Решение № 1238 от 10.6.2026 г. на Административен съд - Разград по дело № 379/2025 г.

Производството е по реда на чл. 156 и сл. ДОПК.

Постъпила е жалба от Ф. А. Ф. от [населено място], подадена чрез адв. С. Д. от АК – Разград, против Ревизионен акт № Р-03001725000592-091-001/25.08.2025 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, потвърден с Решение № 223/07.11.2025 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, с който в производство по чл. 122 – чл. 124а ДОПК на жалбоподателя са определени следните задължения: данък върху доходите на физическите лица - свободни професии, граждански договори и др. за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. в общ размер 6 234.80 лв. главница и 2 362.58 лв. лихва; задължителни осигурителни вноски за ДОО за самоосигуряващи се лица в общ размер на 12 725.04 лв. главница и 5 259.35 лв. лихва; здравноосигурителни вноски за самоосигуряващи се лица в общ размер на 6 878.40 лв. главница и 2 990.97 лв. лихва и за ДЗПО /УПФ/ за самоосигуряващи се лица в общ размер на 4 298.50 лв. главница и 1 776.90 лв. лихва. В жалбата се сочи, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен и необоснован. Излагат се съображения, че са допуснати съществени процесуални нарушения, че не са налице хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК и е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 3 ДОПК. Иска се ревизионният акт да бъде отменен с присъждане на разноските по делото.

Ответникът директор на Дирекция „ОДОП“ – Варна, чрез гл. юрисконсулт И. П., оспорва жалбата като неоснователна, като поддържа съображенията, изложени в решението за потвърждаване на ревизионния акт. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001725000592-020-001 от 07.02.2025 г., изменена със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-03001725000592-020-002 от 12.05.2025 г., с обхват: 1. задължения за данък върху доходите на физическите лица – свободни професии, граждански договори и др. за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г.; 2. ДОО - за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г.; 3. Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. и 4. Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № Р-03001725000592-092-001 от 28.07.2025 г., срещу който не е постъпило възражение.

Фактическите констатации по ревизионния доклад са потвърдени с Ревизионен акт № Р-03001725000592-091-001 от 25.08.2025 г., който е обжалван пред директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна и е потвърден с Решение № 223 от 07.11.2025 г.

В хода на ревизията е установено, че ревизираното лице Ф. А. Ф., [ЕГН] е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, с постоянен адрес в България, [населено място], Община Р., [улица]. През периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г. не е бил регистриран като едноличен търговец. Няма сключен граждански брак. Не е установена свързаност с юридически лица. Няма извършвани вписвания и прекратявания на регистрации в специалните регистри на НАП. Не е имал сключени трудови договори, няма данни за подадена информация от платци на доходи по реда на чл. 73, ал. 1 и ал. 6 ЗДДФЛ в СУП за 2018-2023 г., не е получавал обезщетения за безработица и временна нетрудоспособност, и социални помощи. Няма данни за придобивания и прехвърляния на собственост и/или права върху недвижими имоти.

За посочения период задълженото лице не е подавало декларации по чл. 50 ЗДДФЛ.

Няма данни за подавани декларации образец 1, образец 6 и образец 7 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм., бр. 1 от 3.01.2020 г., в сила от 3.01.2020 г.), за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. и по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в сила от 3.01.2020 г., за периода 01.01.2020 г. – 31.12.2023 г.

Лицето е с прекъснати здравно-осигурителни права.

По отношение на Ф. А. Ф. е извършено предходно контролно производство с УИН: ПФ-03001724000367, като събраните в него доказателства са присъединени към ревизионната преписка с Протокол № Р-03001725000592-ППД-001/26.02.2025 г.

В хода на предходното контролно производство на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 ДОПК с ИПДПОЗЛ № ППФ-03001724000367-040-001/18.09.2024 г. от задълженото лице е изискано представяне на документи, справки и писмени обяснения за семейното и имущественото му състояние, за паричните му доходи и източниците на парични средства, за извършените разходи, издръжка и др. през периода 01.01.2019 г. - 31.12.2023 г.

В отговор на искането Ф. А. Ф. е депозирал писмено обяснение вх. № 24405 от 06.12.2024 г., в което сочи, че през периода 01.01.2018 г. – 31.12.2023 г. не е работил по трудов договор, през същия период е получавал доходи от заснемане на сватби, като получените суми са варирали между 300 и 1500 лева на събитие, в зависимост от това какво се заснема. Приблизително, през 2018 г. доходите му от тази дейност са били около 2000 лв., през 2019 г. – около 15000 лв., през 2020 г. – около 20000 лв., през 2021 г. – около 25000 лв., през 2022 г. – около 25000 лв. и през 2023 г. – около 30000 лв. Не е сключвал договори с възложителите и не е издавал документи за получените суми. Клиентите се свързвали с него чрез Facebook профил „HD Photography“. Имал и канал в Youtube „[Наименование]“. Част от сумите получавал като капаро, включително чрез Western Union като пощенски парични преводи, а в един случай и по банков път. През горния период не е придобивал, продавал или дарявал недвижими имоти, не е отдавал имущество под наем. Придобил е следните МПС: Фолксваген Голф, Фолксваген Бора, Форд Ц Макс, микробус Форд, част от които продал, но не помни дали е прехвърлил собствеността и какви суми е получил от продажбите. Пътувал в чужбина, включително на стаж в Испания, организиран от училището, в което е учил. Не помни размерите на разходите му, свързани с пътуванията. Заявява, че към 01.01.2018 г. е разполагал приблизително с около 2000 лв., които получил от своите родители и други роднини. Не помни с какви суми е разполагал към 01.01.2019 г., 01.01.2020 г., 01.01.2021 г., 01.01.2022 г., 01.01.2023 г., както и към 31.12.2023 г. Сочи, че разходите си за лични нужди покривал от дейността си като фотограф, а останалата част от доходите си спестявал. Живее в едно домакинство с баща си, майка си, брат си, баба си и дядо си, на които помагал с разходите за домакинството, доколкото му е било възможно, но не може да посочи конкретни суми.

В хода на предходното контролно производство с УИН: ПФ-03001724000367 са събрани и следните доказателства:

• Справка от Финансова къща „КЕШ ЕКСПРЕС СЪРВИС“ ООД вх. № ПФ-03001724000367-ПРД-001-И/27.09.2024 г., от която са установени следните парични преводи, получени/изпратени от Ф. А. Ф. чрез Western Union: на 09.07.2019 г. е получил 120 евро от [Наименование], от Турция; на 09.07.2019 г. е получил 150 евро от [Наименование], от Турция; на 26.08.2019 г. е получил 247 евро от IZZET Akdas, от Турция; на 26.08.2019 г. е получил 130 евро от IZZET Akdas, от Турция; на 24.06.2020 г. е получил 500 евро от Slim Bargaoui, от Франция; на 04.02.2022 г. е получил 25 евро от [Наименование], от Белгия; на 16.03.2019 г. Ф. А. Ф. е изпратил 81 лв. на Г. А., за България; на 13.09.2019 г. е изпратил 433 лв. на Н. С. А., за България; на 27.01.2020 г. е изпратил 41,41 лв. на Ф. И. А., за Хърватия; на 19.10.2020 г. е изпратил 200 евро на Y. C., за Турция;

• Справка от „Банка ДСК“ АД за наличието на три банкови сметки на задълженото лице, от които е активна само сметка № G89STSA93000027408069, открита на 24.09.2020 г., по която е регистрирано следното движение: Кредитни операции през 2020 г. - 420 лв., представляващи вноски в брой по сметката; 703,71 лв., представляващи суми /409,71 лв./, преведени от ПГ по облекло „Ст. Николица“ гр. Разград с предназначение - дневни пари във връзка с пътуване по програма „Еразъм“, както и сума за индивидуална подкрепа /294 лв./; Дебитни операции през 2020 г. - 399,84 лв. – суми, платени на ПОС терминал в Испания – 14 броя плащания, както и на летище Букурещ – 3 броя плащания, 703,74 лв. – тегления в брой, 19.39 лв. – удържани суми за такси и застраховки; Дебитни операции през 2021 г. - 0,74 лв. – удържани такси. Крайно салдо към 30.09.2021 г. – 0,00 лв.;

• Справка вх. № 151/06.01.2025 г. от MoneyGram International LTD, Великобритания, съгласно която на 13.10.2022 г. задълженото лице е получило паричен превод от 772.58 лв., изпратен от SABAHATTIN DADUK от Саудитска Арабия;

• Отговор вх. № 19845/04.10.2024 г. от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД, от който е установено е, че Ф. А. Ф. през 2019 г. е получил 4 бр. пратки с наложен платеж на обща стойност 132 лв.; през 2020 г. - 4 бр. пратки с наложен платеж на обща стойност 150,89 лв.; през 2021 г. – 1 бр. наложен платеж за продадена батерия на стойност 44,16 лв. и 10 бр. пратки с наложен платеж на обща стойност 2505,98 лв.; през 2022 г. - пощенски паричен превод от К. Б. в размер на 100 лв. и 8 бр. пратки с наложен платеж на обща стойност 410,98 лв.; през 2022 г. - 21 пратки с наложен платеж на обща стойност 2149,86 лв.;

• Отговор вх. № 19820/26.09.2024 г. от „ВГ ТУР“ ЕООД, което в качеството на туроператор е сключило с Ф. А. Ф. договор № 0182/2020 от 17.06.2020 г. с предмет - организирано туристическо пътуване в курорт „Златни пясъци“, с дата на настаняване – 27.06.2020 г. и дата на връщане – 29.06.2020 г., общо 3 дни на цена 165 лева, за което е издадена фактура № 5194/ 01.07.2020 г., заплатена в брой;

• Справка вх. № 19548/01.10.2024 г. от ОДМВР Русе, съгласно която за периода 01.01.2018г.-31.12.2023г. има данни за общо 13 броя напускания на страната, от които 2 бр. през 2018 г., 3 бр. през 2019 г. – 2 бр. през 2020 г. 3 бр. през 2021 г., 1 бр. през 2022 г. и 2 бр. през 2023 г. За 6 бр. от пътуванията има данни, че са били до Р Турция, през ГКПП Лесово и са били с продължителност между 1 и 3 дни. Останалите напускания на страната са осъществени през ГКПП Калотина и ГКПП Дунав мост, а 1 бр. през 2023 г. – през ГКПП Аерогара София;

• Справки и документи от ОДМВР – Русе, ОДМВР – Разград и от нотариуси Н. С., Т. К., В. Т. и Р. И., с които са предоставени данни относно придобити МПС от Ф. Ф. през проверявания период, както следва:

• с договор за покупко-продажба на МПС от 10.10.2023 г. е закупил Пежо 308, рег. № [рег. номер], рама № VF34C9HZC55004576, на цена от 3000 лв. За нотариалната услуга е заплатил 95,71 лв.;

• с договор за покупко-продажба на МПС от 09.09.2022г. е закупил ФОРД ТРАНЗИТ, рег. № [рег. номер], рама № VF0VXXGBFV4B87463, на цена от 2500 лв. За нотариалната услуга е заплатил 83.40 лв.;

• с договор за покупко-продажба на МПС от 25.10.2021г. е закупил ФОРД С МАКС, рег. № [рег. номер], рама № WF0SXXGBWS6T88571, на цена от 2400 лв.;

• с договор за покупко-продажба на МПС от 30.04.2019г. е закупил Фолксваген Голф, рег. № [рег. номер], рама № WVWZZZ1JZXD010577, на цена от 300 лв. За нотариалната услуга е заплатил 79.20 лв.

Няма данни за прехвърлена собственост върху МПС за проверявания период.

Във връзка с придобитите МПС Ф. А. Ф. е заплащал данък върху превозните средства, както следва: през 2019г. – 7,20 лв., през 2020г. – 49,52 лв., през 2021г. – 57,60 лв., през 2022г. – 182,72 лв., през 2023г. – 188,62 лв., видно от отговор на Община Разград вх. № ЕП-2658/ 24.09.2024г. Заплащал е и разходи по застраховки „Гражданска отговорност“, видно от отговори вх. № 20838/17.10.2024г. от ЗК „ЛЕВ ИНС“, вх. № 19875/04.01.2025г., от ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“.

С Протокол № ПФ-03001724000367-073-001/07.02.2025 г. органите по приходите са извършили проверка за съпоставка на имуществото и доходите на Ф. А. Ф. за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г., при която не е установено превишение на направените от него разходи над получените доходи.

По повод обясненията на задълженото лице за източника на доходите му и за начина, по който се е свързвало с клиенти, органите по приходите са извършили проучване в платформите Facebook и Youtube, при което са установили профили, съдържащи негова профилна снимка и публикации на множество снимки и видеоклипове от празненства и подобни събития, в това число сватби. Предвид това обстоятелство, както и във връзка с факта, че не са установени никакви други източници на парични средства на ЗЛ, ревизиращите органи са заключили, че тази дейност е представлявала основен източник на доходи за задълженото лице и като такава същата следва да се разглежда като професионална дейност по занятие. Задълженото лице не е декларирало реализираните от него доходи от посочената дейност, въпреки че е било задължено да го направи.

С оглед обясненията на задълженото лице, че заснемането на събитията е извършвано на мястото, където същите се провеждат, без значение къде се намира то, и предвид факта, че не е декларирало по реда на чл. 61н ЗМДТ извършването на дейност в конкретен обект, ревизиращите органи са приели, че дейността не попада в обхвата на дейностите по Приложение № 4 /т. 25/, към Глава втора, раздел VI от ЗМДТ и не подлежи на облагане по реда на чл. 61з ЗМДТ с патентен данък.

Предвид установените факти приходните органи са преценили, че ревизираното лице е упражнявало свободна професия по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ.

Получените суми за заснемането на сватби, изрично посочени в обяснението на Ф. Ф.: през 2019 г. - около 15 000 лв., през 2020 г. - около 20 000 лв., през 2021 г. - около 25 000 лв., през 2022 г. - около 25 000 лв. и през 2023 г. - около 30 000 лв. са приети за облагаем доход от свободна професия за облагане с данък върху доходите на физическите лица по реда на чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Предвид това, че тези доходи не са декларирани, е прието наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1. т. 1 и т. 2 ДОПК: не е подадена декларация, когато задължението се определя по такава, и са налице данни за укрити приходи.

