените документи и проведеното обсъждане комисията оценила педагогическите специалисти и попълнила атестационната карта за подбор, в резултат на което предложила на директора да бъдат прекратени трудовите правоотношения на служителите, получили най-нисък брой точки, а именно: С. П. А. – 35 т. и Н. А. Б. – 40 т. Към протокола е приложена обща карта за подбор, в която на участващите в подбора учители са нанесени точки по всеки от зададените критерии и на всеки участващ е поставена крайна оценка, като е видно, че ищцата е получила най-нисък общ брой точки. По делото са представени доказателства за квалификацията на участващите в подбора служители и за притежаваните от тях квалификационни кредити, ангажирани са и свидетелски показания – св.М.К. и св.С. Г. (членове на комисията по подбор) за установяване на обстоятелствата относно извършения подбор по чл.329 КТ. Представено е също длъжностно щатно разписание на ПГСАГ към 01.01.2021 г. – с 19 щатни бройки за длъжността „••••/••••“, както и длъжностни щатни разписания към 01.07.2021 г. и към 01.09.2021 г. – с 17 щатни бройки, от които е видно, че преди датата на уволнението на ищцата (02.08.2021 г.) в предприятието на ответното учебно заведение наред с останалите учителски длъжности са съществували длъжностите „••••“ – 1 щ.бр., заета от Н. А. Б. и „•••• ••••“ – 1 щ.бр., заета от С. П. А., а след прекратяване на трудовото правоотношение на А. в предприятието на ПГСАГ тези две щатни длъжности са премахнати и не съществуват. Промените в длъжностното щатно разписание са утвърдени от работодателя със заповед № РД-01-1316/21.06.2021 г., с която са закрити 1 щ.бр. за длъжността „•••••“ и 1 щ.бр. за длъжността „••••“, като промените влизат в сила, считано от 01.07.2021 г. Представен е и трудов договор от 01.09.2021 г., сключен на основание чл.114 КТ, с който К. М. е назначена на длъжността „••••, на непълно работно време. В първата инстанция ищцата не е ангажирала доказателства за оставането й без работа за периода от 6 месеца, считано от уволнението, въпреки дадените й за това указания при разпределяне на доказателствената тежест от БРС. Такива доказателства са представени едва пред въззивния съд – служебна бележка на Агенция по заетостта-Бургас от 15.11.2022 г., удостоверяваща, че за периода 02.08.2021 г. – 25.09.2022 г. ищцата е била регистрирана като безработно лице. Настоящия съд е приел така представеното писмено доказателство, но е обявил на страните, че по неговата допустимост ще се произнесе в съдебния акт. При така установените по делото факти, първоинстанционният съд е уважил като основателен иска за отмяна на уволнението, като е приел, че в случая не е установено реално съкращаване на щата, тъй като броят на заемащите длъжността преди и след заповедта за съкращаване на щата е идентичен, както и поради това, че подборът е проведен незаконосъобразно, тъй като в него са включени лица, чиято трудова функция е различна, поради което прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. За да формира този извод, БРС е изложил следните съображения: В щатното разписание към 01.01.2021 г. не е посочен щат за специалността „•••• “ и най-вероятно се касае за допусната техническа грешка при изписване на длъжността, тъй като длъжността „••••“ е посочена два пъти, като в поименното разписание на длъжностите от 01.01.2021 г. за тази щатна длъжност има три бройки. В поименно разписание на длъжностите от 01.09.2021 г., което е след датата на прекратяване на трудовия договор с ищцата, е посочена длъжността „••••, като е идентично и съдържанието на щатното разписание от 01.07.2021 г. по отношение на тази длъжност и в него е посочено, че длъжностите са три, включително и в щатното разписание от 01.09.2021 г. длъжностите са три. След като преди съкращаване на щата и след заповедта за съкращаване на щата длъжностите са три, то не се установява наличие на твърдяното основание за прекратяване на трудовия договор. По отношение на извършения подбор, БРС е приел, че в подбора са участвали всички учители по теоретично обучение и подбора не е извършен поотделно между учителите, преподаващи една и съща специалност. Подборът е следвало да бъде извършен между лицата, които имат сходни или идентични трудови функции, т.е. в случая – между учителите, преподаващи една и съща специалност, а не между всички учители, преподаващи теоретична подготовка, предвид целта на подбора и факта, че той е извършен с оглед намаляване на щат за учител по конкретна специалност, а не за учител по теоретично обучение по принцип, за което съдът се е позовал на показанията на св.