Решение № 1661 от 1.5.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 13474/2024 г.

Производството е образувано по подадена искова молба от П. Д. П. и А. П. П., и двамата от гр. *, с която срещу ••, е предявен отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът не притежава правото на собственост върху недвижим имот, на основание чл. 124, ал. 1, предл. III ГПК. От ищците П. Д. П. и А. П. П. се твърди, че са придобили правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *, находящ се в с. *с площ 1 594 кв.м., с оглед изтекла в тяхна полза придобивна давност, присъединена към осъществяваното преди тях владение от ••П. /баща на ищеца/ и *П. */дядо на ищеца/. В тази връзка излагат, че на *г. ищцата П. депозирала пред ••искане да бъде призната за собственик на процесния имот, а на *г. било подадено и заявление за заверка на молба-декларация по обстоятелствена проверка. Във връзка с последното от ответника било издадено удостоверение от *г., в което било посочено, че за имота има съставен Акт № *от *г. за частна общинска собственост. Посоченият АЧОС ищците считат, че е съставен в нарушение на материалния закон, доколкото ПИ не би могъл да бъде придобит от ответника на посоченото основание. Излага се, че дядото на ищеца – ••, завладял имота през 70-те години на миналия век, като в поддръжката му участвали и родителите на страната – ••и *П.. След смъртта на дядото на ищеца, съпрузите П. и А. П.и продължили да осъществяват трайно, необезпокоявано и явно владението върху имота за период от повече от 20 години, като дори преди това са помагали за поддържането и обработката на мястото. Сочи се, че към настоящия момент /датата на исковата молба/ ПИ е засаден със слънчоглед и предстои събиране на реколтата, като с оглед достъпа на селскостопанска техника, същият не е ограден. При така изложеното, ищците сочат, че имотът през годните е бил само и единствено частна собственост и не е отчуждаван нито в полза на държавата, нито на общината, или на каквото и да е друго основание, поради което считат, че приложение не могат да намерят ограниченията, предвидени в чл. 86, ал. 1 ЗС, чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ или чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ. Поддържат, че макар и имотът да представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, доколкото никога не е включван в ТКЗС, ДСЗ или други земеделски организации, поради което ••не може да е придобила правото на собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ. Ищците считат, че от една страна в тяхна полза е изтекъл десетгодишният придобивен давностен срок още преди налагане на мораториума по § 1 от ЗИД на ЗС за придобиване по давност на държавни и общински имоти, а от друга, че установената в ЗДС и ЗОС /от 1996 г./ забрана е ограничена само до имоти, представляващи публична държавна или общинска собственост, но не и частна, каквато е процесната. Отделно от посоченото, в исковата молба се излага, че така съставеният АЧОС няма правопораждащо действие и не установява съществуващо в полза на ответника право на собственост върху процесния имот. При така изложеното се иска уважаване на претенцията. Моли се за присъждане на разноски по делото. В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ••••е депозирал такъв, в който поддържа доводи за недопустимост на иска, поради липса на интерес от водене на делото от страна на ищците. Евентуално, счита иска за неоснователен, като се оспорват заявените в исковата молба твърдения. Не отрича, че издаването на процесния АЧОС няма правопораждащо действие и собствеността върху спорния ПИ не възниква със съставянето му, а единствено удостоверява възникването, изменението или погасяването на това право. В този смисъл и доколкото актът няма конститутивно действие, страната счита, че моментът не издаването му се явява ирелевантен за момента на придобиване вещното право на собственост върху имота. Ответникът се легитимира като собственик на ПИ на основание чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, съгласно които разпоредби собственост на общината са *земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица или държавата. В тази връзка излага, че с т. 46 от Решение № *от 17.06.2008 г. на *– *, съгласно плана за земеразделяне в землището на с. *, на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ е възстановен имот № •••/процесният/, находящ се в местност „*“, с площ от 1 682 кв.м. Посоченият имот бил отразен с идентификатор *в графичната извадка от цифровия модел на картата на възстановената собственост на землището на с. *, а в регистъра на имоти към КВС бил записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, като не били отразени данни за реституционни претенции от бивши собственици по ЗСПЗЗ. При така изложеното, страната счита, че е налице безпротиворечив извод за наличие на предпоставките чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. че е титуляр на правото на собственост досежно процесния имот, доколкото последният се явява земеделска земя, останала невъзстановена и не се притежава от друг субект. В продължение на посоченото, излага, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ ПИ не е попадал в границите на урбанизираната територия, определени с ПУП или с околовръстен полигон, както и не попада в територия по § 4, ал. 2 ЗСПЗЗ, поради което и на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ представлява земеделска земя. По изложените съображения моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално – за отхвърляне на исковата молба. Претендират се разноски. Депозирано е допълнение на отговора на исковата молба от ответника ••, с която е заявено, че страната се легитимира като собственик на спорния имот на основание чл. 27, във вр. чл. 45 ЗСПЗЗ, а посоченото в отговора основание - чл. 19, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ, следва да счита за заявено алтернативно. Допълва, че процесният ПИ е възстановен на Община Белослав /в чиято територия административно се е намирало с. *към този момент/ с Решение № *от *г. на ОбСЗ – *в съществуващи реални граници, като с посоченото решение е завършена процедурата по възстановяване, предвид конститутивното действие на акта, респ. ответникът е станал собственик на имота, доколкото към датата на издаване на АЧОС селото попада в територията на Община Варна. В съдебно заседание ищците, чрез процесуалния си представител, поддържат иска. С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора. Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи: Представена е Молба-декларация до нотариус *, Удостоверение от Областния управител от *г. и Удостоверение от Община *, МДТ от *г. /л. 6-7/, от които се установява, че ищцата П. Д. П. е поискала да й бъде издаден КНА за собственост върху процесния ПИ с идентификатор *(приет за земеделска земя), за който няма съставен акт за държавна собственост, но е вписан акт за общинска собственост № */*г. От Удостоверение № *г. на Община */л. 9-11/ се установява, че за процесния имот няма данни за извършвано отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Общинска служба земеделие са отговорили, че съгласно Решение № */*г. е възстановено правото на собственост на неидентифициран собственик, където под № *е описана нивата от 1.682 дка. Имотът е записан в землището на с. *като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ с Решение № */*г. Представен е Констативен протокол от Община *, кметство *от *г. /л. 40/ от който се установява, че е извършена проверка в процесния имот и се е установило, че е необработваем, обрасъл с храстовидна растителност, без материализирани на място ограждания. Същият е земеделска земя с начин на трайно ползване – нива. Представена е и снимка към него /л. 41/. Представена е от Община *, Дирекция „Общинска собственост, икономика и стопански дейности“ преписката по подаденото на *г. заявление от П. П. за обстоятелствена проверка и признаване правото на собственост /л. 42-108/. Установява се от документите в преписката, че по данни на ОСЗ-*имотът не фигурира в предадените на Община *протоколи с имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, въпреки че с решението от 1992 г е записан като земя по чл. 19 ЗСПЗЗ, а с решението от 2008 г. е записан а неидентифициран собственик. В кметство *не се съхраняват предходни кадастрални планове и разписни листи към тях и няма данни за изготвени заповеди за попълване на възстановени имоти. Съдържа се издадения акт за частна общинска собственост, в който е посочено основание – чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС. Представени са писмени доказателства установяващи, че ищците и техните праводатели се занимават със земеделие /л. 147-157/. Представени са ортофото снимки от 2019 г. /л. 172-173/, както и цветно копие от карта по чл. 18г ППЗСПЗЗ, копие от КВС, копие от налични регистри, всички съхранявани в ОСЗ- */л. 187-211/, представени са документи във връзка с историята на имота /л. 236-269/. От заключението на вещото лице инж. Б. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза /л. 158-170/ се установява кои са били действащите планове за процесната територия, като от регистър по КВС към 14.09.2001 г. е записано, че процесният имот е собственост на Община *и се стопанисва от нея. Имотът липсва регистъра на остатъчен фонд към 14.11.2008 г., поради което и той не е земя по чл. 19 ЗСПЗЗ. В КВС към 2007 г. няма разлика, като към 2012 г. имотът е записан с неидентифициран собственик. Вещото лице посочва, че е налице колизия в трите регистъра по КВС. В Кадастралната карта имотът е записан с неидентифициран собственик, съобразно решението от *г. Имот № *по КККР/сегашен вид/ е напълно идентичен по граници/площ на имот № *по КККР/2018 г./. Вещото лице посочва, че към момента на експертизата Община Варна е вписана като собственик на имота в КККР. Имотът винаги е имал статут на нива. Територията, в която попада процесния имот, е определена за възстановяване в съществуващи на терена стари реални граници. Налице е почти пълно съответствие между описания в решението от 2008 г. имот и този записан в процесния АОС от 2024 г. Няма данни имотът преди колективизацията да не е бил земеделски. Няма данни да е бил включван в ТКЗС, ДЗС или друго подобно образувание. Няма данни за съставен АДС. Няма данни да попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Няма данни да е заявяван за възстановяване или спрямо него да е било издавано реституционно решение. След оглед на място се установява, че имотът е обработваем, леко самозатревен, неограден, незастроен и се ползва за селскостопански нужди. От заключението на вещото лице инж. Й. К. по допуснатата по делото съдебнотехническа експертиза /л. 311-315/ се установява, че за последните 10 стопански години, преди стопанската 2024 г. в ДФ „Земеделие“ са налични ортофотоснимки, единствено от 2014 г., 2018 г. и 2022 г. При прегледа на тези снимки вещото лице е установило, че връху тях липсват данни от обработване на земята с цел земеделско производството, каквото се наблюдава в имотите, източно от процесния. По хвърлените по повърхността сенки установил наличието на различни по височина дървета и храсти. Процесният имот не е бил обработван и в същия е имало около 10 бр. дървета и храсти. Представят се самите снимки, както и такава от 2025 г. В съдебно заседание пояснява, че не може да се каже какви трайни насаждения е имало в имота преди 2000 г. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Г. А. */л. 176/ се установява, че същата работи в кметството в с. *, като живее в селото от 1998 г. Споделя, че през ноември 2024 г. посетила с кмета процесния имот във връзка с делото и констатирали, че не се обработва и е запустял, затревен и неограден. Имало сухи храсти в имота и спрямо съседните имоти се виждало, че не се обработва. Няма информация и не е чувала този имот да се обработва от А. П., баща му или дядо му. Познава ги, защото живеят в селото. Знае, че *има дейност по земеделие, но специално за този имот няма лична или служебна информация да се обработва от тях. Преди ноември 2024 г. не е ходила специално до имота. Знае как изглежда обработваем имот и кога се обработва, защото и тя е била земеделски производител. От показанията на разпитания по делото свидетел •••/л. 274/ се установява, че познава ищците, както и брата на ищеца. Знае, че имат имоти в с. *и се занимават със земеделие. Ходил е много пъти в имота като малък и са говорили за него. През 70-те години имотът е бил лозе, като 15-20 години по-късно започнали да го обработват. Сеели царевица, жито, люцерна. Поддържали го, като свидетелят последно ходил миналата година там. Не знае някога да е имало спор за имота, като единствено семейство *са го гледали. Описва къде се намира имотът. Отдавна е ходил да помага за обработването и събирането на грозде. Не знае дали те имат документ за собственост. Около 2000 г. изкоренили лозето. Не знае дали семейството имат други имоти около този. Мисли, че имат и други ниви, но не е ходил там. Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи: Предявен e отрицателен установителен иск за установяване в отношенията между страните, че ответникът не притежава право на собственост върху недвижим имот, който е квалифициран по чл. 124, ал. 1, предл. III ГПК. Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищците е следвало да докажат правния си интерес от отричане правото на собственост на ответника, а именно наличието на свое накърнено материално право, което се нуждае от защита, както и да докажат фактите, от които то произтича (изтекла в тяхна полза придобивна давност). В тежест на ответника е било да докаже правото си на собственост върху процесния недвижим имот, като изчерпи всички основания, на които твърди, че е придобил собствеността. Съгласно ТР № 8/2012 г. по тълк.д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правният му интерес, а ответникът - фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява. В настоящия случай ищците се легитимират с твърдения, че са придобили имота след упражнявано давностно владение, а ответникът, че е собственик по силата на закона. Налице са конкуриращите се права, което обосновава наличието на правен интерес от иска. В последващата практика на ВКС се приема, че ако ищецът претендира самият той да е титуляр на спорното право, доказването на тези твърдения обуславя материалната, а не процесуалната му легитимация. При конкуриращи се претенции на ищеца и ответника досежно титулярството на спорното право, съдът във всички случаи дължи произнасяне по съществото на спора. Производството по делото подлежи на прекратяване поради недоказване на фактическите твърдения на ищеца, обуславящи правния му интерес, в случай че той твърди да е титуляр на право, различно от спорното или се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника. /Така, Решение № 9 от 10.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 6320/2015 г., II г. о., Решение № 15 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4705/15 г. на ВКС, II г. о. и Решение № 13 от 12.03.2016 г. по гр. д. № 3637/15 г. на II г. о., Определение № 427/12.12.2013 г. по ч. гр. д. № 3593/13 г. на ВКС, II г. о./ Още в Решение №15/19.02.2016 по дело №4705/2015 на ВКС, ГК, II г.о. и Определение № 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС, ІІ г.о., е изяснено, че доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Тази постановка е в сила само при твърдение за наличие на фактическо състояние, което ищецът защитава, но не и при твърдения за наличие на собствени права на собственост. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот. От горното следва извода, че който и способ за защита на правата си да избере ищецът - положителен установителен иск или отрицателен установителен иск, те подлежат на пълно и главно доказване в процеса. По предявения отрицателен установителен иск, ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, в т.ч. заявеното придобивно основание на собствеността му, а ответникът – фактите, от които произтича правото му, което се отрича, като същият е длъжен да изчерпи всички основания, на които би могъл да претендира права, под страх от погасяването или прекратяването им. По делото не е надлежно доказана материалноправната легитимация на ищците по иска, че са придобили собствеността по давност. Всички събрани по делото доказателства сочат към обратния извод, с изключение на показанията на водения от тях свидетел, които съдът намира за неубедителни. Същевременно от останалите събрани доказателства (писмени, гласни, експертни) се установява, че никъде не фигурират имената на ищците или техните наследодатели по отношение на някаква собственост или предоставяне за ползване, или предоставяне за обработване на процесния имот. В регистрите същият е записван или на Община *или на неидентифициран собственик. В годините назад във времето безпротиворечиво се установи, че не е бил обработван по никакъв начин. Имотът е бил запустял, преди да започне да се обработва през 2025 г., вероятно за целите на производството. Не е бил ограден и ищците (техните наследодатели) не са имали никакво касателство спрямо него. Воденият от ищците свидетел дава показания, които противоречат на всички останали доказателства от незаинтересовани източници. Имотът винаги е бил нива и никога не е бил лозе, както се твърди. Отделно, свидетелят говори единствено за ищеца и неговия брат и никъде не споменава ищцата. По никакъв начин нейното владение не е доказано. Представят се някакви писмени доказателства, че някаква земеделска техника е притежавана от някого, но тези доказателства не доказват връзка с процесния имот, нито че с нея той е бил обработван. Ясно се дава становище от вещото лице, че поне 10 години назад това не е така. Предвид горното ищците не са доказали материалноправната си легитимация - заявеното от тях придобивно основание /давностно владение/, поради което исковете им подлежат на отхвърляне като неоснователни само на това основание, без да се изследват правата на ответника. За пълнота на изложението, обаче, следва това да бъде сторено. В настоящия случай Община *е актувала имота като частна общинска собственост. Актовете за държавна и за общинска собственост имат констативно, а не конститутивно действие и при оспорването им в тежест на общината е да докаже наличието на посоченото в акта правно основание за придобиване на собствеността върху имота. Тъй като оспорването им представлява твърдение за отрицателен факт, доказването става чрез доказване на изключващите го положителни такива. Актовете за държавна, съответно за общинска собственост, са официални документи, съставени от длъжностни лица по определен ред и форма, с които се удостоверява възникването, изменението и погасяването на държавната, респ. на общинската собственост. Освен описание на имота и неговото местонахождение, в акта се посочват фактическото и правното основание, по силата на което имотът е станал държавна /общинска/ собственост. Това е така, тъй като актовете за държавна /общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират придобитото по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на собственост. /Така Решение № 391 от 18.10.2012 г. по гр.д. № 1139/2011 г., I г.о. на ВКС/ Що се отнася до собствеността на Общината, то безпротиворечиво се установява, че същата няма как да е придобила имота по силата на чл. 19 ЗСПЗЗ. Няма спор, че същият е земеделски, но никога не е бил включван в ТКЗС или друга организация, не е бил отчуждаван, не е бил възстановяван, не попада в територия по § 4 от ДР на ЗСПЗЗ, поради което и този ред е неприложим. Имотът е бил записан на Община *, а после на неидентифициран собственик. Не може да се приеме, че е налице хипотеза на липса на притежаване на земята, за да стане същата общинска собственост. Земята има собственик, който към настоящия момент е неидентифициран. В Решение № 88 от 17.07.2015 г. по гр.д. № 6225/2014 г., I г.о. на ВКС се приема, че разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗСПЗЗ не представлява самостоятелно придобивно основание (основанието е в чл. 19 ЗСПЗЗ). Общината не е собственик на имота и на основание чл. 45 ППЗСПЗЗ, защото тази разпоредба е приложима само в случай, че земеделска земя собственост на държавата преди образуване на ТКЗС, ДЗС и другите, образувани въз основа на тях селскостопански организации е била кооперирана, като след влизане в сила на ЗСПЗЗ подлежи на възстановяване. Това възстановяване следва да бъде извършено с решения по чл. 18ж, ал. 1 или по чл. 27 ППЗСПЗЗ, които имат конститутивно значение. В случая ответникът не доказа, процесния имот да е бил държавна собственост, която да е била кооперирана и след това възстановена, както се посочи по-горе. Няма данни и да е издадено такова решение. Съгласно чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ Държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. В конкретния случай процесната земя не е подлежала на възстановяване, следователно не попада в изключението на чл. 24 ЗСПЗЗ и се явява държавна. Придобивното основание на Държавата се явяват нормите на чл. 15 КРБ от 18.05.1971 г. и чл. 21 от Закона за трудовата поземлена собственост (отм.). С оглед горното Държавата е действителният собственик на процесния имот по силата на закона - чл. 24, ал. 1 ЗСПЗЗ, вр. с чл. 21 от ЗТПС (отм.), въпреки множеството решения на ПК, посочващи различни правни субекти като титуляри на правото на собственост. Налице е правен интерес за ищците от търсената защита, доколкото процесният имот е актуван от ответника като общинска частна собственост и с оглед на това искът е допустим, предвид желанието им да го придобият по давност. С оглед изложеното по-горе, обаче, искът се явява неоснователен, поради което следва да се отхвърли, доколкото имотът не е собственост на нито една от страните по делото. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъдят сторените от него разноски във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, което ищците неоснователно са образували. Съдът приема записаните разходи в представения списък в общ размер от 1 760 лв. Водим от горното, съдът