Решение № 205 от 4.5.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 923/2025 г.

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс. С решение на Районен съд Велинград,,постановено по гр.д.№ 1367 по описа за 2024 година е оставен без разглеждане предявения от С. М. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М. п., ул. „М." №••• срещу ТП на НОИ - гр. Пазарджик и „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ 136 иск с пр. осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище, чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, за периода от 08.11.1979 г. до 12.11.1983 г., на длъжност „ел. шлосер“, както и за периода от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г., на длъжност „сондажи и разтвори“, като недопустим, и е прекратено производството гр. д. № 1367/2024 г. по описа на РС Велинград в тази част. Отхвърлен е предявения от С. М. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М. п., ул. „М." №•••, иск срещу ТП на НОИ - гр. Пазарджик и „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Братя Бъкстон“ 136 с пр. осн. чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище, чийто правоприемник е „Тракия – РМ“ с ЕИК 115141446, където е заемал длъжност „сондьор“ за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1997 г.; както и за длъжност „ел. шлосер“ за периода от 13.11.1983 г. до 01.06.1991 г. Осъден е С. М. И., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М. п., ул. „М." №••• да заплати на ТП на НОИ Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15А сумата от 550 лв. /петстотин и петдесет лева/ разноски по делото, от които 400 лв. възнаграждение за вещо лице и 150 лв. юрк. възнаграждение. С решение №45 от 9.02.2026 година е допусната на основание чл. 247 ГПК, поправка на очевидна фактическа на Решение № 300/06.10.2025 г., по гр. д. № 1367/2024 г., по описа на Районен съд Велинград, като в частта, в която съдът отхвърля иска, вместо погрешно изписаното „за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1997 г.;“, следва да се чете вярното „за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г.;“. В срок така постановеното решение е обжалвано от С. И. изцяло – както в частта , с която е оставен иска без разглеждане и прекратено производството по делото , така и в частта ,с която иска е отхвърлен. Обжалваното решение било неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. Съдът неправилно прекратил производството по делото за част от втория период (08.11.1979 г. до 12.11.1983 г.) и целия трети период (09.03.1992 г. до 11.10.1996 г.) поради липса на правен интерес. Въпреки, че трудовата книжка на жалбоподателя съдържа вписвания за тези периоди, тези вписвания били оспорени пред НОИ, което е довело до отказа за пенсиониране и необходимостта от съдебно установяване на стажа. Налице бил правен интерес от установяване на тези периоди, тъй като валидността на вписванията е поставена под съмнение и не се признава от осигурителния орган. Отказът на НОИ да зачете стажа, пораждал пряк правен интерес за ищеца да установи съществуването на трудовия стаж по съдебен ред, за да преодолее административния акт на НОИ. Неправилното тълкуване на наличието на правен интерес от първоинстанционния съд противоречало на целта на ЗУТОССР и съдебната практика в случаите когато вписванията в трудовата книжка са оспорени или не се зачитат от НОИ. Съдът тълкувал погрешно разпоредбата на чл. 6 от ЗУТОССР, като е приел, че УП- 30, издадено въз основа на трудовата книжка, не представлява "писмено доказателство, издадено от работодателя и по време на полагане на стажа", което да обосновава вероятността на стажа и да допуска свидетелски показания. Отказът да се цени УП-30, издадено през 1996 г. (макар и да се твърди, че е изготвено по-късно), е неправилен, доколкото самият закон не поставя изрично условие за момента на изготвянето на УП-30, стига то да удостоверява стаж, положен в миналото. Нарушението на материалния закон се изразява в изключване на доказателствена сила на документ, който е следвало да бъде разгледан в съвкупност с останалите доказателства. В тази връзка е относима практиката на ВКС в Решение № 422 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 108/2010 г., IV г. о.. ГК, според което свидетелски показания се допускат за установяване на трудов стаж, когато има "първоначално писмено доказателство", което може да бъде и УП-30, независимо от момента на неговото издаване. Нарушени били и съдопроизводствените правила. Съдът не оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК. Игнорирал показанията на свидетелите Ю. М. С. и Ю. С. В., които са работили заедно с жалбоподателя и са могли да удостоверят реалното полагане на труд. Съдът отхвърлил тези свидетелски показания, позовавайки се на липсата на "първото по вид писмено доказателство" (УП-30), което било резултат от неправилно тълкуване на чл. 6 от ЗУТОССР. Неправилната преценка на доказателствата довела до необоснован отказ за установяване на трудов стаж. В съдебната практика се приема, че свидетелските показания са допустими за доказване на трудов стаж, ако са подкрепени от косвени писмени доказателства (напр. Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2017 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГК на ВКС). В случая, трудовата книжка и УП-30 (дори да е оспорено) представляват такива първоначални писмени доказателства. Въпреки направеното доказателствено искане за разпит на свидетели, които пряко могат да удостоверят трудовия стаж, съдът необосновано отказал да цени техните показания. Това довело до неизясняване на релевантни за спора факти, а именно реалното полагане на труд и продължителността на трудовия стаж. Исканото доказателство е имало съществено значение за установяване на факта на извършване на трудова дейност в спорните периоди. Съдът нарушил принципа на състезателност, като не обсъдил подробно и аргументирано всички представени доказателства, включително и декларацията по чл. 8 от ЗУТОССР, в съвкупност с останалите данни по делото. Мотивите на съда били вътрешно противоречиви /нелогични/ непълни, което водело до необоснованост на решението. Съдът приел, че трудовата книжка съдържа вписвания за част от претендираните периоди, което е довело до прекратяване на производството за тези периоди, но в същото време е приел, че има "голямо съмнение" дали ищецът е бил страна по трудово правоотношение с рудник „Възраждане“ през периодите, за които трудовата книжка показва работа в други предприятия. Този извод бил в противоречие с признатия от съда факт, че в трудовата книжка има вписвания за стаж в рудника, което само по себе си би трябвало да обоснове наличието на трудов стаж, освен ако истинността на вписванията не е опровергана по надлежен ред. Съдът не е обсъдил всички правни и фактически доводи, изложени в исковата молба, а именно: действителното полагане на труд, полученото възнаграждение, тежките условия на труд и факта, че НОИ е отказал да зачете стажа, въпреки наличните вписвания в трудовата книжка. Моли решението да бъде отменено и спора решен по същество ,като бъде уважен изцяло предявения иск срещу ТП на ПОИ - гр. Пазарджик и „Тракия - РМ“ ЕИК 115141446, за приемане за установено в отношенията между страните, че жалбоподателят е придобил трудов стаж при осигурител Рудник „Възраждане“, м. Селище, чийто правоприемник е „Тракия - РМ“ с ЕИК 115141446, за периодите: 1. От 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г. на длъжност „сондьор - 4-ти разряд“; 2. От 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. на длъжност „ел. машинен шлосер - пети разряд“; 3. От 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. на длъжност „работник сондажи и разтвори шести разряд“, при пълно работно време от осем часа, което време да се признае за трудов и осигурителен стаж. Веднага следва да се посочи,че в частта , с която иска е оставен без разглеждане и производството по делото – прекратено и която има характер на определение ,въззивната инстанция няма правомощие да се произнесе по същество. Писмен отговор е постъпил от НОИ. Оспорват въззивната жалба,като считат ,че първоинстанционното решение е валидно , допустимо и правилно. Удостоверение №399/28.10.1996 г., образец УП №30 от Рудник „Възраждане“, Редки метали, м. Селище не било издадено въз основа на трудова книжка, което било доказано в първоинстанционното производство. В досъдебно производство №189/2020 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик и преписка с вх. №1860/2020 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик било установено, че това Удостоверение №399/28.10.1996 г., образец УП №30 от Рудник „Възраждане“. Редки метали, м. Селище представлява неистински документ. В настоящото производство това също било доказано ,чрез извършената експертиза, поискана от ответника - ТП на НОИ - Пазарджик. Експерта установил, подписите, положени за „Касиер“, „Гл. счетоводител“ и „Началник“ в правоъгълния печат на стр. 21 от Трудова книжка №63 и тези за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-30 №399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица. Също така подписите, положени за „Касиер“, „Гл. счетоводител“ и „Началник“ в правоъгълния печат на стр. 11 от Трудова книжка №63 и тези за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и „Ръководител“ в удостоверение обр. УП-30 №399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица. Свидетелските показания на П. били противоречиви. Той твърдял, че в НОИ - Пазарджик са представили трудовата книжка при първото посещение. Това, видно от пенсионната преписка, приложена по настоящото дело, не било вярна. Първоначално е представено УП, което не се знае от кого е съставено, но много удобно в него са посочени три периода на трудов стаж, като това са именно претендираните от ищеца: от 04.10.1976 г. до 22.08.1991 г„ от 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. и от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. и тези периоди много удобно правят общ стаж от първа категория труд над 10 години, а именно: 17 години и 14 дни. Първите документи за отпускане на пенсия на И. са подадени на 13.11.2019 г. със заявление с вх. №2113-12-2003 /приложени по пенсионната преписка и по настоящото дело/, когато е представено от него Удостоверение №399/28.10.1996 г„ образец УП №30 от Рудник „Възраждане“, Редки метали, м. Селище, без да е приложена трудова книжка №63. Пожарът, който е унищожил доказателствата за наличие на стаж в правоприемника Тракия - РМ е възникнал на 23.08.2016 г. Съдът е установил в представената трудова книжка съвпадение с претендирания стаж за периода от 12.09.1983 г. до 15.01.1984 г„ като И. е работил във фабрика „Леда“, за времето от 16.01.1984 г. до 31.12.1985 г. същият е работил във фабрика „Пирин“, а за времето от 01.01.1986 г. до 01.06.1991 г. в „Тодор Каблешков“ - гр. Панагюрище и няма как да е упражнявал и трудова дейност при пълно работно време от осем часа в рудник „Възраждане“, местност Селище, община Велинград, при условия на първа категория труд. Съдът приел, че липсват писмени доказателства, обосноваващи вероятността на стажа и поради това игнорирал показанията на свидетелите В. и В . Молят решението да бъде потвърдено . Претендират юрисконсултско възнаграждение. Писмен отговор от ответника „Тракия РМ“ ЕООД не е постъпил. Съдът като прецени валидността и допустимостта на решението ,за да се произнесе по съществото на спора в едната част и относно правилността на тази част , с която производството е прекратено ,поради недопустимост на иска , взе предвид следното: В исковата си молба против НОИ ТП-Пазапджик и „Тракия- РМ“ЕООД ищецът С. М. И. твърди , че след като завършил средно образование започнал работа в Рудник „Възраждане“, местност Селище, при ДСО „Редки метали“. Постъпил на работа на 04.10.1976 год. на длъжност „сондьор - IV разряд“ и работил до 22.08.1977год., тъй като след това отбивал военната си служба. След уволнението си, отново постъпил на работа в рудника на 08.11.1979 год. на длъжност „ел. машинен шлосер V-ти разряд“, на която работил до 01.06.1991 год. На 09.03.1992год. отново започнал работа в рудника на длъжност „ работник сондажи и разтвори VI разряд“ и работил до 11.10.1996год. Този трудов стаж бил надлежно оформен в трудовата му книжка № 63/19.ХП.1980год. издадена от ДСО „Редки метали“ рудник Селище, както и трудовият стаж придобит при други работодатели/осигурители. През периода 04.10.1976год. - 11.10.1996год. в рудник „Възраждане“ работил с Ю. М. С. и Ю. С. В. и двамата от село М. п., общ.Сърница, обл.Пазарджик. През месец октомври 2019г. упълномощил лицето Р. П. от гр.Сърница да подаде заявление за пенсиониране по чл.69Б, ал.1 и да подаде документи в ТП на ПОИ Пазарджик. Служителката в отдел „пенсии“ при ТП на НОИ Пазарджик, след като е прегледала документите поискала да бъде представен образец УП-30 за удостоверяване на трудовия стаж в ДСО „Редки метали“ рудник Селище описан в представената й трудова книжка. На 13.11.2019год. било представено и изисканото УП-30. Получил разпореждане за отпускане на пенсия считано от датата на подаване на заявлението. През месец юли 2022 год. получил Разпореждане №2140-12-16 от 29.06.2022год. издадено от ТП на НОИ Пазарджик, от което узнал, че при извършен последващ контрол е било установено, че в издаденото УП-30 от Рудник Възраждане, местност Селище било налице несъответствие между датата на издаване и изходящият номер, както и не фигурирали имената на лицата положили подписи в него, за което била сезирана РП-Пазарджик. На 13.06.2022год. в ТП на НОИ Пазарджик било получено Постановление №1860/20 от 09.06.2022год. от което било видно, че представеното УП-30 не било издадено от Рудник „Възраждане“ - „Редки метали“ м. Селища и е неистински документ. Поради това се прекратило изплащането на отпуснатата пенсия и дължал връщане на полученото. Отново подал заявление в ТП на НОИ Пазарджик и след време получил Разпореждане №2113-12-2307#/19.03.2024г. с което му било отказано отпускането на пенсия по чл.68, ал.1 -2 от КСО, поради не зачетен труд стаж в ДСО „Редки метали“ рудник Селище за периодите от 04.10.1976г. до 22.08.1977г., от 08.11.1979г. до 01.06.1991 г., от 09.03.1992г. до 11.10.1996г. общо 17г. и 14 дни първа категория труд. По време на извършената проверка от РП-Пазарджик ищецът бил разпитан в качеството си на свидетел и представил трудовата си книжка в оригинал. Оригиналната трудова книжка била върната в ТП на НОИ Пазарджик. Твърди, че има интерес от предявяване на иск по чл.1, ал.1 т.З от ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Трудовата му книжка № 63/19.XII.1980год. била издадена от ДСО „Редки метали" рудник Селище,отразяванията в нея имали материална доказателствена сила по смисъла на чл.179 ал.1 от ГПК. Чрез нея се удостоверявал трудов и осигурителен стаж. Удостоверение по образец УП-30 се изисквало само в случвайте ако даден стаж не е надлежно оформен в трудовата книжка или не е вписан изобщо. Видно от бланките на УП-30 и упътването към тях за попълване(издаване) никъде не се изисква изрично, изписване на имената на лицата които са го изготвили, както и лицата, които са го потвърдили главен счетоводител и директор(управител). Моли да се признае за установено на основани чл.1 ал.1 от ЗУТОССР , че е работил в ДСО“ Редки метали“ рудник Селище през периодите: 04.10.1976год. на длъжност „сондьор - IV разряд“ до 22.08.1977год.; от 08.11.1979год. до 01.06.1991 год. на длъжност „ ел. машинен шлосер У-ти разряд“; От 09.03.1992год. до 11.10.1996год. на длъжност „работник сондажи и разтвори VI разряд“, при пълно работно време от осем часа, което време се признава трудов и осигурителен стаж по отношение на ТП на НОИ Пазарджик. По указания на съда са отстранени нередовности на исковата молба във връзка с изискванията на чл.6 от ЗУТОССР,като на ищеца е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. При дадената възможност за отговор от „Тракия-РМ“ ЕООД не е изразено становище , а са представени писмени доказателства, които касаят допустимостта на иска и доказателства , представени и от НОИ , във връзка с действията на НОИ по повод искане на ищеца за отпускане на пенсия. Постъпил е отговор от НОИ. Считат ,че исковата молба не отговаря и на изискването на чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗУТОССР. Не били представени никакви писмени доказателства по чл. 6, ал. 1, 2, 3 и 4. Представено било от жалбоподателя копие на трудова книжка №63/19.12.1980 г. Ищецът не представил Удостоверение №399/28.10.1996 г., образец УП 30, с което е установен претендирания в исковата молба стаж. Това удостоверение ,което ответникът представя било прието от прокуратурата за неистински документ . Изразяват становище по допустимостта на посочените от ищеца гласни доказателства. По същество намират предявеният иск за неоснователен. Действащото право предвиждало установяване на трудов и осигурителен стаж чрез определени документи /трудова, осигурителна книжка или с удостоверение-УП-30, издадено въз основа на ведомости за заплати, присъствени списъци или др. документи/, в които трудовият стаж се вписва от работодателя. Когато тези документи липсват, установяването на трудов и/или осигурителен стаж се извършва единствено по съдебен ред, в рамките на нарочно съдебно производство. Действащата уредба на установяването на трудов и/или осигурителен стаж по съдебен ред се съдържа в Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/. Под „установяване на трудов и/или осигурителен стаж” се разбира определяне на неговото наличие и продължителност в правната действителност, по правилата за неговото изчисляване и удостоверяването на това обстоятелство по надлежен ред. Конкретния случай попадал в хипотезата на чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за установяване на времето, което се зачита за трудов стаж и трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби. Със заявление с вх. №2113-12-2307 от 22.11.2023 г. г-н С. М. И. е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 -2 отКСО. Към датата на заявлението (22.11.2023 г.) г-н И. нямал необходимия стаж, превърнат към трета категория труд по чл. 68, ал. 1 -2 от КСО, поради което с разпореждане №2113-12-2307#2 от 19.03.2024 г. му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не отговаря на условията за необходим стаж от 39 г. 04 м. Той оспорил издаденото разпореждане №2113-12-2307#2 от 19.03.2024 г., като не е съгласен с изчисления осигурителен стаж и претендира за зачитане на стаж от Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище от първа категория труд. С предходно заявление №2113-12-2003 от 13.11.2019 г. ищецът е правил искане да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696, ал. 1 от КСО. Към 11.04.2017 г. са изпълнени необходимите условия по чл. 696, ал. 1 от КСО и с разпореждане №7/прот. №1401249 от 26.06.2020 г. на г-н И. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696, ал. 1 от КСО, считано от 13.11.2019 г. При извършен последващ контрол е установено, че между издадени документи от Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище на различни лица е наличие на несъответствие между датата на издаване и изходящия номер на образците. В представените удостоверения не фигурират имената на изготвилия удостоверението и/или имената на ръководителя на осигурителя, положени са само подписи на длъжностните лица. Предприети са действия за служебно изясняване на стажа на лицата, за които има данни за зачетен стаж и доход от Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище, като е изпратен сигнал до Районна прокуратура - Пазарджик за установяване истинността на заверения стаж в представените образци. На 13.06.2022 г. в ТП на НОИ - Пазарджик е получено постановление №1860/20 г. от 09.06.2022 г. на Районна прокуратура - Пазарджик, от което е видно, че образец УП-30 №399 от 28.10.1996 г. за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г„ 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. и от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. (17 г. 00 м. 14 дни) г. не е издаден от Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище, а от свидетел по делото и същият е неистински документ. Стажът по образец УП-30 №399 от 28.10.1996 г. за периода от 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г„ от 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. и от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г. (17 г. 00 м. 14 дни от първа категория труд) не следва да се зачита. На основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква „а“ от КСО разпореждане №7/прот. №К01249 от 29.06.2020 г., ,с което е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 1 от КСО на г-н И. и последващите го са отменени. С разпореждане №2140-12-16 от 29.06.2022 г. е отменено разпореждането за отпускане на пенсия и последващите го и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 696, ал. 1 от КСО на г-н И.. Неоснователно било твърдението му, че след постановлението на Районна прокуратура стажът от Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище следва да се вземе предвид при пенсионирането му, тъй като в издаденото постановление ясно е посочено, че изготвените документи са неистински. В разпореждане №2140-12-16 от 29.06.2022 г. не е взет предвид дублиращ се стаж със стажа в Рудник „Възраждане“ - Редки Метали м. Селище за времето от 08.11.1979 г. до 01.06.1991 г. Осигурителният стаж на служители с вече прекратено служебно или трудово правоотношение, се установява освен с данните, предоставяни периодично от осигурителя в Национална агенция за приходите или с трудова, служебна и осигурителна книжка, и с документ по утвърден образец-УП 3, издаден от осигурителя. Съгласно чл. 347 от КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя. Вписванията, отнасящи се до оформянето на трудовата книжка, се извършват от работодателя и длъжностните лица по смисъла на § 1, т. 5 ДР от КТ във форма и ред, установени в Кодекса на труда и Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Вписванията в трудовата книжка се правят въз основа на оригинални документи или на заверени по установения ред преписи от тях. След вписването на необходимите данни трудовата книжка се подписва и подпечатва. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да впише в трудовата книжка датата и основанието за прекратяването, продължителността на времето, което се признава за трудов стаж, както и на времето, което не се признава за трудов стаж, и изплатените обезщетения. Продължителността на трудовия стаж, придобит от работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му. Молят исковете да бъдат отхвърлени . Претендират юрисконсултско възнаграждение. Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното: Към исковата молба е приложено и прието като доказателство по делото Удостоверение с вх. № 825/05.02.2025 г. издадено от „Тракия– РМ“ ЕООД , което дружество безспорно е правоприемник на работодателя на ищеца,в който той цели установяване на трудов стаж.Според удостоверението няма данни за лицето С. М. И. с ЕГН ••••••••••, тъй като вследствие на възникнал пожар в административната сграда на дружеството, в която се съхранява архива на „Тракия- РМ“ ЕООД, голяма част от документацията е унищожена, включително разплащателни ведомости и трудови досието. Видно е от писмените доказателства , че на 23.08.2016 г. в базата на дружеството е възникнал пожар, като за инцидента е било образувано и наказателно производство. Незасегната от пожара била малка част от архива. По делото е представена трудовата книжка на ищеца в оригинал ,която е била приложена по водено ДП и впоследствие е върната в НОИ. По отношение истинността и авторството на извършените вписвания е открито производство по оспорване .Оспорването е направено от ответника НОИ , който е изложил доводи във връзка с развитието на отношенията ,по повод искането на ищеца за отпускане на пенсия. В тази книжка има отбелязвания, за периода от 08.11.1979 г. до 12.11.1983 г. ,като е вписано , че ищецът е заемал длъжността „ел. машинен шлосер“, който стаж е приет за първа категория труд, като трудовото правоотношение е било прекратено на основание чл. 29, буква „а“ от КТ на 12.11.1983 г. За периода 03.02.1993 г. до 11.10.1996 г., отново има отразяване за упражняване на първа категория труд, тъй като е работа в радиоактивна среда. Трудовото правоотношение е прекратено на основание 328, ал.1, т. 2 от КТ. По отношение на периода 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г,в който ищецът твърди,че е работил в рудник „Възраждане „ на длъжност „Сондьор-ІV разряд“, преди да отбие военната си служба няма отразяване в трудовата книжка. За втория период от 08.11.1979г. до 01.06.1991 г., в трудовата книжка има отразяване от 8.11.1979 година до 13.11.1983 година,като да остатъка от периода до 1991 година няма отразяване. Третия период – от 09.03.1992 г. до 11.10.1996 г., също е отразен изцяло в трудовата книжка. Видно от становището на ответника и от произнасянето в административната преписка по жалба на ищеца срещу постановеното разпореждане, той е отказал да зачете като трудов стаж целия период ,за който е претенцията на ответника,включително периода,за който има вписване в трудовата книжка. В откритото производство по оспорване истинността и авторството на вписванията в трудовата книжка на ищеца И. е прието заключение на съдебнографологична експертиза. Вещото лице е установило, че подписите на „касиер“, „главен счетоводител“ и „началник“ в правоъгълния печат на стр. 21 от трудовата книжка № 63 и тези за „изготвил“, „главен счетоводител“ и „ръководител“ в Удостоверение обр. УП – 30 - 399/28.10.1996 г. са изпълнени от различни лица. Подписите, положени за „касиер“, „главен счетоводител“ и „началник“ в правоъгълния печат на стр. 11 от трудовата книжка № 63, в който е вписан стаж от 08.11.1979 г. до 12.09.1983 г. и тези за „изготвил“, „гл. счетоводител“ и „ръководител“ в удостоверение обр. УП – 30 № 399/28.10.1996 г. са изпълнени съответно от различни лица. Тази експертиза по-скоро касае истинността на изготвеното удостоверение по образец. За съставянето на това удостоверение са събрани и гласни доказателства .Св.П. е изяснил как е съставено това удостоверение.От събраните доказателства изводи ,че трудовата книжка е документ с невярно съдържание не могат да се направят. Съставянето на това удостоверение е и предмет и на наказателно производство , като видно от приетите доказателства има производство срещу св.П. , а производството срещу ищеца е прекратено. Прието е в постановлението за прекратяване ,че удостоверението УП-30 относно ищеца било изготвено от св.П. ,който накарал други лица да го подпишат. При така установената обстановка ,съдът намира ,че решението ,в частта , имаща характер на определение ,с което производството по делото е прекратено ,поради недопустимост на иска е неправилно и следва да бъде отменено ,а делото върнато на първоинстанционния съд за постановяване на решение. Установителният иск за установяване на трудов и/или осигурителен стаж е от категорията на положителните установителни искове. С него ищецът цели да установи съществуването в правната действителност на един юридически факт – трудов стаж и/или осигурителен стаж. Неговото правно твърдение е, че определен времеви период следва да бъде зачетен и удостоверен като трудов стаж и/или осигурителен стаж. По отношение и на този иск също следва да се следи за наличие на интерес . Работникът има правен интерес да предяви този иск, защото е възникнал правен спор с предмет непризнаване и неудостоверяване на определен времеви период като трудов стаж. А това означава и правен спор относно конкретни субективни материални трудови и/или осигурителни права, възникването и/или упражняването на които е обусловено от трудовия стаж и/или осигурителния стаж като юридически факти. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР е посочено, че по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, като в ал. 2 в зависимост от характера на упражняваната трудова дейност са посочени примерни писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж: трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит; трудови книжки и т. н. Вписванията в трудовата книжка имат декларативно действие, следователно представената трудова книжка, ,съдържаща записвания от работодателя досежно началния и крайния срок на полагане на труд за определен период , визиран от ищеца, както и печат и подпис на длъжностното лице са писмени доказателства относно вероятността на полагане на трудовия стаж по смисъла на закона и правят допустими свидетелските показания за установяване на същия.Тези вписвания обаче , при положение ,че се оспорват от ответника не препятстват провеждането на производството по специалния ред за установяване на трудовия стаж. Обстоятелството ,че административния акт е обжалван и е образувано административно производство ,не променя извода за допустимост. Декларацията по чл.8 от ЗУТОССР,която е изискана от съда ,според предоставената му възможност по този текст ,има действително само декларативно действие и цели да обвърже в по-висока степен твърденията на страната , но няма обвързващо действие за съда. В тази част решението следва да бъде отменено и делото върнато на РС , който след като извърши преценка за допустимостта на свидетелските показания съобразно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗУТООССР да се произнесе по същество. По отношение на производството относно периода ,за който съдът е счел ,че иска е недопустим , следва да се посочи още следното: Прието е в практиката на ВКС, застъпена и в решение № 401 от 22.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 228/2015 г., IV г. о., ГК, , че Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. по гр. дело № 54/1962 г. на ОСГК на ВС, не е загубило сила и при действието на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред . Съгласно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 от сега действащия Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред - в сила от 2.04.2011 г. по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. В ал. 2-ра на чл. 6-ти са посочени писмените доказателства - трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и контрол, други подобни документи. Тези разпоредби са аналогични на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от УУТССР (отм.). За тези писмени доказателства в същата ал. 1 на чл. 6 е предвидено и кумулативното наличие на предпоставките - да са издадени от работодателя/осигурителя при който е придобит стажът и да са издадени по време на полагане на стажа. В конкретния случай издаването на трудовата книжка от работодателя , при който е полаган труда за вписания в нея период,не е опровергано. Следователно, наличието на надлежни вписвания в трудовата книжка са условието за допустимост на свидетелски показания , при положение ,че ответникът отказва да зачете стажа и при наличието разбира се на условието на чл.5 от ЗУТОССС. В останалата част решението ,с която спора е разрешен по същество ,относно посочения период - от 04.10.1976 г. до 22.08.1977 г.; и за периода от 13.11.1983 г. до 01.06.1991 г. е правилно. Както беше посочено относно този период няма вписвания в трудовата книжка. Издадено е удостоверение УП-30 , чиято доказателствена стойност обаче е напълно компрометирана ,като е установено по делото как е издадено и от кого , че не се основава на данни ,които би следвало да послужат за издаването му. Липсата на писмени доказателства по смисъла на чл.6 от Закона не може да бъде преодоляна чрез представената декларация. По чл.8 от Закона. Следователно е налице и пречка да се събират гласни доказателства ,поради разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗУТОССР.Следователно не е имало основание да се ценят показанията на допуснатите свидетели. Отделно от това има съвпадение. В представената трудова книжка има съвпадение с претендирания стаж за периода от 12.09.1983 г. до 15.01.1984 г„ като И. е работил във фабрика „Леда“, за времето от 16.01.1984 г. до 31.12.1985 г. същият е работил във фабрика „Пирин“, а за времето от 01.01.1986 г. до 01.06.1991 г. в „Тодор Каблешков“ - гр. Панагюрище и действително няма как да е упражнявал и трудова дейност при пълно работно време от осем часа в рудник „Възраждане“, местност Селище, община Велинград, при условия на първа категория труд. В тази част , по отношение на този период иска е недоказан и съответно неоснователен и като такъв правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. С оглед изхода на спора разноски пред въззивната инстанция не се дължат. Окончателно разноските следва да бъдат определени ,след решаване на спора по същество от първоинстанционния съд , като съобрази разпоредбата на чл.9 ал.3 от ЗУТОССР. Мотивиран изложеното , Пазарджишки окръжен съд