К.. Поради това, проведеният подбор е незаконосъобразен, от кръга на участвалите в него лица не може да бъде направен извод за това кои от участниците работят най-добре по конкретната специалност. Районният съд е уважил като основателни и акцесорните искове за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за по чл.225, ал.1 КТ. Прието е, че не се спори относно оставането на ищцата без работа за период от шест месеца, като предвид представения към исковата молба фиш за работна заплата обезщетението е изчислено от съда по чл.162 ГПК в размер на 2061.51 лв. месечно, или общо 12 369 лв. В тази връзка, БРС е разгледал направеното от ответника възражение за прихващане, което е преценил за основателно и е приел, че от тази сума, съобразно с направено възражение, следва да се извърши прихващане с изплатеното на ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 1946.80 лв., поради което на ищцата се дължи сумата от 10 422.20 лв. В този размер е уважен иска за обезщетение, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от подаване на исковата молба – 29.09.2021 г. до окончателното изплащане. Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените в жалбата оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми. С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира въззивната жалба за частично основателна, а обжалваното решение за частично неправилно. По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: Спорът по делото пренесен и във въззивната инстанция се свежда до това дали работодателят е упражнил надлежно правото си на уволнение, т.е. налице ли е реално съкращаване на щата и дали извършеният подбор е законосъобразен. Съгласно ТР № 5/26.10.2021 г. по т. д. № 5/2019 г. на ОСГК на ВКС основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Кодекса на труда е налице винаги, когато е извършено съкращаване на щата, независимо от обусловилите го причини и в този случай, при оспорване на законността на уволнението, извършено на това основание, предмет на установяване по делото е извършено ли е реално съкращаване на щата. Съкращаването на щата означава намаление, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците или служителите. В този случай, работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни работници и служители, длъжностите, на които не се съкращават, за да останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре /чл. 329, ал. 1 КТ/. Мотивите, поради които работодателят е предприел промяна в щатната численост на персонала, не подлежат на съдебен контрол, тъй като това е въпрос на управленска целесъобразност. Съгласно чл.289, ал.1, т.4 ЗПУО, държавните и общински училища прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях, съобразно утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, като осигурява прилагането на учебния план. Следователно, в правомощията на директора на ответната ПГСАГ е да определя самостоятелно числеността на персонала, за да обезпечи прилагането на учебния план и съответно да утвърди ново/променено щатно разписание, съобразно утвърдения бюджет, което влиза в сила след утвърждаването му от директора, без за настъпването на тази промяна да е необходимо съгласуване с началника на РИО (ТР № 4/12.12.2011 г. по тълк.д.№ 4/2011 г. ОСГК на ВКС). В случая, от представеното щатно разписание на ПГСАГ към 01.01.2021 г. е видно, че за длъжността „••••“ има 19 щатни бройки, а в щатните разписания към 01.07.2021 г. и към 01.09.2021 г. са предвидени 17 щатни бройки. От така представените доказателства е видно, че преди датата на уволнението на ищцата (02.08.2021 г.) в предприятието на ответното учебно заведение наред с останалите учителски длъжности по теоретично обучение са съществували длъжностите „••••“ – 1 щ.бр., заета от Н. А. Б. и „•••••“ – 1 щ.бр., заета от С. П. А., а след прекратяване на трудовото правоотношение на А. в предприятието на ПГСАГ тези две щатни длъжности са премахнати и не съществуват. Тези промените са утвърдени от работодателя със заповед № РД-01-1316/21.06.2021 г., с която са закрити двете щатни бройки и същите влизат в сила, считано от 01.07.2021 г. От протокола от 20.05.2021 г. на екипа за подготовка на учебните планове за 2021/2022 г. и приложената към него таблица-приложение № 1 става ясно, че е налице недостиг на учебни часове по професионална подготовка общо от 1258 учебни часа. Съгласно т.5.3 към чл.5, ал.1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на труда, минималната норма преподавателска работа е 648 часа годишно, т.е. констатираният в случая недостиг от 1258 учебни часа обхваща два щата за педагогически специалисти, което е наложило и премахването на 2 щатни бройки за длъжността „••••“. След като Наредбата обвързва съществуването на щатна бройка за учител с минимална норма за задължителна преподавателска работа, наличието на по-малко часове от нормата води до липса на щат за съответната длъжност. Предвид това, въззивният съд намира, че в случая е налице реално премахване за в бъдеще на две щатни бройки от общия състав на учителите/старши учителите •••• в ответното училище, извършено от оправомощеното по ЗПУО лице – директора на училището, т.е. налице е „съкращаване на щата“. Настоящият съд намира също, че съкращаването на щата не е извършено фиктивно, както неправилно счита ищцата. Действително, съгласно чл.5, ал.4 от Наредба № 4/20.04.2017 г., в рамките на определените средства по делегирания бюджет на училището работно място за учителска длъжност може да се открие, когато учебните часове по учебния предмет са по-малко от половината от минималната норма преподавателска работа. Тази разпоредба, обаче, представлява изключение от изискването за изпълнение на минималната норма задължителна преподавателска работа, тъй като приложението й е обвързано с рамките на делегирания бюджет и подлежи на преценка от директора, който има право да се разпорежда със средствата на училището и да определя самостоятелно числеността на персонала. Именно в тази връзка е сключен впоследствие и трудовия договор по чл.114 КТ с нещатен учител – К. М., която е поела оставащите часове по специалността на ищцата, които са под половината от минималната задължителна норма, което се установява от приложената към протокола от 20.05.2021 г. таблица за недостиг на часовете по професионална подготовка. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че в случая е налице реално съкращаване на 2 щатни бройки за длъжността „••••/••••“, като приетият в обратния смисъл извод от БРС е неправилен, а изложените за това възражения от въззивника са основателни. Въззивният съд намира обаче за неоснователни възраженията в жалбата за неправилност на извода на първата инстанция за незаконосъобразно извършване на подбора по чл.329 КТ. По отношение на подбора, с исковата молба ищцата е възразила, че работодателят не е извършил подбор, но дори и такъв да е бил извършен, същият не е бил съобразен със законовите изисквания на чл.329, ал.1 КТ и не е следвало да бъде прекратен нейният договор, тъй като тя е достатъчно високо квалифицирана и работи не по-малко и не по-лошо от останалите й колеги. Следователно, оспорена е законосъобразността на извършения подбор и оценяването на участващите в него учители, доколкото ищцата счита, че квалифицирана и работи добре. Съгласно практиката на ВКС, след предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови факти само, ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се основава (Решение № 19/18.02.2014 г. по гр.д.№ 4322/2013 г. на ВКС, IV г.о.). В случая, ищцата е сторила това в допълнителното й становище от 29.11.2021 г., в което е доразвила оспорванията в исковата молба и тези й действия не са обхванати от преклузия. Със същото становище обаче, ищцата е направила искания за ангажиране на доказателства извън срока по чл.312, ал.2 ГПК, поради което на основание чл.313 ГПК същите не е следвало да бъдат приемани от първата инстанция. В този смисъл, районният съд е извършил твърдяното от въззивника процесуално нарушение, но в случая същото не е съществено и не се е отразило на крайния резултат п спора, доколкото БРС не е обсъждал допълнителното представените от ищцата доказателства и не е формирал изводите си въз основа на тях. Съгласно ТР № 3/16.01.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ВКС, ОСГК, преценката на работодателя кой от работниците и служителите има по-висока квалификация и работи по- добре подлежи на съдебен контрол в производството по иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, при упражняването на който съдът проверява основават ли се приетите от работодателя оценки по законовите критерии на чл.329, ал.1 КТ на действително притежаваните от работниците и служителите квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебният контрол за законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на критериите по чл.329, ал.1 КТ, а обхваща проверката за съответствие на приетите от работодателя оценки по същите критерии с действителните качества участващите в подбора