Решение № 111 от 29.1.2026 г. на Административен съд - София-Област по дело № 1122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на А. И. К. , против Мотивиран отказ рег. № 484р-16640 от 04.09.2025год. на ВПД директор на ГД "ЖСОБТ". Твърди се незаконосъобразност на акта и се иска отмяната му. Редовно призован за датата на с.з. оспорващия, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответникът – ВПД директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма, се представлява от юрисконсулт - М. Х., процесуален представител на ответника в писмен отговор по жалбата, поддържа недопустимост, алтернативно неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. СОП не прави искане за встъпване в производството. Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Предмет на оспорване в производството е Мотивиран отказ рег. № 484р-16640 от 04.09.2025год. на ВПД директор на ГД "ЖСОБТ", с който на основание чл. 175, ал. 2 от ЗМВР, във връзка с чл. 169. ал. 1 от КТ и подадено Заявление с peг. № 6809р-35924/26.08.2025 г. от младши инспектор А. И. К. - старши полицай в група 01 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) - София към дирекция „Жандармерия“ (ДЖ) при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“(ГДЖСОБТ) - МВР, не е разрешено ползването на платен отпуск за обучение по чл. 169, ал. 1 от КТ. Отказа е връчен на Каменов на 03.10.2025год., за което собственоръчно се е подписал, а жалбата е подадена на 13.10.2025год. в деловодството на АССО. Жалбата е допустима, като подадена от активно легитимирано лице с правен интерес доколкото същото е адресат на оспорвания акт, в законоустановения срок, против административен акт, подлежащ на съдебен контрол пред настоящия съд и съдебен състав. Не се споделя довода на процесуалния представител на ответника за недопустимост на жалбата като насочена против акт, който да е предмет на съдебен контрол, съгласно разпоредбата на чл. 145 от АПК. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че акта не подлежи на оспорване, тъй като се него не се засяга неблагоприятно правото на жалбоподателя да се обучава и същия не бил активно легитимиран да подаде жалба. Жалбата е подадена от лицето адресат на отказа да ползва платен отпуск за обучение, който е неблагоприятен за него. Член 120, ал. 2 от Конституцията на Република България въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. Законът за Министерството на вътрешните работи не съдържа изрична забрана за оспорване по съдебен ред на този вид актове. С оглед на това, и при установената пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на държавния служител, неговото оспорване по съдебен ред следва да се приеме, че е допустимо. В константната си практика, ВАС също приема, че оспорването на такъв акт е допустимо /виж в този см. Определение № 7539 от 01.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5192/2022 г., V о.; Решение № 13542 от 6.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8128/2018 г., V о.; Решение № 1647 от 06.02.2019 г. на ВАС, петчленен състав по адм. д. № 15440/2018 г. ; Решение № 3980 от 14.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1914/2025 г., V о. /. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Не е спорно по делото, че А. К. е държавен служител с полицейски правомощия на длъжност старши полицай в 01 група „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" на 02 сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийски управление (ЗЖУ) – София към ГД“ЖСОБТ“ - МВР и като такъв заема младши изпълнителска длъжност по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 7 от ЗМВР. Не се спори и че същия е студент първи курс в АМВР с Единен академичен номер - SV37400 и факултетен № MCCT7291 в задочна форма на обучение за придобиване на образователнаквалификационна степен на висше образование „Магистър" по специалност „Защита на националната сигурност". Каменов е подал Заявление с peг. № 6809р-35924/26.08.2025 г., за ползване на платен отпуск в размер на 25 работни дни за учебния период за обучение по чл. 169, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 175, ал. 2 и чл. 190, ал. 1 от ЗМВР. Към заявлението е приложено Уверение № 4581р-13737 от 26.08.2025год. издадено от Академия на МВР, Факултет "Полиция". Върху заявлението са положени три резолюции "при положителна резолюция ще се затрудни работата на ЗЖУ София " с подпис - на 26.08.2025год. г. от Началника на началника на ЗЖУ, „запознат“ с дата 27.08.2025год. от Директора на Дирекция "Жандармерия" и на 29.08.2025год. „Не съм съгласен, Прилагам мотивиран отказ“ от ВПД Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма". По делото е приета като доказателство Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В съдебното производство е прието и писмо с рег.№ 484р-24707/18.12.2025 г. - от НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ЧОВЕШКИ РЕСУРСИ“ , в което се сочи, че : Щатна численост на сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 31.08.2025 г. е 19 държавни служители с висше образование и 130 държавни служители със средно образование; Незаетите бройки в сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 31.08.2025 г. са 5 за държавни служители с висше образование и 33 за държавни служители със средно образование; Щатна численост на сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 30.09.2025 г. е 19 държавни служители с висше образование и 130 държавни служители със средно образование; Незаетите бройки в сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 30.09.2025 г. са 5 за държавни служители с висше образование и 35 за държавни служители със средно образование; През м. септември 2025 г. на служителите от сектор 02 ППДММ към ЗЖУ София броя разрешени отпуски по чл. 190, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 169, ал. 1 от КТ (отпуск за обучение) са 3. Подадени са общо 11 заявления за отпуск от служители, като за 8 броя има мотивиран отказ за ползване на отпуск за обучение. При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на министъра на вътрешните работи, в която в т. III. 23. 2. е указано, че отпуските по т. 23 (сред които и за обучение), с изключение на отпуските за временна неработоспособност, за бременност, раждане и осиновяване до 135-ия ден се разрешават от ръководителите по т. 4. В т. 4 от заповедта е посочено, че ползването на платения годишен отпуск се разрешава въз основа на заведено под номер в съответното деловодство заявление по образец – приложение № 2, с резолюция на: а) министъра на вътрешните работи – за главния секретар на МВР, директора на дирекция "Вътрешна сигурност", ректора на АМВР, директора на Националния институт по криминалистика и директора на Института по психология; б) главния секретар на МВР – за заместник главния секретар на МВР, директорите на главните и областните дирекции, директорите на дирекция "Миграция" и дирекция "Международно оперативно сътрудничество"; в) ръководителите на структури по чл. 37 от ЗМВР или оправомощени от тях лица – за останалите случаи. Според чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, главните дирекции са сред основните структури на МВР, следователно директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", като ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР е компетентния да разреши или откаже отпуска за обучение на служител в група 02 сектор „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийски управление (ЗЖУ) – София към ГД“ЖСОБТ“ – МВР, какъвто е заявителя. Съгласно удостоверение на началник отдел "Човешки ресурси", със Заповед № 8121К-12311/03.09.2024 г. на министъра на вътрешните работи, считано от 03.09.2024 г. за ВПД директор на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" - МВР е назначен главен комисар Н. Н., издал оспорвания отказ. Оспорваният отказ и издаден при спазване на установената форма за валидност, като в акта е изложена приетата за установена от органа фактическа обстановка и съдържа ясна разпоредителна част, но липсват конкретни мотиви за постановяването му . Правото на отпуск е субективно трудово право на служителя и същото се защитава от върховния ни закон, като елемент на правото на труд - чл. 48, ал. 5 от Конституцията. Това право се упражнява при наличието на предвидени в закон предпоставки, според вида на искания отпуск. В специалния закон – ЗМВР, с разпоредбата на чл. 189, ал. 1, са регламентирани видовете отпуски, на които имат право служител от системата на МВР. Съгласно чл. 189, ал. 7 от ЗМВР редът за ползване на отпуск по ал. 1 от служителите на МВР се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. На основание този законов регламент е издадена и Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. В т. III. 23. от същата е посочено, че ползването на отпуск за обучение се извършва при условията предвидени в Кодекса на труда и нормативната уредба по прилагането му. Идентично е и съдържанието на чл. 190, ал. 1 от ЗМВР. Според т. III. 23. 1. от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, за ползването на отпуск за обучение, както и за неплатен отпуск държавните служители подават заявление в свободен текст. Според т. III. 23. 2. от същата, е посочено, че ползването на този вид отпуск се разрешават от ръководителите по т.4. В чл. 175, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че държавните служители могат да придобиват образователно-квалификационни и образователни и научни степени в области, професионални направления и специалности на висшето образование. По силата на чл. 175, ал. 2 от ЗМВР за обучението държавните служители имат право да ползват отпуските по чл. 169 – 171а от Кодекса на труда само след получено съгласие от министъра на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице. По силата на чл. 169, ал. 1 от КТ, работник или служител, който учи в средно или висше училище без откъсване от производството със съгласието на работодателя, има право на платен отпуск в размер 25 работни дни за всяка учебна година, като съгласно ал. 2 отпускът се ползва независимо от всички останали видове отпуски. В чл. 171а от КТ е посочено, че отпуските на учащите се по този раздел се ползват във време, определено от работника или служителя в зависимост от организацията на учебния процес, след писмено уведомяване на работодателя най-малко 7 дни предварително. Доколкото ползването на платен отпуск за обучение е поставен под разрешителен режим, по арг. от чл. 175, ал. 2 от ЗМВР, то отказът следва да е мотивиран. В случая липсват фактически и правни основания защо органа е постановил отказа. В т. I. 4. 1. от Заповед № 8121з-315/23.03.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при отказ да разреши ползването на отпуск или на част от него ръководителят по т. 4 посочва мотиви в резолюцията си. В акта органа е посочил общи съображения – „обектите, които се охраняват и задачите, които изпълнява сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ-София. планираните и включени в графика годишни отпуски, считам че отсъствието на още служители в този период ще затрудни значително изпълнението на ежедневните задължения в сектора.; Изпълняваните от служителя задължения, съгласно длъжностната характеристика, не изискват притежаването на образователно - квалификационна степен на висшето образование „Магистър“ със специалност „Защита на националната сигурност“; Предвид факта, че очните занятия и изпитните сесии са с продължителност около 2-3 седмици, то служителят ще отсъства за значителни периоди от време, през което ще се наложи неговите функционални задължения да се изпълняват от останалите служители в сектора. Това ще доведе до нарушения в графика, същевременно ще се натовари допълнително наличния състав и ще доведе до генериране на извънреден труд, съответно неговото заплащане, което е допълнителен разход за дирекцията.“ Съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. Такива не са представени от органа. След изискване от съда е представено писмо с рег.№ 484р-24707/18.12.2025 г. - от началник отдел „Човешки ресурси“ , в което се сочи, че щатна численост на сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 31.08.2025 г. е 19 държавни служители с виеше образование и 130 държавни служители със средно образование, като към тази дата незаетите бройки са 5 за държавни служители с виеше образование и 33 за държавни служители със средно образование; както и че към щатна численост на сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 30.09.2025 г. е 19 държавни служители с виеше образование и 130 държавни служители със средно образование, като незаетите бройки в сектор 02 ППДММ към ЗЖУ-София към 30.09.2025 г. са 5 за държавни служители с висше образование и 35 за държавни служители със средно образование; В същото писмо е посочено и че през м. септември 2025 г. на служителите от сектор 02 ППДММ към ЗЖУ София броя разрешени отпуски по чл. 190, ал. 1 от ЗМВР, във връзка с чл. 169, ал. 1 от КТ (отпуск за обучение) са 3, като са подадени общо 11 заявления за отпуск от служители, като за 8 има мотивиран отказ за ползване на отпуск за обучение. От това писмо макар и издадено по късно отново не може да се направи извод, защо органа е разрешил отпуск на трима служители и е постановен настоящия отказ по отношение на този служител. От резолюциите върху заявлението - "при положителна резолюция ще се затрудни работата на ЗЖУ София " с подпис - на 26.08.2025год. г. от Началника на началника на ЗЖУ, „запознат“ с дата 27.08.2025год. от Директора на Дирекция "Жандармерия" и на 29.08.2025год. „Не съм съгласен, Прилагам мотивиран отказ“ от ВПД Директора на Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с тероризма", също не може да се направи обоснован извод защо е постановен отказа. От данните по делото, не може да се направи извод, защо органа приема, че разрешаването на отпуск на именно този служител ще доведе до нарушения в графика, същевременно ще се натовари допълнително наличния състав и ще доведе до генериране на извънреден труд, съответно неговото заплащане, което е допълнителен разход за дирекцията.“ Всяка длъжност е свързана със системно и ежедневно упражняване на функциите й, и с ползването на отпуск ще засегне тази системност и ежедневност и именно в тази насока следва органа да мотивира отказа си, а не да се сочат общи фрази. При разрешаването на отпуск по чл. 169 от КТ органът действа в рамките на оперативната си самостоятелност, но дали да разреши или да откаже ползването на такъв отпуск следва да е мотивирано. По силата на чл. 169 АПК при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът следва да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Тази проверка включва и преценката дали органът не е упражнил превратно така предоставеното му право на оперативна самостоятелност и съответства ли взетото решение на целта на закона. Същата е обусловена от фактите, посочени в издадения от органа акт, които съдът не може да допълва или заменя. Липсата на подобна мотивировка в оспореното волеизявление възпрепятства възможността на съда да провери спазени ли са изискванията на предоставената от закона оперативна самостоятелност, което е допълнителен аргумент, обосноваващ отмяната на акта. По тези съображения оспорвания отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е платил адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. и без направено възражение за прекомерност на възнаграждението. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер на / 1010лева / 516.40 евро, от които /10 лева/ 5,11 евро – държавна такса и /1000 лева/ 511,29 евро – адвокатски хонорар. С оглед горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд София област, втори състав