На 13.05.2025 г. на ревизираното лице е връчено уведомление № Р-03001725000592-113-001/08.05.2025 г. по чл. 124. ал. 1 ДОПК, че са налице обстоятелствата по чл. 122. ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК и данъчно-осигурителните му задължения за ревизираните периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122-124а ДОПК.

На 13.05.2025г. на лицето са връчени и издадено на основание чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК Уведомление № Р-03001725000592-139-001/08.05.2025 г., с което са му разяснени правата в производството, както и ИПДПОЗЛ № Р-03001725000592-040-001/08.05.2025 г., с което е изискано представяне на декларации по чл. 124, ал. 3 ДОПК за ревизираните периоди. До приключване на ревизионното производство такива не са представени.

След извършения анализ на относимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК органът по приходите е приложил установения от ЗДДФЛ размер на данъка по чл. 48 ЗДДФЛ за период 2019 г. - 2023 г. и установените от КСО и ЗЗО размери на дължимите осигурителни вноски за период 2019 г. - 2023 г., към определена от него основа, както следва:

За 2019 г. въз основа на писменото обяснение е определен размер на реализирания приход от дейността 15 000.00 лв. Определени са разходи в размер на 25 % - 3 750.00 лв. Установен е облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 11 250.00 лв. Във връзка с получения облагаем доход са определени дължими задължителни осигурителни вноски на лицето за 2019 г. в общ размер на 3 127.50 лв.: за ДОО в размер на 1 665.00 лв., за ДЗПО в размер на 562.50 лв. и за ЗО в размер на 900.00 лв. След приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски в размер на 3 127.50 лв. от установения облагаем доход 11 250.00 лв. е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 8 122.50 лв. с дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ /10 %/ в размер на 812.25 лв.

За 2020 г. въз основа на писменото обяснение е определен размер на реализирания приход от дейността 20 000.00 лв. Определени са разходи в размер на 25% - 5 000.00 лв. Установен е облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, в размер на 15 000.00 лв. Във връзка с получения облагаем доход са определени дължими задължителни осигурителни вноски за 2020г. в общ размер на 4 170.00 лв.: за ДОО в размер на 2 220.00 лв., за ДЗПО в размер на 750.00 лв. и за ЗО в размер на 1 200.00 лв. След приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски в размер на 4 170.00 лв. от установения облагаем доход 15 000.00 лв. е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 10 830.00 лв. с дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 083.00 лв.

За 2021 г. въз основа на писменото обяснение е определен размер на реализирания приход от дейността 25 000.00 лв. Определени са разходи в размер на 25 % - 6 250.00 лв. Установен е облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, в размер на 18 750.00 лв. Във връзка с получения облагаем доход са определени дължими задължителни осигурителни вноски за 2021 г. в общ размер на 5 212.50 лв.: за ДОО в размер на 2 775.00 лв., за ДЗПО в размер на 937.50 лв. и за ЗО в размер на 1 500.00 лв. След приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски в размер на 5 212.50 лв. от установения облагаем доход 18 750.00 лв. е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 13 537.50 лв. с дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 353.75 лв.

За 2022 г. въз основа на писменото обяснение е определен размер на реализирания приход от дейността 25 000.00 лв. Определени са разходи в размер на 25 % - 6 250.00 лв. Установен е облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, в размер на 18 750.00 лв. Във връзка с получения облагаем доход са определени дължими задължителни осигурителни вноски на лицето за 2022 г. в общ размер на 5 137.44 лв.: за ДОО в размер на 2 735.04 лв.. за ДЗПО в размер на 924.00 лв. и за ЗО в размер на 1 478.40 лв. След приспадане на дължимите задължителни вноски в размер на 5 137.44 лв. от установения облагаем доход 18 750.00 лв. е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 13 612.56 лв. с дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 361.25 лв.

За 2023 г. въз основа на писменото обяснение е определен размер на реализирания приход от дейността 30 000.00 лв. Определени са разходи в размер на 25 % - 7 500.00 лв. Установен е облагаем доход, формиран по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, в размер на 22 500.00 лв. Във връзка с получения облагаем доход са определени дължими задължителни осигурителни вноски за 2023 г. в общ размер на 6 254.50 лв.: за ДОО в размер на 3 330.00 лв., за ДЗПО в размер на 1 124.50 лв. и за ЗО в размер на 1 800.00 лв. След приспадане на дължимите задължителни осигурителни вноски в размер на 6 254.50 лв. от установения облагаем доход 22 500.00 лв. е определена данъчна основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 16 245.50 лв. с дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 624.55 лв.

На ревизираното лице е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК от 08.05.2025 г., че осигурителният доход за установяване на задълженията за задължителните осигурителни вноски за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2023 г. ще бъде определен по реда на чл. 122-124а от ДОПК.

Дължимите осигурителни вноски за фонд ДОО и лихви за просрочие са определени по реда на чл. 122-124а ДОПК във вр. с чл. 6, ал. 8 КСО /посочени в табличен вид в РД/, както следва: за 2019 г. - 994.56 лв., за 2020 г. - 1 083,36 лв., за 2021 г. - 1 154.40 лв., за 2022 г. - 1 234.32 лв. и за 2023 г. - 1 312.76 лв.

На основание на чл. 122-124а ДОПК във вр. с чл. 6, ал. 9 КСО са определени окончателни осигурителни вноски за ДОО, както следва:

• за 2019 г. - 670.44 лв. окончателна осигурителна вноска, заедно с авансови вноски 994.56 лв., общо дължими вноски за ДОО в размер на 1 665.00 лв.:

• за 2020 г. - 1 136.64 лв. окончателна осигурителна вноска, заедно с авансови вноски 1 083.36 лв., общо дължими вноски за ДОО в размер на 2 220.00 лв.;

• за 2021 г. - 1 620.60 лв. окончателна осигурителна вноска, заедно с авансови вноски 1 154.40 лв., общо дължими вноски за ДОО в размер на 2 775.00 лв.;

• за 2022 г. - 1 500.72 лв. окончателна осигурителна вноска, заедно с авансови вноски 1 234.32 лв., общо дължими вноски за ДОО в размер на 2 735.04 лв.;

• за 2023 г. - 2 017.24 лв. окончателна осигурителна вноска, заедно с авансови вноски 1 312.76 лв., общо дължими вноски за ДОО 3300 лв.

На основание на чл. 122-124а ДОПК във вр. с чл. 127 и чл. 158 КСО са определени дължими авансови осигурителни вноски за Допълнително задължително обществено осигуряване в Универсален пенсионен фонд /посочени в табличен вид в РД/, както следва: за 2019 г. - 336.00 лв., за 2020 г. - 366.00 лв., за 2021 г. - 390.00 лв., за 2022 г. - 417.00 лв. и за 2023 г. - 443.50 лв.

На основание на чл. 122-124а ДОПК във вр. с чл. 6, ал. 9 КСО са определени окончателни осигурителни вноски за ДЗПО-УПФ /посочени в табличен вид в РД/, както следва:

• за 2019 г. - 226.50 лв. окончателна вноска за ДЗПО, заедно с авансови вноски 336.00 лв., общо дължими вноски за ДЗПО в размер на 562.50 лв.;

• за 2020 г. - 384.00 лв. окончателна вноска за ДЗПО, заедно с авансови вноски 366.00 лв., общо дължими вноски за ДЗПО в размер на 750.00 лв.;

• за 2021 г. - 547.50 лв. окончателна вноска за ДЗПО, заедно с авансови вноски 390.00 лв., общо дължими вноски за ДЗПО в размер на 937.50 лв.;

• за 2022 г. - 507.00 лв. окончателна вноска за ДЗПО, заедно с авансови вноски 417.00 лв., общо дължими вноски за ДЗПО в размер на 924.00 лв.;

• за 2023 г. - 681.50 лв. окончателна вноска за ДЗПО, заедно с авансови вноски 443.50 лв., общо дължими вноски за ДЗПО в размер на 1 124.50 лв.

На основание на чл. 122-124а ДОПК във вр. с чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО са определени здравноосигурителни вноски за НЗОК /посочени в табличен вид в РД/, както следва: за 2019 г. - 537.60 лв.; за 2020 г. - 585.60 лв.; за 2021 г. - 624.00 лв.; за 2022 г. - 667.20 лв. и за 2023 г. - 709.60 лв.

На основание на чл. 122-124а от ДОПК във вр. с чл. 40, ал. 1. т. 2 ЗЗО са определени окончателни осигурителни вноски за ЗО/посочени в табличен вид в РД/, както следва:

• за 2019 г. - 362.40 лв. окончателна вноска за ЗО, заедно с авансови вноски 537.60 лв., общо дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 900.00 лв.:

• за 2020 г. - 614.40 лв. окончателна вноска за ЗО, заедно с авансови вноски 585.60 лв., общо дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 1 200.00 лв.;

• за 2021 г. - 876.00 лв. окончателна вноска за здравно осигуряване, заедно с авансови вноски 624.00 лв.. общо дължими вноски за ЗО в размер на 1 500.00 лв.;

• за 2022 г. - 811.20 лв. окончателна вноска за здравно осигуряване, заедно с авансови вноски 667.20 лв., общо дължими вноски за ЗО в размер на 1 478.40 лв.;

• за 2023 г. - 1 090.40 лв. окончателна вноска за ЗО, заедно с авансови вноски 709.60 лв., общо дължими вноски за здравно осигуряване в размер на 1 800.00 лв.

На основание чл. 175, ал. 1 ДОПК с РА са начислени и съответните лихви.

При обжалване на ревизионния акт по реда на чл. 152 ДОПК жалбоподателят е оспорил констатациите по ревизионния доклад, че през ревизирания период е осъществявал дейност по заснемане на сватби и че е реализирал доходи от упражняването на такава свободна професия. По реда на чл. 176 ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК пред съда заявява, че е ходил да помага да фотографи, които му давали по 50-100 лв., като общо за пет години е получил около 2000 лв. Отрича да е купувал фотографска техника. Твърди, че няма нито фотоапарат, нито камера, нито статив. Веднъж поръчал статив за трето лице и 1-2 пратки, които не били за него. Обяснява, че баща му има автомивка, от която се издържа цялото им семейство. Твърди, че е поръчвал пратките по Еконт за майка си и баба си, като парите за пратките ги давал баща му. Относно паричните преводи от „Кеш експрес“ обяснява, че са от приятели от Турция, които били дошли в България, взели пари от него, които той взел от баща си, и когато си отишли, му ги върнали.

По делото е разпитан свидетеля А. Ф. И. - баща на жалбоподателя, който сочи, че е собственик на „БОЗА 2016“ ЕООД, имат семеен бизнес - автомивка и машинно пране на килими, работи заедно с жена си и двамата им сина. Св. И. твърди, че не знае Ф. да се е занимавал със заснемане на сватби и винаги той му давал пари. Парите за автомобилите ги осигурявал св. И..

Като веществени доказателства по делото са приети разпечатки от Facebook профил с идентификатор ,,[интернет адрес]“ и визуализирано име „[Наименование] (Photographer)“ и от YouTube канал с име „[Наименование]“ с публикации на заснети събития, включително сватби.

В съдебното заседание на 25.02.2026 г. жалбоподателят заявява, че има профил във Facebook, в който публикува снимки от рождени дни и от бал на близки и на приятели, но няма канал в YouTube. В следващото съдебно заседание на 08.04.2026 г., след представяне на горните разпечатки, сочи, че е „отворил“ канала в YouTube, но не за себе си и клиповете в него не били негови.

Назначената по делото компютърно-техническа експертиза дава заключение, че към 02.01.2025 г. е съществувал YouTube канал с име „[Наименование]“ и идентификатор ,,[Наименование]“, видно от приложените по делото разпечатки, но към момента на изготвяне на експертизата процесният YouTube канал и съдържащите се в него видеоматериали не са налични и не могат да бъдат открити чрез публично достъпни средства. Поради липса на сървърни логове, регистрационни данни и архивна информация не може да бъде установено по безспорен технически начин кой е създал YouTube канала, кой е публикувал конкретните видеоматериали и кой е управлявал канала. Съществува Facebook профил с идентификатор ,,[интернет адрес]“, който към 02.01.2025 г. е бил с екранно име „[Наименование] (Photographer)“, a към момента на експертизата е с име „[Наименование] (Chef)“. He може да бъде установено по категоричен технически начин кое физическо лице е създало или управлявало процесния Facebook профил. Липсват достатъчно технически данни и идентификатори за извършване на надеждна съпоставка между приложените по делото снимки и видеоматериали и наличното към момента съдържание във Facebook профила. Поради липса на оригинални файлове и метаданни не могат да бъдат установени авторството на снимките, датата и часът на заснемане, датата на публикуване и евентуална обработка или манипулация на изображенията.

Обясненията на жалбоподателя, дадени пред съда, са противоречиви, опровергават се от писмените и веществените доказателства по делото, и не са ангажирани други доказателства, които да ги подкрепят. Допълнително въведените факти относно произхода на средствата, с които е покривал разходите си, не са доказателствено обезпечени. Показанията на неговия баща като необективни и заинтересовани не се кредитират от съда. Представени са ГДД чл. 92 ЗКПО за данъчните години 2022, 2023 и 2024, с които „БОЗА 2016“ ЕООД е декларирало следните данъчни печалби: за 2022 г. – 22972,88 лв., за 2023 г. – 28328,05 лв. и за 2024 г. – 16 227 лв. Относими към ревизирания период са само първите две декларации, но те не доказват твърдението, че разходите за жалбоподателя са били покривани изключително от неговия баща с приходите от търговската му дейност. Печалбата на „БОЗА 2016“ ЕООД не е личен доход на едноличния собственик на капитала на дружеството. Липсват доказателства тя да е била разпределена съобразно законовите изисквания. Дори да се приеме, че е използвана за издръжката на семейството, то обективно е невъзможно с нея да се покрият всички нужди на 4-членното семейство, включително личните разходи на жалбоподателя /за МПС, за пътувания, за пощенските пратки/.

Съдът взима предвид данните, предоставени от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД /л. 178 – л. 186 от ревизионната преписка/, за вида на изпратените и получените пратки, от които е видно, че през ревизирания период жалбоподателят е изпращал колети, съдържащи фотоапарати за ремонт и фотоапарати за сервиз, и е получавал многобройни пратки, съдържащи лампи, камери, зарядни, батерии, фотографска техника, компактни стативи за студийно осветление, кабели, фотографски аксесоари и моноподи. Жалбоподателят регулярно се е снабдявал с материали, необходими за извършване на дейност по фотографиране и видеозаснемане, обявил се е във Facebook като фотограф и в YouTube като производител и е публикувал произведения от фотографска дейност. При тези факти съдът приема, че жалбоподателят е осъществявал такава професионална дейност. Той признава този факт в обяснението от 06.12.2024 г., което е послужило като повод органите по приходите да извършат проучването в съответните платформи. Жалбоподателят не оспорва, че е подписал обяснението. Посочените от него обстоятелства относно заплащането на фотографските услуги се потвърждават от информацията за изплатени суми чрез Western Union и MoneyGram. Последващото твърдение, че изпращачите на сумите са му връщали пари, които им е заел, но са му били предоставени от неговия баща, са неубедителни и очевидно недостоверни.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след проведено задължително оспорване на ревизионния акт по административен ред.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В изпълнение на задълженията си чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в установената писмена форма и има реквизитите, изискуеми от чл. 120 ДОПК. Видно от съдържанието на приложения по делото оптичен носител, ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи, подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приравнен на саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, в срока на валидност на КУКЕП по чл. 25 ЗЕДЕУУ.

При извършване на ревизията и при издаване на ревизионния акт не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. Не представлява процесуално нарушение присъединяването на доказателства, събрани в предходното контролно производство с УИН: ПФ-03001724000367. В съответствие с нормата на чл. 110, ал. 3 ДОПК с проверка са установени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски и именно предвид установените при проверката обстоятелства е инициирано ревизионното производство. Проверката е форма на данъчно-осигурителен контрол и действията на органите по приходите при извършването й подлежат на съдебен контрол само ако е приключена с издаване на индивидуален административен акт. Наличието на протокол по чл. 110, ал. 3 ДОПК за резултата от проверката не е условие за редовност на ревизионното производство, поради което съдът не обсъжда оплакването на жалбоподателя, че такъв не е съставен или представен. Релевантен е Протокол № Р-03001725000592-ППД-001/26.02.2025 г., с който събраните при проверката доказателства са присъединени към ревизионната преписка. Протоколът е съставен по установения ред и форма от орган по приходите при изпълнение на правомощията му, поради което и съгласно чл. 50, ал. 1 ДОПК е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. С този протокол обясненията на жалбоподателя, дадени на 06.12.2024 г., са включени в доказателствения материал и имат доказателствена стойност. С оглед на тях и на другите писмени доказателства органите по приходите са формирали фактическите си установявания в ревизионния доклад.

Процесното ревизионно производство се е развило по реда на чл. 122 – чл. 124а ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства.

В конкретния случай, за да преминат към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че за 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК - до започването на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация, и са налице данни за укрити доходи.

Съдът приема, че приходните органи са доказали наличието на горните основания. Безспорно е, че за посочените данъчни периоди жалбоподателят не е подавал ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ. Спорът е по фактите, че е осъществявал свободна професия като фотограф, че е реализирал доходи от нея и, съответно, че ги е укрил.

По съображенията, подробно изложени по-горе, съдът счита за доказано, че жалбоподателят е осъществявал дейност по заснемане на сватби, в какъвто смисъл са първоначалните му обяснения, приобщени към ревизионната преписка. Съответстващ на тези обяснения е и фактът, че е получавал плащания от различни лица, за които не е установено друго основание. Не е доказан и друг източник на доходи през ревизирания период. В допълнение, следва да се отбележи, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 124, ал. 3 ДОПК да декларира имуществото си, вида и размера на направените разходи, както и всички източници на доходи и техния размер. Не е възразил и срещу установените с ревизионния доклад факти.

При наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК жалбоподателят носи доказателствената тежест да опровергае фактическите констатации по ревизионния акт, но не е провел успешно насрещно доказване и не е оборил презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК.

При спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 и ал. 4 ДОПК органите по приходите са анализирали относимите обстоятелства и са приложили установения от ЗДДФЛ размер на данъка към определена от тях основа. Правилна е преценката им, че упражняваната от жалбоподателя дейност е основен източник на доходи за него и представлява професионална дейност. Съответно, той е физическо лице, упражняващо свободна професия по смисъла на §1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ, тъй като по отношение на него са налице едновременно следните условия: осъществява за своя сметка професионална дейност, не е регистриран като едноличен търговец и е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. В чл. 1, ал. 5, т. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица е посочено, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка, включително физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ. На основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ жалбоподателят е следвало да се впише в регистър БУЛСТАТ, като неизпълнението на това изискване не изключва дължимостта на задължителните осигурителни вноски.

За да определят размера на получените от жалбоподателя доходи, органите по приходите са взели предвид писменото му обяснение от 06.12.2024 г., което е допустимо писмено доказателство и доказва заявените в него неизгодни факти, включително относно размера на доходите му. Неоснователно е възражението, че посочените в обяснението суми били приблизителни, закръглени, „произволно измислени“. Съдебната практика е еднопосочна в разбирането, че ревизията по чл. 122 и сл. ДОПК представлява набор от особени доказателствени правила, които позволяват прилагането на материалноправните разпоредби на съответния данъчен закон при съществена или пълна липса на необходимите доказателства за настъпването на фактическите състави, посочени в материалния закон и водещи до възникване на данъчни задължения. Тази негова специфика естествено води до приблизително установяване на данъчната основа, размерът на която не е абсолютно съответстващ на обективно осъществения облагателен фактически състав, но тази разлика е рефлексия от неправомерното поведение на ревизираното лице, от което то не би могло да черпи благоприятни за себе си правни последици. В този смисъл са Решение № 13716 от 4.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7708/2020 г., I о., Решение № 3528 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10777/2020 г., I о., Решение № 11932 от 23.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4795/2021 г., VIII о., Решение № 2676 от 17.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1829/2025 г., VIII о.

В разглеждания случай ревизираното лице е нарушило всички изисквания, които законът поставя във връзка с упражняване на професионалната му дейност за регистрация, водене на счетоводна отчетност, документиране, деклариране, осигуряване и пр. По тази причина не могат да бъдат събрани доказателства за точните размери на реализираните доходи и за органите по приходите не съществува друга възможност да определят данъчните и осигурителните му задължения, освен по реда на чл. 122-124а ДОПК.

Безспорно е по делото, че през ревизирания период жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6 ЗДДФЛ е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. Разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ установява принципа за облагаемост на доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения. На основание чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.

При правилно приложение на материалния закон с ревизионния акт са формирани данъчните основи за процесните периоди. В съответствие с чл. 29, ал. 1, т. 3 ЗДДФЛ получените от упражняването на свободната професия облагаеми доходи са намалени с 25 на сто разходи за дейността и съгласно чл. 30, т. 1 ЗДДФЛ са намалени с вноските, които самоосигуряващо се лице е задължено да прави за съответната данъчна година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване.

Като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО на основание чл. 5, ал. 2 КСО жалбоподателят е длъжен да внася осигурителни вноски за своя сметка, като освен вноски за фондовете на общественото осигуряване, дължи и такива по сметка на НЗОК съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.

Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Съгласно чл. 6, ал. 9 КСО окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 8 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд "Пенсии" и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд "Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или установения от органа по приходите при условията и по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.

Съгласно чл. 127, ал. 1 КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.

Съгласно чл. 157, ал. 5 КСО самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Съгласно чл. 157, ал. 6 КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7.

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване задължава лицата, упражняващи свободна професия, да се осигуряват здравно за своя сметка върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета за ДОО.

Органите по приходите са приложили правилно посочените материалноправни разпоредби и са установили дължимите данъчни задължения и задължения за вноски за фонд ДОО, фонд ДЗПО – УПФ и здравноосигурителни вноски. Определените размери не са оспорени. Оспорен е базовият размер на реализирания доход, въз основа на който са определени задълженията за осигурителни и здравни вноски, но той е надлежно установен по реда на чл. 122 – 124 ДОПК. Съгласно чл. 124а ДОПК разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. При провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК /вж. мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г./.

Неоснователен е алтернативният довод на жалбоподателя за неприложимост на ЗДДФЛ поради това, че се касае до патентна дейност. Формално видеозаснемането на сватби и други събития попада в обхвата на патентната дейност „фотографски услуги”, посочена в т. 25 от приложение № 4 към глава втора, раздел VІ ЗМДТ. Но съгласно чл. 61н, ал. 1 и ал. 3 ЗМДТ лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, като подават декларация и за всички промени в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. При липсата на подавани декларации въобще, в хипотеза на укрити доходи, какъвто е настоящият случай, и с оглед преустановяването на дейността укритите доходи от нея биха останали необложени, което е недопустимо.

Жалбоподателят се позовава на Решение № 8781 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11095/2021 г., I о., Решение № 8212 от 3.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12217/2023 г., VIII о., които съдът намира за неотносими към правния спор, тъй като са постановени при различни факти.

Предвид изложеното съдът приема, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и обоснован, и жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 и 4 ДОПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 24 НЗПП в полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 евро. Претенцията за определяне на възнаграждението съгласно редакцията на чл. 161, ал. 1 ДОПК, действала към момента на подаване на жалбата, не може да бъде удовлетворена. Съдът прилага закона, действащ към момента на възникване на правото за разноски.

По изложените съображения Разградският административен съд