лица. Работодателят може да конкретизира критериите за извършването на подбора, може да въведе подкритерии с оглед особеностите на съответната длъжност, но без да излиза извън рамките на общите критерии по чл.329 КТ и без по този начин да бъдат включвани допълнителни критерии, които не отговарят на императивно установените от закона. Когато преценката на работодателя е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорването му от уволнения работник или служител, истинността на установените в него обстоятелства подлежи на пълно доказване от страна на работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Следователно, работодателят следва да проведе пълно доказване на фактите, обусловили преценката му при подбора. При упражняване от работодателя на правото на подбор, същият трябва да бъде осъществен между работниците или служителите, които изпълняват сходни трудови функции. В настоящия казус, взетото от директора решение е за съкращаване на две щатни бройки за длъжността „учител/старши учител ••••“, поради което в подбора следва да участват всички 19 ••, заемащи тази длъжност, както е процедирано и в случая от работодателя. В тази връзка, въззивният съд намира, че БРС неправилно е приел, че подбора е следвало да се извърши само между учителите, преподаващи една и съща специалност. Въпреки това обаче, крайният извод за основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, поради незаконосъобразност на извършения подбор е правилен, макар и по други мотиви. В конкретния случай, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства, касаещи подбора, за съда се налага извод за липса на обективна оценка на работодателя спрямо качествата на ищцата по втория критерии по чл.329 КТ – справяне с работата. От приетата пред въззивния съд икономическа експертиза, назначена по искане на въззивника при условията на чл.266, ал.3 ГПК, се установява съответствието на оценките на комисията по подбора с критерите относно образованието, професионалната квалификация и придобития брой квалификационни кредити от учителите, между които е извършен подбора, като дадените оценки са основани на приложените по делото писмени документи. От последните безспорно се установява, че ищцата А. има висше образование, магистърска степен по специалност „••••“, но не притежава допълнителна професионална квалификация „••••“, както и че е придобила три квалификационни кредита, поради което са й поставени следните точки: за образование – 10 т., професионална квалификация учител – 0 т., брой квалификационни кредити – 15 т., поради което оценяването й в по тези критерии е правилно. От доказателствата по делото обаче не е установено нивото на изпълнение на работата, което е оценявано по два критерия – за водене на групи по интереси и за качество на образователно-възпитателния процес, по които на ищцата са поставени съответно 0 т. и 10 т. Съдът намира, че недоказано е останало в процеса как и на каква база са определени оценките по тези критерии. В тази връзка, от гласните доказателства (св.K.) се установява, че оценките по критерия за групи по интереси касаят работа с ученици в състезания, конкурси и др., в които учениците могат да се изявяват, които дейности обаче са по инициатива на МОН, а от друга страна – заниманията по интереси са предопределени за тези учители, за които директорът е издал заповеди за участие в извънкласни форми, тъй като съгласно чл.21б от Наредбата за приобщаващото образование групите за заниманията по интереси и ръководителите им се определят от директора на училището в зависимост предпочитанията и желанията на учениците. В този смисъл, съдът намира, че поставените оценки по този критерий са необективни, доколкото участието на учителите в групите по интереси не е поставено в зависимост от тяхната активност, а групите се сформират с оглед предпочитанията на учениците. От показанията на св.К. се установява също, че по критерия за качество на образователния процес отново е взета предвид активността на учителите и работата им с учениците, с партньорски организации по проекти и мероприятия на Общината, като на ищцата е била поставена най-ниската оценка – 10 т., тъй като тя си върши работата, но не е инициативна в инициирането на дейности, в които учениците да се изявяват. При това положение, съдът намира, че по същество за оценяване работата на учителите и нивото на изпълнение на задълженията им, в т.ч. и за ищцата, се касае до сходство в двата критерия – водене на групи по интереси и качество на образователно- възпитателния процес, при което на практика се стига до това, че за близки и сходни критерии на ищцата е дадена негативна оценка два пъти, без обосновка и наличие на обективни факти и обстоятелства, които да оправдават поставянето на тези оценки, доколкото доказателства в този смисъл не са ангажирани по делото. Поради това, съдът намира, че така заложените критерии не отразяват обективно нивото на изпълнение на възложената работа – срочно, количествено и качествено изпълнение на трудовите задължения. Под критерия „справяне по-добре с работата“ по смисъла на чл.329 КТ се има предвид задължението на работодателя да прецени качествата на работника и служителя по практическото изпълнение и реализиране на вменените му трудовите функции по длъжностна характеристика. В случая обаче, липсва какъвто и да било обективен подход на работодателя при извършване на подбора по този законов критерий. Разпитаните в тази връзка свидетели – св.К. и св.Г., като участници в комисията по подбор, не посочват ясно какво точно са възприели лично и установили като пропуски в работата на ищцата С. А. и по изпълнение на трудовите й функци, въпреки заявеното от св.К., че ищцата изпълнява безупречно трудовите си функции. Още повече, че по делото не се твърди от работодателя и липсват доказателства за извършени от ищцата нарушения на трудовата дисциплина и такива, сочещи на лошо изпълнение на работата й, поради което се налага извод за неяснота и до необоснованост на оценяването. Отделно от това, проверката за съответствие на поставените оценки с действителните качествата на участвалите в подбора лица не може да бъде извършена от съда, доколкото за същите няма представени доказателства в тази насока. Формалното посочване на критерии и на аритметични оценки не може да се възприеме като изпълнение на задължението за извършване на подбор, съобразно изискванията на чл.329 КТ. В тежест на работодателя е да докаже законосъобразността на уволнението и при възражения за неправилен подбор да представи всички доказателства във връзка с неговото извършване, каквото не е сторено по настоящото дело. С оглед на това и доколкото няма доказателства в тази насока съдът намира, че законосъобразността на подбора в тази му част не е доказана и следва да приеме същия за неправилен. С оглед изложените съображения, настоящата инстанция намира, че извършения подбор е неправилен и законосъобразността му не е доказана пълно и главно от работодателя, което сочи на порок при уволнението на ищцата. Ето защо, искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е основателен и правилно е уважен от районния съд. Предвид основателността на главния иск за отмяна на уволнението, основателен се явява и обусловения от него акцесорен иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „•••••“ в ответното училище, поради което извода на БРС в тази връзка също е правилен. Що се отнася до исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ, въззивния съд намира обжалваното решение за неправилно в тази част. Настоящата инстанция намира за основателно възражението на въззвника за липса доказателства, удостоверяващи оставането на ищцата без работа за периода от 6 месеца, считано от датата на уволнението, като споделя и доводите му за негодност на представеното от ищцата пред въззивния съд писмено доказателство – служебна бележка на Агенция по заетостта от 15.11.2022 г., поради настъпване на преклузия за неговото ангажиране. Съображенията на съда са следните: По въпроса относно момента на настъпване на преклузия за събиране на доказателства във въззивното производство е налице трайна съдебна практика, която се споделя от настоящия състав – Решение 241/01.12.2016 г. по гр.д.№ 1602/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 312/07.01.2020 г. по гр.д.№ 1083/2019 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 50033/22.03.2023 г. по гр.д.№ 698/2022 г. на ВКС, ІV г.о., в които е прието, че пред въззивния съд е допустимо да се сочат нови доказателства, когато те са относими към предмета на спора и се отнасят за обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора, респективно се отнасят до новооткрити обстоятелства. Ако страната е пропуснала да посочи доказателство поради собствената си небрежност, тя не може да поправи допуснатия пропуск пред въззивната инстанция. Прието е също, че пред въззивния съд са допустими и тези доказателства, които не са били събрани поради допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения. Такива са доказателствата, които страната е поискала, но не са били събрани от съда поради нарушения на съдопроизводствени правила, както и доказателствата, които страната не е представила поради пропуск на съда при изпълнение на служебните му задължения по чл.146 ГПК – да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства. За целта обаче, тези доказателствени искания и твърденията за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения следва да бъдат направени в срока за подаване на въззивна жалба, съответно – в срока за отговор на въззивната жалба за въззиваемата страна. След изтичането на тези срокове и до приключване на устните състезания пред въззивния съд, страните могат да сочат нови доказателства, само, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят по-рано. В случая, с доклада на делото БРС е указал на ищцата, че е нейна доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че е останала без работа за шестмесечния период от уволнението, като е дал възможност да предприеме съответните процесуални действия в едноседмичен срок от съобщаването на доклада. Видно от данните по делото, ищцата не е ангажирала доказателства за този факт нито с исковата молба, нито в дадения й от районния съд срок, нито до приключване на делото пред първата инстанция. Такива доказателства са представени от А. едва във въззивното проиводство, като в първото съдебно заседание пред БОС на 07.02.2023 г. е представила служебна бележка на Агенция по заетостта-Бургас от 15.11.2022 г., удостоверяваща, че за периода 02.08.2021 г. – 25.09.2022 г. ищцата е била регистрирана като безработно лице. С оглед горните разяснения на касационната инстанция, БОС намира, че така представеното във въззивното производство писмено доказателство от въззиваемата-ищца не е следвало да бъде приемано по настоящото дело и същото следва да бъде изключено от доказателствения материал. Това е така, тъй като по делото не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на А. и липсват наведени от нея оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила относно разпределението на доказателствената тежест. Доказателственото искане е направено едва в първото съдебно заседание пред въззивния съд, без въззиваемата да е заявила наличие на обстоятелства по чл.266 ГПК, които да са били обективна пречка за своевременното му заявяване, като оставането без работа на ищцата за процесния период не е нов или неизвестен факт и за установяването не е имало затруднение за страната, доколкото в случая шестмесечния срок по чл.225, ал.1 КТ е изтекъл още в рамките на първоинстанционното производство. В случая, поради собственото си бездействие ищцата не е представила пред районния съд доказателства в подкрепа на твърдението си, че е останала без работа за процесния период, поради което е недопустимо да поправи това във въззивното производство. Ето защо, БОС намира, че така представената служебна бележка на Агенция по заетостта-Бургас от 15.11.2022 г. следва да бъде изключена от доказателствения материал и не следва да бъде вземана предвид. При това положение, предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен. Приетият в обратния смисъл извод от БРС е неправилен и необоснован, поради обжалваното решение следва да бъде отменено в тази част. Предвид горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за частично основателна. Поради частично несъвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първата инстанция, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта относно уважения иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ и вместо него този иск да бъде отхвърлен. В тази връзка, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответната ПГСАГ е осъдена на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати по сметка на съда държавна такса за разликата над 100 лв. до присъдената такса от 594.76 лв., т.е. за сумата от 494.76 лв. – държавна такса по иска за заплащане на обезщетение, както и в частта за разноските. В останалата обжалвана част относно отмяната на уволнението и възстановяване на ищцата на предишната работа, решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на делото и направените от двете страни искания за разноски, съдът намира, че въззиваемата А. следва да заплати на въззивната ПГСАГ сумата от 1053.13 лв. за направените от училището разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете, а ПГСАГ следва да заплати на А. сумата от 906.68 лв. за направенените от нея разноски пред двете съдебни инстанции, съобразно с уважената част от исковете. Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд