Решение № 7602 от 24.4.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 1388/2024 г.

Производството е по реда на 145 и сл. от АПК, вр. чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба на Р. К. С., ЕГН ••••••••••, в качеството на наследник на ........... срещу Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............, ............ от 21.03.1997 г. на ............ Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ и ............ от 27.04.1999 г. на ............ в частта, в която в раздел I, т. 1 се признава право на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г., и в частта, в която в раздел II, т. 1 се възстановява правото на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г., при изложени доводи за нищожност на оспорените актове като издадени при липса на материална компетентност. Искането на жалбоподателя е за прогласяване на атакуваните актове за нищожни. В жалбата се излагат твърдения, че по повод на заявление вх. № 361-1 от 15.11.1991 г., подадено от Л. М. Р. до Общинска ............ с искане за възстановяване на собствеността върху нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ............“, заявена с пореден № 3, е издадено Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ с което административният орган е възстановил правото на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ............“, при съседи: път, ............ Въпреки така издадения акт, с последващи ............ от 21.03.1997 г. на ............ ............ от 27.04.1999 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“, се произнесъл по същия въпрос, поради което жалбоподателят счита актовете от 21.03.1993 г., 27.04.1999 г. и 22.01.2010 г. за нищожни, като издадени при липса на материална компетентност предвид наличието на предходен стабилен административен акт – Решение № 380 от 01.02.1993 г.. Твърди се, че след издаването на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ е повдигнат спор за материалното право на имота, разгледан в рамките на гр. д. № 23203/2014 г. на CPC, I ГО, 26 състав – образувано по искова молба на наследниците на ........... с която е предявен отрицателен установителен иск срещу ............. че последните не са собственици на нива от 2.000 (два) дка, находяща се в землището на гр. ............“, съставляваща имот № 2354 по кадастралния план от 1975 г. от кв. 153, идентична с ПИ с идентификатор 02659.2193.384 и ПИ с идентификатор 02659.2193.1482. В хода на така инициираното производство наследниците на ............... са легитимирали себе си за собственици на описания имот въз основа на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“. Производството е приключило с Решение № 60078 от 13.09.2021 г. постановено по гр. д. № 3358/2020 г. на ВКС, II ГО, с което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен, като от изслушаните по делото общо пет съдебно-технически експертизи се установило, че заявеният за възстановяване от наследниците на ............... имот не е идентичен с възстановения им с Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“, вкл. че към 1991 г. процесният имот не е съществувал в стари реални граници. При тези обстоятелства жалбоподателят счита, че по искането за реституция административният орган е излязъл извън предметните предели на заявлението и е реституирал имот, какъвто наследодателката ............... не е притежавала. Поради това, твърди, че Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ са незаконосъобразни, тъй като са издадени при липса на материална компетентност, тъй като поземлената собственост е овластена единствено да възстановява действително притежавани в миналото права, но не и да създава такива. Ответната страна по жалбата – Общинска служба по земеделие „З.“ не изразява писмено становище по жалбата. В проведено на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание ответникът възразява за неоснователност на жалбата. Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: От събраните в хода на настоящото производство доказателства – в т. ч. Удостоверение за наследници изх. № РБН22-ГР94-1995/07.07.2022 г., издадено от ............ (л. 27), се установява, че жалбоподателят Р. К. С. е наследник на ................ Със заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г. Л. М. Р. (л. 25), в качеството на наследник на ........... е отправил искане към ............ на основание чл. 10, чл. 11, чл. 12 ЗСПЗЗ и чл. 13 ППЗСПЗЗ, за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в землището на гр. .............., сред които под № 3 от заявлението: нива 2.000 дка, местност „Л.“ – с отбелязване срещу описанието на имота – договор за делба от 25.04.1949 г. (приложен на л. 19 от настоящото дело). След като е разгледала заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., с Решение № 380/01.02.1993 г. Поземлена комисия – община Б. (л. 8), в състав председател А. Вл., секретар К. В., и трима членове – ............, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в гр. Б., местност „Л.“ – посочена под № 3 от заявлението, собствеността върху която е установена с договор за делба от 25.04.1949 г. Препис от решението е връчен на заявителя с писмо от 02.02.1993 г. По делото е представено Решение № 361/24.08.1994 г. на Поземлена комисия – община Б. (л. 161), с което отказано да се възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници нива от 2,000 дка, находяща се в землището на гр. Б., м. „Л.“, тъй като описаният имот се владее с НА от други собственици. С Решение от 14.06.1996 г., постановено по гр. д. № 6246/1995 г. по описа на СРС, 39 състав (л. 149), в производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ е прогласено за нищожно Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – С. с което е отказано възстановяване на наследниците на ............... на собствеността върху нива от 2,00 дка, находяща се в землището на Б., м. „Л.“. Видно от мотивите на постановения акт, по повод на заявление на наследниците на ............... са издадени 2 противоречиви решения относно възстановяването на гореописания имот – Решение № 380/01.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Б., с което е възстановено правото на собственост, и последващо Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – С. с което е отказано възстановяване на същия имот. За да прогласи нищожността на второто по време решение, районният съд е посочил, че към момента на неговото постановяване административният орган не е разполагал с правомощията, закрепени в нормата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като тя е приложима след 16.05.1995 г. При липса на правомощие да измени волята си съобразно приложимата към релевантния момент нормативна уредба, постановеният на 24.08.1994 г. акт е нищожен. С молба от 20.03.1997 г. (л. 148) Л. М. Р. е отправил искане към Поземлена комисия – община Б. за издаване на ново решение за възстановяване на нива от 2,000 дка в местност „Л.“, „...... След като е разгледала молбата от 20.03.1997 г., с ............/21.03.1997 г. Поземлена комисия – община Б. (л. 9), в състав председател ...... секретар ............ и двама членове – инж. .............. на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г., е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г. и Решение на СРС от 14.06.1996 г., гр. д. № 6249, 39 състав. По делото е приложено ............/27.04.1999 г. на Поземлена комисия – община Б. (л. 12), в състав председател................., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г., е признато правото на собственост на наследниците на ............... на три имота, сред които под т. 1 нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г.; и е възстановено правото на собственост върху описания имот. С молба от 20.11.2009 г. (л. 97) Л. М. Р. е отправил искане към началника на ОСЗГ – ........... за издаване на ново решение за имот – нива от 2,00 дка в местност „Л.“, землище Б., предвид Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС. По делото е приложен препис от Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС (л. 86 от приложеното гр. д. № 23203/2014 г. на СРС). С посоченото определение не е допуснато до касационно обжалване Решение от 13.11.2008 г. по в. гр. д. № 2533/2005 г. на СГС, с което е отхвърлен предявен от К. М. Р., Л. М. Р. и ................... иск с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността на недвижим имот – правно дворно място, находящо се в гр. Б., м. „Л.“, имот № 2354 от кв. 153 по плана на Б.. За да бъде отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че праводателката на ищците – ........... не се легитимира за собственик на спорния имот преди внасянето му в ТКЗС, тъй като актът за собственост, представен пред поземлената комисия – договор от 25.04.1949 г., е нищожен поради липса на форма, както и че ............/21.03.1993 г. на ПК е нищожно поради постановяването му в нарушение на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. След като е разгледала молбата от 20.11.2009 г., с Решение № 5578/22.01.2010 г. Общинска служба по земеделие – ........... (л. 11), в състав председател инж. ................, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г. по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г. и Решение на СРС от 14.06.1996 г., гр. д. № 6249, 39 състав, и служебна скица № 94-Л-38/07.07.1992 г. Върху решението се съдържа отбелязване, че то е влязло в сила на 15.03.2010 г. По делото са приложени за послужване материалите по гр. д. № 23203/2014 г. на СРС, 26 състав, в. гр. д. № 1377/2017 г. на СГС, в. гр. д. № 10570/2017 г. на СГС и гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС. С крайния акт, постановено по посоченото производство – Решение № 60078/13.09.2021 г. по гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС, е отменено изцяло Решение № 8417/10.12.2019 г. по в. гр. д. № 10570/2017 г. на СГС и вместо това е постановено ново решение, с което е отхвърлен предявения от К. М. Р., К. С. Н., Р. К. С. и В. К. Етева, А. Д. Р., Д. Л. Р. и М. Л. П. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ...........не притежават правото на собственост върху недвижими имоти – поземлени имоти с идентификатори № 02569.2193.384 и № 02659.2193.1482 по КП на гр. Б., одобрен със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК. Видно от мотивите на акта на ВКС, ищците в производството по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК са легитимирали себе си за собственици на имоти с идентификатори № 02569.2193.384 и № 02659.2193.1482 по КП на гр. Б., одобрен със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на ИД на АГКК, поддържайки, че те са идентични с възстановения им като наследници на ............... имот с Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ..........., а именно нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354. В хода на производството по делото са изслушани 5 съдебно-технически експертизи, в чийто предмет е включен въпросът за идентичността между горепосочените имоти, като ВКС е приел следното: „по делото липсват категорични данни спорните имоти да са предмет на възстановяване с решението на ОбСЗ „...........“ от 2010 год., на което се позовават ищците, обосновавайки правния си интерес от предявяването на настоящия иск и заявявайки своето самостоятелно право върху процесните имоти. Заявеното от ищците право на собственост обаче не е предмет на предприетата от тях защита с отрицателен установителен иск, при който ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост. С оглед изложените съображения за липса на идентичност между възстановения с представеното решение на ОбСЗ имот и процесните такива, оспорването от ищците на претендираното от ответниците право е изключено“. Прието е още, че „Идентичността следва да бъде установена с категоричност и не може да почива на предположения. След като не е доказана по безспорен начин идентичността между реституирания в полза на ищците имот и процесните имоти, то претендираните от ищците права на това основание няма как да бъдат противопоставени на ответниците като поддържано възражение, че претендираното от последните право не е възникнало или е било погасено, което е предмет на отрицателния установителен иск“. Така представеният съдебен акт не обвързва насрещната страна в настоящия съдебен процес, тъй като на основание чл. 298 ГПК влязлото в сила решение на гражданския съд обвързва само страните по него. Наред с това, както е изтъкнато и в мотивите на решението на ВКС, в предмета на производството по гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС не е включено заявеното от ищците по него право на собственост, на основание наследство от ............... и реституция с Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ............ От правна страна, съдът намира следното: Гражданският съд е сезиран с искане за прогласяване на нищожността на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ ............ от 21.03.1997 г. на ............ Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ и ............ от 27.04.1999 г. на ............ в частта, в която в раздел I, т. 1 се признава право на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г., и в частта, в която в раздел II, т. 1 се възстановява правото на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г. Искането за прогласяване на нищожността на административен акт не е ограничено със срок. Ето защо, като взе предвид установеното от фактическа страна, съдът намира, че сезиращата го жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срок и срещу подлежащи на обжалване административни актове. Тъй като в процесуалните закони, уреждащи административното производството, вкл. и АПК, не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, в доктрината и съдебната практика е възприето, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК /чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.)/, но само тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Съобразно това, нищожен се явява само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално не е в състояние да породи правните последици, към които е насочен. С оглед на горното и на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: Липсата на компетентност на органа, издал акта, винаги е основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Като правило, нарушенията на материалния закон, касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора – т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Поради това единствено пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило, и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв административен акт, посоченият порок обуславя нищожност. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, която разпоредба определя предмета на съдебната проверка, съдът не е ограничен да обсъжда единствено основанията, посочени от оспорващата страна, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Неспазването на някое от тези изисквания за действителност на административните актове води до тяхното опорочаване и отмяна, респ. изменение от съда, съобразно предоставената му компетентност да реши спора по същество. По аргумент от ал. 2 на същата разпоредба, съдът следи служебно за наличието на най-тежките пророци на административния акт, водещи до нищожност на същия, дори да липсва искане за това. Както се изясни, предмет на обжалване в настоящото производство са 4 решения: Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ ............ от 21.03.1997 г. на ............ Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“ и ............ от 27.04.1999 г. на ............ в частта, в която в раздел I, т. 1 се признава право на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 дка, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г., и в частта, в която в раздел II, т. 1 се възстановява правото на собственост на наследниците на ............... в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.000 два, находяща се в землището на гр. ..............., парцел № ч.XVI от кадастрален план, изработен 1985 г. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) урежда производството по възстановяване на правото на собственост на бившите земеделски стопани върху включените в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации или отнети земеделски земи. По своя характер това производство е административно и приключва с решение на специализирания орган по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. То представлява стабилен индивидуален административен акт с конститутивно действие по отношение на субекта – лицата, на които се възстановява собствеността (при съобразяване и на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ, според която подаденото заявление от един наследник ползва и останалите наследници), и индивидуализира обекта – земеделската земя, собствеността върху която се възстановява. Решението на органа по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е нищожно, когато е постановено от некомпетентен орган, като некомпетентността може да е по степен, териториална и материална (така – ТР № 2 от 14.05.1991 г. по гр. д. № 2/1991 г. на ВС, ОСГК). Материална некомпетентност е налице, когато административният орган разглежда въпрос, който не е от неговата компетентност. Тъй като решението на органа по чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ е стабилен индивидуален административен акт, то постановилият го орган не разполага с правомощието сам да го отменя или изменя, освен в изрично предвидени от закона случаи. ЗСПЗЗ допуска възможност в рамките на едно административно производство административният орган да постанови валиден повторен акт в случаите по чл. 12, ал. 6 ЗСПЗЗ (когато заявената земя надвишава наличната в землището при образуването на ТКЗС, ДЗС и други селскостопански организации, Министърът на земеделието, храните и горите може да спре земеразделянето за уточняване размера на земята на всеки от заявителите, както и да разпореди на общинската служба по земеделие да отмени постановени решения), чл. 14, ал. 6 ЗСПЗЗ (когато в решението на ПК/ОСЗГ/ОСЗ е допусната явна фактическа грешка; постановяването на решение за поправката може да стане по почин на органа или по молба на заявителя), чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ (нова – ДВ, бр. 45 от 1995 г., изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 98 от 1997 г., бр. 61 от 2015 г., бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г. Съгласно актуалната редакция на нормата, при откриване на нарушения на закона и на правилника, на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение, в срок до една година от откриване на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на ОСЗ /относно сроковете следва да се отчете и § 32 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 98 от 1997 г./, Министърът на земеделието, храните и горите по своя инициатива или по искане на заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Съгласно всички редакции на разпоредбата изменението не се допуска, ако за имота има влязло в сила съдебно решение), чл. 14, ал. 7а ЗСПЗЗ (С ново решение може да се променят лицата, в чиято полза или вреда е постановено първото решение; постановяването на това второ решение е допустимо само при отправено искане от страна на заинтересованите лица и при наличие на условията /но не и сроковете/ по чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ), § 34 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 1997 г. В 3-месечен срок от влизане в сила на този закон заинтересованите лица могат да поискат от органа да отмени решенията си, с които е отказано възстановяване на собствеността на основание отменените или изменени разпоредби на този закон /отказ, поради това, че имотът е бил продаден от ТКЗС на трети лица - чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, отказ поради това че в имота е бил започнат строеж след 01.03.1991 г. - чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ/) и § 30, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 99 от 2002 г. В случаи, различни от изрично предвидените в правна норма, второто постановено решение от органа по възстановяване на собствеността би било нищожно, като постановено при отсъствие на материална компетентност. В производство по обжалване по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ или при упражняването на инцидентен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да съобрази нищожността – в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в Решение № 134 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3090/2017 г., II г. о., ГК. Следователно, решенията на поземлените комисии са стабилни административни актове. Поземлената комисия, съответно ОСЗ, не може сама нито да отменя, нито да преразглежда или изменя своите влезли в сила решения, освен в изрично предвидените от закона и по-горе изброени случаи. Правилността на влязлото в сила решение не може да се проверява извън срока за обжалване. Затова, щом веднъж е постановено позитивно решение на поземлената комисия, е недопустимо впоследствие да се издава ново такова, различно по съдържание и правни последици от първото. В разглеждания случай, първо по време е постановено Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ с което, след като е разгледано заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в гр. Б., местност „Л.“ – посочена под № 3 от заявлението, собствеността върху която е установена с договор за делба от 25.04.1949 г. Следователно, с посочения административен акт е постановено позитивно за заявителя решение на поземлената комисия за възстановяване на собствеността на описания акт. От събрания по делото доказателствен материал се установи, че след постановяване на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ е издадено ново решение на административния орган, с което е постановен отказ за възстановяване на правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в гр. Б., местност „Л.“ – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г. – Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – София. С влязло в сила Решение от 14.06.1996 г. по гр. д. № 6246/1995 г. на СРС, 39 състав, в производство по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – София е прогласено за нищожно. С прогласяването на неговата нищожност Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – София с обратна сила е загубило своето правно значение и се счита, че същото не е било постановено. От приложената административна преписка се установи, че след постановяване на Решение от 14.06.1996 г. по гр. д. № 6246/1995 г. на СРС, 39 състав, до административния орган е било отправено искане от един от наследниците на ............... – Л. М. Р., за издаване на ново решение за възстановяване на нива от 2,000 дка в местност „Л.“, „Клисурска махала“, предвид Решение от 14.06.1996 г. на СРС, 39 състав. След като е разгледала молбата от 20.03.1997 г., с ............/21.03.1997 г. Поземлена комисия – община Б. (л. 9), в състав председател ............... на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г., е възстановила повторно правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г. и Решение на СРС от 14.06.1996 г., гр. д. № 6249, 39 състав. Осъществявайки проверка за спазването на императивните правила, регламентиращи законосъобразното протичане на административното производство в очертаните по-горе предели, съдът приема следното относно оспорените актове: Относно ............/21.03.1997 г. на Поземлена комисия – община Б. При съобразяване на доводите на жалбоподателя и при извършена на основание чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав достигна до извод за нищожност на ............/21.03.1997 г. на Поземлена комисия – община Б. на две основания. На първо място, посоченото решение на поземлената комисия е нищожно, като постановено от незаконен състав. Съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ (ред. преди измененията с ДВ, бр. 113 от 1999 г.), поземлените комисии се състоят от председател, секретар и нечетен брой членове. В случая, ............/21.03.1997 г. на Поземлена комисия – община Б. е постановено от комисия в състав председател, секретар и четен брой членове (2), което обуславя извод за нарушение на императивната норма на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ и нищожност на постановения административен акт. На второ място, настоящият състав счита, че посоченото решение на поземлената комисия е нищожно и като постановено при наличие на предходен влязъл в сила административен акт, с който административният орган вече се е произнесъл по въпроса относно предпоставките за възстановяване на правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, като е счел подаденото заявление за възстановяване за основателно и е постановил позитивно за заявителя решение – а именно Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ урежда правомощията на административния орган за преразглеждане на постановения от него административен акт. Тя предоставя на съответната поземлена комисия, сега Общинска служба по земеделие, правомощието да постанови нов акт по заявлението за възстановяване на собствеността върху земеделска земя, ако при постановяването на предходния акт са допуснати нарушения на ЗСПЗЗ и Правилника за неговото прилагане, или са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 77 от 18.02.2021 г. по гр. д. № 4436/2019 г. на ВКС, разпоредбата на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, създадена с изменението на ЗСПЗЗ ДВ бр. 45/1995 г., с последващи изменения, предоставя възможност органът на поземлената собственост да измени или отмени свое решение по свой почин или по искане на правоимащите лица при откриване на нови обстоятелства или доказателства, които са от значение за възстановяване на собствеността. И граматическото, и логическото тълкуване на разпоредбата, изисква вече да е постановено по отношение на конкретен имот решение по чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ, респ. да е постановен отказ за възстановяване, и след това в указаните в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ срокове то да бъде изменено, т. е. необходимо е да има две решения за един и същи имот. Прилагането на предвидената възможност в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ да се промени по почин на ОСЗ или на правоимащите лица постановено решение за възстановяване на собствеността поради постановяването му при непълнота на доказателствата изисква да е постановено вече решение по подадено заявление по чл. 11 ЗСПЗЗ, което следва да се измени поради откриване на нови обстоятелства или доказателства, които са от значение за възстановяването на собствеността. При изложените по-горе мотиви, настоящият съдебен състав счита, че Решение № 361/24.08.1994 г. на Общинска поземлена комисия „Б.“ – София не е произвело правен ефект и прогласяването му за нищожно в производството по реда на чл. 14, ал. 3 ГПК има за правна последица, че актът на административния орган се счита с обратна сила за непостановен. Ето защо, съдът приема, че постановяването на Решение от 14.06.1996 г. по гр. д. № 6246/1995 г. на СРС, 39 състав, не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ. Още повече, че спрямо заявителя е налице вече постановено позитивно решение – Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и новото решение от 21.03.1997 г. не се явява коригиращо предходното влязло в сила идентично решение. Наред с това, както се изясни от практиката на ВКС, прилагането на предвидената възможност в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ да се промени постановено решение за възстановяване на собствеността предполага откриване на нови обстоятелства или доказателства, които са от значение за възстановяването на собствеността, каквото Решение от 14.06.1996 г. по гр. д. № 6246/1995 г. на СРС, 39 състав, не съставлява. С оглед на това и при липса на която и да е от предвидените в закона възможности в рамките на едно административно производство административният орган да постанови валиден повторен акт, съдът намира, че ............/21.03.1997 г. на Поземлена комисия – община Б. е нищожно като постановено при отсъствие на материална компетентност. Ето защо, съдът следва да прогласи неговата нищожност. Във връзка с доводите на ответната страна, че решението от 1997 г. е издадено в изпълнение на указания на СРС, 39 състав, съдът намира същите за несъстоятелни, доколкото в решението по гр. д. № 6246/199г. не се съдържат указания за административния орган, а на последния е разпоредено да бъде връчен единствено за сведение препис от решението. Относно ............/27.04.1999 г. на Поземлена комисия – община Б. При съобразяване на доводите на жалбоподателя и при извършена на основание чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав достигна до извод за нищожност на ............/27.04.1999 г. на Поземлена комисия – община Б. в обжалваната част поради следното: С ............/27.04.1999 г., раздел I, т. 1, и раздел II, т. 1, Поземлена комисия – община Б., в състав председател Петко Петков, секретар инж. Гергана Петрова и трима членове – инж. В. Василковска, Велимир Хорташки и Милка Танева, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г., е признала правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354 – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г.; и е възстановила правото на собственост върху описания имот. Настоящият съдебен състав намира посочения административен акт за нищожен в обжалваните му части, като постановен при наличие на предходен влязъл в сила административен акт, с който административният орган вече се е произнесъл по въпроса относно предпоставките за възстановяване на правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, като е счел подаденото заявление за възстановяване за основателно и е постановил позитивно за заявителя решение – а именно Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............. От материалите по приложената преписка не се установяват основания за приложение на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което, отчитайки факта на предходен стабилизиран административен акт, с който заявлението от 15.11.1991 г. е уважено в частта относно нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № ..........., съдът намира за нищожен акта, с който административният орган повторно е разгледал посочения въпрос. Наред с това, както се изясни от практиката на ВКС, прилагането на предвидената възможност в чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ да се промени постановено решение за възстановяване на собствеността предполага откриване на нови обстоятелства или доказателства, които са от значение за възстановяването на собствеността. В случая, от материалите по административната преписка не се установява откриването на нови обстоятелства или доказателства от значение за възстановяването на собствеността, поради което съдът намира, че административният орган е постановил ново решение по този въпрос при липса на компетентност за това. В проведено на 18.06.2025 г. открито съдебно заседание ответникът поддържа, че решение от 1999 г. не е било постановено от Поземлена комисия – община Б., а представеното такова от жалбоподателя съставлявало препис на предходно решение. След като се запозна със съдържанието на решението от 1999 г. и предходното такова от 1997 г. съдът не констатира пълен обективен идентитет, поради което счита за неоснователни твърденията на ответната страна за липса на самостоятелно постановен акт от 1999 г. Относно Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ...........: При съобразяване на доводите на жалбоподателя и при извършена на основание чл. 168, ал. 1 АПК служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият съдебен състав достигна до извод за нищожност на Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ........... поради следното: От материалите по приложената административна преписка се установи, че с молба от 20.11.2009 г. Л. М. Р. е отправил искане към началника на ОСЗГ – ........... за издаване на ново решение за имот – нива от 2,00 дка в местност „Л.“, землище Б., предвид Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС. След като е разгледала молбата от 20.11.2009 г., с Решение № 5578/22.01.2010 г. Общинска служба по земеделие – ..........., в състав председател инж. ................, на основание чл. 18ж, ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и Протокол № 01132/04.09.1991 г. по чл. 18г от ППЗСПЗЗ, е възстановила правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № ............... – посочена под № 3 от заявление вх. № 361/1/15.11.1991 г., собствеността върху която е установена с договор от 25.04.1949 г. и Решение на СРС от 14.06.1996 г., гр. д. № 6249, 39 състав, и служебна скица № 94-Л-38/07.07.1992 г. Върху решението се съдържа отбелязване, че е влязло в сила на 15.03.2010 г. По делото е приложен препис от Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС – на л. 86 от приложеното гр. д. № 23203/2014 г. на СРС. С посоченото определение не е допуснато до касационно обжалване Решение от 13.11.2008 г. по в. гр. д. № 2533/2005 г. на СГС, с което е отхвърлен предявен от К. М. Р., Л. М. Р. и ................ иск с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността на недвижим имот – правно дворно място, находящо се в гр. Б., м. „Л.“, имот № 2354 от кв. 153 по плана на Б.. За да бъде отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че праводателката на ищците – ........... не се легитимира за собственик на спорния имот преди внасянето му в ТКЗС, тъй като актът за собственост, представен пред поземлената комисия – договора от 25.04.1949 г., е нищожен поради липса на форма, както и че ............/21.03.1993 г. на ПК е нищожно поради постановяването му в нарушение на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. По аналогични на изложените мотиви за нищожност на ............/27.04.1999 г. на Поземлена комисия – община Б., съдът намира за нищожно и Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ........... – а именно поради постановяването му при наличие на предходен влязъл в сила административен акт, с който административният орган вече се е произнесъл по въпроса относно предпоставките за възстановяване на правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, като е счел подаденото заявление за възстановяване за основателно и е постановил позитивно за заявителя решение – а именно Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............. От материалите по приложената преписка не се установяват основания за приложение на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, поради което, отчитайки факта на предходен стабилизиран административен акт, с който заявлението от 15.11.1991 г. е уважено в частта относно нива 2.000 дка, находяща се в землището на гр. Б., местност „Л.“, имот № 2354, съдът намира за нищожен акт, с който административният орган повторно е разгледал посочения въпрос и е постановил идентичен позитивен административен акт. Настоящият съдебен състав счита, че постановяването на Определение № 600/13.07.2009 г. на ВКС и на Решение от 13.11.2008 г. по в. гр. д. № 2533/2005 г. на СГС не съставлява ново обстоятелство, което да налага преразглеждането на въпроса относно възстановяването на собствеността върху процесната нива, още по-малко за преразглеждането му по искане на заявителя по административната преписка (тъй като резултатът от развилото се исково производство не е благоприятен за него). Това е така, тъй като актът на ВКС не е довел да изменение на извода на административния акт относно наличието на предпоставки за възстановяване на собствеността – повторно постановеният акт е идентичен по съдържание като стабилизираното решение от 01.02.1993 г. Формираният в мотивите му извод за нищожност на ............/21.03.1997 г. на Поземлена комисия – община Б. също не съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл. 14, ал. 7 ЗСПЗЗ, доколкото, както се посочи, към този момент вече е бил постановен предходен влязъл в сила административен акт, който е позитивен за л., подало молбата от 20.11.2009 г. – Л. М. Р., по повод на която е издадено Решение № 5578/22.01.2010 г. Общинска служба по земеделие – ..........., а с прогласяване на нищожността на ............/21.03.1997 г. на Поземлена комисия – община Б., последното с обратна сила е загубило своето правно действие. Ето защо и при липса на която и да е от предвидените в закона възможности в рамките на едно административно производство административният орган да постанови валиден повторен акт, съдът намира, че Решение № 5578/22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие – ........... е нищожно като постановено при отсъствие на материална компетентност, поради което съдът следва да прогласи неговата нищожност. Относно Решение № 380/01.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Б. Извършвайки дължимата служебна проверка по чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при издаването му не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, нито са преследвани цели, несъответни на закона. Обжалваното решение е постановено от компетентен орган по смисъла на чл. 24, ал.1 АПК, поради следните съображения: Решенията на Поземлените комисии и Общинските служби по "Земеделие и гори" са индивидуални административни актове, които се постановяват от компетентния по местонахождението на недвижимите имоти орган по поземлена собственост при подадено по реда на чл. 11, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1 ЗСПЗЗ заявление. Неспазването на някое от изисквания за законосъобразност на административните актове води до тяхното опорочаване под формата на нищожност или унищожаемост и съответно обявяване на нищожността, тяхната отмяна или респ. изменение от съда съобразно неговата компетентност. 3а да е законосъобразен един административният акт, на първо място, той следва да е издаден от компетентен орган – чл. 24, ал.1 АПК, т.е от орган овластен за това в пределите на неговата компетентност. Предметната компетентност на административния орган се изразява в две насоки: на първо място, за да бъде издаден един административен акт, въпросите, с които е сезиран административният орган, трябва да му бъдат подведомствени, т. е. органът да не навлиза в предметната компетентност на други държавни органи, и на второ място –административният орган да е компетентен вътре в сферата на административната подведомственост. Само издаденият административен акт от орган, който не е компетентен по материя, степен или място, е нищожен и не поражда правни последици. Законодателят е определил компетентността на Поземлените комисии/ Общинските служби по земеделие и гори/ Областните дирекции „Земеделие" в нормите на чл. 33 ЗСПЗЗ и чл. 60, ал. 6 от ППЗСПЗЗ. Издаваните от тях индивидуални административни актове се контролират от съда, чрез обжалването им или пред районния съд, или пред окръжния съд, които действат като първа инстанция, в зависимост от родовото разпределение на компетентността на жалбите. Материалната компетентност на ................. се изразява в следните техни законови правомощия: възстановяват собствеността върху земи по реда на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, признават правото на обезщетяване с компенсационни бонове и обезщетяват собствениците със земи от общинския поземлен фонд в предвидените от ЗСПЗЗ случаи; оземляват безимотни и малоимотни граждани със земеделски земи от държавния и от общинския поземлен фонд; съхраняват, поддържат и осъвременяват плановете за земеразделяне и другите материали и данни, получени при прилагането на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, издават или заверяват скици при извършване на разпоредителни сделки, делби, обезщетяване, оземляване, отчуждаване, промяна на предназначението и оценяване на земеделски земи, както и в други, предвидени от закона, случаи. С оглед на така описаните законови правомощия на Поземлените комисии, съдът счита, че Решение № 380/01.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Б., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на ............... върху нива 2.000 дка, находяща се в гр. Б., местност „Л.“, е издадено от административен орган в пределите на неговата материална компетентност, поради което не е налице порок на формираното волеизявление по смисъла на чл. 24, ал. 1 АПК, вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 33 ЗСПЗЗ. Обжалваният административен акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Същият е постановен в писмена форма, от специализиран орган по поземлена собственост, комуто е възложено възстановяване на собствеността върху земеделските земи, съобразно с нормата на чл. 33, ал. 2 ЗСПЗЗ. Съгласно т.1 от ТР № 2 от 14.05.1991 г. на ОСГК на ВС административният орган трябва да е компетентен по материя, по място и по степен. На следващо място, оспореният административен акт, като властническо волеизявление на орган на държавно управление, е издаден въз основа и в рамките на закона и същият едностранно предизвиква правни последици в сферата на адресата по отношение, на който е издаден. В правната норма на чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ законодателят изрично е посочил, че Общинските служби по "Земеделие и гори" се произнасят с решение, което се съобщава на страните и може да се обжалва пред Районния съд по реда и в сроковете на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. След като ответната страна е била сезирана от заинтересованите лица с искане за възстановяване на правото на собственост върху земеделския имот, същата е следвало да се произнесе с мотивирано решение. Съгласно нормата на чл. 59, ал. 2 АПК и чл. 14, ал. 1 ЗСПЗЗ това решение се издава в писмена форма и задължително следва да съдържа следните реквизити – наименование на органа, който го издава, наименование на акта, фактически и правни основания, разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията, пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване, дата и подпис на издателя, а когато органът е колективен актът, актът следва да се подпише от началника на службата и от определените със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" служители от службата съобразно чл. 60а ППЗСПЗЗ. В настоящият случай, ответната страна не е допуснала нарушение на формата, в която е следвало да издаде изискуемото по закон решение и същото съдържа нормативно установените реквизити. Липсва нарушение относно формата на административния акт, което да е особено съществено, така че да опорочи волеизявлението на административния орган и да го направи нищожно. Както беше споменато по-горе, за да е нищожен атакуваният административен акт, то той следва изцяло да е лишен от законова опора – да е налице пълната липса на предвидените в приложимата материалноправна норма предпоставки за издаване на акта, следствие от което е изначалната невъзможност на акта да породи правните последици към които е насочен. Видно е, че това не е налице в настоящия случай. Жалбоподателят в настоящото производство оспорва Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ навеждайки конкретно доводи, че след издаването му е воден гражданско дело, в рамките на което е констатирано, че възстановеният на наследниците на ............... имот не е идентичен с действително притежавания от нея преди внасянето му в ТКЗС. Твърди се, че в рамките на гр. д. № 23203/2014 г. на CPC, I ГО, 26 състав – образувано по искова молба на наследниците на ........... с която е предявен отрицателен установителен иск срещу ............. че последните не са собственици на нива от 2.000 (два) дка, находяща се в землището на гр. ............“, съставляваща имот № ............. по кадастралния план от 1975 г. от кв. 153, идентична с ПИ с идентификатор ........ и ПИ с идентификатор .................. наследниците на ..............са легитимирали себе си за собственици на описания имот въз основа на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“. Производството по посоченото дело е приключило с Решение № 60078 от 13.09.2021 г. постановено по гр. д. № 3358/2020 г. на ВКС, II ГО, с което предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е отхвърлен, като от изслушаните по делото общо пет съдебно-технически експертизи се установило, че заявеният за възстановяване от наследниците на ................. имот не е идентичен с възстановения им с Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ и Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“, вкл. че към 1991 г. процесният имот не е съществувал в стари реални граници. При тези обстоятелства жалбоподателят счита, че по искането за реституция административният орган е излязъл извън предметните предели на заявлението и е реституирал имот, какъвто наследодателката .................. не е притежавала. Съдът намира, че така наведените доводи от жалбоподателя не касаят действителността на оспореното решение, а са относими към правилността на административния акт, каквато проверка съдът е недопустимо да извърши в настоящия случай, тъй като оспореното решение е влязло в сила изцяло. Наред с гореизложено, съдът намира за необходимо да изложи следното: На първо място, съдът счита за несъответни на действителното положение твърденията на жалбоподателя, че в хода на производството по гр. д. № 23203/2014 г. на CPC, I ГО, 26 състав, наследниците на ............... са се легитимирали за собственици на процесната нива от 2,000 дка в м. „Л.“ въз основа на Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ респ. че в хода на този процес е изследвана идентичността на възстановения с това решение имот и спорните имоти по гр. д. № 23203/2014 г. на CPC, 26 състав. Напротив, и СГС, и ВКС, са счели предявеният от наследниците на ............... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за допустим, приемайки, че ищците се позовават на Решение № 5578 от 22.01.2010 г. на Общинска служба по земеделие „...........“, отчитайки наличието на влязло в сила предходно съдебно решение между страните с предмет собствеността на спорната нива – Решение от 13.11.2008 г. по в. гр. д. № 2533/2005 г. на СГС, с което е отхвърлен предявеният от К. М. Р., Л. М. Р. и ................с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността на недвижим имот – правно дворно място, находящо се в гр. Б., м. „Л.“, имот № ..........от кв. 153 по плана на Б.. За да бъде отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, съдът е приел, че праводателката на ищците – ........... не се легитимира за собственик на спорния имот преди внасянето му в ТКЗС, тъй като актът за собственост, представен пред поземлената комисия – договорът от 25.04.1949 г., е нищожен поради липса на форма, както и че ............/21.03.1993 г. на ПК е нищожен поради постановяването му в нарушение на чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. На второ място, с оглед на предмета на делото по гр. д. № 23203/2014 г. на CPC, 26 състав – отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът намира, че постановеното по него съдебно решение няма обвързваща страните в настоящото производство сила по въпроса относно правото на собственост на наследниците на ............... върху имота, предмет на реституционното производство. В тази насока съдът споделя изтъкнатото от ВКС в мотивите на решението по гр. д. № 3368/2020 г. на ВКС, че „Заявеното от ищците право на собственост обаче не е предмет на предприетата от тях защита с отрицателен установителен иск“. Поради това, настоящият съд счита, че въпросът за идентичността на възстановения имот с Решение № 380/01.02.1993 г. на Поземлена комисия – община Б. не разрешен с влязъл в сила съдебен акт, поради което и не може да бъде направен извод, че постановявайки решението от 1993 г. административният орган е излязъл извън правомощията си и е постановил един нищожен акт. С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че оспореното Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ е издадено от административен орган в пределите на неговата материална компетентност, поради което не е налице порок на формираното волеизявление по смисъла на чл. 24, ал.1 АПК, вр. чл. 14, ал. 1 и чл. 33 ЗСПЗЗ. При горните мотиви, съдът формира извод, че подадената срещу Решение № 380 от 01.02.1993 г. на ............ жалба е неоснователна. Доколкото първото по време постановено решение на Поземлената комисия е стабилизиран административен акт, с който административният орган се е произнесъл по заявлението от 15.11.1991 г., преписката не следва да се връща на Общинската служба по земеделие за ново произнасяне. С оглед на изхода на делото, съдът намира искането на жалбоподателя за присъждане на разноски за частично основателно до размера на сумата от 255,65 евро. Ответната страна не прави искане за разноски, поради което такива не следва да й се присъждат. Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав,